Р Е Ш
Е Н И Е
№ ……..........
гр. Кюстендил,
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на втори май, две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева
при
секретаря Боянка Янкова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 1553 по описа на съда за
Предмет на делото е иск с правна
квалификация чл.
124
Граждански процесуален кодекс (ГПК), като се поддържа и акцесорна претенция по реда на чл. чл.
537, ал.2 от ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба от
З.Г.Г. против
Л.П..
В
исковата молба се сочи, че ищецът е собственик на недвижими имоти в землището
на с. Друмохар. Придобил същите по силата на завещание от И. Д. С., б.ж. на с.
Голяновци, общ. Костинброд. Завещанието било изготвено саморъчно на
Твърди се, че на
Твърди се, че ответникът е един от
законните наследници на Й. П. и негов син. Други негови наследници били Д. П. и
Р. Д.. Бащата на ответника бил наследник на А.П., роден на *** и починал на
31.12.1959 г., и затова притежавал само 1/5 ид. ч. от процесните имоти. Ищецът,
като наследник на завещателя И. С. също притежавал 1/5 ид. ч. от тях.
Останалите наследници на Й. П. също притежавали по 1/5 ид. ч. Твърди се, че Л.П.
никога не бил упражнявал фактическа власт върху процесните имоти с намерение да
ги свои. Неговият баща също. Те били владелци само на собствената им 1/5 ид. ч.
Ето
защо
ищецът поддържа искане да бъде признато за установено, че е собственик
на 1/5 ид.ч. от процесните 4 имота по силата на завещателно разпореждане –
саморъчно завещание от
Поддържа се и акцесорна
претенция по реда на чл. чл. 537, ал.2 от ГПК за отмяна на констативен
нотариален акт, съставен по обстоятелствена проверка № 44,
том II, рег. № 1290, нот.
дело № 169/2016 г. на нотариус Н. М., вписан в регистъра на НК под № ***.
Претендират се и сторените деловодни
разноски.
Ответната страна е депозирала отговор на исковата
молба в рамките на едномесечния срок по чл. 131 от ГПК. Навежда доводи за
недопустимост, а и неоснователност на иска. Не оспрва факта, че праводателят на
ищеца е наследник по закон на А.П.. Сочи, че по силата на реституционни решения
№№05999/1608.1996 г., 05/999/
С оглед изложеното се поддържа становище, че искът е
неоснователен, заради което и липсвали основания за отмяна на съставения в негова
полза констативен нотариален акт. Досежно искането в т.см. над претендираната 1/5
ид.ч. смята иска за недопустим.
В съдебно заседание исковата се молба се поддържа от
ищеца, а ответникът я осопрва по съображенията в отговора на исковата молба.
Съдът, преценявайки
събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на иска:
Правният интерес от предявяването на
иска е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта му, за която съдът
следи служебно. В случая наличието му се обуславя от съществуването на констативен нотариален акт,
съставен в полза на ответника. Ето защо искът с правно
основание чл. 124 от ГПК се явява допустим и следва да бъде разгледан по
същество.
Досежно
акцесорната претенция по реда на чл. чл. 537, ал.2 от ГПК за отмяна на констативен
нотариален акт, съставен по обстоятелствена проверка № 44,
том II, рег. № 1290, нот.
дело № 169/2016 г. на нотариус Н. М., вписан в регистъра на НК под № ***, над претендираната 1/5 ид.ч. по
иска с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, същата се явява недопустима,
доколкото от предяваването й няма правен интерес. Трайната съдебна практика на ВКС се придържа към
становището, че претенцията по чл.537, ал.2 ГПК може да бъде предявена само при
условията на обективно съединяване с иск за собственост и никога самостоятелно,
тъй като в последната хипотеза се приема, че би липсвал правен интерес от
предявяването й. Разпоредбата на чл.537, ал.2 ГПК урежда задължение на съда да отмени, респ.
измени, порочен охранителен акт. Правилото на изречение
последно от цитираната разпоредба представлява законна последица от уважаване
на предявеният в случая установителен иск за принадлежността на правото
на собственост и се прилага служебно от съда, независимо дали е направено или
не искане от страната в тази насока. Тази последица е относима и може
да се приложи само за констативните нотариални актове, но не и спрямо такива,
които имат диспозитивен характер. Предявеният иск за
собственост в случая касае само 1/5 ид. част от процесните недвижими имоти. И
т.к. решението по акцесорната претенция е обусловено от изхода на делото по отношение
на главния иск, то не съществува необходимост от евентуалната отмяна на
нотариалния акт в цялост. Претенцията е лишена от защитим правен интерес над претендираните
права по иска с правно основание чл. 124 от ГПК, поради което и производството
по делото в тази негова част следва да бъде прекратено като недопустимо.
По
основателността на иска:
Искът по чл.
124, ал. 1 от действащия ГПК е правен способ за защита на правото на
собственост, чрез който ищецът предявява пред съда искане да се установи със сила
на присъдено нещо защитаваното вещно право срещу лицето, което оспорва или
смущава това право. Както всеки установителен иск, този иск цели разрешаване на
възникнал правен спор относно притежанието на конкретно вещно право и
установяване със сила на пресъдено нещо на действителното правно положение в
отношенията между спорещите страни по повод на вещта, обект на оспорваното
право.
В производството по
този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правният му интерес, а
ответникът – фактите, от които произтича правото му.
В случая при така разпределената доказателствена тежест
се установи, че спорните по делото имоти са били предмет на земеделска
реституция, като са били възстановени на наследници на А. И. П..
Според приложеното Удостоверение за наследници № 24/2012
г., издадено от кметския наместни на с. Друмохар, А. И. П. е починал на
31.12.1959 г. и е оставил законни наследници – В. П. – син, И. Т. – дъщеря, С. Ч.
– дъщеря, Р. А. – дъщеря и С. К. – дъщеря. Всички те починали като от своя
страна също оставили законни наследници, сред които И. Д. С. – син на И. Т.,
починал на
Видно от приобщеното саморъчно завещание от И. Д. С., прието
в заверен препис като доказателство по делото, починал на
Според приложения нотариален акт № 44/2016
г. Л.П. е признат за собственик на основание наследство и давностно владение на
поземлени имоти с №№ 016004, 016042, 113005 и 113006, всички по картата на
землището на с. Друмохар.
По делото е приобщено и цялото
нотариално дело по Нотариален акт за собственост на недвижим имот №
44, том II, рег.№ 1290, дело №169 от
Събрани са и гласни доказателствени
средства чрез разпита на свидетелите Е.Ш., Атанас Алексов и Юлиян Ангелов.
Според свидетеля Е.Ш. И. Д. Т.
завещал на ищеца имотите си.
Свидетелите А. А. и Ю. А. сочат, че
ответникът притежавал недвижими имоти в замлището на с. Друмхар, като според
св. А. те били обработвани от него повече от
При тези установени факти спорен по
делото е въпосът дали процесното завещание е произвело действие досежно имотите
предмет на спора, като според ответника те са негова собственост по силата на
наследство и давностно владение, респ. към датата на откриване на наследството
не са били в патримониума на завещателя.
Съдът споделя тезата на ответната
страна, доколкото от събраните в хода на производството доказателства се
установи, че ответникът е собственик на процесните имоти на оригинерно
основание и наследство към датата на откриване на наследството. Изводът на нотариуса в този смисъл не бе опроверган със средствата на
ГПК. Като резултат от специално уредено в закона производство
за проверка и признаване съществуването на правото на собственост,
констативният нотариален акт, издаден по реда на чл.587 ГПК,
притежава задължителна обвързваща доказателствена сила за третите лица и за
съда и правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за
верен до доказване на противното с влязло в сила решение. Поради тези
съображения за доказателственото значение на издадения по реда на чл.587 ГПК нотариален
акт, възприети и в мотивите на ТР №11/2012г. от
В случая изводите на нотариуса в този
нотариален акт относно
принадлежността на правото на собственост не бяха оборени със средствата на
ГПК. Събраните в настоящото гласни доказателствени средства чрез разпита на св.
Ю. А. допринасят за изясняване на спорните обстоятелства. От показанията му се
установява, че владението на невладеещите собственици следва да се счита
отблъснато, т.к. с действията си ответникът ясно е демонстрирал пред останалите
наследници, а и пред трети лица, че владее за себе си, обработвайки имотите и
събирайки плодовете им, които действия изключват недвусмислено властта върху
вещта от страна на останалите наследници. Не са
ангажирани други доказателства, които да опровергават извода на нотариуса в
този смисъл, поради това съдържащите се в нотариалния акт констатации съдът
следва да зачете, вкл. и досежно признатото с него право.
Този извод не
може да бъде оборен и с представеното завещание, на което, както вече се
посочи, основава собственическата си претенция ищецът. Според българското
обективно материално право завещанието е едностранна сделка на разпореждане с
притежаваното имущество за след смъртта (чл. 13 и чл.
16 ЗН). То поражда правно действие, доколкото законът го предвижда,
а неговото тълкуване се извършва чрез съответно прилагане на чл. 20 ЗЗД (арг.
от чл. 44 ЗЗД). Общото
завещание, каквото се явява и процесното саморъчно завещание, придава на
посоченото от завещателя лице качеството на наследник и изключва наследяването
по закон за цялото или за част от имуществото на наследодателя. Наследяването по завещание
е с приоритет и наследникът по закон се призовава към наследяване, само ако
завещанието не е породило действие. В случая завещанието е обявено по
предвидения в закона ред, а действията по реда на чл.27 от ЗН по искане на
лицето, ползващо се от завещателното разпореждане, е израз на приемане на
наследството от негова страна и демонстрира намерението му, желанието му да се
приеме завещаното имущество (спр. Решение
№ 816/05.08.1991г. на ВКС, Решение № 385/18.04.2012г. по гр.дело № 1538/2010г.
на ВКС, Решение № 176/15.05.2010г. по гр. д. № 673/2010 г. на II г.о. на ВКС, и
др.). Но т.к. защитното възражение, че към датата на смъртта на завещателя
процесните имоти не са били негова собственост, понеже са били придобити от
ответника по силата на упражнявано от
Още доводи в горния смисъл могат да
се вземат и от изводите по допуснатата съдебна експертиза относно авторството
на процесното завещание. Заключението на вещото лице, пояснено и допълнено в
съдебно заседание, приема с еднаква вероятност, че подписът е, съотв. не е,
изпълнен от завещателя. Липсата на категоричност експерта обосновава с това, че
самият обект на изследване е представен като копие, а липсата на негов
оригинал, както и недостатъчния обем на представения сравнителен мателиал, са
пречка за даването на категоричен извод. Според нормата на чл. 25, ал. 1
от ЗН обаче, саморъчното завещание трябва изцяло да е написано от посочения в
него автор, да съдържа датата на съставяне и след текста с разпоредителното
изявление да е поставен подписът му. Отсъствието на който и да е от тези
реквизити води до това, че изразената в него воля не може да бъде зачетена. Липсата на
категорично заключение в случая, дали подписът под завещанието е вероятно изпълнен
или не е изпълнен от завещателя, ценено наред с всички доказателства по делото и
при приложението на процесуалната норма – чл.154 от ГПК, навежда извод за
недоказаностт на поддържаното от ищеца придобивно основание. (Относно преценката на експертното решение
по чл.202 ГПК е формирана
практика на ВКС с решение № 241 от
При изложените
мотиви съдът приема, че искът е неоснователен и недаказан, поради
което следва да бъде оставен без уважение, ведно със законните последици от
това.
По акцесорната претенция:
Отмяната на
констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК (аналогичен на чл. 431, ал.
2 ГПК отм. ) е правна последица от уважен срещу титуляра по
този нотариален акт иск за собственост на същия имот. Оттук следва и
изискването за съответствие между признатото право на собственост на ищеца и
отмяната на нотариалния акт на ответника, като тази отмяна трябва да засяга
само онази част от спорния имот, за която с решението по иска за собственост са
признати права на ищеца. (спр. ТР № 3/
При този изход на делото на ответната страна се следват
деловодни разноски, но т.к. липсват доказателства за сторени такива съдът не
може да се произнесе в т.см. (на л. 72 от делото е приложено пълномощно на адв.
З., в което не се сочи какъв е размерът на договораното възнаграждение, като
няма и никакви данни за евентуално изплатено такова).
Водим от изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
акцесорната пратенция по реда на чл. 537, ал.2 от ГПК за отмяна на констативен
нотариален акт, съставен по обстоятелствена проверка № 44,
том II, рег. № 1290, нот.
дело № 169/2016 г. на нотариус Н. М., вписан в регистъра на НК под № ***над претендираните права по иска с
правно основание чл. 124 от ГПК – над 1/5 ид.ч. от процесните 4 имота - имоти
с №№ 016004, 016042, 113005 и 113006, всички по картата на землището на с.
Друмохар, като недопустима.
В тази част решението е с характер на определение и подлежи на обжалване
с частна жалба пред Окръжен съд – Кюстендил в едноседмичен срок от съобщаването
му.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявения иск от З.Г.Г., ЕГН **********, с адрес *** ПРОТИВ
Л.Й.П., с ЕГН **********,
с адрес ***, за признаване на установено в отношенията между
страните, че ищецът е собственик
на 1/5 ид.ч. от процесните 4 имота - имоти с №№ 016004 – овощна градина с площ от 5,183
дка, при съседи № № 016012, 016014,
016016, 500254 и 016003; имот с № 016042
– овощна градина с площ от 7,037 дка, при съседи №№ 016041, 016040, 16039,
016043, 016058, 016057, и 016056; имот с № 113005
– нива с площ от 0,974 дка, при съседи №№ 113002, 113003, 113004, 113006 и
500196; и имот № 013204 – овощна
градина с площ от 2,988 дка, при съседи №№ 013203, 013292, 013205, 013213 и
013219, всички по картата на землището на с. Друмохар, по силата на
завещателно разпореждане – саморъчно завещание от
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Окръжен
съд-Кюстендил.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: