Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 04.02.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд – гр. Добрич, Наказателна колегия, Петнадесети състав, в
публичното съдебно заседание на седми декември две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Председател: Мариана Момчева
при участието
на секретаря М. Александрова
разгледа
докладваното от съдия Момчева а.н.д. № 1007 по описа на Добричкия районен съд
за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „А. Г.” ЕООД, ЕИК ***, гр. Д., ул. „***, в
качеството му на работодател срещу НП № 08 – 001828/201/02.07.2020г., издадено
от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Добрич, с което на жалбоподателя
за нарушение по чл. 325 ал. 1 т. 1 от Кодекса на труда КТ/ на основание чл.
416 ал. 5 във вр. с чл. 414 ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер
на 1 500.00 лева.
С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено,
като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител на
жалбоподателя.
Въззиваемата страна изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли
за потвърждаване на наказателното постановление.
Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата
на страните, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок. Независимо от
основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна проверка обжалваното
наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което
констатира следното:
В административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице по чл.
416 ал. 2 от КТ, в присъствие на двама свидетели, като съдържа необходимите
реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в рамките
на преклузивния срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН от компетентния за това орган
съобразно разпоредбата на чл. 416 ал. 2 от КТ и съдържа необходимите реквизити
по чл. 57 от ЗАНН.
По същество на визираното нарушение, съдът съобрази следното:
Като нарушение на жалбоподателя е вменено следното:
На 17.02.2020г. е извършена проверка от Т.Н.А. – главен инспектор и М.Ц.Д.
– инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище Д. на офис на „А. Г.“
ЕООД, находящ се в гр. Д., ул. „***. На място в офиса са изискани част от
трудовите досиета на персонала.
При преглед на досието на Е.Б.Н. ЕГН ********** на длъжност „водач ССМ“ е
установено, че същият е с прекратено трудово правоотношение, считано от
05.02.2020г., като в заповедта за прекратяване писмено е посочено основание „по
взаимно съгласие и подадена молба от лицето“, но в представеното досие липсва
писмена молба за освобождаване от Е.Н..
Т.е. установено е, че „А. Г.“ ЕООД, в качеството си на работодател е
прекратил трудовото правоотношение на Е.Б.Н., след като му е изтекъл
изпитателния срок по безсрочния трудов договор, без същият да е подал писмена
молба за прекратяване на трудовото му правоотношение. Нарушението е извършено
на 05.02.2020г., установено е на 17.02.2020г. Нарушението се доказва от
данните, обективирани в протокол № 2004262/21.02.2020г. за извършена проверка,
трудов договор № 3 от 17.04.2019г., Заповед № 3/10.02.2020г., сигнал вх. №
20014857/17.02.2020г.
Правилно
административнонаказващият орган е
приложил материалния закон, след като е констатирал нарушението по чл. 325 ал. 1
т. 1 от КТ, като е съотнесъл фактите към хипотезата на правната
норма. Видно от нарушената разпоредба трудовия договор се прекратява без която
и да е от страните да дължи предизвестие: 1. по взаимно съгласие на страните,
изразено писмено. Страната, към която е отправено предложението, е длъжна да
вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от
получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е
прието. Трудовият договор се прекратява писмено. Трудовият договор се
прекратява: при прекратяване с предизвестие - с изтичането на срока на
предизвестието, при неспазване на срока на предизвестието - с изтичането на
съответната част от срока на предизвестието, при прекратяване без предизвестие
- от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на
договора. В конкретния случай не е налице писмено становище в което да е
изразено съгласие от страна на работника. Предвид гореизложеното съдът приема,
че е било извършено нарушение от жалбоподателя. В тази връзка съдът кредитира
показанията на актосъставителя и свидетелите по АУАН, като
последователни логични и непротиворечиви и събраните по делото писмени
доказателства. Причините за извършване на нарушението,
съдът намира за ирелевантни на спора. Жалбоподателят не може да черпи права от
собственото си неправомерно поведение.
Разпоредбата
на чл. 325 ал. 1
т. 1 КТ изисква взаимното съгласие на страните за прекратяване на
трудовия договор да е изразено писмено. Това означава, че двете насрещни
волеизявления на страните, както предложението за прекратяване на трудовото
правоотношение, така и приемането на същото, е необходимо да са изразени
писмено. Писмената форма е условие за действителността им. Не е възможно
формиране на взаимно съгласие за прекратяване на трудов договор чрез устни
волеизявления на двете страни или на едната от тях. Всяка от страните трябва да
изрази волята си за прекратяването на трудовия договор ясно, категорично и
безусловно. Взаимното съгласие се счита постигнато в момента, когато съвпаднат
двете писмени волеизявления /Така решение №
183 от 21.12.2011г. по гр. дело 565/2010г. на III ГО на ВКС, постановено по
реда на чл. 290 ГПК/.
В случая не се доказа, а и не се твърди, да е отправяно писмено предложение, от
която и да е от страните по трудовото правоотношение, и да е изразено писмено
съгласие за прекратяването му.
Съдът счита,
че при преценка дали се касае за маловажен случай е необходимо да се обсъди
степента на обществена опасност на нарушението, като негово обективно качество,
за да бъде социално необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на
административнонаказателната отговорност. В конкретния случай съдът намира, че
конкретното нарушение не може да се квалифицира като маловажно, тъй като то по
нищо не се отличава от останалите от същия вид, като следва също да се отчете и
характера на защитените с нарушената разпоредба обществени отношения.
Съдът
намира, че при определяне размера на наложеното наказание е взета предвид
разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН, която визира, че административните наказания се налагат с цел
да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред
и в тази връзка трябва да се съобразят всички отегчаващи и смекчаващи
отговорността обстоятелства. В случая е наложено наказание към минималния
размер предвиден в закона, справедливо е и ще изпълни целите на чл. 12 от ЗАНН.
Предвид горното, обжалваното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода
на делото, своевременно направеното искане, и на основание чл. 63д ал. 4 от ЗАНН
във връзка с чл. 37 ал. 1
от Закона за правната помощ и чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, жалбоподателят следва да
бъде осъден да заплати на ответната страна сторените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 08 – 001828/201/02.07.2020г., издадено от Директора
на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Добрич, с което на „А. Г.” ЕООД, ЕИК ***,
гр. Д., ул. „***, в качеството му на работодател за нарушение по чл. 325 ал. 1
т. 1 от Кодекса на труда /КТ/ на основание чл. 416 ал. 5 във вр. с чл. 414 ал.
1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500.00 лева.
На основание
чл. 63д
ал. 4
от ЗАНН ОСЪЖДА „А. Г.” ЕООД, ЕИК ***, гр. Д., ул. „*** да заплати на
Дирекция „Инспекция
по труда“
гр. Добрич сторените по делото разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд
– гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.
Председател:
/Мариана Момчева/