Определение по дело №707/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1060
Дата: 9 април 2020 г.
Съдия: Иванка Димитрова Дрингова
Дело: 20203100500707
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 5 март 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

            /     .       .2020г.

 

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на шести април през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Деспина Георгиева

ЧЛЕНОВЕ: Златина Кавърджикова

Иванка Дрингова

 

като разгледа докладваното от съдия Дрингова

въззивно частно гражданско дело № 707 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 9538/04.02.2020г. по описа на ВРС от К.В.З., чрез пълномощника й адв. Б.Б., срещу определение № 1008 от 17.01.2020г., постановено по гр.д. № 19889/2019г. по описа на ВРС, с което е допуснато обезпечение на предявения от Н.З. иск с правно основание чл.59 ЗЗД, чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ по изп. дело № 20197170400657 по описа на ЧСИ Румяна Тодорова.

Жалбоподателят излага становище за неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на материалния закон, и отправя искане за неговата отмяна. Сочи се, че с допуснатото обезпечение се засяга правната сфера на жалбоподателката, която е взискател по изпълнителното дело, и следва да бъде допуснато само срещу представяне на обезпечение. Намира също наложената обезпечителна мярка за несъответна на обезпечителната нужда. Счита да е налице злоупотреба с права и накърняване на добросъевстността и добрите нрави при упражняване на процесуални права.

В срока по чл.276 ГПК е постъпил отговор от Н.З., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Намира обжалваното определение за правилно и законосъобразно, поради което моли за оставяне без уважение жалбата.

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството по гр.д. № 19889/2019г. по описа на ВРС е образувано по искова молба от Н.З. срещу К.В.З., с която е предявен иск с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на сумата от 9000 лева, представляваща съответната на 1/8 ид.ч. от подобрения, извършени в периода от м. август 1998г. до 2006г. в апартамент № 7, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Бриз, ул. „Д-р Стоян Златаров“ № 2, вх. Б, ет. 3 на обща стойност 72000 лева, с която стойност се е увеличила и стойността на апартамента, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба – 06.12.2019г. до окончателното ѝ изплащане. С исковата молба е отправено искане за допускане обезпечение на предявения иск, чрез налагане на обезпечителна мярка спиране на изпълнението по изп. дело № 20197170400657 на ЧСИ Румяна Тодорова.

За да се произнесе по молбата за допускане на исканото обезпечение, съдът следва да прецени доколко предявеният иск е допустим и вероятно основателен. Необходимо е също така да е налице обезпечителна нужда, с оглед на която да бъде наложена исканата обезпечителна мярка. В конкретния случай, предвид изложените фактически твърдения и фазата, на която се намира производството, предявеният иск следва да се приеме за допустим и вероятно основателен. Претендираното вземане е парично, поради което обезпечителната нужда на ищеца се предполага, доколкото за ответника съществува възможността да се разпореди с имуществото си, така че то да не е достатъчно за удовлетворяването на ищеца. Като подходяща и съответстваща на обезпечителна нужда се преценя обезпечителната мярка „спиране на изпълнението“. Това е така, защото ако претендираната сума бъде разпределена на взискателя - настоящ ответник, то осъществяването на правата на ищеца - длъжник по изпълнението по евентуално осъдително решение в негова полза, биха били значително затруднени, предвид бързата ликвидност на паричните средства. И накрая, следва да се посочи, че първоинстанционният съд е определил парична гаранция, макар и погрешно посочена като дължима на основание чл.391, ал.1, т.2 ГПК. В случая приложимата законова норма е чл.390, ал.4 ГПК, която императивно изисква обезпечителната мярка „спиране на изпълнението“ да се допуска само срещу представяне на гаранция.

Поради съвпадане на правните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Воден от горното съставът на Варненски окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1008 от 17.01.2020г., постановено по гр.д. № 19889/2019г. по описа на ВРС, с което е допуснато обезпечение на предявения от Н.З. иск с правно основание чл.59 ЗЗД, чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ по изп. дело № 20197170400657 по описа на ЧСИ Румяна Тодорова.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.