Решение по дело №2316/2018 на Окръжен съд - Варна

   Р Е Ш Е Н И Е

№ ………..…/05.02.2020 г.

гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание, проведено на девети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                         ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА КОСТАДИНОВА

 

при секретар Нина Иванова,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 2316 по описа за 2018 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявен от Г.С.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, м-ст Сотира No 314 срещу Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша" № 2, представлявана от Главния прокурор на РБ, обективно кумулативно съединени искове, както следва:

- с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 900 000 / деветстотин хиляди / лева за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в преживян психически стрес, огорчение, страх, безнадежност, отчаяние, безизходица, паника, депресия, емоционално отдалечаване от близките, влошено физическо и психично здраве, сериозни финансови проблеми за семейството му, компрометиране на доброто му име в обществото и като професионалист, лишаването от право на труд, които са пряка и непосредствена последица от неправомерно повдигнато и поддържано обвинение в престъпление по чл. 116 НК, за което бил оправдан с присъда No 156 /23.06.2016г., постановена по к.н.д. No 107 / 2016г. по описа на ВКС, II НО.

Претендира се и законна лихва, считано от датата на влизане в законна сила на присъда No 156 /23.06.2016г., постановена по к.н.д. No 107 / 2016г. по описа на ВКС, II НО – 23.06.2016г. до окончателното изплащане на задължението.

-с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 1 000 / хиляда / лева, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неоснователното искане за възобновяване на производството по обвинение за престъпление по чл. 116 НК. 

Претендира се и законна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съд до окончателното изплащане на задължението.

- с правно основание чл.2б, ал.1 ЗОДОВ да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 20 000 / двадесет хиляди / лева за причинени неимуществени вреди, настъпили от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6 пар.1 от Конвенцията.

Претендира се и законна лихва, считано от датата на влизане в законна сила на присъда No 156 /23.06.2016г., постановена по к.н.д. No 107 / 2016г. по описа на ВКС, II НО – 23.06.2016г. до окончателното изплащане на задължението.

В рамките на производството от ответника е направено възражение с право основание чл. 5 от ЗОДОВ  с твърдение, че по изключителна вина на ищеца, поради късното му даване на обясненя, производството е продължило за посочения период.

ИЩЕЦЪТ твърди, че на 20.04.2007г., на основание чл. 212, ал.2 от НПК е било започнато ДП № 3050/07г. на ОДП-гр. Варна срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл. 142, ал.1 от НК-отвличане. Отново при условията на чл. 212, ал.2 от НК на 14.05.2007г. било започнато и ДП № 3670/2007г. по описа на ОДП-гр. Варна срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл. 115 от НК-убийство. С постановление от 17.05.2007 г., Прокурор при Варненска окръжна прокуратура /ВОП/ е обединил ДП № 3050/2007 г. и № 3670/2007 г. на основание установена връзка между двете деяния, като обединеното производство е продължило под ДП № 3050/2007 г. на ОДП - Варна.

С Постановление от 19.05.2007г. по ДП № 3050/07г. бил привлечен като обвиняем за извършване на престъпление по чл. 142, ал. 2, т. 5, вр. ал. 1 от НК. С Постановление на Окръжна прокуратура-гр. Варна от същата дата, бил задържан под стража за 48 часа в ОЗ „Следствени арести".

По искане на ВОП във Варненския окръжен съд било образувано ЧНД № 901/2007г. по описа на съда за вземане на постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража" спрямо ищеца. Искането си Прокуратурата мотивирала с наличието на данни по досъдебното производство за извършено престъпление по чл. 116 от НК, за което нямал повдигнато обвинение. Въпреки това, според Прокуратурата съществувала реална опасност да се укрие или да извърши друго престъпление. На 21.05.2007г. ВОС се произнесъл с Определение, с което взел спрямо ищеца най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража", като основният извеждащ мотив на съда бил, че от наличните данни за извършено престъпление по чл. 142 от НК /за което му било повдигнато обвинение/, е налице непосредствена връзка с престъплението по чл. 116 от НК /за което към него момент не бил привлечен към наказателна отговорност/, поради което съществувала опасност да извърши престъпление, свързано с посочените от съда данни по делото за престъпление по чл.116 от НК или действия, съществено затрудняващи разследването по делото. При задържането на ищеца на 19.05.2007г. в сектор „Следствени арести"-гр. Варна, твърди, че бил във възстановителен период след претърпяна сложна хирургическа операция, извършена по спешност, вследствие на две проникващи рани в корема и увреждане на черен дроб.

Определението на ВОС било обжалвано от защитниците на ищеца пред Варненския Апелативен съд, който потвърдил взетата спрямо него мярка за неотклонение по идентични съображения.

С Постановление от 14.06.2007г. по ДП № 3050/07г., на ищеца било повдигнато обвинение по чл. 116, ал.1, т.4, пр.З, т.6, пр. 2 и 3, вр. чл. 20, ал.3 от НК.

С молба от месец март 2008г., депозирана от защитниците му, ищецът поискал от Варненския окръжен съд да измени взетата спрямо него мярка за неотклонение „задържане под стража" в по-лека. С протоколно Определение от 31.03.2008г., постановено по ЧНД № 538/2008г., ВОС оставил без уважение молбата му. Определението на съда било потвърдено от ВАпС по ВЧНД № 149/08г. Основният мотив, както на ВОС, така и на ВАпС за отхвърляне на искането му, бил наличието на повдигнато обвинение по чл. 116 от НК- за престъпление, предвиждащо лишаване от свобода не по-малко от 15 г. или друго по-тежко наказание.

С протоколно Определение № 550/02.06.2008г., постановено по ЧНД 874/08г., ВОС отново оставил без уважение молбата му за изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение „задържане под стража" в по­-лека, аргументирайки се с тежестта на обвинението по чл. 116 от НК. Определение на ВОС било потвърдено от ВАпС по ВЧНД № 258/08г.

На 01.04.2009 г. Варненската Окръжна прокуратура внесла във Варненския Окръжен съд обвинителен акт срещу ищеца за извършени престъпления по чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 3, т. 6, пр. 2 и 3 и т. 9, вр. чл. 20 и по чл. 142, ал. 4 вр. ал. 2, т. 2 и т. 5 вр. ал. 1 вр.чл. 20 от НК, въз основа, на който било образувано НОХД № 458/09г. по описа на ВОС.

На проведеното на 17.06.2009г. съдебно заседание по горното дело, ВОС оставил без уважение молбата на ищеца за промяна на мярката за неотклонение „задържане под стража" в по-лека, мотивирайки се с тежестта на повдигнатите обвинения, и по-специално на обвинението по чл. 116 от НК, който предвижда най-тежките наказания по НК.

С аналогични аргументи в съдебно заседание, проведено на 01.09.2009г. по НОХД № 458/09г., ВОС за пореден път отхвърлил искането на ищеца за изменение на мярката за неотклонение „задържане под стража" в по­-лека, въпреки наличието на медицински данни за влошеното му здравословно състояние, вследствие извършена оперативна интервенция по спешност на 28.08.2009г. Определението било потвърдено от ВАпС по ВЧНД№308/09г.

В съдебно заседание на 08.07.2010г. по НОХД № 458/09г. на ВОС ищецът отново направил искане за изменение на мярката му за неотклонение, позовавайки се на влошеното си здравословно състояние. Въпреки заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза за настъпили в резултат на извършена артроскопия на дясно коляно, увреден хрущял на медиалния кондил на бедрото, увреждане на медиалния /вътрешен/ мениск и разтеглена предна кръстна връзка, съдът приел, че здравословното състояние на ищеца позволявало да пребивава в условията на затвора. Съдът изрично отбелязал, че с оглед обвиненията по чл. 142 НК и чл. 116 НК, срокът на задържането не бил неразумен. С Определение по ВЧНОХД № 400/2010г., Апелативен съд-гр. Варна потвърдил определението на Варненския окръжен съд.

След поредното искане за изменение на мярката за неотклонение, в съдебно заседание на 18.10.2010 г. по НОХД № 458/09г., ВОС назначил СМЕ за установяване на здравословното състояние на ищеца. Според заключението, прието на 26.10.2010 г., било установено, че страда от дисекиращ остеохондрит, скъсване на мениск и увреда на предна кръстна връзка на дясното коляно, придружени с болки в коляното при свиването му. Съдът отново игнорирал данните за здравословното му състояние и за пореден път оставил без уважение искането за изменение на мярката за неотклонение, позовавайки се на тежестта на обвиненията срещу ищеца, предвиждащи най-тежките наказания - очевидно имайки предвид обвинението по чл. 116 НК. Определението на ВОС било потвърден от ВАпС по ВЧНОХД № 400/2010г.

На 31.10.2011 г. Варненският окръжен съд постановил Присъда № 87 по НОХД № 458/09г, с която ищецът бил признат за виновен в извършване на престъпления по чл. 142 НК и чл. 116 НК и осъден на седем години лишаване от свобода при първоначално „строг режим" в затвор по първото обвинение, и на доживотен затвор при първоначален „специален режим" на основание чл. 61, т.1 от ЗИНЗС по обвинението в убийство. Определянето на „специален режим" на изтърпяване на наказанието било обусловено единствено от признаването му за виновен за извършено престъпление по чл. 116 НК и налагането на наказание „доживотен затвор" .

С Определение от същата дата, ВОС потвърдил наложената спрямо ищеца мярка за неотклонение „задържане под стража". В това заседание, съдът изменил мярката за неотклонение, взета спрямо един от останалите подсъдими от „парична гаранция" в „задържане под стража" и същият бил задържан в съдебната зала. Неговото задържане било обусловено от признаването му за виновен в извършване на престъпление по чл. 116 от НК и осъждането му на „доживотен затвор". До постановяване на присъдата, последният бил с мярка за неотклонение „парична гаранция", а преди това с мярка за неотклонение „домашен арест". Задържането му в съдебната зала категорично сочело за наличието на причинна връзка между обвинението по чл. 116 от НК, постановената въз основа на него присъда и последвалата промяна на мярката му за неотклонение в „задържане под стража". Това обстоятелство ясно показвало, че взетата спрямо ищеца най-тежка мярка за неотклонение е била обусловена, именно от повдигнатото обвинение по чл. 116 от НК, а не от обвинението по чл.142 НК, каквото обвинение също било повдигнато на този подсъдим.

Твърди, че условията в ареста, където бил след задържането му на 19.05.2007г. били изключително неприятни и му причинили болки и страдания.

Постановената Присъда № 87 по НОХД № 458/09 г., обжалвал пред ВАпС и било образувано ВНОХД № 50/12г. по описа на съда. С протоколно определение от открито съдебно заседание, проведено на 22.06.2012г., ВАпС оставил без уважение искането на ищеца за изменение на мярката за неотклонение „задържане под стража" в по-лека. С Решение № 105 от 04.07.2012 г., ВАпС потвърдил изцяло присъдата на ВОС, постановена по НОХД № 458/2009 г., с която бил осъден на доживотен затвор за извършено престъпление по чл. 116 НК.

С Решение № 574 от 08.05.2013 г., постановено по КНД № 1902/2012 г. на ВКС-З-то н.о, по жалби на всички подсъдими, решението на въззивната инстанция било отменено изцяло и делото било върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

След връщане на делото, било образувано ВНОХД № 135/13 г. на ВАпС. В това производство, съдът отново оставил без уважение искането на ищеца за промяна на мярката за неотклонение „задържане под стража" в по-­лека, която мярка към този момент ищецът търпял повече от шест години. С решение № 89 от 24.06.2014 г., ВАпС потвърдил изяло Присъда № 82 от 31.10.2011 г. на ВОС. Решението било обжалвано пред ВКС, като с Решение № 141 от 12.05.2015 г., постановено по к.н.д. № 1476/2014г., ВКС отново отменил решението на въззивния съд.

След връщане на делото, с Решение № 180/09.11.2015г. по ВНОХД № 141/15 г. на ВАпС, първоинстанционната присъда била отново потвърдена.

Решението било обжалвано пред ВКС, който с Присъда № 156/23.06.2016г., постановена по к.н.д № 107/2016г. по описа на 2 н.о., отменил Решението на въззивния съд и потвърдената с него присъда на първата инстанция в частта, с която ищецът бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 116 НК и го оправдал по това обвинение. ВКС оставил в сила решението на ВАпС в частта относно обвинението по чл.142 НК, по което на ищеца било наложено наказание от седем години лишаване от свобода. Към датата на произнасяне на окончателния акт на ВКС, определеното с горната присъда наказание от 7 г. било изцяло изтърпяно от ищеца, поради което на 24.06.2016 г. бил освободен от Затвора-Варна.

Към момента на постановяване на присъдата от ВКС ищецът бил с мярка за неотклонение „задържане под стража" в продължение на 9 години един месец и четири дни.

Основният мотив за определяне, а последствие и многократно потвърждаване на мярката за неотклонение се явявала тежестта на обвинението по чл. 116 от НК.

Повдигането и поддържането на обвинение по чл. 116 от НК, по което бил оправдан, както и налагането спрямо него на най-тежката мярка за процесуална принуда - „задържане под стража" причинили на ищеца сериозни имуществени и неимуществени вреди, изразяващи се:

1/  Ищцът твърди, че е изпитал редица негативни чувства - огорчение, страх, безнадежност, отчаяние, безизходица, паника, психично напрежение от самия факт на повдигнатото обвинение и постановената за убийство присъда. Диагностициран бил с „Рецидивиращо депресивно разстройство" и е на поддържаща терапия с антидепресанти, които приемал ежедневно, изписани му били и приемал ежедневно и редица други лекарства-Ессобел и Триттико.

2/ В резултат на постановяване на Присъда № 87/31.10.2011 г. на ВОС, по отношение на ищеца бил приложен „специален режим на изтърпяване на наказанието“ и бил преместен в най-тежкото крило на затвора при убийци и рецидивисти, което допълнително влошило, както физическото му, така и психическото му здраве.

3/ Изпитвал притеснения за болките и страданията на неговите близки – емоционалното отдалечаване със синовете му;

4/ Възникнали сериозни финансови проблеми за семейството му;

5/ Злепоставен бил в обществото, опозорено било доброто му име на гражданин и професионалист в резултат на публикациите в медиите;

6/ Бил лишен от възможността да работи, да участва в гражданския оборот - служебното му правоотношение било прекратено, тъй като реално бил възпрепятстван да упражнява каквато и да била трудова заетост, съответно търговска дейност.

Ищецът твърди, че в допълнение на всичко преживяно, на 23.12.2016г. Главният Прокурор внесъл искане до ВКС за възобновяване на наказателното дело срещу ищеца и един от останалите подсъдими, по което искане ВКС се произнесъл с Решение № 136/22.06.2017г. по КНД № 473/2017г., с което възобновил наказателното производство по КНД № 107/2016г. по описа на II н.о в частта, с която било потвърдено приложението на чл. 59 от НК по отношение на другия подсъдим, като в останалата част, искането на Главния Прокурор било оставено без уважение. Искането на Прокуратурата за възобновяване на наказателното дело спрямо ищеца, макар и направено съобразно закона и правомощията, които тя притежавала, причинили на ищеца допълнителен стрес и притеснения, отново изпитал страх и несигурност за живота и бъдещето си.

С Определение от 22.08.20017г., постановено по НОХД № 458/09г. на ВОС, ищецът бил осъден да заплати в полза на Националното бюро за правна помощ сумата от 1 000 лева, представляваща заплатено от Бюрото адвокатско възнаграждение за предоставената му служебна защита в производството по възобновяване на КД № 473/2017г. по описа на ВКС, съгласно решение № ВН-СФ-6499-13621/2017/12.06.2017г. въпреки, че с крайният акт на съда, спрямо ищеца производството по делото не било възобновено и се представлявал от упълномощен защитник. Искането за възобновяване било единствено във връзка с оправдаването на ищеца по обвинението по чл. 116 НК. Депозирал пред Варненския Апелативен съд частна жалба, с която поискал да бъде отменено Определението на ВОС, но същото било потвърдено с Определение № 325/03.10.2017г. по ВЧНД № 403/2017г., което влязло в законна сила в деня на постановяването му, предвид неговата необжалваемост. Ето защо, искането на Прокуратурата за възобновяване на наказателното производство спрямо ищеца, макар и извършено в рамките на закона и правомощията й, но явявайки се по съществото си неоснователно, му причинили и  имуществена вреда в размер на 1 000 лв. и поставило ищеца в позицията на длъжник спрямо Държавата.

След окончателното приключване на наказателното производство, Прокуратурата не спазила изискването на чл. 11, ал. 2 от ЗОДОВ след влизане в сила на оправдателната присъда по обвинението по чл. 116 от НК, да оповести чрез средствата за масова информация, че ищецът не е извършил престъплението, в което бил обвинен, предвид широкото отразяване в медийното пространство на факта на обвинението за убийство и задържането му под стража. Предвид бездействието на Прокуратурата, попадал неколкократно в ситуацията да обяснява на близки и познати, че е оправдан по обвинението в убийство, което му причинявало допълнително неудобство и притеснения.

Ищецът твърди, че в конкретния случай не спазен
разумния срок за разглеждане и решаване на делото, по смисъла на 6, §
1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи,
което допълнително увеличило негативните последици, които търпял вследствиеводеното срещу него наказателно производство, продължило девет години, един месец и четири дни, считано от датата на задържането му на 19.05.2007г., изразяващи се в преживян неимоверен стрес, безпокойство, физически и душевни терзания. През целия период на водене на наказателното производство, лично ищецът бил станал причина за отлагане на делото един, единствен път и то по преценка на съда, тъй като имал висока температура и ВОС преценил, че не може да присъства в съдебната зала в такова състояние. Със Заявление, вх. № PC-16-485 от 14.12.2016 г. по описа на Инспектората към ВСС, ищецът поискал да му бъде изплатено обезщетение, за това, че делото не било разгледано и решено в разумни срокове. С писмо, per. № 94-Г-75/21.06.2017г. на Министъра на Правосъдието бил уведомен, че въз основа на подаденото от него заявление и установените от Инспектората към ВСС факти и обстоятелства, било налице нарушаване на правото ми на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, по смисъла на 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Със същото писмо, му било предложено обезщетение в размер на 2 900 лв., което считал за несправедливо и което отказал.

Твърди, че всички претърпени от него и описани по-горе вреди, са в пряка причинна връзка с повдигнатото обвинение в убийство по чл. 116, ал.1, т.4, пр.3, т.6, пр. 2 и 3, вр. чл. 20, ал.3 от НК, по което в последствие бил оправдан. Вследствие неправомерно повдигнатото му обвинение по чл. 116 НК, през цялото време на наказателното производство, протекло за девет години, един месец и четири дни, ищецът бил с най-тежката мярка за процесуална принуда „задържане под стража", изпитвал неудобства, чувствал се унизен, притеснен и несигурен, били увредени физическото и психическото му здраве, бил лишен от възможността да полага труд и да се ползва от неговите блага.

В резултат на незаконосъобразните актове, действия и бездействия на ответника - Прокуратура на Република България, ищецът претърпял имуществени и неимуществени вреди.

В съдебно заседание поддържа претенцията си и моли за уважаване на иска, както и за присъждане на разноски.

 

В срок по чл.131 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА е постъпил отговор на исковата молба, в който заявява, че исковете са неоснователни.

Твърди се, че не се доказва, че посочените от ищеца вреди са единствено от повдигнатото обвинение по чл. 116 от НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда, както и, че във връзка със същото досъдебно производство е внесен обвинителен акт и за престъпление по чл. 142 от НК, по което обвинение има постановена осъдителна присъда, че не могат да се отграничат от кое обвинение са твърдените неимуществени вреди.

Твърди, че здравословното състояние на ищеца не е увредено в резултат на задържането му под стража и в местата за лишаване от свобода. Здравословните проблеми на ищеца са възникнали преди повдигане на обвинение на престъпленията по чл. 142 /и това по чл. 116 от НК/ - 16.04.2007 год. Ищецът е претърпял животоспасяваща операция след наръгване в областта на стомаха и черния дроб на 06.01.2007 год. По време на задържането му оплакванията му в тази насока са били обект на изследвания и медицински грижи. Твърди, че същите са били в адекватна и пълна форма. Здравословното състояние, включително посочените от ищеца здравословни проблеми, са били изследвани от съда в две инстанции при обсъждане на мярката му за неотклонение.

От 26.07.2007 год. съпругата на ищеца била встъпила като негов защитник по делото, т.е. контактите между него и нея не са били ограничавани по никакъв начин. В края на м. февруари 2012 год. ищецът бил упълномощил сина си С. Ганиславов Н. да го представлява и защитава по воденото наказателно производство. Tези обстоятелства сочели на изключително голямо доверие, близки и здрави, дълбоки и искрени отношения.

Прокуратурата оспорва обстоятелството, че ищецът е работил като управител на посоченото от него търговско дружество към датата на задържането му – 17.05.2007г. От справка в регистър АПИС се установявало, че към тази дата, а и след нея, ищецът не бил вписан като управител на това дружество. От материалите от наказателното производство било видно, че в него той е определян, че работел като служител, като административен директор, като управител, на „Трансинс" ЕООД, като управител на търговска база на „Ферометалснаб" ЕООД, че работел в „Трансинс авторециклиращ консорциум", в „Трансинс рециклираща компания" ЕООД.

От представената от ищеца справка за статута на социално осигуряване от НОИ е видно, че такова осигуряване той е имал през последните два месеца на 2003 год., за м. 01. 2004 год., през 2005 год., за месеците 01.02.03.05.06.07.08, на 2006 год. Въпреки, че е задържан на 17.05.2007 год. социалното му осигуряване е продължило до м.09.2008 год. Поради това ответникът оспорва и твърди, че няма доказателства, респ. ищецът не е получавал доходи от правоотношения, с твърдяното от него дружество -„Трансинс рециклираща компания" ЕООД, а доколкото с присъдата по НОХД № 458/09 г. по описа на ОС - Варна му е определено наказание „лишаване от свобода" за срок от седем години, твърдените безпокойства по повод на финансови затруднения от негови близки не следвало да се обсъждат и вземат под внимание.

В тази връзка „атрактивният парцел", за който се говори в исковата молба, ищецът е придобил, съобразно справката за вписванията на негово име /налична в материалите по НОХД № 458/2009 год. на ОС Варна/, за сумата от 3000 лева, а съобразно представените с исковата молба доказателства, разпореждането с него е станало на 21.12.2007 год., като ищецът и съпругата му са продали на непълнолетния им към тази дата син - С. Ганиславов Н., за сумата от 400 лева. С оглед на това счита, че не следва да бъдат обсъждани, респ. присъждани обезщетения за негативни усещания у ищеца породени от финансови проблеми на семейството му по време на законното му лишаване от свобода. Нямало твърдения такива отрицателни емоции у него да са съществували след 23.06.2016 год.

В нито един момент от наказателното производство ищецът не е имал оплаквания за влошено психическо или психиатрично състояние.

Твърди, че са налице условията на чл. 5 от ЗОДОВ по претенцията за обезщетение поради неразумен срок. Проведеното разследване от 31.01.2011 год. до произнасянето с окончателен акт на ВКС по делото на 23.06.2016 год., протекло именно за проверка обясненията и на ищеца, и по възраженията, които е направил с оглед твърденията си и доказателствата по делото.

Съставомерното деяние, за което ищецът е осъден с влязла в сила присъда на ОС Варна, за които не е направено искане за възобновяване на наказателното дело и присъдата по отношение на ищеца по НОХД № 458/2009 год. по описа на ОС Варна не е отменена в цялост, а само частично, също е основание за прилагане на разпоредбата на чл. 5 от ЗОДОВ.

От характеристиката, която ищецът е представил с исковата молба е видно, че поне към датата на изготвянето й, общото и психическото състояние на ищеца не е било увредено в отрицателна насока.

Разпоредбата на чл. 11 ал. 1 от ЗОДОВ предвиждала огласяване на постановена оправдателна присъда да се извърши от органа, който я е постановил, т.е. в случая това задължение е тежало върху ВКС. Счита, че това задължение било изпълнено – електронния вариант на в/к „Дневник" от 23.06.2016 год. и на вестник „168 часа" от 08.07.2016 год.

            В случай, че съдът приеме за основателна претенцията на ищеца, ответникът оспорва като прекомерно изключително много завишен размерът на търсенето обезщетение.

Липсвали доказателства ищецът да е платил определената сума за защитата му по производството по КД № 473/17 г. на ВКС.

В съдебно заседание оспорва исковата молба и моли за отхвърляне на иска.

 

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С постановление за привличане на обвиняем от 19.05.2007г. по ДП No 3050 / 2007г. по описа на ОДП – Варна, Г.Н. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 142 ал.2 т.5 вр. ал.1 от НК.

С определение  от 21.05.2007г., постановено по чнд 901 / 2007г. по описа на ВОС, по отношение на Г.Н. – обвиняем по ДП No 3050 / 2007г. по описа на ОДП -Варна е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, като мотивите на съда са, че е налице обосновано предположение, че е извършено престъплението – отвличане, както и че съществува опасност да извърши престъпление, свързано с данните по делото и за престъпление по чл. 116 от НК. Съдът не е възприел доводите за това, че поради хирургична интервенция /заради нанесени порезни рани с нож в коремната област/ здравословното му състояние не позволявало престой в ареста.   С определение от 29.05.2007г., постановено по вчнд No 183 / 2007г. по описа на Апелативен съд – Варна е потвърдено протоколното определение на ВОС от 21.05.2007г.

С постановление за привличане на обвиняем от 14.06.2007г. по ДП No 3050 / 2007г. по описа на ОДП – Варна, Г.Н. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 142 ал.2 т.2 и т. 5 вр. чл.20 ал.3 и чл.116 ал.1 т.4, пр.3, т.6, пр.2 и 3, вр. чл. 20 ал.3 от НК.

С определение  от 31.03.2008г., постановено по чнд 538 / 2008г. по описа на ВОС, е оставено без уважение искането за изменение на мярката за неотклонение, взета по отношение на Г.С.Н. – обвиняем по ДП No 3050 / 2007г. по описа на ОДП -Варна от „задържане под стража“ в по-лека. Мотивите на съда са, че е налице обосновано предположение, че са извършени престъпленията, в които е обвинен,  както  и че същият е в добро общо здравословно състояние. С определение от 08.04.2008г., постановено по вчнд No 149 / 2008г. по описа на Апелативен съд – Варна е потвърдено протоколното определение на ВОС от 31.03.2008г.

С определение  от 02.06.2008г., постановено по чнд 874 / 2008г. по описа на ВОС, е оставено без уважение искането за изменение на мярката за неотклонение, взета по отношение на Г.С.Н. – обвиняем по ДП No 3050 / 2007г. по описа на ОДП -Варна от „задържане под стража“ в по-лека. Мотивите на съда са, че изтичането на една година не е обстоятелства, което да налага изменение. С определение от 10.06.2008г., постановено по вчнд No 258 / 2008г. по описа на Апелативен съд – Варна е потвърдено протоколното определение на ВОС от 02.06.2008г.

С определение  от 22.12.2008г., постановено по чнд 1890 / 2008г. по описа на ВОС, е оставено без уважение искането за изменение на мярката за неотклонение, взета по отношение на Г.С.Н. – обвиняем по ДП No 3050 / 2007г. по описа на ОДП -Варна от „задържане под стража“ в по-лека. С определение на Апелативен съд – Варна е потвърдено протоколното определение на ВОС от 22.12.2008г.

С определение  от 02.02.2009г., постановено по чнд 136 / 2009г. по описа на ВОС, е оставено без уважение искането за изменение на мярката за неотклонение, взета по отношение на Г.С.Н. – обвиняем по ДП No 3050 / 2007г. по описа на ОДП -Варна от „задържане под стража“ в по-лека. С определение на Апелативен съд – Варна е потвърдено протоколното определение на ВОС от 02.02.2009г.

С постановление за привличане на обвиняем от 16.12.2008г. по ДП No 3050 / 2007г. по описа на ОДП – Варна, Г.Н. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 142 ал.4 вр. ал.2 т.2 и 5 вр.ал.1  вр. чл.20 ал.2 и чл.116 ал.1 т.4, пр.3, т.6, пр.2 и 3 и т.9, вр. чл. 20 ал.2 от НК.

В хода на досъдебното производство е изгответно заключение от в.л. д-р Миглена Стамболийска – Н.а с дата: 30.11.2008г., от което се установява, че Г.Н. страда от функционална диспепсия, рефлуксни и язвеноподобни прояви, хроничен леко обострен гастрит, като няма данни за органични увреждания. Дадени са препоръки за допълнителни изследвания и за лечение, като заключението е, че терапията може да се проведе в условията на ОЗ – Варна и здравословното му състояние позволява същия да пребивава в условията на следствения арест или в места за лишаване от свобода.

  На 01.04. 2009г. Окръжна прокуратура внася във ВОС обвинителен акт срещу Н. Н., Г.Н., М. С. и И. Т. А., като Г.Н. е обвинен в това, че на 16.04.2007г. в близост до с. Кичево, обл. Варна, в съучастие като съизвършител с  М. С. и И. А.и с Н. Н., последният като подбудител и помагач, отвлякъл В. Е. и Д. П.с цел противозаконно да ги лиши от свобода, като деянието е извършено от повече от две лица, по отношение на две лица и към отвлечените лица е проявена особена жестокост – престъпление по чл. 142 ал.4 вр. ал.2 т.2 и т.5 вр. ал.1 вр. чл. 20 ал.2 от НК. На 16.04.2007г., в землището на с. Круша, обл. Варна, в съучастие като съизвършител с М. С. и И. А.и с Н. Н., последният като подбудител и помагач, умишлено умъртвил В. П. Е.и Д. И. П., като деянието е извършено предумишлено, по особено мъчителен за убитите и с особена жестокост – престъпление по чл. 116 ал.1 т.4 пр.3 т.6 пр.2 и 3 и т.9 вр. чл. 20 ал.2 от НК.  

В насроченото първо о.с.з на 26.05.2009г. по НОХД 458 / 2009г. по описа на ВОС, не е даден ход на делото, поради заболяване на подс. С.. В о.с.з, проведено на 15.06.2009г. е даден ход на делото, като подсъдимият Г.Н. е заявил, че разбира обвинението, но ще даде обяснения на по-късен етап. В о.с.з., проведени на 15.06.2009г., 16.06.2009г. и 17.06.2009г. са извършени разпити на множество свидетели и вещи лица. С протоколно определение от 17.06.2009г. отново е оставено без уважение искането на Г.Н. за промяна на мярката му за неотклонение в по –лека, като мотивите са, че двете престъпления, за които е обвинен са тежки. Производството по делото е отложено за събиране на допълнителни доказателства – разпит на свидетели и за изготвяне на експертизи.

 Видно от СМЕ, изготвена на 01.09.2009г. по НОХД 458 / 2009г. по описа на ВОС от в.л. д-р П., Г.Н. е опериран на 28.08.2009г. в Еврохоспитал ООД – Варна по  повод на хондромалация на медиален бедрен кондил. Посочено е, че по отношение на оперираната дясна колянна става – в продължение на около 30 дни да не я натоварва с цялата тежест на тялото, като се придвижва с помощни средства /патерици/ и да заема правостоящо положение за кратко време. При извършване на експертизата се наблюдават различни усложнения след оперативна интервенция, вирусна или бактериална инфекция, която следва да се контролира и състоянието да се овладее, вкл. с прием на широкоспектърни антибиотици.  В съдебно заседание, проведено на 01.09.2009г. е изслушано заключението на вещото лице, като е прието, че са налице процесуални пречки по хода на делото, тъй като здравословното състояние на подсъдимия Г.Н. е обективно влошено и съответно продължаване на съдопроизводствените действия в това негово състояние би довело до нарушаване на правото му на защита. Отделно, отново е оставено без уважение искането на Г.Н. за изменение на мярката му за неотклонение в по-лека, което е мотивирано с тежестта на обвинението, сложността на процеса и многообразността на процесуално-следствените действия.

Видно от изготвената по НОХД 458/ 2009г. на ВОС, медицинска справка за Г.Н. /л. 163, том 2/, че на 04.09.2009г. е бил проведен първия контролен преглед от ортопеда, извършил операцията, а на 08.09.2009г. на втория контролен преглед са били свалени и конците от оперативните рани. Коляното е спокойно, с много лек оток. Предписан е курс физиотерапия и рехабилитация за период от две седмици.  Съобразно изготвената СМЕ от 05.10.2009г. от д-р В. Д.и д-р Р.М., за Г.Н. има данни за състояние след артроскопско лечение на дисециращ остеохондрит на дясна бедрена кост, като здравословното състояние на освидетелствания по отношение на това заболяване позволява същия да бъде лекуван в условията на ОЗ –Варна, както и да се явява в съдебни заседания.

На 06.10.2009г., 07.10.2009г. и 08.10.2009г. е даден ход на НОХД 458 / 2009г. на ВОС от фазата на съдебното следствие, като са излушвани свидетели и вещи лица. В о.с.з, проведено на 08.10.2009г. Г.Н. отново заявява, че ще даде обяснения в края на процеса. Производството е отложено за събиране на доказателства – разпит на свидетели и изготвяне на СПЕ.

На 28.10.2009г., както и на 04.11.2009г. по нчд 12073 / 2009г. на СРС – не е даден ход на съдебната поръчка за разпит на вещи лица по делегация, тъй като същите не се явяват.  

На 24.11.2009г. е даден ход на НОХД 458 / 2009г. на ВОС от фазата на съдебното следствие, като са излушвани свидетели и вещи лица.  

На 16.12.2009г. е проведено о.с.з по нчд 14037 / 2009г. на СРС за изслушване на вещи лица по делегация, като същите са изслушани.

На 08.02.2010г., 09.02.2010г., 10.02.2010г. е даден ход на НОХД 458 / 2009г. на ВОС от фазата на съдебното следствие, като са излушвани свидетели,вещи лица, други доказателства са събирани. 

На 22.03.2010г. и 23.03.2010г. е даден ход на НОХД 458 / 2009г. на ВОС от фазата на съдебното следствие, като са излушвани свидетели,вещи лица, други доказателства са събирани.  Отново подсъдимият Н. заявява, че на този етап не желае да дава обяснения.

 Насроченото за 01.06.2010г. о.с.з е отложено, поради заболяване на адв. Станева – процесуален представител на гражданските ищци и частни обвинители.

На 22.06.2010г., 23.06.2010г. и 24.06.2010г. е даден ход на НОХД 458 / 2009г. на ВОС от фазата на съдебното следствие, като са излушвани свидетели и са правени очни ставки.  Отново подсъдимият Н. заявява, че ще даде обяснения след разпита на всички свидетели.

Видно от изготвена на 05.07.2010г. комплексна СМЕ  /л. 344, том 2/ по НОХД 458 / 2009г. на ВОС, че от прегледа на Г.Н. и от епикризата му се установява, че през август 2009г. при артроскопия на дясното коляно са установени следните увреждания: увреден хрущял на медиалния кондил на бедрото, увреждане на медиалния (вътрешен) мениск и разтеглена предна кръстна връзка. Тези увреждания са травматични и се получават при травма на коляното, без да може да се отговори кога точно е станало това травмиране. Към датата на изготвяне на заключението няма показания за спешна оперативна намеса. Поставянето на хондропротективната инжекция в ставата в началото на годината изчерпва консервативното лечение. След изчаквателен период е възможно да се направи артроскопия при показания – блокажи на коляното и вътреставни изливи (вода в коляното). С протоколно определение от 08.07.2010г., постановено по НОХД No 458 / 2009г. на ВОС е оставено без уважение искането на Г.Н. за изменение на мярката му за неотклонение в по-лека. Мотивите на съда са, че престъпленията за които е обвинен са тежки и ограничаването на правото му на придвижване не е извън разумните срокове, като подсъдимите само по себе си са предопределили продължителността, като са отлагали даването на обяснения във времето. Здравословното състояние на Н. не налагало промяна на мярката.

На 23.09.2010г. е даден ход на НОХД 458 / 2009г. на ВОС от фазата на съдебното следствие, като са излушвани свидетели.Отново подсъдимият Н. заявява, че ще даде обяснения в края на съдебното дирене.

Насроченото за 18.10.2010г. по НОХД 458 / 2009г. на ВОС о.с.з е отложено, поради заболяване на подсъдимия И. А..

 Видно от изготвената на 20.10.2010г. комплексна СМЕ  /л. 37, том 4/ по НОХД 458 / 2009г. на ВОС, че от прегледа на Г.Н. и от медицинските документи се установява, че той има следните заболявания: дисекиращ остеохондрит, скъсване на мениск и увреда на предна кръстна връзка на дясно коляно, изискваща оперативно лечение. Вещите лица сочат, че няма нови причини за спешна оперативна намеса или други медицински интервенции, като е назначено медикаментозно лечение, което е необходимо да бъде продължено. Нямало медицински противопоказания консервативното лечение при Н. да продължи в условията на Затвора – Варна. С протоколно определение от 26.10.2010г., постановено по НОХД No 458 / 2009г. на ВОС е оставено без уважение искането на Г.Н. за изменение на мярката му за неотклонение в по-лека. Мотивите на съда са, че престъпленията за които е обвинен са тежки и ограничаването на правото му на придвижване не е извън разумните срокове, както и че здравословното състояние на Н. не налагало промяна на мярката.

Насроченото за 23.11.2010г. по НОХД 458 / 2009г. на ВОС о.с.з е отложено, поради заболяване на защитника на подсъдимия С..

На 31.01.2011г., 02.02.2011г.  е даден ход на НОХД 458 / 2009г. на ВОС от фазата на съдебното следствие, като са излушвани вещи лица и са четени показания на свидетели. Подсъдимият Н. в рамките на съдебното заседание /на 31.01.2011г./ дава за първи път обяснения за случая и в тази връзка делото е отложено за събиране на допълнителни доказателства.

На 13.04.2011г. е даден ход на НОХД 458 / 2009г. на ВОС от фазата на съдебното следствие, като са излушвани свидетели. Подсъдимите С. и А. са дали обяснения, като делото е отложено за събиране на нови доказателства в тази връзка.

На 23.06.2011г. е даден ход на НОХД 458 / 2009г. на ВОС от фазата на съдебното следствие, като са излушвани свидетели и вещи лица. Производството е отложено за събиране на доказателства.

Насроченото за 11.07.2011г. заседание е отложено, поради заболяване на защитника на подсъдимия А..

Насроченото за 25.07.2011г., както и това на 04.08.2011г. заседания също са отложени, поради представени доказателства за ползване на отпуск на част от защитниците по делото за първата дата и поради неявяването им за втората дата. На защитниците са наложени глоби.

На 19.09.2011г. е даден ход на НОХД 458 / 2009г. на ВОС от фазата на съдебното следствие, като са излушвани свидетели, а и подсъдимите Н. и Н. дават отново обяснения.   

На 19.09.2011г. е даден ход на НОХД 458 / 2009г. на ВОС от фазата на съдебното следствие и в края на заседанието е обявен край на същото.

На 26.10.2011г.и 27.10.2011г. е даден ход на НОХД 458 / 2009г. на ВОС от фазата на съдебните прения и дадена последна дума на подсъдимите.

На 31.10.2011г. е постановено присъда по НОХД 458 / 2009г. на ВОС, с която подсъдимият Г.Н. е признат за виновен за това, че:

1/ На 16.04.2007г. в близост до с. Кичево, обл. Варна, в съучастие като съизвършител с  М. С. и И. А.и с Н. Н., последният като подбудител и помагач, отвлякъл В. Е. и Д. П.с цел противозаконно да ги лиши от свобода, като деянието е извършено от повече от две лица и по отношение на две лица – престъпление по чл. 142 ал.2, т.2 и т.5 вр. ал.1 вр. чл. 20 ал.2 от НК и чл. 54 от НК и му определя наказание лишаване от свобода за срок от седем години, което на основание чл. 61 т.2 ЗИНС да изтърпи при първоначален строг режим в затвор, като го оправдава по първоначално възведеното обвинение – към отвлечените лица да е проявена особена жестокост.

2/ На 16.04.2007г., в землището на с. Круша, обл. Варна, в съучастие като съизвършител с М. С. и И. А.и с Н. Н., последният като подбудител и помагач, умишлено умъртвил В. П. Е.и Д. И. П., като деянието е извършено по особено мъчителен за убитите и с особена жестокост, поради което и на основание  чл. 116 ал.1 т.4 пр.3 т.6 пр.2 и 3 вр. чл. 20 ал.2 от НК и чл. 54 от НК му определя наказание доживотен затвор, което на основание чл. 61 т.1 ЗИНС да изтърпи при първоначален специален режим в затвор, като го оправдава по първоначално възведеното обвинение деянието да е извършено умишлено.

На основание чл. 59 ал.1 т.1 от НК е зачетено предварителното задържане на подс. Н., считано от 19.05.2007г. до влизане на присъдата в сила.

С Определение No 927 / 22.08.2017г., постановено по НОХД No 458 / 2009г. по описа на ВОС, Г.С.Н. е осъден да заплати по сметка на Национално бюро за правна помощ сумата от 1000 лв., представляваща заплатено от бюрото адвокатско възнаграждение за предоставената му служебна защита в производство по КД No 473 / 2017г. по описа на ВКС, съгласно решение на НБПП No ВН-СФ-6499 -13621/2017/12.06.2017г. С определение No 325 / 03.10.2017г., постановено по ВЧНД No 403 / 2017г.  по описа на Апелативен съд –Варна е потвърдено определението на ВОС.

По жалба на подсъдимите срещу постановените присъди е образувано ВНОХД No 50 / 2012г. по описа на Апелативен съд – Варна. Проведени са заседания на 22.06.2012г., на което подсъдимият Н., С. и А. дават отново обяснения, които коренно се различават от обясненията, дадени от тях пред първоинстанционния съд. Подсъдимият Н. фактически признава свои неправомерни действия, касаещи престъплението по чл. 142 НК, но категорично заявява, че няма отношение към това по чл. 116 НК. С решение No 105 / 04.07.2012г., постановено по ВНОХД No 50 / 2012г. по описа на Апелативен съд – Варна, е потвърдена изцяло присъдата от 31.10.2011г., постановена по НОХД No 458 / 2009г. по описа на ВОС.

По касационна жалба срещу решението на въззивната инстанция, подадени от всички подсъдими, е образувано НД No 1902 / 2012г. на ВКС, 3-то н.о.. На 20.12.2012г.е проведено заседание по образуваното дело, като с решение No 574 / 08.05.2013г., постановено по  НД No 1902 / 2012г. на ВКС, 3-то н.о., е отменено Решение No 105 / 04.07.2012г. по ВНОХД No 50 / 2012г. по описа на Варненски Апелативен съд и е върнато делото за ново разглеждане от друг въззивен състав за изпълнение на дадени указания.

След връщане на делото от ВКС, същото е образувано като ВНОХД 135 / 2013г. на Апелативен съд – Варна. По него е проведено заседание на 04.07.2013г., на което е даден ход на делото и същото е отложено за събиране на доказателства. Подсъдимият Н. поддържа обясненията си дадени пред другия състав на Апелативен съд-Варна. Съдът е оставил без уважение искането на Н. за промяна на мярката му за неотклонение в по-лека. Заседание по делото е проведено и на 09.05.2014г., на което са дадени обяснения от подс. А., събрани са доказателства – изслушани са вещи лица и е даден ход по същество.  С решение No 89 / 24.06.2014г., постановено по ВНОХД No 135 / 2013г. на Апелативен съд – Варна е потвърдена изцяло присъдата от 31.10.2011г., постановена по НОХД No 458 / 2009г. по описа на ВОС.

По касационна жалба срещу решението на въззивната инстанция, подадени от всички подсъдими, е образувано НД No 1476/ 2014г. на ВКС, 3-то н.о. В насроченото за 02.12.2014г. и 24.02.2015г. о.с.з не е даден ход на делото, поради уважителни причини, а  на 14.04.2015г.е проведено заседание по образуваното дело, като с решение No 141 / 12.05.2015г., постановено по  НД No 1476 / 2014г. на ВКС, 3-то н.о., е отменено Решение No 89 / 24.06.2014г. по ВНОХД No 135 / 2013г. по описа на Варненски Апелативен съд и е върнато делото за ново разглеждане от друг въззивен състав за изпълнение на дадени указания.

 След повторното връщане на делото от ВКС, същото е образувано като ВНОХД 141 / 2015г. на Апелативен съд – Варна.  В рамките на производството е представена медицинска справка от 09.02.2015г. , издадена от д-р Недков, съобразно която по повод на оплакване от болки в рамото, Н. е консултиран от ортопед и му е поставена диагноза: бурсит на рамото, като му е дадена устна препоръка за провеждане на физиотерапия и с мнение за хоспитализация в СБАЛЛС гр. София – отделение по физиотерапия и рехабилитация. Представена е и етапна епикриза от д-р Г. с дата: 12.05.2015г. с диагноза: асептична идиопатична остеонекроза. По делото са проведени заседания на 02.07.2015г. и на 24.09.2015г. Подсъдимият Н. поддържа обясненията си дадени пред предишните състави на Апелативен съд-Варна. С решение No 180 / 09.11.2015г., постановено по ВНОХД No 141 / 2015г. на Апелативен съд – Варна е потвърдена изцяло присъдата от 31.10.2011г., постановена по НОХД No 458 / 2009г. по описа на ВОС.

По касационна жалба срещу решението на въззивната инстанция, подадени от всички подсъдими, е образувано НД No 107/ 2016г. на ВКС, 2-ро н.о. На 21.03.2016г. в  проведено о.с.з по делото, като същото е отложено за събиране на доказателства. На 20.06.2016г. е даден ход на делото, на съдебното следствие и на съдебните прения. С присъда No 156 / 23.06.2016г., постановена по НД No 107 / 2016г. на ВКС, 2-ро н.о., е отменено въззивно решение No 180 / 09.11.2015г. на ВАпС, постановено по ВНОХД No 141 / 2015г., както и потвърдената с него присъда No  87 / 31.10.2011г. на ВОС, постановена по НОХД 458 / 2009г. в наказателно и гражданско осъдителните й части за престъплението по чл. 116 НК, в частта относно заплащането на държавната такса и разноските, както и относно приложението на чл. 23 ал.1 от НК, като вместо това по отношение на Г.Н. признава същия за невиновен в това, че на 16.04.2007г., в землището на с. Круша, обл. Варна, в съучастие като съизвършител с М. С. и И. А.и с Н. Н., последният като подбудител и помагач, умишлено умъртвил В. П. Е.и Д. И. П., като деянието е извършено по особено мъчителен за убитите и с особена жестокост, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдава по повдигнатото му обвинение по чл. 116 ал.1 т.4 пр.3 т.6 пр.2 и 3 вр. чл. 20 ал.2 от НК. Отхвърлени са и предявените срещу подсъдимия Г.Н. граждански искове. В останалата част въззивното решение е оставено в сила. Присъдата на ВКС е окончателна и не подлежи на обжалване.

На 23.12.2016г. е отправено искане от главния прокурор на Република България за възобновяване на наказателното дело във връзка с постановените оправдателни присъди от касационната инстанция по отношение на подсъдимите Н. и Н.. На 26.05.2017г. е проведено съдебно заседание по НД No 473 / 2017г. по описа на ВКС, на което не е присъствал лично осъденият Н., а упълномощен от него адвокат.  С решение No 22.06.2017г., постановено по НД No 473 / 2017г. по описа на ВКС, е възобновено наказателното производство по НД Nо 107/ 2016г. по описа на ВКС, НК, II-ро н.о., в частта, с която е потвърдено приложението на чл. 59 от НК по отношение на подсъдимия Н. Н. и изменя присъда No 156, постановена на 23.06.2016г. по НД Nо 107/ 2016г. по описа на ВКС, НК, II-ро н.о., като приспада времето, през което подсъдимият Н. Н. е бил с мярка за неотклонение „домашен арест“ в периода от 25.03.2008г. до 08.12.2008г., като зачита един ден „домашен арест“ за един ден „лишаване от свобода“,като в останалата част оставя искането за възобновяване без уважение.

Видно от писмо рег. No 94-Г-75 / 21.06.2017г. от Министерството на правосъдието, адресирано до Г. С. Н. по повод на негово искане за изплащане на обезщетение за това, че е нарушено правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, до Н. е отправено предложение за изплащане на обезщетение в размер на 2900лв.  /л.224/. На л. 334 до л. 362 е приета и цялата преписка, водена Инспектората към ВСС във връзка с подаденото заявление, от която е видно, че споразумение не е сключено.

Видно е от издадено удостоверение от 29.11.2017г. от Началника на Затвора – Варна, че Г.Н. е бил задържан на 19.05.2007г. в ОС „ИН“ Варна за неотклонение „Задържане под стража“. Преведен в затвора на 01.06.2007г. Освободен на 24.06.2016г. след завръщане от дело пред ВКС. Общо задържането му по НОХД 458 / 2009г. на ВОС – 10 години, 3 месеца и 1 ден, както следва от 19.05.2007г. до 24.06.2016г. – 9 г. 1 м и 5 дни + 1г. 1м. и 26 дни от работа.

На л. 231 до л. 266 от делото са приложени медицински документи, от които се установява, че на 06.01.2007г. Г.Н. е бил приет по спешност в МБАЛ“Разлог“ поради прободна рана в корема след сбиване, като на същия му е направена интервенция и същият е изписан на 13.01.2007г. с назначена терапия и без усложнения. Видно от амбулаторни листи, издадени на 17.10.2008г. и 30.10.2008г. от д-р М. Г., поставена му е диагноза: прясно скъсване на мениска, което е в следствие на игра на футбол преди около месец, при което си травмира коляното. Назначен е ЯМР и е дадено мнение за оперативна намеса. Видно от амбулаторен лист от 20.08.2009г., издаден от д-р М. Г., основна диагноза: увреждане на мениска в резултат на стара травма и му е назначена терапия: за артроскопия в планов порядък. Видно от медицинска справка от 20.08.2009г., издадена от Затвора – Варна, на Г.Н. е поставена диагноза: гонитис травматика декстра, увреждане на мениска в резултат от стара травма  и руптура на предна кръстна връзка на дясно коляно, хроничен гастрит /язва на стомаха/. Видно от епикриза, издадена от МБАЛ „Еврохоспитал“ ООД, на 28.08.2009г. на Г.Н. е извършена операция и е поставена окончателна диагноза: „дисекиращ остеохондрит на дясно коляно.“ Видно от медицинско направление с дата: 08.09.2009г., издадено от д-р Емил Константинов – ортопед, Г.Н. се нуждае от физиотерапия и рехабилитация за 2 седмици. Видно от медицинска справка от 09.09.2009г., издадена от д-р Х. ***, на Г.Н. е бил предписан курс физиотерапия и рехабилитация  за период от две седмици.  Видно от амбулаторен лист от 07.10.2010г., издаден от д-р М. Г., след направената артроскопия през 2009г. са отстранени дефекти на хрущяла и му се предписва медикаментозна терапия. Съобразно медицинска справка от 08.10.2010г. от д-р П. ***, предписаната медикаментозна терапия на Г.Н. е скъпо струваща и се осигурява за сметка на пациента, тъй като не се покриват от здравна каса.

Видно от амбулаторен лист от 06.04.2015г., издаден от д-р Иванка К., на Г.Н. е поставена диагноза: увреждане на междупрешленни дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия и му е предписана терапия: физиотерапия, лфк, баклофен и профенид. От извършено образно изследване на 05.05.2015г. се сочат данни за лявостранна коксартроза – болест на Чантлър.Видно от етапна епикриза от 12.05.2015г., издадена от д-р Г. във връзка с данните за болест на Чандлър, е препоръчано да се направи КАТ. Видно от резултатит от образно изследване от 21.05.2015г. липсват КТ данни за септична некроза на главата на фемура двустранно. Лекостепенни, дегеративни промени /коксартроза/ на двете ТБС, по-изразени вляво.

Видно от амбулаторен лист от 01.07.2008г., издаден от д-р К. П., Г.Н. страда от гастрит и дуоденит –гастроезофагеална рефлуксна болест и язва на стомаха, като са му предписани медикаменти и диета.

Видно от амбулаторен лист от 16.08.2016г., 07.09.2016г., 13.09.2017г., 12.06.2018г. и етапна епикриза от 12.06.2018г. Г.Н. страда от рецидивиращо депресивно разстройство и приема медикаменти.

На л. 384  до л.389 от делото е приета медицинска справка, издадена от РЗОК – Варна, от която са видни всички медицински прегледи, извършени на Г.Н. в периода 02.12.2004г. до 23.06.2016г.   На л. 471 до л. 536 от делото е прието копие на Дневника за регистриране на л.с., нуждаещи се от медицинска помощ, воден от Затвора –Варна в периода 03.09.2013г. до 04.01.2017г., в който са отразени случаите, в които Г.Н. е търсил медицинска помощ. От медицинска справка, изготвена на 06.06.2019г. от д-р Б.П. – психиатър се установява, че са регистрирани множество прегледи и консултации от психиатър по отношение на лицето Г.Н.. /л.558 – 559/. На л. 627 – 633 тази справка е детайлизирана по отношение на поставени диагнози и изписано медикаментозно лечение.

Видно от заключение от 28.08.2007г.по СППЕ,изготвена от д-р Б. и д-р Г., Г.Н. към него момент не е страдал от психично разстройство.

От два броя удостоверения за раждане и от удостоверение за граждански брак, се установява, че Г.Н. е  в брак с Милка Томова Г. от 02.09.1989г. и двамата имат двама сина – Т. Н., роден на ***г. и С. Н., роден на ***г.

 Видно от пълномощно /л. 297/ Г.Н. е упълномощил сина си С. Н. да го представлява по ВНОХД 50 / 2012г. по описа на Апелативен съд – Варна, а от пълномощно /л.298/ е упълномощил и съпругата си Милка Н. да го представлява и защитава по ДП No 3050 / 2007г. по описа на ОДП Варна.

Видно от медицинска справка, издадена от 19.11.2010г. от Затвора –Варна, от медицинска гледна точка, битовите условия, при които е настанен Г.Н. са максимално съобразени с неговото здравословно състояние и не влияят негативно на неговото възстановяване.

На л. 226 до л. 230 от делото са представени публикации в различни медии във връзка с воденото наказателно дело и повдигнатите обвинения, като в публикациите Н. и Н. се сочат като убийци. На л.300 до л. 303 от делото са приети и публикации, в които се сочи, че Н. и Н. са оправдани.

Прието по делото е и затворническото досие на Н., както и медицински справки за съшия,  от които се установява, че Н. е постъпил в затвора на 01.06.2007г. и е освободен на 24.06.2016г., като е бил настанен в III група /ЗПС/, на основание чл. 248 ал.1 т.1 от ЗИНС. От приетата медицинска документация се установява, че по време на престоя си в Затвора Варна на лицето са извършени редица прегледи, операция на колянна става, лечение. Ищецът е имал ортопедични, гастроентерологични проблеми и проблеми с вестубуларния апарат, като са му правени редица изследвания и му е назначавано адекватно лечение. Данни за извършена физиотерапия, която е препоръчана след операцията на коляното, в медицинската документация, не се откриват.

За установяване на твърденията си ищецът е ангажирал гласни доказателства посредством разпита на свидетелите Александър Вълканов, Б. Г. П., адв.Ю. Г. и Л. С. Н..

Свидетелят В.твърди, че познава Г.Н., с когото са приятели от ученическите си години. Г. работел за „Трансинс рециклираща компания“ ЕООД, като управител. На свидетеля му е известно, че Г. е бил обвинен за извършване на престъпление и е лежал в затвора от 2007г. до преди 2-3 г. Твърди, че преди да влезе в  затвора Г. бил добър човек, весел, оптимист, добре се справял финансово, имал много приятели, спортувал -фитнес, играели футбол. Г. има семейство - съпруга и две деца, с които живеели заедно до влизането в затвора. Малкото му дете било на 2-3 годишна възраст, а големият му син бил тийнейджър, когато го обвинили. Свидетелят твърди,че когато Н. влязъл в затвора му се променил изцяло живота – семейството му трябвало само да се справя, но въпреки това останали заедно дори и към днешна дата. Когато Г. бил в затвора, свидетелят му ходил на свиждания около 5-6 пъти за целия период. Когато му бил на свиждане, той не бил споделял, но се усещало, че Г. е подтиснат и притеснен.  Свидетелят твърди, че също е работил в „Трансинс рециклираща компания“ ЕООД. Г. бил създал мрежа от малки бази, в една от които работел и Вълканов. Създал пунктовете за закупуване на хартия и пластмаса. Занимавал се с големите клиенти. Докато работел можел да си гледа семейството, жена му не работла, ходели на почивки, не бил имал притеснение от финансово естество. Когато Г. влязъл в затвора жена му имала финансови затруднения. Съпругата му се справяла с помощта на близки приятели и роднини. Свидетелят също бил предоставял финансови средства, както и физическа помощ на съпругата му. Към настоящия момент финансовото им състояние не било много добре. След излизането му от затвора Г. не можел да си намери работа. Жена му към момента работела надомно. В.твърди, че колегите им във фирмата реагирали по различен начин – някои не вярвали, че Г. бил извършил престъпление, а други пък казвали, че си бил намерил „майстора“.  Свидетелят сочи, че Г. престанал да работи за фирмата, но не знае по какъв начин го били освободили от работа. След като излязъл от затвора не го върнали на работа. Свидетелят твърди, че Г. бил съден за убийство, но на последна инстанция го оправдали, като на него му било известно, че Н. е бил в затвора само за убийство.

            Свидетелката Б.П. е била психиатър към Затвора – Варна в периода 2006-2011г. и после от 2014г.. Познава Г. от престоя му там. През 2007 г. по повод здравословни проблеми Г. потърсил  нейната помощ във връзка с тревожността му, заради предстоящите с.з. по наказателно дело. Твърди, че Н. е интровертен, с голямо его, с професионална реализация и попадането в затвора било психотравма, която с времето се задълбочила.  Твърди, че Г. за периода от 2007 г. до 2011 г. бил оптимистично настроен, имал надежда, бил с нагласата, че нещата щели да се променят много скоро. През 2014 г. заварила човек, който бил потиснат, свръх тревожен, бил се затворил в себе си. П. се притеснила от мислите му за безнадеждност, безперспективност, включително на моменти се долавяли и по-негативни нагласи. Промяна в Г. имало след  присъдата „доживотен затвор“ .  Притесненията на Г. били, че единият му син по това време бил тийнейджър, а другият му син бил малък и не познавал баща си. Притеснявал се след излизането му от затвора как щяла да се осъществи комуникацията със сина му, фактът, че изпускал много от развитието и порастването на децата. Комуникацията по телефона не била достатъчна и той до ден днешен не бил казал на малкия си син, че е бил в затвора.  Свидетелката сочи, че е продължила да се среща с Г., както и с повечето, след освобождаването им от затвора. Ден след освобождаването Г. бил затворен, не говорел с никого, не искал да напуска дома си и разговаряли по телефона. Имал проблем във взаимоотношенията с детето. Споделил на свидетелката, че се чувствал притеснен от факта как щели да го приемат неговите познати и приятели, след престоя му в затвора за тези тежки обвинения. Г. бил депресиран, тревожен, с изразена психосоматика – опресия в гърдите, задушаване.  Свидетелката сочи, че в Затвора Г. бил в коридора на приемно отделение. Задачата на коридорния била да приема новонастъпилите лишени от свобода, да ги настанява в спалните помещения, да раздава спално бельо. Той бил човекът с когото П. общувала всеки ден. Г. ги организирал, водел ги на комисия и ги връщал обратно. Той бил човекът с когото П. можела да прокоментира поведението на лишен от свобода в рамките на коридора, както и чрез него да събере информация за други лишени от свобода.  С Г. си сътрудничели като той казвал на П. какво правят подозрителни лица в коридора. П. си избирала кой да работи като свръзка в приемната и в медицинския център. Санитарят бил човекът, който оставал вечер, след като медиците си тръгнели и този, който придружавал екипа на бърза помощ. Свидетелката твърди, че Г. е интелигентен човек, няма нагласа да лъже и тя напълно разчитала на него.

Свидетелят адв.Ю. Г. сочи, че познава Г.Н. от над 10 години, като го е представлявал в рамките на воденото наказателно производство. В тази връзка, Г. познава цялото семейство на Н..

Когато свидетелят се запознал с Г. му направило впечатление, че той бил един притеснен мъж, който споделил, че разбира, че нещата са сериозни, но не е участвал в нищо свързано с лишаването на живота на тези хора. Бил притеснен и това състояние продължавало в годините. Притеснително за Г. било обстоятелството не свързано със здравословното му състояние, което се влошило в затвора, тъй като имал проблеми с крака, а с обстоятелството, че има наложено наказание по първото обвинение, а реално е стоял значителен период след това в затвора.  Правили опити да бъде променена мярката, но така или иначе не била променена. Това било голям стрес за него, тъй като бил изтърпял една присъда в тежкото крило на затвора, а продължавал да стои в затвора. Докато нямал присъда за по-тежкото престъпление той не бил в това крило. Имал социални привилегии, които ползвали всички в затвора. Когато се попаднело в тежкото крило се ограничавали колети и контакти. Г. бил емоционално свързан със съпругата си, която му помогнала с подкрепата си. Той се притеснявал за децата си. Големият му син му бил студент, а той не можел да участва в живота му. Било ужасяващо и за малкото му дете. Г. бил споделял, че животът на детето му бил минал без него. Свидетелят твърди, че ако било само едното обвинение, през който период поведението му било безупречно като затворник, на практика с работа и изтърпявайки 3 години и половина имал шансове за условно предсрочно освобождаване. Тази възможност отпаднала, тъй като бил обвинен и за убийство.

Свидетелката Л. Н. е сетра на ищеца. Твърди, че брат й през 2007 г. бил задържан и излязъл от затвора преди 2 години. Имал обвинение за двойно убийство. Н. го посещавала в рамките на регламентираните свиждания, които били два пъти в месеца, през събота или неделя. По време на свижданията, Г. бил много притеснен, шокиран от цялата ситуация и винаги в началото казвал, че щели да се оправят нещата. След осъдителната присъда нещата станали много тежки. Той се затворил много. Започнал да обяснява, че нещата били извън контрол, че нямало да се оправи, притеснявал се за семейството си. Не виждал малкия си син в затвора, там ходел само големият му син. Притеснявал се близките му как щели гледат на семейството му. Притеснявал се как семейството му щяло да се издържа, дали децата му щели да бъдат приети в обществото. Единият му син бил тийнейджър, а другият бил много малък. Притеснявал се за здравословното си състояние, имал проблеми с коляното, като можело да се стигне и до смяна на става. Влизайки в затвора Г. се бил променил Преди това бил дружелюбен, контактен, приветлив. Той се затворил в себе си, дори след като излязъл от затвора бил в ступор. Той не контактувал с никого след като излязъл от затвора. Потърсил медицинска помощ от психиатър, тъй като не бил човека, когото Н. познавала.

Свидетелката сочи, че постепенно Г. се поуспокоил, тъй като бил при семейството си, но след искането за възобновяване на производството от Прокуратурата нещата се влошили – бил депресиран, отказвал да говори, нямал вяра в съдебната система, притеснявал се, че няма да излезе от затвора. Имал моменти, в които не спял, притеснен бил, но се опитвал да се справи със ситуацията. Притеснено му било относно това какво е мнението на хората за него. Имало хора, които страняли от него.  Свидетелката сочи, че знае, че Г. бил признат за виновен за отвличане. По отношение на присъдата за отвличане бил споделял, че не е изказал вина. Г. смятал, че имал неоснователни обвинения.

От приетите на л. 634 до л.649 основна и допълнителна съдебно психиатрична експертизи се установява, че по данните от приложената медицинска документация не може точно да бъде определен периода на възникване на промени в психичното здраве на ищеца Г.С.Н.. По данните от анамнезата, приложените справки от лекаря на затвора и свидетелските поаказания промените настъпват още първия месец от датата на постъпване в Затвора / 01.06.2007г./ с мярката за неотклонение „Задържане под стража“ по ДП 3050/2007г. и по-късно като реакция на осъдителната присъда. Описаните от ищеца емоционални и поведенчески симпТ., получени още в първите дни и месеци в затвора отговарят на тревожно-депресивно състояние първоначално в рамките на Разстройство в адаптацията. Описаното психично състояние след постановената доживотна присъда за убийство отговаря на Умерено-тежък депресивен епизод по психогенен / реактивен тип. Състоянието протича с трайно потиснато настроение, страх, безсъние, липса на апетит, отслабване на тегло, суцидни мисли и панически пристъпи. Установените гастроентерологични проблеми съгласно приложената медицинска документация по делото са от функционално естество и могат да се разгледат като психосоматични изяви на психичните изживявания. В този смисъл е възможна причинно-следствена връзка между психичното състояние на ищеца и установените гастроентерологични проблеми. Към момента на изследването при Г.Н. психичният статус е в норма, не се установяват активни психопатологични симпТ.. Наблюдаваните вътрешна напрегнатост, дистанцираност и намален емоционален резонанс могат да бъдат разглеждани преди всичко като личностови акценти. Липсват данни към 17.05.2007г. психичното здраве, състояние на Г.Н. да е било увредено . Липсват копия на медицински документи приложени по делото психичното състояние на ищеца да е увредено в периода 17.05.2007 -23.06.2016г. Данните от анамнезата, справките от лекаря на Затвора, свидетелските показания и представените от ищеца рецепти изписани след 16.08.2016г. отговарят на тревожно-депресивно състояние, първоначално в рамките на Разстройство в адаптацията, вероятно свързано с обвинението по чл.142 от НК, а описаното от Г.Н. психично състояние в резултат на обвинението по чл.116 от НК отговаря на Умерено-тежък депресивен епизод по реактивен тип.

От приетата на л. 657 до л.659 съдебно-медицинска експертиза, изготвена от д-р Г. – ортопед, която съдът кредитира, но съобразява, че същата касае единствено заболяванията на лицето в областта на ортопедията и травматологията, се установява, че според документацията Г.Н. съобщава за травма на коляното, получена при игра на футбол. На 17.09.2008 след преглед при д-р Г. ищецът е диагностициран с лезия на медиален менискус, руптура на ПКВ и дисекиращ остеоходрит. Направен ЯМР на 14.10.2008г. и установени : лезия на медиален менискус, интактен хрущял, ПКВ едемна, без нарушена цялост. На 20.08.2009 направен повторен преглед при д-р Г., поради оплаквания от болки в коляното и неколкократни блокажи на ставата (2-3), насочен за артроскопия. На 29.08.2009 извършена артроскопия от д-р Константинов, направена е хондропластика по метода на микрофрактуриране, установено е че ПКВ е здрава, разтеглена, здрав менискус. Постоперативни препоръки: Да се движи с помощни средства, без стъпва на оперирания крайник за 30 дни, физиотерапия, която е проведена ( 2 сед.) . На    29.09.2009г.    е    направена    вътреставна    апликация    на хондропротектор-хиалуронова киселина. На 21.10.2009г. при контролен преглед извършен от лекуващия лекар е установена умерена болезненост в оперирания крайник и лека антеромедиална нестабилност, изписана е терапия с хондро протектор и за 6 месеца. На 18.02.2010 д-р Константинов установява предномедиална нестабилност на коляното и хондромалация на медиалния бедрен кондил и препоръчва нова операция - реконструкция на ПКВ, поради персистиране на оплакванията от болки. На 08.07.2010 д-р Г. заключава, че проблемите с колянната става могат да дадат отражение върху останалите стави и да предизвикат болки в кръста, увреждане на междупрешлените дискове и радикулопатия. На 07.10.2010г. д-р Г. констатира същите оплаквания на ищеца, установени от д-р Константинов на 18.02. и препоръчва оперативно лечение, комбинирано с перорално приемане на Пиаскледин и
вътреставна апликация на кортикостероид (12 ампули годишно).

Вещото лице сочи, че не се открива  медицинска документация след 2011г. описваща състоянието на колянната става.

Промяната в здравословното състояние се изразява в оплаквания от болки в раменна и тазобедрени стави, както и в лумбалния отдел на гръбначния стълб. На 19.01.2015г. ищеца е диагностициран на базата само на клиничен преглед с „бурсит на раменната става" от д-р КараГ., препоръчани НСПВС, покой и физиотерапия. На 03.04.2015г.    д-р    К.    установява    увреждане    на междупрешлените дискове и радикулопатия, коксартроза и препоръчва физиотерапия, рехабилитация и повече движение. Изписа ни са НСПВС 05.05.2015г., направена е рентгенография на ТБС, която показва болест на Чандлър и коксартроза в ляво. На 12.05.2015г. д-р Г. препоръчва лечение с ретабулил и ортотрипсия за аваскуларната некроза на бедрената глава, издадена е етапна епикриза от прегледа. На 21.05.2015 е направен КАТ на ТБС, която отхвърля диагнозата „ болест на Чандлър" и установява лекостепенни дегенеративни проблеми в лява ТБС.

Вещото лице сочи, че е проведена е физиотерапия и рехабилитация, като не се намират данни  за „ лека физическа култура и повече движение на слънце" ,но вещото лице сочи, че тези мероприятията като цяло нямат отношение към терапевтичния алгоритъм и не подпомагат лечението на коксартозата и бурсита на раменната става.

След задържането под стража на ищеца на 19.05.2007г. по време на престоя му в следствения арест и затвора се диагностицират --   предномедиална нестабилност на коляното и хондромалация на медиалния бедрен кондил. Оплаквал се е от болки в раменната става, ТБС и лумбалния отдел на гръбначния стълб.

 

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице. За да бъде ангажирана отговорността на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, освен наличие на влязла в сила оправдателна присъда (решение), ищецът следва да установи реално претърпени вреди, както и причинна връзка между претендираните вреди и повдигнатото обвинение, тъй като на репариране подлежат само действително настъпилите в патримониума на ищеца вреди. По иска с правно основание чл. 2б ал. 1 от ЗОДОВ, ищецът трябва да установи продължителността на производството, както и че същото е извън рамките на разумния срок.

В този смисъл и за успешното провеждане на настоящото производство в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване всички факти и обстоятелства, от които черпи изгодни за себе си последици. Във връзка с конкретните му твърдения по заявения иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за причинени неимуществени вреди,  това са, както следва: че по отношение на него са повдигнати посочените обвинения за извършени престъпления, наказателното производство, по които е приключило с осъдителна присъда за първото и с постановена оправдателна присъда за второто; че от тези действия на длъжностни лица на ответника за него са произлезли конкретните вреди по вид и размер- настъпилото влошаване на общия здравословен статус, психическо състояние,  претърпените болки и страдания, вкл. емоционалното отдалечаване със семейството, финансовите проблеми,  както и наличието на причинно-следствената връзка между тях и воденото срещу ищеца наказателно производство за престъпление по чл. 116 от НК, претърпените страдания и интензитета на стреса, опозоряването на името му и репутацията му. По иска с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за причинени имуществени вреди - че ищецът е извършил посочените разходи в твърдения размер. По иска с правно основание чл.2б, ал.1 ЗОДОВ за причинени неимуществени вреди – продължителността на производството, както и че същото е извън рамките на разумния срок.

В тежест на ответника, съдът е възложил да установи фактите по възраженията си, от които черпи изгодни за себе си последици, като съдът е дал подробни указания с доклада по делото.

От събраните в хода на производството доказателства се установява, а и страните не спорят, че с постановление за привличане на обвиняем от 19.05.2007г. по ДП No 3050 / 2007г. по описа на ОДП – Варна, Г.Н. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 142 ал.2 т.5 вр. ал.1 от НК.  С определение  от 21.05.2007г., постановено по чнд 901 / 2007г. по описа на ВОС, по отношение на Г.Н. – обвиняем по ДП No 3050 / 2007г. по описа на ОДП -Варна е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. С Постановление от 14.06.2007г. по ДП № 3050/07г., на ищеца било повдигнато обвинение по чл. 116, ал.1, т.4, пр.З, т.6, пр. 2 и 3, вр. чл. 20, ал.3 от НК.  На 01.04. 2009г. Окръжна прокуратура внася във ВОС обвинителен акт срещу Н. Н., Г.Н., М. С. и И. Т. А., като Г.Н. е обвинен в това, че на 16.04.2007г. в близост до с. Кичево, обл. Варна, в съучастие като съизвършител с  М. С. и И. А.и с Н. Н., последният като подбудител и помагач, отвлякъл и умишлено умъртвил В. Е. и Д. П.- престъпление по чл. 142 ал.4 вр. ал.2 т.2 и т.5 вр. ал.1 вр. чл. 20 ал.2 от НК и  престъпление по чл. 116 ал.1 т.4 пр.3 т.6 пр.2 и 3 и т.9 вр. чл. 20 ал.2 от НК. 

На 31.10.2011г. е постановена присъда по НОХД 458 / 2009г. на ВОС, с която подсъдимият Г.Н. е признат за виновен в престъпление по чл. 142 ал.2, т.2 и т.5 вр. ал.1 вр. чл. 20 ал.2 от НК /отвличане/ и чл. 54 от НК и му е определено наказание лишаване от свобода за срок от седем години, което на основание чл. 61 т.2 ЗИНС да изтърпи при първоначален строг режим в затвор, като го оправдава по първоначално възведеното обвинение – към отвлечените лица да е проявена особена жестокост. Признат е за виновен и за престъплението по чл. 116 ал.1 т.4 пр.3 т.6 пр.2 и 3 вр. чл. 20 ал.2 от НК /убийство/ и чл. 54 от НК му е определено наказание доживотен затвор, което на основание чл. 61 т.1 ЗИНС да изтърпи при първоначален специален режим в затвор, като го оправдава по първоначално възведеното обвинение деянието да е извършено умишлено.

По въззивни и касационни жалби на всички подсъдими, делото е разглеждано от Апелативен съд – Варна три пъти, след като е потвърждавана присъдата на пъвроинстнационния съд и Върховен касационен съд го връща за ново разглеждане. При четвъртото разглеждане на делото пред ВКС е постановена присъда No 156 / 23.06.2016г. по НД No 107 / 2016г. на ВКС, 2-ро н.о., с която е отменено въззивно решение No 180 / 09.11.2015г. на ВАпС, постановено по ВНОХД No 141 / 2015г., както и потвърдената с него присъда No  87 / 31.10.2011г. на ВОС, постановена по НОХД 458 / 2009г. в наказателно и гражданско осъдителните й части за престъплението по чл. 116 НК, в частта относно заплащането на държавната такса и разноските, както и относно приложението на чл. 23 ал.1 от НК, като вместо това по отношение на Г.Н. признава същия за невиновен в това, че на 16.04.2007г., в землището на с. Круша, обл. Варна, в съучастие като съизвършител с М. С. и И. А.и с Н. Н., последният като подбудител и помагач, умишлено умъртвил В. П. Е.и Д. И. П., като деянието е извършено по особено мъчителен за убитите и с особена жестокост, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдава по повдигнатото му обвинение по чл. 116 ал.1 т.4 пр.3 т.6 пр.2 и 3 вр. чл. 20 ал.2 от НК. Отхвърлени са и предявените срещу подсъдимия Г.Н. граждански искове. В останалата част въззивното решение е оставено в сила. Присъдата на ВКС е окончателна и влязла в сила на 23.06.2016г.

 Ищецът Г.Н. *** на 24.06.2016г.  Общо задържането му по НОХД 458 / 2009г. на ВОС е било от 19.05.2007г. до 24.06.2016г. – 9 г. 1 м и 5 дни.

  На 23.12.2016г. е отправено искане от главния прокурор на Република България за възобновяване на наказателното дело във връзка с постановените оправдателни присъди от касационната инстанция по отношение на подсъдимите Н. и Н.. С решение No 22.06.2017г., постановено по НД No 473 / 2017г. по описа на ВКС, е оставено искането за възобновяване без уважение по отношение на Н..

Ищецът твърди, че единствено воденото срещу ищеца наказателно производство за престъпление по чл. 116 от НК му е причинило твърдените вреди - настъпилото влошаване на общия здравословен статус, психическо състояние, претърпените болки и страдания, вкл. емоционалното отдалечаване със семейството, финансовите проблеми, опозоряването на името му и репутацията му, интензитет на стреса, лишаване от право на труд. От свидетелските показания действително се установява, че ищецът е бил изключително стресиран след като е получил присъда за обвинението „убийство“. Съдът приема, че действително  „доживотна присъда“ е обстоятелство, което може да създаде стрес у всяко едно лице. Тук, обаче, следва да се отчете, че ищецът е осъден за престъплението „отвличане“, като именно заради това пресъпление и първоначално му е наложена марка за неотклонение „задържане под стража“. Действително, че първоначалните мотиви на наказателния съд са били свързани и евентуално с подозрението за извършено от ищеца и друго престъпление – убийство, което е в непосредствена връзка с отвличането, но това не е единственото основание да е наложена най-тежката мярка спрямо ищеца. Престъплението, за което е осъден ищецът – това по чл. 142 ал.4 вр. ал.2 т.2 и т.5 вр. ал.1 вр. чл. 20 ал.2 от НК е също тежко съобразно разпоредбата на чл. 93 т.7 от НК. Неоснователни са твърденията на ищцовата страна, че ако не е било обвинението по чл. 116 НК, то и мярката за неотклонение би била друга.

От събраната медицинска документация, обсъдена по-горе, както и от изготвените заключения на вещите лица, съдът намира, че не се установи здравословните проблеми на ищеца да са провокирани единствено от назаконното му обвинение в убийство. Четири месеца преди задържането на ищеца, същият е претърпял интервенция във връзка с това, че му е била нанесена прободна рана в корема при сбиване. Контузията на коляното е получил при игра на футбол в Затвора, както твърди самият Н.,а един човек с влошено здравословно състояние /за което няма каквито и да са  медицински данни до преди контузията на коляното/ не би спортувал и играл футбол. Видно от всички медицински справки и експертизи, изготвени в рамките на наказателното производство, по отношение на ищеца са взети всички необходими мерки за адекватно лечение, като спрямо Н. е оказвана незабавна и адекватна медицинска грижа и помощ. Здравословното му състояние е позволявало престой в Затвора, както е приел и наказателният съд при изследване и произнасяне по многобройните молби на ищеца за промяна на мярката му за неотклонение в по-лека. Данни в медицинската документация да е правена физиотерапия и рехабилитация след операцията на коляното липсва, но в тази връзка е и становището на назначеното вещо лице- ортопед, че това не би подпомогнало лечението на коксартрозата и бурсита на раменната му става. Единствено за възникването на стомашните проблеми у ищеца се откриват данни в изготвеното заключение на в.л. по СПЕ, че това може да е в следствие на психичните изживявания на Н. след постановената доживотна присъда. Така или иначе, ортопедичните проблеми, които ищецът е имал, съдът намира, че не са в пряка причинно-следствена връзка с обвинението за убийство.   

От медицинската документация, както и от заключението на в.л. д-р А., включително и от свидетелските показания на свидетелите Н. и д-р П., се установява, че постановената присъда за убийство е отключила умерено-тежък депресивен епизод от психогенен тип, като към датата на изготвяне на експертизата психичният статус на Н. е в норма. Съдът приема, че се доказаха твърденията за причинени вреди в аспект на влошено психично състояние в резултат на постановената доживотна присъда. 

 Твърди се още, че единствено незаконното обвинение в убийство е причинило емоционалното отдалечаване със семейството, финансовите проблеми и невъзможността да полага труд, опозоряването на името му и репутацията на ищеца му. Тези твърдения са недоказани. Ищецът е осъден и излежал присъдата си за престъплението отвличане, което е предшествало убийството на лицата. Макар и да е оправдан за убийството, това не отменя обстоятелството, че ищецът е осъден с влязла в сила присъда за отвличане на лицата, които в последствие са убити. Именно и това е причината, поради, която ищецът е бил в Затвора, което е попречило на контактите му със семейството, каквито би имало едно лице на свобода. Това е и причината да не може ищецът да полага труд. А по отношение на опозоряването на името му и репутацията му, съдът намира, че такова има, доколкото са разпространени из медиите статии, в които същият е сочен за извършител на двойно убийство. В тази връзка, обаче, следва да се съобрази, че след постановяване на оправдателната присъда, в медиите е разгласено и това обстоятелство. Действително, че ищецът е надлежал времето, което му е било определено като наказание за престъплението, за което е осъден и това обстоятелство се дължи на незаконното обвинение в убийство. Това е стрес, лишване на лицето от възможност да поддържа контакт със семейството си, поради лишаването му от свобода, както и невъзможност да работи. Вреди,  които действително съдът намира да са били причинени на ищеца, но за периода на надлежаването на присъдата.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконното обвинение, съдът взема предвид следното:

От една страна съобразява, че наказателното производство срещу ищеца е продължило от 14.06.2007г., когато е повдигнато обвинението за убийство  до 23.06.2016 г. (влизане в сила на оправдателната присъда), т.е. девет години и 9 дни, който срок представлява значителен период от живота на ищеца, в който той е бил подложен на стреса от наказателното преследване и страха от неизвестността на изхода му. Все пак трябва да се съобрази, че в този период ищецът е бил обвинен, подсъдим и осъден за друго тежко престъпление, като в тази връзка е изтърпял и наказанието си. Наказателното производство е водено срещу няколко лица и за две изключително тежки престъпления. Ищецът като подсъдим е дал обяснения едва в края на съдебното следствие пред първа инстанция, като в тази връзка са събирани и нови доказателства. В последствие пред въззивна инстанция променя обясненията си. Това са обстоятелства, които следва да бъдат отчетени, като такива, които са допринесли за продължителността на производство, съответно обосновават по-нисък размер на обезщетение.  В насока на по-висок размер на обезщетението следва да бъде отчетено също, че обвинението в убийство е тежко престъпление по см. на чл. 93, т.7 от ДР на НК, а получената доживотна присъда е предизвикала депресивно разстройство у ищеца, което към настоящия момент, обаче, вече е отшумяло.  Засегнат е и начинът му на живот като той се затворил и изолирал, но тези вреди са в обичайните рамки и не може да се диференцира, че се дължат единствено и само на незаконното обвинение в убийство, доколкото ищецът е извършил друго престъпление - отвличане. Наказателното производство не се е отразило на здравословното състояние на ищеца, нито е довело до трайни негативни последици в живота му. Ограничението, за което му се дължи обезщетение е свързано с лишаването му от свобода в периода, надвишаващ постановената присъда за отвличане – или за периода от 19.05.2014г. до 24.06.2016г., за който период е ограничен от контактите със семейството и възможността да полага труд.

Предвид изложените съображения и конкретните данни по делото, за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да съобрази стандарта на живот в страната и в частност средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането.  По данни на НСИ средният общ годишен доход на едно лице за 2014г. е в  размер на 4 813 лв., за 2015г. – 4953 лв. и за 2016 г. – 5167 лв. или осреднено за периода е 4 977, 67 лв. За обезщетяването на причинените му от незаконното обвинение вреди и с оглед принципа на справедливост и на осн. чл. 52 от ЗЗД, на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 14 000 лв., включваща осреднения за периода размер на общия годишен доход за всяка от двете години, увеличен със сумата, която се дължи, отчитайки лишаването от свобода, което води до невъзможност за поддържане на нормални взаимоотношения в семейството, стрес и притеснения, невъзможност за полагане на труд и финансови затруднения.  До този размер е и основателна исковата претенция по първия иск за обезщетение на неимуществени вреди.

По отношение на претенцията за обезщетение за имуществените вреди, съдът намира, че същата е недоказана. Ищецът не представи доказателства, от които да е видно, че е заплатил сумата от 1000лв., поради което и за ищеца не са настъпили посочените вреди, т.е. същият не е извършил този разход. Макар и Н. да е осъден да заплати тази сума, то заплащането е бъдещо несигурно събитие към настоящия момент и зависи от действията на ищеца или на трети лица, които следва да иниицират нейното събиране. В този смисъл и исковата претенция за заплащане на имуществени вреди се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

По третия иск за присъждане на 20 000 / двадесет хиляди / лева за причинени неимуществени вреди, настъпили от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6 пар.1 от Конвенцията, съдът намира следното:

Както беше посочено по-горе наказателното производство е продължило малко над девет години, който срок представлява значителен период от живота на ищеца. Този период от време съдът намира за такъв, който би следвало да се класифицира като извън рамките на разумния. Следва да се съобрази, обаче, че наказателното производство е водено срещу няколко лица и за две изключително тежки престъпления, като ищецът все пак е осъден за престъпление. Ищецът, като подсъдим е дал обяснения едва в края на съдебното следствие пред първа инстанция, като в тази връзка са събирани и нови доказателства. Впоследствие пред въззивна инстанция променя обясненията си. Това са обстоятелства, които следва да бъдат отчетени, като такива, които са допринесли за продължителността на производство, съответно обосновават по-нисък размер на обезщетение.  Съдът намира за справедлив размер от 5 000 лв. или по хиляда лева за всяка една от петте години, които съдът намира, че са извън рамките на разумните срокове, след като съобрази характера на производството. До този размер се явява основателна и претенцията на ищеца. 

По отношение на акцесорните претенции за присъждане на законната лихва: Според дадените задължителни указания по т. 4 от ТР № 3/2005 г. по тълк. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, началният момент на забавата и съответно на дължимостта на мораторната лихва и началния момент на погасителната давност възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда. От този момент държавните органи изпадат в забава, съответно дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение. В случая оправдателната присъда е влязла в сила на 23.06.2016г., поради което дължимите обезщетения за неимуществени вреди следва да бъдат присъдени, ведно със законната лихва, считано от 23.06.2016г.

С оглед изхода на спора, направеното своевременно искане и представените доказателства, ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 38 ал.2 от ЗА на адвоката на ищеца адвокатско възнаграждение,  което съдът изчислява върху присъдените суми по реда на Наредба № 1 от 9 Юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения или това е сумата от 1 530 лв., както и допълнителни 500 лв. за проведените общо 7 с.з. или общо 2030 лв.

Воден  от горното, съдът                                                                                            

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша" № 2, представлявана от Главния прокурор на РБ да заплати на Г.С.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, м-ст Сотира No 314, сумата от 14 000 лева /четиринадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се изразяващи се в преживян психически стрес, емоционално отдалечаване от близките, влошено психично здраве и  лишаването от право на труд, които са пряка и непосредствена последица от неправомерно повдигнато и поддържано обвинение в престъпление по чл. 116 НК, за което бил оправдан с присъда No 156 /23.06.2016г., постановена по к.н.д. No 107 / 2016г. по описа на ВКС, II НО, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 23.06.2016г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за главница за горницата над 14 000 лв. /четиринадесет хиляди лева/ до предявения размер от 900 000 лв. /деветстотин хиляди лева/, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.С.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, м-ст Сотира No 314, срещу Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша" № 2, представлявана от Главния прокурор на РБ, иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 1 000 / хиляда / лева, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неоснователното искане за възобновяване на производството по обвинение за престъпление по чл. 116 НК, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съд до окончателното изплащане на задължението, като неоснователен.

 

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша" № 2, представлявана от Главния прокурор на РБ да заплати на Г.С.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, м-ст Сотира No 314, сумата от 5 000 лв. /пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили от нарушение на правото на разглеждане и решаване на НОХД 458/ 2009г. по описа на ВОС в разумен срок, съгласно чл. 6 пар.1 от Конвенцията, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 23.06.2016г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за главница за горницата над 5 000 лв. /пет хиляди лева/ до предявения размер от 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/, на основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ.

 

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша" № 2, представлявана от Главния прокурор на РБ да заплати на адв. Диана Д.Д. *** с адрес на кантората: гр. Варна, ул. „Христо Самсаров“ 45, сумата от 2 030 лв. /две хиляди и тридесет лева/, представляваща възнаграждение за безплатна адвокатска помощ и защита, осъществена в полза на ищеца Г.С.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, м-ст Сотира No 314, на осн. чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд – Варна.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: