Р Е Ш Е Н И Е
№..............от 17.05.2019г., гр.Кюстендил
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският районен съд гражданска колегия,
На двадесет и осми март две хиляди и деветнадесета година,
В публично заседание в
следния състав:
Председател:Чавдар
Тодоров
Секретар:Зоя Равенска
като разгледа докладваното от съдия Тодоров Гр.д.№2138
по описа на съда за 2019г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба,
подадена от А. Василев Х., с ЕГН **********,
с адрес *** против ЕТ „****“, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление
в гр.Кюстендил, ЖК „Герена“, бл.169, вх.Б, ет.5, ап.30.Предявени са обективно
евентуално съединени искове по чл.344, ал.1 т.1 КТ за признаване уволнението на
Х. за незаконно и отмяна на заповед №2-ДП/31.08.2018г.Иск с правно основание
чл.344, ал.1 т.4 КТ за поправка на основанието за уволнение.Иск с правно
основание 128 т.2 КТ и по чл.245, ал.2 КТ вр.чл.86 ЗЗД.Претендира се законна
лихва и разноски по производството.
Твърди се, че между страните е съществувало трудово
правоотношение по което ищецът е полагал труд при ответника на длъжност
„диспечер транспортна дейност“ и договорено трудово възнаграждение в размер на
264.18 лв.На 10.07.2018г. ищецът в
производството подал молба до ответника по чл.327, ал.1 т.2 КТ за едностранно
прекратяване на трудовото правоотношение, считано от същата дата поради
неицплащане на трудовите възнаграждение за период от 3 години в общ размер от
8 273.37 лв.Въпреки тази молба, получена от ответника на същата дата,
отказал да я приеме и не издал акт за прекратяване на трудовото правоотношение,
поради което ищецът я изпратил по поща с обратна разписка.Вместо да прекрати трудовото
правоотношение, поради описаното, работодателят му наложил дисциплинарно
наказание „дисциплинарно уволнение“ на основание чл.330, ал.2 т.6 вр.чл.188 т.3
вр.чл.190 т.2 вр.187 т.1 КТ, без провеждане на процедура по чл.193 и сл КТ.Тази
заповед била връчена на ищеца на 05.09.2018г.
Твърди се, че тази заповед е незаконосъобразна, тъй
като трудовото правоотношение е било прекратено с получаване на молбата от
страна на работодателя-на 10.07.2018г. и на основание чл.327, ал.1 т.2 КТ.
Изложени са и твърдения, че ищецът не е извършил
описаните дисциплинарни нарушения и допуснати нарушения от страна на
работодателя в хода на елементарното дисциплинарно производство.
На база описаното се претендира отмяна на посочената
заповед и прогласяване на действителното основание за прекратяване на трудовото
правоотношение-чл.327, ал.1 т.2 КТ.
Твърди се, че за периода м.септември 2015г. до м.юли
2018г. ответникът не е изплащал дължимите трудови възнаграждения в общ размер
от 7 823.29 лв.Претендира се и обезщетение за забавено плащане по чл.245,
ал.2 вр.чл.86 ЗЗД в общ размер от 729 лв.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал
отговор, като в съдебно заседание оспорва предявените искове.
По делото се установи следната фактическа обстановка:
С трудов договор №17/29.09.2011г. ищецът е започнал
работа при ответника на длъжност „диспечер транспортна дейност“.С молба от
10.07.2018г. ищецът в производството е уведомил ответника, че желае
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.327, ал.1 т.2 КТ,
поради неизплащане на трудовите му възнаграждения.Тази молба е подадена по
куриер на същата дата.
Със заповед №1-дп ОТ 09.07.2018Г. е започнато
дисциплинарно производство срещу ищеца, като тази заповед, ведно с искане за
обяснения са изпратени по куриер.Обяснения не са събрани, като със заповед
№2-ДП от 31.08.2018г. е наложено дисциплинарно наказание“Дисциплинарно
уволнение“.
От приетото в хода на производството заключение на
вещото лице Й., по делото
се установи, че за периода 01.09.2015г. до 10.07.2018г. нетното трудово
възнаграждение на ищеца е в размер от 5 867.07 лв.В съдебно заседание от
28.03.2019г. ищецът при условията на чл.214 ГПК измени размера на претенцията
си съобразно заключението на вещото лице.
Вещото лице е посочила, че размера на обзещетието за
забава в размер на законната лихва за периода 01.09.2015г. до 21.10.2018г. е в
размер на 925.86 лв., като ищецът измени размера на тази претенция по реда на
чл.214 ГПК.
При гореописаната фактическа обстановка, съдът намира,
че предявените искове са изцяло основателни, като съображенията в тази насока
са следните:
Разпоредбата на чл. 335, ал. 2, т.
3 от КТ не поставя момента на прекратяване на трудовия договор в
зависимост от това, дали фактически е налице основанието за прекратяване на
трудовия договор. Както връчването на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение, издадена от работодателя, автоматично води до прекратяване на
трудовото правоотношение, независимо от това дали са били налице посочените в
нея основания за уволнение, така и писменото изявление на работника за
прекратяване на трудовото му правоотношение на някое от основанията по чл. 327, ал. 1 от КТ води до автоматично прекратяване на трудовото правоотношение,
независимо от това дали е налице посоченото в изявлението на работника или
служителя основание. При незаконно /без основание/ прекратяване на трудово
правоотношение по чл. 327, ал. 1 от КТ, работодателят разполага само с възможност да претендира от
работника или служителя обезщетение за вредите, които е понесъл от
неоснователното прекратяване на трудовия договор, но не и с право да иска
възстановяването на вече прекратеното трудово правоотношение.
В случая, съдът счита, че приетата като
доказателство молба с дата 10.07.2018г. и разписка от куриер от същата
дата.Действително върху същите липсват данни за получаването им страна на
ответника, но подобно оспорване не е направено в срока по чл.131 ГПК, а едва в
хода на устните прения, поради което съдът счита, че с изпращането на тази
молба по куриер, същата е получена от ответника и породила действието си на
посочената в нея и разписката на куриерска фирма дата-10.07.2018г.
Следва да се посочи, че трудовото правоотношение не се
прекратява, ако работникът злоупотреби с правото си по чл. 327 КТ напр. за да избегне налагането на
дисциплинарно наказание за нарушение, което е извършено преди отправянето на
едностранното изявление. По делото не се претендира работникът да е
злоупотребил с правото си да прекрати договора, доколкото липсва депозиран
отговор в срока по чл.131 ГПк и подобно възражение не е повдигано от страна на
ответника, поради което съдът не следва да обсъжда събраните в тази насока
доказателства.
При горните изводи, предявения иск по чл.344, ал.1 т.1 КТ е основателен и следва да се отмени заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“., доколкото към моманта на издаването й, трудовото
правоотношение е било прекратено на основание чл.327, ал.1 т.2 КТ, поради забава
в изплащането на трудовите възнаграждения.При това и при горните изводи,
основателен е и иска по чл.344, ал.1 т.4 КТ, като следва да се допусне поправка
на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, вписано в трудовата
книжка на ищеца.
Ищецът в производството проведе доказване, че за
периода 01.09.2015г. до 10.07.2018г. между страните е било налице трудово
възнаграждение и размера на нетното си тредово възнаграждение.Ответникът от
своя страна не доказа това възнаграждение да е било изплащано на ищеца, поради
което и иска по чл.128 т.2 КТ е изцяло основателен, след направеното изменение
по реда на чл.214 ГПК, като сумите се дължат ведно със законсна лихва от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Възражението за погасяване на част от претнецията по
чл.128 т.2 КТ по давност е направена от ответника в първото по делото
заседание.Това възражение, в качеството му на правопогасяващо такова, следва да
се направи най-късно с отговора на исковата молба, като доколкото такъв не е
подаден, то и възражението не следва да се обсъжда от съда.
На основание чл.245, ал.2 КТ неизплатените трудови
възнаграждение се дължат ведно със законна лихва, считано от датата, за която
се дължат.Размера на това обезщетение се установи по делото от експертизата на
вещото лице Й. и ищецът измени размера на претенцията си съобразно това
заключение, поради което и този иск е основателен и следва да се уважи.
Доколкото адв.З. е осъществело процесуално
представително и защита на ищеца в хипотезата на чл.38, ал.1 т.3 ЗА, то на
основание чл.38, ал.2 ЗА вр.чл.7, ал.1 т.1 вр.ал.2 т.2 Наредба №4, следва
ответника да заплати възнаграждение на същата в размер на 660.63 лв.
По сметка на КРС ответникът следвала заплати сумата от
377.48 лв., представляваща държавна такса при уважените искове, както и
възнаграждение на вещото лице в размер на 218.96 лв
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Признава за незаконно уволнението на
А. В. Х., с ЕГН **********, с адрес *** и отменя заповед №2-ДП/31.08.2018г. на
управителя на ЕТ „***“, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
в гр.Кюстендил, ЖК „Герена“, бл.169, вх.Б, ет.5, ап.30, с която му е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“.
Допуска поправка по реда на чл.344,
ал.1 т.4 КТ на основанието за уволнение на А. В.Х., вписано в трудовата му книжка,
като същото да се чете-по чл.327, ал.1 т.2 КТ, вместо вписаното от
работодателя-330, ал.2 т.6 КТ.
Осъжда ЕТ „/***“, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
в гр.Кюстендил, ЖК „Герена“, бл.169, вх.Б, ет.5, ап.30 да заплати на А. В. Х., с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 5 867.07 лв, представляваща
неизплатено нетно трудово възнаграждение за периода 01.09.2015г. до
10.07.2018г., ведно със законна лихва считано от 26.10.2018г. до окончателното изплащане.
Осъжда ЕТ „***“ да заплати на А. В.Х. обезщетение за забавено плащане
върху неизплатените трудови възнаграждение на основание чл.245, ал.2 КТ
вр.чл.86 ЗЗД в размер на 925.86 лв. за периода 01.09.2015г. до 10.07.2018г.
Осъжда ЕТ „***“ да заплати на адв.Д.З.
възнаграждение в размер на 660.63 лв.
Осъжда ЕТ „***“
да заплати по сметка на Районен съд гр.Кюстендил сумата от 377.48 лв.,
представляваща държавна такса върху уважените искове и възнаграждение за вещо
лице в размер на 218.96 лв.
Решението подлежи на обжалване в 2
седмичен срок от връчването му на страните пред ОС гр.Кюстендил.
Районен
съдия: