О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
2019 Дупница
Номер Година Град
ГО, V-ти
Районен съд – Дупница състав
13.05. 2019
на Година
закрито Мирослав Саневски
В заседание
в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
гражданско 762 2019
дело № по описа за година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано след като с решение № 28/05.02.2019г., постановено по в.гр.д.№ 447/2018г., ОС-Кюстендил е обезсилил решение № 314/21.06.2018г., постановено по гр.д.№ 1282/2018г. на РС-Дупница, поправено с решение № 481/24.10.2018г., и е върнал делото на РС-Дупница за ново разглеждане от друг състав на съда.
И.Х.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез пълномощника адв. З.В., e предявил срещу „СПОРТЕЛА“ ООД, ЕИК: *********, гр. Благоевград, бул. „Васил Левски“ № 14, ет. 2, ап. 5, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответното дружество не е собственик на следните недвижими имоти: 1. Място с площ от 600 / шестстотин / квадратни метра, находящо се в местността „Ридо“ / Под селото /, землището на село Пороминово, ведно с построената и находящата се в него сграда с застроена площ от 23 / двадесет и три/ квадратни метра, състояща се от стая и салон, при съседи на имота: Славе Николов Захариев, Асен Владимиров Топалски, място на Иванка Стойчева Бояджиева и Илка Викторова Бояджиева и баир и 2. Незастроено място с площ от 500 / петстотин / квадратни метра, находящо се в местността „Ридо“ /Под селото/, землището на село Пороминово, при съседи: Славе Николов Захариев, Асен Владимиров Топалски, баир и място на Иванка Стойчева Бояджиева и Илка Викторова Бояджиева, които два имота са включени и попадат в новообразувания имот № 000217 - собственост на ответното дружество.
Ищецът твърди, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 155, том ІІІ, рег. № 5298, дело № 514/05.12.2007г. на Стефан С.-*** д-вие РС-Дупница, закупил следния недвижим имот: Поземлен имот с планоснимачен № 1, попадащ в земилщето на с. Пороминово, общ. Кочериново, обл. Кюстендил, в местността „Ридо“, с площ от 1100 кв.м., извън регулационния план на селото, ведно с построената в имота сграда със застроена площ 23 кв.м., състояща се от стая и салон, при съседи на имота: от запад-лозе на Асен Топалски, от север-лозе на Слави Н. Захариев, от изток-мера и от юг-мера. За да бъде изповядан този нотариален акт за покупко-продажба, продавачите са се легитимирали като собственици на продавания имот на основание нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот на основание § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ № 138, том ІІ, рег. № 3794, дело № 308/2004г. и нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност и наследство № 37, том ІІ, рег. № 3793, дело № 307/2004г., двата по описа на нотариус Стефан С..
За да бъдат признати за собственици на имота, продавачите са представили надлежни документи пред нотариуса, че са заплатили стойността на земята на Община Кочериново, съгласно оценка на назначената комисия и със заповед на Кмета на общината им е призната и предоставена собствеността върху имота. За изповядване на сделката, с която ищецът е закупил имота, от страна на Община Кочериново е презаверена на 15.10.2007г. съгласуваната от тях скица от 01.03.2004г.
Впоследствие при опита на ищеца да бъде записан в регистъра към плана, като собственик на процесния имот и да му бъде издадена скица, от община Кочериново са му отказали с мотива, че този имот не съществува на плана, независимо че са издали редица документи пред това и са презаверили скицата, послужила за изповядване на сделката, независимо че имотът своевременно е деклариран пред данъчна служба на Община Кочериново с декларация вх. № 1001- 4920 / 17.12.2007г. и ежегодно му се начисляват и същият заплаща дължимите данъци. Кореспонденцията на ищеца с Община Кочериново продължила години наред, като дори и влязлото в сила решение по адм. дело № 308 по описа на КАС за 2008г. не му е осигурило издаването на скица и са го препратили към ОСЗ - град Кочериново, които да издадат скица, независимо че това е имот, попадащ в зоната на § 4 и като такава земя компетентността е на Кмета на общината.
С оглед на това препращане, ищецът подал заявление до ОСЗ Кочериново за снабдяване със скица на процесния имот, като от тази служба също са отказали да издадат такава с писмо изх. № ПО-05-336 от 10.11.2014г., който отказ е оспорван и по което оспорване е образувано адм. дело № 155/2015г. на АС-Кюстендил. От административния съд е отхвърлена като неоснователна жалбата на ищеца по подробно посочите в решението съображения, като съгласно мотивите на решението били предприети действия по заснемането и нанасянето на закупения от ищеца имот в КВС.
От ОСЗ-Кочериново с писмо № ПО-05-173 от 08.03.2017г. са отговорили, че имотът, закупен от ищеца, засяга, респ. попада в имот № 000048 - пасище с храсти, което с Решение № 5003 от 19.02.1999г. е записано в собственост на Община Кочериново и който имот е предоставен в собственост от Община Кочериново на ответното дружество, след което от него са образувани нови имоти и в имот с № 000217 - собственост на ответното дружество, понастоящем попада закупения от ищеца недвижим имот.
Ищецът счита, че Община Кочериново няма как да предостави в собственост на ответното дружество процесните имоти, които никога не са включвани в блок на ТКЗС, а винаги са владени и ползвани както от праводателите на ищеца, така и от него понастоящем. След като имотите са предоставени съгласно §4а и 4б на праводателите на ищеца от страна на Община Кочериново и същите са го застроили и заплатили в законовия срок, издадена е заповед на Кмета на Общината, с която им е предоставен и са се снабдили по надлежния ред с нотариален акт, установяващ собствеността им, то последващото предоставяне на имота в собственост на ответното дружество е незаконосъобразно и е непротивопоставимо на собствеността на ищеца.
Ответното дружество изразява становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че е придобило законосъобразно /като апортна вноска/ от Община Кочериново имот № 000048, в който се твърди, че попадат процесните имоти, а от своя страна Община Кочериново е придобила имот № 000048 законосъобразно, доколкото й е възстановен по съответният административен ред от ПК - Кочериново, за което е издадено Решение №5003/19.02.1999 г., заедно със скица.
Оспорва твърдението на ищеца, че описаните в исковата молба имоти са били собственост на праводателите на ищеца, тъй като същите представляват земеделска земя, която праводателите на ищеца не са придобили реда ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, а законът забранява придобиването на земеделски земи по различен от ЗСПЗЗ ред. Доколкото праводателите на ищеца не са собственици на процесните имоти, същите не са могли да прехвърлят собствеността на ищеца на 5.12.2007г., още повече, че с Решение №5003/19.02.1999 г. на ПК - Кочериново, Община Кочериново е придобила правото на собственост върху имот № 00048 по КВС на с. Пороминово, в който попадта и процесните имоти, и видно от Решение №627/5.6.2006 г. на КОС по ф.д. №326/2006 г., Общината е апортирала същият на ответното дружество, което владее имота като негов собственик от тогава до днес. Нещо повече, в началото на 2007 г. го е разделила на 4 отделни имота, един от който имот №000217 на който заедно с останалите 3 имота на 14.09.2007 г., е променила предназначението от земеделски земи, в имоти за жилищно строителство с Решение № №8/14.09.2007г. на Областна дирекция „Земеделие и гори“ Кюстендил.
Оспорва твърденията на ищеца, че на праводателите на праводателите му са дадени за ползване процесните имот и те са придобили право на собственост върху същите по реда на § 4 от ЗСПЗЗ, защото са заплатили стойността на земята на Община Кочериново по оценка изготвена надлежно от комисия и със Заповед на Кмета на Община Кочериново им е призната собствеността върху имота или имотите. Оспорва и твърденията, че имотите попадат в зона на земи, предоставени за ползване по § 4 от ЗСПЗЗ.
Ответното дружество не оспорва, че описаният в Нотариален акт за покупко-продажба № 155, т. 111, рег. №5248, д. №594/5.12.2007 г. имот попада в имот № 000048 по КВС на с.Пороминово. Последният е възстановен в собственост на Община Кочериново по реда на ЗСПЗЗ с Решение №5003/19.2.1999 г. на ПК-Кочериново, в т.10 от което подробно е описан имота. Във връзка с Решения на ОбС Кочериново, КОС в проведено на 25.5.2005 г. о.с.з. е постановил Определение, с което е приел пазарна оценка на имот № 000048, след което е постановил Съдебно решение № 627 по ф.д. №326/2006г., с което е гореописаният имот № 000048 е апортиран в собственост на дружеството, както е утвърдил и устав на дружеството, в който също е записана апортната вноска. След като дружеството е придобило имота, с цел промяна на предназначението му от земеделска земя в такава за неземеделски нужди от имот №000048 е образувала четири по-малки имота, единият от който № 000217, в който не се спори, че попада имота описан в н.акт от 2007г. на който ищеца твърди, че е собственик. С Решение №8/14.9.2007 г., имот №000217 е променен от земеделска земя - за жилищно строителство, заедно с останалите имоти попадащи в имот № 000048. За имот № 000217 е одобрен и ПУП за застрояване със жилищни сгради, както и издадено Разрешение за строеж №1/5.1.2011г. на алейна мрежа в цялото вилно селище „Спортела“ в което попадат всички имоти образувани от имот № 000048, включително и имот №000217. На 18.5.2017 г. започнало строителството на алейната мрежа която включва и имот №000217.
Съдът намира, че така
предявеният иск е недопустим, поради липса на правен интерес от предявяването
му, по следните съображения:
Задължителна процесуална предпоставка за допустимост
на установителния иск по чл. 124, ал. 1 ГПК е правен интерес при
ищеца от установяване на посоченото обстоятелство с влязло в сила решение. Това
е задължителна процесуална предпоставка и за всички останали искове, но с оглед
най-широкия кръг легитимирани лица да търсят правната защита
чрез установителен иск, законодателят изрично го е посочил при този
вид искове, с цитираната норма. С Тълкувателно решение 8/2012г., ОСГТК на ВКС
приема, че при установителните искове /включително и отрицателните/ в най-голяма
степен се откроява разликата между спорното право и правото, което може да се
окаже засегнато от правния спор. Първото има качеството „предмет на иска”,
защото е обект на противоречиви правни твърдения на страните по спора. Когато
ищецът твърди, че определено право не съществува, предмет на спора и на исковия
процес е отричаното от него право. При отрицателния установителен иск за
собственост, след като ищецът изобщо отрича правото на ответника, последният
трябва да изчерпи в процеса всички основания, на които то е могло да се породи.
Когато е уважен отрицателен установителен иск за собственост, това претендирано
от ответника право е отречено, без оглед на конкретно определено правопораждащо
основание, а с оглед на всички възможни негови основания. Ако с решението бъде
установено несъществуването на спорното право, защитната функция на процеса е по
отношение на субективното право на ищеца, чието съществуване и реализация са
били засегнати от отреченото със съдебното решение право. Правният интерес от
решаване на правния спор винаги произтича от конкретните обстоятелства, в които
спорът се изразява и чрез които всеки от спорещите твърди, че се засяга
правната му сфера. Видът на иска е призван да гарантира постигането на
необходимата и достатъчна по вид и обем защита на материалните права. Такава
защита в случаите на отрицателен установителен иск за собственост или друго вещно
право би се постигнала чрез отричане със сила на пресъдено нещо на
претендираното от ответника право.
Правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост
или друго вещно право се поражда от твърдението за наличие на притежавано от
ищеца, различно от спорното, право върху същия обект, чието съществуване би
било отречено или пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от
неоснователната претенция на насрещната страна в спора.
Интерес от отрицателния установителен иск за собственост
може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както
и при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ
обект. С отрицателен установителен иск могат да се защитават и фактически
състояния. Такъв е случаят, при който владението е смутено /но не е отнето/
преди да са изтекли шест месеца от установяването му от лице, което
неоснователно претендира, че е собственик. Интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск е налице и когато ищецът има възможност да
придобие имота на оригинерно основание или по реституция, ако отрече
претендираните от ответника права.
Всяка страна, независимо от процесуалното си качество,
следва да установи фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания или
възражения. При отрицателния установителен иск за собственост и други вещни
права ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес. Той
следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор,
като докаже фактите, от които то произтича. В противен случай, ищецът ще бъде
освободен от това да доказва каквото и да било претендирано от него право върху
вещта. Единствено ответникът ще е длъжен да доказва съществуването на
отричаното от ищеца право на собственост или друго вещно право, докато ищецът
ще се задоволи само с възраженията си, че такова право не е възниквало или е
било погасено. Ако по волята на ищеца началото на процеса бъде поставено при
условия, изискващи активност при доказването единствено от страна на ответника
по отрицателния установителен иск, това би означавало да се защитава право,
което изобщо може и да не съществува. Ако ищецът не докаже твърденията, с които
обосновава правния си интерес, производството се прекратява. Въпросът за
евентуалното наличие, респективно липсата на самостоятелно право на ищеца е
свързан с преценката на съда за правния интерес от установяването, т.е. за
допустимостта на иска като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането
му, но не е част от предмета на претенцията. Наличието на правен интерес се
преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба,
като при оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които те
произтичат. Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването
му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото. Когато
констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът прекратява производството по
делото, без да се произнася по основателността на претенцията – дали ответникът
притежава или не претендираното от него и отричано от ищеца вещно право.
Настоящият съдебен състав намира, въз основа на съвкупния
анализ на събраните по делото доказателства при предходното разглеждане на
делото, че ищецът не е доказал твърденията, с които обосновава правния си
интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за процесните имоти, а
именно, че е придобил същите с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 155, том ІІІ, рег. № 5298, дело №
514/05.12.2007г. на Стефан С.-*** д-вие РС-Дупница, като продавачите са се
легитимирали като собственици на продавания имот на основание нотариален акт за
право на собственост върху недвижим имот на основание § 4а и § 4б от ПЗР на
ЗСПЗЗ № 138, том ІІ, рег. № 3794, дело № 308/2004г. и нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по давност и наследство № 37, том ІІ,
рег. № 3793, дело № 307/2004г., двата по описа на нотариус Стефан С..
От събраните по делото писмени доказателства и заключението
на вещото лице по назначената и изслушана съдебно техническа експертиза се
установява, че описаният в Нотариален акт за покупко-продажба №155, т.111.
рег.№5248, д.№594/5.12.2007 г. имот попада в имот № 000048 по КВС на с.Пороминово.
Имот № 000048 по КВС на с.Пороминово е възстановен в собственост на Община
Кочериново по реда на ЗСПЗЗ с Решение №5003/19.2.1999 г. на ПК-Кочериново, в т.
10 от което подробно е описан имота. Във връзка с Решения на ОбС Кочериново, ОС-Кюстендил
в проведено на 25.5.2005 г. о.с.з., е постановил Определение, с което е приел
пазарна оценка на имот № 000048, след което е постановил Съдебно решение № 627 по ф.д. №326/2006г., с което имот № 000048
е апортиран в собственост на „СПОРТЕЛА“ ООД.
След като дружеството е придобило имота, с цел промяна на предназначението му
от земеделска земя в такава за неземеделски нужди, от имот № 000048 са
образувани четири по-малки имота, единият от който № 000217, в който не се
спори, че попада имота, на който ищецът твърди, че е собственик.
Не са събрани по делото доказателства, че праводателите на
ищеца са били собственици на процесните имоти. Ищецът твърди, че праводателите
му са придобили правото на собственост върху имотите по реда на § 4 от ЗСПЗЗ,
защото са заплатили стойността на земята на Община Кочериново по оценка
изготвена надлежно от комисия и със Заповед на Кмета на Община Кочериново им е
призната собствеността върху имота или имотите. Не са събрани обаче
доказателства в подкрепа на тези твърдения. Нито една от предвидените в параграф 4
хипотези не е налице в случая за да се приеме, че праводателите на ищеца са
били собственици на описаните имоти. Предвид на това следва да се приеме, че те
не са имали правото да закупят имота като ползватели. На следващо място, дори и
да са попадали в една от тези хипотези, то по делото не са събрани
доказателства, въз основа на които да се установи проведена процедура. Видно от
заключението на вещото лице по СТЕ, за описаните имоти няма одобрени
изискуемите се по § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ помощен план и план на новообразувани
имоти, както и кадастрална карта. Липсата на такива се установява и от изисканите
и приложени като доказателство по делото справки от Община Кочериново.
Както се посочи по-горе, въпросът за евентуалното наличие,
респективно липсата на самостоятелно право на ищеца е свързан с преценката на
съда за правния интерес от установяването, т.е. за допустимостта на иска като
абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му. Тъй като в случая ищеца
не установява да има самостоятелно право на собственост върху имот, който
попада в имота, собственост на ответното дружество, за него не е налице правен
интерес от воденето на предявения отрицателен установителен иск.
Водим от горното и на основание чл. 130 ГПК, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 762/2019г. по описа на Районен съд-Дупница, поради недопустимост на предявения отрицателен установителен иск.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
Определението подлежи на обжалване пред Кюстендилския окръжен съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: