О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 144
град Велико Търново, 04.05.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, ІІ - ри състав,
в закрито съдебно заседание на четвърти май две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Г. Чемширов
при секретаря………………и в присъствието на
прокурора…………………… като разгледа докладваното от съдия Чемширов административно
дело №164 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2022 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по подадена искова молба от Г.М.В. от гр. В. Търново, с
искане да бъдат „заличени“/цитат от исковата молба/, Заповед №ПР-21-Б от
06.04.1999г. на Министерството на транспорта, публикувана в ДВ бр. 39/1999г. и
Заповед №ПР-21 от 08.03.1999г. на Министерството на транспорта, публикувана в
ДВ бр. 28/1999г. Подателят на молбата твърди, че е участник в приватизацията на
фирма „Пътнически превози“ ЕООД – В. Търново, а във фирмения регистър към
Великотърновския окръжен съд нямало регистрирано държавно дружество с такова
наименование. Оттам според молителя следвал извод за нищожност на посочените
заповеди.
Така
подадената искова молба не е представлява редовна жалба с оглед на изискванията
по чл. 150, ал. 1, т., т. 6 и 7 от АПК, а именно – извън употребеният термин
„нищожност“ по отношение на посочените заповеди не е посочено никакви
основания, за претенциите на молителя, както и по какъв начин тези заповеди
засягат неговата правна сфера; не е посочено какво е искането, спрямо този акт;
не е изпълнено изискването по чл. 151, т. 3 от АПК – да се внесе държавна такса
в размер на 10 лв. по сметка на съда. Ето защо с разпореждане на съдията
докладчик от 13.04.2022г. исковата молба е оставена без движение, като на молителя
са дадени указания за отстраняването на нередовностите в 7-дневен срок,
съгласно чл. 158, ал. 1 от АПК. С
разпореждането са изискани от Министерството на транспорта и съобщенията
комплектовани административните преписки по посочените Заповед №ПР-21-Б от
06.04.1999г. и Заповед №ПР-21 от 08.03.1999г. на Министерството на транспорта и
изпращането им в съда.
С молба с
вх. №1795/20.04.2022г. по описа на АС – В. Търново Г.В. е представил документ
за платена държавна такса в размер на 10 лв., като е подал допълнителна молба,
озаглавена “изпълнение на разпореждане”. В нея е посочено, че заповедите са
публикувани в ДВ, но като такива са негодни за ползване и несъществуват в
правния мир; тъй като не съществували в правния мир, те накърнявали права на молителя;
негов пряк и личен правен интерес бил да получи по съответния ред своя недвижим
имот от 2470 кв м, което щяло да се случи ако съдът уважи жалбата му.
С оглед на
така заявеното с подадената молба, съдът счита, че нередовностите в подаденото
искане, наименовано „искова молба“ не са отстранени. С разпореждането на съдията
докладчик са дадени подробни указания на Г. В. да посочи както пороци на
съответния оспорван кат, така и да обоснова наличие на правен интерес от
оспорването му. Дори да се приеме, че се касае за оспорване с искане за
обявяване на нищожност на посочените заповеди на министъра на транспорта, то
отново от твърденията на жалбоподателя не се установява по какъв начин
заповедите засягат неговата правна сфера.
Видно от
представената по делото административна преписка от МТС, със Заповед
№ПР-21/08.03.1999г. министърът на транспорта на основание чл. 3, ал. 1, т. 1,
чл. 21 и чл. 23 от ЗППДОбП/отм./ е наредил да се открие процедура за
приватизация на „Пътнически превози – Велико Търново“ ЕООД, да не се извършват
разпоредителни действия с активи на дружеството и е определили условия за
започване на процедурата. Със Заповед № ПР-21-Б/06.04.1999г. са определени
условията за продажба на 80% от дяловете на „Пътнически превози“ ЕООД В. Търново
и утвърдена конкурсната документация за продажбата. Жалбоподателят не е адресат
на тези заповеди, нито противно на твърденията му се установява да е бил
участник в проведената приватизационна процедура. Напълно непонятни остават
съображенията, досежно връзката между посочената процедура по приватизация и определен
недвижим имот, за която жалбоподателя претендира право на собственост.
Отделно от
посоченото, подадената „искова молба“ в частта, в която с която се претендира
за нищожност на посочените Заповед №ПР-21-Б от 06.04.1999г. и Заповед №ПР-21 от
08.03.1999г. на Министерството на транспорта, не представлява недопустима за
разглеждане жалба. Както се посочи подалият исковата молба не е адресат на
заповедите и с тях не се създават за него права и задължения, нито се
накърняват негови правнозащитими интереси. В този смисъл са и съдебни актове,
приложени към административната преписка, постановени в други съдебни
производства, образувани от молителя по повод на посочената приватизационна
процедура/вж. Определение №4372/07.04.2017г. по АД №3552/2016г. на ВАС/.
Ето защо подадената молба следва да бъде оставена без
разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено.
Водим от горното и на основание чл. 158, ал. 3 от АПК
и чл. 159, т. 4 от АПК, Административният съд – В. Търново, ІІ-ри състав
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената искова молба от Г.М.В.
от гр. В. Търново, с искане да бъдат „заличени“/цитата от исковата молба/,
Заповед №ПР-21-Б от 06.04.1999г. на Министерството на транспорта, публикувана в
ДВ бр. 39/1999г. и Заповед №ПР-21 от 08.04.1999г. на Министерството на
транспорта, публикувана в ДВ бр. 28/1999г.
ПРЕКРАТЯВА производството по АД №164/2022г. по описа
на Административен съд – В. Търново.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен
административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :