№ 24958
гр. София, 16.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20221110149821 по описа за 2022 година
Делото е преразпределено на настоящия съдия-докладчик със Заповед № АС-274 от
10.07.2023г.
Производството е образувано по искова молба на Л. И. А. срещу „П. Ф. Б.“ АД, която
отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Страните са представили писмени документи, които са относими и необходими и
следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 12.10.2023г. от 14:30 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца- препис
от отговора на исковата молба, ведно с приложенията.
ПРИЕМА представените от страните писмени документи като доказателства по
делото.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК:
Предявени са от Л. И. А. срещу „П. Ф. Б.“ АД обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД с искане да се признае за установено в
отношенията между страните, че сключеният между тях Договор за паричен заем с номер
8696/22039 от 04.05.2018г. е нищожен като противоречащ на закона, евентуално за
прогласяване за нищожни на разпоредбите на чл. 2, ал. 1, буква „ж“ и „и“ и чл. 6 от
договора, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане
ответника да заплати сумата от 696 лева, представляваща платена сума по нищожен договор
за кредит от 04.05.2018г. за възнаградителна лихва и неустойка.
Ищецът Л. И. А. твърди, че на 04.05.2018г. между нея и ответника бил сключен
договор за паричен заем с номер 8696/22039 от 04.05.2018г. за сума в размер на 1000 лева
със срок на кредита 32 седмици, общ размер на месечна вноска 53 лева и размер на общо
задължение 1696 лева. Твърди, че била заплатила дължимите по кредита суми и
претендирала връщане на недължимо платена сума в размер на 696 лева. Сочи, че договорът
1
за заем от 04.05.2018г. попадал под уредбата на ЗПК, като сумата за неустойка по чл. 6, ал. 4
не била включена в ГПР, като ако е била включена, то посоченият в договора ГПР не би бил
47,47 %, а по-висок. Поддържа, че договорът за заем е нищожен и не дължи договорените
лихви и неустойка. Намира, че договорената в чл. 6 неустойка представлява скрита лихва,
която не била включена в годишния процент на разходите и не била надлежно посочена в
договора като лихва. Счита, че по този начин се нарушавали добрите нрави. Поради
невключване на неустойката в ГПР бил нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 1 ЗПК.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 11 и т. 12 от ЗПК договорът за заем бил недействителен и
не пораждал права и задължения за страните по кредитното правоотношение. Твърди, че
съгласно чл. 23 ЗПК се дължало само връщане на реално получената сума, но не и лихва и
други разходи по кредита. Поддържа, че договорената неустойка представлява
възнаграждение, дължимо под условие /ако не се предостави обезпечение/ и затова размерът
й следва да бъде включен в годишния процент на разходите. Твърди, че договорът за кредит
не бил индивидуално договорен. Счита, че липсата на индивидуално договаряне на
параметрите в договора за паричен заем, както и неконкретизирано формиран ГПР,
съответно уговорен ГЛП, правели договорните клаузи неравноправни и на основание чл.
146 ЗЗП нищожни. Посоченият в договора ГПР от 47,47 % не отговарял на реалния размер
на ГПР по договора, което било нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а това правило целият
договор за кредит недействителен съгласно чл. 22 ЗПК. Поради което счита, че дължи само
връщане на реално получената сума, но не и на лихва и други разходи по кредита. Искането
към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който се оспорват предявените искове. Изложени са съображения, че на 04.05.2018г. по
искане на Л. А. й бил предоставен Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити, след което на база представената информация
ищцата била взела решение да кандидатства за заем. Общо дължимата сума по кредита била
1696 лева, от която 1000 лева, главница, възнаградителна лихва в размер на 135,37 лева и
неустойка в размер на 560,63 лева. Твърди, че от искане за сключване на индивидуален
договор за паричен заем № 8696 от 04.05.2018г. било видно, че това било поредно
кандидатстване, имала юридическо образование и работи като юрисконсулт с двегодишен
стаж. От направените вътрешни проверки било установено, че към момента на
кандидатстване имала 3 активни банкови кредита и трите в просрочие, като два от тях били
в забава „91 до 180 дни“, един „0 до 30 дни“ и четири активни кредита към финансови
институции в статус „0 до 30 дни“. Сочи, че разглеждайки кредитното й досие се виждали
множество кредити в просрочие през годините със статуси от „91 до 180 дни забава“, „под
наблюдение“, „необслужван“ и „загуба“. Проверка в НАП показвала, че лицето е с
прекъснати здравноосигурителни права. Сочи, че постигнали съгласие за подписване на нов
пореден индивидуален договор за паричен заем, съответстващ на кредитното й досие и
оценка на отдел „риск“, определящ Л. А. като високо рисков клиент. С цел минимализиране
на риска се договорили индивидуално с ищцата за клаузата на чл. 6 от договора,
предвиждаща неустойка. Поддържа, че ищцата била усвоила кредита, като била заплатила
редовно само 2 вноски от 32 по погасителния план, като на 25.05.2018г. била подала
заявление за предсрочно погасяване на заем № 8696/22039. На база на заявлението, ищцата
била приключила заема си към дружеството, като била заплатила сумата от 1214,40 лева, от
които 944,59 лева, непадежирала главница и част от неустойка по чл. 6, ал. 4 в размер на
269,81 лева. Твърди, че общо били заплатени 1320,40 лева, а не 1696 лева. Поддържа, че тъй
като договорът бил сключен при фиксиран лихвен процент за целия му срок- 41 %. В
договора бил посочен общият размер на всички плащания по договора в размер на 1135,36
лева, а в буква И и годишният процент на разходите на заема – 47,41 %, реквизити по чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи, че договорът за кредит и ОУ били подписани от кредитополучателя,
който не бил оспорил подписа си. Поради което твърди, че не били налице сочените от
ищеца основания за недействителност на договора за заем и същият бил валидно сключен.
Поддържа, че уговорената възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави,
размерът й бил съобразен с размера на кредита, че е отпуснат за срок от 32 седмици, не бил
2
обезпечен адекватно и същият бил съответен на насрещната престация на кредитора и на
риска, който се поемал като небанкова институция, която се самоиздържала от собствената
си печалба, която не противоречала на принципа за справедливост и добросъвестност.
Твърди, че клаузата за неустойка в чл. 6 била уговорена с ищеца в индивидуални преговори
преди подписването на договора за паричен заем. Поддържа, че същата не цели заобикаляне
на закона, а е пряко договорена с ищеца и релевантна на степента на риск и представлява
договорно задължение за представяне на обезпечение при отпускане на високо рисков
кредит на клиент с лоша кредитна история. Сочи, че ищецът е заплатил само 304,85 лева
неустойка по чл. 6, а останалата част до 560,63 лева била опростена в знак на добра воля
след заявление за предсрочно погасяване от 25.05.2018г. Искането към съда е да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1
ЗЗД, предл. 1 ЗЗД е да докаже сключването на договор за заем, както и че клаузи от него
противоречат на закона.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че при сключване на договора са
спазени изискванията на ЗПК, включително, че клаузите в договора са индивидуално
уговорени.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД е да докаже, че е заплатила на ответника сумата от 696 лева, с която е погасила
по договора за заем задължения за възнаградителна лихва и неустойка.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже наличието на валидно
правоотношение по договор за предоставяне на заем, размера и изискуемостта на
вземанията по него, в частност наличието на валидна клауза, предвиждаща заплащане на
възнаградителна лихва и неустойка, т.е. че е налице основание за получаването на сумата.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните
обстоятелства: че между тях е сключен Договор за паричен заем № 8696/22039 от
04.05.2018г., както и че Л. А. е извършила плащания по заема в общ размер от 1320,40 лева.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3