Определение по дело №186/2019 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 317
Дата: 12 април 2019 г.
Съдия: Роман Тодоров Николов
Дело: 20191700500186
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 март 2019 г.

Съдържание на акта

 О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

гр. Перник, 12.04.2019 г.

ОКРЪЖЕН СЪД ПЕРНИК Гражданска колегия, в закрито заседание на 12.04.2019 г., IІI-ти въззивен състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена Даскалова

ЧЛЕНОВЕ: Кристиан Петров

Роман Николов

като разгледа докладваното от съдия Николов в.гр.д. № 186 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от адв. Б. ***, процесуален представител на Е.Т.Й., против решение № 1659 от 16.01.2019 г. по гр.д. № 1742 по описа на Районен съд – П. за 2018 г., в частта, в която предявената искова претенция срещу „Стомана Индъстри“ АД за присъждане на неимуществени вреди в резултат на професионално заболяване е отхвърлена до пълния й размер, както и в частта, в която предявената искова претенция за присъждане на имуществени вреди в резултат на професионално заболяване е отхвърлена.

Срещу посоченото Решение в срок е постъпила и въззивна жалба от „Стомана Индъстри” АД, чрез пълномощника адв. Х.И.М. САК, в частта на същото, с която претенциите на ищцата са уважени за сумата от 12000 лв. присъдени неимуществени вреди за професионалното заболяване, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от 23.04.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, както и за сумата в размер 600 лв. разноски и 480 лева държавни такси присъдени в полза на съда, както и 250 лв. разноски присъдени на ищцата.

В жалбата подадена от Е.Й. се поддържа, че обжалваното решение в частта, в която се обжалва е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано. Твърди, че Районният съд не е обсъдил с необходимата задълбоченост и прецизност събраните по делото писмени доказателства и съдебно-медицинските експертизи, като е подходил спрямо доказателствения материал избирателно.

По отношение на отхвърляне на исковата претенция за присъждане на имуществени вреди на жалбоподателката ищца твърди, че Районния съд е допуснал нарушение в проекто – доклада си, а след това и в окончателния доклад по делото, като не е указал тежестта на доказване на тази претенция.

Моли въззивният съд да отмени първоинстанционното решение в обжалвана част и да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Не се представят нови доказателства. Направено е доказателствено искане с оглед твърдяното процесуално нарушение (неразпределена доказателствена тежест), като моли Окръжният съд да назначи съдебно-икономическа експертиза, която да даде заключение за причинените имуществени вреди на ищцата, имайки предвид направените разходи за лекарства и лечение, както и разликата в получаваното трудово възнаграждение и обезщетението за временна нетрудоспособност за процесния период от време.

В жалбата подадена от „Стомана Индъстри” АД се поддържа, че първоинстанционното решението в обжалваните части е незаконосъобразно и необосновано, постановено е при съществено нарушение на процесуалните правила и в противоречие със събраните по делото доказателства. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърлите изцяло всички искови претенции като неоснователни и недоказани. Алтернативно в случай, че от събраните доказателства се установяват и доказват всички императивни предпоставки за ангажиране на отговорността на „Стомана Индъстри” АД, да присъди размер на обезщетение за неимуществени вреди съобразно принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК „Стомана Индъстри” АД не е подала отговор на жалбата подадена от Е.Т.Й..  

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК Е.Т.Й. е подала отговор на жалбата подадена от „Стомана Индъстри” АД, като я оспорва и моли съда да не я уважава.

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че жалбата е допустима (по съдържание е въззивна жалба, подадена против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК (включително са заплатени съответните държавни такси за въззивното производство).

Във въззивната жалба жалбоподателят Е.Т.Й. се е позовал и е направил обосновано и конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения, изразяващо се в непълен или неточен доклад, неразпределена доказателствена тежест и недаване на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК. Видно от данните по гр. дело № 1742 по описа на РС П. за 2018 г., нито в проекто – доклада, нито при обявяването му за окончателен, нито на по-късен етап, съдията-докладчик е указал тежестта на доказване по исковата претенция за присъждане на имуществени вреди на жалбоподателката ищца. Въззивният съд счита, че не дължи нов доклад по делото, а при установените процесуални нарушения следва да даде указания до страните за възможността им да предприемат процесуални действия по посочване на относими за спора доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради непълнота на доклада и липсата на дадени указания в него, което по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК е извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство.

С въззивната жалба е направено искане за събиране на нови доказателства във въззивното производство, а именно въззивният съд да назначи съдебно-икономическа експертиза, която да даде заключение за причинените имуществени вреди на ищцата, имайки предвид направените разходи за лекарства и лечение, както и разликата в получаваното трудово възнаграждение и обезщетението за временна нетрудоспособност за процесния период от време.

В конкретния случай е безспорно, че съдът не е указал на ищцовата страна за кои факти относно исковата претенция за присъждане на имуществени вреди не сочи доказателства. При положение, че липсват указания в този смисъл, процесуалното бездействие на страната не може да има за последица преклудиране на правото да го извърши. При направено доказателствено искане от страната за първи път във въззивната жалба, поради допуснато от първоинстанционния съд нарушение на чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК, то е допустимо поради основанията по чл. 266, ал. 3 от ГПК, поради което, настоящият съдебен състав счита, че следва да допусне съдебно-икономическа експертиза, със задачите посочени във въззивната жалба.

Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОКЛАДВА делото, така както е посочено в мотивите на настоящото определение.

УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характер на окончателен доклад на жалбите и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.

ДОПУСКА съдебно-икономическа експертиза, със задачите посочени във въззивната жалба като назначава за вещо лице М. П. Г. – Л.

ОПРЕДЕЛЯ първоначално възнаграждение на вещото лице от 100 лева, което да се заплати от бюджетните средства на Окръжен съд Перник.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 08.05.2019 г. от 09.50 часа, за когато да се призоват страните и вещото лице на посочените съдебни адреси, като им се връчи копие от настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 2.