Решение по дело №1909/2024 на Административен съд - Пловдив

 

Производство по Дял Трети, Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/ .

Образувано е по жалба на А. Х. З., [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.*ап.*, чрез адв.Д., срещу заповед № ДК-02-Пд-01/22.07.2024 г. на Началника на РДНСК Пловдив.

Твърди се незаконосъобразност на оспорената заповед с доводи, че жалбоподателката е закупила своя апартамент във вида в който е и към настоящия момент, не е извършвала промени/ремонти по него, изразяващи се в надзиждане на фасадни зидове на ап. №7 и промяна на част от покривната конструкция на сградата в частта на апартамента ѝ.

В крайна сметка се иска отмяна на заповедта.

Представят се подробни писмени становища от жалбоподателката и от представляващият я адвокат.

Претендират се разноски.

За ответника – началник на РДНСК Пловдив се заема становище за неоснователност на жалбата. Представя се и подробна писмена защита. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт, намира за установено следното:

Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е заповед № ДК-02-Пд-01/22.07.2024 г. на началника на РДНСК Пловдив, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: “надстрояване на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.530.1765.1.7, находящ се в сграда с идентификатор 56784.530.1765.1 по КККР на [населено място] с административен адрес [улица], [жк] [населено място], извършен в несъответствие с ПУП, без одобрен проект и без издадено от гл.архитект на община Пловдив разрешение за строеж, собственост на А. Х. З. от [населено място], [улица], ет.4, ап.7.

За да издаде процесната заповед, АО е приел, че процесният строеж е изпълнен в несъответствие с предвижданията на ПУП, без одобрен проект и без издадено от Главен архитект на Община Пловдив разрешение за строеж в нарушение на чл.137, ал.3, чл.148, ал.1 и чл.185, ал.2 ЗУТ.

Тези обстоятелства са установени в резултат на извършена от страна на длъжностни лица при РДНСК Пловдив проверка и са обективирани в Констативен акт № 4/16.05.2024 г. и Констативен акт № 5/16.05.2024 г., връчени лично на жалбоподателката.

Срещу КА е подадено възражение, което не е уважено от АО, тъй като не са представени разрешение за строеж и одобрени технически проекти за извършеното строителство.

Въз основа на КА е издадена оспорената заповед.

Жалбата срещу нея е подадена от лице, чиито права и законни интереси са засегнати от акта, за което съществува правен интерес от оспорването му, в законоустановения срок, срещу подлежащ на оспорване ИАА, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

На първо място следва да се посочи, че заповедта е издадена от компетентен орган. Както правилно е приел и АО процесната сграда представлява такава от трета категория съобразно нормата на чл.137, ал.1, т.3, б.“в“ ЗУТ и чл.6, ал.3, т.2 от Наредба № 1/2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. Съобразявайки гореизложеното и след като процесният строеж е трета категория съгласно чл.137, ал.1, т.3 б.“в“ ЗУТ, то началника на РДНСК Пловдив е компетентен да издаде заповед от рода на процесната на основание чл.222, ал.1, т.10 ЗУТ при условията на надлежно учредена делегация – т.10 от заповед на л.23 по делото.

Неоснователни са оплакванията, че заповедта е насочена против ненадлежен адресат, обосновани с твърденията, че жалбоподателят не е извършител на разпоредения за премахване строеж и същата е закупила процесния апартамент във вида, в който е и в настоящия момент. Съгласно § 3, ал. 1 Допълнителните разпоредби на Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях на органите на Дирекцията за национален строителен контрол, „адресат/адресати на заповедта“ са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж. Жалбоподателят правилно е определен като адресат на заповедта в качеството му на собственик на процесния строеж / апартамент. В тази връзка изложените подробни доводи по жалбата и писмените бележки, базирани на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот /л.27,28/, сключен на 08.04.2006г. между нея и "БИН Инвест"ООД, съгласно който "БИН Инвест"ООД се задължава: "... в 30-дневен срок след издаване на разрешение за ползване на сградата да извърши за своя сметка ремонт на спалнята на жилището, при което да бъде монтиран прозорец на северната стена към терасата, която следва да бъде изправена, а покривната част над спалнята бъде изпълнена съгласно всички изисквания на БДС. Владението и реалното ползване на недвижимия имот ще бъде предадено в деня на нотариалното изповядване на сделката", са ирелевантни към предмета на спора. Жалбоподателката, в качеството ѝ на собственик на обекта с незаконно строителство правилно е ангажирана като адресат на заповедта, а отношенията, свързани с горепосочения предварителен договор могат да бъдат евентуално разрешени по гражданско-правен път, но те са ирелевантни към предмета на настоящия правен спор.

Заповедта е издадена и при спазване процедурата на закона – чл.225, ал.2 от ЗУТ, като са издадени КА. Съдът не констатира допуснати СПН в хода на проведеното административно производство.

Безспорно се установява по делото, че разпореденото за премахване надстрояване представлява строеж, съответно правилно процесната заповед е издадена по реда на чл.225 ЗУТ.

Видно от заключението на ВЛ, при осъществения оглед на място на жилището на кота +11,20м /пети етаж/, представляващо СОС с идентификатор 56784.530.1765.1.7 се вижда, че в северната му страна, където се намира спалня с тераса, не е изпълнен скосения под 45° участък при фасадата, който съгласно одобрените проекти следва да ограничава височината на сградата до котата на корниза 11,50м. Ограждащата стена от север е изпълнена с нормална етажна височина там, където е следвало да е с височина 30 см и от нея към горната етажна плоча на кота + 14,20 м да е изпълнена наклонена под 45° стоманобетонова плоча с две табакери в нейната равнина. Наклонената плоча не е изпълнена, а вместо това към горната равна плоча на кота +14,20м е монтирана дървена конструкция. От вътрешната страна на конструкцията е изпълнен окачен таван от гипсокартон. Получената светла височина на помещението е 2,56 м за цялата му площ. Същата дървена конструкция е монтирана и за капандурата с врата за терасата към спалнята. Пред зида, между спалнята и терасата, е направена козирка от 60 см, продължаваща и при капандурата за врата към терасата. При откритите за околното пространство части цялата дървена конструкция е облицована от долната страна с дъсчена обшивка и са монтирани улуци. Върху дървената конструкция е положено битумно покритие, с което е придаден наклон на целия покрив навън. Вътре в помещението, върху източната калканна стена се отличава пукнатина в зида под 45°, която преминава по линията, по която е следвало да има наклонена стоманобетонова плоча. Тъй като предвидената съседна сграда от запад, с която процесната сграда е свързано застрояване по ПУП не е изпълнена, калкана на процесната сграда в момента е изцяло видим. Той е измазан с външна мазилка. В мазилката, в участъка на петия етаж при процесното жилище, ясно си личи допълнително полаганата мазилка върху допълнително изпълнена зидария от тухли "Итонг" в рамките на надзидания участък, предмет на процесната заповед.

Според точното заснемане на размерите в план и височините в сградата по северната фасада котата на корниза от източната страна в момента е 13,80 м вместо 11,50 м, както е предвидена в ПУП. В съседното жилище до процесното е изпълнено подобно задигане на котата на корниза, като и там скосяването под 45° не е изпълнено, а помещенията са с нормална етажна височина по цялата фасада. Измерванията на височините показаха, че при съседното жилище, със задигането на две места на котата на корниза, в момента тя е 13,25 м вместо 11,50 м.

Извършеното завишаване на височината на северната фасадна стена на спалнята на СОС с идентификатор 56784.530.1765.1.7 не отговаря на одобрения архитектурен инвестиционен проект за сградата и издаденото разрешение за строеж. Височината на тази стена е 2,56 м вместо 30 см и завишението води до промяна в котата на корниза на сградата от 11,50 м по предвижданията на ПУП и одобрен проект до 13,80 м по изпълнение на място.

Извършеното завишаване на височината на северната фасадна стена на жилището на етаж 5, представляващо ап.№7, променя фасада север и фасада изток на сградата. Изпълнението води до завишаване на кота корниз от 11,50 м до 13,80 м, променя покривните линии, дадени в одобрения проект и завишава обема на сградата.

ВЛ прави изричен извод, че извършеното строителство променя покривните линии, дадени в одобрения проект на сградата, премахва скосяването под 45° и наклона към горния етаж, с което се променя вида на цели покрив. Покривът е обща част (чл.38 ЗС), съответно извършеното строителство засяга общи части от сградата.

Процесното преустройство не попада в изключенията по чл.147 ал.1 и чл.151 ЗУТ. Чл.147, ал.1 създава облекчен режим при издаването на разрешение за строеж. За описаните в него видове строежи не е необходимо одобряване на инвестиционни проекти. Извършените видове СМР при изпълнението на процесния обект не попадат в нито една от хипотезите на разпоредбата. В чл.151 от ЗУТ са описани видове строителни дейности по сгради, съоръжения и инсталации, за които не се изисква издаване на разрешение за строеж. С тях се извършват строително - монтажни работи, но изпълнението им не се квалифицира като „Строеж" по смисъла на ЗУТ. Процесният обект не попада в нито една от другите хипотези, дадени в чл.151 от ЗУТ.

В крайна сметка съобразявайки заключението на ВЛ се налага единствения възможен извод, че в конкретния случай разпоредения за премахване обект представлява незаконен строеж, изграден в нарушение на чл.137, ал.3, чл.148, ал.1 и чл.185, ал.2 ЗУТ, съответно при спазване на административнопроизводствените правила, АО правилно е разпоредил премахването му.

В настоящия случай не се твърди да е налице търпимост на строежа, което да представлява пречка за премахването му. Такава не би била налице предвид времевото извършване на строежа след 04.10.2006 г.

Процесното надстрояване е извършено без надлежни строителни книжа – такива не се представиха от жалбоподателя и не се установи да са налични при изготвяне на заключението от страна на ВЛ, съответно правилно е разпоредено премахването на процесното надстрояване.

Предвид липсата на строителни книжа, които да наведат съда на различен от горния извод, свидетелските показания също не могат да го разколебаят, което прави безпредметно обсъждането им.

По тези съображения, съдът приема, че нареденият за премахване обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е незаконен, тъй като е изграден без строителни книжа – инвестиционен проект и разрешение за строеж. Дотолкова доколкото същият не е търпим, той подлежи на премахване. Същият е незаконен и съгласно чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ, тъй като е в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план - с изпълнения строеж се завишава височината на сградата, допустима по действащия ПУП. но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон

По изложените съображения жалбата е неоснователна.

 

По разноските:

С оглед изхода на делото и направеното своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да се уважи и да бъде осъден жалбоподателят да заплати на ответника сумата от 150 лева определена по реда на на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. На ответника следва да бъдат присъдени и разноски за заплатеното възнаграждение по приетата по делото СТЕ в размер на 350 лева.

 

Ето защо, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Х. З., [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.*ап.*, срещу заповед № ДК-02-Пд-01/22.07.2024 г. на Началника на РДНСК Пловдив.

ОСЪЖДА А. Х. З., [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.*ап.*, да заплати на ДНСК разноски по делото в размер на 500 лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.