Р Е Ш Е
Н И Е №285
гр.
Шумен, 16.12.2019
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд
в публичното съдебно заседание на двадесет и шести
ноември през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Председател:М.Маринов
Членове:1.Р.Хаджииванова
2.мл.с.С.Стефанова
при секретаря Г.Г. като разгледа докладваното
от съдия Р.Хаджииванова в.гр.дело №377 по
описа за 2019год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №774/31.07.2019г. по гр.д.№2590/2018г.
Районен съд-гр.Шумен, на
основание чл.422,ал.1 от ГПК е признал за
установено, че в полза на
“Профи Кредит България” ЕООД-гр.С.срещу А.П.Й., съществува вземане, по договор за потребителски кредит №
**********/12.10.2017г. и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги от 12.10.2017г., в размер на 2351.33лв., представляващи 2051.15лв.
главница по договор за потребителски кредит; 300.18лв.
лихви – част от договорна лихва, по три падежирали вноски, от погасителен план,
преди настъпване на предсрочната изискуемост на вземанията по договор за
потребителски кредит, ведно със законната лихва върху главницата от 2051.15лв., считано от 08.06.2018г.,
до окончателното плащане. Със същото решение са отхвърлени предявените от дружеството срещу
А.П.Й., искове с правно основание чл. 422 ГПК, да се признае за установено, че
ответникът
дължи на ищеца сумата от 2250лв., представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги от 12.10.2017г.; 1150,86лв. договорна лихва по договор за потребителски кредит №
**********/12.10.2017г. и 948,85лв. главница по договор за потребителски кредит № **********/12.10.2017г.,
и са присъдени деловодните разноски извършени в
исковото и
в заповедното производство , съразмерно на уважената част от исковете.
Решението е обжалвано от ищцовата страна в частта, с която е отхвърлен
предявения срещу ответника иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК относно дължимостта на главница по договора за
потребителски кредит в размера над 2051.15лв. до 3000лв.- за сумата 948.85лв., предоставена под формата на
рефинансиране на друго задължение на ответника към същия кредитор. Жалбоподателят намира същото за неправилно,
по подробно изложени съображения. В раздел V „Допълнителни възможности за
клиента, Й. изрично бил декларирал желанието си с част от отпуснатата сума по
договора за к,едит №********** да бъде рефинансирано
друго негово задължение към дружеството в размер на 948.85лв.. Въпросната сума
била отнесена по друго задължение на ответника/договор за потребителски кредит
№********** с вътрешно-банкова транзакция, за която липсвал документ-преводно
нареждане, като при отпуснатата сума по сметката на длъжника. Ответникът лично
се бил подписал на всяка страница от договора и общите условия като декларирал,
че е запозант и съгласен с всички обстоятества и параметри на същите. В
производството не бил спорен въпроса, дали сумата действително била
предоставена на длъжника. Моли решението
да бъде отменено в обжалваната част и
вместо него постановено друго, с което заявената установителна претенция касателно
следващата се главница от 948.85лв./размерът над 2051.15лв. до 3000лв./ бъде
уважена. Претендира и присъждане на
направените разноски.
Въззиваемата страна, чрез назначения й особен представител адв.Г.Г. при ШАК, взема становище по неоснователността на жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд,
след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Въз основа на депозирано от „ Профи Кредит България“ ЕООД- гр.Ш.,
представлявано от С.Н.Н., Д.Х., И.Х.Г. и О.Л.- управители, заявление по реда на чл.410 от ГПК, е
издадена заповед №822/11.06.2018г. по ч.гр.д.
№1711/2018г. на ШРС , по силата на която е разпоредено А.П.Й. да заплати на
ищцовото дружество сумите: 6701.04лв.-главница по договор за потребителски
кредит, 30лв.такси по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането,
24.53лв.-законна лихва за периода 21.11.2017г.-06.02.2018г. и законна лихва от
подаване на заявлението до изплащане на вземането, 135.11лв.държавна такса и
50лв.-юрисконсултско възнаграждение, като е посочено, че вземането произтича от
договор за потребителски кредит №********** от 12.10.2017г.. Заповедта
е връчена на длъжника при условията на чл.47 от ГПК, поради
което на заявителя е указана възможността да предяви иск. Последният в дадения срок е сторил това и е
предявил настоящите установителни искове.
На 12.10.2017г.
между „ Профи Кредит България“ ЕООД- гр.Ш., в качеството на кредитор и А.П.Й., в качеството на
кредитополучател, съответно К.Й.Г./соидарен длъжник/,бил
сключен договор за потребителски кредит № 3024450209, по силата на който, дружеството
се задължило да предостави на Й. потребителски
кредит в размер на 3000
лева , със срок на връщане – 24 месеца , при равни месечни
вноски от 185.46лв. ,
включваща главница и лихва , като общо
дължимата сума по кредита възлизала на 4451.04лв.. На същата дата,
във връзка с договора за кредит между страните е постигнато и споразумение, по
силата на което, на ответника е предоставен
пакет допълнителни услуги , с който последният се задължил да заплати на ищцовото
дружество цена за услугата в размер на 2250лв., която следвало да се изплати разсрочено за 24 месеца , на равни месечни вноски от 93.75лв.. В раздел V „Допълнителни възможности за
клиента“ от договора е посочена сума за рефинансиране - 948.85лв..
Съгласно представеното преводно
нареждане, част от сумата по кредита-2051.15лв., била преведена от ищцовото
дружество по сметка на ответника. По делото е представено и извлечение сметка
към договор за потребителски кредит,неоспорено от насрещната страна, съгласно
което Й. не е заплатил нито една от следващите се вноски по погасителния план.
Поради настъпила забава,
задълженията
на Й. по договора били обявени за предсрочно изискуеми, считано от 14.11.2017г.. Кредиторът
изготвил уведомление до ответника, като липсват данни същото да му е
връчено.
Договорът,
погасителният план към него, споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, както и общите условия към договора, са подписани и от
двете страни.
При така установената по-горе
фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи:
Заявени
са претенции с правно основание чл.422 от ГПК за установяване съществуването на
вземане – неиздължена главница, лихва по
договор за потребителски кредит, както и възнаграждение по сключено във връзка
с него споразумение за предоставяне на пакет допълнителни услуги.
Доколкото предмет на настоящото
производство е депозирана въззивна жалба
срещу решението само в частта, с която е отхвърлена претенцията за
заплащане на главница в размера над 2051.15лв. до 3000лв.- за сумата 948.85лв., то само тя следва да бъде
разгледана в настоящото въззивно производство.
Съобразно
правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.154, ал.1 от ГПК/,
ищецът следва да установи при условията
на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: че спорното главно право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на облигационно правоотношение между дружеството-кредитор
и ответника, настъпване изискуемостта на
паричното задължение на последния, изпълнение на задължението на кредитора по
конкретния договор за предоставяне на кредит, и в частност предоставянето на
заетата сума. Ответната страна следва да
установи факта на заплащане на дължимата главница.
Ищцовата страна сочи, че сумата от
948.85лв., част от уговорения кредит от 3000лв., била предоставена на ответника,
но под формата на рефинансиране на друго негово задължение към същия кредитор.
В настоящия случай се установи по безспорен начин, че Профи Кредит
България“ ЕООД- гр.Ш. и А.П.Й. са били в облигационни
отношения, уредени от сключения между тях договор за потребителски кредит № **********/ 12.10.2017г.. Установява се, от
представеното преводно нареждане, че по сметка на ответника е преведена част от
главницата-2051.15лв.. Не са нагажирани по надлежния ред доказателства в
подкрепа на твърдението на ищцовата страна, че с остатъкът до 3000лв.-в размер
на 948.85лв. е извършено реално
рефинансиране на друго задължение
на ответника към нея. В договора липсват клаузи установяващи, че с подписването
му кредита е усвоен изцяло. Съответно липсват доказатества, а и твърдения
ответникът да е погасил която и да е вноска по кредита, които да наложат косвен
извод за предоставянето му изцяло. Не са представени надлежни доказателства, че сочената сума била
отнесена реално по друго задължение на ответника/договор за потребителски
кредит №**********/.
Това, че ответникът лично се бил подписал на всяка страница от
договора и общите условия като декларирал, че е запозант и съгласен с всички
обстоятелства и параметри на същите, безспорно установява, че е бил съгласен с рефинансирането, но не и че
със сочената сума дружеството действително е извършило соченото рефинансиране.
Несъстоятелно е и възражението на жалбоподателя, че в производството не бил
спорен въпросът, че сумата била предоставена на длъжника. Още с отговора на ищовата молба
представителят на ответника е посочил, че са налице доказателства единствено за
предоставен кредит в размер на 2051.01лв., не и за остатъка до 3000лв.. С
доклада си по делото съдът е посочил
подлежащите на доказване факти и е разпределил доказателствената тежест, като
изрично е указал на ищцовата страна, че следва да докаже предоставянето на
заетата сума и размерът й. Въпреки, че дружеството е било запознато с отговора
и доклада на съда, същото не е предприело своевременно действия във връзка със
събиране на доказателства в тази насока.
Ответната
страна не е ангажирала доказателства, че е изпълнила задължението си за предоставянето на заетата
сума в пълен размер, и за сумата 948.85лв., поради което и в тази част
претенцията за установяване дължимостта на главницата, следва да бъде
отхвърлена.
Решението
в обжалваната му част се явява правилно и следва да бъде потвърдено.
В останалата, необжалвана част,
решението е влязло в законна сила.
Водим
от горното и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №774/31.07.2019г.
по гр.д.№2590/2018г. на ШРС в частта, с която е отхвърлена претенцията да бъде
признато за установено, че в полза на
“Профи Кредит България” ЕООД-гр.С.,ЕИК ,
адрес на управление: гр. С., бул. , срещу А.П.Й. с ЕГН********** ***, съществува вземане в размера над 2051.15лв. до
3000лв. /за сумата 948,85лв./- главница по договор за потребителски кредит №
**********/12.10.2017г..
В останалата, необжалвана
част, решението е влязло в законна сила.
На основание чл.280, ал.2 от ГПК,
решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.