Решение по дело №1468/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Началника на сектор в IV районно управление при ОД на МВР Варна, против Решение № 733 от 12.05.2023 г. на Районен съд – Варна /ВРС/, постановено по НАХД № 20223110204954/2022 г., по описа на същия съд, с което е отменено Наказателно постановление № 22-0442-000686/12.10.2022 г. на Началник сектор в IV районно управление при ОД на МВР Варна, с което на Р.Д.К., на основание чл. 175, ал. 3 , предложение първо от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В касационната жалба се поддържа, че решението на ВРС е постановено при нарушение на материалния закон, съставляващо касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/. Твърди се, че е налице пълно съответствие между правното и фактическото описание на нарушението. По подробно изложени в касационната жалба доводи се сочи, че не е налице повторно наказание по чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧОС. Сочи се, че не може да се приеме извод за липса на нарушение при установени и доказани данни за управление от страна на наказаното лице на нерегистрирано МПС. По изложените доводи се моли за отмяна на решението на ВРС и потвърждаване на наказателното постановление. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. В условия на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. В депозирани писмени бележки касационната жалба се поддържа изцяло.

Ответникът – Р.Д.К., с писмен отговор, депозиран чрез представител по пълномощие, оспорва жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение. Сочи, че в настоящия случай наказателното производство е прекратено не поради ниска степен на обществена опасност, а поради това, че К. не е действал виновно. Твърди, че непосочването на основни характеристики в наказателното постановление на управляваното МПС представлява съществено процесуално нарушение, тъй като не позволява в достатъчна степен да бъде конкретизирано извършеното нарушение. Отправя искане за присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира решението на ВРС като правилно, обосновано и законосъобразно да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на съда, като извърши проверка на атакуваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, констатира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт.

Разгледана по същество, е неоснователна.

От фактическа страна ВРС приема, че нa 21.08.2022 г. Р.К. управлява четириколесно превозно средство – ATV КТМ 525ХС, с номер на рама ******, на територията на к.к. „Камчия“, общ. Аврен, обл. Варна. Около 16:10 часа, в близост до хотел „******“, е спрян за проверка от полицейски служител, при която е установено, че МПС не е регистрирано и няма поставени регистрационни табели. За констатираното нарушение е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП – за това, че на 21.08.2022 г., около 16:10 часа, в к.к. „Камчия“ до хотел „******“, К. управлявал четириколесно ППС, марка „КТМ“, с рама **********, без поставена регистрационна табела. Впоследствие административнонаказателното производство, образувано с АУАН, е прекратено. На същата дата е образувано бързо производство /БП/ № 2219/2022 г. за престъпление по чл. 345, ал. 2 от Наказателния кодекс НК/. С постановление от 29.08.2022 г. прокурор от ВРП е прекратил БП № 2219/2022 г., приемайки че липсва субективна съставомерност. В постановлението е посочено, че след влизането му в сила следва материалите да се изпратят на Началника на IV РУ при ОД на МВР Варна с оглед преценка за реализиране на административнонаказателната отговорност на лицето. На 12.10.2022 г. Началник сектор в IV РУ при ОД на МВР Варна издава процесното наказателно постановление, в което е посочено, че същото се издава въз основа на Постановление № 11041/2022 г. на ВРП за прекратяване на наказателно производство по чл. 345, ал. 2 от НК.

За да отмени обжалваното пред него наказателно постановление, въззивният съд приел, че същото е издадено в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, но не отговаря на формалните изисквания на чл. 57 от ЗАНН. Счел е, че липсват факти, които да описват в достатъчна степен вмененото нарушение от обективна и субективна страна. Изложил е мотиви, че посочването в наказателното постановление на чл. 1, т. 3 от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника /ЗРКЗГТ/ не може да запълни липсващите факти, тъй като нормата е указателна и предвид факта, че в този закон е предвидена задължителна регистрация на ППС с мощност на двигателя, надвишаваща определени KW. ВРС счел, че административнонаказващият орган /АНО/ е следвало да изложи аргументи защо приема, че въззивникът е осъществил състава на визираното нарушение, а не да подхожда формално. Констатирано е, че с издаването на наказателното постановление е нарушен принципът non bis in idem в аспекта на нормата на чл. 4 от Протокол № 7 към ЕКПЧ.

Решението на ВРС е правилно като краен резултат макар касационната инстанция не споделя всички, изложени от въззивния съд, мотиви.

Настоящата инстанция споделя извода на районния съд, че при издаване на наказателното постановление е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в непълнота на описаното от наказващия орган нарушение – порок по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Според чл. 140, ал. 1, изречение първо от ЗДвП по пътища, отворени за обществено ползване, се допускат само МПС, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. В наказателното постановление е посочено, че Р.К. „управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, съгласно чл. 1, т. 3 от ЗРКЗГТ“. В санкционната норма на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП се сочи, че се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. В атакувания по съдебен ред санкционен акт административнонаказващият орган /АНО/ е посочил единствено разпоредбата на чл. 1, т. 3 от ЗРКЗГТ. Съгласно чл. 1, т. 3 от ЗРКЗГТ този закон урежда условията и реда за пускане в употреба и регистрация на превозни средства за всякакви терени и многоцелеви извънпътни превозни средства за транспортиране на хора и товари. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗРКЗГТ собствениците регистрират самоходната техника с мощност на двигателя над 10 kW, несамоходните и стационарните машини, съоръженията, инсталациите и апаратите, използвани в земеделието и горите и машините за земни работи, в 30-дневен срок от придобиване на собствеността в съответната областна дирекция „Земеделие“ по постоянен адрес – за физическите лица, или по адреса на съдебната, съответно търговската регистрация – за юридическите лица и едноличните търговци. Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за нуждите на одобряването на типа на МПС категория L, общи-р критерии за класификация, определени в чл. 4 от Регламент /ЕС/ № 168/2013 г. Приложение I, в обхвата на категория L6е /леко четириколесно/ и категория L7е /тежко четириколесно МПС/ попадат четириколесни МПС, на които максимална, постоянна номинална мощност или ефективна мощност е по-малка или равна на 15 kW. В обстоятелствената част на издаденото срещу касационния ответник наказателно постановление не е посочена мощността на процесното ППС. При издаването му АНО не се е позовал на извършената в хода на наказателното производство автотехническа експертиза. Споделя се изводът на въззивния съд, че липсата на посочване на каквито и да е други характеристики, освен номера на рамата и марката на ППС, водят до неяснота на административнонаказателното обвинение. Както правилно отбелязва ВРС в обжалваното решение, в случая, с оглед нетипичността на ППС /ATV/, тези характеристики са от съществено значение за обективната съставомерност на нарушението.

За да предизвика целените с издаването му правни последици, наказателното постановление следва да съдържа законово определен минимален обем информация, посочен в чл. 57 от ЗАНН, в т.ч. и описание на нарушението – аргумент от чл. 57, ал. 1, т. 5, предложение първо от ЗАНН. Недопустимо е императивно изискуеми от закона реквизити да бъдат извеждани по тълкувателен път. Налице е съществено нарушение на процесуалните правила в този аспект, тъй като се засяга принципът за формалност на производството и правото на защита на наказаното лице. Допуснатото в хода на административнонаказателното производство съществено процесуално нарушение представлява самостоятелен и достатъчен аргумент за незаконосъобразност на наказателното постановление, респективно за неговата отмяна. Достигайки до идентичен извод, въззивният съд е постановил решението си в съответствие с материалния закон, поради което не е налице соченото касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

Настоящият тричленен съдебен състав не споделя правните изводи на ВРС относно издаването на наказателното постановление в нарушение на принципа nе bis in idem в аспекта на нормата на чл. 4 от Протокол № 7 към ЕКПЧ. Според посочения принцип никой не може да бъде съден или наказван два пъти за едно и също престъпление/нарушение. В трайната си практика Върховният касационен съд изрично възприема, че принципът nе bis in idem не просто е абсолютна пречка за повторно наказване на същото лице за същото деяние, но представлява и „забрана окончателно осъденото или оправдано лице …. да бъде съдено и да подлежи на риск от наказателно преследване въобще“. Настоящия случай не е такъв.

Независимо от изложеното в предходния абзац, достигайки до краен извод за отмяна на наказателното постановление предвид констатираното съществено процесуално нарушение – липса на описание на нарушението от фактическа страна, Районен съд – Варна е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който не страда от визираните в касационната жалба пороци и следва да се остави в сила.

Въпреки благоприятния за него краен изход на спора и направеното своевременно искане, в полза на ответника по касация не следва да се присъждат разноски, тъй като по делото липсват доказателства за извършването на такива – аргумент от т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 6 ноември 2013 година, постановено по тълкувателно дело № 6 по описа за 2012 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на Върховния Касационен съд на Република България, което е задължително за органите на съдебната власт по силата на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт.

Водим от това и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ в сила Решение № 733 от 12.05.2023 г. на Районен съд – Варна, постановено по НАХД № 20223110204954/2022 г., по описа на същия съд

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: