РЕШЕНИЕ
№ 33
гр. , 14.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Магдалена Ат. Жбантова
Стефанова
при участието на секретаря Цветомира Й. Къркъмова
като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Жбантова Стефанова
Гражданско дело № 20241220100827 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Делото е образувано по предявен иск от „АПС Б.Б.“ ЕООД, гр. С.
против В. Г. Б. от гр. Г. Д., обл. Бл.. Иска се да бъде признато за установено, че
ответника дължи на ищеца сумата в общ размер от 1418.89 лв., формирана
както следва: 1) главница в размер на 762.18 лв.; 2) договорна възнаградителна
лихва върху главницата в размер на 51.42 лв. за периода от 11.02.2019 г до
13.08.2019 г. 3) законна лихва за забава върху главницата в размер на 185,05
лв. за период от 13.08.2019 г. до 11.03.2024 г.; 4) 318.84 лв.- представляваща
неплатени дължими такси, дължими съгласно Тарифа за таксите и разходите,
събирани от „С. к. “ ООД; 5) 101.40 лв. - дължима неустойка, съгласно чл. 6.2
от Договора за потребителски кредит кредит; 6) както и лихва за забава върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателно изплащане на вземанията. Иска се също така ответника да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените разноски по заповедното производство
и по настоящото производство.
Твърди се от ищеца, че на 11.02.2019 г. по реда на ЗПФУР и при
1
спазване изискванията на ЗПК, между „С. к.“ ООД, в качеството на
кредитодател и В. Г. Б. като кредитополучател е сключен договор за
потребителски кредит с № 271580, по силата на който кредитополучателят е
получил от кредитодателя парична сума в размер на 762.18 лева. От своя
страна той следвало да върне сумата, ведно с договорна лихва от 40.05% и
годишен процент на разходите от 48.63% на 6 вноски в размер на 350 лева,
съгласно погасителен план, неразделна част от договора. Последната
погасителна вноска била с падеж на 13.08.2019 г. Ответника не е изпълнила
задълженията си по договора, поради което била начислена лихва за забава,
както и такси по Тарифа за таксите на „Сити Кеш“ ООД.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022 г.
и приложение № 1 към него „С. К.“ ООД прехвърлило своите вземания към
длъжника по процесния договор на ищцовото дружество. Длъжникът
е уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес на дата 21.03.2022
година, както и със CMC на посочения от него телефонен номер.
Тъй като ответника не извършила плащане по договора за заем,
ищцовото дружество подало заявление за издаване на Заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, по което е образуваното ч.гр.д. №
299/2024 г. Съдът е уважил претенцията и е издал Заповед за изпълнение за
претендираните суми. Заповедта е връчена при условията на чл.47, ал.5 от
ГПК, поради което и след указания на съда, е подадена настоящата искова
молба.
Правната квалификация на предявения иск е по чл. 6 и чл.8 от ЗПФУР
във вр. чл. 9, чл.11 и чл.33 от Закона за потребителския кредит, чл.79 и чл.86
от ЗЗД във вр. с чл.240 от ЗЗД, вр. с чл. 422 и чл. 415 от ГПК.
Ответника не е открит на установените по делото адреси, поради което
му е назначен особен представител. В определения от закона
едномесечен срок, от страна на особеният представител на ответника е
постъпил отговор, в който се застъпва становище за нередовност на исковата
молба, тъй като не са ясно изложени обстоятелствата, на които се основава
иска, не е ясен и петитума. По същество намира предявените искове за
неоснователни. Заявява, че оспорва твърдението, че ответника е страна по
процесния договор за заем. От страна на ищеца не са представени
доказателства как е осъществена процедурата по сключване на процесния
2
договор от разстояние, не е установено как е подадено заявлението и как е
било постигнато съгласие за сключване на процесния договор. Липсват
доказателства кога и по какъв начин е предоставена сумата по договора (в
брой или по банков път, респ. по каква сметка), съответно усвоена ли е била тя
от ответника. Твърди, че договорените ГЛП и ГПР нарушават принципа на
справедливост, поради което счита договора за нищожен, алтернативно
недействителен. Моли съдът да прогласи нищожността на договора,
алтернативно на отделни негови клаузи. В условията на евентуалност прави
възражение за недължимост на претендираната сума, поради изтекла
погасителна давност, която счита, че тече от датата на получаване на сумата.
Твърди, че извършената цесия не е произвела действие по отношение на
ответника, тъй като същият не е бил надлежно уведомен за нея, и доколкото
не е налице валиден договор за потребителски кредит, респ. валидно заемно
правоотношение, то не е налице и вземане на „С. К.“ ООД, което да се цедира.
Оспорва твърденията, че с цитирания договор за цесия е прехвърлено
вземането по процесния договор за паричен заем. Оспорва искането на ищеца
да бъде прието от съда за надлежно връчването на уведомлението за цесия,
извършено заедно с исковата молба, доколкото е връчено не на ответника, а на
особен представител, който не притежава пасивна представителна власт да
приема волеизявления свързани с промяна в материалното правоотношение.
Правната квалификация на възраженията на ответника е по чл.146 от
ЗЗП, чл.11, т.10 във вр. с чл.19 и чл.22 от ЗРК, чл.26, чл.99, ал.4 и чл.110 от
ЗЗД.
От събраните доказателства, съдът прие за установено във фактическо
отношение следното:
На 10.02.2019 г. в 21.52 ч. В. Г. Б. подала на електронната страница на
„С. К.“ ООД заявка за отпускане на потребителски заем. При това записала
личните си данни, телефонен номер и електронен адрес и поискала отпускане
на заем в размер на 3000 лева за период от 6 месеца. След това на същата дата
в 22.05 ч. променила заявката си и избрала нова сума за заем – от 1000 лева за
период от 6 месеца. От страна на „Сити Кеш“ ООД й бил изпратен стандартен
европейски формуляр.
След проверка в ЦКР, заявката на Б. била одобрена и на 11.02.2019 г.
между нея като заемател и „С. К.“ ООД като заемодател бил сключен по реда
3
на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР)
договор за потребителски кредит Кредирект № *******. С договора „С. К.“
ООД се задължило да отпусне на ответника паричен заем в размер на 1000 лв.,
а ответника се задължила да върне заемната сума в срок до 12.08.2019 г. на
вноски съгласно погасителен план съдържащ се в договора. Договорен е
фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40.05 % и годишен процент на
разходите – 48.79 % . В чл. 3.10 от договора е записана обща сума за плащане
от 1151.56 лева. В чл.6.1 от договора е записано, че заемателя се задължава в
срок от три дни, считано от усвояване на заемната сума да предостави
обезпечение, по начина и реда, и отговарящо на условията по чл.33, ал.1 от
Общите условия: поръчител или банкова гаранция. А според чл.6.2 от
процесния договор за заем, при неизпълнение на чл. 6.1., заемателят дължи на
заемодателя неустойка в размер на 678.44 лева, която се начислява
автоматично от заемодателя, като с подписването на договора за заем
заемателят счита за уведомен за нейното начисляване. Така начислената
неустойка се заплаща разсрочено съгласно погасителния план по договора.
По делото са представени и Общите условия (ОУ) за предоставяне на
кредити от „С. К.“ ООД за заеми „Кредирект“, предоставяни чрез интернет
(находящи се в заповедното производство). Съгласно чл.33 от ОУ
поръчителите по заема следва да са едно или две физически лица, които
отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в
размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за
страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на
всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна
заплата за страната; да не са поръчители по други договори за заем, сключени
от Заемодателя; да не са заематели по сключени и непогасени договори за
заем, сключени със заемодателя; да нямат кредити към банки или финансови
институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и
по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да
представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ
документ за размера на получавания от тях доход. При предоставяне на
банкова гаранция, тя трябва да е безусловна и да е издадена от лицензирана в
БНБ търговска банка, за период, включващ от сключване на договора за заем
до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по
погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата
4
сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и
лихва.
Договорената заемна сума в размер на 1000 лева била предоставена от
ищцовото дружество на ответника чрез паричен превод по „Изи пей“, за което
е представена съответната разписка, а и това обстоятелство не се оспорва от
ответника.
На 13.01.2022 г. е подписан договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 22.01.2013 г., сключен между „С. К.“ ООД и „АПС Б.Б.“
ЕООД, по силата на който вземането към ответника, произтичащо от
процесния договор за паричен заем, е прехвърлено в собственост на ищцовото
дружество ведно с всички привилегии и обезпечения. „С. К.“ ООД
упълномощило ищцовото дружество да уведомява длъжниците за
извършената цесия. В съответствие с упълномощаването до ответникът било
изпратено уведомление за извършената цесия. Уведомление е приложено и
към настоящата искова молба.
Тъй като Б. не изпълнила задължението си за заплащане на месечните
вноски по договорения погасителен план, от страна на ищцовото дружество
било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК. По заявлението е образувано ч.гр.д. № 299/2024 г. по описа на Районен
съд - Гоце Делчев. Съда уважил заявлението и издал заповед за изпълнение за
исканите суми - главница в размер на 762.18 лв., договорна възнаградителна
лихва върху главницата в размер на §1.42 лв. за периода от 11.02.2019 г до
13.08.2019 г., законна лихва за забава върху главницата в размер на 185,05 лв.
за период от 13.08.2019 г. до 11.03.2024 г., 318.84 лв.- представляваща
неплатени дължими такси, дължими съгласно Тарифа за таксите и разходите,
събирани от „С. к. “ ООД, 101.40 лв. - дължима неустойка, съгласно чл. 6.2 от
Договора за потребителски кредит кредит, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението – 12.03.2024 г. до
окончателно изплащане на вземанията, както и сторените по делото разноски
– 28.38 лв. платена държавна такса и 100 лева за процесуално
представителство.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5
от ГПК, поради което на заявителя е указано да предяви иск за установяване
съществуването на вземането си.
5
Предвид изложеното, исковете са предявени в определения от закона
едномесечен срок от получаване на указанията на съда за предявяване на иск,
от правоимащо лице срещу длъжника по заповедното производство, пред
надлежен съд, поради което се явяват допустими.
Разгледан по същество иска е частично основателен, поради следното.
Предпоставките за уважаването на иск за установяване на подлежащо
на изпълнение договорно задължение са най-общо две - на първо място да е
налице облигационна връзка между страните и възникнало по силата на тази
връзка задължение на съответната страна да престира парична сума, и на
следващо - да е налице неизпълнение на поетото от страната задължение, при
изправност на насрещната страна.
Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги
от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като
част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до
сключването на договора страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние - едно или повече, т. е. не е необходимо
едновременното им физическо присъствие (арг. чл. 6, вр. § 1, т. 2 ДР на
ЗПФУР ) - напр. електронни формуляри в интернет, разговори по телефон,
кореспонденция по имейл и др. Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗПФУР,
доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за
предоставяне на информация на потребителя, като за доказване
предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления,
отправени съгласно ЗПФУР, се прилага чл. 293 от ТЗ, а за електронните
изявления – Закон за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги. Нормата на чл. 18, ал. 5 от ЗПФУР предвижда, че за договора за
предоставяне на финансови услуги от разстояние се прилагат и чл. 143 - 148
от Закона за защита на потребителите.
В настоящия случай кореспонденцията между кредитодателя и
кредитополучателя е била изцяло електронна, което не е оспорено от
ответника.
Съдът намира, че от приетите по делото доказателства се установява
безспорно, че между „С. К. ООД и ответника В. Г. Б. е възникнало
облигационно отношение въз основа на сключен между тях договор за
6
потребителски заем „Кредирект“ № ****** от 11.02.2019 г., според който
дружеството кредитодател се е задължило да предостави на ответника заем в
размер на 1000 лева, а ответника се задължил да върне сумата, ведно с
договорна лихва от 40.05 % или обща сума в размер на 1151.56 лева.
От представената по делото разписка на „Изи пей“ АД се установява, че
„С. К.” ООД е изпълнило задължението си по договора, като е предоставило
на ответника сумата в размер на 1000 лева.
От страна на особения представител на ответника се прави възражение
относно действието на цесията по отношение на ответника, доколкото не му е
връчено уведомление за същата.
Съгласно текста на чл. 99, ал.4 от ЗЗД прехвърлянето на вземане има
действие спрямо третите лица и длъжника от деня, когато е съобщено на
последния от предишния кредитор. Така установеното задължение на цедента
да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането, за да
произведе то своето прехвърлително действие спрямо него и третите лица,
има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на
задължението му на лице, което не е носител на вземането. Законодателят е
въвел изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде
извършено именно от стария кредитор (цедента). Това не означава, че
предишният кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор да
извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, но при всички
положения съобщението е нужно да достигне до длъжника.
Изпратеното уведомление преди образуване на съдебното производство
няма данни да е връчено на длъжника. Не са представени по делото и
доказателства за твърденията на ищеца, че ответника е уведомен за цесията
чрез СМС на посочения от нея телефонен номер. В тази връзка следва да се
отбележи, че в съдебната практика е застъпено становището, че доколкото
законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде
извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на
съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане може да
бъде взето предвид. В случая връчването на уведомлението за цесията ведно с
препис от исковата молба на особения представител на ответника е произвело
материалноправно действие, поради особения характер на
представителството на назначения от съда по чл. 47, ал. 6 ГПК процесуален
7
представител и обема на неговите правомощия. Разпоредбата на чл. 45 от ГПК
установява правилото, че връчването на представител се смята за лично
връчване. Законодателят е посочил в разпоредбата фигурата „представител“,
без да разграничава представителната власт на представителя от какво
произтича - от упълномощаване или по силата на закона - от акт на съда. И в
двата случая осъщественото връчване на представител е приравнено на лично
връчване, при което следва да се приеме, че в случая ответникът лично е
уведомен за извършената цесия. В този смисъл е постановеното от ВКС
Решение № 198/18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на I-во т. о. - че връчването
на материалноправно изявление на особения представител, представлява
надлежно уведомяване на длъжника - ответник.
Дори да се приеме, че длъжникът не е уведомен за извършената цесия,
следва да се съобрази, че неизпълнението на задължението за уведомяване не
се отразява на действителността на договора за цесия, а води до неговата
непротивопоставимост на длъжника само тогава, когато съобщението за
сключването му се предхожда от изпълнение, престирано на досегашния
кредитор. В този смисъл е приетото в решение № 1279/12.11.1996 г. по гр. д.
№ 29/1996 г. на V г. о. на ВС, реш. № 244/23.01.1960 г. по гр. д. № 8461/1959 г.
на III г. о. на ВС, реш. № 173/15.04.2004 г. по гр. д. № 788/2003 г. на ТК на
ВКС. С договора за цесия стария кредитор прехвърля вземането си на
приемателя, но до датата на получаване на съобщението по чл.99, ал.3 от ЗЗД,
длъжника може валидно да погаси задължението си и чрез плащане на стария
му кредитор. Едва след като съобщението за извършената цесия стигне до
знанието му, изпълнение с погасяващ ефект той ще може да направи
единствено на цесионера.
Предвид становището си относно възражението за действителността на
извършената цесия, съдът следва да се произнесе по възраженията на
особения представител на ответника относно недействителност на договора за
заем.
Вземайки предвид представените по делото документи във връзка със
заключението по съдебно-счетоводната експертиза, съдът намира, че договор
за потребителски заем „Кредирект“ № 271580 от 11.02.2019 г., сключен между
страните по делото, е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, във вр. чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
8
Съгласно чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен
процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя.
При тълкуване обхвата на закрилата, предоставяна от закона с
разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК следва да се
съобрази и нормата на § 2 от ДР на ЗПК, съгласно която този закон въвежда
разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за
отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. От изложеното следва, че при
съмнение в действителния смисъл на законовите разпоредби същите следва да
бъдат тълкувани с оглед постигане целите на цитираната Директива
2008/48/ЕО.
Съгласно съображение 19 от Директивата, за да се даде възможност на
потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те
следва да получават адекватна информация относно условията и стойността
на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът
за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. С оглед
осигуряване на възможно най-пълна прозрачност и сравнимост на
предложенията за сключване на договор, тази информация следва да включва
по-специално годишния процент на разходите, приложим за кредита и
определян по еднакъв начин навсякъде в Общността.
В съображение 24 от същата директива пък е посочено, че е необходимо
на потребителя да се предостави изчерпателна информация, преди да сключи
договора за кредит, независимо от това, дали в маркетинга на кредита участва
кредитен посредник, или не. Според съображение 31 от Директивата, за да се
даде възможност на потребителя да познава своите права и задължения по
договор за кредит, този договор следва да съдържа цялата необходима
информация по ясен и кратък начин.
С оглед горецитираните цели на Директивата следва да се приеме, че
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност по
смисъла на чл. 22 от ЗПК ще е налице не само, когато в договора изобщо не е
посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е
направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява
на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови
9
величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посочения в
Договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между
страните. И в трите хипотези е налице еднотипно нарушение на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, доколкото потребителят се явява реално лишен от информация за
действителния размер на приложимия ГПР, което право Директивата и ЗПК
му признават и гарантират.
В конкретния случай в договора за кредит е посочено единствено
цифровото изражение на ГПР, но не и как е формиран размера му, какви
разходи се включват в него. Прави впечатление, че в договора веднъж е
посочена обща сума за плащане от 1151.56 лева, а след това в погасителния
план е записана друга сума от 1830 лева, включваща и неустойка. Не става
ясно дали неустойка е включена при изчисляване на ГПР или не. Тъй като
тази неустойка е предвидена да се включва в погасителната вноска, тя би
следвало да се включи в ГПР, тъй като представлява разход именно във връзка
с договора за кредит. Поставянето на кредитополучателя в положение да
тълкува всяка една клауза и да преценява дали тя създава задължение за
допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на
изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Именно затова процесният договор не отговоря на изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т.
10 от нея води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22
от ЗПК. Тази норма от една страна е насочена към осигуряване защита на
потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на
потребителски кредит, а от друга - към стимулиране на добросъвестност и
отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски
кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В
случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора
не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора предвид предоставените му от законодателя
съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за
да се приеме, че договорът е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК.
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече
нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните
правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била
10
сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от
тези две хипотези – нищожните клаузи на процесния договор относно
определянето на процента ГПР да бъдат заместени по право от повелителни
норми на закона или че договорът за потребителски заем би бил сключен и ако
в него не са включени обсъжданите клаузи, като се изходи и от характера на
този договор, който е възмезден и включването на клаузи за ГПР по него е
въведено като изрично изискване в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Предвид на това
в случая не е приложима нормата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД и нищожността на
посочените по-горе клаузи на процесния договор обуславя
недействителността на целия договор. В случая следва да бъде взета предвид
и разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, която е приложима за процесното договорно
правоотношение. Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени
изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за
потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно
изброените са е и тази по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК – за определяне на ГПР.
Съгласно нормата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Поради изложеното следва да се уважи предявения иск да бъде
установено, че ответника дължи на ищеца главница в размер на 762.18 лева,
ведно със законната лихва от деня на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение и да се отхвърлят исковете в останалата част.
Неоснователно е възражението на особения представител на ответника
за погасяване по давност на вземанията по договора за заем, с изтичане на
общата 5 годишна давност от датата на получаване на сумата. Трайно
установена е съдебната практика, че при разсрочването на едно парично
задължение, което по естеството си е еднократно (плащане на цена, връщане
на заем), при уговорка плащането да се извършва на вноски с различни
падежи, не се касае за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД.
Приема се, че в този случай задължението се погасява на части, в интерес на
длъжника и въз основа на изрично дадено съгласие от страна на кредитора, по
аргумент от разпоредбата на чл. 66 ЗЗД. И в настоящия случай кредитното
задължение е единно и цялостно, единствено е разсрочено по волята на
страните, поради което и давността за него е пет години, а не три години, като
11
давността започва да тече от падежа на последната погасителна вноска, когато
е изискуем целия дълг. В случая датана на последната погасителна вноска е
12.08.2019 г. съответно петгодишната погасителна давност изтича в края на
деня на 12.08.2024 г. Заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК е подадено на 12.03.2024 г., а съобразно разпоредбата на чл. 422 от
ГПК, от тази дата се счита подадена и настоящата искова, която прекъсва
теченето на погасителната давност.
Съдът по настоящото производство следва да се произнесе относно
разноските, както по исковото, така и по заповедното производство, като
разгледа и възраженията по чл.78, ал.5 от ГПК (т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на
ВКС по т.д.№ 4/2013 г. ОСГТК).
Ищцовото дружество е сторило разноски по заповедното производство
в размер на 25.00 лева за държавна такса и в размер на 550 лева за адвокатско
възнаграждение, като съобразно уважената част от претенцията ще се
присъдят разноски в размер на 68.96 лева на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
По настоящото исково производство от страна на ищеца са представени
доказателства за направата на разноски за държавна такса по исковата молба в
размер на 184.12 лева, такса за възпроизвеждане в размер на 3.10 лева, както и
441.89 лева за възнаграждение на особен представител. Възнаграждението за
юрисконсулт в това производство съдът определя на 10 лева на основание
чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ, като взе предвид, че
представител на ищеца не се е явил в съдебно заседание, а са изпращани
становища. На основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца ще се присъдят
разноски в размер на 337.94 лева, съобразно уважената част от претенцията в
исковото производство.
Ответника не е сторил разноски по делото, поради което такива не му се
дължат.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на В. Г. Б., ЕГН ********** от
гр. Г. Д., обл. Бл., че същата дължи на „АПС Б. Б.“ ЕООД, ЕИК *********, гр.
С. сума в размер на 762.18 лева (седемстотин шестдесет и два лева и
12
осемнадесет стотинки), представляваща главница по договор за
потребителски заем „Кредирект“ № ****** от 11.02.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението - 12.03.2024 г. до окончателно изплащане на задължението.
Отхвърля като неоснователен иска на „АПС Б. Б.“ ЕООД, ЕИК
*********, гр. С. да се признае за установено, че има вземания срещу В. Г. Б.,
ЕГН ********** от гр. Г. Д., обл. Бл. за следните суми: договорна
възнаградителна лихва върху главницата в размер на 51.42 лв. за периода от
11.02.2019 г. до 13.08.2019 г.; законна лихва за забава върху главницата в
размер на 185.05 лв. за период от 13.08.2019 г. до 11.03.2024 г.; 318.84 лв.-
представляваща неплатени дължими такси, дължими съгласно Тарифа за
таксите и разходите, събирани от „С. к. “ ООД и 101.40 лв. - дължима
неустойка, съгласно чл. 6.2 от Договора за потребителски кредит кредит.
Осъжда В. Г. Б., ЕГН ********** от гр. Г. Д., обл. Бл. да заплати на
„АПС Б. Б.“ ЕООД, ЕИК *********, гр. С. сумата в размер на 68.96 лева
(шестдесет и осем лева и деветдесет и шест стотинки), представляваща
разноски по заповедното производство и сумата от 337.94 лева (триста
тридесет и седем лева и деветдесет и четири стотинки), представляваща
разноски по настоящото производство и оставя без уважение като
неоснователно искането за присъждане на разноски в останалата част.
Решението на съда може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен
съд гр.Благоевград в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
13