№ 902
гр. Варна, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Д. Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Д. Димитров Гражданско дело №
20223110104767 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано въз основа на предявен от
„****“ ЕООД против „****” АД осъдителен иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 99 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 19 лв., представляваща заплатена на 12.06.2017 г.
без основание такса за възстановяване на ел. захранването на обект на
потребление, находящ се в ****, ул. ****, с абонатен № **** и клиентски №
1******** с титуляр на партидата ****, за която сума е издадена фактура №
**** от 16.05.2017 г. и което вземане е прехвърлено от абоната на ищеца с
договор за цесия от 13.06.2017 г.
В исковата молба се твърди, че по силата на договор за цесия от
13.06.2017 г., сключен между ****, в качеството му на цедент, и ищеца
„****“ ЕООД – цесионер, последният е придобил процесното вземане в
размер на 19 лв. за заплатена от цедента на 12.06.2017 г. такса, начислена в
издадената от ответника „****” АД фактура, за възстановяване на ел.
захранването в собствения му обект на потребление. Ищецът твърди, че
ответникът – длъжник по цедираното вземане, е уведомен за прехвърлянето с
нарочно уведомление от 13.06.2017 г., приложено към исковата молба. Счита,
че таксата е недължимо платена от абоната. В тази връзка поддържа, че
липсва основание за начисляването й, т.к. Общите условия на „****” АД са
1
отменени с влязло в сила решение на ВАС. В условията на евентуалност – в
случай че се приеме, че ОУ от 2007 г. съдържат клауза, предвиждаща
начисляването на подобна такса, твърди, че тази клауза е нищожна като
неравноправна, на основание чл. 146, ал. 1 във вр. чл. 143 ЗЗП. Позовава се
още и на разпоредбите на чл. 122-124 ЗЕ, който предвиждат безусловното
възстановяване на ел. захранването след като основанието за прекъсването му
бъде премахнато, тоест след заплащането на дължимите от абоната суми за
потребена електроенергия. Отделно намира, че възникването на вземане в
полза на доставчика по повод възстановяването на захранването е обусловено
от установяването на действително извършени от него разходи в резултат от
виновното неизпълнение на договорните задължения на абоната, а в случая
тези разходи са предварително и едностранни определени. По изложените
съображения по същество моли за уважаване на предявения иск и претендира
разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба,
в който излага становище за допустимост и основателност на предявения иск
и изцяло го признава. Твърди се, че преди получаване на исковата молба,
ответното дружество е изплатило на ищцовното претендираната сума. Твърди
се, че ответното дружество не е било надлежно уведомено за извършената
цесия и приема, че е редовно уведомено с връчване на исковата молба на
21.04.2022г., а на 27.04.2022г. е изпланета претендираната сума по сметка на
процесуалния представител на ищцоото дружество.
Приема, че не е дало повод за завеждане на исковата претенция, а
изплащането от негова страна е извършено в законовия срок след узнаване на
извършената цесия.
Моли да бъде освободено от задължението за заплащане на разноски,
т.к. не е дало повод за завеждане на иска.
По съществото на спора, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства и съобразно приложимия закон, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно нормата на чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД полученото без
основание подлежи на връщане.
За успешното провеждане на иска в тежест на ищеца е да докаже
релевантните за възникване на вземането си предпоставки, а именно валиден
2
договор за цесия, с предмет съществуващо вземане към ответника в търсения
размер, факта и момента на уведомяване на ответника от предишния кредитор
за извършеното прехвърляне на вземането, че абонатът- цедент е в договорни
отношения с ответника, както и че е заплатил процесната сума като такса за
възстановяване на ел. захранването. Провеждане на това доказване възлага на
ответника доказателствена тежест по установяване наличие на валидно
основание, на което сумата се дължи.
Между страните не се спори, че цедентът **** е потребител на ел.
енергия с обект находящ се в ****, ул. ****, с абонатен № **** и клиентски
№ 1********. Следователно е страна по договор за доставка на ел. енергия,
обвързан от ОУ на ДПЕЕ.
Не спорно, че на 12.06.2017г., абонатът е платил на ответното
дружество сумата от 19 лева като такса за възстановяване на ел. захранване,
за което е издадена фактура **** от 16.05.2017г. Този факт не е спорен по
делото.
На 13.06.2017г. между ****, като цедент и ищеца - цесионер е сключен
договор за прехвърляне на вземане, по силата на който потребителят е
прехвърлил на ответника вземането си от „****" АД в размер на сумата от 19
лв., представляваща платена на 12.06.2017г. без основание стойност за
възстановяване на ел.захранване на обект находящ се в ****, ул. ****, с
абонатен № **** и клиентски № 1********, за която сума е издадена фактура
№ **** от 16.05.2017г. за сума от 19 лв.. На ответника е изпратено
уведомление от цедента, чрез пълномощник **** за така извършената цесия.
Предвид изложеното и липса на възражения от ответното дружество
следва да се приеме валидност на сключения договор за цесия, който е
произвел своето действие и съответно обуславя и активната материално
правна легитимация на ищеца. Новият кредитор - ищецът, е заместил цедента,
с което е настъпило и частно правоприемство, като вземането е преминало
върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите
принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено
противното.
В отговора на исковата молба, ответникът признава иска, като
представя доказателство - платежно нареждане от 27.04.2022г., от което е
видно, че след датата на депозиране на исковата молба и след получаването й
3
от ответника е заплатил на ищеца претендираната в настоящото производство
сума.
Установи се, че след завеждане на исковата молба, ответникът е погасил
претендираната от ищеца сума. Ето защо, следва да се приеме, че
задължението за плащане на главницата е надлежно погасено чрез плащане.
Искът следва да се отхвърли като неоснователен, но поради плащане
извършено в хода на процеса, което на основание чл. 235 ГПК следва да бъде
взето предвид от съда.
Съгласно чл.78, ал.2 ГПК ответникът не дължи разноски, ако с
поведението си не е дал повод за завеждане на иска и признае иска. В срока за
отговор на исковата молба ответникът е извършил плащане на сумата и е
признал иска, поради което приложимостта на разпоредбата на чл.78, ал.2
ГПК зависи само от преценката дали ответникът е дал повод за исковете.
Процесното вземане е възникнало след заплащане на такса за
възстановяване на захранване с електрическа енергия от **** по фактура №
**** от 07.07.2015г. на стойност от 19 лева, издадена от ответното дружество.
Вземането е прехвърлено на ищцовото дружество с договор за цесия от
13.06.2017г., за който длъжникът (ответното дружество) е уведомен с
получаване на препис от исковата молба на 21.04.2022г.
Ответното дружество с отговора на исковата молба е признало, че е
получил сумата без основание и е заплатило същата на ищеца на 27.04.2022г.
- в срока за отговор на исковата молба.
Задължението за връщане на даденото при начална липса на основание,
в хипотеза на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, е безсрочно - страните не са определили
предварително срок за изпълнение и такъв няма определен в закона. Съгласно
чл.69, ал.1 ЗЗД „ако задължението е без срок, кредиторът може да иска
изпълнението му веднага". Задължението за връщане на дадено при начална
липса на основание, след като е безсрочно, може да се иска от кредитора
веднага. То възниква от момента на получаване на недължимото и от този
момент става изискуемо, както посочено и в т. 7 ППВС № 1/1979г. С
получаване от ответното дружество на процесната сума без основание е
настъпила изискуемостта на същата и кредиторът, първоначално цедентът, а
след прехвърлянето на вземанията цесионерът, е можел да иска реално
изпълнение - било като отправи извънсъдебна покана до длъжника, било като
4
предяви осъдителен иск за вземането си. В този смисъл ответното дружество
е дало повод за предявяване на иска за връщане на получена без основание
сума с поведението си - получило е сумата без основание и не е предприело
действия по връщането й на известния на дружеството кредитор.
Възражението в отговора на исковата молба за наличие на предпоставките по
чл.78, ал.2 ГПК може да бъде възприето само в хипотеза при извършени
преди предявяване на иска действия за връщане на полученото без основание.
Ответното дружество не твърди да е извършило такива действия, поради
което следва да се приеме, че е дало повод за предявяване на иск за вземането
и не са налице кумулативно изискуемите предпоставки по чл.78, ал.2 ГПК за
възлагане на разноските в тежест на ищеца.
На чл. 78, чл. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани
разноски в общ размер на 50 лв. - заплатена държавна такса, които следва да
се възложат на ответника.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „****" ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес
на управление: гр****, ж.к. „****" 9, бл.916, вх.А, ет.2, ап.6, представлявано
от управителя ****, чрез пълномощника му адв. Д. Б. Я. - АК Варна срещу
„****" АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул. „****"
№258, **** - Г, иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 вр. чл.99, ал.1 ЗЗД за
осъждане ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 19.00 лева,
представляваща заплатена на 12.06.2017 г. без основание такса за
възстановяване на ел. захранването на обект на потребление, находящ се в
****, ул. ****, с абонатен № **** и клиентски № 1******** с титуляр на
партидата ****, за която сума е издадена фактура № **** от 16.05.2017 г. и
което вземане е прехвърлено от абоната на ищеца с договор за цесия от
13.06.2017 г., като погасен, чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА "****" АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, бул. „****" № 258 ДА ЗАПЛАТИ на „****" ЕООД, ЕИК ****,
седалище и адрес на управление: гр****, ж.к. „****" 9, бл.916, вх.А, ет.2, ап.6
сумата от 50 лева, представляваща сторени в производството съдебно -
деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6