Решение по дело №39/2021 на Районен съд - Каварна

Номер на акта: 260053
Дата: 13 юли 2021 г. (в сила от 13 април 2022 г.)
Съдия: Живко Павлов Георгиев
Дело: 20213240200039
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 февруари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Каварна 13.07.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

КАВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,в публично съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:ЖИВКО ГЕОРГИЕВ

при секретаря ***,като разгледа докладваното от съдията НАХД № 39 по описа на КРС за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С Наказателно постановление № 08-001970/368 от 30.11.2020г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Добрич на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.1 от Кодекса на труда  на  „Каварна СОТ“ ЕООД с ЕИК *** седалище и адрес на управление гр.*** ул.“***“ № * вх.* ет.* ап.**,в качеството му на работодател е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2000/две хиляди/ лева за извършено нарушение на чл.262 ал.1 т.4 от  Кодекса на труда.

В депозираната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност.Твърди се,че НП е издадено при нарушаване на материалния и процесуалния закон.В жалбата се твърди,че  изложената фактическа обстановка в издаденото НП не отговаря на обективната действителност,тъй като на работника А.Б.Ц.с ЕГН ********** изцяло е изплатено полагащото му се възнаграждение за положен от него извънреден труд през месец май 2020г.С оглед на горното в жалбата се излага становище,че е наложено административно наказание за нарушение,което не е извършено.Алтернативно въззивника моли съда да приеме,че са налице основания за изменение на наказателното постановление и да се намали размера на наложената санкция от 2000 лева до установения в чл.414 ал.1 от КТ минимален размер от 1500 лева,изтъквайки,че липсват данни и доказателства за други подобни нарушения извършени от „Каварна СОТ“ ЕООД преди настоящото,поради което следва да се приеме деянието за първо по ред,при отсъствие на отегчаващи отговорността обстоятелства..Претендират се и сторените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателя поддържа жалбата на сочените в нея основания и моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.Алтернативно в случай,че настоящия съдебен състав приеме наличието на извършено административно нарушение,да бъде намален размера на имуществената санкция до определения минимален размер в разпоредбата на чл.414 ал.1 от КТ.

Жалбата е депозирана в преклузивния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН чрез наказващия орган,съгласно чл.60 от ЗАНН,от активно легитимирано за това лице и против акт подлежащ на съдебен контрол.

Въззиваемата страна,чрез процесуалния си представител моли да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна,а атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

При редовно призоваване Районна прокуратура-Добрич ТО-Каварна не изпращат представител и не изразяват становище по делото.

От събраните по делото писмени доказателства,от показанията на акто съставителя К.Г.С. и свидетелите по акта-Т.Н.А.,К.А.А.,от показанията на допуснатите и водени от страна на жалбоподателя свидетели А.Б.Ц.,П. Д. и С.Н.К.,както и от становищата на процесуалните представители на жалбоподателя и ответника,съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 08.07.2020г. е извършена проверка от К.Г.С. –***,Е.К.-*** и Е.И.-***в ДИТ със седалище Добрич на „Каварна СОТ“ЕООД извършващо ***на дейност,на обект „***“ находящ се в гр.Каварна ул.“***“ № **.Проверката обхваща и ветропарк „***“ находящ се в с.***,общ.Каварна с връчване на призовка за представяне на документи в Дирекция „Инспекция по труда“ Добрич.Последвали са проверки на  14.07.2020г. и на 11.09.2020г. на двата охранявани обекта от ***и в Дирекция „Инспеция по труда“ Добрич .След преглед на представените в Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Добрич на 15.07.2020г. и на 14.09.2020г. трудови досиета,присъствени форми,ведомости за заплати и  представените във ветропарка книги за ежедневен инструктаж е констатирано,че А.Б.Ц.с ЕГН **********-„***“ е с договорено 4-часово работно време,но през месец май 2020г. е отработил 15 смени по 12 часа/общо 180 часа/ при месечна норма 76 часа-положен извънреден труд 104 часа при условията на месечно сумиране на работното време. От направените констатации по време на проверката и  преглед на представените в Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Добрич на 15.07.2020г. и на 14.09.2020г. трудови досиета,присъствени форми,ведомости за заплати и  и представените във ветропарка книги за ежедневен инструктаж се установило,че „Каварна  СОТ“ЕООД  в качеството си на работодател не е изплатил на А.Б.Ц.с ЕГН **********-„***“ възнаграждения за положения от него  през месец май 2020г. извънреден труд в размер на 104 часа.Актосъставителя е приел,че нарушението е извършено на 25.06.2020г.,установено е на 01.10.2020г. и е доказано от данните обективирани в призовка от 08.07.2020г.,призовка от 14.07.2020г.,призовка от 11.09.2020г.,протокол № ПР2018908/01.10.2020г. за извършена проверка,ведомост за заплати за месец май 2020г.,трудов договор на А.Ц.,книга за ежедневен инструктаж.

Актосъставителя е приел,че с действията си дружеството-работодател е допуснало нарушения на разпоредбите на чл.262 ал.1 т.4  от Кодекса на труда.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното Наказателно постановление № 08-001970/368 от 30.11.2020г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Добрич,с което  на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.1 от Кодекса на труда  на  „Каварна СОТ“ ЕООД с ЕИК *** седалище и адрес на управление гр.*** ул.“***“ № * вх.* ет.* ап.**,в качеството му на работодател е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2000/две хиляди/ лева за извършено нарушение на чл.262 ал.1 т.4 от  Кодекса на труда.

По делото като писмено доказателство е приет,представения от процесуалния представител на въззивника разходен касов ордер от 15.05.2020г.,като в съдебно заседание процесуалния представител изразява становище,че с така представения разходен касов ордер се доказва,че е изплатено на А.Б.Ц.с ЕГН **********-„***“ възнаграждение за положения от него  през месец май 2020г. извънреден труд.

В съдебно заседание са разпитани и водените  от страна на жалбоподателя свидетели А.Б.Ц.,П. Д. и С.Н.К..

В показанията си разпитания в съдебно заседание свидетел А.Б.Ц.твърди,че работодателят му е изплатил извънредния труд който е положил през месец май 2020г.Потвърждава,че подписа  на „получил сумата“ в разходния касов ордер от 15.05.2020г. е негов.В показанията си твърди,че не помни тези „11 допълнителни“ вписани в разходния касов ордер от 15.05.2020г. какво цифрово изражение имат,но потвърждава,че му е изплатено всичко ,включително възнаграждението за месец май 2020г. за положения от него труд като *** във ВЕП“***“ с.***.Видно от показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел  С.Н.К.,която има договор за счетоводно обслужване на „Каварна СОТ“ЕООД  разходния касов ордер не е оформен и не съдържа достатъчно на брой реквизити,поради което остават съмнения какво точно е изплатено. Видно от показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел П. Й.-***в „Каварна СОТ“ЕООД документите които са му изискани с покана са предоставени от него в Инспекция по труда гр.Добрич.В показанията си св.Й. твърди,че на А.Ц. е изплатен извънредния труд,който е положил през месец май 2020г.

От правна страна  съдът приема жалбата за  частично основателна.

Административнонаказателното производство образувано с АУАН № 08-001970/02.10.2020г. е проведено законосъобразно,при съобразяване с изискванията на ЗАНН.При съставяне на АУАН са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН,както и при издаването на НП са спазени законовите изисквания на чл.57 от ЗАНН.В конкретния случай,както АУАН,така и НП ,съдържат датата и мястото на нарушението,а извършеното нарушение е описано както словесно,така и с посочената му правна квалификация.Тези обстоятелства са напълно достатъчни за нарушителя да разбере кое негово поведение е квалифицирано като административно нарушение и да организира адекватно защитата си.Относно вписаният в акта свидетел К.А.А.,същият притежава качеството на свидетел при установяване на нарушението и съставяне на АУАН.

Съдът намира,че образуваното и водено административно наказателно производство е протекло законосъобразно и при спазване изискванията на ЗАНН.Актът е издаден в срока,предвиден в чл.34 ал.1 от ЗАНН,а наказателното постановление-в срока по чл.52 ал.1 от ЗАНН.

Приложената Заповед № З-0035/29.01.2014г. и извлечение от устройствен правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ доказват компетентността на актосъставителя и наказващия орган.

Предвид горното настоящата съдебна инстанция намира,че не е налице съществено нарушение на административно производствените правила при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление,ограничаващи правото на защита на привлеченото към отговорност лице и водещи до отмяна на наказателното постановление.Както в АУАН,така и в НП е посочена конкретна дата,на които е следвало да се изплати дължимото по чл.262 ал.1 т.4 от КТ възнаграждение и е отразено,че неизпълнението на горното задължение се установява от данните обективирани в призовка от 08.07.2020г.,призовка от 14.07.2020г.,призовка от 11.09.2020г.,протокол № ПР2018908/01.10.2020г. за извършена проверка,ведомост за заплати за месец май 2020г.,трудов договор на А.Ц.,книга за ежедневен инструктаж.Тоест от обстоятелствената част на акта и НП става ясно,че извънредният труд положен от А.Б.Ц.с ЕГН ********** е следвало да бъде изплатен на датата,на която са изплатени заплатите за съответния месец,а именно  26.06.2020г.Следователно за работодателя не е била налице неяснота относно обстоятелството,кога е извършил нарушението,защото данни за датите на изплащането на възнагражденията задължително се съхраняват в счетоводството на дружеството.Що се отнася до представеният от страна на въззивника разходен касов ордер от 15.05.20220г. същият не може да се цени като годно доказателствено средство удостоверяващо,че „Каварна СОТ“ЕООД  в качеството си на работодател  е изплатил на А.Б.Ц.с ЕГН **********-„***“ възнаграждения за положения от него  през месец май 2020г. извънреден труд в размер на 104 часа.Разходният касов ордер е с дата 15.05.2020г.,докато положения от А.Б.Ц.с ЕГН ********** извънреден труд за месец май 2020г. в размер на 104 часа е следвало да бъде изплатен на датата,на която са изплатени заплатите за съответния месец,а именно  26.06.2020г.Разходния касов ордер,видно  и от показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел  С.Н.К.,която има договор за счетоводно обслужване на „Каварна СОТ“ЕООД не е оформен и не съдържа достатъчно на брой реквизити,за да не остава съмнение какво точно е изплатено.От съдържанието обективирано в разходния касов ордер от 15.05.2020г.,а именно изписаното „440“ и „11 допълнителни“ не става ясно какво точно е платено,т.е. не може по никакъв начин да се формира извода,че е изплатено на А.Б.Ц.с ЕГН **********-„***“ възнаграждение за положения от него  през месец май 2020г. извънреден труд в размер на 104 часа,тъй като не е посочен размера на часовете положен извънреден труд,не е посочен начина на изчисляването им.Видно и от показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел П. Й. изплащането на положения извънреден труд  се удостоверява с разходен касов ордер и следва да бъде отразено в разчетно-платежната ведомост за месец май,което в процесния случай не е сторено.По делото е установено по категоричен начин,че работодателя не е изпълнил задължението си за изплащане на положения  извънреден труд за работа при сумирано изчисляване на работното време,който съгласно чл.262 ал.1 т.4 от КТ е 50 на сто от уговореното между работника или служителя и работодателя.Разпоредбата на чл.262 ал.2 от КТ предвижда,че когато не е уговорено друго,увеличението по предходната алинея се изчислява върху трудовото възнаграждение,определено с трудовия договор.За отчитането на извънредния труд са предвидени специални правила в раздел II,глава седма от КТ,дори и при сумарно изчисляване на трудовото възнаграждение,което е задължение на работодателя.Категорично е установено,че  А.Б.Ц.с ЕГН **********-„***“ е полагал извънреден труд ,което е видно от приложените по делото присъствени форми,с които положения от него труд е отчетен,с преобладаващи нощни смени.

Според чл.414 ал.1 от Кодекса на труда,който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд,ако не подлежи на по-тежко наказание се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лева,а виновното длъжностно лице,ако не подлежи на по-тежко наказание-с глоба в размер от 1000 до 10 000 лева.Съдът намира,че следва  да бъде намален размера на наложеното на „Каварна СОТ“ЕООД административно наказание.В санкционната част,съдът счита,че законосъобразно,но явно несправедливо АНО е наложил имуществена санкция в размер на 2000 лева,над минималния допустим размер.Липсват данни за други нарушения на трудовото законодателство,за което дружеството да е било санкционирано,поради което и не са налице отегчаващи отговорността обстоятелства,обосноваващи завишаване размера на наложената санкция.Дори при проверката да са констатирани други нарушения на трудовото законодателство,за последните дружеството следва да понесе отделно административнонаказателна отговорност.Ето защо съдът намира,че необосновано АНО е наложил административно наказание в размер над минималния предвиден в закона и отчита за справедливо санкцията да бъде определена в минимален размер от 1500 лева,в който смисъл НП следва да бъде изменено.

На основание  чл.63 ал.3 от ЗАНН/ДВ бр. 94/29.11.2019г./ в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.При този изход на спора и съобразно чл.63 ал.3 и ал.5 от ЗАНН основателно е искането  на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.С оглед на това,че конкретния размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда,,то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона на правната помощ,който предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност,както и на основание чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,съдът намери,че следва да определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в минималния размер от 80/осемдесет/ лева.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,съдът

 

                                         Р   Е   Ш   И:

 

ИЗМЕНЯ  Наказателно постановление № 08-001970/368 от 30.11.2020г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Добрич,с което на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.1 от Кодекса на труда  на  „Каварна СОТ“ ЕООД с ЕИК *** седалище и адрес на управление гр.*** ул.“***“ № * вх.* ет.* ап.**,представлявано от управителя Д.А.Ч. ЕГН **********,в качеството му на работодател е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2000/две хиляди/ лева за извършено нарушение на чл.262 ал.1 т.4 от  Кодекса на труда,като определя административно наказание-Имуществена санкция в размер на 1500/хиляда и петстотин/ лева.

ОСЪЖДА „Каварна СОТ“ ЕООД с ЕИК *** седалище и адрес на управление гр.*** ул.“***“ № * вх.* ет.* ап.**,представлявано от управителя Д.А.Ч. ЕГН ********** да заплати на Дирекция „Инспекция по труда-Добрич юрисконсултско възнаграждение в размер на 80/осемдесет/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Добрич в четиринадесет дневен срок от съобщението му до страните.

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: