МОТИВИ към
Присъда № 25 от 19.03.2018 г. на ОС Варна, постановена по НОХД № 140 по описа
за 2018 година.
-------------------------------------------------------------------------------
Против
подсъдимия В.Е.Р.Е., роден на *** год. в Индонезия, е повдигнато обвинение за
това, че на 08.07.2017 г. в гр.Варна при
управление на лек автомобил "Хюндай Теракан“ с рег. № * **** **, нарушил
правилата по ЗДвП - чл. 37, ал.1 от ЗДвП и по
непредпазливост причинил смъртта на Д. Н. Н.,настъпила на 29.07.2017 г. –
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "в".
Производството
протече по реда на гл.27,чл.371,т.2 от НПК.Подсъдимият призна изцяло вината си
и фактите изложени в обв.акт,като изрази
съгласие да не се събират други доказателства по делото.
Прокурорът
поддържа изцяло така повдигнатото обвинение,като счита за най-съществен въпрос
налагането на наказание от страна на съда. Тъй като пострадалия изобщо не е
трябвало да навлиза в тази част на булеварда.Нещо повече той навлязъл в кръстовището със изчислена скорост
от вещите лица-82,46 км/ч, с повече от 30 км/ч над разрешената за градски
условия. Като несъмнено навлязъл в лявата лента на платното за движение на
бул.“Владислав“, и очевидно е навлязъл в
забранена за движение на мотоциклетисти зона-между ул.“Бенковска“ и
„Съборни“.Нещо повече и до сега на това кръстовище стои забранителен знак за
навлизане на мотоциклетисти в тази част на булеварда. А видно от
доказателствата по делото такава забрана е била налице и към 08.07.2017
г.Именно поради тези факти прокурора счита,че това обстоятелство може да се
счита и като изключително смекчаващо
отговорността обстоятелство и
наказанието да се наложи по реда на чл.55 от НК.Като предлага да се
наложи едно наказание под минималния размер на закона с три-годишен изпитателен
срок,с което ще се гарантира изпълнението
целите на закона.
Адв.П. В. -
повереник на частната обвинителка П.В.П.,съпруга на пострадалия, счита за
доказано, че подсъдимият виновно е извършил престъплението, за което му е
предявено обвинението, фактическата обстановка се доказва изцяло от събраните по делото доказателства,вследствие на което е настъпил вредоносния резултат. Оспорва
изцяло обаче така изразеното становище от страна на прокурора за изключително
съпричиняване от страна на пострадалия, като счита, че наказанието следва да
бъде определено при условията на чл.58а от НК.
Адв.Ж.-повереник
на частните обвинители-Н.Д.Н. и И.М.Н.-родители на пострадалия,счита че
обвинението е доказано напълно,като неправилно е изчислена скоростта на
мотоциклетиста.Противопоставя се на това наказанието на подсъдимия да бъде
определено при превес на изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства и
че въобще не трябва да се обсъжда съпричиняване.
Защитникът на
подс.Е. - адв.Ж.Г. се съгласява напълно със становището на прокурора,че
неговият доверител е извършил безспорно нарушение на нормата на чл.37,ал.1 от ЗДвП. Относно поведението на пострадалия-защитата счита ,че ,въпреки че ПТП е настъпило в резултат на отнемане на предимство от страна на подсъдимия при нарушаване
на нормите на чл.37,ал.1 от ЗДвП е налице
съпричиняване от страна на
пострадалия мотоциклетист. И именно на това следва да обърне внимание състава
на съда при определяне на наказанието.При оценка на доказателствата по делото
защитата счита ,че са събрани доказателства,че въпреки,че ПТП е настъпило в
резултат на противоправното поведение на
неговия подзащитен,безспорно е налице и съпричиняване от страна на
пострадалия,т.к. същият се е движел със скорост,която го е поставила в
невъзможност да реагира и да предотврати
настъпването на ПТП.Като защитата счита,че от страна на мотоциклетиста е
налице нарушена нормата на чл.13,ал.1 от ЗДвП.
Като счита
,че най-съществения въпрос в този процес
е относно наказанието,което ще се наложи на неговия подзащитен. Същият счита ,че са налице само и единствено смекчаващи
отговорността обстоятелства,поради което и предлага наказанието да се наложи
при условията на чл.55 от НК.
Подсъдимият
изразява дълбокото си съжаление за случилото се.
Съдът, след
като прецени събраните на досъдебното производство доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 08.07.2017 г. около 20.15 часа обв. Е. управлявал л.а.
„Хюндай Теракан" с per. №
* **** ** по бул. „Владислав" в гр. Варна. На кръстовището с ул.
„Бенковски" на зелен светофар за своята посока имал намерение да направи
ляв завой - към пазара.
По
същото време на червен светофар, на ул. „Бенковски" чакали свидетелите Б.
К. (първа кола, искал да направи ляв завой към Катедралата) и М. Т. (първа
кола, искал да направи десен завой към Автогарата). Неправилно, не през
подлеза, а директно през пътното платно успоредно на ул. „Бенковски" от
будката за вестници и цигари към магазин „Билла", предприели пресичане на
бул. „Владислав" като пешеходци свидетелите Д. К. и И. Д.. Преди да
тръгнат да пресичат те се огледали и не видели, според показанията си, МПС да
се движат по бул. „Владислав" в посока от спирка „Тракия" към
Катедралата.
Все
още било светло, с добра видимост, при топло време и суха пътна настилка.
Обвиняемият
Е. навлязъл в кръстовището, за да направи левия завой, който планирал. В този
момент в него се блъснал мотоциклет „Хонда ЦБР 600" с per. № * **** *, управляван от пострадалия Д. Н..
Същият се движел в лява лента на платното на булевард „Владислав" в посока
Катедралата и навлизал срещу забранителния знак № В8 в отрязъка между улиците
„Бенковски" и „Съборни". Скоростта на движение на мотоциклетиста,
определена от назначената по делото ATE била от порядъка на 82,46 км/ч или 22,90 м/с.
В
рамките на разследването бил направен допълнителен оглед на
местопроизшествието, от който е установено, че обвиняемият е имал свободна
видимост към насрещно движещите се МПС от порядъка на 144 метра, тоест е можел,
с оглед скоростта на пострадалия, поне шест секунди да възприема приближаващия
се към кръстовището мотоциклет.
Звукът
на приближаващия се мотор бил възприет от пресичащите пешеходци, свидетелите К.
и Д. и гой, К., инстинктивно погледнал към кръстовището, където видял да
навлиза автомобилът, управляван от обвиняемия. Видял и сблъсъка на мотоциклета
с него - в предната дясна врата. Тялото на пострадалия излетяло вертикално - до
нивото на тавана на автомобила, след което паднало на асфалта и останало
безжизнено.
Обвиняемият
продължил движението си по ул. „Бенковски" и спрял там на около 10 метра
от кръстовището.
Свидетелят
К. още на разделителната ивица на булеварда позвънил на телефон 112 и съобщил
за инцидента. После, заедно с приятелката си, се върнали пред будката за
вестници и той се приближил първо до обвиняемия, после и до пострадалия и
възприел състоянието на всеки от тях.
Обвиняемият
бил сам в колата си и силно уплашен. Заговорил свидетеля на английски и го
попитал как е мотоциклетистът и дали се е обадил за помощ. Разбрал, че К. вече
е уведомил спешния телефон за инцидента.
Пострадалият
Н. лежал неподвижно на една страна. Каската била все още на главата му, но
счупена. Свидетелят не чувал той да диша. Очите му били затворени и оточни.
Видял, че от тялото му, без да разбере откъде точно, се стича кръв, образуваща
локва на пътното платно.
Полицията
пристигнала и започнала да регулира движението. Скоро след това дошла и
линейка, която транспортирала пострадалия в болница.
Катастрофата
била възприета и от свидетелите К. и Т.. К. видял сблъсъка, като показанията му
потвърждават казаното от свидетеля К., а Т. само чул сблъсъка. И двамата, както
и няколко други хора, позвънили на телефон 112. Останалите обадили се обаче не
били очевидци на самата катастрофа, а само оповестили наличието на пострадал
мотоциклетист на пътя. Поради това обстоятелство, макар и разпитани на
досъдебното производство, те не са включени в списъка на лицата за призоваване в
съдебно заседание.
Обвиняемият бил
тестван на място за алкохол, а впоследствие и в болница. Не било установено той
да е употребил упойващи вещества.
Същото изследване със
същия резултат било направено и на пострадалия в болницата.
Въпреки
положените високоспециализирани медицински грижи, на 29.07.2017 г. пострадалият
Н. починал.
Видно
от заключението на назначената съдебно медицинска експертиза, причина за
смъртта му е тежка черепно мозъчна травма, резултат от катастрофата, описана
по-горе. Подобен род травми обикновено водят до летален изход. Конкретно
констатираните от вещото лице са в пряка причинна връзка с допуснатото ПТП.
По
делото била назначена и автотехническа експертиза, която дала заключение
относно механизма на настъпване на ПТП и относно скоростта на движение на
участниците в него. Изчислени са опасни зони за спиране.
Резултатите от
заключението й обосновават описаната по-горе фактическа обстановка, като
особено значение има определената скорост и посока на движение на
мотоциклетиста, съставляващи и неговото нарушение на правилата на ЗДвП.
Обв.
Е. признава вината си. Като причини за извършване на престъплението са -
несъобразяване с правилата за предимството от страна на обвиняемия,както и навлизане
с превишена скорост в забранен пътен участък от страна на пострадалия.
Чистото
съдебно минало смекчава отговорността на обвиняемия, а предходните нарушения на
правилата за движение по пътищата я отегчават. Горното се установява по
категоричен начин от събрания по делото доказателствен материал: обяснения на
обвиняемия, свидетелски показания, докладна записка (л. 7, 103), констативен
протокол за ПТП (л. 8), протоколи за оглед на местопроизшествие и фотоалбум (л.
9-19, 21-25), съдебно медицинска експертиза (л. 45-49), автотехническа
експертиза (л. 56-83), протоколи за химическа експертиза и изследване (л.
89-90, 94-95), справки за нарушения на водачите (л. 99-100), удостоверение за
наследници (л. 101), писмо от ТАСРУД Варна с приложения (л. 105-109), писмо от
РЦ 112 Варна (л. 111), справки за собственост на МПС (л. 112-113), писма (л.
117-118), копия на застрахователни и лични документи (121-127), свидетелство за
съдимост (л. 98).
Органите на КАТ-
Варна установили, че водачът на лекия автомобил "Хюндай Теракан" с
рег. № * ** ** ** е подс.Е., на когото била извършена проверка за употреба на алкохол. Било отчетено нулево
съдържание на алкохол в кръвта-видно от съставения протокол за химическа
експертиза № 879/10.07.2017 г./л.89 от ДП/.
От
назначената съдебно-медицинска експертиза /л. 45-50 от ДП/ било установено, че
причина за смъртта на пострадалия Д. Н.
е тежката черепно мозъчна
травма.Като между травматичните увреждания в областта на главата и настъпването
на смъртния изход е налице пряка причинно следствена връзка.Проведеното
лечение на лицето в МБАЛ“Св.Анна“ е било
правилно.
Относно представената от защитата на
подсъдимия-декларация от лицето -Хемза Дукали-същото не се приема като годно
доказателство по делото,предвид обстоятелството,че същото не е заверено по
надлежния ред и в този смисъл няма как да се приеме като достоверно,от друга
страна в посочения период от време собственик на автомобила е бил
подсъдимия,поради което и не прие посочените факти в декларацията като обективни и достоверни.
Посоката на
движението на мотоциклетиста се установява както от свидетелските показания К.
и Д., така и от изчисленията на автотехническата експертиза/л.56-83 от ДП/.
Взаимосвързани и непротиворечиви,водят до извода,че причина за настъпване на
ПТП от техническа гледна точка е движението на л.а. без водачът му да е
упражнил визуален контрол преди и през
време на извършване на маневрата завой на ляво към ул.“Г.Бенковски“,като преди
това е имал видимост в противоположна посока от която е дошъл мотоциклет,не по
малко от 77 м.,което е довело до
пресичане на траекторията на мотоциклета.Управлението на мотоциклетиста със
скорост от 82,46 км/ч. от техническа гледна точка го е поставило в ситуация на
невъзможност да реагира в границите на опасната зона за спиране. Но в
заключението си вещото лице/л.82,т.6/ е категорично,че мотооциклетиста е нямал възможност да предотврати ПТП,чрез
спиране ,т.к. зоната на пряка видимост-63,17 м. и отстоянието му -49,37 м. от
мястото на удара,когато настъпва опасността е било по-малко от опасната зона на
спиране-79,31 м. при движение със скорост-82,46 км/ч.Направен е категоричен
извод,че ако мотоциклетиста беше управлявал със скорост около 59,20 км/ч. и
е реагирал с време 1,2 сек. И от
разстояние не по-малко от 49,37 м. преди мястото на удара би могъл да
предотврати ПТП,чрез спиране.
Показанията на свидетелите Д. К. и И. Д. са
относими към първите моменти след произшествието, тъй като са преки очевидци на
станалото ПТП.Техните непосредствени впечатления отразяват завареното на
мястото фактическо положение. Св.Д. К. сочи, че като чули шума от мотоциклета се обърнали към самото
кръстовище,където видял че на средата на кръстовището има черен джип/който не
видял дали се движи или не/,но веднага след това видял как един мотоциклет се
блъснал в предна дясна врата на джипа,след което тялото на мотоциклетиста се
повдигнало право вертикално на горе около тавана на джипа,след което паднало на
настилката.
Тези
показания на свидетеля кореспондират и с приложения към протокола за оглед фотоалбум
(л. 13 ДП). Това твърдение е свързано с аналогично уточнение в разпита на
свидетелката И. Д..на практика по делото
противоречия относно фактическата обстановка няма.
Приетите по
делото експертни заключения изясняват важни детайли от съставомерността на
деянието.
Съдебно-медицинската
експертиза свързва категорично настъпилата смърт с факта на произшествието и
получените при това травми.Съдът изцяло приема заключенията по
съдебно-медицинската и авто-техническа експертизи.
Въз основа на
така събраните доказателства по делото, съдът приема, че се доказват от
обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б.“в“ НК тъй като подс. Е. ***
при управление на лек автомобил "Хюндай Теракан“ с рег. № * ** ** **,
нарушил правилата за движение по пътищата-чл.37,ал.1 „При завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно
средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства“ и по непредпазливост причинил смъртта на Д. Н. Н.
От обективна
страна законът изисква при управление на моторно превозно средство водачът да е
допуснал нарушение на правилата за движение и като последица от това да е
причинена смъртта на друго лице. В случая е налице причинна зависимост между
нарушаването на правилата за движение от подс. Е.. и причиняването на смъртта
на пострадалия Н.. От приетите и кредитирани от съда експертни заключения
относно скоростта на движение на лекия автомобил, управляван от Е., е видно, че
тази скорост е 26,46 км/ч непосредствено преди удара. По принцип тя не превишава
определената за движение в населено
място.Водачът на лекия автомобил е бил длъжен съобразно нормата на чл.37,ал.1
от ЗДвП да пропусне при завиване наляво водачът на насрещно движещите се
пътни превозни средства.
Вещото лице е
дало отговор, че водачът на л.а. е имал възможност да възприеме приближаващия
се срещу него мотоциклет,от разстояние
не по-малко от 77 м.,преди да е започнал маневрата завой наляво и
практически е могъл да предотврати ПТП чрез спиране или продължаване на
движението си в права посока.Но мотоциклетиста не е имал техническа възможност
да предотврати ПТП,чрез спиране,т.к. зоната
на пряка видимост от 63,17 м. и отстоянието му от мястото на удара 49,37
м.,когато настъпва опасността е било по-малко от опасната зона за спиране-79,31
м. при движение със скорост-82,46 км/ч.
Безспорно
установено от съдебномедицинската
експертиза е, че смъртта на Н. е причинена при ПТП-то, вследствие на
съчетана травма с водеща роля черепно-мозъчна травма. Наред с това категорично
е, че между травматичните увреждания в областта на главата и настъпването
на смъртния изход е налице пряка
причинно следствена връзка.
Налице е и
съпричиняване от страна на самия пострадал:
- на първо
място той е навлязъл в кръстовище в
което не е имал право да се движи-има забранителен знак за движение на
мотоциклетисти
-движел се е
със скорост 82,46 км/ч. много над разрешената
за движение в градски условия-близо с 30 км/ч.
Съпричиняването се изразява в това, че
управлявайки мотоциклета си на 08.07.2017 г., пострадалият Н. е нарушил
правилата за движение по пътищата, визирани като едното е движение с превишена
скорост, а второто е навлизане в забранен пътен участък.
От субективна
страна деянието е осъществено по непредпазливост, тъй като подсъдимият не е
желаел настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл
да ги предвиди. В случая настъпилото транспортно произшествие и причинените
съставомерни последици се дължат на нарушаване задълженията на подсъдимия на чл. 37, ал.1 ЗДвП и конкретно на необоснованата
му субективна увереност, че управлявайки МПС-то завивайки наляво за навлизане в
друг път безпрепятствено ще избегне движещия се срещу него и завиващ наляво мотоциклет, като е имал
възможност да спре или да продължи направо.
Тази
субективна увереност у подсъдимия е довела до подценяването на пътната
обстановка, попречила е на Е. да вземе правилно решение и да съобрази
поведението си на пътя с оглед на конкретната ситуация. А правомерното
поведение се заключава в изпълнение на вменените с цитирания текст от ЗДвП
задължения на водача на моторното превозно средство. Подс. Е. не е предвиждал
настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да
стори това. Затова наказателната му отговорност следва да бъде ангажирана за
нарушение на чл. 37, ал.1 от ЗДвП, тъй
като е извършил деянието, предвидено в разпоредбата на чл. 343 ал.1 б."в" от НК по
непредпазливост. Причини за извършване на престъплението от подс. Е. са
моментното му пренебрежително отношение към повелителните разпоредби на ЗДвП,
регламентиращи правилата за движение, подценяване на конкретната пътна
обстановка, неоправданата самоувереност при управление на МПС в тази ситуация.
При
индивидуализация на наказанието на подс. Е. съдът отчете наличие на многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства –
чистото съдебно минало, добрите характеристични данни/от негови съседи/,
изразеното съжаление за станалото и в голяма степен наличието на съпричиняване
от страна на пострадалия. При така посочените обстоятелства, имащи значение за
вида и размера на наказанието съдът наложи наказанието при наличие на
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК ,който се явява
по-благоприятен за дееца от нормата на чл.58 от НК,като за постигане целите на
наказанието и най-вече за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия наложи
наказание Лишаване от свобода за срок от една година,което на основание чл.66
от НК отлага с изпитателен срок от три
години. Тоест бе наложено наказание под минимума от две години ,който нормата на закона предлага,предвид наличието
на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Изложеното, наред с
констатираното съпричиняване от страна на пострадалия, предприел движение със
превишена скорост и навлизане в забранен пътен участък, дава основание на съда
да счете, че така определеното по вид и размер наказание ще постигне личната и
генералната превенция по чл. 36 НК.
На основание чл. 343г от НК съдът лиши подсъдимия от правото
да управлява моторно превозно средство за срок от Една година, който срок бе
определен и с оглед наличието на данни за наказания за допуснати нарушения по
ЗДвП и правилника за приложението му.
С оглед
постановената присъда подс. Е. следва да заплати по сметка бюджета на ОС - Варна
направените по делото на досъдебната фаза на производството разноски в размер
на 125,00 лева, а по сметка на ОД на МВР – 612,84 лв.Подс. бе осъден да заплати
и разноски на частните обвинители Н.Н. и И.Н. разноски за адвокатски хонорар в
размер на 1 500 лв. и на П.П. в размер на
800,00 лв.Така мотивиран съдът постанови присъдата си.
Председател: