Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София,
……………..г.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ - 12 състав в закрито заседание на 07.04.2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при
участието на секретаря………, като взе предвид докладваното от съдия П.Колев
гр.д.№ 2742 по описа за 2019 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.250 ГПК.
Производството е
образувано по молба на "С." ООД, за допълване на основание чл. 250 ГПК на Решение № 260338 от 12.11.2020 г. по т. д. N9 2742/2019 г. на Софийски
градски съд, TO, VI-12 състав по искането по чл. 193 от ГПК, по което съдът е
открил производство по оспорване на документ.
В
молбата се излагат съображения, че е налице
заявено от ищците оспорване на истинността на Дружествения договор,
представен като препис по делото от третите лица - помагачи на ответника.
Излага, че Съдът
не е обсъдил в мотивите си истинността на този документ. Същевременно, липсва и
произнасяне по въпроса с диспозитива на съдебното решение. Следователно, не е
формирана воля на съда по въпроса.
Позовава се на
ТР N 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС, с което е прието, че при подобно оспорване е
налице е предявен инцидентен установителен иск (ИУИ). Сочи и каузална практика
на ВКС.
По
направеното искане съдът намери следното:
По
делото от третото лице помагач е бил
представен препис от дружествения договор, представляващ заверено копие на
документа.
Ищецът
е заявил, че оспорва съществуването на оригинал, а в случай на наличието на
такъв, оспорва автентичността и съдържанието.
По своя характер
дружественият договор е частен, диспозитивен, подписан документ, имащ единствено формална
доказателствена сила, която може да бъде оспорена по реда на чл.193 ГПК.
Подписаният документ може да е неавтентичен ако е подправен подписът или
стоящия пред подписа текст.
Съгласно нормата
на чл. 183 ГПК, когато по делото се прилага документ, той може
да бъде представен и в заверен от страната препис, но в такъв случай при
поискване тя е длъжна да представи оригинала на документа или официално заверен
препис от него. Ако не стори това, представеният препис се изключва от
доказателствата по делото.
При
оспорване на съществуването на оригинала на представено по делото ксерокопие на
документ, на първо място следва да се установи наличието на първообраза. Ако такова доказване не е
проведено, документа се изключва от делото и съответно би липсвал предмет
на оспорване по чл.193 ГПК.
По
делото е представено копие, но не и оригинал, на оспорения документ, което е
налагало изключването му. Следователно не е налице надлежно открито
производство по чл.193 ГПК, като съдебното определение, при липсата на законови
предпоставки, не може да породи валидна процедура по оспорване, съответно и
задължение за произнасяне на съда.
Мотивите
на съдебния акт не се ползват със СПН, а необсъждането на доказателства може
да има отношение само към правилността
на съдебното решение. Съответно
процесуалния пропуск по отношение на доказателства не може нито за създаде,
нито да наруши права на страните по делото. Както е посочил в мотивите си,
съдът се е позовал на обявения в ТР друж. договор, който е публично известен.
Извън горното, предявяването на инцидентен установителен иск
за установяване съществуването или несъществуването на правоотношение,
преюдициално на спора за пръв път пред въззивната инстанция не е допустимо
поради необходимостта от разглеждането му в две инстанции. Оспорването на
истинността на документ обаче независимо от обстоятелството, че в отделен
процес би могло да бъде предмет на такъв иск, не е пречка да бъде заявено пред
въззивната инстанция. Производството по чл. 154 ГПК има за предмет факта на
истинността на документ и изводът на съда ще се отнася до неговата
доказателствена стойност и годността му да бъде използван като доказателствено
средство в производството. Двуинстанционното разглеждане на този въпрос би
имало значение за формиране сила на пресъдено нещо по него, докато при
оспорването се цели изключването на документа от доказателствения материал като
се спестява отделен процес за установяване на този факт и въпросът се разрешава
в същото производство. Пред въззивната инстанция с оглед чл. 154, ал. 1 ГПК
оспорването би следвало да се извърши с отговора на жалбата, ако документът е
представен като ново доказателство към нея, но не по-късно от насроченото
съдебно заседание до който момент, противната страна ще може да упражни правото
си да го оспори. Ако е било възможно представянето на документа пред първата
инстанция или в началото на въззивното производство като приложение към
жалбата, разноските по оспорването следва да се поемат от страната, представила
документа, независимо от резултата на оспорването съгласно чл. 65 ГПК. (ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 ОТ 04.01.*** Г.
ПО ГР. Д. № 1/2000 Г., ОСГК НА ВКС)
В разпоредбите
на чл. 193, ал. 1 ГПК е предвидено процесуалното право на заинтересованата
страна да оспори истинността на представен документ по делото и по този начин
да постави началото на производството по чл. 193-194 ГПК. Целта е да се обори
обвързващата съда доказателствена сила на документа, който е представен по
делото - формалната доказателствена сила на подписан частен документ и
материалната доказателствена сила на официален удостоверителен документ. С
установяване на неистинността или съответно с потвърждаване истинността на
документа в резултат на оспорването по чл. 193 ГПК се решава със сила на
пресъдено нещо спора относно неговата истинност. Оспорването истинността на
документ по чл. 193, ал. 1 ГПК представлява по същността си предявяване на
инцидентен установителен иск за установяване неистинност на документ.
Пропускането на
срока по чл. 193, ал. 1 ГПК лишава страната от правото да оспори истинността на
документа. С пропускането на срока възможността за оспорване истинността на
документа в това производство се преклудира. Това е правната последица от
неупражненото в срок процесуално право. Целта на тази преклузия е да обезпечи
разглеждане на делото в разумен срок и да стимулира страната да прояви
процесуална активност и дисциплина.
Изгубвайки
правото да оспори истинността на документа в рамките на висящия процес,
страната губи и правото по исков ред да установи неговата неистинност, когато
правният интерес от иска по чл. 124, ал. 4 ГПК се обосновава само с висящия
процес в който е направен пропускът. Ако се приеме обратното становище, то се
обезсмисля и ефекта на предвидената процесуална преклузия в чл. 193 ГПК, както
и тази в чл. 133 ГПК. Процесуалните преклузии имат и извънпроцесуален ефект,
който касае стабилитета на съдебното решение и правните му последици.
За страната, пропуснала възможността да
оспори истинността на документа по уважителни причини или поради непредвидени
обстоятелства, които не е могла да преодолее съществува възможност да поиска
възстановяване на срока за оспорване. Ако обаче пропускът не се дължи на такива
причини, не следва да се приеме, че искът по чл. 124, ал. 4 ГПК представлява
предвидена в процесуалния закон възможност този пропуск да се поправи.
Недопустим е иск
за установяване на неистинност на документ по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК, ако
ищецът извежда правния си интерес от възможността да се позове на влязлото в сила
решение по установителния иск в производството по висящ исков процес, в който
документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по
чл. 193, ал. 1 ГПК
Недопустим е иск за установяване на
неистинност на документ по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК, ако ищецът извежда
правния си интерес от възможността да ползва съдебното решение по
установителния иск като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК на
влязлото в сила решение по делото, по което документът е бил представен, но ищецът
е пропуснал срока за оспорването му по чл. 193, ал. 1 ГПК. (ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 5 ОТ 14.11.2012 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 5/2012 Г.,
ОСГТК НА ВКС)
При
съвместната преценка на тълкуването дадено в тези актове, съдът намери
следното:
В
случай че оспорването на доказателствена сила на документ по реда на чл.193 ГПК
съставлява предявяване на инцидентен
установителен иск то той формира СПН. Тя
е аналогична на установителния иск по чл.124 ГПК и би следвало съдът да се
произнесе с нарочен диспозитив, който би подлежал на обжалване по общия ред.
Един документ може да бъде представен във
всеки момент от развитието на производството, вкл. пред въззивна инстанция. Той
може да е новооткрит или нововъзникнал, или първоинстанционният съд да е
отказал да го приобщи в разрез с процесуалните правила. Следователно ако се
приеме посочената по-горе теза, би се формирала СПН въз основа на
едноинстнационно разглеждане на делото. В този случай, както при всяка друга
искова защита, спор за истинността на
документа между същите страни би бил
недопустим.
С
първото цитирано по горе тълкувателно решение е дадено разрешение, че е налице
разлика между предявяване на установителен иск за неистинност на
документ(първоначален или инцидентен УИ) и оспорването на документ, когато
оспорващата страна не е прибягнала до искова защита. Решението е мотивирано с
различната природа на иска и възражението за оспорване, като изрично е
подчертано, че предявеният иск а се разгледа по общия исков ред.
При искова
защита се формира СПН между страните, изключваща пререшаемостта на спора.
Когато обаче оспорването е направено в хода на съдебно производство, без
страната да е предявила иск, правното значение на оспорването се простира само
в рамките на съответното производство. Следствие на това е и практиката на
произнасянето на съда не с подлежащ на инстанционен контрол акт, а или с
определение, или в мотивите на решението. Актът е необжалваем, а правилността на изводите на съда се
преценява при инстанционното разглеждане на делото.
Предмет на
второто тълкувателно решение е специалната хипотеза на допустимост на иск по
чл.124 ГПК за оспорване на документ, когато страната е пропуснала преклузивния
срок за оспорването му по реда на чл.193 ГПК, във връзка с новия ГПК.
Наистина в това ТР е посочено, че оспорването
истинността на документ по чл. 193, ал. 1 ГПК представлява по същността си
предявяване на инцидентен установителен иск за установяване неистинност на
документ. Тълкуването, обаче описва правната природа, а не слага знак на
равенство. Именно за това е прието, че е недопустим иск за установяване на неистинност на
документ по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК, ако ищецът извежда правния си интерес
от възможността да се позове на влязлото в сила решение по установителния иск в
производството по висящ исков процес, в който документът е бил представен.
Следователно е допустим иск по чл.124 ГПК относно този документ, ако той би
имал значение в спор за друго
правоотношение, между същите страни, което не е предмет на делото, в хода на
който документа не е бил оспорен. Това налага извода, че оспорването по чл.193 ГПК не се явява предявяване на ИУИ, тъй като СПН изобщо би изключила друг спор
между страните.
Горното мотивира
настоящата инстанция да приеме, че оспорването по чл.193 ГПК не съставлява
предявяване на ИУИ. По него съдът не дължи произнасяне в диспозитива на
съдебния акт, съответно той не подлежи на инстанционен контрол. При оспорване
не се дължи държавна такса. Оспорването
може да се заяви и във въззивната инстанция, ако са налице основанията за това.
Не се формира СПН между страните, а приетата недопустимост на иска по чл.124 ГПК е само в тясната хипотеза предмет на тълкуване и е свързана с процесуалните
преклузии, а не с обективните предели на СПН.
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 5 ОТ 14.11.2012 Г. ПО
ТЪЛК. Д. № 5/2012 Г., ОСГТК НА ВКС не е отменило или е дало различно тълкуване
от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 ОТ 04.01.*** Г. ПО ГР. Д. № 1/2000 Г., ОСГК НА ВКС,
а само е прецизирало специалните хипотези в контекстна на процесуалните
преклузии в ГПК 2007 г.
В такъв смисъл и
съдът намира, че цитираното Решение
N° 66/25.4.13 г. на ВКС по гр.д. № 807/12 г, I г.о.,
постановено по реда на чл. 290 ГПК, с което е прието, че щом оспорването на
документ представлява предявяване на инцидентен установителен иск, то по същия
следва ДА ИМА ДИСПОЗИТИВ е постановеното съдебно решение, противоречи на
посочената тълкувателна практика и не следва да се прилага.
Воден
от горното, Софийският градски съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
молбата по чл.250 ГПК на "С."
ООД за попълване на Решение N 260338 от 12.11.2020 г. по т.д. № 2742/2019 г. по
описа на Софийски градски съд, TO, VI-12 по оспорване по реда на чл.193 ГПК на
автентичността „Дружествен договор на Г.
- ***“ООД
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: