Р Е
Ш Е Н
И Е
№ /24.02.2023 год., гр. Варна
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ с-в, в публичното заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЛИЦА АНДОНОВА
при секретаря Ангелина Г.а, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 2072 по описа за 2022 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.172 ал.5 от ЗДвП и е образувано по жалба от Г.С.М. и В.Р.М.,***, чрез пълномощника им адв.А.А. ***, против Заповед № 12-0819-001130/26.08.2022
г. на мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Варна, с
която за нарушение по чл.162 ал.1 от ЗДвП на Г.М. е приложена принудителна
административна мярка на осн.чл.171 т.2а б.“а“ от ЗДвП – прекратяване
регистрацията на съсобственото им в условията на СИО МПС л.а. „Хонда ЦРВ“ с
рег. № ****за срок от 6 (шест) месеца. Жалбоподателите твърдят незаконосъобразност на оспорената
ЗППАМ на две основания – липса на мотиви за продължителността на срока на
мярката, и несъобразяване с факта, че л.а. е СИО, т.е. въпреки че
административнонаказателната отговорност е лична, на В.М. се налага да търпи последиците
на наказателната репресия без да е извършила административно нарушение. В тази
връзка се твърди, че прекратяване на регистрацията и според ЗДвП и според КРБ е
допустима само по отношение на МПС, което е еднолична собственост на
нарушителя. В заключение се сочи, че с прилагането на ПАМ в случая е нарушен и
принципът за съразмерност при упражняване правомощията на администрацията,
понеже жалб.М. е лишена от възможността да превозва съпруга си жалб.М., който е 100% инвалид, до лечебни заведения. С тези
съображения се претендира отмяна на заповедта, както и присъждане на сторените
в производството разноски. В съдебно заседание лично жалб.М. и адв.А. поддържат
жалбата си на изложените в нея основания.
Ответникът мл.автоконтрольор при
ОДМВР- Варна, сектор „Пътна полиция“
чрез процесуалния си представител гл.ю.к.Г. Г. оспорва жалбата като
неоснователна, настоява за оставянето й без уважение, както и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено от фактическа страна
следното:
На 26.08.2022г., около 10:46ч., жалб.Г.М.
управлявал л.а. „Хонда ЦРВ“ с рег. № ***в гр.Варна, по бул.“Осми Приморски
полк“, като на кръстовището с бул.„В. Левски“ бил спрян от служители на сектор
„Пътна полиця“ при ОДМВР – Варна за извършване на проверка. В хода й било
установено, че управлява автомобила в ПБ с чуждестранно национално свидетелство
за управление, което не е издадено от държава членка на ЕС или от друга държава
– страна по Споразумението за ЕИП или от Конфедерация Швейцария, а именно –издадено
от Кралство Великобритания, в срок повече от 3 месеца от датата на влизането му
в страната. За установеното административно нарушение, квалифицирано по чл.162
ал.1 от ЗДвП компетентното длъжностно лице съставило против Г.М. АУАН № 731140/26.08.2022г.,
който съгл.чл.189 ал.2 от ЗДвП се ползва с презумптивна доказателствена сила.
Актът бил предявен и подписан от М. без възражения, бил му съставен и
предупредителен протокол по чл.63 от ЗМВР.
Въз основа на констатациите по
АУАН била издадена и оспорената в настоящото производство ЗППАМ от 26.08.2022г,
с която на осн.чл.171 т.2а б. „а“ от ЗДвП на жалб.Г.М. като собственик на л.а.
„Хонда ЦРВ“ с рег. № **** била приложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на
МПС за срок от 6 месеца, и на осн.чл.172 ал.4 от ЗДвП били отнети
свидетелството за регистрация на лекия автомобил и 2 бр. регистрационни табели
„***“. В обстоятелствената част на ИАА са посочени установените при проверката
на 26.08.2022г обстоятелства, а именно – че на посочената дата Г.М. управлявал
собственото си МПС с чуждестранно свидетелство за правоуправление повече от 3
месеца след влизането си на територията на РБ.
Видно от приобщените по делото
доказателства, жалбоподателите В. и Г. М. са сключили граждански брак на
01.09.2009г, при което придобитото еднолично от него МПС л.а.“Хонда ЦРВ“ с рег.
№****през м.03.2021г съгл.данните в свидетелството за регистрация част І на
автомобила представлява съпружеска имуществена общност по см.чл.21 ал.1 от СК. Г.М.
е притежавал СУМПС издадено на 07.07.2010г, валидно до 07.07.2020г, като следващото
му СУМПС от РБ е издадено на 07.10.2022г според отразеното в Справката за
нарушител от сектор „Пътна полиция“ – Варна и представеното от жалбоподателя
заверено копие. При установяване на нарушението на 26.08.2022г М. е управлявал
МПС с Driving licence
(свидетелство за правоуправление), издадено от Обединеното
Кралство, валидно до 17.07.2026г. Видно от справката за пътуване на лице –
български гражданин, изготвена от с-р „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна, за
периода 01.01.2022г до 10.11.2022г първото регистрирано излизане на Г.М. от РБ
е на 27.08.2022г, т.е. той е пребивавал в страната от 2021г и не я е напускал
до 27.08.2022г – повече от 3 месеца.
Горната фактическа обстановка, по
същество безспорна между страните, се установява от писмените доказателства по
административната преписка, въз основа на които е издадена и процесната ЗППАМ,
и тези, представени от жалбоподателя и прибощени в хода на съдебното дирене,
които са последователни, взаимно обвързани и допълващи се, и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената фактология
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок по чл.149 ал.1 от АПК и от субекти с процесуална
легитимация – адресати на оспорения акт като съсобственици на МПС с прекратена
регистрация, и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Принудителните административни
мерки са акт на държавна принуда, прилагани с индивидуален административен акт,
като съгласно чл. 23 от ЗАНН случаите, когато могат да се
прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги
прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване
се уреждат в съответния закон или указ. Съгл.чл.172 ал.1 от ЗДвП
принудителните административно мерки по чл.171 т.2а от същия закон се прилагат
с мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност, или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните работи
с оглед разпоредбата на чл.165 ал.1 от ЗДвП. Видно от приложената по
административната преписка Заповед № 365з-8226/30.12.2021г. на директора на
ОДМВР - Варна, с нейната т.2.3. на назначените по график служители на длъжност
„младши автоконтрольори“ в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Варна са възложени
правомощия за издаване на ЗППАМ по чл.171 т.2а от ЗДвП по време на изпълнение
на дежурство – за цялата територия, обслужвана от ОДМВР – Варна. Видно от
приложения по адм. преписка Месечен график за определяне на служителите за
изпълнение на ППД от сектор „Пътна полиция“– Варна за месеца увгуст 2022г,
утвърден от директора на ОДМВР, на 26.08.2022г издателят на оспорената ЗППАМ А.К.С.е
изпълнявал служебните си задължения в дневна смяна. Действието на заповедта за
оправомощаването му не е обвързано със срок, и доколкото не е отпаднало
правното основание за издаването й, съдът приема, че обжалваният ИАА е издаден
от надлежно оправомощен и териториално компетентен административен орган. В
производството по издаването й не са допуснати съществени процесуални нарушения
– такива, чието избягване би резултирало в различно произнасяне по същество на
спора. Заповедта е издадена в изискуемата за валидността й писмена форма и
съдържа минимално изискуемите с чл.59 от АПК реквизити, поради което не са
пороци от процесуално естество.
При издаването й е приложен
правилно и материалния закон.
Разпоредбата на чл.171 т.2а б. „а“
от ЗДвП предвижда прилагане на ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от 6 месеца до една година на собственик, който
управлява МПС без да е правоспособен водач, както и на собственик, чието МПС е
управлявано от лице,
за което е налице същото обстоятелство, т.е. от неправоспособен водач.
Уредената от законодателя
материалноправна предпоставка за прилагане на този вид ПАМ в случая е
управление на МПС от неправоспособен водач. От приобщените към делото
доказателства се установява, че към 26.08.2022г Г.М. не е разполагал с
българско СУМПС – предходното такова е било с валидност до 07.07.2020г, а
последващото е издадено на 07.10.2022г. Същевременно представеното при
проверката британско СУМПС, макар валидно до 17.07.2026г, не може
правнорелевантно да го легитимира като правоспособен водач. Разпоредбата на
чл.162 ал.1 от ЗДвП дава възможност на български гражданин, притежаващ
чуждестранно СУМПС, издадено от Кралство Великобритания, да управлява с него
МПС на територията на РБ в 3-месечен срок от влизането му в страната. Безспорно
към момента на проверката 26.08.2022г този срок е бил изтекъл с оглед данните
от справката за пътуванията на М., според която той е влязъл във България още
през 2021г, и е излязъл в деня, последващ проверката – 27.08.2022г. Тези факти
еднозначно го квалифицират като неправоспособен водач на МПС при управлението
на съсобствения му л.а. „Хонда ЦРВ“ с рег. № ****на 26.08.2022г. Поради това
спрямо него е налице основанието на чл.171 т.2а б.“а“ от ЗДвП за прилагане на
ПАМ – прекратяване регистрацията на собствения му автомобил.
Същото основание е налице и
спрямо съпругата му – съсобственик на управляваното от неправоспособен водач
МПС, без тя да е извършила конкретното административно нарушение. Възраженията
на жалбоподателите за липса на основание за прекратяване на регистрацията на
съсобственото й МПС в този случай и спрямо нея са неоснователни. Съгл.
предвиждането на чл.22 ал.1 от ЗАНН принудителните административни мерки се
прилагат за предотвратяване и
преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях, т.е. прилагането на ПАМ винаги е предпоставено от извършването
на административно нарушение от лицето, спрямо което тази мярка се прилага. В
случая жалб.В.М. е извършила административно нарушение по чл.102 ал.1 т.1 пр.2
от ЗДвП, според който на собственика на МПС е забранено да го предоставя на лице, което не е правоспособен водач, понеже на 26.08.2022г е
предоставила съсобствения си л.а. „Хонда ЦРВ“ с рег. №****на своя съпруг жалб.Г.М.,
който е бил неправоспособен водач към онзи момент, т.е. без валидно СУМПС за
територията на РБ. За това нарушение на жалб.М. с чл.177 ал.1 т.3 б.“а“ пр.1 от ЗДвП е предвидено наказание глоба от 100лв. до 300лв. Решението дали да бъде
ангажирана отговорността й за това нарушение чрез образуване на АНП и издаване
на НП против нея е изцяло в компетентността на контролните органи, съответно –
на АНО от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Варна. Независимо от ангажирането на
отговорността й обаче, за това нарушение спрямо нея е налице основание за
прилагане на ПАМ –прекратяване на регистрацията на съсобственото й ППС за срок
от 6 месеца до една година, съгласно изричното предвиждане на чл.171 т.2а б.“а“
от ЗДвП. Поради това твърдението, че в резултат на прекратяване на
регистрацията на МПС жалб.М. търпи наказание за неизвършено от нея нарушение –
управление на МПС от неправоспособен водач, е несподеляемо по две причини – от
една страна ПАМ не е наказание, а административна мярка, от друга страна спрямо
В.М. е налице изрично предвидено самостоятелно основание за прилагане на ПАМ.
Именно поради наличието на такова законодателно разрешение възражението на
жалбоподателите, че прекратяване на регистрацията и според ЗДвП и според КРБ е
допустима само по отношение на МПС – еднолична собственост на нарушителя, е
неоснователно.
Неоснователно е и възражението за
липса на мотиви при определяне на срока на ПАМ. Принципно вярно е твърдението,
че липсата на мотиви на ИАА съставлява съществено процесуално нарушение и е
самостоятелно основание за отмяната му. В настоящия случай действително липсват
мотиви за избрания от издателя на ЗППАМ срок на мярката, т.е. допуснато е
процесуално нарушение по см.чл.59 т.4 от АПК. Доколкото обаче този срок е в
размер на специалния минимум по чл.171 т.2а б.“а“ от ЗДвП, допуснатото
процесуално нарушение не е съществено – избягването му чрез излагане на мотиви
защо издателят на акта е решил да определи ПАМ в най-краткия възможен срок, не
би резултирало в различно произнасяне по същество. За разлика от случаите, в
които ПАМ е приложена за срок, по-дълъг от минималния, когато издателят на
заповедта дължи императивно да мотивира продължителността й, при приложена ПАМ
в минималния възможен срок правото на защита на нарушителя, спрямо когото е
приложена, не е ограничено или осуетено по какъвто и да било начин.
На последно място, но не и по
значимост – неоснователно е и възражението за нарушаване на принципа за
съразмерност по чл.6 от АПК – ПАМ е приложена за законоустановения минимален
срок, поради което не може да се приеме нито нарушение на този принцип, нито
несъответствие с целта на закона по см.чл.146 т.5 от АПК.
В заключение съдът в настоящия си
състав намира, че в случая е налице предвидената с чл.171 т.2а б.“а“ от
специалния закон материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ, а именно –
управлението на съсобствения л.а. на жалбоподателите от неправоспособния
съсобственик жалб.Г.М.. При установяването й административният орган издава
заповедта за прилагане на ПАМ в условията на обвързана компетентност, поради
което не следва да мотивира произнасянето си при доказаност на правопораждащия
факт. ПАМ е приложена за минималния предвиден с приложимата норма срок от 6
месеца, което изключва необходимостта и от изрично мотивиране на това
произнасяне в оперативна самостоятелност.
При горните констатации съдът
намира, че оспорената заповед не е обременена с материалноправна незаконосъобразност,
а други основания за ревизия или отмяна не бяха констатирани в кръга на
задължителната проверка по чл.168 ал.1 и ал.2 от АПК. Горното квалифицира
жалбата против ЗППАМ като неоснователна и безалтернативно налага отхвърлянето
й.
При този изход на делото
претенцията на жалбоподателите за присъждане на разноски е неоснователна, а
тази на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва
да бъде уважена, като в тяхна полза съобразно невисоката фактическа и правна
сложност на производството бъде присъдено такова в минималния размер от 100лв.
на осн.чл.143 ал.3 от АПК вр.чл.27 от ЗПП вр.чл.24 от Наредбата за заплащането
на правната помощ.
Така мотивиран и съобразно
правомощията си по чл.172 ал.2 от АПК, съдът:
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.С.М. и В.Р.М.,***, против Заповед № 12-0819-001130/26.08.2022г. на мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР -
Варна, с която за нарушение по чл.162 ал.1 от ЗДвП на Г.М. е приложена
принудителна административна мярка на осн.чл.171 т.2а б.“а“ от ЗДвП –
прекратяване регистрацията на съсобственият им в
условията на СИО л.а. „Хонда ЦРВ“ с рег. № ***,
за срок от 6 (шест) месеца.
ОСЪЖДА Г.С.М., ЕГН **********, и В.Р.М., ЕГН **********,***, да заплатят на ОДВМР – Варна
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно на основание чл.172 ал.5 от ЗДвП.
Преписи да се връчат на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: