№ 5
гр. Ш. , 26.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Ш., IX-И СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Димитър П. Димитров
при участието на секретаря Татяна Б. Тодорова
като разгледа докладваното от Димитър П. Димитров Гражданско дело №
20203630101895 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба от И. В. А. от гр. Ш., чрез
пълномощника адв. С. от АК Ш., против “Стройкомплект-Г“ ЕООД гр. Ш., в
която са предявени, в условията на първоначално обективно кумулативно
съединение осъдителни искове, както следва: 1/иск, с правно основание чл.
128, т. 2 КТ, за плащане на трудово възнаграждение дължимо за периода от
месец април 2020 г. до месец юни 2020 г., в общ нетен размер 2 350.00 лева,
ведно с искане за законна лихва върху претендираната сума, считано от
датата на завеждане на исковата молба – 03.09.2020 г. до окончателно
плащане; 2/иск, с правно основание чл. 86 ЗЗД, за присъждане на мораторна
лихва върху главницата от 2 350.00, за периода от 25.05.2020 г. до 03.09.2020
г., в общ размер на 46.86 лева; 3/иск, с правно основание чл. 224 КТ, за
присъждане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск в периода
от 01.01.2020 г. до 30.06.2020 г. в размер на 845.45.00 лева, ведно с искане за
законна лихва върху претендираната сума, считано от датата на завеждане на
исковата молба – 0.09.2020 г. до окончателно плащане; 4/иск, с правно
основание чл. 221, ал. 1 КТ, за присъждане на обезщетението за неспазеният
срок на предизвестие в размер на 930 лв., ведно с искане за законна лихва
върху претендираната сума, считано от датата на завеждане на исковата
молба – 0.09.2020 г. до окончателно плащане.
1
Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че бил в трудово
правоотношение с ответника по силата на Трудов договор от 23.09.2008 г.,
което бил прекратено със Заповед № 09/01.07.2020 г. на основание чл. 327,
ал.1, т. 2 КТ. Твърди, че до подаване на исковата молба не са му изплатени
трудовите възнаграждения за периода от месец април 2020 г. до месец юни
2020 г. включително. Намира, че следва ответникът да му плати и дължимите
законни лихви за забавено плащане. Счита, че ответникът му дължи и
обезщетението за неспазеният срок на предизвестие, както и обезщетение за
неползван годишен отпуск. Моли съдът да постанови решение с което да
осъди ответникът да му плати: трудово възнаграждение за месец април 2020
г. в размер на 650 лв.; лихва върху претендираното възнаграждение, за
периода от 25.05.2020 г. до 03.09.2020 г., в размер на 18.42 лв.; трудово
възнаграждение за месец май 2020 г. в размер на 850 лв.; лихва върху
претендираното възнаграждение, за периода от 25.06.2020 г. до 03.09.2020 г. в
размер на 18.76 лв.; трудово възнаграждение за месец юни 2020 г. в размер на
850 лв.; лихва върху претендираното възнаграждение, за периода от
25.07.2020 г. до 03.09.2020 г. – 9.68 лв.; обезщетение за неспазеният срок на
предизвестие в размер на 930 лв. и обезщетение за неползван годишен отпуск
в размер на 845.45 лв. Претендира съдебно-деловодни разноски.
В предоставения по чл. 131 ГПК срок, ответникът подава отговор на
исковата молба. Намира исковете за допустими. Не оспорва, че ищецът бил в
трудово правоотношение с ответника. Твърди, че в резултат на извънредното
положение свързано с COVID 19 и последвалата криза финансовото
състояние на дружеството се влошило и се стигнало до забавяне, като
представя доказателства за погасяване на исковите претенции чрез плащане.
Относно претендираното адвокатското възнаграждение изявява готовност да
го плати при представяне на документ за платено такова.
В проведеното по делото съдебно заседание ищецът заявява, че
ответника е платил задължението си, като поддържа искането си за разноски
в размер на адвокатско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения,
2
намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят и по делото е прието за ненуждаещо се от
доказване, по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, наличие на валидно трудово
правоотношение, както и че е имало забавяне в плащането на трудовото
възнаграждение на ищеца.
С оглед изявлението на ищеца в съдебно заседание, представените с
отговора на исковата молба писмени доказателства и приетата по делото
Съдебно-счетоводна експертиза съдът намира за установени, че към датата на
съдебното заседание ответника е платил по банков път дължимите на ищеца
трудови възнаграждения и обезщетения по КТ. Предвид извършеното
плащане в хода на процеса, като страните не спорят относно датата и размера
му, съдът намира предявените искове за неоснователни, поради погасяване и
следва да бъдат отхвърлени с аргумент от разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Ищецът поддържа произнасяне с решение, като с исковата молба и в
съдебно заседание претендира сторените в производството разноски за
адвокатско възнаграждение, като представя Договор за правна защита и
съдействие № **********, серия „Б“ за платена сума от 200 лв. в брой на
02.09.2020 г. /л. 5/. Отговорността за разноските като гражданско
облигационно правоотношение е правото на едната страна да иска и
задължението на другата страна да плати направените разноски от страната, в
чиято полза съдът е решил делото. Извършеното изпълнение от ответника,
след получаване на преписа от исковата молба, се отразява върху
разпределението на разноските, тъй като от този факт, независимо, че съдът
следва да постанови отхвърлителен дизпозитив, следва произнасяне по
искането за разноските на ищеца, по общото правило на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Приложимостта на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК за освобождаване на
ответника от разноски предполага кумулативното наличие на две
предпоставки: 1/ответникът да не е дал с поведението си повод за завеждане
на делото и 2/да признае иска. Само при кумулативното наличие на тези две
предпоставки разноските се възлагат върху ищеца. Плащането е извършено
след получаване на исковата молба /09.10.2020 г./ При хипотезата, че
ответникът изпълнени в хода на процеса, се налага извода, че с поведението
си е дал повод за завеждане на делото - не е погасил дълга си преди процеса,
3
поради което извършеното в хода на процеса изпълнение не го освобождава
от задължението за разноски. В този смисъл съдът намира, че не е налице
предвиденото в разпоредбата първо кумулативно условие - да не е дал повод
за завеждане на иск. Поради това сторените от ищеца разноски следва да
бъдат възложени в тежест на ответната страна. Следователно искането на
ищеца за присъждане на реализираните от него разноски по делото,
придружено с доказателства за действително реализирани такива, под
формата на платено възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат,
в претендирания размер от 200.00 (двеста) лева, е основателно, поради което
следва да бъде уважено. По допуснатата съдебно – счетоводна експертиза на
вещото лице са изплатени 100 лева от сметка на РС Ш., които следва да бъдат
възложени в тежест на ответната страна, както и сума в общ размер 244.00
лева, представляваща дължими такси върху уважените обективно
кумулативно съединени осъдителни искове, изчислена по реда на чл. 72, ал. 1
ГПК, вр чл. 1 от Тарифа № 1 за ДТ събирани от съдилищата по ГПК, на осн.
чл. 78, ал. 6 ГПК.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
Отхвърля предявеният от И. В. А., с ЕГН: ********** и адрес: гр. Ш.,
***, против „Стройкомплект-Г“ ЕООД, с ЕИК: *** седалище и адрес на
управление: гр. Ш., кв. Добруджа, Индустриална зона, иск с правно
основание чл. 128, т. 2 КТ, за плащане на трудово възнаграждение дължимо
за периода от месец април 2020 г. до месец юни 2020 г., в общ нетен размер 2
350.00 лева, ведно с искане за законна лихва върху претендираната сума,
считано от датата на завеждане на исковата молба – 03.09.2020 г. до
окончателно плащане, поради погасяване в хода на процеса.
Отхвърля предявеният от И. В. А., с ЕГН: ********** и адрес: гр. Ш.,
***, против „Стройкомплект-Г“ ЕООД, с ЕИК: *** седалище и адрес на
управление: гр. Ш., кв. Добруджа, Индустриална зона, иск, с правно
основание чл. 86 ЗЗД, за присъждане на мораторна лихва върху главницата от
2 350.00, за периода от 25.05.2020 г. до 03.09.2020 г., в общ размер на 46.86
лева, поради погасяване в хода на процеса.
4
Отхвърля предявеният от И. В. А., с ЕГН: ********** и адрес: гр. Ш.,
***, против „Стройкомплект-Г“ ЕООД, с ЕИК: *** седалище и адрес на
управление: гр. Ш., кв. Добруджа, Индустриална зона, иск, с правно
основание чл. 224 КТ, за присъждане на обезщетение за неползван платен
годишен отпуск в периода от 01.01.2020 г. до 30.06.2020 г. в размер на
845.45.00 лева, ведно с искане за законна лихва върху претендираната сума,
считано от датата на завеждане на исковата молба – 0.09.2020 г. до
окончателно плащане, поради погасяване в хода на процеса.
Отхвърля предявеният от И. В. А., с ЕГН: ********** и адрес: гр. Ш.,
***, против „Стройкомплект-Г“ ЕООД, с ЕИК: *** седалище и адрес на
управление: гр. Ш., кв. Добруджа, Индустриална зона, иск, с правно
основание чл. 221, ал. 1 КТ, за присъждане на обезщетението за неспазеният
срок на предизвестие в размер на 930 лв., ведно с искане за законна лихва
върху претендираната сума, считано от датата на завеждане на исковата
молба – 0.09.2020 г. до окончателно плащане, поради погасяване в хода на
процеса.
Осъжда „Стройкомплект-Г“ ЕООД, с ЕИК: *** седалище и адрес на
управление: гр. Ш., кв. Добруджа, Индустриална зона, да плати на И. В. А., с
ЕГН: ********** и адрес: гр. Ш., ***, сумата от 200.00 (двеста) лева,
представляваща сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение,
на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Осъжда „Стройкомплект-Г“ ЕООД, с ЕИК: *** седалище и адрес на
управление: гр. Ш., кв. Добруджа, Индустриална зона,, да плати в полза на
Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Ш., с IBAN
BG20 BUIN 7014 3130 2030 14, при ТБ „Алианц България“ АД – Ш., сумата
344.00 (триста четиридесет и четири) лева , държавна такса и възнаграждение
за вещо лице, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Ш.ски
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните, на основание
чл. 259, ал. 1 ГПК.
Съдия при Районен съд – Ш.: _______________________
5