№ 56
гр. Горна Оряховица, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Милена Ас. Карагьозова
при участието на секретаря Мария Ат. Първанова
като разгледа докладваното от Милена Ас. Карагьозова Административно
наказателно дело № 20214120200783 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от Й. СТ. Т. против електронен фиш серия К №
4570222, издаден от ОД на МВР - В. Търново, с който за допуснато нарушение по
чл. 21 ал.2,вр.ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189 ал. 4 вр. с чл. 182 ал.2 т. 4 от
ЗДвП, на Т. е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 300.00
лева. Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания електронен
фиш, обосноваващи, според жалбоподателя, неговата отмяна.
Жалбоподателят Т. редовно призована, не се явява, не се представлява.
Депозирано е писмено становище/л.46 от делото/.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител.
Районна прокуратура В.Търново– ТО Горна Оряховица – редовно
призована, не се представлява.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 01.03.2021 г. в 11:50 часа на територията на община Лясковец на път I-
4/София-Варна/ при км 153+343 в посока към град Варна бил заснет със
стационарна видео-радарна система MultaRadar SD 580 с № 00209D33F1A0 лек
1
автомобил „БМВ Х5 Драйв 30Д” с рег. № СВ ****АХ, движещ се в посока към
град Варна със скорост 97 км/ч при въведено в този участък с пътен знак В26
ограничение на скоростта от 60 км/ч.
За установеното с автоматизираното техническо средство нарушение против
жалбоподателя Т. в качеството й на представител на ЮЛ „*****” ЕООД-
собственик на автомобила/л.19 от делото/, бил издаден обжалваният електронен
фиш серия К 4570222, в който било прието, че в момента на заснемането
автомобилът се е движел със скорост 97 км/ч.
Електронният фиш бил връчен на жалбоподателката срещу подпис на
13.10.2021 г./л.60 от делото/. На 26.10.2021 г. по пощата е подадена жалбата
против електронния фиш /л.14/, получена на 28.10.21г/л.5/.
Доколкото жалбата е подадена в срок и жалбоподателят е упражнил правото
си да обжалва пред компетентния съд, ирелевантни за обсъждане са
съображенията, наведени в писмена защита/л.47/ относно начините за връчване за
на оспорения електронен фиш. Връчването на фиша не е елемент на издаването
му.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът намира за установена, въз
основа на приетите писмени доказателства по делото.
От справката за регистрацията и собствеността на заснетия автомобил се
установява, че жалбоподателят Т. е законен представител на ЮЛ-собственик, на
което е регистрирано посоченото моторно превозно средство. Видно от писмените
материали по преписката, в законния срок жалбоподателят не е представил
декларация с данни за друго лице, управлявало този автомобил по времето и на
мястото, посочени в електронния фиш. Поради това законосъобразно и в
съответствие с разпоредбата на чл.188, ал.2, предл.1 от ЗДвП за извършеното с
автомобила нарушение е ангажирана отговорността на жалбоподателя Т..
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Спазени са процесуалните правила за издаване на обжалвания електронен
фиш. Фишът е издаден по одобрения образец и съдържа законоустановените
реквизити – данни за териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
2
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното
средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата,
срока и сметката, по която да се извърши доброволното ѝ плащане.
Включването в текста на електронния фиш на израза „ПП I-4 /София-
Варна/, км 153+343, общ. Лясковец, в посока към гр.Варна” удовлетворява
изискването на закона за посочване на мястото на нарушението, доколкото
съдържащите в цитирания израз данни позволяват еднозначното определяне на
мястото, на което се е намирал автомобилът в момента на измерване на скоростта
и заснемане на нарушението.
При справка в интернет относно определяне местонахождението на този
пътен участък, се съдържа следната информация:
„Републикански път I-4 е първокласен път от Републиканската пътна
мрежа на България с направление от запад изток в Северна България, преминаващ
по територията на 5 области: Ловешка, Габровска, Великотърновска, Търговищка
и Шуменска област. Общата му дължина е 264,3 km (на 7-мо място по дължина в
България), като по цялата си протежение съвпада с Европейски път Е772”.
В обжалвания електронен фиш са посочени марката, моделът и
регистрационният номер на заснетия автомобил, максимално разрешената скорост
в посочения участък, на който е извършено нарушението, пътният знак, с който е
въведено ограничението на скоростта, скоростта, с която се е движел заснетият
автомобил, както и допуснатото от водача на заснетия автомобил превишение на
максимално разрешената скорост. Посочването на изброените данни в
обжалвания електронен фиш е достатъчно за изпълнението на изискването на
процесуалния закон за описание на нарушението.
От приетото като писмено доказателство предложение рег. № 366р-
2687/08.02.2016г. от началника на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Велико
Търново до директора на дирекцията (л.24) се установява, че участъкът от пътя
при км 153+343 на път I-4 е бил предварително оповестен като място за
осъществяване на контрол на скоростта със стационарна видео-радарна система
MultaRadar SD 580 по реда, предвиден в действащата към момента на заснемане
на нарушението Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните
работи, обнародвана в „Държавен вестник”, брой 36 от 19.05.2015 г.
3
От приетото като писмено доказателство удостоверение 10.12.4888,
издадено от Българския институт по метрология (л.25), се установява, че е
одобрен типът на стационарната видео-радарна система MultaRadar SD 580, с
която е заснет автомобилът и е измерена скоростта му. От протокол за проверка №
49-С-ИСИС/27.08.2020г. (л.23) е видно, че използваната в конкретния случай
стационарна видео-радарна система MultaRadar SD 580 с МАС № 00209D33F1A0 е
преминала метрологична проверка, при която е установено съответствие с
изискванията за това средство за измерване.
От анализа на приетите като писмено доказателство методически указания
относно реда за работа със стационарна система MultaRadar SD 580 (л.26 и сл. от
делото) се установява, че използваното за установяване и заснемане на
нарушението техническо средство отговаря на изискванията за стационарна
автоматизирана система, регламентирани в § 6, т.65 от ДР на ЗДвП.
Основно доводите в жалбата до съда се отнасят до разновидност на
техническо средство, с което се извършва замерване на скоростта от друг
вид/“мобилно АТСС“/, поради което съдът не следва да се произнася по доводи,
нямащи отношение към конкретно използваното ТС.
Обжалваният електронен фиш е законосъобразен и по същество.
От приложената към изпратената в съда преписка снимка (л.17 от делото),
представляваща по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП веществено доказателствено
средство в административнонаказателния процес, както и от данните от паметта
на техническото средство, възпроизведени на същия хартиен носител, се
установява, че на 01.03.2021 г. в 11:50 часа при км 153+343 на път I-4, на
територията на община Лясковец, лек автомобил с рег.№ СВ ****АХ се е движел
със скорост 101 км/ч. с отчетен впоследствие толеранс до приетата стойност
съобразно мет.указания. Видно от приетата като писмено доказателство схема на
вертикалната сигнализация и хоризонталната маркировка на път I-4 в участъка от
км 152+000 до км 155+00, актуална към посочената във фиша дата на
нарушението/л.58/, посоченото във фиша място на нарушението при км 153+343 в
посока към град Варна попада в зоната на действие на пътен знак В26, поставен
при км 153+300, с който е въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч. От
същата схема се установява, че посоченото място на нарушението при км 153+343
се намира по посоката на движение на автомобила на 6 м след мястото, на което е
била монтирана стационарната видео-радарна система MultaRadar SD 580 (км
153+337). Тези данни съответстват на изображението върху фотоснимката,
4
възпроизвеждащо заснетата задна част на автомобила с поставената върху нея
табела с регистрационен номер. От друга страна, от данните в т.1.4 на
методическите указания за реда за работа със стационарна система MultaRadar SD
580 се установява, че дистанцията на измерване на тази система е от 1 м до 99 м.
Следователно намиращият се в момента на заснемане на нарушението лек
автомобил на позиция при км 153+343 на пътя е попадал в обхвата на радарния
сензор на стационарната видео-радарна система, разположена при км 153+337.
Предвид изложеното следва да се приеме, че фактът на извършване на
нарушението е установен по несъмнен начин.
Административнонаказващият орган законосъобразно е приложил нормата на
чл.188 ал.2 пр.1 от ЗДвП, съобразно която собственикът или този, на когото е
предоставено моторното превозно средство отговаря за извършеното с него
нарушение. След като е установено по безспорен начин, че въпросният
автомобил, с който е извършено нарушението, е собственост на ЮЛ,
представлявано от жалбоподателя Т. и този факт е намерил отражение в
приложената на л.19 справка, правилно е приложена нормата на чл.188,ал.2 от
ЗДвП, като е наложено наказание на законния представител на собственика на
автомобила, с който е извършено нарушението. Липсват данни, а и не се твърди
от страна на жалбоподателката, същата да е депозирала декларация, съобразно
чл.189,ал.5 от ЗДвП, в която да посочи данни за лицето, извършило нарушението
и да предостави копие от свидетелството за управление на МПС на лицето, което
е управлявало МПС-то, с което е извършено конкретното нарушение. След като
не е упражнила правото си да възрази и да посочи конкретно физическо лице,
което е управлявало на посочената дата автомобила, с което е извършено
нарушението и да предостави копие от свидетелството за управление на МПС на
конкретното физическо лице, извършило процесното нарушение, няма законово
ограничение и следва именно Т. като законен представител на собственика да
понесе неблагоприятните последици, които законът свързва с това бездействие , а
именно - издаване на електронен фиш за ангажиране отговорността й като
законен представител на собственика на автомобила, с който автомобил е
извършено конкретното административно нарушение.
Всяко измежду лицата, посочени в чл.188 ЗДвП при получаване на
електронен фиш има възможността при условията на чл.189 ал.5 от ЗДвП да
декларира кому е предоставено МПС за управление.
Не могат да бъдат споделени доводите в жалбата до съда, касаещи нарушение
във връзка с посочената като нарушена в ЕФ правна норма/л.9-стр.5 от жалбата/.
Нарушената законна разпоредба е посочена с израза „нарушение на член 21,
алинея 2 във връзка с член 21, алинея 1 от ЗДвП“. В разпоредбата на чл. 21, ал. 1
от ЗДвП е регламентирана забрана за водачите на пътните превозни средства при
избиране на скоростта на движение да превишават посочените в таблицата
стойности, а съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДвП “когато стойността на скоростта, която
5
не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с
пътен знак“. От анализа на текста на двете алинеи следва, че в ал. 1 е
регламентирано самостоятелно правило относно максимално разрешената скорост
в различни хипотези, докато текстът на ал. 2 не изразява самостоятелно правило, а
чрез препращане към ал. 1 урежда специално правило за максимално разрешената
скорост, въведена чрез пътен знак. Следователно когато водачът превиши
въведена с пътен знак максимално разрешена скорост (какъвто е и процесният
случай), той нарушава не самостоятелно правило, регламентирано в чл. 21, ал.2 от
ЗДвП, а правило, формулирано чрез техника на препращане в чл. 21, ал.2 във вр. с
чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Ето защо издателят на обжалвания фиш е приложил
правилно материалния закон и не е нарушил правото на защита на наказания, като
е квалифицирал управлението на заснетия автомобил със скорост над
ограничението на скоростта, въведено с пътен знак, като нарушаване на чл. 21, ал.
2 във вр. с чл.21 ал. 1 от ЗДвП.
Наказващият орган правилно е приложил и санкционната норма относима
към случая, тъй като е налице превишаване на скоростта извън населено място с
37 км в час, т.е. в рамките, определени в чл. 182, ал.2, т. 4 от ЗДвП. За
извършеното нарушение разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП предвижда
наказание за превишаване над 31 до 40 km/h - глоба в размер на 300.00 лв. На
жалбоподателя е наложена глоба именно в този фиксиран размер, с оглед на което
не са налице основания на нейното изменение.
Съдът приема за правилно решението в конкретния случай да не се прилага
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Приетото за установено превишение на скоростта
от 37 км/ч надвишава значително границата от 10 км/ч, над която деянието
съставлява административно нарушение по чл.182, ал.2 от ЗДвП. Поради това не
може да се приеме, че конкретното нарушение представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни
нарушения по чл.182, ал.2 от ЗДвП, поради което случаят да е маловажен.
Предвид изложеното по-горе съдът приема, че обжалваният електронен
фиш е законосъобразен и следва да бъде потвърден.
Относно сроковете за установяване на нарушението : От справката на л.22 е
видно, че електронният фиш е издаден на 09.03.2021 г., т.е. дни след посочената
във фиша дата на извършване на нарушението, съвпадаща с датата на неговото
6
заснемане-01.03.2021г. При това положение следва да се приеме, че към момента
на издаване на електронния фиш са спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Водим от гореизложеното , съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К 4570222, издаден от ОД на МВР
– В. Търново, с който на Й. СТ. Т. за извършено нарушение на чл. 21 ал.2, вр.ал.
1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал.4, във вр. с чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДвП е
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 300.00 лева – като
ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
гр. В. Търново в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
7