№ 5468
гр. Варна, 10.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело №
20243100502131 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 71553/05.09.2024г. от Ю. А. А.
ЕГН ********** и М. А. А.а ЕГН ********** срещу Решение №
2671/12.07.2024г., постановено по гр.д.№ 20223110115993 по описа за 2022г.
на ВРС, 40 с-в, с което съдът ОТХВЪРЛЯ предявените от Ю. А. А. ЕГН
********** и М. А. А.а ЕГН ********** искове с правно основание чл. 108
ЗС да бъде прието за установено по отношение на А. Е. А. ЕГН **********,
че са собственици въз основа на дарение и наследствено правоприемство,
евентуално въз основа на давност от 1986г. до предявяване на иска, на
Поземлен имот с идентификатор №10135.5549.1920, находящ се в гр. Варна,
район "Аспарухово", с.о. "Прибой" /"Ракитника"/ с площ от 1952 кв.м. по
скица, а по документи за собственост 2000 кв.м., при съседи имоти с
идентификатори №**********, както и в построената в имота еднофамилна
вилна сграда на един етаж с мазе, с идентификатор №**********, със
застроена площ 19 кв.м. и за осъждане на ответника да им предаде владението
върху този имот.
Във въззивната жалба е изложено становище за неправилност на
обжалваното първоинстанционно решение поради необоснованост, допуснати
процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.
Сочи се, че ВРС не се е произнесъл по въведеното с исковата молба
1
оспорване на придобивното основание на ответника, а именно на договора за
покупко – продажба, обективиран в Нотариален акт № 49 том V, рег.№ 26331,
д.№ 842/10.08.2022г. и твърденията, че същият не е породил транслативен
ефект, тъй като прехвърлителят Г. Д. не е била собственик на процесния
недвижим имот. Съдът не е обсъдил доказателствата във връзка с
установяване на симулативността на процеса по гр.д.№ 1781/2022г. по описа
на ВРС, воден между праводателя Г. Д. и трето за спора лице В. Я.. В
обжалваното решение ВРС не е обсъдил и твърденията на ищците, че Г. Д. не
може да се легитимира като собственик на процесния недвижим имот и
поради това, че КНА №2 том V рег.№ 8532, д.№ 795 от 2022г., издаден на
осн.чл.597, ал.1 от ГПК е неверен, тъй като е издаден въз основа на документ,
който по правната си същност не представлява акт, който установява правото
й на собственост - протоколно определение от с.з. на 29.06.22г. по гр.д.№
1781/22г. по описа на ВРС, с което съдът е одобрил постигната между Д. и В.
Я. спогодба. Актът, с който може да се признае по съдебен ред право на
собственост е решение на съда, но не и определение, тъй като определенията
не се ползват със СПН. С доказване идентичността на имотите по нот.актове
на ищците се доказва правото им на собственост на основание правна сделка и
наследствено правоприемство. При придобито право на собственост на тези
основания, придобиването по давност на същите имоти е недопустимо. Ето
защо съдът не би трябвало изобщо да разглежда и да се произнася по
евентуално предявеното от ищците основание: придобивна давност, а
твърденията за придобиване на имота по давност от ответника е недоказано. В
случая би трябвало ответникът да установи придобивното основание на
своята праводателка, което не е направено. Двете съдебно-оценителски
експертизи, приети по делото, са допуснати от съда за установяване на
стойността на извършени подобрения в имота и не установяват кой и кога е
направил подобренията. Поради това съдът е допуснал съществено
процесуално нарушение, като е ценил заключенията на вещите лица за оценка
на подобренията като доказателство за придобиването на процесния имот по
давностно владение в периода 2007г.-2017г. от Г. Д.. Същевременно в
нарушение на процесуалните правила, съдът не е ценил Договор за възлагане
на СМР и довършителни работи от 15.08.2022г., Приложение №1 към
договора, фактура № 13 от 31.01.2023г., издадена на А. А. от „Ноза - Д
2019"ЕСЮД с основание СМР работи - за покрив, изграждане на
2
топлоизолация и допълнителни работи на стойност 6 000лв. и Приемо-
предавателен протокол от 20.01.2023г., съгласно който на посочената дата са
установили изпълнението на всички СМР по договора за СМР и
довършителни работи, сключен на 15.08.2023г. и жалба от 14.02.2023г. от
ищците до РП-Варна, които установяват, че посочените подобрения са с дати
след датата на придобиване на имота от А.. Съдът не е обсъдил показанията на
свидетелите на ответника и на заинтересованата страна, съобразно
изискванията на чл.172 от ГПК. Във въззивната жалба са обсъдени подробно
показанията на свидетелите на двете страни. Сочи се, че съдът не е установил
извършването на такива действия в имота от страна на Д., от които да се
установява, че владението на ищците е било отнето от нея през 2007-2008г. По
делото не са събрани доказателства, от които да се заключи, че Д. е установила
фактическа власт върху имота преди 2022 г. Съдът не е изяснил по делото
какви са твърденията на ответника и заинтересованата страна във връзка с
установяване на владението върху имота - как, кога и от кого то е установено.
За опровергаване на тези твърдения ищците са представили доказателства за
заведено дело по иск с правно основание чл.99, ал.1 от СК от Г. С. Станкова
срещу Станков Викторов Станков - гр.д. с № 888/1999г. по описа на ВРС XVIII
c-в. Твърденията на Г. С. по бракоразводното дело за алкохолната зависимост
на Станков влизат в противоречие с твърденията й по настоящето дело, че
съпругът й е завладял пустеещия имот и се е занимавал с неговото
обработване. Първоинстанционният съд е направил необоснован извод, че и
двете страни са плащали данъците за имота. Не е обсъдил приложената по
делото справка за задълженията и писмо рег.№ T22009988BHI001 ВН от
03.10.2022г. и справка опис на плащания на данъчни субекти от 01.01.2017г.
до 31.12.2021г. за двамата ищци, в която е отразено заплащането по партидите,
открити за всеки един от двамата на дължимите данъци и такси към Община
Варна за периода от 22.06.1998г. до 2021г. Същевременно, данъците за имота
са заплатени от Г. Д. едва през 2021г. за пет години назад. Съдът
неоснователно е отказал да приеме за разглеждане в настоящето производство
искането за отмяна на констативния нотариален акт за собственост на Г. Д. с
мотиви, че с това искане се засягат правата на трето лице, срещу което не е
насочена искова претенция.
В срок за отговор по чл.263, ал.2 от ГПК въззиваемата страна Г. С. Д. е
депозирала становище за неоснователност на въззивната жалба. Оспорва
3
твърдението, че спогодбата между нея и третото за спора лице В. Я. по гр.д.№
1781/2022г. по описа на ВРС, представлява привидна правна сделка, тъй като
не отговаря на изискванията за привидните сделки при абсолютна или
относителна симулация - страните да не са искали да бъдат обвързани от
съглашението или да са желали последиците на друго съглашение. Не е
налице и персонална симулация. Страните са желали разрешаването на
възникналия между тях спор. Поради това несъстоятелно се явява и
твърдението за симулативен процес. Съдът не е допуснал и процесуални
нарушения, тъй като е чел нарочно определение за неприемане на претенцията
по чл. 537 от ГПК, допуснал е разпит на В. Я. с оглед доказване на
твърденията на ищците. Фактът, че страните по гр.д.№ 1781/2022г. по описа на
ВРС са се познавали не обосновава симулативност на процеса, нито
продажбата на имота на близък е основание да се приеме, че е налице
заобикаляне на закона. Счита, че съдът правилно е преценил фактите и
обстоятелствата по делото и е направил обоснован извод за придобиване на
имота по давност от Г. Д. за периода от 2007 до 2017г. Оттук ответникът е
придобил правото на собственост въз основа на валидна правна сделка от
собственик. Навежда доводи във връзка с показанията на свидетелите. Счита
за неоснователно искането за преразпит на свидетелите.
Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение като
правилно и законосъобразно.
В срок за отговор по чл.263, ал.2 от ГПК въззиваемата страна А. Е. А.
е депозирал становище за неоснователност на въззивната жалба. Сочи, че във
въззивната жалба не се навеждат конкретни пороци на решението. Счита за
недоказано твърдението за симулативен процес, както и твърденията за
симулативност на спогодбата като правна сделка, въпреки допуснатия разпит
на св. В. Я.. Счита, че ищците по никакъв начин не са доказали владение чрез
извършване на разходи за имота. Прави се анализ на показанията на
свидетелите. Възразява срещу преразпита на свидетелите.
Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение като
правилно и законосъобразно.
Съдът намира, че постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на
изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като е подадена в срок от надлежна
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими
4
приложения, включително доказателство за платена държавна такса, с оглед
на което производството по същата подлежи на разглеждане в открито съдебно
заседание.
По доказателствените искания:
Въззивниците са направили доказателствено искане за преразпит на
свидетелите на ищците, разпитани в първата инстанция, за същите факти, за
които са били разпитвани, както и по въпросите: колко пъти и за колко време е
излизал адв.С. А. от залата, каква е била причината за това. Съдът намира, че
искането следва да бъде оставено без уважение поради следното: По делото
се иска преразпит на свидетелите за фактите, за които същите са били
допуснати в първата инстанция, т.е. искането излиза извън обхвата на чл. 266
от ГПК. По реда на чл. 266 от ГПК се допускат доказателства за факти, които
не са могли да бъдат наведени в първоинстанционното производство /нови
факти/ или се допуска да бъдат представени доказателства, с които страната не
е могла да се снабди в първоинстанционното производство /нови
доказателства/, както и такива, които не са били допуснати от съда поради
извършено процесуално нарушение. Този ред е недопустимо да се ползва за
саниране на пропуски, сторени от страната по делото, а именно непълен
разпит на свидетелите в първата инстанция. Отделно от това не са наведени
твърдения какви факти ще бъдат доказвани с въпросите, отправени към
свидетелите: колко пъти и за колко време е излизал адв.С. А. от залата, каква е
била причината за това. Недопустимо е фактите да бъдат посочени под
формата на въпроси, както и без надлежни твърдения да бъдат искани
доказателства.
Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №
71553/05.09.2024г. от Ю. А. А. ЕГН ********** и М. А. А.а ЕГН **********
срещу Решение № 2671/12.07.2024г., постановено по гр.д.№ 20223110115993
по описа за 2022г. на ВРС, 40 с-в.
НАСРОЧВА производството по делото за 27.01.2025год. от 9.00 ч., за
5
която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение, а на въззивника да се връчи и препис от отговора.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от въззивниците
доказателствено искане преразпит на свидетелите на ищците, разпитани в
първата инстанция.
НАСОЧВА на основание чл.11, ал.2 от Закона за медиацията страните
към разрешаване на спора си чрез медиация. Указва на същите, че медиацията
е способ за доброволно разрешаване на спора, като медиатора може да им
помогне да постигнат споразумение, което след това да бъде утвърдено от
съда.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде осъществена в
Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел
Кънчев” №12, ет.4, в сградата, в която се помещава СИС при ВРС, като за
целта следва да попълнят и подадат заявление. Участие в медиация страните
следва да заявят на тел. 052 623 362, като могат да поискат и допълнителна
информация на e-mail: *********@***.**.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6