Р
Е Ш Е Н И Е
63/23.1.2020г.
гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Шумен, девети състав, в публично заседание проведено
на тринадесети януари, две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен
съдия: Димитър Димитров
при секретаря Татяна Тодорова, като разгледа докладваното от
съдията ГД № 2494/2019 г., по описа
на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от „Джи Пи Ес Контрол“ ЕАД гр. София против „Екомакс“
ООД гр. Шумен, с която са предявени обуславящ иск, с правно основание вр. чл. 288 вр. чл.
286 ТЗ, вр. чл. 266, вр. чл. 258, вр. чл. 79 ЗЗД и цена 3 206.40 лева –
възнаграждение за периода месец януари 2017 г. – месец май 2019 г., по Договор
от 07.12.2009 г., за създаване система за наблюдение на подвижни обекти в
реално време, изменен с Допълнително споразумение № 2/29.03.2013 г.,
Допълнително споразумение № АNХ-002/11.06.2018 г. и
абонамент Пакет F5, ведно с искане за присъждане на законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.08.2019
г. до окончателно плащане, първоначално,
обективно, кумулативно съединен с обусловен иск с правно основание чл. 294 вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и цена 464.92 лева – сбор от мораторната лихва върху парично вземане по фактури за периода от
датата на падежа на съответната фактура до 31.05.2019 г..
Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че
на 07.12.2009 г. между ищеца, в
качеството на изпълнител и ответника, в качеството на възложител, е сключен Договор
с предмет създаване на система за наблюдение на подвижни обекти в реално време
и предоставяне на възможности за функциониране. Възнаграждението било
договорено по месечно, което съгласно чл. 3.2в от Договора, следвало да се плащат
в срок до 5-то (пето) число на месеца, за който се дължи. С Допълнително
споразумение от 29.03.2013 г., между страните било договорено, че броят на
устройствата, за които се използвал месечен GPS
абонамент, съгласно сключения договор, е 8 бр., като цената за един
абонамент била 16 лева, без ДДС. С Допълнително споразумение между страните от
11.06.2018 г., е уговорено, че цената на абонамента се намалява на 10 лева, без
ДДС. Във връзка с този Договор ищецът издавал фактури. Ответникът не платил
дължимите месечни суми. Ищецът намира, че ответникът дължи и лихви върху всяка
една от издадените фактури, считано от падежа й. Моли съдът да постанови
решение с което да осъди ответникът да плати сумата 3 206.40 лв. главница,
представляваща GPS
месечен абонамент и за абонамент Пакет F5, за периода месец януари 2017 г. –
месец май 2019 г. и сумата 464.92 лв. - мораторна лихва върху всека месечна
абонаментна вноска, за периода от падежа на всяка фактура до 31.05.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба –
26.08.2019 г. до окончателното плащане. Претендира
разноски.
В
предоставения по чл. 131 ГПК срок, ответникът не подава отговор на исковата
молба.
В
открито съдебно заседание ищецът не се явява. Подава молба, с която поддържа
иска и прави искане делото да се гледа в негово отсъствие. Ответникът прави
изявление за признание на исковете по основание и размер.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, преценени в съвкупност и
поотделно, ШРС – девети състав прие за установено от фактическа страна
следното:
Признанието
на исковете от ответника е допустимо, но постановяване на съдебен акт при
признание на иска е предпоставено от изрично искане в този смисъл от ищеца, а
доколкото в настоящото производство такова не е постъпило, то съдът следва да
постанови мотивирано решение.
От
представените писмени доказателства еднозначно се установява, а и от страните
по делото не се спори, че са се намирали във валидни търговски отношения по силата
на Договор от 07.12.2009 г., /л. 6/ изменен с Допълнително споразумение №
2/29.03.2013 г., Допълнително споразумение № АNХ-002/11.06.2018 г. и абонамент
Пакет F5, с който за периода месец януари 2017 г. – месец май 2019 г., ответникът
се задължил към ищеца възмездно да изгради система за наблюдение на подвижни
обекти в реално време на базата на 5 (пет) броя хардуерни GPS устройства серия
МС5 и софтуер FIXY 5.3. Договорено е за извършената
инсталация на GPS устройствата в обектите на ответника да се съставя двустранно
подписан Приемателно-предавателен протокол, както и след монтажа на устройствата
и инсталирането на софтуера да се съставя Приемателно-предавателен протокол за
пускане и въвеждане на системата в експлатация. За ползването бил уговорен
месечен абонамент, за което от ищеца са издавани фактури. При
прекратяване на действието на договора ответникът се задължил незабавно да
върне на ищеца SIM картите, интегрирани в
устройствата, както и да преустанови ползването на програмния продукт FIXY 5.3.
Предвидено е, в случай на неизпълнение на паричното задължение, неизправната
страна да дължи на изправната съответната законна лихва за периода на забавата.
Представени
са и други неотносими към правния спор писмен доказателства
Съдът,
въз основа на установеното, като съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, преценени поотделно и
в съвкупност, извежда следните правни изводи:
Относно
обуславящия иск по чл. 288 вр. чл. 286 ТЗ, вр. чл. 266, вр. чл. 258, вр. чл. 79 ЗЗД.
Страните
са търговци, предвид което отношението между тях има характер на търговска
сделка, по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ. Съгласно разпорадбата на чл. 288 ТЗ
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си на
падежа, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за
забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. При предявен иск за реално
изпълнение на основното задължение на поръчващият – да плати цената, в тежест
на изпълнителя е да докаже точното, във времево, количествено и качествено
отношение, изпълнение на своите задължения. В процесния случай страните не
спорят, а и от доказателствата по делото /писмени/, еднозначно се установява,
че изпълнителят – ищец в настоящото производство, е изпълнил в пълен обем
своите задължения по Договор от 07.12.2009г., с който ответника възлага на
ищеца възмездно да му създаде система за наблюдение на подвижни обекти в реално
време на базата на 5 (пет) броя хардуерни GPS устройства серия МС5 и софтуер
FIXY 5.3 При така установеното поръчващия,
следва да установи, при условие на пълно главно доказване, изпълнението на
основното си задължение - плащане стойността по договора, който той
не отрича, че дължи, но не представя доказателства да е изпълнил. По изложените съображения, съдът намира предявеният
иск за основателен в размер на претендираната сума от 3 206.40 лв. - възнаграждение
за извършена работа, за периода месец януари 2017 г. – месец май 2019 г., по
Договор от 07.12.2009 г., за създаване на система за наблюдение на подвижни
обекти в реално време, изменен с Допълнително споразумение № 2/29.03.2013 г.,
Допълнително споразумение № АNХ-002/11.06.2018 г. и абонамент Пакет F5, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 26.08.2019 г. до окончателно плащане.
Относно
искът по чл. 294 вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Предявеният иск е акцесорен. Основателността
му е предпоставена, както от основателността на обуславящият иск, с правно основание чл. 288 вр. чл. 286 ТЗ, вр. чл.
266, вр. чл. 258, вр. чл. 79 ЗЗД, така и от изпадането на длъжника в забава - съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетение
в размер на законната лихва при неизпълнение на парично задължение се дължи от
деня на забавата /мораторна лихва/. По
правната си природа, мораторната лихва е обезщетение за вреди от забава при
неизпълнение на парично задължение. Поради основателността на обуславящият иск на
изследване подлежи втората предпоставка: изпадането на ответника в забава. Съгласно разпоредбата чл. 84 ЗЗД, когато денят на
изпълнението е определен, длъжникът изпада в забава, след изтичането му, а
когато няма определен срок за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като
бъде поканен от кредитора. В случая ищецът претендира мораторна лихва върху
сумата 3 206.40 лева, в размер на 464.92 лева, начислена за периода от падежа
на всяка една фактура до 31.02.2019 г. С оглед на това, че ответника не оспорва
дължимостта на главния иск, то акцесорния иск се явява основателен и доказан за
претендираната сума.
Относно
разноските.
Ищецът
е направил искане за присъждане на разноски, като е представил списък по чл. 80 ГПК, в който е посочил претенидраната от него сума, за която в материалите по
делото се съдържат доказателства за плащане. Постановеният правен резултат,
обуславя основателност на искането в размер на 179 лв. представляващи държавна
такса, като същите следва да бъдат възложени в тежест на ответника, на
основание и чл. 78, ал. 1 ГПК.
Предвид
изложеното, Шуменски районен съд.
Р Е Ш И :
Осъжда
„Екомакс”
ООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: гр. Шумен, ул. „Шипка” № 8А, да плати на „Джи пи ес контрол” ЕАД, с
ЕИК: ***, седалище и адрес на
управление: град София, бул. „Христофор Колумб”, № 43, сумата 3 206.40 (три хиляди двеста и шест лева и четиридесет
стотинки) лева – възнаграждение, за периода месец януари 2017 г. – месец май
2019 г., по Договор от 07.12.2009 г. за създаване на система за наблюдение на
подвижни обекти в реално време, изменен с Допълнително споразумение №
2/29.03.2013 г., Допълнително споразумение № АNХ-002/11.06.2018 г. и абонамент
Пакет F5, платима по банкова сметка: ***: ***, BIC: ***, в ТБ „Уникредит
Булбанк” АД, на основание вр. чл. 288 вр.
чл. 286 ТЗ, вр. чл. 266, вр. чл. 258, вр. чл. 79 ЗЗД, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба– 26.08.2019 г. до окончателно плащане.
Осъжда
„Екомакс”
ООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: гр. Шумен, ул. „Шипка” № 8А, да плати на „Джи пи ес контрол” ЕАД, с
ЕИК: ***, седалище и адрес на
управление: град София, бул. „Христофор Колумб”, № 43, сумата 464.92 (четиристотин шестдесет и четири лева и
деветдесет и две стотинки) лема - сбор от мораторната лихва върху
възнаграждението по всяка фактура, за периода от датата на падежа на
съответната фактура до 31.05.2019 г., платима по банкова сметка: ***: ***, BIC: ***, ТБ „Уникредит
Булбанк” АД, на основание чл. 294 вр. чл.
288 ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Осъжда
„Екомакс”
ООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: гр. Шумен, ул. „Шипка” № 8А, да плати на „Джи пи ес контрол” ЕАД, с ЕИК:
***, седалище и адрес на управление: град София, бул.
„Христофор Колумб”, № 43, сумата 179.00
лева (сто седемдесет и девет лева) - разноски в настоящото производство
платима по банкова сметка: ***: ***, BIC: ***, ТБ „Уникредит
Булбанк” АД, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
Препис
от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2, ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен съдия:.........................................