№ 7
гр. Сливен, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на първи февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Снежана Бакалова
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Търговско дело №
20212200900062 по описа за 2021 година
Предявените искове намират правното си основание в чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и
чл. 86 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът - търговско дружество „УСМ Промстрой“ ЕООД твърди в
исковата си молба, че с ответника сключил две търговски сделки за
извършване на СМР, транспортни услуги и други и въз основа на
извършената от него работа били издадени протоколи за извършена работа от
страна на ответника, след подписването на които били издадени данъчни
фактури, както следва: № 758/30.09.2016г. на стойност 2418,00лв., за работи
извършени по протокол от 31.09.2016г. и фактура № 632/28.10.2016 г. на
стойност 33102,73 лв., издадена въз основа на протокол за приемане №
2/28.10.2016 г. Твърди, че във връзка с изискванията на Закона за
счетоводството, ответникът е потвърдил дължимостта на претендираните от
него суми към 31.12.2020 г. Твърди, че ответникът е бил длъжен да плати
цената за предаване на стоката или документите, които му дават право да я
получи и след приемането на извършените работи с протокол и издаването на
фактурата, същият дължи плащане. Предвид изложеното, твърди в
допълнителната си молба, че ответникът е и в забава и дължи обезщетение за
неизпълненото задължение за плащане по двете фактури, а именно сумата в
размер на 735,00 лв. по първата от фактурите за периода от 01.10.2018г. до
29.09.2021г. и сумата в размер на 10078,00 лв. лихва върху втората фактура за
1
периода от 30.09.2018 г. до 29.09.2021г. Моли съда да постанови решение, с
което осъди ответника да му заплати неплатената сума по описаните 2 бр.
фактури, както и мораторна лихва за забава в посочените размери за периода
от изискуемостта на всяко от задълженията до 29.09.21г., както и законната
лихва върху главницата от завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на сумите и направените съдебни деловодни разноски.
Ответникът не е депозирал в срок писмен отговор.
В с.з., ищецът, чрез процесуални си представител поддържа исковете
така, както са предявени. Претендира разноски по представен списък.
Ответникът, чрез процесуалния си представител моли да бъдат
отхвърлени исковете, като неоснователни. Твърди, че същите са
неоснователни и недоказани. Прави възражение за прекомерност на
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
Ищецът „УСМ Промстрой“ ЕООД, ЕИК ********** и ответникът „Бул-
Гейт“ ЕООД, ЕИК ********* са търговски дружества, регистрирани ТР.
Между двете дружества са били налице търговски взаимоотношения по
повод извършването на транспортни услуги и строително-монтажни услуги.
Въз основа на извършената от страна на „УСМ Промстрой” ЕООД
работа, са издадени протоколи за приемане на извършената работа от страна
на „БУЛ-ГЕЙТ“ ЕООД, като следва:
Протокол за извършени работи по обект „Бул-Гейт“ ЕООД до
31.09.2016г. на стойност 2 418 лв. с ДДС и
Протокол за приемане № 2 от 28.10.2016г. за извършени работи на
стойност 33 102,73 лв. с ДДС.
След подписването на протоколите са издадени и съответни на същите
данъчни фактури, както следва:
Фактура 758/30.09.2016г. на стойност 2 418 /две хиляди четиристотин и
осемнадесет/ лева с ДДС, за услуга с механизация, съгласно Протокол за
извършените работи от 31.09.2016г.
Фактура 632/28.10.2016г. на стойност 33 102.73 /тридесет и три хиляди
2
сто и два лева и 73 ст./ лева с ДДС , издадена въз основа на Протокол за
приемане № 2 от 28.10.2016г.
Представено е потвърждение от ответника, във връзка с направено
искане от ищеца, за осчетоводени дължими суми към ищеца в размер на
35 520,73 лв. главница.
В с.з. е прието за ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
процесните фактури са осчетоводени в счетоводството на ответника и са
включени в дневниците за продажби и справките –декларации по ДДС на
ответното дружество.
Представена е справка от автоматизиран софтуеър за изчисляване на
размера на законната лихва върху сумата 2 418 лв. за периода от 01.10.2018г.
до 29.09.2021г. в размер на 735лв. и върху сумата 33 102,73лв. за периода от
30.09.2018г. до 29.09.2021г. в размер на 10 078 лв.
Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на
съвкупната преценка на писмените доказателства. В откритото с.з. ответната
страна е изпратила представител по пълномощие, чрез който оспорва иска,
като навежда редица възражения, че сумите не са дължат, тъй като не
настъпила дължимост и изискуемост на същите, като вземането се основава
на писмен договор, който предвижда особени изисквания за настъпването на
дължимостта на сумите. Направила е доказателствени искания в тази насока.
Съдът е отказал допускането на тези доказателства, тъй като те са в подкрепа
на възражения, които не са били направени своевременно от страната в срока
по чл. 370 от ГПК във вр. чл. 367 ал.2 и ал. 3 от ГПК. В първото с.з. след
доклада по делото, възможността на ответника да представи доказателства е
преклудирана, тъй като съдът не му е дал указания за доказване на конкретни
обстоятелства, тъй като е изпуснат срока за тяхното въвеждане в предмета на
доказване. Нормите на глава 32 Производство по търговски спорове от ГПК
относно преклузивните срокове са още по-строги в сравнение с тези на общия
исков процес, тъй като с оглед характера на страните па тези дела се
предполага, че те следва да могат да организират защитата си.
На основание чл. 182 от ГПК, вписванията в счетоводните книги (за
което е налице признание от ответника) може да служи като доказателство за
вписаните обстоятелства.
На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът
3
направи следните правни изводи:
По предявения иск с правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД:
Искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълен размер.
От събраните по надлежния ред доказателства се установи, че между
страните са или сключени търговски договори за извършване на СМР, които
по общата си характеристика представляват договори за изработка. Работата
е била приета от възложителя с протокол (неоспорен от страните) е била
издадена фактура за стойността на същата. Следователно е възникнало
задължение за ответника да заплати стойността на извършеното. Следва да
бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата 2 418лв., дължима по
фактура № 758/30.09.2016г., ведно със законната лихва забава, считано от
01.10.2021г. окончателното й изплащане и сумата 33 102,73лв., дължима по
фактура № 632/28.10.2016г., ведно със законната лихва забава, считано от
01.10.2021г. окончателното й изплащане.
По предявения иск с правно основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД:
Искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълен размер.
Изискуемостта на задължението за плащане е възникнала след
изтичането на 14 дни от датата на получаване на фактурата на основание чл.
303а ал. 3 от ТЗ. За фактура № 758/30.09.2016г. това е 14.10.2016г., а за
фактура № 632/28.10.2016г. – 11.11.2016г. , тъй като приемането на
изработеното с протоколи, предшества датата на издаване на фактурите.
Ищецът е претендирал обезщетение за забавено изпълнение на паричното
задължение от по-късен момент (очевидно съобразен си давностните срокове,
но възражение за изтекла давност не е направено), като искът му е
основателен и следва да бъде уважен законната лихва върху сумата 2 418 лв.
за периода от 01.10.2018г. до 29.09.2021г. в размер на 735лв. и върху сумата
33 102,73лв. за периода от 30.09.2018г. до 29.09.2021г. в размер на 10 078 лв.
Не се спори между страните за начина на изчисляване на размера на
това задължение.
При този изход на производството на ищеца се дължат направените
разноски в пълен размер – за държавна такса в размер на 1 873,95лв.и за
заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1 900лв. Направеното
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е
4
неоснователно, тъй като то е определено и заплатено в минимален размер по
Тарифата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ръководен от изложените съображения, Сливенският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „БУЛ-ГЕЙТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Сливен, ж.к. „Дружба“ бл.9, вх. Г, ет.8, ап.40 да заплати на
от „УСМ ПРОМСТРОЙ“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление гр. Сливен, ул. „Стефан Караджа“ № 22а, , по иск с правно
основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД, сумата 2 418лв.(две хиляди четиристотин и
осемнадесет лева), дължима по фактура № 758/30.09.2016г., ведно със
законната лихва забава, считано от 01.10.2021г. окончателното й изплащане;
сумата 33 102,73лв.(тридесет и три хиляди сто и два лева и седемдесет и три
стотинки), дължима по фактура № 632/28.10.2016г., ведно със законната лихва
забава, считано от 01.10.2021г. окончателното й изплащане; по иска с правно
основание чл. 86 от ЗЗД сумата 735лв.(седемстотин тридесет и пет лева),
представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение
за заплащане на сумата 2 418 лв. за периода от 01.10.2018г. до 29.09.2021г. и
сумата 10 078 лв.(десет хиляди и седемдесет и осем лева), представляваща
обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение за заплащане на
сумата 33 102,73лв за периода от 30.09.2018г. до 29.09.2021г. , както и
направените разноски в размер на 3 773,95лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Апелативен съд – Бургас.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
5