№ 1072
гр. Варна, 12.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Г. Г. Славова
като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско
дело № 20223100501266 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 264776 от 26.04.2022 г.,
депозирана от К. АЛ. СТ., чрез особен представител адв. Н.Й., срещу решение
№ 260213 от 6.04.2022 г., постановено по гр. д. № 1889/2021 г. по описа на
Районен съд – Варна, с което е прието за установено по отношение на К. АЛ.
СТ., СТ. Й. ИВ., М. Н. ИВ., КР. Т. ЕНЧ. и ЯВ. П. ЕНЧ., че Т. ЗДР. Т. е
собственик на ПИ с идентификатор № 10135.2564.451 по КК и КР, одобрени
със заповед №РД-18-92/14.10.2008 г. на изп. директор на АГКК с площ 608
кв. м., находящ се в гр. Варна, ул.“1-ва“ при граници ПИ № №
10135.2564.452, 10135.2564.458, 10135.2564.449, 10135.2564.450, по силата на
договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 57, том VIII,
дело № 2734/1985 г., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, като е отменен и
констативния нотариален акт № 131, том I, дело №127/2014 г. на варненски
нотариус, по силата на който К. АЛ. СТ. е признат за собственик на недвижим
имот, представляващ ПИ с идентификатор № 10135.2564.451 по КК и КР на
гр. Варна, находящ се в гр. Варна, ул. “П.“ с площ 608 кв. м., при граници
имоти № 10135.2564.452, № 10135.2564.455, № 10135.2564.449, №
10135.2564.450, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК.
В производството е депозирана и въззивна жалба с вх. № 264856 от
28.04.2022 г. от СТ. Й. ИВ. и М. Н. ИВ., чрез адв. П.С. срещу решение №
1
260213 от 6.04.2022 г., постановено по гр. д. № 1889/2021 г. по описа на
Районен съд – Варна.
В депозираната въззивна жалба от К. АЛ. СТ., чрез особен
представител адв. Н.Й., се излагат доводи за неправилност на
първоинстанционното решение. За неправилен намира извода на съда, че
ищцата е успяла да обори материалната доказателствена сила на констативния
нотариален акт. Оспорва изводите на съда за кредитиране на свидетелските
показания на водените от насрещната страна свидетели. Позовавайки се на
свидетелските показания на Я.А. и М. И., счита, че същите са изградили
преки впечатления за местоположението и вида на имота, както и за
упражняваното необезпокоявано и непрекъснато владението от страна на
К.С.. Сочи, че впечатленията на свидетелите на ищцовата страна са
формирани спорадично и не обхващат целия период от осъществяваното
владение от К.С.. Излага доводи, че свидетелските показания на свидетеля
Р.К. са противоречиви, доколкото веднъж е заявил, че не е виждал други хора
в имота, освен ищцата и нейния син, като впоследствие е заявил, че познава
С., който е упражнявал владение, както и че познава К.Е. от 2019 г. За
неправилен намира извода на съда за наличие на идентичност между имота на
праводателите на ищцата и този, който ответникът К.С. е придобил по
давност. Моли за отмяна на решението. Прави доказателствено искане.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от страна на Т.
ЗДР. Т., чрез адв. Л.Т., в който се излагат доводи за неоснователността на
жалбата. Оспорва доводите К.С. да е осъществявал непрекъснато и
необезпокоявано владение върху процесния имот. За правилен намира извода
на съда за некредитиране на свидетелските показания на водените от
ответника К.С. свидетели. Сочи, че свидетелката Я.А. е ходила 2 пъти в
имота, като последно през - 2005 г. За несъответстващи на останалия събран
доказателствен материал счита свидетелските показания на М. И., доколкото
последната не е успяла да опише имота, твърдяла е, че е ограден с телена
мрежа, както и че е срещала К.С. при посещенията си в периода от 2003 –
2010 г. около 3-4 пъти. Излага доводи, че никой от останалите свидетели,
както и вещото лице не са посочили, че в имота има изградена телена мрежа
или засадени овощни дръвчета. Твърди, че никой от останалите свидетели не
е виждал К.С. в имота. За непротиворечиви намира свидетелските показания
на Р.К., доколкото именно от него Т.Т. е разбрала, че е видял в имота лице,
което се представяло за негов собственик. Позовавайки се на събраните по
делото доказателства, както и на заключението на вещото лице по
назначената съдебно-техническа експертиза, намира за установена
идентичността между имотите в нотариален акт № 57, том VIII, дело №
2734/1985 г. и констативен нотариален акт № 131, том I, дело № 127/2014 г.
на варненски нотариус, доколкото са съобразени всички кадастрални и
регулационни планове.
За правилен намира извода на съда за успешното опровергаване на
констатациите в констативния нотариален акт. Излага подробни доводи по
2
същество на спора, свързани с оценката на доказателствения материал по
делото. Сочи, че предвид обстоятелството, че С.И. е бил видян едва два-три
пъти в имота и допреди една година не е демонстрирал намерение за своене,
не могат да обусловят извод, че последния е придобил имота по давност в
периода от 2014 г. до 2020 г. Излага доводи, че водените от страната
свидетели при разпита си са опровергали твърденията на разпитаните
свидетели в нотариалното производство. Доколкото К.С. не е придобил
собствеността върху имота по силата на твърдяното упражнявано давностно
владение, счита, че и последващите разпоредителни сделки не били годни да
легитимират купувачите по тях като собственици на имота. Сочи, че
доколкото К.С. не е осъществявал владение върху имота, то и последният не е
могъл да го предаде на С. и М. И.и. Отделно от това, сочи, че спорадичните
посещения не могат да обусловят извод за непрекъснато и явно владение. За
недоказано намира твърдението, че С. и М. И.и са оградили недвижимия
имот, да са упражнявали фактическа власт, респ. да са манифестирали
намерение за своене. Сочи, че последните са декларирали имота последната
година преди сключването на договора за покупко-продажба с К.Е.. За
основателен намира иска и спрямо К. и Я.Е.и, доколкото и последните не са
придобили правото на собственост върху недвижимия имот. Счита, че в полза
на никой от ответниците не е изтекла пълна или кратка придобивна давност,
поради което и предявеният положителен установителен иск за собственост
на ищцата се явява основателен. Моли за потвърждаване на решението.
Претендира разноски.
В депозираната въззивна жалба от страна на СТ. Й. ИВ. и М. Н.
ИВ., чрез адв. П.С. се излагат доводи за неправилността на решението,
поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи, че още
с отговора на исковата молба е оспорено правото на собственост на ищцата,
като в доклада по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК на последната й е указано, че не
сочи доказателства за факта, че праводателите й са придобили собствеността
по силата на наследство и по силата на договор за покупко-продажба. Счита,
че не са налице доказателства за идентичност между имота, посочен с
нотариален акт № 79/1951 г. на варненския нотариус и нотариален акт №
57/1985 г. За необоснован намира извода на съда, че едва през 2020 г. С. и М.
И.и са установили владение, доколкото от свидетелските показания, както и
от отразеното в договора от 7.08.2014 г. е видно, че са установили владение в
по-ранен момент. Сочи, че от свидетелските показания на съседа М.Б. се
установява, че е разбрал, че преди 7-8 години имотът е закупен от С., когато
започнал почистването на растящите в него храсти и бурени. Позовавайки се
на свидетелските показания на свидетеля Р.К. счита за установено, че познава
С.И. като нов собственик на имота отпреди 5-6 години, който е виждал 2-3
пъти, като през 2020 г. със съгласие на С.И. е влязъл в имота, за да почисти
плевелите между общата им ограда, както и да реже дървета, които трябвало
да се премахнат, за да се построи къща.
3
Сочи, че договорът, въз основа, на който С. и М. И.и са придобили
собствеността върху имота представлява правно основание по смисъла на чл.
70, ал. 1 ЗС, като липсват данни за опровергаване на добросъвестността им.
Позовавайки се на съдебна практика намира, че при добросъвестно владение
самото правно основание представлява демонстриране на завладяването, без
да е необходимо да се демонстрира намерението за своене с други действия.
Сочи, че за преценка на упражняването на фактическата власт по отношение
на незастроен недвижим имот следва да се вземат предвид действията по
неговото почистване, обработване, ограждане или поддържане на
съществуващата ограда. Твърди, че действията на С.И. след закупуването,
свързани с периодичното посещение и почистване на имота сочат на
действия, характерни за собственик. Сочи, че липсват данни владението да е
смущавано или отнемано чрез действия на ищцата. За приложима намира
презумпцията по чл. 83 ЗС, откъдето извежда доводи, че М. и С.И.и са
придобили имота чрез добросъвестно владение, осъществявано от
закупуването му на 8.08.2014 г. Моли за отмяна на обжалваното решение.
Претендира разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е депозиран отговор от страна на Т. ЗДР. Т.,
чрез адв. Л.Т., в който се излагат доводи за неоснователността на жалбата.
Оспорва доводите, че в първоинстанционното производство са наведени
твърдения за неидентичност между имота описан в нотариален акт № 79/1951
г. на варненския нотариус и този в нотариален акт № 57/1985 г. Доколкото не
е оспорена действителността на сделките, за правилен намира извода на съда,
че прехвърлителните сделки са придобили вещно-правни последици, поради
което ищцата е придобила правото на собственост върху недвижимия имот.
Счита, че съдържанието на представените два броя нотариални актове от
1951 г. и от 1985 г., както и от заключението на съдебно-техническата
експертиза, се установява идентичност между имота, описан в тях. Отделно
от това, за доказано намира и проведеното доказване, че ищцата е
упражнявала давностно владение върху процесния имот. За оборени намира
констатациите в констативния нотариален акт, откъдето извежда доводи, че
последващата разпоредителна сделка, с която К.С. продава на С. и М. И.и
имота, не е породила вещно-прехвърлително действие. Излага подробни
доводи по същество на спора, които са развити в депозирания от страната
отговор на въззивната жалба на К.С.. Моли за потвърждаване на решението.
Претендира разноски.
Във връзка с доказателствените искания на страните е постановено
определение № 2474 от 30.06.2022 г. по настоящото производство.
Въззивникът - К. АЛ. СТ., редовно призован за о. с. з., не се явява, като
се представляват от особения представител адв. Й.. Същата моли решението
да бъде отменено. Претендира разноски и релевира възражение за
прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение от адв. Т..
Въззивниците СТ. Й. ИВ. и М. Н. ИВ., редовно уведомени, явява се само
4
М.И., представляват се от адв. С.. Същият моли за отмяна на решението.
Претендира разноски. Възразява за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на въззиваемата страна.
Въззиваемата – Т. ЗДР. Т., редовно уведомена, не се явява, представлява
се от адв. Т.. Същият моли за потвърждаване на решението. Претендира
разноски. Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адв.
С..
В законоустановения срок по чл. 265, ал. 1 ГПК, КР. Т. ЕНЧ. и ЯВ. П.
ЕНЧ., след призоваването им в първото по делото о. с. з., /в този смисъл
определение № 622 от 27.07.2021 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 2670/2021 г./, не
са заявили, че се присъединяват към някоя от въззивните жалби . Затова и
първоинстанционното решение е влязло в сила в частта по отношение на тези
необжалвали обикновени другари.
За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна
съобрази следното:
Производството по гр. д. № 1889/2021 г. по описа на Районен съд –
Варна, е образувано по предявен иск от Т. ЗДР. Т. срещу К. АЛ. СТ., СТ. Й.
ИВ., М. Н. ИВ., КР. Т. ЕНЧ. и ЯВ. П. ЕНЧ. иск с правно основание чл. 124
ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата е
собственик на ПИ с идентификатор № 10135.2564.451 по КК и КР, одобрени
със заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на изп. директор на АГКК с площ 608 кв.
м, находящ се в гр. Варна, ул.“П.“ при граници ПИ № 10135.2564.452, №
10135.2564.458, № 10135.2564.449, № 10135.2564.450 по силата на договор за
покупко-продажба, обективиран в НА №57, том VIII, дело №2734/1985г.
/предвид уточнението на л. 45 от делото на ВРС/, както и за отмяна на
констативния нотариален акт № 131, том I, дело №1 27/2014 г. на варненски
нотариус, по силата на който К. АЛ. СТ. е признат за собственик на недвижим
имот, представляващ ПИ с идентификатор № 10135.2564.451 по КК и КР на
гр. Варна, находящ се в гр. Варна, ул. “П.“ с площ 608 кв. м., при граници
имоти № 10135.2564.452, № 10135.2564.455, № 10135.2564.449, №
10135.2564.450, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК.
В исковата молба се излагат доводи, че ищцата е придобила
собствеността на процесния имот по силата на договор за покупко-продажба с
баба си Й. Т. и баща си З. Т., обективиран в нотариален акт № 57, том VIII,
дело № 2734/1985 г. Излага доводи, че праводателите й са придобили имота
по наследяване от дядо й Т. Т., а той въз основата на договор за покупко-
продажба, обективиран в нотариален № 79, том II, н. д. № 409/1951 г. Сочи,
че владее имота след 1985 г., като през 1988 г. е предприела действия по
изграждане на сезонна постройка. Твърди, че през 2004 г. й е връчена заповед
за попълване на КП на в.з.“Траката“, като през 2007 г. е инициирала
изработването на ПУП. Сочи, че през 2014 г. е подала декларация за
5
редуциране на такса смет за имота. Навежда доводи, че при посещение на
имота през м. ноември 2020 г., съсед я уведомил, че видял в имота трето лице,
което се е представил за собственик. Посочва, че впоследствие установила, че
с КНА № 131, том I, рег. № 2725, дело № 127/2004 г. от 7.08.2014 г. К.С. бил
признат за собственик на имота въз основа на давностно владение. Оспорва се
осъществяване на явно владение в периода от 2004 г. до 2014 г. Сочи, че на
същата дата 7.08.2014г. К.С. е продал имота на С.И., по време на брака му с
М.И., за което е съставен нотариален акт № 32, том I, рег. № 2726, дело №
128/2014 г. Последните са продали имота на К.Т. Е. по време на брака й с
ответника ЯВ. П. ЕНЧ. по силата на договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален № 127, том IV, рег. № 3782, дело № 515/2020 г.
Твърди, че никой от ответниците не е владял имота, в който и да е момент,
доколкото не е демонстрирано намерение за своене. Моли за уважаване на
иска и отмяна на констативния нотариален акт.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран общ отговор
лично от страна на С. СТ. Й. ИВ. и М. Н. ИВ. се оспорва се придобиване на
собственост от ищцата по силата на договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт № 57, том VIII, дело № 2734/1985 г. Оспорва
осъществяване на владение от насрещната страна. Сочи след закупуване на
имота през 2014 г. са го заградили с телена мрежа. В условията на
евентуалност, правят възражение за придобиване на имота от тях с изтичане
на кратка придобивна давност.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор и от К. АЛ. СТ.,
чрез назначения му особен представител- адв. Й., в който се излагат доводи за
неоснователността на иска. Счита, че праводателите на ищцата не са били
собственици на имота, доколкото имотът е бил одържавен, като не е
извършена процедура по възстановяване, поради което и последната не е
придобила права. Оспорва се осъществяването на владение от страна на Т.Т..
Счита, че не е налице идентичност между имота, описан в нотариалния акт от
1951 г. и от 1985 г. и този по констативния нотариален акт от 2014 г.
Поддържа се, че К.С. е придобил вещни права върху имота по силата на
давностно владение, упражнявано в периода от 2004 г. до 2014 г., което е
удостоверено в констативен нотариален кат № 131, том I, рег. № 2725, дело
№ 127/2004 г. Моли за отхвърляне на иска.
В законоустановения срок не е депозиран отговор на исковата молба от
останалите ответници – КР. Т. ЕНЧ. и ЯВ. П. ЕНЧ..
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбите и отговорите, и като взе
предвид събрания и приобщен по делото доказателствен материал – в
съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема
за установени следните фактически положения:
6
В производството е представен договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт № 79, том II, дело № 401/1951 г. на нотариус
при Сталински околийски съд, по силата на който В.Н.Х. е продала на Т. Г. Т.
собственото си лозе с площ от 1335 кв. м., находящо се в землището на гр.
Сталин, м-ст „Ваялар“, съставляващо дворище с планоснимачен номер 1542 в
кв. 226 по плана на курортно предградие „Лозата“, при съседи: шосе, А.А.,
дере, Т. А..
От съдържанието на представеното удостоверение за наследници се
установява, че наследници на Т. Г. Т. са съпругата му- Й. Д. Т. и синът му - З.
Т.ов Т..
Видно от нотариален акт № 57, том VIII, дело № 2734/1985 г. на
варненски нотариус, по силата на който, Й. Д. Т. и З. Т.ов Т. са продали на Т.
ЗДР. Т. наследеното лозе с площ от 600 кв. м., находящо се в м-ст “Ваялар“ в
гр. Варна, при граници от две страни –шосе, дере, Й. З.ва К., Т. А..
От представения констативен нотариален акт №131, том I, дело №
127/2014 г. на варненски нотариус, е видно, че К. АЛ. СТ. е признат за
собственик недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор №
10135.2564.451 по КК и КР на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, ул. “П.“ с
площ 608 кв. м., въз основа на упражнявано от последния давностно
владение.
Горепосоченият недвижим имот е бил предмет на договор за покупко-
продажба, сключен между К. АЛ. СТ. и СТ. Й. ИВ., по време на брака му с
М.И., обективиран в нотариален акт № 132, том I, рег. № 2726, дело №
128/2014 г.
От представения нотариален акт № 127, том IV, рег. № 3782, дело №
515 от 2020 г., се установява, че СТ. Й. ИВ. и М. Н. ИВ., продават на КР. Т.
ЕНЧ., недвижим имот, представляващ представляващ ПИ с идентификатор №
10135.2564.451 по КК и КР на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, ул. “П.“ с
площ 608 кв. м.
Видно от удостоверение рег. № АУ02758ВН, издадено от община Варна
се установява, че КР. Т. ЕНЧ. се намира в граждански брак с ЯВ. П. ЕНЧ.,
считано от 7.05.2005 г., респ. към момента на сключване на горепосочения
договор от 2020 г.
В производството към доказателствения материал по делото са
приобщени и квитанции за заплащани от Т.Т., данъци за недвижимия имот в
периода 2004 г. до 2011 г., както и от 2019 г.
От представеното удостоверение, издадено от община Варна с рег. № М
Д21001735ВН_001 ВН се установява, че К. АЛ. СТ., е подал на 19.09.2013 г.
декларация по чл. 14 ЗМДТ, с която е декларирал имот, находящ се в гр.
Варна, ул. “П.“ с идентификатор № 10135.2564.451, както и че партидата на
имота е закрита към 31.08.2014 г. след продажба.
В производството е назначена съдебно-техническа експертиза,
7
заключението, по която съдът кредитира, като обективно, компетентно
дадено, съответстващо на останалия събран доказателствен материал и
неоспорено от страните. Вещото лице, след преглед на всички документи за
собственост и кадастрални планове на територията е посочило, че след
пренасяне на границите на процесния ПИ № 451 с площ от 608 кв. м. в КП от
1936 г. се установява, че 586 кв. м. от същия попадат в имот с № 1542.
Последният по КП от 1956 г. е ПИ с № 1250 и е с площ от 2673 кв. м., както и
че 596 кв. м. от процесния ПИ № 451 попадат в него. Посочило е, че по КП от
1987 г. имотът е с ПИ № 3403 с площ от 816 кв. м., от които 587 кв. м.
съвпадат с процесния недвижим имот. Вещото лице е посочило, че е налице
пълна идентичност между имота по констативен нотариален акт №
131/7.08.2014 г. и процесният ПИ с идентификатор № 10135.2564.451.
Експертът е посочил, че е налице идентичност между имота с площ 600 кв. м.
по нотариален акт № 57/23.07.1985 г. и имота с площ 608 кв. м. по
констативен нотариален акт № 131/7.08.2014 г., доколкото всеки от тях е
идентичен на ПИ № 10135.2564.451 по КККР/2008 г. В отговор на въпрос № 3
е посочил, че ПИ № 451 няма данни да е бил включван в ТКЗС, ДЗС или
друго земеделско стопанство, че за него няма извършено отчуждаване, няма
изработен и приет ПУП, няма данни за записвани ползватели, респ, да е бил
изкупуван по реда на § 4 и сл. от ЗСПЗЗ, няма данни да е бил заявен за
възстановяване или по отношение на същия да са били издавани заповеди по
§ 4 к от ЗСПЗЗ. При оглед на имота, експертът е констатирал, че същият е
незастроен и е ограден с полумасивни огради, като откъм дерето е с няколко
реда бодлива тел.
В проведеното о. с. з. вещото лице е посочило, че е налице съвпадение
на три граници, както и че недвижимият имот по всички кадастрални планове
подада в имота на Т.и.
В производството са събрани гласни доказателствени средства,
посредством разпит на свидетелите: Р.В.К., Г.С.К., Д.С.Р., Я.Н.А., М. Б. И. и
М. И. Б..
От свидетелските показания на свидетеля Р.К., дадени при
първоначалния и повторния му разпит, се установява, че познава ищцата от
повече от 30 години. Сочи, че знае, че има имот на ул. “П.“, който граничи с
път, дере, с неговия имот и имота на англичани. Споделя, че от около 20
години живее постоянно в имота си, както и че оградата в имота на ищцата е
поставена бащата на Т.. Споделя, че от 1985 г. имотът не се обработва, в
същия няма засадени зеленчуци, като свидетелят единствено с разрешение на
собствениците през годините е плевил около неговата ограда. При
първоначалния си разпит от 13.10.2021 г. сочи, че през последните 2-3 години
са дошли новите собственици /съответно 2018-2019 г./, а другите през
последната година /съотв. - 2020 г./ Споделя, че е виждал С. 2- 3 пъти докато
той е бил собственик. Излага, че с изключение на последните две години е
виждал Т. в имота няколко пъти годишно. Сочи, че не познава К.С., както и
че новите собственици дошли преди две години и половина. Свидетелят при
8
повторния си разпит посочва, че след 2010 г. в имота имало акациева гора,
като с разрешение на Т. премахнал дърветата, които са на границата с неговия
имот, като на тяхно място имало бурени и храсти. Сочи, че останалите
дървета с височина 15-20 метра са още в имота, като в имота нямало трева за
косене с машинка, а бурени и храсти. Споделя, че обитава имота си от м. май
до м. октомври, като би разбрал ако някой използва машина или ако има
работници в имота. При повторния разпит от 21.03.2022 г. споделя, че се е
запознал със С., когато последният купил имота преди 5-6 години /респ. 2016-
2017 г./, като е виждал С. три пъти. Сочи, че последният е посещавал имота
сам, но не е почиствал и не е поставял ограда. Излага, че след разговор със С.
свидетелят миналата година изрязал още дървета в имота. Сочи че К. и
съпругът й свидетелят видял за първи път в края на 2019 г. или началото на
2020 г.
От свидетелските показания на свидетеля Г. К., се установява, че
познава Т. повече от 10 години, както и че има имот на около 400 метра от
този на Т.. Излага подробни доводи за местонахождението на имота, както и
че същият е не стопанисван. Споделя, че често минавала оттам, а лятото
почти всеки ден. Сочи, че след 2000 г. в имота не е правена нова ограда.
Споделя, че не е виждала засадени зеленчуци. Излага, че Т. е ходила
специално да види имота, като са обсъждали и бъдещо строителство. Сочи, че
Т. е разбрала от съседа Райчо през м. ноември 2020 г., че имотът не е вече на
Т..
Свидетелят Д.Р., при разпита си посочва, че живее в района от 2005 г.,
като детайлно описва имота. Споделя, че познава Т. като съсед, както и че
имотът винаги е бил заграден. Изрично посочва, че нова ограда не е правена,
като знае, че имотът е наследствен и е бил разделен на две части – едната за
Т. и едната за сестра й. Споделя, че в имота нямало растителност, нито
зеленчуци. Излага, че не е виждал в имота други хора, освен Т. и синът й,
които са идвали периодично – един – два пъти в месеца. Сочи, че не знае
някой друг да е владял имота, като не е видимо нещп да е правено по същия.
От свидетелските показания на свидетеля Я.А., се установява, че
познава отдавна покрай съпруга си К.С.. Сочи, че знае, че имал имот в
„Траката“, който посетили със съпруга й през 2003 г., за да вземат фреза.
Излага, че са се отбивали още няколко пъти на път за роднини, живеещи в
“Евксиноград”, като след 2005 г. не е ходила в имота. Сочи, че при
посещението си свидетелката видяла, че имотът се обработва, сеели се
зеленчуци, както и че К. бил с работни дрехи. Споделя, че не може да отиде
сама в имота, който го описва само като местност и не може да го посочи на
карта.
Свидетелят М. И., при разпита си посочва, че познава К.С. от 2003 г.,
като със съпруга й търсили да закупят оранжерии и минали покрай парцела,
като видели К. в работни дрехи. Сочи, че минали покрай една лодка, после
покрай бензиностанция и завили на дясно, където имало дере. Излага, че след
9
като завили видели К., с когото свидетелката се заговорила и му оставила
телефонния си номер ако има информация за оранжерии да й се обади, като
не е взела неговия телефонен номер. Сочи, че не е влизала в имота, но през
2003 г. същият бил поддържан, незастроен, но ограден с телена мрежа. След
това веднъж е посетила имота през 2004 г., доколкото К. й казал, че е намерил
малка оранжерия. Споделя, че през 2010-2011 г. се видели за трети път, като
К. се обадил да й каже, че продължава за търси оранжерия. Сочи, че при
последния им разговор я помолил да стане свидетел, че е придобил имота.
Спомня си, че имотът на К. бил наследствен.
От свидетелските показания на свидетеля М.Б., се установява, че
познава С.И. от около 7-8 години, доколкото е купил съседно място на
неговото. Свидетелят описва детайлно имота, като сочи, че много пъти е
виждал С. в имота, когато идвал да разчиства терена. Споделя, че С. е косил
трева, изрязвал дървета, като мисли, че е поправил и оградата, но не е
сигурен. Сочи, че С. е използвал и помощта на други за разчистването на
бурени, но свидетелят не ги познава. Споделя, че от момента, когато разбрал,
че имотът има собственик е започнало разчистването му, с машинки за рязане
и косене на трева. Свидетелят излага, че доколкото не е бил редовно там,
особено през последната година, не знае дали миналото лято имотът е бил
поддържан. Сочи, че работниците са идвали преди последната година, като в
имота имало смесени широколистни и иглолистни дървета. Споделя, че
познава през последните 7 – 8 години е виждал С. в имота 6-7 пъти.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:
Жалбите, инициирали настоящото въззивно произнасяне, са подадени в
срок, от надлежно легитимирани страни, при наличието на правен интерес,
поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Съобразно служебно извършената проверка по чл. 269 ГПК, съдът
намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, като при
преценка за правилността му следва да се съобразят посочените в жалбата
оплаквания.
Предявените искове намират правното си основание в разпоредбата на
чл. 124, ал. 1 ГПК.
Предвид наведените твърдения за придобиване на процесния недвижим
имот от ищцата въз основата на договор за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт № 57, том VIII, дело № 2734/1985 г., по силата на който
същата го е придобила от баща си и баба си, а те по наследство от дядо й,
последния по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт № 79/1951 г. на варненския нотариус и наличие на титули
легитимиращи ответниците като собственици, е налице интерес за ищцата да
установи принадлежността на твърдяното право в патримониума си, поради
10
което искът е допустим.
От представения договор за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт № 57, том VIII, дело № 2734/1985 г. на варненски нотариус, се
установява, че Т.Т. е придобила процесния имот. Последният, съобразно
неоспореното заключение по съдебно-техническата експертиза, е идентичен с
този, описан в титулите на собственост на ответниците. За да формира този
извод, експертът е съобразил, действалите КП и КР, местонахождението,
площта и границите на имота.
В производството не се оспорва действителността на договора за
покупко-продажба от 1985 г., а единствено вещно-прехвърлителния ефект,
респ. придобиване на права от страна на ищцата. Във връзка с разпределената
доказателствена тежест Т.Т. е представила и нотариален акт № 79 том II, дело
№ 401/1951 г. на нотариус при Сталински околийски съд, с който Василка
Христова е продала на Т. Т. процесния имот /дядо на ищцата/, както и
удостоверение за наследници, че праводателите на ищцата Й. Т. и З. Т. са
наследници на Т. Т.. Затова и следва да се приеме, че процесният имот е част
от имотът, който дядото на Т.Т. е придобил по силата на договора за покупко-
продажба, обективиран в нотариален акт № 79 том II, дело № 401/1951 г. на
нотариус при Сталински околийски съд.
От заключението по съдебно-техническата експертиза се установява, че
не са налични данни имотът да е бил включван в ТКЗС, ДЗС или друго
земеделско стопанство, за извършено отчуждаване, възстановяване, както и
че на територията, в която се намира изобщо няма извършено
обобществяване.
По повод на основните оплаквания в двете въззивни жалби за липсата
на идентичност между имотите по нотариалния акт от 1951 г. и този от 1985
г., респ. с този от 2014 г., настоящия съдебен състав намира следното:
От заключението по съдебно-техническата експертиза, което съдът
кредитира като обективно, компетентно дадено, съответстващо на останалия
доказателствен материал и неоспорено от страните, се установява, че след
пренасяне на границите на процесния ПИ № 451 с площ от 608 кв. м. в КП от
1936 г., 586 кв. м. от същия попадат в имот с № 1542. Последният по КП от
1956 г. е ПИ с № 1250 и е с площ от 2673 кв. м., както и че 596 кв. м. от
процесния ПИ № 451 попадат в него. Експертът изрично е посочил, че по КП
от 1987 г. имотът е с ПИ № 3403 и с площ от 816 кв. м., от които 587 кв. м.
съвпадат с процесния недвижим имот. От съдържанието на комбинираната
скица № 1, неразделна част от заключението по съдебно-техническата
експертиза /л. 218 от делото на ВРС/ е видимо местонахождението на
защрихования в черен цвят ПИ № 451, нанесен в КП от 1937 г., като част от
ПИ № 1542, който дядото на Т.Т. е придобил въз основа на сключения
договор за покупко-продажба от 1951 г., сключен с Василка Николова. Също
така, експертът съобразявайки и запиванията по разписните листи е посочил,
че в КП от 1987 г. ПИ № 3403 е записан на Т.Т.. Подобно посочване на
11
картата е направено в о. с. з. от 13.10.2021 г. от страна на свидетеля Г. К. /л.
188/. Отделно от това изрично в о. с. з. вещото лице е пояснило, че този имот
по всички кадастрални планове попада в имота на Т.и. Затова и следва да се
приеме, че процесният имот е част от имота, който дядото на Т.Т. е придобил
по силата на договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №
79 том II, дело № 401/1951 г. на нотариус при Сталински околийски съд.
В продължение на горното, следва да бъде съобразено и изложеното от
вещото лице, че е налице пълна идентичност между имота по констативен
нотариален акт № 131/7.08.2014 г. и процесният ПИ с идентификатор №
10135.2564.451. Експертът е посочил, че е налице идентичност между имота с
площ 600 кв. м. по нотариален акт № 57/23.07.1985 г. и имота с площ 608 кв.
м. по констативен нотариален акт № 131/7.08.2014 г., доколкото всеки от тях
е идентичен на ПИ № 10135.2564.451 по КККР/2008 г., поради което
наведените оплаквания в тази насока на следва да бъдат кредитирани. Затова,
следва да се приеме, че е налице идентичност между процесния недвижим
имот по нотариалния акт от 1985 г. и с последвалите го нотариални актове,
като част от този, описан в нотариалния акт от 1951 г.
Ето защо, следва да се приеме, че Т.Т. е станала собственик на
процесния недвижим имот въз основата на договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт № 57, том VIII, дело № 2734/1985 г., на
варненски нотариус, като наведените оплаквания в обратната насока не
следва да бъдат кредитирани.
По повод на наведеното възражение от страна на ответника К.С. за
придобиване на имота по давност, въз основа на съставения констативен
нотариален акт, съдът формира следните изводи:
Придобивната давност е един от способите по чл. 77 ЗС за придобиване
на право на собственост върху недвижими имоти. Съгласно разпоредбата на
чл. 79 ЗС правото на собственост се придобива с непрекъснато владение,
продължило повече от 10 години, а ако владението е добросъвестно – с
непрекъснато владение, продължило повече от 5 години. Легална дефиниция
за владението е дадена в разпоредбата на чл. 68 ЗС- а именно упражняване на
фактическа власт с намерение за своене.
В разглеждания случай, в производството не са релевирани доводи и
твърдения, а и не са представени доказателства в насока за осъществявано
добросъвестно владение от страна на К.С.. Във връзка с твърдяното
осъществявано владение в периода от 2004 г. до 2014 г. е представен и
констативния нотариален акт № 131, том I, дело № 127/2014 г. на варненски
нотариус.
В ТР № 11/2012 г., ОСГК на ВКС се приема, че нотариалният акт, с
който се признава правото на собственост върху недвижим имот по реда на
чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1
12
ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на
собственост, а само с легитимиращо действие, като тежестта за оспорване на
признатото с акта право на собственост се носи от оспорващата страна.
В производството за оспорване на горната констатация са ангажирани
гласни доказателствени средства. Последните ценени в съвкупността на
събрания доказателствен материал не биха могли да доведат до извод за
осъществявана фактическа власт в сочения период, респ. манифестиране на
намерение за своене от страна на К.С.. От свидетелските показания на
свидетелите Р.К., Г. и Д.Р. се установява, че в периода до 2014 г. Т.Т. е
осъществявала фактическа власт върху имота, че преди това имотът е владян
от нейните праводатели, като не са виждали преди 2014 г. други лица да
осъществяват действия в имота, като не познавал К.С.. Горепосочените
свидетели при разпита си за изложили данни за факти, въз основа на пряко
добити впечатления, като показанията им са логични, последователни,
непротиворечащи и съответстващи на останалия събран доказателствен
материал, поради което следва да бъдат кредитирани. Затова и не следва да
бъдат съобразявани оплакванията на въззивника К.С. за наличие на
противоречие между свидетелските показания на свидетеля Р.К..
На следващо място, следва да бъдат обсъдени и свидетелските
показания на свидетелите Я.А. и М. И.. Същите не следва да бъдат
кредитирани доколкото имат бегли впечатления за имота, а и запознанството
им с К.С. е скорошно и е покрай съпрузите им. Свидетелката А. няма преки и
конкретни впечатления за имота, доколкото не може да го опише като
разположение, площ, нито като местонахождение, дори и на карта, а
единствено , че е по пътя за Евсиновград. Отделно от това, следва да се
посочи, че свидетелката И. също няма конкретна представа за имота, като
изрично посочва, че при първото й посещение през 2003 г. не е влизала в
имота. Също така, изнесеното от двете свидетелки в насока за обработване на
имота, както и за наличието на засадени зеленчуци не кореспондира на
събрания доказателствени материал, в частност на свидетелските показания
на останалите свидетели, които са съседи и имат ежедневно изграждани
преки впечатления върху имота, а именно, че след 1985 г. имотът е бил
буренясал и не е бил стопанисван. Нещо повече, макар и свидетелите Я.А. и
М. И. да посочват, че са видели К.С. в имота в работни дрехи, следва да бъде
отчетено, че последният не е бил виждан никога в имота от страна на
съседите, които изрично при разпита си са посочили, че не го познават. Затова
и следва да се приеме, че свидетелските показания на Я.А. и М. И. са
непоследователни, изолирани, некореспондиращи на останалия събран
доказателствен материал, поради което не следва да бъдат кредитирани.
Същите не са достатъчни за доказване на осъществявано постоянно,
спокойно, явно и непрекъснато владение от страна на К.С. върху процесния
недвижим имот. Нещо повече, дори последните да бъдат ценени, изложеното
от свидетелите не би могло да обоснове извод за осъществявано владение в
периода от 2004 г. до 2014 г. Този извод следва от обстоятелството, че
13
първото посещение на свидетелката И. пред имота е от 2003 г., а последното
през 2010-2011 г., когато К.С. й се е обадил да й каже, че продължава за търси
оранжерия, а първото на свидетелката А. през 2003 г. и последното преди
2005 г., когато починал съпругът й. Ето защо, следва да се приеме, че в полза
на К.С. не е изтекла десетгодишната придобивна давност, поради което
констатациите на нотариуса, залегнали в съставения констативен нотариален
акт от 2014 г. са опровергани.
С оглед на горното, доколкото К.С. не е придобил собствеността върху
имота по силата на оригинерно придобивно основание, то и С. и М. И.и не са
станали собственици по силата на договора за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт № 132, том I, рег. № 2726, дело № 128/2014 г.
По повод на релевираното от страна на С. и М. И.и възражение в
условията на евентуалност, за придобиване на имота по силата на
осъществявано давностно владение в периода от 7.08.2014 г. до датата на
депозиране на отговора на исковата молба - 16.04.2021 г., настоящият съдебен
състав намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 70 ЗС, добросъвестно е владението,
когато владелецът владее вещта на правно основание, годно да го направи
собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че
предписаната от закона форма е била опорочена, като е достатъчно
добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание.
В разглеждания случай, С. и М. И.и се твърди да са придобили собствеността
на деривативно правно основание. Договорът за покупко-продажба се явява
годно правно основание да ги направи собственици, като доколкото същият е
обективиран в представения нотариален акт от 7.08.2014 г., то следва да се
приеме, че е спазена и формата за действителност на сделката. В
производството не са наведени твърдения, а и не са представени
доказателства за знание у С. или М. И.и, че праводателят им не е собственик,
поради което не е оборена презумпцията за добросъвестност по чл. 70, ал. 2
ЗС, към приложението, на която няма значение последващото узнаване.
Затова и С. и М. И.и са добросъвестни владелци.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 2 ЗС, необходимо да се установи
постоянно, спокойно, явно и непрекъснато, упражнявано най-малко пет
години. Като бъде по такъв начин упражнявана фактическа власт, че всяко
заинтересовано лице да може да научи за владението.
В относимата съдебна практика се приема, че при добросъвестно
владение фактическата власт се придобива на правно основание и самото
правно основание се явява демонстриране на завладяването, поради което за
придобиването на собствеността е достатъчно владелецът да упражнява
фактическа власт в определения от закона петгодишен срок, без да е
необходимо да демонстрира намерение за своене чрез други действия, които
да са противопоставени на действителния собственик /в тази насока решение
№ 31 от 15.02.2011 г. по гр. д. № 1273 от 2009 г. на ВКС, ГК, II г. о. и решение
14
№ 191 от 27.04.2011 г. по гр. д. № 776 от 2010 г. на ВКС, ГК, I г. о./.
Манифестирането обаче от своя страна следва да се свърза с намерението за
своене, т. е. с animus-a на владението. При преценка за наличието на
осъществявана фактическа власт /corpus/ следва да бъдат ценени
съвкупността от събраните по делото доказателства.
В разглеждания случай, свидетелят М.Б. посочва, че е виждал много
пъти С.И. в имота, като се е запознал с него преди 7-8 години, респ. около
2013 г. – 2014 г., когато бил закупил имота. В тази част показанията
противоречат на изложеното от свидетеля Р.К., който посочва, че е виждал С.
в имота 2- 3 пъти, след като го е закупил преди 5- 6 години, посочено в о. с. з.
от 21.03.2022 г. Отделно от това, свидетелят Б. е посочил, че С. е започнал
разчистване на имота, като мисли, че е веднага след закупуването му, като са
използвани машини за рязане на дървета, косене на трева, като са използвани
и други хора, както и че не е сигурен, че е поправял оградата. Свидетелските
показания са изолирани, не касаят пряко добити впечатления, в едната си част
не се характеризират с достатъчна сигурност, като противоречат на останалия
събран доказателствен материал, в частност на свидетелските показания на
свидетеля К., който е изложил, че не е виждал хора в имота да разчистват,
категорично не са идвали работници да разчистват, както и други хора със С.,
като едва през 2020 г. е той самият е рязал дървета по молба на С. със
съгласието на новите собственици на имота. Свидетелят К. живее постоянно в
имота от м. май до м. октомври като има пряка видимост към имота, а
свидетелят Б. е посочил, че през по-голямата част е бил на смени, дневна и
нощна с два почивни дни. Също така, свидетелят Б. е посочил, че не е влизал
в имота, не знае дали има камъни, през последната година не е минавал
покрай имота и не знае дали е бил поддържан миналото лято, като е посочил,
че в имота има и иглолистни дървета. Показанията в частта за иглолистните
дървета не съответстват на останалия събран доказателствен материал, а в
останалата част не навеждат особена конкретика относно релевантните за
спора факти. Отделно от това, в производството, от свидетелските показания
на свидетелите К. и К. се установява, че имотът е ограден и категорично не е
правена нова ограда, като не следва да бъдат кредитирани показанията на
свидетеля Б. в частта, в която е посочил, че е правена на няколко пъти ограда
от С.И., която все пада, доколкото същият изрично е посочил, че не е сигурен
за изнесено от него в тази част.
С оглед съвкупността на доказателствения материал по делото, следва
да се приеме, че от страна на С. и М. И.и не е доказано по категоричен начин,
че владението им е постоянно, респ. да изразява воля за трайно установяване
на фактическа власт върху имота, както и да е явно, доколкото фактическата
власт не е упражнявана по начин, че всеки заинтересован да може да научи за
нея.
В продължение на горното, следва да бъде съобразено и
обстоятелството за деклариране на имота от страна на С.И. на 5.07.2017 г.,
както и показанията на свидетеля К., дадени при повторния му разпит, в
15
частта, в която е уточнил, че самият той по молба на С. и срещу заплащане
през 2020 г. е предприел действия за почистване на имота, с оглед на
бъдещото строителство. В подкрепа на горния извод са и показанията на
свидетелката К., която е посочила, че през 2020 г. Т.Т. е подала сигнал до
Варненска районна прокуратура. Ето защо, доколкото не е доказана по-ранна
дата на почистване на имота, обработване, ограждане или поддържане на
изградената през 2000 г. ограда, то следва да се приеме, че именно този
момент следва да се свързва с доказания начален момент за манифестиране на
фактическата власт, като считано от този момент, не е изтекла петгодишната
придобивна давност.
Дори и да се възприеме, че упражняването на фактическата власт е
започнало в по-ранен момент, а именно съобразно показанията на свидетеля
Р.К. през 2017 г., когато се е запознал и е видял за първи път С.И. в имота,
съвпадащ с момента на подаване на данъчната декларация от страна на
последния, то считано и оттогава, не е изтекла петгодишната придобивна
давност. Същата не е изтекла дори и от 2016 г., съобразно показанията на
свидетеля К. в о. с. з. от 21.03.2022 г. за първоначално виждане на С.И. преди
пет-шест години, респ. в най-ранен момент през м. май 2016 г., доколкото
свидетелят-съсед е посочил изрично, че е постоянно в имота си от м. май до
м. октомври, то считано и оттогава до датата на разпоредителната сделка от
9.09.2020 г., респ. и до датата на исковата молба – 8.02.2021 г. не е изтекла
петгодишната придобивна давност.
Вън от горното и само за пълнота на изложението, следва да се посочи,
че доводите на въззивниците С. и М. И.и за започване на упражняване на
фактическата власт от 7.08.2014 г. датата на нотариален акт № 32, том I, рег.
№ 2726, дело № 128/2014 г., доколкото в същия е посочено, че се предава
владението, не могат да бъдат споделени. Този извод следва от
обстоятелството, че в производството от съвкупността на събрания
доказателствен материал се доказа, че от страна на К.С. не е осъществявано
владение в период поне шест месеца преди разпоредителната сделка, поради
което последният не е могъл да предаде на последващите описани в
нотариалния акт приобретатели владението върху имота. Не могат да доведат
до различен извод от гореформирания по същество на спора и доводите за
приложение на презумпцията по чл. 83 ЗС, доколкото установените по делото
действия не сочат по недвусмислен начин за започване на упражняването на
фактическа власт от страна на С. и М. И.и в един по-ранен момент от
гореустановения.
По искането за отмяна на констативния нотариален акт № 131, том I,
дело № 127/2014г. на варненски нотариус, настоящият съдебен състав намира
следното:
В задължителните указания, дадени в ТР № 11/2012 г., ОСГК на ВКС се
приема когато със съдебно решение, с което със сила на пресъдено нещо се
16
признават права на трето лице по отношение на посочения в констативния
нотариален акт титуляр, издадения акт следва да се отмени, на основание чл.
587, ал. 3 ГПК.
В разглеждания случай, се установи, че К.С. не притежава права за
имота, поради което издаденият констативен нотариален акт, по реда на чл.
587, ал. 1 ГПК, с който формално е признат за собственик на процесния имот,
въз основа на осъществявано давностно владение, следва да бъде отменен, на
основание чл. 537, ал. 2 ГПК.
Поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции,
първоинстанционното решение се явява правилно и като такова следва да
бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход от делото, съдебно-деловодни разноски са дължими в
полза на въззиваемата Т.Т.. Същата претендира заплащането на 2460 лева с
ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение, съобразно представени
списък по чл. 80 ГПК и доказателства за направата им. Съдът, като съобрази
фактическа и правна сложност на спора, както и минималния размер на
адвокатското възнаграждение за защитата на въззиваемaта по чл. 7, ал. 2, т. 4
от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, намира, че възраженията за прекомерност се явяват
неоснователни. Това разбиране следва от обстоятелството, че минималното
такова по всяка една от двете въззивни жалби е в размер от по 1117.57 лева
или 1341.08 лева с ДДС. Доколкото в договора е предвидено, че
възнаграждение се претендира за изготвяне на отговорите по двете въззивни
жалби, следва да се приеме, че сумарният общ размер на уговореното и
заплатено възнаграждение не надвишава, минималния такъв по наредбата. С
оглед на горното, в полза на въззиваемата следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в общ размер на 2460 лева с ДДС, както и депозит от 800
лева, или съдебно-деловодни разноски в общ размер на 3260 лева, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260213 от 6.04.2022 г., постановено по
гр. д. № 1889/2021 г. по описа на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА К. АЛ. СТ., ЕГН **********, адрес: гр. Варна, ул. “Р.“ 17 А,
ет. 4, ап. 4, СТ. Й. ИВ., ЕГН: **********, адрес: гр. Варна, ул. “Д.Д-М.“ 1А и
М. Н. ИВ., ЕГН: **********, адрес: гр. Варна, ул. “Д.Д-М.“ 1А да заплатят на
17
Т. ЗДР. Т., ЕГН: **********, адрес: гр. Варна, кв. “И.Р.“, бл. 23, вх. А, ет. 2,
ап. 9 сумата от 3260 лева /три хиляди двеста и шестдесет лева/,
представляваща съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл. 280,
ал. 1, респ. ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18