Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.Кърджали,
06.08.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Кърджали, в
съдебно заседание на двадесет и втори юли две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНГЕЛ МОМЧИЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
АЙГЮЛ ШЕФКИ
МАРИЯ
БОЖКОВА
при
секретаря Мариана Кадиева
и
с участието на Бонка Василева – прокурор в ОП Кърджали
като
разгледа докладваното от съдия БОЖКОВА к.а.н.д.№
63 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.63, ал.1, предл. 2-ро от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и
сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на „Ти Би Ай Банк“ АД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, ***, подадена чрез процесуален представител.
Оспорва се решение № 33/ 27.01.2020 г., постановено по а.н.д. № 1064/ 2019 г.
по описа на РС – Кърджали. Изложени са съображения за неправилност на решението
поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, свеждащи се до следното:
Разпоредбата на чл.
5, ал.2 от ЗПК предвижда задължение на кредитора да предостави на потребителя
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски
кредити (СЕФ). Въпросната разпоредба не предвижда задължение на кредитора да
съхранява копие на СЕФ. Единственият способ да бъде доказано изпълнение на
задължението на Банката по чл. 5, ал.2 е кредиторът да събира подписани от
потребителя копия на СЕФ, но предвид, че не всеки клиент попитал за кредит
сключва такъв, Банката е приела политика, с цел оптимизиране на
документооборота, да се ограничи само до предоставянето на СЕФ на потребителя.
Твърди се, СЕФ е част от документацията, която системата на Банката генерира
автоматично при сключването на договора. По този начин Банката е минимизирала
риска от допускане на нарушението именно на чл. 5, ал.2 от ЗПК, като е
изключила възможността неин служител да не разпечата/да откаже да разпечата
СЕФ. Посочва се, че СЕФ се предоставя във всички случаи на потребителя в
единствен екземпляр, който се отпечатва и подписва от служител на Банката.
Банката не може да предостави на проверяващия орган (КЗП) оригинал на
предоставения СЕФ, но чл. 5, ал. 2 от ЗПК не предвижда и такова задължение. В
касационната жалба се твърди, че първоинстанционният
съд неправилно е изтълкувал ЗПК като е приел, че „Тази информация трябва винаги
да се предоставя във формата на СЕФ, която да е подписана от страните."
Сочи се, че не съществува нормативно задължение за подписване на предоставеният
СЕФ формуляр - това е предварителна информация, която следва да се сведе до
вниманието на потребителя преди обвързване с договор. С оглед достоверност,
предоставяният СЕФ може да се подпише от кредитора и потребителя, но такава
практика не е налице в Банката кредитор.
Относно санкцията за
нарушение на чл.42, т.2 от ЗПК се изразява становище, че очакванията на актосъставителя да получи оригинал на договор в момента, в
който го изисква в локален офис на Банката, са неоснователни. Посочва се, че
организацията на архивната дейност на Банката е изцяло в нейната компетентност.
Централизираното архивиране на кредитни досиета е стандарт наложен във всички
банкови институции, което произтича от изисквания и препоръки наложени от БНБ.
За Банката е било обективно невъзможно да предостави в момента на проверката,
извършвана в неин офис в ***, оригинал на конкретен договор за потребителски
кредит, който се съхранява в ***;
Банката е
предоставила в разумен срок заверено копие на поискания от актосъставителя
договор, като са останали неясни мотивите за изискването на оригинал на същия.
Никоя от страните по договора не оспорва автентичността на същия, за да бъде
поискван оригинал за евентуално сравнение, респективно копието е достатъчно, за
да се установи съществуването на този договор и органът да направи своите
изводи свързани със задължителните реквизити на договора за потребителски
кредит. Посочва се, че за Банката е обективно невъзможно да предостави оригинал
на СЕФ, който е предоставила на потребителя. Същият се издава в един екземпляр
и е във владението на потребителя. Банката може да предостави само примерен
СЕФ, който се генерира автоматично от системата за конкретния кредит. Поради
изложеното се прави искане да се отмени оспореното решение и се постанови
решение, с което да се отмени наказателното постановление, издадено от директора
на КЗП – РД – Пловдив. В съдебно заседание, редовно призован, касаторът не се представлява.
Ответникът – Директорът на Регионална дирекция за защита
на потребителите за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и
Стара Загора със седалище Пловдив, редовно призован, не се явява, не се
представлява и не взема становище по касационната жалба.
Представителят на ОП
– Кърджали дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба
и правилност на обжалваното решение на РС – Кърджали.
Касационният
съд, след проверка на оспореното решение, констатира следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по а.н.д. № 1064/2019
г. по описа на РС – Кърджали, за която оспореното решение е неблагоприятно,
поради което е процесуално допустима. При произнасяне по същество на
оспорването АС – Кърджали съобрази следното:
Пред РС – Кърджали е
било оспорено НП № К-039233/ 15.05.2019 г., издадено от Директора на Регионална
дирекция за защита на потребителите за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик,
Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище Пловдив, с което на „Ти Би Ай Банк“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
*** за нарушение на:
1.Чл.10, ал.2 от Закона за потребителския
кредит (ЗПК), на основание чл.45, ал.1 от ЗПК, е била наложена имуществена
санкция в размер на 3 000 лв.;
2.Чл.5,
ал.2, във връзка с чл.5, ал.1 от ЗПК, на основание чл.45, ал.1 от ЗПК, е била
наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв.;
3.Чл.42,
т.2 от ЗПК, на основание чл.54, ал.1 от същия закон, е била наложена
имуществена санкция в размер на 5 000 лв.
Районният
съд е отменил т.1-ва от наказателното постановление и е потвърдил
постановлението за нарушенията по т.2-ра и т.3-та от същото. Следователно
предмет на съдебен контрол е решението, с което наказателното постановление е
потвърдено за нарушенията, описани в т.2-ра и т.3-та.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
С т.2-ра от НП касаторът е санкциониран за непредставяне на стандартен
европейски формуляр (СЕФ) на лицето, с което впоследствие е сключен договор за
потребителски кредит.
Целта
на този формуляр е възможността потребителят предварително да бъде запознат с
условията и възможностите за сравняване на различни предложения. Тази цел ясно
личи при анализ на разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗПК, където е използван
терминът "своевременно" предоставяне, т. е. предоставяне по време на
консултирането, доколкото предмет на дискусия са били конкретен размер и срок
на кредита. В тази предварителна фаза клиентът следва да получи пълна и
изчерпателна информация и то във формата и начина определен по чл. 5, ал. 2 от ЗПК според съда. В този
контекст следва да се има предвид и самата форма на СЕФ по Приложение № 2 към
чл. 5, ал. 2 от ЗПК, където се посочва, че "информацията в този формуляр
няма силата на предложение за сключване на договор и не задължава кредитора да
предостави на потребителя кредитния продукт, за който се отнася тази
информация". От събраните доказателства, включително и становище на „Ти Би
Ай Банк“ ЕАД, се установява, че СЕФ не е бил
предоставен на кредитополучателя, а е бил разпечатан едновременно с
принтирането на договора за потребителски кредит. Т.е. безспорно е установено
извършеното нарушение и решението, с което е потвърдено НП в тази част е
правилно.
С
т.2-ра от оспореното пред РС – Кърджали НП дружеството-касатор
е наказано за това, че не е предоставило на проверяващите служители оригинал на
Договор за потребителски кредит № ***/ *** г.
В касационната жалба се сочи, че никоя от
страните по договора не оспорва автентичността на същия, за да бъде поискван
оригинал за евентуално сравнение, респективно копието е достатъчно, за да се
установи съществуването на този договор и органът да направи своите изводи
свързани със задължителните реквизити на договора за потребителски кредит. Това
действително е така, но както става ясно от доказателствата по а.н.д. № 1064/
2019 г. на РС – Кърджали, а и според отразеното в НП, проверяващите служители
на КЗП са поискали оригинала на договора, поради следните причини:
Представеното, на 24.10.2018 г., заверено копие от Договор за потребителски
кредит № ***/ *** г., сключен между „Ти Би Ай Банк“
ЕАД и потребителката, чрез кредитен посредник „***“ ЕООД, в писмена форма на
хартиен носител с еднакъв на вид формат, е с различен размер на шрифта,
по-малък от 12. Този размер на шрифта не съответства на предоставеното копие от
типов договор за кредит с шрифт 12, по време на проверката, за която е съставен
КП № *** № ***/ *** г. в офиса на Банката. По този начин за проверяващите е
възникнала необходимостта да установят дали сключения договор за потребителски
кредит е със същото съдържание като това на представения типов договор за потребителски
кредит. Следователно оригиналът на Договор за потребителски кредит № ***/ ***
г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и
потребителката, е документ, необходим за целите на проверката по чл.41, ал.3 от ЗПК. Следователно, правилно е посочена като нарушена разпоредбата на чл.42, т.2
от ЗПК, която предвижда задължение за Кредиторите - обект на проверка за
спазване изискванията на този закон, са длъжни да осигуряват на длъжностните
лица по чл. 41, ал. 2 от същия закон необходимите документи, информация и
съдействие, изисквани за целите на проверката по чл. 41, ал. 3, както и да се
въздържат от действия, които биха могли да попречат на провеждането й. Като е
потвърдил наказателното постановление в тази част, като законосъобразно, РС –
Кърджали е постановил правилно решение. При извършена служебна проверка по реда
на чл.218, ал.2 от АПК се установи, че същото е валидно и допустимо и следва да
се остави в сила.
Ето защо и на основание чл. 221, ал.2,
изр.1-во, предл.1-во от АПК, във вр.
с чл.63, ал.1, предл. 2-ро от ЗАНН, Административният
съд
Р Е
Ш И :
Оставя в сила Решение № 33/ 22.01.2020 г., постановено по а.н.д. № 1064/2019 г. по
описа на РС – Кърджали.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.