Р А З П
О Р
Е Ж
Д А
Н Е
|
Номер |
|
година |
11.05.2022 |
град |
Кърджали |
||||||
|
|
|||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
||||||||
|
|
|||||||||||
|
На |
11.05. |
година |
2022 |
||||||||
|
|
|||||||||||
|
В |
закрито |
заседание и следния състав: |
|||||||||
|
|
|||||||||||
|
Председател: |
ВИКТОР
АТАНАСОВ |
||||||||||
|
|
|||||||||||
|
|
|
||||||||||
|
като разгледа докладваното
от |
съдията Виктор
Атанасов |
|
|||||||||
|
|
|||||||||||
|
административно дело |
номер |
179 |
по описа
за |
2022 |
година |
||||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебното производство е по реда на чл.250
и сл. от АПК.
Производството е образувано по постъпило на
03.05.2022 год. в
Административен съд –
Кърджали искане,
с Вх.№1063, с
правно основание чл.250 от АПК, подадено от П.Т.З. от ***,
подадено чрез пълномощник – адв.Б.Г.Б. от АК-***, със
съдебен адрес ***, с
което се иска прекратяване на неоснователно и продължавано действие на кмета на община Момчилград, изразяващо се в
публикуване на сайта на община
Момчилград, в секция „Достъп до обществена информация”, на невярна и
заблуждаваща информация относно дължимите разходи по предоставяне на достъп до
обществена информация, по вече отменената Заповед №ЗМФ-1472/2011 год. на
министъра на финансите: „1. дискета - 1 брой – 0.50 лв.; 2. CD -1 брой – 0.50
лв.; 3. DVD - 1 брой – 0.60 лв.; 4. разпечатване - 1 стр. (А4) – 0.12 лв.; 5.
ксерокопие - 1 стр.(А4) – 0.09 лв.; б. факс - 1 стр.(А4) – 0.60 лв.; 7.
Видеокасета – 1 брой – 3.25 лв.; 8. Аудиокасета – 1
брой -1.15 лв.; 9. писмена справка - 1 стр.(А4) – 1.59 лв.”/за краткост, оспореното
действие/, като се излагат доводи и аргументи. Искателят
З. твърди, че често бил подател на заявления по реда ЗДОИ, до Кмета на община
Момчилград/3аявления с Вх.№№9400-1018/21.3.2022г.; 9400-752/23.2.2022Г.;
94/25.1.2022г.; 9400-3212/7.10.2021г./, търсейки информация за ТБО и за
„представителните разноски”(!?), с цел да я сравни със същите в ***, по които ответника
му предоставял търсената информация с негови Решения от 31.3.2022 год. и писма с
Изх.№№9400-752-1/09.03.2022г.; 9400-416/27.1.2022г. и 9400-3212-1/12.10.2021г.,
като в някои от случаите заплащал 1.59 лева с Разписка
№0200014035405355/12.10.2021 год., за разходите по предоставената информация по
писмо с Изх.№9400-3212-1/12.10.2021 год. Сочи, че с последното му Заявление с Вх.№9400-1018/21.03.2022
год. поискал и информацията му се предоставила както с писмена справка,
изпратена на адреса му в ***, така и на имейл му, но с Решение от 31.03.2022
год. ответникът не изискал разходи по предоставяне на информацията, защото
съзнавал, че обективираните на сайта на поверената му
институция в секция „Достъп до информация”, нормативни разходи, определени
съгласно Заповед №ЗМФ-1472/2011 год. на министъра на финансите, вече не били
актуални, защото били отменени със Заповед №ЗМФ-156/11.3.2022 год. на същия
министър, който е издал Наредба №Н-1 от 07.03.2022 год./обн., ДВ, бр.22 от 2022 год.,
стр.86 и 88/. Освен това, искателят твърди,
че оспореното действие противоречи и на чл.53, ал.1, т.18 от Наредба за ОАМТЦУТ
в община Момчилград, в която с Решение №22 от 28.01.2021 год. на ОбС – Момчилград били отменени разходите по т.т.7 и 8 от
Заповед №ЗМФ-1472 от 2011 год. на министъра на финансите и нещо повече - въз
основа на оспореното действие, ответникът продължавал да изисква същите, вече отменени
разходи, по Заповед №ЗМФ-1472/2011 год. на министъра на финансите, обективирани в собствените му Правила за достъп до
обществена информация, публикувани на сайта на община Момчилград, секция „Достъп
до информация”.
Искателят твърди, че изложеното по-горе
обуславя наличието на пряк, личен и непосредствен правен интерес за него по смисъла
на чл.147, ал.1 от АПК, от завеждане на настоящия иск, защото оспореното действие
пораждало за него задължение и нарушавало и застрашавало правата, свободите и
законните му интереси, а именно: да се ползва от законово разписаното му благо
в разпоредбата на чл.15а, ал.2 от ЗДОИ, да се осведоми от сайта на община
Момчилград за актуалните разходи по предоставяне на достъп до обществена
информация, а не да бъде заблуждаван чрез порочното и продължавано оспорено
действие, за несъществуващи вече разходи по ЗДОИ. Сочи, че оспорването по
чл.250 от АПК, е безсрочно, а компетентен да го разгледа е съда по местоизвършване на действията, съгласно чл.251, ал.1 от АПК,
тоест това бил Административен съд - Кърджали, в чиито обхват попадала и община
Момчилград. Счита също, че независимо от изхода на настоящото дело, съдът
следва да осъди община Момчилград, да му репарира сторените разноски, защото
виновно била дала повод за завеждане на делото/аргументи-чл.143 и §1, т.6 от АПК/.
В искането заявява, че повдига възражение по чл.78, ал.5 от ГПК, за недължимост и прекомерност на разноските на ответната
страна.
С искането П.Т.З.
моли съда да постанови разпореждане, с което да задължи кмета на община
Момчилград, ***, да премахне от сайта на поверената му институция, секция
„Достъп до информация”, публикация с невярно и заблуждаващо съдържание, относно
обективираните разходи по предоставяне на достъп до
обществена информация, въз основа на вече отменената Заповед №ЗМФ-1472/2011
год. на министъра на финансите. С искането се претендира също така, и присъждане на разноски,
представляващи внесена държавна такса, в размер на 10.00 лева и заплатено адвокатско
възнаграждение,
в „скромния” размер от 800.00 лева, по приложен към
искането списък на разноските.
За изясняване на делото от фактическа
страна, с Разпореждане
№304 от
03.05.2022 год., на основание чл.252, ал.2 от АПК, е бил задължен кметът на община Момчилград, да предостави
относимата писмена информация по случая, както и да представи
Вътрешни правила за предоставяне на достъп до обществена информация в община
Момчилград, както и е задължен системният администратор на Административен съд –
Кърджали незабавно
да извърши проверка на интернет страницата на община Момчилград, секция „Достъп до
обществена информация” и да изготви разпечатка от публикуваната там информация, касаеща
дължимите разходи по предоставяне на достъп до обществена информация, която
разпечатка да се приложи към настоящото делото, като посочи и публично
достъпния линк.
С Вх.№1130/10.05.2022 год. на
Административен съд -
Кърджали,
по делото е постъпило писмо-отговор от кмета на община Момчилград/л.30-л.31/, към което са приложени относими към случая
писмени документи, включително и Заповед №156 от 05.05.2022 год. на кмета на
община Момчилград, както и както и разпечатка от датата 09.05.2022 год. от
интернет страницата на община Момчилград, секция „Достъп до обществена
информация”, съдържаща публикуваната там информация, касаеща и дължимите разходи по
предоставяне на достъп до обществена информация. В
писмения отговор са развити доводи и съображения за недопустимост на искането,
поради липса или недоказаност на наличието на правен интерес у искателя, от завеждането на подобен иск. С писмения отговор се претендират и разноски представляващи,
съгласно предвидения в наредбата за адвокатските възнаграждения минимум, от
което може да се направи извод, че ответникът претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
този минимум.
За да се произнесе
по така направеното искане, съдът съобрази следното:
С чл.250, ал.1 от АПК е въведена
възможност всеки, който има правен интерес, да може да иска прекратяване на
действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се
основават на административен акт или на закона, като съгласно чл.251, ал.1 от АПК, искането се предявява писмено пред административния съд по местоизвършване
на действията.
От фактическа страна
по делото се установява, че искателят П.З. е подал от
заявление с Вх.№9400-1018/21.03.2022 год. на община Момчилград/л.11, л.32/, с което е поискал
информация от общината, а именно - на основание чл.24, ал.2 от ЗДОИ, да му се укаже
и да му се предоставите информация: „Колко лева са изразходените средства за „представителни
разходи” от кмета на община Момчилград за 2021 год.?”, като със заявлението е
поискал, информацията да му се предостави в комбинация от следните форми:
Писмена справка по Български пощи, на адреса му: ***, за което е декларирал, че
ще заплати определените му разходи, както и на имейла му: ***. Поисканата
информация е била предоставена на П.Т.З. с Решение от 31.03.2022 год./л.11, стр.2, л.33/, без обаче да са му
били начислени, респ., без да са били платени от него, каквито и да е разходи
по предоставяне на поисканата информация, което става ясно както от изложеното
в искането, по повод което е образувано настоящото производство, така и от
депозирания писмен отговор на кмета на община Момчилград, с Вх.№1130/10.05.2022 год. на
Административен съд –
Кърджали.
От приложената към
същия писмен отговор Заповед №156 от 05.05.2022 год. на кмета на община
Момчилград/л.35/, е
видно, че с т.III. от
същата, е отменено Приложение
№3 (Нормативи за разходите при предоставяне на достъп до обществена информация
по Закона за достъп до обществена информация) към утвърдените със Заповед №517
от 09.10.2012 год. на кмета на общината „Правила за достъп до обществена
информация в общинска администрация - Момчилград”, а с т.IV. са утвърдени нови
нормативи за заплащане на разходите по предоставяне на обществена информация по
Закона за достъп до обществена информация, съгласно Наредба №Н-1 от 7 март 2022
год. на министъра на финансите, за определяне на нормативи за заплащане на
разходите по предоставяне на обществена информация на Министерство на
финансите.
В конкретният случай действително,
от приложената разпечатка на раздел „Достъп до обществена информация” от
интернет страницата на община Момчилград/л.19-л.26/ се установява, че към датата
03.05.2022 год., на
електронната страница на община
Момчилград,
която е публично достъпна на линк - ***, е уреден начина за
предоставяне на достъп до обществена информация, вкл. Списък
на категориите информация за публикуване, Правила за достъп до обществена
информация, като на
същата електронна страница са били посочени и нормативи за
разходите при предоставяне на обществена информация, съответно е била публикувана
Заповед №ЗМФ-1472 от 29.11.2011 год. на министъра на финансите, с т.I от която
са определени нормативите за разходите при предоставяне на обществена
информация по Закона за достъп до обществена информация, според вида на
носителя/л.25/.
Към същия писмен
отговор на кмета на община Момчилград е приложена разпечатка - извлечение от
раздел „Достъп до обществена информация” от интернет страницата на община
Момчилград, от датата 09.05.2022 год./л.34/,
от която е видно,
че в
същия раздел са публикувани нормативи за разходите при предоставяне на
обществена информация, съответно, публикувана е Наредба №Н-1 от 7 март 2022 год.
на министъра на финансите, за определяне на нормативи за заплащане на разходите
по предоставяне на обществена информация на Министерство на финансите, издадена
на основание чл.20, ал.2 от Закона за достъп до обществена информация.
За да е допустима и основателна защитата
по реда на чл.250, ал.1 от АПК, следователно е необходимо да са налице в
тяхната съвкупност следните предпоставки: 1. Да са налице фактически действия, извършвани от името на
административен орган или длъжностно лице; 2. Действията да не се основават на
нормативен или административен акт и 3. Действията да не са прекратени, т.е. да
са налични към момента на търсене на защитата.
От всичко изложено
по-горе следва, че
действията по публикуване на страницата на община Момчилград, на информация относно нормативите
за разходите при предоставяне на обществена информация по реда на ЗДОИ, са извършени от името
на административния орган и са били налични към момента на търсене на
защитата. Публикуването
на тази информация обаче се основава на действащ нормативен акт, а именно
– на Закона
за достъп до обществена информация/ЗДОИ/.
В чл.15а, ал.2 от ЗДОИ е предвидено, че в секция „Достъп до информация” на интернет страниците
по ал.1/т.е. на интернет страниците на административните структури в
системата на изпълнителната власт и на субектите по чл.3, ал.2, т.1/ се обявяват данните по
чл.15, ал.1, т.4 и 11 и годишните отчети по ал.2, съществуващите вътрешни
правила относно достъпа до обществена информация, нормативите за разходите за предоставяне на достъп до информация по
чл.20, ал.2 и повторно използване на информация от обществения сектор по
чл.41ж, реда за достъп до публичните регистри, съхранявани от административните
структури в системата на изпълнителната власт, а съгласно чл.21 от ЗДОИ, субектите по чл.3 са
длъжни да обявяват на мястото, където се подават заявленията, възможните форми
за предоставяне на достъп до обществена информация, дължимите разходи и начините за заплащането им.
Следователно, задължението за
извършването на фактическото действие - публикуването на
информация на интернет страницата на община Момчилград относно нормативите за
разходите по предоставянето на обществена информация, събирани от община Момчилград за предоставяне на такава
обществена информация, се основава на действащ
нормативен акт.
Предвид това, в случая не е налице една
от задължителните предпоставки за уважаване на искането,
подадено на
основание чл.250
от АПК, а именно - фактическите
действия да не се основават на нормативен или административен акт. Поради
това съдът намира, че така подаденото искане се явява неоснователно и като
такова, следва
да бъде отхвърлено.
За пълнота на изложението, съдът счита за
необходимо да посочи, че и при най-повърхностен преглед на
съществуващата съдебна практика по сходни казуси се констатира, че от името на същото
лице – П.Т.З.
от ***, са
подавани, а и продължават да се подават, редица идентични искови
молби по чл.250 от АПК и жалби до различни административни съдилища в страната,
с които се оспорват едни и същи административни актове и/или фактически
действия на различни общински администрации, като по всички дела, без оглед на
правната и фактическата им сложност, се претендират значителни по размер
разноски – адвокатски възнаграждения, както се прави и в
настоящия случай.
Принципно, носителят на правото на оспорване на индивидуален административен
акт или фактическо действие на административен орган е свободен да прецени дали
и кога да го упражни или въобще да не го упражни и затова, такова оспорване
поначало е правомерно. Това, обаче, не изключва възможността от злоупотреба
както с правото на жалба или иск, така и с всяко друго съдопроизводствено или процесуално действие.
Последиците от такава злоупотреба са уредени в чл.3, изр.I/първо/ от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК. Злоупотребата с право е противоправна и тя е налице, когато правото се
упражнява недобросъвестно – за да бъдат увредени права и законни интереси на
други (чл.57, ал.2 от Конституцията), но също и в противоречие с интересите на
обществото (чл.8, ал.2 от ЗЗД).
Образуването на множество еднотипни дела
от името на лицето П.Т.З. и претендирането на значителни
по размер адвокатски възнаграждения по тях е типичен случай
на недобросъвестно упражняване на процесуални права, в пълен разрез с
изискванията на чл.3 от ГПК. Липсва каквато и да е нормална правна, а и житейска логика, от името на този
ищец да се
отправят към едни същи административни органи в различни общини на страната
серийни еднотипни искания за получаване на една и съща информация, а
впоследствие - и искания по чл.250 от АПК, дори когато исканията са основателни. Подобно
поведение е единствено обяснимо ако се приеме, че целта на образуваните дела не
е да се получи исканата обществената информация, от която лицето
П.Т.З. да
си изгради обективна представа за начина на работа на администрацията, а да се
намери повод да се начисляват и претендират разноски за адвокат и
такси за разглеждане на оспорванията по същество. Като основание за тази
злоупотреба с права е използвано принципно основателното искане за достъп до
обществена информация, но начинът по който то се реализира – многократно,
еднотипно и до
различни общини, с неизменната претенция за значителни деловодни
разноски,
представляващи адвокатско възнаграждение, по всяко едно такова дело, води до извода, че
е налице недобросъвестно упражняване на процесуални права по смисъла на чл.3 от ГПК,
във връзка с чл. 144 от АПК, граничещо с извращение на закона.
Независимо от изхода на спора,
неоснователна
се явява претенцията на административният орган – ответник по
искането, за
присъждане на разноски,
представляващи юрисконсулско възнаграждение, тъй като по преписката
липсват каквито и да е доказателства или данни, изпратеният писмен отговор от
кмета на община Момчилград да е изготвен от юрисконсулт, а освен това, на
настоящия съдебен състав е служебно известно, че в Общинска администрация –
Момчилград няма назначен такъв щатен юрисконсулт. Предвид това, така
направеното искане за
присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл.253,
ал.2, хипотеза 2-ра от АПК, съдът
Р А З П О Р Е
Д И:
ОТХВЪРЛЯ искането на П.Т.З.
от ***,
подадено чрез пълномощник – адв.Б.Г.Б. от АК-***, със
съдебен адрес ***, с
което се иска на основание чл.250 от АПК, да бъде прекратено
неоснователно действие на кмета на община Момчилград, изразяващо се в
публикуване на интернет страницата на община Момчилград, в
секция „Достъп до обществена информация”, на невярна и заблуждаваща информация
относно дължимите разходи по предоставяне на достъп до обществена информация,
по отменената Заповед №ЗМФ-1472/2011 год. на министъра на финансите.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на кмета на община Момчилград, за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, определено в минимален размер, съгласно Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Разпореждането подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховния административен съд по реда на чл.254, ал.1 от АПК, в три дневен срок от
издаването му.
Препис от настоящото разпореждането да се
съобщи или изпрати на искателя П.Т.З. *** и на
кмета на община Момчилград.
С Ъ Д И Я: