Решение по дело №324/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „ВИ ЕН КЪМПЪНИ“ ЕООД гр. Стара Загора, ЕИК *********, против решение № 91 от 14.03.2024 г., постановено по АНД № 20235530203779/2023 г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 722531-[рег. номер] от 29.08.2023 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на Националната агенция по приходите (НАП), и „ВИ ЕН КЪМПЪНИ“ ЕООД е осъдено да заплати на НАП разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева.

В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наказанието – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Оспорва се извода на съда, че при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения и че то отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, както и че санкционираното дружество е извършило вмененото му нарушение. Поддържа се също, че е налице неправилна правна квалификация на нарушението, като се излагат съображения за маловажност на деянието, както и за явна несправедливост на наказанието – твърди се, че деянието не е застрашило обществените отношения до степен, която да обоснове санкционирането му, в т. ч. и с най-ниското предвидено в закона наказание, чийто размер поради това се явява несъразмерно тежък. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и потвърденото с него НП, като при условията на евентуалност се иска да бъде намалена наложената с НП санкция, поради маловажност. Претендират се сторените разноски.

Ответникът – Началник на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт А. Л. представя отговор на касационната жалба, с който оспорва същата като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. С оглед на изхода от делото претендира за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на заплатеното от касатора адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основания, доводите и становищата на страните и на основание чл. 218, ал. 2 от АПК извърши служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Стара Загора е било НП № 722531-[рег. номер] от 29.08.2023 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП въз основа на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № [рег. номер] от 14.03.2023 г., с което на основание чл. 185, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на „ВИ ЕН КЪМПЪНИ“ ЕООД гр. Стара Загора е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. за нарушение на чл. 7б от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ (Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин) във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.

Като описание на административното нарушение и на обстоятелствата, при които е било извършено, в НП е отразено, че при оперативна проверка, извършена на 06.03.2023 г. в 12:15 часа на търговски обект – кафеавтомат на самообслужване, находящ се в гр. Стара Загора, [улица]от западната част на парк „Алана“, стопанисван от „ВИ ЕН КЪМПЪНИ“ ЕООД, ЕИК *********, било констатирано, че дружеството си в качеството си на задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. е извършвало продажба на стоки от кафеавтомат на самообслужване с електрическо захранване при прекъсната връзка между кафеавтомата на самообуслежване и ФУВАС (фискално устройство, вградено в автомат на самообслужване) към момента проверката. Сочи се в тази насока, че кафеавтоматът е бил в работен режим и свързан към електрическото захранване, когато в 11:11 часа на 06.03.2023 г. е направена контролна покупка от ОП (орган по приходите) М. И. С. – проверяващ, на 1 бр. чаша на стойност 0,10 лв., платена в брой чрез поставяне на монета с номинал 0,10 лв. в монетника, но на контролния дисплей не се визуализирал номер, дата и час на фискален бон, под който е регистрирана продажбата, наименование и Булстат на ЗЛ (задълженото лице) от въведеното в обекта ФУВАС, модел „TERMOL V-KL“, с ИН (идентификационен номер) на ФУ (фискалното устройство) [рег. номер] и ИН на ФП (фискалната памет) 50182892, регистрирано в НАП на 08.01.2020 г. с № 4376734. След осъществен контакт със ЗЛ и в присъствието на ОП кафеавтоматът на самообслужване бил отворен, при което се установило, че има ФУВАС, но е прекъсната връзката между разплащателния модул (монетника) и ФУВАС, като статусът на ФУ е с червена лампа, както и наличие на парични средства в монетника в размер на 59,00 лв. В подкрепа на тези факти е посочено също, че в ИС на НАП не е отразена извършената контролна покупка и за датата на проверката съгласно предоставено сведение от сервизен техник не може да се извърши разпечатване на КЛЕН (контролна лента от електронен носител), тъй като не са регистрирани продажби поради прекъсната връзка между кафеавтомата на самообслужване и ФУВАС, както и че нарушението е констатирано при проверка, документирана с ПИП (протокол за извършена проверка), сер. АА, № 0115841 от 06.03.2023 г., извършено е за първи път и води до неотразяване на приходи. Преценено е, че предвид тежестта на нарушението и с оглед на всички смекчаващите и утежняващи обстоятелства, без те да са конкретизирани, че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.

За да потвърди НП, Районен съд Стара Загора е приел след анализ на събраните доказателства и приложимата правна уредба, че е доказано извършването от санкционираното дружество на вмененото му административно нарушение, а при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, визирани в ЗАНН, в т. ч. и на изискванията за формална изрядност на АУАН и НП, както и че процесното нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, а наложената за него имуществена санкция е индивидуализирана правилно в минималния предвиден от закона размер – 3000 лв., и не е налице основание за изменението й.

Касационният състав на Административен съд Стара Загора намира, че обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно.

На „ВИ ЕН КЪМПЪНИ“ ЕООД гр. Стара Загора е повдигнато административнонаказателно обвинение по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС за нарушение по чл. 7б от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.

Съгласно чл. 185, ал. 2 от ЗДДС в приложимата му редакция, явяваща се по-благоприятен закон по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН – действащата към момента редакция предвижда за юридическите лица (ЮЛ) и едноличните търговци (Е.) имуществена санкция от 6000 до 20 000 лв., извън случаите по ал. 1 (лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1) на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение на чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба – за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция – за ЮЛ и Е., в размер от 3000 до 10 000 лв., а когато нарушението не води до неотразяване на приходите, се налагат санкциите по ал. 1.

Съгласно чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/ дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.

Съгласно чл. 7б от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ не се допуска лице по чл. 3 („Всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки и услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато...“) да извършва продажби на стоки/услуги чрез автомат на самообслужване с електрическо захранване при прекъсната връзка между автомата на самообслужване и ФУВАС/фискален принтер.

От фактическа страна административнонаказателното обвинение (АНО) е обосновано с констатациите в АУАН, съответстващи на правната му квалификация: провереният на 06.03.2023 г. търговски обект – кафеавтомат на самообслужване, находящ се в гр. Стара Загора, [улица]от западната част на парк „Алана“, е стопанисван от „ВИ ЕН КЪМПЪНИ“ ЕООД; кафеавтоматът е бил в работен режим и свързан към електрическото захранване, но е била прекъсната връзката между разплащателния му модул (монетника) и ФУВАС, поради което за извършената при проверката контролна покупка на контролния му дисплей не се е визуализирал фискален бон и същата не е била отразена в ИС на НАП, съответно не е било възможно разпечатване на КЛЕН за извършените на процесната дата продажби. Фактическите констатации в АУАН, възпроизведени в НП, не се оспорват от касатора, а и кореспондират със събраните по делото доказателства – ПИП и др., в т. ч. и с показанията на разпитания във въззивното производство свидетел – Г. С. Г..

Видно от изложеното:

АНО е формулирано от фактическа и правна страна достатъчно пълно, точно и ясно, както в АУАН, така и в НП, като е налице съответствие между описанието на нарушението и правната му квалификация, тъй щото санкционираното лице да може да го разбере и да организира адекватно защитата си, съответно не е налице твърдяната от касатора формална неизрядност на НП съгласно изискванията на чл. 57 от ЗАНН, а твърдението му за неправилна квалификация на нарушението е неоснователно (посочването при описание на нарушението, че е била извършена контролна покупка, за която не е визуализиран фискален бон, е с цел обосноваване на съставомерните факти, че към момента на проверката кафеавтоматът на самообслужване е бил в работен режим, но извършваните от него продажби не са били отчитани във ФП на ФУ, поради прекъсване на връзката между разплащателния му модул и ФУВАС, поради което посочването на тези обстоятелства не означава и не води до извод, че касаторът е санкциониран за различно от извършеното от него нарушение);

установените обстоятелства със съставомерен характер се субсумират в хипотезите на приложените и цитирани в НП материалноправни разпоредби, поради което фактически и доказателствено обоснован – съответстващ на фактите и правото, се явява извода на въззивния съд за доказаност на АНО (неоснователно е в тази насока възражението на касатора, че не е била изследвана и доказана причината, поради която към момента на проверката е била прекъсната връзката между разплащателния модул на кафеавтомата на самообслужване и ФУВАС, тъй като негово е задължението да го поддържа в техническа изправност и да следи регулярно за това, съответно негова е тежестта да установи, че се касае за техническа повреда, възникнала непосредствено преди проверката или поне в деня на проверката, но преди извършването й, за която поради това не е знаел и е нямало как да предполага, а доказателства в тази насока не са ангажирани).

Процесното нарушение, ако и да е извършено за първи път, не се отличава с по-ниска обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, поради което същото не е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, а наложеното за него наказание – имуществена санкция от 3000 лв., съответства по вид и размер на минималното предвидено в закона и не е налице основание за намаляването му. Не води до различен извод фактът, че при проверката в монетника на кафеавтомата на самообслужване е установена касова наличност от 59,00 лева, тъй като самото нарушение води до неотразяване на приходи и не са налице данни, които да изключат по категоричен начин възможността, че в деня на проверката, но преди извършването й, кафеавтоматът не е бил отварян от стопанисващия го търговец и намиращата се към този момент в монетника му касова наличност не е била събрана от него.

По тези съображения касационната инстанция намира, че не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение, като валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода от делото искането на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено, като на основание чл. 63д, ал. 4 и 5 от ЗАНН касаторът бъде осъден да заплати на НАП сумата от 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, т.е. определено в минималния размер по чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, тъй като делото не е с фактическа и правна сложност, а и с оглед на вида и обема на осъществената от юрисконсулта на касатора правна защита в касационното производство – изготвяне и представяне на писмена защита.

Водим от горните мотиви, Старозагорският административен съд на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 91 от 14.03.2024 г., постановено по АНД № 20235530203779/2023 г. по описа на Районен съд Стара Загора.

 

ОСЪЖДА „ВИ ЕН КЪМПЪНИ“ ЕООД гр. Стара Загора, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, [улица], вх. .., ет... ап..., да заплати на Националната агенция по приходите сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

 

Решението е окончателно.