Р Е Ш Е Н И Е
гр. ****, 05.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Провадийският районен съд в публичното заседание на двадесет и втори
декември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Димитър Михайлов
при участието на секретаря М. А. разгледа докладваното от съдията гр. дело
N 447 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Х.Р.И.
срещу Т.Д.С. и Т.Ц.С. с прано основание чл.75 от ЗС.
В исковата молба ищецът твърди, че е владелец от 2001 г. и собственик на
имот, находящ се в с.****, общ. **** - дворно място с
площ от 1 600 кв.м., представляващо УПИ III - 283. в кв. 38 по плана на с.****,
заедно с построените в него жилищна сграда, баня и стопански постройки.
Във
връзка със спор за собственост с трети за настоящ процес лица е завел съдебен
иск за собственост за имота по гр.д. 461/2015г. по описа на PC ****, като
исковата молба е била вписана в Службата по вписвания под Акт№45, том.7,
дело№1328/17г.
Ответниците по настоящия иск, лицата Т.Д.С. и Т.Ц.С. били
собственици на УПИ №1Х 280, в квартал №38 по плана на с. ****, община ****.
Същия имот се явявал съседен на имота, който владее /УПИ III - 283, в кв. 38 по
плана на с.****/ от южната страна.
Същите
възползвайки се от издадена Заповед №2946 на кмета на Община **** за премахване
на „прогнил” клон от дърво, надвеснал над тяхна
постройка, след 10.10.2017г. неправомерно
преминавайки през границата на имота и чрез наети от тях лица отсекли 6 бр.
дървета, находящи се в имота му. Същото нарушение е
било установено от ищеца на 25.10.2017г„ като лично установил десетки кубици
нарязани дървета в имота, разположени в южната част на имота. Във връзка с
изсечените дървета - 6 на брой, в моя имот в с. ****, без негово знание и
позволение, едно от които орех, разрушена и унищожена ограда и навлизане в
имота без негово знание и позволение, съчетано с елементи от деянията самоуправство своевременно е било подадено от него
оплакване в РУП **** с вх.№ 324000-9421 от 25.10.2017г. Пристигналите на място
полицейски екипи извършили необходимите следствени действия, вкл. снимки за
„Албум от местопроишествие”, съставили протокол за
оглед на местопроишествие, като за целта били
замерени в негово и присъствието на други лица диаметрите на пъновете на
отсечените дървета и на отсечените стебла /вече нарязани за цепене/. Няколко
дена след това открит бил и действителния „дървосекач” с адрес с. Б., общ. ****
/съседно село на с. ****/, нает от Т.С. и са му били снети обяснения.
В
процеса на разследването и след това, въпреки, че били предупредени да не се
нарушава местопроишествието, всеки следващ ден
установявали, че част от нарязаните трупове в късната част на деня се
прехвърлят в съседния имот. За това последващо
преминаване в имота му и системно „прибиране на дърветата” в съседния имот също
бил сигнализирал органите на реда и при посещението си същите снимали новата
фактическа обстановка.
По
оплакването му в РУП **** с вх.№ 324000-9421 е била образувана пр.пр. №1174/2017г. по описа на РП ****.
Нахлуването
във владения от него имот, негова собственост, от Т.Д.С. и Т.Ц.С., лично или
чрез наети от тях лица било нееднократно от 25.10.2017г., в резултат на което
са били погубени 6 дървета, едно от които, орех. Насечената и добита дървесина
от тези дървета не била оставена в неговия имот, а е била изнесена от тях,
въпреки разпорежданията и липсата на позволение от негова страна.
С
оглед на изложеното и с отправеното му предупреждение да уреди спора си с
лицата по законово установения ред, във връзка законовото му право за търсене
на защита срещу всяко нарушение на владения от него имот, за него се пораждал
правния интерес да предяви настоящия иск.
Моли след като съда се убеди в гореизложеното
да се разпоредите Т.Д.С. и Т.Ц.С., да преустановят нарушението - нахлуване в
имот, находящ се в с.****, общ. **** - дворно място с
площ от 1 600 кв.м., представляващо УПИ III - 283, в кв. 38 по плана на с.****,
изсичане на дървета от имота и изнасяне на вещи от имота и да възстановят
фактическата обстановка в имота, такава каквато е била до момента на първото по
време нарушение на владението.
Претендира
и сторените по делото съдебно деловодни разноски.
По
делото е постъпила и уточнителна молба с която ищецът
е конкретизирал петитума в посочената част – като
искането за възстановяване на фактическата обстановка до преди нарушението
касаело: връщането на изсечените дървета в тяхното отсечено състояние обратно в
негово владение.
Уточнява,
че макар ответниците чрез своите действия да са
увредили оградата на имота и да дължат нейното възстановяване, своевременно е
предприел мерки за възстановяване на оградните
съоръжения - мрежа и оградни колчета, с цел имота да
не бъде разграден и да може да бъдат възпрепятствани чужди лица от нахлуване в
имота. Поради тази причина липсвал иск за възстановяване на увредена ограда.
Сочи, че
стойността на
дърветата е 1 600лв. Същата се формирала от обема на дърветата в тяхното
отсечено и изнесено от ответниците състояние, а
именно 20 куб.м. X 80лв. = 1600лв.
Представя скица и
данъчна оценка на имота и доказателства за довнесена ДТ.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК ответникът
излага съображения, че искът
по чл.75 от ЗС е недопустим, евентуално - неоснователен.
Сочи,
че исковата молба е подадена в PC-**** на 11.04.2018
г. Съгласно чл.75, изр. второ от ЗС, „Искът може да се предяви в
шестмесечен срок.“ Съгласно трайната практика на ВКС, чрез иска по чл. 75 от ЗС
може да бъде защитавано владение на недвижим имот или на вещно право върху
такъв имот, включително и върху сервитут, което е
продължило непрекъснато повече от шест месеца. Стига да са налице посочените
предпоставки, както и да е
спазен шестмесечният срок от нарушаването до предявяването на иска, владението
може да бъде защитавано срещу всяко нарушение. Владелчески
иск по чл. 75 или чл. 76 ЗС можело да се предяви в шестмесечен срок. Този срок
започвал да тече от деня на нарушението, респ. отнемането на владението. По своя характер срокът бил преклузивен и с изтичането му отпадало притезанието
на владелеца, затова съдът следял служебно за спазването му.
Съгласно
чл.72 от ЗЗД, „Срокът, който се брои по месеци, изтича в съответното число на последния
месец; ако този месец нямал съответно число, срокът изтича в
последния му ден.“ 11.04.2018 г. е присъствен ден, поради което не намира
приложението правилото на чл.72, ал.2 от ЗЗД.
Искът
против настоящия ответник следвало да се счита предявен на 11.04.2018 г., на
която дата е депозирана молбата за конституирането й в процеса. Предвид горното
и за да бъде допустим следвало твърдяното отнемане на владението да е извършено
най- късно на 11.10.2017 г.
С
оглед изложеното и трайната съдебна практика, моли съдът да прекрати
производството по делото, тъй като искът е предявен след преклузивният
срок и да присъди на ответницата сторените разноски.
Искът
по чл. 75 ЗС се явявал иск на владелеца, а не на държателя. За това, след като
ищецът сам сочел в исковата си молба на обстоятелствата, които го
характеризират само като държател, но не и владелец на процесният
имот (наличие на висящ процес за собственост), по този иск той не бил надлежна
страна, т. е. искът се явявал недопустим и производството по делото следвало да
се прекрати.
Счита,
че искът е недопустим и на друго основание - искът по чл.75 от ЗС е владелчески иск, а в исковата молба и уточнителните
такива не е било посочено в какво се изразява нарушаване на владението на
ищеца, т.е. каква част или върху целия имот претендира възстановяване на
владението от кого от ответниците в какво се изразява
нарушаването на владението.
В
самата искова молба и уточнителните такива се
претендирал петитум, който се различава от
основанието посочено в чл.75 от ЗС.
Твърди,
че - нито ищеца, нито ответниците са надлежни страни
в поцеса.
Счита,
че исковите претенции, в случай че съда прецени, че са допустими, са
неоснователни, като моли да ги отхвърли, като такива изцяло и присъди на ответниците му сторените разноски.
Твърдят,
че ищецът не е владелец на посоченият в исковата молба имот.
Твърдят,
че ответниците не са нарушавали владението на
посоченият в исковата молба недвижим имот.
Моли
съда да допусне до разпит двама свидетели при условията на водене, чрез чийто
разпит, ще се установи липса на съставомерност по
чл.75 от ЗС.
Претендира
сторените разноски при евентуалното прекратяване на производството или при
евентуалното отхвърляне на исковите претенции.
Районният съд като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
Предявеният иск е владелчески по чл. 75 от ЗС.
В доказателствена тежест на ищеца е възложено да
докаже, че е владял описания в исковата
молба недвижим имот и, че ответниците са извършили
твърдяното нарушение, а на ответната страна, че следва да установи
положителните факти, на които се позова, че не са извършили твърдяното в
исковата молба нарушение.
Налице е правен интерес от предявяване
на владелчески иск, тъй като ищецът твърди, че от
2001г. е владелец и собственик на имот, находящ се в
с.****, общ. **** -
дворно място с площ от 1 600 кв.м., представляващо УПИ III - 283. в кв. 38 по
плана на с.****, заедно с построените в него жилищна сграда, баня и стопански
постройки и на основание Заповед №2946 на Кмета на Община **** за премахване на
„прогнил“ клон на дърво, надвеснал над постройката на
ответниците, след 10.10.2017г.
неправомерно, преминавайки през границата на имота и чрез наети от ответниците лица са отсекли 6 бр. дървета, няходащи се в имота на ищеца. Нарушението било установено
на 25.10.2017г.
Съгласно практиката на ВКС при владелческите
искове твърденията в исковата молба имат значение за допустимостта на иска и за
очертаване предмета на доказване, но съдът е длъжен да установи действителните
фактически отношения между страните, като при установяване на други факти в
хода на производството, различни от твърдяните, съдът
ще се съобрази с установеното при решаване на спора. Владелческите
искове имат за предмет фактическо състояние и споровете по тях се решават въз
основа на установените факти. В този смисъл може да се установява различна дата
на отнемане на владението, но това ще има значение за основателността на
предявения иск, поради което възражението на ответника, че искът е недопустим
като предявен след изтичане на преклузивния срок по
чл. 75 от ЗС, е от значение за основателността на иска. Когато отнемането на
владението не е станало с еднократно действие, а чрез поредица от действия с
различен характер и интензитет, срокът ще започне да тече от момента в който
окончателно е отблъснато владението. Следователно, необходимо e да се
разграничат действията, подготвящи отнеманетo, и тези
по отнемане на владението. С оглед на тази практика и твърденията на ищеца, владелческият иск не е недопустим като предявен след
изтичане на шестмесечния преклузивен срок.
Съгласно чл. 75 изр. 1-во от ЗС владението на недвижим имот или на вещно
право върху такъв имот, включително и върху сервитут,
което е продължило непрекъснато повече от шест месеца, може да бъде защищавано
срещу всяко нарушение. Законът защитава владението на недвижим имот без
значение дали то се основава на притежавано вещно право на владелеца спрямо
имота.
Ищецът се легитимира като владелец от 2001г. и собственик на имот, находящ
се в с.****, общ. **** - дворно място с площ от 1 600 кв.м., представляващо УПИ
III - 283. в кв. 38 по плана на с.****, заедно с построените в него жилищна
сграда, баня и стопански постройки.
Във
връзка със спор за собственост с трети за настоящия процес лица е завел иск за
собственост за имота, за което е образувано гр.д.№461/2015г. по описа на РС-****,
с вписана искова молба в Служба по вписванията под Акт №45, том.7, дело
№1328/17 г.
Като
доказателства представя скица на имота №393 издадена от Община ****-заверена на
06.06.2017г., обща скица на двата съседни имота,
данъчна оценка на имота в с.****, общ.****, обл.Варна,
а именно дворно място с площ 1600 кв.м., съставляващо парцел ІІІ-283, в кв. 38
по плана на с.****, заедно с построените в него жилищна сграда, баня и
стопански постройки, при граници на дворно място поземлени имоти ІІ-284, ІV-282
и ІV-280, по приложение №2 към ЗМДТ и нотариален акт №51, том.V, рег.№5686,
дело №699/2018г., удостоверение с изх. №
ГД 461/15 от 07.11.2019 г., искане до кмета на община **** с вх. № УТ- 345 ОТ
03.10. 2017 г., скица № 705, Заповед № 2946 от 10.10.
2017 г. , преписка по заповед № 1049 от 24.10.2002 г. на Община ****, прокурорска преписка № 1174/ 2017 г. по описа
на РП ****, образувана по повод подадено оплакване в РУ **** с вх. №
3240200-9421. И преписка по нотариален акт №51,
том.V, рег.№5686, дело №699/2018г.
Ангажирания от ищеца свидетел-св. А.Д.А. заявява, че не си спомня точната
дата, когато му се обадили, че в с. **** има две
дървета за рязане и на другия ден отишъл и ги нарязал. Нает бил от лице с име Т..
Местото се намирало до една рекичка. Били три дървета-върби. На мястото имало
стълбчета, обаче нямало мрежа. Имота бил обграден със стълбчета, но мрежата
била навита. Нямал представа чий е имота, но за това което правел знаел кмета.
Нарязаните дърветата ги оставил на место на пет метра от тяхната сграда, след
като ги направил на трупчета, и след като му било платено си заминал. Съпругата
на Т. също била при него.
В хода на делото до разпит бе допусната от страна на ответната страна св.Н.
Л.3М., от чийто показания става ясно, че същата познава имота от както ответниците
са го закупили, тъй като от този момент ходели там да ремонтират и почти винаги
е била с тях. Това ставало през седмица, през две, когато ходели в с.****.
Свидетелката била много близка с ответницата. Особено през летният сезона,
когато се правели зимнини, все била там, и все заедно с ответницата и съпруга
й. Никой не била виждала в имота, даже до скоро не знаела има ли собственик
този имот и на кого е, но като ходела там, никой не била виждала. Не се е
интересувала на кого е, но не била и виждала никой там, като се има на предвид,
че доста често била ходила, дори и сега продължавала да ходи. Там имало една
върба и там приготвяли зимнина. Според нея С. не са местили или събаряли
ограда. Не помни точната година, кога са били закупили имота, но би трябвало да
има двадесет години, тъй като знае, че са ходили семейно, а съпругът и починал
през 2000 г.
Видно от събраните в
хода на делото доказателства ищеца не доказа при условията на главно и пълно
доказване нито обстоятелството, че е владелец на нарушеното владение, нито
обстоятелството за размера на претърпяната щета.
Видно от събраните по
делото доказателства се установи, че Община **** е допуснала и е изменила
границата на съседните имоти по реда на чл.134, ал.1, т.1 от ЗУТ, но предаване
на владението на предаваемите части между двата
съседни имота не е осъществено, тъй като по преписката няма посочена
заинтересована страна най- вече ищеца. Приложения по делото нотариален акт за
собственост е с дата след завеждане на производството и не следва да бъде ценен
като годно доказателствено средство установяващо
владение от ищеца. Процесния имот е бил възбранен по искане на съжителствата с ищеца и посочения,
като длъжник Л. П. Л.ов, който към този момент се
легитимирал като собственик на основание завещателно
разпореждане от собственика на имота В.слав Б. С.. По
производството по гр. д. 461 по описа за 2015 г. на РС-****, все още няма
постановено решение и по това дело са оспорени именно нотариалните актове на Л.
П. Л.ов и този на ищеца.
Основанието, на което ищецът получава фактическа власт на имота е по
обстоятелствена проверка за което има изготвен нотариален акт, но съдът приема
за установено, че ищецът не е упражнявала фактическа власт спрямо процесния имот в срока по чл. 75 от ЗС. Ищцовият
свидетел дори не заяви с категоричност какво е било разположението на имотите и
на клоните, които е бил нает да изреже. С показанията на свидетеля на ответниците се установи, че съседния имот не е бил владян
от никой предвид честото му посещение на това място.
Нарушение по смисъла на чл. 75 ЗС е всяко действие, което ограничава или
изключва фактическата власт на владелеца, независимо от намерението на
последния или на нарушителя. Съдебната практика приема, че нарушението е всяка
форма на активно поведение /като действие/ на физическите лица, респ. ако е
предприето от фирма /юридическо лице/ чрез органите им в насока отстраняване на
владелеца от фактическата власт и установяване на своя фактическа власт или в
насока, целеща владелецът да бъде лишен от възможността сам да упражнява
фактическа власт. При липса на пълно и главно доказване от ищеца, че упражнява
фактическа власт върху имота в неговата цялост, каквито са твърденията в
исковата молба, и установеното, че упражнява фактическа власт върху него, която
обаче не му е отнета от ответника, искът за предаване владението, подлежи на
отхвърляне, защото владелческият иск защитава
владението като фактическо състояние, а не правото на владение като част от
съдържанието на правото на собственост.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в тежест на
ищеца са направените от ответника разноски от 1200,00/хиляда и двеста/лв. за
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Районният съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.Р.И. с ЕГН ********** с адрес: ***, владелчески
иск по чл. 75 от ЗС, за с който се иска Т.Д.С., ЕГН ********** и Т.Ц.С., ЕГН **********,
да преустановят нарушението - нахлуване в имот, находящ
се в с.****, общ. **** - дворно място с площ от 1 600 кв.м., представляващо УПИ
III - 283, в кв. 38 по плана на с.****, изсичане на дървета от имота и изнасяне
на вещи от имота и да възстановят фактическата обстановка в имота, такава
каквато е била до момента на първото по време нарушение на владението.
ОСЪЖДА Х.Р.И. с ЕГН ********** с
адрес: ***, да заплати на Т.Д.С.,
ЕГН ********** и Т.Ц.С., ЕГН **********, сумата 1200,00/хиляда и двеста/ лв. за разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в 2-седмичен срок
от връчването му.
Районен съдия: