№ 19064
гр. София, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело №
20231110118491 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ” АД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата в размер на 10000,00 лева (предявен като частичен иск от 27865,00
лева), представляваща ½ от изплатено застрахователно обезщетение по щета
по претенция № **********/08.06.2021 г., с включени ликвидационни
разноски в размер на 15,00 лева, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на депозиране на исковата молба– 06.04.2023 г., до окончателното
плащане, както и сумата в размер на 793,81 лева, представляваща лихва за
забава за периода от 10.07.2022 г . до 05.04.2023 г.
В исковата молба се твърди, че на 04.06.2021 г. в района на
кръстовището на ул. „Христо Ботев“ и ул. „Васил Левски“ в с. Умаревци, обл.
Ловеч, е настъпило пътно-транспортно произшествие, причинено от водачите
на влекач марка „МАН“, модел „ТГХ“, per. № ЕВ7242ВК с прикачено
полуремарке марка „Шмиц“, модел „СГФ СЗ“, и МПС с марка „Опел“, модел
„Зафира“, с peг. № ОВ1043ВН. За настъпилото ПТП е съставен Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 25/04.06.2021 г., видно от който
1
водачът на МПС с per. № ОВ1043ВН навлиза в кръстовището от
второстепенен път, като не спира на знак „Стоп“ и отнема предимството на
МПС с per. № ЕВ7242ВК, който се движи с превишена скорост, вследствие на
което настъпва удар между двете превозни средства. Твърди се, че и двамата
водачи с поведението си стават причина за възникване на пътнo-
транспортното произшествие. Увреденият товарен автомобил бил застрахован
към момента на произшествието със застраховка „Каско на МПС“ при
ищцовото дружество. При ищеца била заведена претенция под №
**********/08.06.2021 г. за изплащане на застрахователно обезщетение за
причинените вреди. Твърди се, че било определено застрахователно
обезщетение в размер на 55700,00 лева, която сума на 02.06.2022 г. била
заплатена в цялост по сметка на собственика на увреденото имущество. С
оглед на това се поддържа, че ищцовото дружество се суброгирало в правата
на застрахования увреден водач срещу причинителя на вредата, респ. неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Твърди се, че към момента на инцидента виновният водач имал такава
застраховка при ответното дружество, с оглед на което дължи сумата до
размера на ½ от изплатеното застрахователно обезщетение и обичайните
разноски за неговото определяне, поради наличието на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водача на МПС с per. № ЕВ7242ВК.
Посочва се, че с регресна покана, получена на 09.06.2022 г., ответникът бил
поканен да заплати процесната сума. Твърди се, че и към момента същата е
незаплатена. Направено е искане за уважаване на исковата претенция и
присъждане на сторените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ ” АД е
депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание
и размер. Оспорва се механизмът на процесното ПТП, както и наличието на
виновното поведение на водача на лек автомобил с марка „Опел“, модел
„Зафира“, с per. № ОВ1043ВН. Навеждат се твърдения, че отговорен за
настъпването на ПТП е водачът на тежкотоварния автомобил (влекач) с рег. №
ЕВ7242ВК, И. В. П.. Твърдят се обстоятелства, изключващи ангажирането на
гаранционната отговорност на ответника. Оспорва се приноса на водача Г. Г. за
настъпване на ПТП-то, а ако такъв бил налице, се твърди същият да е бил
минимален. Заявява се, че претендираният размер на застрахователното
2
обезщетение е прекомерен и не отговаря на действително претърпените вреди,
като се посочва, че изплатената стойност не съответства на възрастта и
състоянието на процесното МПС. Посочва се, че във връзка с процесното
ПТП при ответника е заведена щета № 10022100101242, по която е постановен
отказ за изплащане на застрахователно обезщетение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, за което ищецът е уведомен с писмо с
изх. № Л 7475/17.11.2022 г. Направено е искане за отхвърляне на така
предявените искове.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между
страните, че на 04.06.2021 г. в района на кръстовището на ул. „Христо Ботев“
и ул. „Васил Левски“ в с. Умаревци, обл. Ловеч, е настъпило пътно-
транспортно произшествие между водачите на влекач марка „МАН“, модел
„ТГХ“, per. № ЕВ7242ВК с прикачено полуремарке марка „Шмиц“, модел
„СГФ СЗ“, и МПС с марка „Опел“, модел „Зафира“, с per. № ОВ1043ВН.
От представените към исковата молба писмени доказателства, тези от
Районен съд – гр. Ловеч и събраните гласни доказателства чрез разпит на
двамата водачи, участвали в процесния инцидент – свидетелите И. В. П. и Г.
С. Г., се установява, че на процесната дата МПС с марка „Опел“, модел
„Зафира“, с peг. № ОВ1043ВН се е движел по ул. „Васил Левски“ в с.
Умаревци, с посока на движение от ул. „България“ към Републикански път III
– 3 (ул. „Христо Ботев“), и на кръстовището с последния водачът е предприел
маневра за завой наляво. На кръстовището имало поставен знак „Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство“, който водачът пренебрегнал,
въпреки че възприел движения се в този момент по Републикански път III (ул.
„Христо Ботев“) с посока от гр. Ловеч към гр. Левски се движел влекач „МАН
ТГХ“, с рег. № ЕВ7242ВК, с прикачено към него полуремарке „Шмитц СГФ
С3“ на път с предимство. При процесното кръстовище имало поставен знак за
навлизане в населено място, който задавал ограничение на максималната
скорост на влекач „МАН ТГХ“, с рег. № ЕВ7242ВК, която водачът
пренебрегнал, тъй като към момента на приближаване към кръстовището
същият не намалил, за да навлезе в участъка с максимална скорост от 50 км/ч.
3
Преди приближаване на кръстовището водачът на влекач „МАН ТГХ“, с рег.
№ ЕВ7242ВК възприел водача МПС с марка „Опел“, модел „Зафира“, който
предприел маневра за ляв завой и включване в движението на насрещно
движещите се автомобили на влекач „МАН ТГХ“, с рег. № ЕВ7242ВК. В
района на кръстовището с ул. „Васил Левски“ в с. Умаревци, водачът на
влекача предприел маневра за заобикаляне от ляво на извършващия маневра за
завой наляво лек автомобил „Опел“, модел „Зафира“, при което траекторията
на двете МПС-та се пресякла и настъпило съприкосновение помежду им.
Вследствие на удара влекач „МАН ТГХ“, с рег. № ЕВ7242ВК, с прикачено към
него полуремарке „Шмитц СГФ С3“ навлязъл в крайпътните площи от лявата
страна и се ударил в оградата и крайпътните дървета. Съдът кредитира
показанията и на двамата свидетели като подробни, последователни и
логични. От разказаното от същите се установява датата, мястото и механизма
на процесното ПТП. И двамата свидетели непротиворечиво посочват, че ПТП-
то е настъпило в светлата част на денонощието и при влажен асфалт.
От представените към исковата молба писмени доказателства във връзка
със завеждане на преписката по щетата, доклада по щетата и калкулацията и
изводите от изготвеното заключение по назначената съдебно-автотехническа
експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено
от експерт в съответната област след запознаване с материалите по делото, се
установява, че причинените щети са предимно в предната част на влекача и са
в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Експертът е обяснил, че
стойността за възстановяването им по средни пазарни цени към датата на
ПТП е 66840,00 лева. В заключението е посочено, че водачът на влекача е
имал възможност да види другия автомобил на разстояние 54,95 метра от
мястото на удара, а водачът на лекия автомобил е могъл да види влекача на
разстояние от 14 метра от мястото на удара. Видно от показанията на
свидетелите, мотивите към Решение 04.04.2022 г., постановено по НАХД №
192/2022 г. на Районен съд – Ловеч, и експертните изводи, причините за
настъпване на ПТП-то са поведението на водача на лек автомобил „Опел
Зафира“, който не се е съобразил с указанията на пътен знак Б2-„Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство“ и не е пропуснал движещия се
с предимство влекач „МАН ТГХ“ с прикачено към него полуремарке „Шмитц
СГФ С3“, и поведението на водача на влекач „МАН ТГХ“ с прикачено към
него полуремарке „Шмитц СГФ С3“, който се е движел със скорост 70 км/ч
4
при 50 максимално допустима в района на процесното ПТП и е предприел
маневра за заобикаляне от ляво през лентата за насрещно движение. Вещото
лице подробно и аргументирано е посочило, че ако водачът на влекач „МАН
ТГХ“, с рег. № ЕВ7242ВК е спазил максималната позволена скорост в района
на сблъсъка и е предприел аварийно спиране, без да навлиза в лентата за
насрещно движение, а водачът на лек автомобил „Опел Зафира“ е изчакал
преминаването на влекач „МАН ТГХ“, с рег. № ЕВ7242ВК и след това е
предприел маневрата за ляв завой, произшествието е можело да бъде
предотвратено.
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между
страните, че към момента на процесното ПТП влекач марка „МАН“, модел
„ТГХ“, peг. № ЕВ7242ВК с прикачено полуремарке марка „Шмиц“, модел
„СГФ СЗ“ е имал сключен застрахователен договор за застраховка „Каско на
МПС” № 00500100394935/04.01.2021 г. при ищеца, а МПС с марка „Опел“,
модел „Зафира“, с per. № ОВ1043ВН е имал сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество, както и че за
процесното ПТП при ищеца е заведена претенция под №
**********/08.06.2021 г., във връзка с която е определено обезщетение в
размер на 55700,00 лева, изплатено на 02.06.2022 г. на собственика на
увредения влекач.
С регресна покана, получена на 09.06.2022 г., ответникът бил поканен да
заплати сумата в размер на 55715,00 лева, с включени 15,00 лева
ликвидационни разноски. По делото няма данни за настъпило плащане или
отказ, за който ищецът да е уведомен.
С оглед приетите фактически положения районният съд достигна до
следните изводи от правна страна:
Съдът е бил сезиран с осъдителен иск по чл. 411 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД.
В настоящия случай съдът счита, че са доказани предпоставките за
уважаване на главния иск – да е сключен договор за имуществено
застраховане между ищеца и собственика на увреденото имущество, в срока
на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи
5
риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил
на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните
вреди. Съгласно чл. 410 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне.
От писмените доказателства, представени с исковата молба и
приобщени по делото, от разпита на водачите на МПС-тата, участвали в
произшествието, и кредитираните експертни изводи се установява, че причина
за настъпване на процесния инцидент е както поведението на водача,
застрахован при ищеца, така и поведението на водача, застрахован при
ответника. С оглед събраните по делото доказателства съдът счита, че
поведението на всеки от водачите поравно е било в пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка с настъпване на процесното ПТП. Предвид
разпоредбата на чл. 411 от КЗ касателно дължимостта на обичайните
разноски, се дължи и сумата за ликвидационни разноски. С оглед на това,
доколкото не спори между страните, че по заведената при застрахователя –
ищец щета е извършено плащане за отремонтиране на вредите в размер на
55700,00 лева, претенцията за ликвидационни разноски е в претенциран
размер от 15,00 лева, а по делото се установява, че необходимата сума за
ремонт възлиза в по-голям размер - 66840,00 лева, съдът счита претенцията
на ищеца за регрес по предявения частичен иск в размер на 10000,00 лева (от
27865,00 лева) за основателен.
Неоснователни са възраженията в отговора на исковата молба – по
делото успешно се установява твърдения от ищеца механизъм на процесното
ПТП, наличието на виновното поведение и на двамата водачи с равен принос
и основателността на претенцията в предявения частичен размер пред
настоящия съд.
Искането за присъждане на законна лихва от подаване на исковата молба
до окончателно изплащане на вземането следва да се уважи като основателен
като последица от уважаване на иска за главница.
Що се отнася до акцесорния иск за лихва за сумата в размер на 793,81
лева за периода от 10.07.2022 г . до 05.04.2023 г., следва да се посочи, че по
6
делото се доказа изпращането и получаването на 09.06.2022 г. до ответника на
регресна покана, но не се доказаха твърденията на ответника за постановяване
на отказ и уведомяването на ищеца за това. По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадане в забава на
длъжника, като и двете предпоставки са установени по делото. Ответникът е
получил регресната покана на 09.06.2022 г. Следователно същият е следвало
да плати или да откаже до 09.07.2022 г. съгласно разпоредбата на чл. 412, ал. 3
от КЗ, когато е изтекъл 30-дневният срок от поканата. Следва обаче да се
отбележи, че депозирането на отказ по-рано е без значение предвид
възможността на ответника да изпълни и след това, до изтичането на 30-
дневния срок. Следователно ответникът е изпаднал в забава на 10.07.2022 г.
Размерът на обезщетението за забава върху сумата от 10000,00 лева за периода
от 10.07.2022 г . до 05.04.2023 г., определен от съда по реда на чл. 162 от ГПК,
възлиза на 787,47 лева, до която сума акцесорният иск е основателен и следва
да се уважи, като същият следва се отхвърли за размера над 787,47 лева до
пълния претендиран размер от 793,81 лева.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК в
полза на ищеца и ответника се дължат разноски с оглед уважената, респ.
отхвърлената част от исковите претенции. Ищецът е направил разноски за
държавна такса, депозит за възнаграждение на вещо лице и депозит свидетел в
общ размер на 921,75 лева, и отделно се претендира юрисконсултско
възнаграждение. Ответникът е направил разноски в общ размер на 500,00 лева
за депозити за възнаграждение на вещо лице и депозит за свидетел, като
претендира отделно и юрисконсултско възнаграждение. Доколкото съгласно
разпоредбите на ГПК юрисконсултското възнаграждение се определя от съда,
а в Наредбата за правната помощ се предвижда като минимален размер сумата
в размер на 100,00 лева, предвид фактическата и правна сложност на делото
съдът счита, че следва да се определи в полза на ищеца и ответника
юрисконсултско възнаграждение в размер на по 100,00 лева. С оглед
уважената част от исковите претенции в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски в общ размер от 1021,15 лева, а с оглед отхвърлената част от
исковите претенции в полза на ответника следва да се присъдят разноски в
общ размер от 0,35 лева.
Така мотивиран, съдът
7
РЕШИ:
ОСЪЖДА “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, да заплати „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, на основание чл. 411
от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата в размер на 10000,00 лева (предявен като
частичен иск от 27865,00 лева), представляваща ½ от изплатено
застрахователно обезщетение по претенция № **********/08.06.2021 г. за
ПТП на 04.06.2021 г. в района на кръстовището на ул. „Христо Ботев“ и ул.
„Васил Левски“ в с. Умаревци, обл. Ловеч, между влекач марка „МАН“, модел
„ТГХ“, per. № ЕВ7242ВК с прикачено полуремарке марка „Шмиц“, модел
„СГФ СЗ“, и МПС с марка „Опел“, модел „Зафира“, с peг. № ОВ1043ВН, с
включени ликвидационни разноски в размер на 15,00 лева, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 06.04.2023 г., до
окончателното плащане, както и сумата в размер на 787,47 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 10.07.2022 г. до 05.04.2023 г.,
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за забава за сумата над присъдения размер от
787,47 лева до пълния претендиран размер от 793,81 лева.
ОСЪЖДА “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК сумата в размер на 1021,15 лева, представляваща сторени в
първоинстанционното исково производство разноски за държавна такса,
депозит за възнаграждение на вещо лице, депозит за свидетел и
юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената част от исковите
претенции.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор
Колумб“ № 43, да заплати на “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК сумата в размер на 0,35 лева, представляваща сторени в
първоинстанционното исково производство разноски за депозит за
възнаграждение на вещо лице, депозит за свидетел и юрисконсултско
възнаграждение, съобразно отхвърлената част от исковите претенции.
8
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9