Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 62
30.03.2021 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
Секретар: Ангелина Латунова
Прокурор: Валентина Радева - Ранчева
като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №1126 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Б.А.Б. ***, подадена чрез пълномощника му адв.К.А.Т., с посочен по делото съдебен адрес:***, против Решение №164/22.10.2020 г., постановено по АНД №522 по описа на Свиленградския районен съд за 2020 година.
В касационната жалба се твърди, че първоинстанционното решение било незаконосъобразно и неправилно. Същото било издадено в нарушение на закона – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1, вр. ал.2 от НПК и било явно несправедливо – касационно основание по чл.348, ал.1, т.3, вр. ал.5, т.1 от НПК. Излагат се доводи, че с решението си първоинстанционният съд неправилно приел, че касаторът е извършил нарушение по чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП. Събраните доказателства по делото не обуславяли категоричен извод, че като водач на МПС същият бил невнимателен и непредпазлив към пешеходката М.С.. Словесно описаното в НП нарушение противоречало на действителното фактическо положение, установено посредством събраните гласни доказателства по делото, поради което се явявало недоказано. Сочи се, че свидетелката С. Г. при разпита ѝ, и касаторът в обясненията си заявявали, че при инцидента пешеходката М.С. не вървяла, а разглеждала земеделска продукция и е стояла (на място), при което положение тя не можело да бъде „застигната“ и блъсната отзад от управлявания от касатора автомобил.
Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно приел, че касаторът е извършил и нарушение по чл.123, ал.1, т.2, б.„д“ от ЗДвП. Случилото се на 16.05.2020 г. не било пътно-транспортно произшествие по смисъла на §6, т.30 от ПЗР на ЗДвП и касаторът нямал задължение да взема мерки за запазването на следите от него. Събраните доказателства сочели, че следи от инцидента нямало, т.е. нямало какво да се запазва. Пред първоинстанционния съд не било доказано нараняване на пешеходката М.С., което тя е получила вследствие на инцидента с касатора. Не били събрани и представени медицински документи, които да потвърждават, че тя е получила някакво нараняване.
На следващо място се твърди, че размерите на наложените на касатора наказания били необосновани. Съдът не аргументирал доводи по възраженията на защитата за маловажност на извършеното, алтернативно за налагане на минималните предвидени в закона наказания. Налице били основания съдът да приложи чл.28 от ЗАНН, алтернативно да наложи минималните наказания съгласно закона.
Претендира се обжалваното Решение да бъде отменено, като вместо него се отмени Наказателното постановление.
Ответникът, Група към ОДМВР Хасково, РУ Свиленград, не ангажира становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.
С проверяваното Решение Свиленградският районен съд е потвърдил обжалваното пред него Наказателно постановление (НП) №20-0351-000614/22.07.2020 г., издадено от Началник група към ОДМВР Хасково, РУ Свиленград, в частта му по точка 1, с която на Б.А.Б. ***, за виновно нарушение на чл.5, ал.2, т.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лв., и е изменил същото Наказателно постановление в частта му по точка 2, с която на Б.А.Б., за виновно нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.„д“ от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, като съдът е намалил размера на наложената глоба на 80 лв., а наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ е намалил на 3 месеца.
За да постанови този резултат, районният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаване на Наказателното постановление са спазени материалните законови изисквания. Преценил е, че са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и че описанието на нарушенията в акта, изцяло пренесено в НП, е достатъчно ясно, конкретно и пълно, за да може жалбоподателя да разбере какво нарушение му се вменява и да организира защитата си пълноценно. Съдът е обсъдил дадените от свидетелите показания, като ги е възприел за ясни, конкретни, недвусмислени и убедителни. Приел е, че показанията им се потвърждават и от другите установени обстоятелства и не се опровергават от дадените от жалбоподателя лични обяснения, с които нямат съществени противоречия. По същество съдът е приел за категорично доказано, че като водач на МПС Б.А.Б. не е бил внимателен, както и достатъчно предпазлив към уязвимите участници в движението, а именно пешеходец – пострадалата М.С., с което е доказано извършването от него на нарушението по чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП. Развил е съображения за безспорно осъществяване състава и на нарушението по чл.123, ал.1, т.2, б.„д“ от ЗДвП, като е приел, че е налице ПТП, а като участник в него наказаното лице не е взело мерки за запазване на следите, съгласно изискването и целта на тази разпоредба на закона – да се осигури запазване на произшествието до пристигане на компетентните органи. Въз основа на събраните по делото доказателства районният съд е достигнал до извода за виновно извършване и на двете вменени на касатора административни нарушения, като преценил, че по отношение нарушението по т.2 от НП не е извършена правилна индивидуализация на наказанието и административнонаказващият орган е наложил глоба и лишаване от правоуправление в максимален размер, без каквито и да било мотиви и без съобразяване невисоката тежест на нарушението. Съобразявайки разпоредбите на чл.27, ал.2 и ал.3 от ЗАНН, и преценявайки поведението на нарушителя при превес на смекчаващи отговорността му обстоятелства, съдът е изменил НП, като е определил наказанията в минималния предвиден от закона размер.
Касационната инстанция напълно споделя фактическите констатации и правни изводи на районния съд. Въззивният съд е установил фактическата обстановка въз основа на допустими и относими доказателства, които е преценил в съвкупност, а съображенията му са логични и обосновани. При правилно установената и подробно описана фактическа обстановка, изводите на съда, че касаторът е осъществил от обективна и субективна страна състава и на двете вменени му административни нарушения, са правилни, законосъобразни и обосновани, същите не противоречат на събраните по делото доказателства и приложимия закон.
На основание разпоредбата на чл.221, ал.2, изр.второ от АПК, касационната инстанция препраща към направените от Свиленградския районен съд фактически и правни изводи, мотивирани в проверяваното решение, които възприема изцяло.
Наведеното в касационната жалба твърдение по отношение на нарушението по т.1 от НП – че доколкото пострадалата стояла на място и не се движела, то тя не можело да бъде „настигната“, както е посочено в АУАН и НП, са несъстоятелни и правилно са били възприети като такива от районния съд.
Неоснователно е и поддържаното от касатора възражение, че деянието му не представлявало пътно-транспортно произшествие по смисъла на §6, т.30 от ПЗР на ЗДвП, поради което той нямал задължение да взема мерки за запазването на следите от него и деянието му не било нарушение по чл.123, ал.1, т.2, б.„д“ от ЗДвП.
Административно наказателната отговорност на касатора е ангажирана на основание чл.123, ал.1, т.2, б.„д“ от ЗДвП, за това, че на посочените в АУАН и НП дата и място, като с управлявания от него лек автомобил настига и блъска отзад пешеходката М. Н. С., след което напуска местопроизшествието. Безспорно от събраните по делото писмени и гласни доказателства е установено, че извършеното от касатора представлява събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване на пешеходката, което несъмнено го квалифицира като „пътнотранспортно произшествие“ по смисъла на §6, т.30 от ДР на ЗДвП. Няма събрани доказателства, които да подкрепят твърдението на нарушителя, че пешеходката сама залитнала назад и паднала върху управлявания от него лек автомобил, без той да я е блъскал. При така установеното, за касатора, като водач на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е съществувало предвиденото в нормативната уредба задължение, когато при произшествието са пострадали хора, да вземе мерки следите от пътнотранспортното произшествие да бъдат запазени до тяхното фиксиране или описване от компетентните служби. Ето защо и касационната инстанция споделя изводите на районният съд, че съставомерността на деянието от обективна страна и вината на нарушителя са доказани по несъмнен начин. Виновното неизпълнение на визираното по-горе задължение на касатора осъществява състава на вмененото му по т.2 от НП административно нарушение, което правилно е санкционирано на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
Разпоредбата предвижда да се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие. В процесния случай с проверяваното решение размерът на наложеното за това нарушение наказание глоба е намален на 80 лв., а срокът на лишаване от право да управлява МПС – намален на 3 месеца, които размери са под средата на нормативно предвидените граници и близки до минималните. Настоящата инстанция намира същите за справедливи, определени в съответствие с критериите, предвидени в чл.27, ал.2 от ЗАНН, поради което няма основание за ревизия на решението в тази му част на основание чл.348, ал.1, т.3, вр. ал.5, т.1 от НПК.
Наложеното на основание чл.185 от ЗДвП административно наказание по т.1 от НП е в нормативно определения размер от 20 лв. и не подлежи на индивидуализиране.
При определяне на маловажните случаи на административните нарушения следва да се съобразяват разпоредбите на чл.11 от ЗАНН и чл.93, т.9 от НК. Съгласно чл.11 от ЗАНН, по отношение на обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на общата част на НК, а според чл.93, т.9 от НК „маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. С оглед цитираните разпоредби, „маловажен случай” ще е налице само ако съвкупната преценка на посочените обстоятелства обуславя по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение, в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид. След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, касационният състав приема, че и двете административни нарушения, за което е наказан Б.А.Б., не следва да се квалифицират като „маловажен случай”. В конкретния случай не са събрани доказателства, които да установяват обстоятелства, обуславящи по-ниска степен на обществена опасност на извършените административни нарушения, поради което правилно не е приложена хипотезата на чл.28 от ЗАНН.
Предвид изложеното, касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни, а обжалваното решение, като валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №164 от 22.10.2020 г., постановено по АНД №522 по описа на Свиленградския районен съд за 2020 година.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.