О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
гр.ЛОВЕЧ,
30.01.2018 г.
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в закрито
съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА
ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА
АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Константинова ч.гр.дело № 49 по
описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.413, ал.2 .
Подадена
е частна жалба от „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: град
София- 1527, ул.”Панайот Волов” № 29, етаж 3,
представлявано от Тервел Янчев Кънев- управител, чрез юрисконсулт Д.В.А., срещу Разпореждане № 3763/22.11.2018 г.,
постановено по ч.гр.дело № 2101 по описа за 2018 година на Ловешкия районен съд,
с което е отхвърлено заявлението по чл.410 .
Жалбоподателят излага, че разпореждането е постановено
при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и е необосновано. Изтъква, че в заповедното производство по чл.410 , съдът не проверява дали вземането съществува, а то е
уредено като специално производство в ГПК за
създаване на изпълнително основание за вземане, което не се оспорва.
Изискването на чл.410 е заявлението да съдържа
искане за издаване на изпълнителен лист и да отговаря на изискванията за
редовност на исковата молба по чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 . Сочи, че подаденото заявление отговаря на тези
изисквания и е редовно, а към него не е необходимо да бъдат прилагани
доказателства за установяване на вземането. Оспорва извода на съда за
незавършен фактически състав на цесията, тъй като счита, че носи отговорност
само за такива действия, които са пряко зависими от действията на дружеството,
а именно- уведомяване за настоящата цесия между „Изи Асет Мениджмънт” ООД и „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД. Затова според въззивника съдът се е
произнесъл за спорно право, което следва да бъде доказано в бъдещо исково
производство при подаване на възражение
от длъжника по чл.414, ал.2 .
Моли да бъде отменено обжалваното разпореждане на Ловешкия
районен съд и да се постанови издаване на заповед за изпълнение за всички, претендирани със заявлението по чл.410
суми.
Частната жалба е подадена по пощата в срока по
275,ал.1 от ГПК, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Производството за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от е започнало по повод
заявление, подадено до Ловешкия районен съд от „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД срещу длъжника Г.С.Б., ЕГН ********** ***, за парично вземане,
основано на Договор за паричен кредит с
№ 2849596/ 05 август 2016 година, сключен с ”Провидент
Файненшъл България”ООД, съдържащ и условие, че кредиторът
има право да прехвърли вземането си на трето лице. Излага, че предоставеният
от ”Провидент Файненшъл България”ООД (с ново име „Файненшъл
България”ООД) на длъжника кредит е в размер на сумата 850 лева за срок от 60
седмици, а задължението за договорна лихва е в размер на 167.67 лева. На
01.07.2017 г. кредиторът е прехвърлил своето вземане в полза на „Изи Асет Мениджмънт”АД, ЕИК *********, а на 3 юли
Районният съд е отхвърлил заявлението с
Разпореждане № 3763/22.11.2018 година по ч.гр.дело № 2101/2018 година. Приел е,
че дадените от него указания за нередовност на заявлението не са изпълнени в
цялост, тъй като заявителят не е изложил твърдения относно това дали длъжникът
е уведомен, че вземането му, произтичащо от задължението му по договора за
кредит е прехвърлено от страна на първоначалния кредитор от ”Провидент Файненшъл България”ООД в полза на друг „Изи
Асет Мениджмънт”АД и в тази насока се е позовал на т.2б от ТР № 4/2013 от 18.06.2014
г. по тълк.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС.
Частната жалба е неоснователна, но по други
съображения.
Както правилно е отбелязал Ловешкият районен съд
подаденото заявление е нередовно по смисъла на чл.410, ал.2 във вр. с чл.127, ал.1,т.4 и т.5 ,
тъй като съдържа неяснота относно размера и начина на формиране на размера на
задължението за таксата за оценка на кредитното досие и размера на таксата за
услуга „Кредит у дома”, не е посочен и годишния процент на разходите по кредита
и общата сума, дължима от потребителя към момента на сключване на договора за
кредит, както и кога и от кого е уведомен длъжника за първата цесия. Съдът е
указал на заявителя да отстрани допуснатите нередовности
в срок и на 20.11.2018 г. е подал молба към която е приложена
справка-извлечение на погасителен план от системата на „Файненшъл”
по договор за заем № *********/5.08.2016 г.
Според настоящия състав заявителят не е отстранил
допуснатите нередовности и не е изпълнил дадените му
указания.Нещо повече- възникнали са допълнително неясноти и противоречия. Видно
е, че номерът на договора за кредит в допълнително представената справка е
различен от този, описан в заявлението. Наред с това, в заявлението липсва
информация относно извършените от длъжника погасителни плащания и датата,
когато е спрял да изпълнява задължението си- отразено е само, че Г.С.Б. е извършила
плащания в общ размер на 810 лева, като не е ясно каква част от задълженията за
главница и лихви е погасила. Видно е от цитираната справка, че в ежеседмичната
дължима вноска в размер на 29.76 лева се включва част от главницата, договорна
лихва, такса за „Оценка на досие” и такса за услуга „Кредит у дома”.
Тъй като договорът за потребителски кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, нормите му следва да бъдат съобразени от съда служебно. В чл.33, ал.1 е уредено, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а в ал.2 е предвидено, че когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Настоящият въззивен състав приема, че клаузата в договора за заплащане на таксата за услуга „Оценка на кредитно досие” и таксата за услуга „Кредит у дома” противоречи на чл.10а,ал.2 ЗПК, забраняващ заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Таксата за оценка на кредитното досие на кандидата за кредит може да е дължима преди сключване на договора, но не и след това, а таксата за събиране на вземането е свързана с управлението на кредита.
С оглед на това настоящия въззивен
състав включването на тези две такси в погасителния план е изцяло
незаконосъобразно. Касае се за
клаузи, които имат неравноправен характер по смисъла на чл.3 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април
1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори по дело
С-618/10 СЕС.
Посочването
в заявлението, че с плащането на сумата от 810 лева длъжникът е погасил част от
задължението си, включващо ( според погасителния план) главница, лихви и двете
такси, прави невъзможно определяне на точния размер на остатъка от задължението
на кредитополучателя за главница, договорна лихва и мораторна
лихва (които се дължат). За пълнота на изложението следва да се отбележи, че
заявителят е поискал и присъждане на договорна лихва за целия период на
договора- от датата на първата вноска 14 август
Предвид гореизложеното настоящият състав приема,
че заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 , подадено от „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД срещу длъжника Г.С.Б. подлежи на отхвърляне. Поради съвпадане
на крайния извод, атакуваното разпореждане на РС- Ловеч следва да бъде
потвърдено, макар и с други мотиви.
Водим от изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА РАЗПОРЕЖДАНЕ № 3763/22.11.2018 г., постановено по
ч.гр.дело № 2101 по описа за 2018 година на Ловешкия районен съд ,с което е
отхвърлено заявлението на „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК:
********* срещу длъжника Г.С.Б., ЕГН ********** ***.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: