РЕШЕНИЕ
гр.
София, ………..
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ІV „Д” състав, в публичното заседание на четиринадесети
ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
мл.
съдия: БИЛЯНА КОЕВА
при секретаря Е. Калоянова, като разгледа докладваното от мл. съдия Коева
гр. дело № 3222 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 490927 от 19.09.2018 г.,
постановено по гр. д. № 76015/2016 г. по описа на СРС, 151 състав, са частично
уважени предявените от Е.Е.М. пасивно субективно съединени искове с правно основание
чл. 49 ЗЗД, във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД срещу УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ и А.В.П. като
са осъдени ответниците да заплатят солидарно на ищцата сумата в размер на
9 000 лв. – обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди,
изразяващи се в притеснения, болка и страх да не загуби крака , причинени от
извършена на 04.04.2013 г. операция във Втора травматологична клиника, секция
Ортопедична травматология при УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, ведно със законната
лихва считано от датата на увреждането 04.04.2013 г., като исковете са отхвърлени
за горницата до пълния предявен размер от 25 000 лв. Решението е постановено
при участието на З. „А.Б.“ като трето лице помагач на страната на ответника А.В.П..
Срещу решението на СРС, в частта с която са
отхвърлени исковете е подадена въззивна жалба от ищеца Е.Е.М.. Въззивникът -
ищец твърди, че решението не неправилно поради необоснованост, противоречие с
материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила, както и че
правните изводи на съда не кореспондират със събрания доказателствен материал.
Поддържа, че неправилно съдът е приел, че от ищцата не били ангажирани
доказателства, установяващи причинна връзка между увреждането на десния
тибиален нерв като дългосрочна последица от операцията и обсъждане на
неврологичния статус на ищцата и по конкретно състоянието на десния тибиален
нерв преди операцията. Поддържа, че посоченото не е в доказателствена тежест на
ищцата, тъй като тя не носи доказателствената тежест за установяване на отрицателния
факт, че увреждането не е било съществуващо преди операцията. Във въззивната
жалба се излагат съображения, че неправилно съдът е приел, че ищцата била
претендирала неимуществени вреди поради доказана по делото липса на информирано
съгласие и ненадлежно документиране и диагностициране, което нейно право било
преклудирано. Поддържа, че в противоречие със смисъла на закона съдът е приел,
че претенцията за вреди поради липса на информирано съгласие следва да бъде
заявена като отделна претенция, а фактът, че не е било налице информирано съгласие
има самостоятелно правно значение, което сочи на по-тежка форма на нарушение,
съответно на отговорност на делинквента. Въззивникът излага доводи, че съдът
необосновано е приел, че ищцата не е доказала наличието на причинно-следствена
връзка между извършената операция и засягането на десния тибиален нерв като
дългосрочна последица от уреждането. Поддържа се, че съгласно заключението на
СМЕ изготвено от специалист ортопед – травматолог с хирургическа специалност
д-р С.С., такава връзка е налице, което се потвърждавало и от обясненията на
вещото лице дадени в открито съдебно заседание проведено на 27.06.2018 г.,
което посочва, че болките в гръбначния стълб на ищцата, от които последната е
страдала и страда понастоящем, са свързани с протрузия и дискова херния, но не
могат да предизивкат аксонална дегенерация на това ниво, на което за първи път
е открито увреждането чрез ЕМГ три месеца след операцията. Поддържа се, че
посоченото разколебава категоричността на комплексната СМЕ, според което оплакванията
на ищцата за болка в дясното стъпало са същите, каквито са били преди
операцията и могат да се дължат на състоянието на гръбнака. Поддържа, че следва
да бъдат кредитирани изводите на вещото лице по допуснатата единична СМЕ
относно това, че евентуалното наличие на марлен тампон в ходилото би могло да
предизвика увреждане на nervus plantaris medialis, който е разклонение на десния тибиален
нерв, започва от глезена и продължава по цялото стъпало. Отделно се посочва, че
в статуса на ищцата в история на заболяването е описано „без съдови и
неврологични проблеми“, което на самостоятелно основание обосновава извода, че
тя не е имала такава симптоматика към момента на операцията. Въззивникът
релевира оплаквания, че съдът не е обсъдил важното за наличието на
причинно-следствена връзка обстоятелство, че е установено по делото с писмени
доказателства, че за първи път увредата на десния тибиален нерв е констатирана
чрез електро-миографско изследване на 17.06.2013 г. – три месеца след
опреацията и половин месец след изваждане на чуждото тяло от стъпалото. Във
въззивната жалба са направени и оплаквания, че съдът необосновано е приел, че
ищцата не е доказала неимуществени вреди, изразяващи се в настъпила промяна в
нейната професионална реализация. Поддържа, че промяната е доказана с писмени и
гласни доказателства по делото в смисъл, че ищцата е преустановила
упражняваната от нея частна лекарска практика, защото била свързана с домашни
посещения, а ищцата е имала ограничение в движението и била принудена да смени
профеисионалното си попричще като постъпи на работа с по-ограничен двигателен
режим. Във въззивната жалба се поддържа, че съдът не е взел предвид
констатациите от експертините решения на ТЕЛК и придобитата от ищцата
нетрудоспосочбност. Искането към съда е да отмени решението на СРС в отхвърлителаната му част и да уважи изцяло предявените искове.
В законоустановения срок не е постъпил
отговор на въззивната жалба на ищцата от страна на ответниците УМБАЛСМ „Н. И.
Пирогов“ и А.В.П., както и от страна на третото лице – помагач З. „А.Б.“.
В законоустановения срок е постъпила и
въззивна жалба от ответника УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, с която се обжалва
решението на СРС в частта, с която е уважен предявеният срещу него иск.
Поддържа се, че размера на присъдената сума е силно завишен и не съответства на
принципа за справедливост, както и че по делото не е доказана
причинно-следствената връзка между направената интервенция и настъпилата
увреда. Искането към съда е да отмени решението в обжалваната част. Претендират
се разноски.
В законоустановения срок не е постъпил
отговор на въззивната жалба от страна на ищцата и другия ответник А.В.П., както
и от страна на третото лице – помагач З. „А.Б.“.
В законоустановения срок е постъпила и
въззивна жалба и от ответника А.В.П., с
която се обжалва решението на СРС в частта, с която е уважен предявеният срещу
него иск. Въззивникът – ответник поддържа, че решението в обжалваната част е
незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и в противоречие със събраните по делото доказателства. Излагат се
съображения, че необосновано съдът е приел, че е налице виновно противоправно
поведение от страна на ответника, както и че в оперативната рана е забравено
парче марля, както и наличие на причинна връзка между вредоносния резултат и
операцията от 04.04.2013 г. и постоперативното лечение. Излага съображения, че
по отношение на твърдяната марля , свидетелят Б. изрично сочи, че не сигурен за
точните й размери. Поддържа, че самият амбулаторен лист, от втората
манипулация, не съдържа никакви данни за размера на твърдяната марля и за
нейните характеристикиПоддържа се, че вещите лица д-рК.и д-р Н.изразяват
категорично мнение, че в оперативната рана на ищцата не е възможно да се
забрави марля. Излага се становище, че изводите на съда в този смисъл не
почиват на безспорни медицински заключения, а следва да се има предвид, че операцията
е извършена от медицински екип, като разпитания по делото свидетел, присъствал
на операцията, категорично е посочил, че при и по време на оперативната интервенция
в раната на операцията не е „забравяно“ каквото и да е чуждо тяло. Излагат се
подробни съображения, че по делото е безспорно доказано , че увреждането на
ищцата се дължи на общото й здравословно състояние, дългата история и клинична
хронична картина на всичките й съпътстващи заболявания. Релевират се доводи, че
видно от амбулаторен лист № 2506 от 04.12.2015 г. съставен от лекаря Е.Г., в
анамнезата е посочено, че „Оплакванията са от болки в кръста и в двата крайника,
от около 12-13 години с рецидивиращ характер, бодежи и игли в дясното ходило.
Поддържа се, че здравните проблеми на ищцата са налични много преди 04.04.2013
г., за което по делото има множество доказателства. Във въззивната жалба се
твърди, че всички медицински документи по време и след операцията, удостоверяват
нормално протекъл оперативен и следоперативен период, без каквито и да е усложнения.
Излагат се съображения, че дори и да се приеме, че ищцата е претърпяла болки и
страдания във връзка с извършената операция, то това не се дължи на виновно или
противоправно поведение на ответника. Въззивникът-ответник поддържа, че гласните
показания на свидетелите за характеристиките на марления тампон, неговата
форма, размери, индивидуализация и т.н., както и че същият е изваден от раната
са дадени от изцяло заинтересовани лица – близки или колеги на ищцата, като по
делото е установено, че д-рЛ.Б. е бил колега на ищцата и с нея са работили в
една болница. Поддържа се, че показанията на свидетеля Я. относно оплакванията
на ищцата са в противоречие с медицинските документи по делото. Навеждат се
доводи, че твърдяната от ищцата повторна медицинска хирургична интервенция в
кабинет на д-в Л.Б., е извършена извън всякакви нормативно установени правила и
медицински стандарти за планиране, провеждане и документиране, липсва
оперативен протокол и епикриза, както и предварително извършени изследвания –
рентгенови и други медицински изследвания. Поддържа се пълното съпричиняване на
вредите и негативните последици за здравето на ищцата от самата ищца. Излагат
се доводи, че в епикризата от проведената операция на ищцата са насрочени два
контролни прегледа, на които тя недобросъвестно не се е явила, отделно при втората
манипулация раната била отворена изцяло, при съмнителни стерилни условия. Във
въззивната жалба се поддържа още, че във времето което ищцата твърди, че е нетрудоспособна
е получавала трудово възнаграждение, а професионалната реализация на последната
няма каквато и да е причинно-следствена връзка с твърдените вреди или с
действия на ответника, а е неин личен избор. Поддържа се, че присъденото обезщетение
не е съобразено с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД Искането към съда е
да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявения иск, евентуално
да бъде намалено присъденото обезщетение. Претендират се разноски.
В законоустановени срок е постъпил отговор от
въззивника – ищец, с който оспорва подадената от ответника А.В.П. въззивна
жалба. Излага подробни съображения за нейната неоснователност. Поддържа, че
показанията на двамата свидетели – очевидци са непротиворечиви и последователни,
а към датата на събиране на гласните доказателства в откритото съдебно
заседание по делото, първият от давмата свидетели – д-р Б. работи по основен
трудов договор в Клиниката по гнойно-септична хирургия в лечебното заведение на
втория ответник УМБАЛСМ „Н. Й. Пирогов“, което е самостоятелно основание да се
приеме, че показанията му не са дадени при условията на заинтересованост, а
наличието на чуждо тяло е било докуменирано и чрез издаването на амбулаторен
лист от свидетеля Б.. В отговора са изложени подробни съображения по доводите
на въззивника ответник - А.В.П.. Искането към съда е да бъде оставена без
уважения жалбата, а решението в обжалваната от ответника част да бъде
потвърдено.
В законоустановения срок не е взето становище
по въззивната жалба на въззивника – ответник А.В.П. от другия ответник -
ответник УМБАЛСМ „Н. Й. Пирогов“ и от третото лице помагач - З. „А.Б.“.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна във връзка с наведените
във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт и възраженията на въззиваемия.
Жалбите са подадени в срока по чл.
259, ал. 1 ГПК, поради което са допустими.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
СРС, 151 състав е бил сезиран с пасивно
субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 45 и чл. 49 ЗЗД.
Отговорността на лицата, които са
възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или
по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или
бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича
от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са
възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят
възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други
лични основания за освобождаването им от отговорност.
Следователно, за да възникне
обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя за причинени вреди,
причинени при или по повод на уговорената работа, трябва в обективната
действителност да са настъпили следните юридически факти (материални
предпоставки): 1) деяние (действие или бездействие); 2) противоправност
(несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение);
3) вреди (неблагоприятно засягане на неимуществената сфера на увредения - накърняване
на неговия телесен интегритет, респ. на неговото достойнство и чест); 4) причинно-следствена
връзка между противоправното поведение и настъпилите неимуществени вреди
(вредоносният резултат в съвкупния съпричинителен процес между явленията в
природата следва да е закономерна, необходима, естествена, присъща последица от
виновното противоправно поведение на делинквента); 5) вина на делинквента,
която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага
и 6) виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на
възложената работа.
Ищцата твърди, че ответника доктор А.П.
диагностицирал болка при натиск върху плантарната повърхност на дясното ходило
– възпаление на фасцията на долната повърхност на дясното ходило, поради което
ищцата се подложила на операция във
Втора травматологична клиника, секция Ортопедична травматология при УМБАЛСМ „Н.
И Пирогов“ на 04.04.2013 г. Ищцата поддържа, че след изписването й на
07.04.2013 г., още в първия ден след
преминаване действието на упойката, започнала да усеща пареща болка в ходилото
и не можела да движи пръстите на крака си, а в последващите няколко дни се
появила гной от раната и болката продължавала, поддържала температура. Поддържа
се, че ответникът П. и предписал антибиотик и препоръчал бани със смрадлика, от
които не получила подобрение, поради което в края на м. 05.2013 г. посетила
хирургичен кабинет при МБАЛ „Р. Ангелова“ гр. Перник, където доктор Л. Б.
констатирал оток и зачервяване и извършил втора интервенция през същия
оперативен отвор. Ищцата сочи, че доктор Б. в извадил от вътрешността на раната
завито цилиндрично парче марля с дебелина около 1, 5 см. И дължина около 5 см.
И голямо количество гной. След извършено изследване ЕМГ на 17.06.2013 г. се
установила увреда на десния тибиален нерв, която диагноза била потвърдена от
последващи изследвания. Ищцата твърди, че с решение от 20.01.2014 г. е
определена 60 % нетрудоспособност за две години, от която диагнозата увреждане
на нервус тибиалис обуславя 30 %. Ищцата поддържа, че след операцията и
неадекватното постоперативно лечение е получила парез с деформация в пръстите
на краката, чувставала болка, изпитвала страх от загубата на крайника,
преустановила практиката си на лекар-психиатър.
Ответниците УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ и А.В.П.
оспорват исковете, оспорва се наличие на противоправно деяние и
причинно-следствена връзка между настъпилите вреди и проведената операция, вторият ответник излага
доводи за съпричиняване, поради неспазване от страна на ищцата на предписания й
режим.
Не е спорно между страните, а и се
установява от представените по делото писмени доказателства, че на 04.04.2013
г. ищцата Е.Е.М. е била оперирана от ответника доктор А.В.П., извършил планова
операция на дясното стъпало на ищцата във Втора травматологична клиника, Секция
Ортопедична травматологиа. Не е спорно между страните и че ответникът П., към датата
на извършване на операцията е бил в трудово правоотношение с другия ответник
УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ София в посочената клиника.
Спорният по делото въпрос се концентрира
върху обстоятелството дали служителя на ответника УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ – А.П.
е осъществил противоправно поведение като е оставил марля в оперативната рана
на ищцата и е осъществил неадекватно постоперативно лечение.
За изясняване на посочения въпрос по
делото е разпитан в качеството му на свидетел Л. Б., съгласно чиито показания
на 30.05.2013 г. в кабинета му в гр. Перник била приета ищцата с оплаквания за
болка, оток и загнояване в оперираното й дясно стъпало. Свидетелят сочи, че
установил, че оперативната рана е частично отворена и инфектирана, като
предположил, че ищцата е направила реакция срещу вътрешните конци. Свидетелят
заявява, че е отворил оперативната рана и установил, че в нея се намира напоена
с кръв и гной марля, която извадил и почистил мястото.
Посочените от свидетеля действия са
описани и в приложения по делото амбулаторен лист № 1430/30.05.2013 г., според
който от оперативната рана на Е.Е.М. е извадено
чуждо тяло.
Настоящият съдебен състав кредитира
показанията на свидетеля Б., като пълни, безпристрастни и съответстващи на
останалите приети по делото доказателства. Съдът намира за неоснователни
оплакванията във въззивната жалба на ответника П., че свидетелят бил заинтересован,
тъй като бил колега на ищцата. Съдът намира, че обстоятелството, че свидетелят
и ищцата са упражнявали лекарска дейност в едно лечебно заведение не обосновава
съмнение за заинтересованост от страна на свидетеля. Освен това последният е
работил и за другия ответник, съответно в лечебното заведение в което ответника
П. е упражнявал дейност. По делото липсват данни за близки взимоотношения между
ищцата и свидетеля Б..
По делото е допусната и приета съдебно-медицинска
експертиза извършена от вещо лице – ортопед травматолог, съгласно която марлен
тампон с цилиндрична форма с посочените в исковата молба размери би могъл да се
вмести в оперативното поле, но би заемал почти целия му обем. В проведеното
открито съдебно заседание на 27.06.2018 г., вещото лице е заявило, че има
белег, който показва, че е имало възпаление в посочената област. Отделно от
това вещото лице е посочило, че при наличие на марля в раната няма физическа
пречка да се извърши шев над нея. Вещото лице е със специалност ортопедия и
травматология и е хирург, поради което съдът намира, че въпросът за
възможността да бъде оставен марления тампон в оперативната рана, както и
относно данните за възпаление в областта
на раната е изцяло в компетентността му,
поради което съдът кредитира заключението на вещото лице ортопед – травматолог,
като пълно и компетентно изготвено.
С оглед гореизложеното и при
съвкупната преценка на доказателствата, съдът намира, че изводите на СРС, че
ответникът П. е извършил противоправно деяние, изразяващо се в забравяне на
марля в оперативното поле на десния крайник на оперираната.
Следва да се отбележи, че са
неоснователни оплакванията на въззивника - ответник П., че изводът на съда по
отношение на противоправното деяние почиват на предположения. Съдът е посочил
всички доказателствата, които са обосновали извода му, последните не са
разколебани от показанията на свидетеля Кирил Димитров – асистирал при
проведената от ответника П. операция, който заявява, че не помни конкретната
интервенция и излага принципни твърдения, че не е присъствал на ситуация, в
която да е бил забравен медицински консуматив.
Съдът намира и за неоснователни
релевираните доводи в жалбата на въззивника ответник – П., относно размера на
марлята и непосочването на точен размер в амбулаторния лист при изваждането й,
доколкото от вещите лица е изяснено по делото, че марлите са в два
стандартизирани размера, като при позитивен отговор на възможността да бъде
зашита оперативната рана при наличието на марля с посочените размери е
ирелевантно обстоятелството дали отстранилият марлята хирург е посочил размерите
и, като предвид престоя й в оперативното поле, марлята безспорно е била деформирана.
Следва да се отбележи, че вещото лице – ортопед – травматолог доктор Славчев е
посочил в проведеното открито съдебно заседание, че при посещение на пациент с
възпалена и гнояща рана се преглеждат тъканите и ако има чуждо тяло то се вади,
като това представлява манипулация и не се прави нов разрез, поради което съдът
намира, че оплакванията на въззивника по отношение на извършване на втората
интервенция и липсата на предварителни изследвания, както и мястото на
извършването й са неоснователни, както е посочил и СРС в решението си.
Съобразно изложеното и доколкото не
е спорно и е установено, че ответникът е бил в трудово правоотношение с другия
ответник УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, съдът намира, че е налице първата материална
предпоставка за уважаване на предявените искове, а именно налице е противоправно
деяние от страна на ответника П., изразяващо се в забравена марля в
оперативната рана на пациента – ищец, което е в противоречие с медицинските
стандарти.
По отношение на останалите
материални предпоставки за уважаване на предявените искове, а именно
настъпилите вреди и причинно-следствената им връзка с противоправното
поведение:
По делото е представен амбулаторен
лист № 984/02.07.2013 г., съгласно който основнта диагноза на ищцата е
увреждане на лумбо-сакралните коренчета с придружаваща диагноза увреждане на n. tibialis, установени са вертебрален синдром в лумален дял, данни за
радикулация на нива L 4, L 5 I S 1 на гръбнака.
По делото е представен и амбулаторен
лист № 2506/04.12.2015 г., съгласно който основната диагноза е увреждане на n. tibialis, придружаващи заболявания са увреждане
на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия и увреждане на
междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия.
В същия амбулаторен лист, в полето „анамнеза“ е посочено, че се касае за
пациентка с оплаквания от болки, слабост и изтръпване на дясното ходило, лесна
и бърза умора, оперирана през Април 2013 г. по повод фасциит, след усложнение…С
оплаквания болка в кръста и двата крака от околко 12-13 години с рецидивиращ
характер, бодежи и игли в дясното ходило. Извършено е изследване ЕМГ, назначена
е терапия с Бриека и Паратрамол невритоген.
По делото е представено експертно
решение № 0167 от 010/ 20.01.2014 г. – ТЕЛК за общи заболявания, с което на
ищцата е определена трудова неработоспособност 60 % за срок от две години с
водеща диагноза увреждане на n. Tibialis.
По делото е представено експертно
решение № 2645 от 184/ 17.12.2015 г. – ТЕЛК за общи заболявания, с което на
ищцата е определена трудова неработоспособност 54 % за срок от три години с
водеща диагноза увреждане на n. Tibialis.
По делото е приета компексна
съдебномедицинска експертриза извършена от вещите лица доктор Димитър Н.–
съдебен лекар и доктор Л.К.– дм – невролог. Съгласно заключението на вещите
лица е възможно престоя на чуждо тяло в предната половина на дясното стъпало на
ищцата да предизвика посочената от ищцата симптоматика, но същата би могла да
се дължи и на засягане на нервни структури в хода на интервенцията в рамките на
допустимия оперативен риск. Посочено е, че заболяването „аксионална
периферностоволова увреда от дистален тип на десен тибиален нерв подлежи на
възстановяване и към момента на експертното изследване ищцата е значително възстановена.
Вещите лица са посочили, че не са налице данни за атрофия на меките тъкани на
ходилото, нито в резултат на разрастване на съединителна тъкан, недостатъчно кръвоснабдяване
или др., като не се очаква в дългосрочен план да се стигне до такава
прогресираща атрофия на тъканите на ходилото и поради факта, че от оперативната
намеса до момента на обследването такива промени не са настъпили. Посочено е,
че е установена увреда на дистално, крайно разклонение на нервус тибиалис, като
дискова протрузия на нива L5 – S1 може да започне
по атипичен начин с описваната от ищцата симптоматика. Вещите лица са
заключили, че липсват категорични данни за ортопедичния статус на ищцата в
периода 04.04.1999 г. до 03.04.2013 г., а описаните други заболявания в
проверената медицинска документация са неотносими към процесното увреждане.
По делото е приета и съдебномедицинска
експертиза извършена от вещото лице доктор Славчев – специалист ортопед –
травматолог. В заключението си, вещото лице е посочило, че при прегледа не
ищцата е установено наличие на лекостепенни флексионни котрактури тип „пръст
чукче“ на втори, трети и четвърти пръст на дясното ходило, подлежащи на почти
пълна пасивна корекция, т.е. не са „трайни“ в ортопедичен смисъл, но
представляват хронично състояние без тенденция за спонтанна корекция. В
експертизата е посочено, че марленият тампон не би могъл да бъде в пряк контакт
със ствола на nervus plantaris medialis, тъй като при
описаната в протокола оперативна намеса, тампонът би лежал върху musculus abductor halluces, а нервът
преминава в дълбочина от него, след евентуално зашиване на оперативното поле,
тампонът би могъл чрез обема си да увеличи компресиата върху nervus plantaris medialis, но
количествено определяне на тази компреси, респ. дали е възможно да увреди нерва
не е възможно. Евентуално наличие на марлен тампон в ходилото не би могло да предизвика
увреждане на n.tabialis, който достига приблизително до нивото
на глезенната става. Вещото лице лице е посочило, че увредата на най-дисталния
участък на n.tabialis с последваща проводимост на нерва и
нисък моторен отговор на инервираните от него мускули не води до затруднение на
екстензията на пръстите. При преценка на
посочените доказателства, настоящият съдебен състав намира, че увреждането на
десния тибиален нерв е в пряка причинно-следствена връзка с престояването на
марления тампон в оперативната рана на увредената, поради следните съображения:
В тежест на ищцата е да докаже пълно
и главно наличието на твърдяното увреждане и причинно-следствената му връзка с
противоправното деяние на ответника. Вещите лица по назначените
съдебно-медицински експертизи, които съдът кредитира като компетентно и
безпристрастно изготвени, са посочили, че е налице възможност за увреда на nervus tibialis при компресия на чуждо тяло в тази зона.
Вещото лице невролог е посочило, че се касае за частично засягане на едно от
крайните дистални разклонения на увредения нерв – N. Plantaris medialis dextra. Вещото лице ортопед-травматолог е
посочило в експертизата, че евентуалното наличие на марлен тампон в ходилото не
би могло да предизвика директно увреждане на n.tabialis ,
но в проведеното открито съдебно заседание на
27.06.2018 г., доктор Славчев е пояснил, че марлята няма как да е в пряк
контакт с нерва, който е сред мускули, както и че би могло наличието на марлен
тампон да предизвика увреждане на нерва.
Вещите лица са посочили изрично, че
към датата на извършената интервенция, съобразно приложенитепо делото
документи, не се намират данни ищцата да е страдала от заболяването „Аксионална
периферно-стволова увреда от дистален тип на десен тибиален нерв, като е
пояснено, че се касае за частична дистална увреда на едно от крайните
разклонения на нерва.
С оглед изложеното, съдът намира, че
при позитивен отговор от страна на вещите лица за възможността посочената
увреда да е възникнала в следствие на компресия на престоялия в оперативната
рана марлен тампон и при липса на доказателства по делото за наличие на данни
за посочената увреда в период предхождащ оперативната интервенция, следва да се
приеме, че е налице пряка причинно-следствена връзка между увредата и
противоправното деяние. Следва да се отбележи, че обстоятелството, че в медицинската
документация на ищцата е посочено, че е имала болка в кръста и двата крака от
около 12-13 години с рецидивиращ характер бодежи и игли в дясното ходило, не
разколебава горния извод. Ищцата е потърсила лекарска помощ именно по повод
болка при натиск в дясното ходило. Вещото лице ортопед-травматолог е посочило в
заключението си, че при ортопедична операция неврологичен статус се описва като
част от локалния статус, когато заболяването засяга нервната система или има
предварителни данни за неврологична увреда. Вещите лица невролог и съдебен
лекар са посочили в своето заключение, че установените предоперативно нарушения
във функцията на двигателните или сетивните нерви в областта, подлежаща на оперативно
лечение, следва да бъдат документирани. Такова отбелязване в предоперативните
документи на ищцата не е налице. Видно от представената епикриза от извършената
операция, липсват отбелязвания по отношение на неврологичния статус на ищцата,
както и данни за неврологични увреди. Обстоятелството, че същата е имала
съпътстващи заболявания на гръбнака в случая не обуславя опосредяване на
причинно-следствената връзка, ето защо и предвид дадените от вещите лица отговори
касаещи възможността за възникването на увредата в следствие компресията на
чуждо тяло в оперативната рана и при липса на доказателства за отклонения в
неврологичния статус на ищцата преди хирургичната интервенция, съдът приема, че
причинно-следствената връзка между противоправното деяние и увреждането на n.tabialis на десния крайник на последната е налице.
Следва да се посочи, че във връзка с
оспорването на подписа на ищцата положен в Декларация за информирано съгласия
за медицински и хирургически процедури от 04.04.2013 г. е била допусната
съдебно графологична експертиза, съгласно чието заключение подписите в
посочения документ не са изпълнени от ищцата. Настоящият съдебен състав споделя
изводите на СРС, че ищцата не е въвела като основание на иска липсата на
информирано съгласие за процесната операция, последното обстоятелство обаче
следва да бъде обсъдено по повод констатацията на вещите лица по допуснатата
комплексна СМЕ, а именно, че увредата на нерва освен от компресия на чуждо тяло
би могла и да е последица от допустимия оперативен риск, както и във връзка с
възраженията на ответниците. Съгласно чл. 89, ал. 1 от Закона за здравето, при
хирургични интервенции, обща анестезия, инвазивни и други диагностични и
терапевтични методи, които водят до повишен риск за живота и здравето на
пациента или до временна промяна в съзнанието му, информацията по чл. 88 и
информираното съгласие се предоставят в писмена форма. Изискването е
императивно, като изрично в текста на посочената разпоредба са посочени
допустимите изключения, при които е допустимо да не е налице информирано
съгласие, какъвто не е настоящият случай. Съобразно изложеното, съдът намира,
че дори и да се приеме, че установената увреда на нерва би могла да настъпи и
без да е налице компресия от чуждо тяло при такъв тип интервенция, както са
посочили вещите лица по комплексната СМЕ, при липса на информирано съгласие
подписано от ищцата, това обстоятелство не би могло да екскулпира делинквента.
Настоящият съдебен състав намира
обаче, че поддържаните от ищцата увреждания изразяващи се в пареза с деформация
на пръстите на краката, които ограничават трайно ограничават движенията й са
недоказани, поради следните съображения:
Вещите лица невролог и съдебен лекар са
посочили в заключението си, че ищцата е частично възстановена, с нарушена
сетивност за крайника – повърхностна и сложна сетивност, както и много лека
степен двумерно пространствен усет за предната латерално плантарна част на
дясното ходило, както и леко затруднена аддукция и абдукция за 2,3 и 4 пръсти
на дясното ходило без смущения на тези движения
не са смутени за 5 пръст на дясното ходило. Посочено е, че ищцата
свободно стъпва на пети и пръсти с ляв и десен крак и ходи на пети и пръсти,
ахиловите и коленните рефлекси са двустранно еднакви, симетрични, без разширени
рефлексогенни зони.
Вещото лице ортопед-травматолог в
заключението си посочило, че е налице самостоятелна походка без накуцване,
лекостепенна деформация тип „пръст-чукче“ на 2.-4. Пръст на дясното ходило,
почти напълно коригираща се пасивно, без хиперекстензия на метатарзофалангеалните
стави, запазени активни и пасивни движения на глезенната и субталарната става. Вещите
лица невролог и съдебен лекар са посочили в заключението си, че заболяването
„Аксионална периферно-стволова увреда от дистален тип на десен табиален нерв
подлежи на възстановяване и към момента не експертното изследване ищцата е значително
възстановена.
Съобразно изложеното, настоящият състав
намира, че вещите лице по допуснатите съдебно-медицински експертизи са
единодушни, че липсва трайно ограничение в движението на крайниците на ищцата.
По размера на обезщетението и
оплакванията в трите въззивни жалба, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Тъй
като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в
закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно
критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от
съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
при определяне на размера на обезщетението. При определяне на това заместващо
обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството, че от процесното
увреждане ищцата е претърпял болки и страдания, като в периода след
оперативната интервенция до отстраняване на чуждото тяло от оперативната рана,
а именно близо два месеца е изпитвала интензивни болки и затруднения в
движението, поради локалната инфекция, отока и гнойната секреция.
От показанията на свидетеля Я., близък на
ищцата, се установява, че последната е изпитвала силна болка след
интервенцията, налагало се да взима болкоуспокояващи и антидепресанти,
изпаднала в депресия, имала температура. Свидетелят е посочил, че след втората
операция раната е зарастнала за около 10 дни, ищцата не е можела да стъпва на
засегнатия крайник, придвижвала се е с патерици.
Съдът приема за достоверни показанията на
свидетеля, тъй като, преценени с всички други събрани по делото доказателства -
арг. чл. 172 ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски логични са, потвърждават
се и от останалите събрани по делото доказателства, като субективните
възприятия за последиците върху здравословното състояние на ищцата след
настъпването на процесното ПТП са непосредствени, с оглед обстоятелството, че
свидетелят се е грижил за ищцата.
При определяне размера на обезщетението е
необходимо да се отчете и начинът на извършването на противоправното деяние,
неудобствата в нормалната деятелност на ищеца.
Съдът приема, че заместващото обезщетение на
ищцата за причинените й неимуществени вреди е правилно е определен от СРС в размер на 9000
лв. независимо от обстоятелството, че настоящият съдебен състав приема, че
увреждането на nervus tibialis е вследствие на процесното противоправно деяние. Заместващото
обезщетение представлява парично благо, като неговата обезщетителна функция е
насочена към получаване на имуществени блага, чрез които да бъде морално
удовлетворен пострадалият, като емоционално да бъдат потиснати изживените
неблагоприятни последици от причинените болки и страдания. В този смисъл
съобразно обществено-икономическите условия в страната към момента на
настъпване на увредата и съобразно съдебната практика справедливият размер за
заплащане на заместващо обезщетение при подобни травматични увреждания, но при
възстановяване от получената травма, за което вещите лица са единодушни, е в
размер на сумата от 9000 лв.
В съдържанието на понятието
"неимуществени вреди", в което според последователната практика на
ВКС, се включват всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и
претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни
емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху
психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време,
какъвто е и настоящия случай./в този см. Решение № 124 от 11.11.2010 г. на ВКС
по т. д. № 708/2009 г., II т. о., ТК / Така размерът на неимуществените
вреди, определен от съда в съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД и
Постановление № 4 от 23. 12. 1968 г. на Пленума на ВС, при съобразяване със
силата, продължителността на болките и страданията; вида и броя увреждания – увреда
на nervus tibialis, трайните последици от същата изразяващи се в променена
чувствителност на засегнатата, както и благоприятно протеклия оздравителен процес,
доколкото вещите лица са посочили, че ищцата е почти напълно възстановена,
възлиза на присъдената от СРС сума. Обезщетението в по-висок размер би довело
до нарушение на критериите на чл. 52 ЗЗД за
справедливо възмездяване на вредите, с оглед техния вид, характер и интензитет
и неоснователно разместване на блага.
Съдът намира, че се явяват неоснователни оплакванията
релевирани от въззивника-ищец относно изводите на съда по отношение претърпените
неимуществени вреди от наложила се промяна в професионалната реализация:
По делото не е спорно, че два месеца след
втората манипулация за премахване на марления тампон от оперативната рана на
ищцата, последната е започнала работа отново в МБАЛ „Р.А.“ АД, в периода
06.2014 г. – 01.2015 г., ищцата е била във Великобритания, след което е
работила в администрацията на Община Перник, а в последствие в Център за спешна
медицинска помощ – Перник.
Настоящият съдебен състав намира, че
обстоятелството, че ищцата е преустановила частната си практика не е в причинна
връзка с извършеното противоправно деяние и настъпилата увреда. Характерът на
увреждането е позволявал на ищцата да продължи да практикува в кабинет, както и
в последствие да посещава пациентите си след възстановителния период. Съдът
намира, че промяната в професионалната реализация на ищцата е субективно
решение, което не се намира в причинно-следствена връзка с увреждането й. Следва
да се отбележи, че всяка конкретна вреда настъпва в резултат на почти безкраен
брой фактори, които може да бъдат намерени в поведението на делинквента, на увредения,
на трети лица, на различни социални и природни закономерности. Прекъсване на
причинната връзка е налице, когато вредата е следствие от поведението на увредения,
в случая на негово субективно решение, което не произхожда обективно от
противоправното деяние. Следва да се отбележи, че в експертното заключение на
ТЕЛК от 20.02.2014 г., на което се позовава ищцата, не са посочени противопоказни
условия на труд, поради което не може да се приеме, че не е могла да продължи
професионалната си практика. В експертното заключение от 17.12.2015 г.са посочени
противопоказни условия на труд – „тежки психофизически натоварвания“, което не
обуславя прекратяване на упражняваната от ищцата преди операцията медицинска
дейност и предвид това, че в рамките на кратък период от време след
отстраняване на чуждото тяло последната е започнала да упражнява трудова
дейност отново в МБАЛ „Р.А.“.
По отношение на доводите в жалбата на
въззивника ответник – А.П., относно липсата на мотиви по отношение на
ангажираната солидарна отговорност с другия ответник - УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“,
съдът намира следното:
Отговорността по чл. 49 ЗЗД носи
работодателят на лекаря допуснал лекарска грешка, с която е причинил вреди, а
именно лечебното заведение. Основанието за отговорността на здравното заведение
почива на разпоредбата на чл. 49 ЗЗД и същото е трайно утвърдено в съдебната
практика. В този смисъл са : решение № 508 от 18.06.2010 г. по гр.д. №
1411/2009, III г.о. на ВКС, решение № 250 от 21.11.2012 г. по
гр.д. № 1504/2011 г, III г.о. на ВКС.
Възложителят на работата по смисъла на чл. 49 ЗЗД и прекият причинител
отговарят солидарно спрямо пострадалия за причинените вреди.
По отношение на оплакванията на
въззивника-ответник за наличие на съпричиняване, настоящият съдебен състав
намира следното:
За да бъде намалено обезщетението за
вреди съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, увреденият трябва да е допринесъл за
тяхното настъпване, като от значение е наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, без да е
необходимо пострадалият да има вина. Необходимо е приносът на увреденото лице
да е конкретен, т. е. да се изразява в извършването на определени действия или
въздържането от такива действия от страна на увреденото лице. Принос по смисъла
на посочената разпоредба е налице винаги, когато пострадалият с поведението си
е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите
или е улеснил механизма на увреждането. Следователно съпричиняване на
вредоносния резултат ще е налице, ако поведението на увредения е станало причина
или е повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя на вредата.
Така Решение № 93 от 05.07.2012 г. по т. д. № 373/2011 г. на II т. о. на ВКС.
Не могат да бъдат споделени доводите на
ответника, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищцата поради това, че последната не е провела
предварителния технически медицински изследвания по повод твърдяната
болка и не се е явила на изрично назначените й контролни прегледи. Установено е
по делото (от показанията на свидетеля Р.Я., които както беше посочено, съдът
кредитира, като достоверни и безпристрастно дадени), че след операцията ищцата
се е свързала с ответника П., извършил операцията, по повод следоперативното си
състояние и болките, които е изпитвала, за което ответникът е предписал бани
със смрадлика. Съдът намира след, че като се е свързала с опериращият лекар,
който е могъл да предприеме действия по отстраняване на причината за
инфекцията, съответно да назначи необходимите изследвания и не го е сторил, неоснователни
се явяват възраженията му за липса на допълнителни изследвания извършени по
повод персистиращите болки в крайника на ищцата и незарастващата рана, както и житейски
логично е след като не чувства облекчение от предписаните й бани, ищцата да
потърси друг специалист, който е извършил необходимата манипулация за
отстраняване на чуждото тяло от оперативната рана в съответствие с медицинските
изисквания за извършване на манипулацията, без необходимост от предварителни
изследвания. Както беше посочено, вещото лице ортопед – травматолог изрично е
посочило, че в подобни случаи - посещение на пациент в кабинета с възпалена,
гнояща рана е необходимо да се види не само гнойната покривка, но и раната, а
при наличие на чуждо тяло, то да се извади.
Съобразно изложеното и предвид
обстоятелството, че защитното възражение за съпричиняване следва да бъде
установено от ответника по категоричен начин при условията на пълно и главно
доказване, което в настоящия случай не е сторено по делото.
Тъй като крайните правни изводи на
въззивния съд съвпадат с правните изводи на първоинстанционния съд, то
обжалваното решение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено, а трите
въззивни жалби да бъдат оставени без уважение.
По разноските:
Поради неоснователност на двете въззивни
жалби, разноските следва да останат за страните, така както са сторени.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 490927 от 19.09.2018 г., постановено по
гр. д. № 76015/2016 г. по описа на СРС, 151 състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице –
помагач З. „А.Б.“ на страната на ответника А.В.П..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.