Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 22.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ,
VII-ми въззивен състав, в публично съдебно
заседание на петнадесети януари
две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ:1.ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА
Мл. съдия:
2. НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА
при
секретаря Красимира Динева и прокурора Деян
Маринов като разгледа докладваното от съдията СТАВРЕВА В.Н.Ч.Д.№4477/2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на гл.21 от НПК.
С
определение от 25.11.2020г. по Н.Ч.Д.№13691/2020г., СРС, НО, 104-ти с-в е оставил без уважение молбата на осъдения А.П.Л. за определяне на едно общо най-тежко наказание спрямо него на осн. чл.25, ал.1, вр. чл.23,
ал.1 от НПК.
Съставът на районния съд е констатирал, че
осъденият Л. няма осъждания, които
да попадат в реална съвкупност, поради което не са налице визираните в чл.25,
вр. чл.23 от НК предпоставки.
Срещу
определението в
законоустановения срок е постъпила
въззивна жалба от защитника на осъдения - адв.Е.Д., в
която се изразява недоволство срещу постановения акт. Твърди се, че в определението на съда допусната грешка
като е вписана присъда, която не се отнася до осъдения, което опорочава
съдебния акт.
В закрито заседание от 15.12.2020г ., произнасяйки се по реда на чл.306, ал.3, пр.1, вр.
ал.1, т.1, вр. чл.341, ал.1, вр. чл.327 от НПК, СГС е насрочил
делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като е констатирал, че с оглед
направените в жалбата възражения е нужно събиране на допълнителни доказателства,
а именно изискване на бюлетини за съдимост на осъдения Л., както
и преписи от всички определения за одобряване на споразумения спрямо него.
Пред въззивната инстанция служебно
назначеният от първата инстанция защитник на осъдения - адв.Д. - САК
пледира за уважаване на
жалбата като се съобразят всички
приобщени доказателства, вкл. изискани по въззивното дело.
Представителят на СГП напротив счита
първоинстанционният акт за правилен
и законосъобразен, предвид на което моли за потвърждаването му.
Осъденият Л. от своя страна моли да бъде приспаднато и
времето, през което е изтърпявал мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в
Затвора - Враца.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VII-МИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ като обсъди
доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от
страните и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността
на атакуваното определение, констатира следното:
Осъденият А.П.Л. е роден
на ***г. в гр.Железногорск, Руска Федерация,
гражданин на Руската Федерация,
с пост. адрес: гр.София, ж.к.“Красно село“, ул.„**********, с карта за постоянно пребиваващ в РБългария, валидна до
19.11.2023г., със
средно образование, неженен, с ЕГН:**********.
Същият е осъждан с общо осем влезли в сила към
датата на постановяване на определението на СРС съдебни акта, видно от справка
за съдимост:
1. С присъда в сила от 15.12.1997г. по НОХД №27/1996г. по описа на ОС- гр.Монтана, Л. е осъден за престъпление по чл.196а от НК, вр. чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.5
от НК, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.63, ал.2, т.2 от НК, извършено през 1994г. като му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години и 6 /шест/ месеца;
2. С присъда по
НОХД№186/1998г., по описа на РС- гр. Лом, в сила от 03.03.1999г Л. е осъден за престъпление по чл.194, ал.1, вр. чл.63
от НК и по чл.195,
ал.2, вр. ал.1, т.3 и 4, вр. чл.26, ал.1 от НК, извършено на 18.03.1996г. като му е наложено общо наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години;
3. С присъда по НОХД №212/1998г., по описа на РС- гр. Лом, влязла в законна сила на 05.05.2000г., Л. е осъден за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.5,
вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК, като му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца, реализирано на 29.12.1995г., чието изтърпяване на осн. чл.66 от НК е отложено с изпитателен срок от 3 /три/ години;
4. С присъда от 15.04.2005г.,
постановена по НОХД №4918/2003г. по
описа на СРС, НО, в законна сила на 04.05.2005г., Л. е осъден за престъпление по чл.195, ал.1, т.2 и т.3, пр.2, вр. чл.194,
ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.54 от НК, извършено на 16.05.2002г. като му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години и 6 /шест/ месеца;
5. Със споразумение от 07.12.2005г., постановено по НОХД №6898/2004 г. по
описа на СРС, НО в законна сила от същата дата, Л. е осъден за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, пр.1, т.7, вр. чл.28, ал.1,
вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК, извършено на 16.06.2002г. като му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ месеца;
6. С определение в сила от 10.09.2008г. по
НОХД №И-2861/2008г., по описа на СРС, НО, Л. е осъден за извършено на 28.06.2008г. престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195,
ал.1, т.3, вр. чл.29, ал.1, б.“б“, вр. чл.18 от НК, като му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ месеца;
7. С присъда, влязла в законна сила на 16.02.2017г. по
НОХД №2436/2016г., по описа на РС- гр.Перник, Я. е
осъден за престъпление по чл.170, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.58а, ал.1, вр. чл.54
от НК, извършено на
09.08.2016г. като
му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година и 8 /осем/ месеца;
8. Въз основа на определение по НОХД№8798/2019г. по описа на СРС, НО, 104-ти с-в, в сила
от 30.01.2020г., Л.
е
осъден за деяние по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.29,
ал. 1, б. „а“ и вл. 55 от НК, извършено на 27.11.2019г. като му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година и 10 /десет/ месеца;
При описаните факти
въззивният съд констатира, че не са налице основания за отмяна или
ревизиране определението на първия съд, тъй като са съблюдавани принципите на
материалното право, заложени в чл.23-25 от НК, а също и тези в чл.36 от НК.
Въззивният
съд, анализирайки на свой ред датите влизане в сила на присъдата по НОХД
№2436/2016г. на РС - гр.Перник /16.02.2017г./ и датата на извършване на
последното деяние по НОХД№8798/2019г. /21.11.2019г./ също намира, че извършените престъпления от
осъдения Л. са в условията на рецидив и не попадат в съвкупност, поради
което и правилно е отказано групирането им.
Въззивната
инстанция в действителност отчете, че в първоинстанционното определение има допуснати
грешки в конкретизирането на присъдите в диспозитива, спрямо които е отказана
кумулация. Така например там присъства НОХД№12402/2008г. по описа на СРС, какъвто
съдебен акт не е постановяван спрямо това осъдено лице, изводимо от справката
съдимост и бюлетина към нея. Определеният от защитата като
несъответстващ на материалите по делото окончателен съдебен акт спрямо Л. - по
НОХД№8798, видно от справка за съдимост е
действителен, но съдът неправилно е посочил в диспозитива на определението година
на делото 2020г., а не вярната - 2019г. Липсват поради това и основания за
приспадане на и времето, през което осъденото лице Л. е
изтърпявало мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в Затвора - Враца или където и да било другаде, а евентуално и наказание
„Лишаване от свобода“, което е било резонно да бъде сторено със съответните
съдебни актове, въз основа на които е осъден.
Допуснатите
грешки в изписването на съдебните актове и дописването на допълнителен такъв,
според въззивния съд не променят правилно констатираното обстоятелство, проверено
и от настоящия съдебен състав, че спрямо осъдения Л. към настоящия момент няма осъждания, спрямо които да са налице основанията
по чл.25, вр. чл.23 от НК.
Предвид наведените по-горе съображения, атакуваното
определение следва да бъде изцяло потвърдено като правилно и законосъобразно и
респ. жалбата - отхвърлена като неоснователна.
Така мотивиран и на осн. чл.341, ал.1, вр. чл.338, вр. чл.334‚ т.6 от НПК‚ СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VII-МИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение от 25.11.2020г. по Н.Ч.Д.№13691/2020г. по описа на СРС, НО, 104-ти с-в.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: .....................................
ЧЛЕНОВЕ:
1....................................
2....................................