Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 65/06.03.2020 г., гр. Провадия
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III състав,
гражданско отделение, в открито съдебно заседание, проведено на
шести февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
при участието
на секретаря И.В. като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 330/2015
г. по описа на Районен съд - Провадия, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е за делба
във фазата по извършването.
С решение № 183 от 15.08.2016 г.,
постановено по г. д. № 330/2015 г. на РС - Провадия е
допуснато, на основание чл. 69 от ЗН, да бъде извършена съдебна делба на:
- дворно
място, цялото с площ от 850 кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот №
XX-292, квартал 28 по плана на селото, при граници от три страни: улица,
поземлен имот XVIII-294 и поземлен имот XIX-293, ведно с изградените в това дворно място
двуетажна жилищна сграда със застроена площ 66 кв.м., като първият етаж се
състои от две стаи, антре и кухненски бокс, а вторият етаж се състои от три
стаи, коридор с кухня, баня, ведно с изградения в дворното място навес с
оградни стени със застроена площ от 30 кв.м.;
между съделителите: Р.М.М., ЕГН: ********** с адрес: ***, Е.М.
Ю., ЕГН **********, с адрес: ***, Б.М.А., ЕГН **********,
с адрес: *** и Н.М.М., ЕГН **********, с адрес: ***, при следните
квоти в съсобствеността за всеки от тях, както следва: Р.М. – 1/10 (една
десета) ид.ч., Е. Ю. – 1/10 (една десета) ид.ч., Б.А. – 1/10 (една десета)
ид.ч. и Н.М. – 7/10 (седем десети) ид.ч.
С
решение № 408 от 20.03.2017 г., постановено по в. г. д. № 2049/2016 г. на ОС - ***
е отменено решение № 183 от 15.08.2016 г., постановено
по г. д. № 330/2015 г. на РС - Провадия, в частта относно
квотите, при които е допуснат до делба недвижим имот, находящ се в с. Л.,
община *****, представляващ дворно място с площ от 850 кв.м., съставляващо УПИ
ХХ-292 в кв. 28 по плана на селото, ведно с построените в него жилищна сграда
на два етажа, със застроена площ 66 кв.м. и навес със застроена площ от 30
кв.м. и вместо него е постановено друго, с което е възстановена на основание чл. 30
от ЗН запазената част на Р.М.М., ЕГН ********** от наследството на Ф. Х. С.,
починала на 20.07.2012 г. в размер на 2 503/15 572 ид. ч., като е намалено
завещателно разпореждане на Ф. Х. С., починала на 20.07.2012 г., извършено с
нотариално завещание № 2, том І, д. № 3/2012г. на нотариус с рег. № 333 в полза
на Н. А. М. до размер на 2 503/15 672 ид.ч. от недвижимия имот, предмет на
завещанието. Със същото решение е постановено
делбата на недвижим имот, находящ се в с. Л., община *****, представляващ
дворно място с площ от 850 кв.м., съставляващо УПИ ХХ-292 в кв. 28 по плана на
селото, ведно с построените в него жилищна сграда на два етажа, със застроена
площ 66 кв. м. и навес със застроена площ от 30 кв.м. да се извърши при квоти
между съделителите:
20 351/78
360 ид.ч. за Р.М.М., ЕГН **********
42 337/78
360 ид.ч. за Н.М.М., ЕГН **********
7 836/78
360 ид.ч. за Е.М. Ю., ЕГН ********** и
7 836/78
360 ид.ч. за Б.М.А., ЕГН **********.
Потвърдено е първоинстанционното
решение в частта относно съделителите, между които е допусната делбата на
процесния недвижим имот. Осъдена е Н.М.М. да заплати на Р.М.М. направените
разноски за въззивното производство.
С определение №
417/26.07.2018 г. по г. д. № 3004/2017 г. по описа на ВКС касационната
инстанция не е допуснала до касационно обжалване въззивното решение № 408/20.03.2017 г.,
постановено по в. г. д. № 2049/2016 г. по описа на ОС - ***.
Решението по първа фаза на делбата е влязло в законна сила на 26.07.2018
г.
Във втора фаза на делбата с протоколно определение от 30.01.2019 г. са
предявени и приети за съвместно разглеждане следните претенции:
1. С писмена молба вх. № 5729/10.10.2018
г. (л. 120 от делото) ищецът Р.М.М., чрез процесуалния си представител, е поискал, ако
жилищния имот се окаже неподеляем, да му бъде възложен. Счита обаче, че същият
е поделяем на два дяла - всеки етаж има
собствен вход и няма да се създадат пречки за ползването му, поради което е
поискал да бъде възложен в негов дял вторият етаж с пристройката - навес към
него, като е заявил, че не се противопоставя първият етаж да бъде поставен в дял на Н.М.М..
Посочил е, че той и ответникът Н.М.М. са живели в имота заедно с
наследодателите, до смъртта на последните.
2. Предявил е претенция
за увеличение на наследството с личен труд и средства, вложени в извършени подобрения
на имота - жилище и дворно място с твърденията, че наследодателите М. и Ф.С.са
получили по неформално дарение дворното място в с Л. с площ от 850 кв. м. и са
живели първоначално в една малка къщичка от кирпич, от която не било останало
почти нищо. Докато ищецът е отбивал редовната си военна служба в Строителни
войски в гр. ***, баща му М. С. е започнал да строи нова къща. Когато през 1983
г. ищецът Р.М.М. се уволнил от казармата, е бил изграден от наследодателя М.
първият етаж в груб строеж. Етажът е бил закрит с тънка бетонна плоча. Не е
имало електрическа и водна инсталация. Не е имало никакви мазилки, не са били
сложени врати, прозорци и стъкла. След като ищецът се уволнил от казармата през
1983 г. с придобита професия строител, веднага постъпил на работа в Окръжно
пътно управление. В това време баща му работел също в гр. *** като общ работник
по прекарването на кабели и копаене на шахти. С общи усилия продължили строежа
на къщата. Купували материали с общи средства. С общи средства заплатили на
майстори за прекарване на ел. инсталациите и на двата етажа и за изграждане на
покрива на къщата. Двамата работели другите строителни работи. Вместо бетонната
плоча направили между двата етажа разделение с гредоред. Иззидали стените.
Направили скатен покрив, прекарали ел. инсталациите (с майстор). Изградили
външна чешма в двора. Закупили и поставили врати, прозорци, стъкла. Изградили
външно стълбище за двата етажа. Направили мазилките на двата етажа и таваните.
Това станало през периода от 1984 г. до месец юли 1989 г., когато цялата
фамилия заминали за ****. След връщането им от **** в началото на 1990 г.
бащата М. вече бил пенсионер с ниска пенсия и не желаел повече да се занимава
със строителство. След март 1990 г. ищецът продължил да довършва къщата.
Прекарал вода в къщата. Преустроил втория етаж, като отделил кухня и баня. В
кухнята поставил фаянс, теракота, В и К и ел. инсталации, батерия за чешмата,
мивка, шкафове. В банята, освен фаянс и теракота, прекарал инсталациите за В и
К, електричество, поставил необходимите батерии, бойлер. Преустроил и обособил
кухня и на първия етаж с всичко необходимо в нея - фаянс, теракота, инсталации
за вода и канал, за електричество, мивка, батерия. Затворил съществуващия вход
на първия етаж, за да разшири и обособи кухнята. Отворил друга врата.Така
обособил първия етаж в самостоятелен такъв. Съществуващото стълбище покрил със
стреха от дървена конструкция и бичмета. На втория етаж направил пристройка -
навес, която е над кухнята на първия етаж. Този навес затворил с покрив и със
стени и оформил едно помещение от около 12 кв. м. Западната стена на къщата на
двата етажа, отвън, е измазал с външна мазилка. Другите стени не били измазани.
Канализацията и досега била на септична яма в двора. Външен бил и тоалетът.
Всичко извършено от ищеца по къщата след март 1990 г. било изцяло финансирано и
градено от него лично. Не е ползвал майстори. При изливане на бетонни колонки на
пристройката - навес са му помагали безвъзмездно братовчеди и приятели. Тъй
като теренът на дворното място бил наклонен и зад къщата имало скат, ищецът
изградил подпорна стена около 30 линейни метра с речни камъни, висока заедно с
основата около 1 метър. Материалите е закупил и доставил сам. Изградил пътеки,
покрити с каменни плочи. Изградил и две барбекюта от огнеупорни тухли с комини.
В дворното място ищецът засадил и отгледал асма около 50 кв.м. Засадил също
овощни дървета: две дюли, две вишни, една ябълка, десет сини сливи.Тези
дръвчета били в плододайна възраст. През 2017 г. засадил една кайсия и една
круша, които все още не раждали плодове. В дворното място построил и една
дървена барака с ламаринен покрив на площ от около 15 кв. м. за дърва и за
инструменти. Ищецът счита, че с така извършените подобрения и насаждения е допринесъл за
увеличение на наследството, тъй като е вложил личен труд и средства, за което
не е бил възнаграден приживе от наследодателите. Благодарение на
това пазарната цена на недвижимия имот, представляващ дворно място с подобрения
и насаждения и жилище на два етажа, се е увеличила двойно, с 22 000 лева.
Претендира на основание член 12, ал. 2 от Закона за наследството увеличението,
пресметнато в пари, да му бъде дадено в имот.
3. От смъртта на наследодателя Ф.С.на 20.07.2012 г., до сега ищецът заплащал разходите за
къщата за електрическа енергия, тъй като липсвало основание за разделяне на
отчитащото средство. За времето от 75 (седемдесет и пет) месеца за посочения
период, при среден разход 80 лв. на месец, общо заплатил около 6000 лева (шест
хиляди лева), които включвали и потребената ел. енергия от Н. М.М.. Моли съда да осъди Н.М.М. да му заплати сумата 2000
лева (две хиляди лева), представляваща 1/3 от общо заплатения от него разход за
ел. енергия за периода от юли 2012 г. до 11.10.2018 г., на основание чл. 59 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 11.10.2018 г. до окончателното
изплащане на главницата.
С
молба вх. № 6421/12.11.2018 г. (л. 125) ищецът Р.М.М., чрез процесуалния си представител, е
променил първоначалното искане за възлагане в дял, като е уточнил, че
претендира възлагане на целия жилищен имот, като на ответника Н. М.М. бъде учредено право на
ползване на първия етаж от жилищната сграда, на стълбището, на тоалета в двора
и на дворното място. Поддържа искането да бъде удовлетворен за увеличението на
наследството, като претенцията е това да стане чрез възлагане на делбения
жилищен имот, а уравненията в пари на останалите наследници да бъдат намалени
със стойността на увеличението съобразно техните квоти в съсобствеността.
Уточнил е претенциите по сметките в
следния смисъл:
Ищецът е извършвал подобрения в имота на два етапа:
До началото на 1984 г. бил
иззидан в груб строеж първият етаж на жилищната сграда и е имало сложена тънка
бетонна плоча, която го е покривала. В това изграждане ищецът не е участвал.
Правил го е баща му.
Уточнява, че първият етап обхващал периода от 1984 г. до юли 1989 г., т.е. от връщането му от
казармата до заминаването на цялото семейство за **** с намерението да живее
там. В този период били извършени следните действия:
Ищецът и баща му работели и само в
почивните си дни можели да работят по строежа на къщата. Това ставало бавно и
към юли 1989 г., когато семейството заминало за ****, бил изграден грубо и
вторият етаж. За да извършат това, била премахната бетонната плоча над първия
етаж и направен гредоред. Иззидали стените, направили скатен покрив. Покривът
изградили с помощта на майстор. С помощта на майстори прекарали ел.
инсталациите и на двата етажа. Закупили и поставили дограми, врати, прозорци.
Изградили външно стълбище, което обслужвало и двата етажа. Измазали грубо двата
етажа и таваните. Така незавършена оставили къщата, когато тръгнали за ****. В
този етап участвували наравно ищецът и баща му с труд и средства.
Вторият етап обхващал периода от месец март 1990 г., когато се
завърнали от **** и продължавал и до сега. В този втори период ищецът довършил
с личен труд и свои средства къщата. Измазал и боядисал стените. Прекарал вода.
Преустроил втория етаж, като отделил баня и кухня. В кухнята поставил фаянс,
теракота, прекарал инсталации за В и К и за ел. ток. Поставил необходимите
батерии и бойлер. Затворил съществуващия вход на първия етаж, за да разшири
пространството и да изгради кухня. Обособил такава Отворил друг вход за първия
етаж. Съществуващото стълбище покрил със стреха от дървена конструкция и
бичмета. На втория етаж направил пристройка - навес, която била над кухнята на
първия етаж.Този навес затворил с покрив и със стени и оформил едно помещение
от около 12 кв. м., което се ползвало като килер. Измазал задната стена на двата
етажа на къщата. Другите стени все още не били измазани.
Твърди, че всичко извършено във втория
етап е направил сам. Влагал свои
средства и личен труд. Понякога му помагали приятели, на които и той също е
помагал. Баща му вече бил пенсионер, с ниска пенсия и не особено добре. Вече не
се занимавал с къщата. Ищецът работел и между това малко по малко довършвал
къщата. Баща му се разболял от рак. Особено се влошило състоянието му през 2009
г. Около лечението му били необходими средства, които осигурявал ищецът и това още повече забавило
довършителните и ремонтни работи.
Подобрения в двора: през последните около десет
години, за да укрепи дворното място, което било на наклонен терен, ищецът
изградил на ската подпорна стена от речни камъни, около 30 линейни метра,
висока заедно с вкопаната основа около 1 м. Вложил свои труд и средства за
закупуване и доставяне на материалите. Изградил пътеки с каменни плочи и две
барбекюта в двора. Ремонтирал тоалета. Построил една барака с ламаринен покрив
-около 15 кв. м. за дърва и инструменти.
В дворното място засадил и отгледал
асма - около 50 кв. м. Засадил овощни дървета: две дюли, две вишни, една
ябълка, десет сини сливи, които били вече в плододайна възраст, на около 9 - 10
години. През 2017 г. засадил една кайсия и една круша, които все още не
раждали.
Поддържа претенцията по чл. 59 от ЗЗД.
С молба вх. № 335/21.01.2019 г. (л. 205)
ответниците, чрез техния процесуален представител, заявяват, че предходният им
процесуален представител по настоящото дело е направил искане за възлагане на
имота на Н.М. още с представяне на писмения отговор по исковата претенция на
ищеца, депозиран с вх. № 2941 от 15.07.2015 г. С оглед на това обстоятелство,
се противопоставят на претенцията на ищеца за възлагане на целия жилищен имот в
дял на същия и съответно да бъде учредено право на ползване на първия етаж от
жилищната сграда на Н. М., като отново е заявено искане за възлагане на целия
жилищен имот на Н.М.. По отношение на претенциите по сметки, предявени от ищеца
счита, че същите противоречат на изложеното в исковата молба, в която
недвусмислено било посочено, че процесният имот е построен от М. и Ф.С.през
1985 г., а дворното място е подарено от дядото на М. С. и семейство С. са
владели имота от 1955 г. до смъртта си, а именно до 2012 г. - две години след
смъртта на М. С., когато е починала Ф. С.. Възразява срещу така предявените
претенции по сметки, тъй като счита, че по отношение и на двата описани етапа в
депозираната молба на ищеца, М.М. С., като собственик на имота, сам е извършвал
основните, както и довършителните дейности или подобрения на къщата, а ако Р.М.,
като единствен син на баща си е помагал в тези действия, при наличието на още
три дъщери, е некоректно да си приписва нечии заслуги.
По отношение на подобренията в
двора твърди, че същите, без подпорната стена и пътеките с каменни плочи, като
уточнява, че преди е имало други такива плочи, и бараката за дърва и
инструменти, които ищецът ползвал изключително за себе си, всичко друго било
изградено докато родителите им са били живи и те не само, че сами съградили
процесния имот, но и са заплащали всички материали. Н.М. не отрича помощта на
брат си, тъй като той разбирал от строителство, бил млад и се е включвал в
строителните дейности.
Отделно от това, твърди, че
ищецът е изградил посочените по - горе „подобрения" в общия им имот, но тя
нямала никакъв достъп до тях. Желанието на същия да се чувства „господар” и да
се разпорежда, чрез всякакви средства с общото имущество се проявило още след
смъртта на баща му, когато в последните месеци от живота на майка им упражнил
домашно насилие над Н.М. и въз основа на това имало издадена заповед за защита,
с която съдът забранил на ищеца да се доближава до нея.
Уточнява, че къщата не била двуетажна,
а едноетажна, съгласно строителната документация. Твърденият от ищеца „първи
етаж” бил приземен такъв или изба. В същия нямало санитарен възел, баня и подът
бил вкопан повече от метър в земята. Прозорците били на нивото на дворната
настилка. В него се образувала много влага и мухъл.
По отношение на осъдителния иск Н.М. да
бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 2 000 лева, представляваща 1/3 от
общо заплатения разход за ел. енергия за периода от месец юли 2012 г. до
11.10.2018 г., ведно със законната лихва, оспорва същия и по основание и по
размер. На първо място, поради обстоятелството, че тя живеела сама, отоплявала
се с дърва, разполагала с един телевизор и нямала баня. В домакинството на
ищеца живеели трима души - брат й със съпругата си и сина им и всеки от тях със
своите потребности. Разполагали с домакинска и друга техника и баня. Поради
това счита, че потреблението им на ел. енергия е в пъти по- голямо от това,
което използва тя и за нея не била ясна определената ѝ 1/3 част, която
следвало да заплати, след като реално потреблението на ел. енергия се
осъществявало от четири възрастни лица. Твърди, че за м. май, м. август, м. септември
и м. октомври 2012 г. е заплатила лично потребената ел. енергия на обща
стойност от 98.98 лева. Отделно от това, разходите към „Водоснабдяване и
канализация” поемала изцяло и на двете домакинства от месец май 2016 г. С оглед
на това, предявява в претенциите си по сметки сумата 230.12 лева,
представляваща 1/4 от пълния размер на заплатената вода до януари 2019 г., а
именно 920.48 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране
на настоящата молба.
С молба вх. № 6421/12.11.2018 г. (л. 159) ищецът Р.М.М., чрез процесуалния си
представител, е заявил, че с оглед претенцията му, че е увеличил стойността на имота с 22 000
лева (двадесет и две хиляди лева), за което приживе на наследодателите не е бил
възнаграден, предявена в молбата от 10.10.2018 г. с искането за откриване на
производство по сметките, уточнява, че задължението на Е. Ю. и Б.М. е за всяка
една в размер на 5200 лева (пет хиляди и двеста лева), а на Н.М. М. е в размер на
16 600 (шестнадесет хиляди и шестстотин лева).
Претендира за увеличението на
наследството да бъде удовлетворен в имот като му се възложи изцяло делбеният
имот, а на ответника Н. да се предоставят за ползване до края на живота ѝ
помещенията в сутерена на къщата и съответно половин идеална част от ползването
на двора, тоалета, барбекютата, подобренията в двора.Същата е живяла винаги от
както са се нанесли в къщата, живее и в момента в помещенията на сутерена и
винаги е ползвала двора и помощните постройки в него, изградени изцяло от
ищеца.
Уточнява, че къщата е строена на три
етапа, а ищецът е извършвал подобрения в имота през два етапа - по време на
втория и третия етап, като и до днес продължавал да подобрява имота.
Твърди, че шест месеца след смъртта на
баща му се разболяла и майка му. Тъй като сестра му не работела, средства
осигурявал той.
Освен, че е спомогнал да се увеличи
наследството чрез личен труд и средства, твърди, че винаги е живял в общо
домакинство с наследодателите. До смъртта на баща му ищецът е плащал тока и
водата, доставял е топливо за зимата, осигурявал е средства за лечението му.
Хранили ли са се заедно, когато всички са били у дома, с общи средства. След
смъртта на баща му майка му се разболяла и тъй като се залежала, негласно
грижите си разделили ищецът и ответника Н.М.. Той продължил да осигурява
топливото за зимата, да плаща тока и водата, да осигурява храна. Грижите по
хигиената и храненето на майка му поела Н., което състояние продължило около
1.5 - 2 години.Той осигурявал средствата за живот и подобрявал бавно имота.
Докато обаче Н. е била възнаградена за тези свои действия, ищецът не бил
възнаграден приживе на наследодателите за увеличението на наследството.
Претенцията била с основание чл. 12, ал. 2 от ЗН. Поддържа и всичко изложено в двете
предходни молби. Оспорва молбата на Н.М.М., с която същата претендира възлагане
на имота в дял.
С протоколно определение от 30.01.2019 г. са приети за съвместно разглеждане
следните претенции:
1. претенциите по сметки, направени от ищеца Р.М.М.;
2. искането за възлагане на жилищния делбен имот, направено от ищеца Р.М.М.;
3. искането за възлагане на жилищния делбен имот,
направено от ответника Н.М.М..
С молба вх. № 1254/25.02.2019 г. (л. 179) ищецът Р.М.М., чрез процесуалния си
представител, поддържа направеното в открито съдебно заседание, проведено на
30.01.2019 г., оспорване на претенцията за възлагане на жилищния имот от
ответника Н.М.М., като счита,
че то не е направено в законоустановения срок. От противната страна се
твърдяло, че такова искане било направено с отговора на исковата молба, но
ищецът твърди, че такава молба на него не му е била връчвана досега и не му е
известна.
С молба вх. № 1280/26.02.2019 г. (л. 181)
ответниците,
чрез процесуалния им представител, възразяват срещу претенцията на ищеца за възлагане
на целия жилищен имот на твърдените в молбата основания, по съображения, че
предвид искането за удовлетворяване на ищеца за увеличението на наследството,
ВОС е постановил със сила на присъдено нещо настоящата делба при какви квоти да
се извърши и същите са определени от съда като в делбената квота на Р.М. е
включена възстановената му запазената част от наследството на майка му Ф. С..
Считат, че не е налице последващо основание за удовлетворяване за увеличеното
наследство на ищеца. По отношение на изложеното, че сутерена (първи етаж от
къщата по предходната молба) е пригоден за живеене, в представената по делото
експертиза в състояние на „полуподземния” етаж е отразено, че същият няма
подова настилка, а е на пръст. Твърдяното в молбата, че Р.М. е увеличил стойността
на имота с 22 000 лева не почивало на никакви доказателства. В посочената
експертиза стойността на подобренията били в размер на 3 092 лева. Останалите
твърдения считат за недоказани. Предвид изложеното, изцяло оспорват и сочените
задължения на Е.Ю., Б.М. и Н.М., с оглед данните, обективирани в приетата по делото
експертиза по отношение на стойността на жилищната сграда и мястото към
настоящия момент в размер на 39 740 лева с направените подобрения, като
считат, че са необосновано завишени. Възразяват и срещу доводите, наведени по
отношение на финансовите средства, които е осигурявал ищеца за лечение на
родителите си. Твърдят, че грижите за тях са били напълно поети от Н.М..
Довършителните работи на жилищния имот се забавяли именно, защото родителите им
са заплащали лечението си и не са разполагали със средства, които да отделят за
имота.
Недоказани
били и твърденията, че Р.М. е осигурявал средства за Н.М. и болната си майка,
предвид обстоятелството, че месец преди да почине Ф. С., Р.М. е упражнил
домашно насилие над Н.М., за което имало издадена заповед за защита № 1 от
22.02.201З г., което
било показателно за отношението му към най - близките роднини и наличието или
не на изградени семейни ценности. От страна на Н.М. се претендира възлагане на
целия жилищен имот, поради обстоятелството, че същата притежава най - голяма част от
делбената маса, към момента на откриване на наследството е живяла в него,
полагала е грижи за наследодателите на страните и не притежава друго жилище.
С молба вх. № 1872/26.03.2019 г.
(л. 196) ищецът Р.М.М.,
чрез процесуалния си представител, депозирана в отговор на молбата на
ответниците от 26.02.2019 г., се излага, че претенцията му по чл. 12, ал 2 от ЗН е предявена
своевременно. Същата имала значение за възлагане на имота, но нямала отношение
към дяловете в наследството. По отношение на сутерена, който бил пригоден за
живеене и в който живеела Н., моли да се има предвид, че в бита на народа ни е
възприето подовете да се мажат с глина и това не ги прави негодни за живеене.
Това било вид подова настилка. Моли да има предвид, че т.н. "подобрения на
стойност 3 092 лв." по заключението на вещото лице не препокривали
претенциите на ищеца. Същият не претендирал подобрения, а увеличение на
наследството, което е направил преди смъртта на родителите им, съответно на
бащата през 2010 г. и на майката през 2012 г. Ответникът Н. през това време не
е работела. Пенсиите на родителите им са били много малки и затова всички
разноски е посрещал ищецът. Освен това е посрещал и разноските по лечението им.
Твърди, че Н.М. не е работела и издръжката е лягала основно на ищеца. Твърди,
че е работел на частно като строителен майстор и е осигурявал средства за
издръжка на цялото домакинство, в т.ч. на родителите и на сестра си. Според
ищеца това, че една година преди смъртта на майка си, бил упражнил домашно
насилие срещу Н., не променяло обстоятелствата за увеличение на наследството.
Просто след като майка му е направила завещание на сестра му това е станало
причина той да не продължава да доизгражда къщата и да подобрява имота.
В открито съдебно заседание, проведено на
27.03.2019 г. ищецът е направил уточнение, в следния смисъл: оградата на
дворното място е направена през 2012 г. – 2013 г. Когато започнал да прави
оградата, майка му била жива и направил около 30 метра. След смъртта ѝ
продължил да прави оградата на етапи. Пътеките с каменните плочи и двете барбекюта
направил, когато майка му била жива. Когато ремонтирал тоалетната и направил
нова септична яма майка му била жива, изградил стеничка с керпич, замазана с
варова мазилка. Постройката с ламаринен покрив направил, когато майка му и баща
му били живи. Пак докато били живи засадил асмата, някои от дърветата – сливи.
Засадил една дюля докато майка му била жива, а другата – след смъртта ѝ,
както и две вишни. Засадил една ябълка докато майка му била жива. Докато
родителите му били живи засадил 10 сини сливи. След смъртта им засадил кайсия и
круша.
Предявените от Р.М.М. искове са с правна квалификация чл. 349, ал. 2 от ГПК, чл. 12, ал. 2 от ЗН, чл. 61, ал. 2 от ЗЗД е чл. 59 ЗЗД.
Предявено е искане от Н.М.М. за
възлагане на делбения имот с правна квалификация чл. 349, ал. 2 от ГПК.
С протоколно определение от открито съдебно заседание, проведено на
27.03.2019 г. съдът е докладвал исканията за възлагане на делбения имот и
претенциите по сметки, като е разпределил и доказателствената тежест.
По делото са приети следните писмени доказателства: 1. фактура №
**********/31.05.2012 г., фактура № **********/29.09.2012 г., фактура №
**********/31.10.2012 г., справка за облога и плащанията на частен абонат за
периода от 01.01.2016 г. до 16.01.2019 г.; 2. справка от НОИ за
обстоятелството, че пенсионния архив на лицето Ф. Х.ова С. са унищожени; 3.
заверено копие от трудова книжка № 270 и заверено копие от трудова книжка № 47
на Н.М.М.; удостоверение №
00618/21.10.2002 г., удостоверение № 05/25.08.2010 г., удостоверение №
9444/75/21.12.2011 г., удостоверение № 288/01.08.2005 г., удостоверение №
107/18.04.2008 г. и удостоверение № 204/14.02.2007 г. справка от НОИ за
актуалното състояние на всички действащи трудови договори на лицето Н.М.М. за периода от 01.01.1999 г.
до 31.12.2012 г.; 4. писмо с вх. № 184/13.01.2020 г. от главния архитект на
Община *****, в което изразява становище, че потвърждава становището на вещото лице
за неподеляемост на имота на четири дяла.
Съдът е допуснал ответника Н.М.М. да даде обяснения по
поставените от ищеца въпроси на основание чл. 176 от ГПК, а именно: 1. Какво
образование има Н.?; 2. Има ли професия Н. М.?; 3. Какво е работила Н. М. през
периода 1999 г. – 2012 г.? Ответникът е дал следните от говори: на въпрос № 1:
отговорила е, че има средно реално образование, учила в гимназия във ***; на
въпрос № 2: отговорила е, че няма професия, работила е на различни места и че в
момента работи в магазин като продавач консултант; на въпрос № 3: отговорила е,
че преди това е работила в кметството по социалните програми. След това през
2009 г. се разболял баща ѝ и трябвало да го гледа. Не можела да работи,
понеже трябвало да го гледа на легло. Трябвало да го води на химиотерапии – бил
болен от рак на простатата. Преди това е работила в кооперацията и в „Метал” в
гр. *****. Предполага, че трудовият ѝ стаж е около 20 години. Има трудова
книжка. След като починал баща ѝ през 2010 г. започнала работа в Айтос
като шивачка и след шест месеца се разболяла майка ѝ също от рак на
дебелото черво и също трябвало да я гледа. Била на легло, оперирали я и
трябвало някой постоянно да я гледа и затова нямала никаква възможност да ходи
на работа. По време на операцията майка ѝ получила инсулт на дясната
ръка. Основно я поддържали сестрите ѝ и с пенсията на баща ѝ,
направили ги с чужда помощ. Основно с това живеели, но пак плащали ток, вода и
дърва, и сестрите ѝ помагали.
По делото е приета допуснатата с
определение на съда от 15.08.2018 г.
съдебно техническа експертиза относно реалната поделяемост на имотите,
ако са поделяеми вещото лице да предложи варианти за поделянето им съобразно
броя на съделителите и квотите им в съсобствеността, да посочи пазарната цена
на имотите и на всеки от евентуално формираните дялове, както и сумите, дължими
за уравняване на дяловете между съделителите при реална поделяемост на имотите,
в случай че образуваните дялове не съвпадат със стойността на делбената квота.
По делото е приета, допуснатата с
протоколно определение от 27.03.2019 г. съдебно техническа и оценителна
експертиза относно стойността, с която се е увеличила стойността на имота в
резултат на подобренията, извършени от ищеца на делбения имот и претендирани от
него с молба вх. № 6421/21.11.2018 г. до смъртта на майка му - 20.07.2012 г;
каква
е стойността на всяко едно подобрение, извършено от ищеца в делбения имот след
20.07.2012 г., уточнено в същото съдебно заседание; с каква стойност се е
повишила стойността на делбения имот в резултат на тези подобрения.
Прието е и заключение по допуснатата с
протоколно определение от 27.03.2019 г. съдебно икономическа експертиза относно
сумите, които са заплащани от месец юли 2012 г. до месец октомври 2018 г. за
разходваната ел. енергия в процесния имот; има ли данни за лицето, което ги е
заплатило и кое е това лице.
По
делото са разпитани две групи свидетели: двама свидетели на ищеца: Е.Али Ч. –
първи братовчед на ищеца и М. Рашидов М. – син на ищеца, и един свидетел на
ответната страна: А. М. А. – първа братовчедка на страните.
Свидетелят Ч. посочва два периода на строеж на
къщата 1972 г. -1973 г. и 1974 г. – 1975 г. Къщата била строена от роднини.
Всеки помагал с каквото можел. Р. и баща му също участвали. Разказва подробно
за строежа на къщата. Преди да заминат за **** – 1987-1988 г. направили сватба
на Р., направили пейки в двора на къщата, за да посрещнат гостите. Според
свидетеля те явно са се преместили да живеят в къщата една – две години по –
рано. Свидетелят предполага, че семейството се е преместило да живее в къщата
1986 г. - 1987 г. Предполага, че за строежа на къщата със средства са помагали
баща му, майка му и Р.. Тогава Р. се уволнил от казармата с утвърдена професия,
защото служил в строителни войски. След като се върнали от **** Р. направил
доста реконструкции. Свидетелят също участвал. Р. направил отделен вход на
първия етаж, изградили колони, за да може да се направи отделна баня със
санитарен възел, направил чешма. След това иззидал с блокчета, направил врата.
На горния етаж направил баня с мивка. Р. направил подпорни стени, барбекю.
Имало засадени дръвчета – трайни насаждения, асма. Направил пътеки. Направили
стълбище и външна врата. Р. помолил свидетеля да му услужи с пари около 1996 г.
- 1997 г., като му казал, че парите му трябват, за строителни материали. После
му върнал парите. Свидетелят твърди, че за този вид на къщата основен принос
имал Р.. Той строил къщата, защото свидетелят присъствал един – два пъти,
когато се измазвали вътрешните стени. Р. предимно сам си вършел нещата, но
предполага, че майстори са викали за покрива, за ел. инсталацията. Бащата на Р.
не е броил пари пред свидетеля. Те били едно домакинство. След като семейството
на Р. се върнали от **** баща му се пенсионирал, бил на възраст и не участвал в
строежа на къщата. На първия етаж живеели майката и бащата на Р. и Н.. На
първия етаж Р. разбил стена, направил входна врата, направил вляво стена, за да
можело да се премине от едната в другата стая. На втория етаж направил две
колони и изградил стена, и обособил самостоятелно помещение за баня. Всички
живеели в едно домакинство. Свидетелят предполага, че са се отделили, през 1990
г. – 1991 г., когато на Р. му се родил син. Свидетелят не знае колко пари е
давал Р. за домакинството, но мъжките работи ги вършел той – да нареже дърва,
да обърне двора. Р. плащал тока и водата, но от разговор с Р. научил, че някои
неща напоследък е започнала да плаща Н. – тока или водата. Така се били
разбрали. Когато свидетелят плащал своите ток и вода в пощата, е виждал Р. да
идва и също да плаща. Партидата била една и той плащал. Когато бащата на Р. се
разболял, синът водел баща си и го връщал от болницата. Когато е бил в болница,
Р. се грижел за него. Р. му е казвал, че е похарчил около 2500 лева повече. След това се разболяла и майка му.
Свидетелят е карал бащата на Р. в болницата. Р. наемал кола и от други хора,
като заплащал транспорта. Отделял грижи и внимание.В същите показания
свидетелят заявява, че строежът на къщата е започнал през 1982 г. – 1983 г. и е
завършен през 1987 г. – 1988 г., когато правили сватбата на Р.. Тогава къщата
не била измазана отвън, но била електрифицирана и имало вода, а вътре водата я
прекарали, когато се върнали от ****. Основите на къщата били строени от бащата
на Р.. Уточнява, че под първи етаж има предвид приземен етаж. Семейството се
настанило в къщата още преди сватбата на Р. – 1987 г. – 1988 г. В къщата имало
един електромер и един водомер, но свидетелят не знае до смъртта на родителите
на Р. кой е поемал разходите за ток и вода. Докато бащата на Р. бил лежащо
болен, синът му го гледал.
Свидетелят М. твърди, че всичко, което сега е къщата, баща му си го е
направил. След 2002 г. направил банята, оградата, кухнята и на двата етажа.
Баща му давал парите за ремонтите и полагал личен труд. Свидетелят твърди, че
също е помагал на баща си. Баща му направил оградата, барбекюто, засадил 7-8
дръвчета. Били заедно с баба му и дядо му, но на отделни етажи. Финансовите
разходи поемал баща му – плащал тока и водата. Виждал го е да плаща и го е
чувал. Работещият в семейството бил само той. Не помни леля му да е била
постоянно на работа. Баща му давал лекарствата на баба му и дядо му, водел ги
до болницата, морално ги подкрепял. Леля му помагала на баща му и нямало
никакви проблеми след смъртта на баба му. След като се разболели баба му и дядо
му разходите за сметките и отоплението ги давал баща му. Баща му сам се справял
за нещата за ремонт по къщата, двора и етажа, където сега живеела леля му.
Твърди, че банята била направена 2005 г. – 2006 г., когато баба му и дядо му
били живи. На долния етаж нямало баня. Ползвали банята на втория етаж понякога.
Свидетелят А. М. А. твърди, че къщата била построена 1982 – 1983 г. Тогава можело да се живее вече
в къщата. В строителството на къщата участвали вуйчо ѝ М., Б. и комшии.
Наемали други работници, родителите и комшиите помагали. Твърди, че Р. не е
помагал в ремонта – тогава бил войник. Преди заминаване на семейството за ****
през 1989 г. бил построен горния етаж, всичко било готово. Тогава имало
електричество и вода. М.М. работел в завод в гр. Девня и семейството било добре
финансово. Банята била на втория етаж и била изградена след като се оженил Р..
Свидетелят А. не е сигурна, но мисли, че след 2000 г. На първия етаж нямало
баня. Р. живеел със семейството си на втория етаж. Останалите не ползвали
банята, защото те не им позволявали. Къпели се в корито. Знае, че в имота има
барбекю, но не знае кога е изградено. Твърди, че дворът е с камъни, а не с
плочи. Когато се положила настилката вуйчо ѝ бил жив. Мисли, че
настилката е подновена, но не е сигурна. Имало дървета в двора. Някои били
големи още от вуйчо ѝ, а други били от 2-3 години. Н. живеела в долната част, в мазето. Свидетелят е ходила в Н.. Там
било мухлясало и не се живеело както трябва. Гардеробът бил мухлясал, развален,
дрехите ѝ били отгоре на леглото. Н. имала дървена печка, на която
готвела и през лятото. Имала пералня и хладилник. За родителите си се грижела Н..
Вуйчо ѝ бил на легло и Н. го обгрижвала, хранела го. Тя гледала майка си
и баща си. Купувала лекарства. В началото Н. работела, но после оставила
работата си, за да гледа родителите си. Тока и водата плащал вуйчо ѝ, а
след смъртта му Р. плащал тока, а Н. – водата. Н. ползвала дворното място,
сеела пипер, домати и лозе, но сега нямало лозя. Н. и Р. не били в добри
отношения, защото Р. искал цялата къща. Твърди, че през 1982 г. – 1983 г.
къщата имала покрив, дограмата била сложена, имало врата. Като се строяла
къщата Р. бил войник. Не знае какво и кога е работила Н.. Не знае какво работи Р..
С братовчедка си се виждали постоянно.
По допуснатата и изслушана СТЕ, чието заключение не е оспорено от
страните и възприето от съда като вярно, пълно и обективно, вещото лице е дало
заключение, че средната пазарна стойност на дворното място е 7 900 лева,
стойността на подобренията е в общ размер на 3 092 лева. Определило е
възстановителна /строителна/ стойност на обекта, като е дало обща сума на
разходите 15%. Годината на изграждане според заключението е около 1985 г.
Общата стойност на жилищната сграда и навеса е 58 700 лева, като средната
пазарна цена на жилищната сграда е 27 200 лева. Пазарната стойност на целия делбен недвижим
имот и подобренията е 39 700 лева. Вещото лице е дало заключение, че
жилищната сграда е реално неподеляема между четиримата съделители и дворното
място също е неподеляемо между четиримата съделители. Дяловете са определени при
следните квоти в съсобствеността за всеки от тях, както следва:
39 700 :78360 =
0,50664 ид.ч.
1.1.
Р.М.М. - 20 351 ид.ч х 0,50664 = 10310 лв.
1.2.
Е.М.Ю. - 7 836 ид.ч. х 0,50664 = 3 970 лв.
1.3.
Б.М.А. - 7 836 ид.ч х 0,50664 = 3 970 лв.
1.4.
Н.М.М. - 42 337 ид.ч. х 0,50664 = 21450 лв.
По допуснатата и изслушана СТОЕ, чието заключение не е оспорено от
страните и възприето от съда като вярно, пълно и обективно, вещото лице е дало
заключение, че стойността, с която се
е увеличила стойността на имота в резултат на подобренията, извършени от ищеца
в делбения имот до смъртта на майка му - 20.07.2012 г. е 8 844.81 лева и
че стойността, с която се е увеличила стойността на имота в
резултат на подобренията, извършени от ищеца в делбения имот след смъртта на
майка му - 20.07.2012 г. е 3 551.08лева.
По допуснатата и
изслушана СИЕ, чието заключение не е оспорено от страните и възприето от съда
като вярно, пълно и обективно, вещото лице е дало заключение, че общият размер
на платените суми за разходвана ел. енергия в периода м.юли 2012 г - м.октомври 2018 г. е 4 082.47 лв., за абонат с клиентски номер
**********, номер на обекта **********, с адрес с. Л.. Вещото лице е посочило,
че по данни от информационната система на "Енерго - Про Продажби" АД
за "клиент" с кл. номер ********** е посочено "С.М.М.". В отговор на въпроса: "Има
ли данни за лицето, което е заплатило сумите за изразходваната ел. енергия и
кое е това лице?", вещото лице е получило в писмен вид отговор
от "Енерго-Про Продажби"АД, отдел "Връзки с клиенти" (изх.№
5090529/12.04.2019 г.) а именно: “Уведомяваме, че плащанията за
горепосочения период (спр.м.юли 2012 г. - м.октомври 2018 г.) са извършени в брой,
на каса и в пощенски клон. В тази връзка не разполагаме с данни за лицето
извършило разплащанията."
Съдът, при
така изяснената фактическа обстановка и събрани доказателства, достигна до
следните правни изводи:
1. по отношение искането на ищеца Р.М.М. за възлагане на процесния недвижим имот по реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК.
За да бъде уважено искането на ищеца за
възлагане на жилищния имот на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК е необходимо
кумулативно да са налице следните предпоставки: делбеният имот следва да е
наследствен (съсобствеността върху него да е възникнала само от наследяване) и
да е неподеляем, претендиращият да няма друго собствено жилище, съделителят
трябва да е живял фактически в жилището с наследодателя към момента
на откриване на наследството.
В случая процесният жилищен
недвижим имот находящ се в с. Л., община *****, обл. *** е наследствен и
действително съставлява жилище и неговото предназначение не е спорно. От
приетата по делото СТЕ се установява, че този имот е реално неподеляем, тъй
като от него не могат да бъдат обособени четири отделни дяла според правата на
страните, всеки от които да отговаря на изискванията за самостоятелно жилище
съгласно чл. 131 от Наредба № 7. Това заключение на вещото лице е потвърдено и
от главния архитект на Община *****. От доказателства по
делото се установи, че към момента на откриване на наследството на общите на
страните наследодатели, ищецът е живял в процесния имот с наследодателите.
Съдът намира обаче, че в случая не е налице една от предпоставки, която
обуславят възлагането на имота на ищеца Р.М.М.. Същият не е представил декларация за
семейно и имотно състояние. При разпределена от съда с доклада по делото
доказателствена тежест и дадени ясни указания в тази насока (л. 213) ищецът не
е ангажирал каквито и да било доказателства, установяващи, че не притежава
друго жилище, поради което не е доказал наличието на
предпоставките за възлагане по чл. 349, ал. 2 от ГПК. При конкуренция
между няколко съделители, за които са доказани всички предпоставки за
възлагане, делбата се извършва чрез възлагане на жилището на този от тях, който
предложи най – висока цена – чл. 349, ал. 2, изр. последно от ГПК. В случая
няма основание да се приеме, че е налице конкуренция между съделителите Р.М.М.
и Н.М.М., защото и
втория съделител не е доказал, че не притежава друго жилище. Твърдението, че
тази предпоставка е налице е изгоден за страната факт, поради което подлежи на
доказване. Той може да бъде доказан с декларация за семейно и имотно състояние,
която като частен документ може да бъде оспорена и декларираните данни
опровергани, но такава не е представена (в този смисъл решение № 110/25.05.2016
г. по г. д. 432/2016 г. на ВКС, I г. о.).
Изложеното налага
извода, че възлагателната претенция, направена от Р.М.М. за възлагане в негов дял на процесният жилищен имот е
неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена.
2. по конститутивния иск по чл. 12, ал. 2 от ЗН, предявен от Р.М.М.:
Съгласно
чл. 12, ал. 2 от ЗН сънаследници, които приживе на наследодателя са спомогнали
да се увеличи наследството и не са били възнаградени по друг начин, могат да
искат при делбата да се пресметне това увеличение в тяхна полза. Посочената
разпоредба има предвид осъществен материален принос от страна на един
наследник, който е довел до увеличаване имуществото на наследодателя. Уреденият
с чл. 12, ал. 2 ЗН иск почива на принципа за недопустимост на неоснователното
обогатяване, като конкретните хипотези на това обогатяване са значително
по-широки от фактическия състав на подобренията - доколкото увеличението на
наследството може да се обективира както като полезни разноски, които дават
наличен прираст на имуществото на наследодателя, така и в „отрицателен смисъл”
– чрез намаляване на пасива (например посредством заплащане на вноските по
предоставен на наследодателя кредит). Увеличението може да е резултат на труд и
средства, вложени от наследника в наследственото имущество. То трябва да бъде
ясно изразено в някаква форма – имоти, постройки или насаждения и др. и да е
налице в момента на откриване на наследството. Когато за този материален принос
наследникът не е възнаграден (чрез плащане, дарение или завещание), за него
възниква правото при делбата да поиска да се пресметне това увеличение на
наследството. Наследникът има право на избор. Той може да иска имущество в
натура или в пари. В първия случай искът е конститутивен. При него на
наследника се отделя от делбената маса имущество на стойност в размер на
направеното увеличение. Останалото наследствено имущество се разпределя между
всички сънаследници. Когато приносът му е равен на стойността на имота,
наследникът може да иска целия имот. Във
втория случай искът е осъдителен. Съдът не може да присъди парични суми,
ако наследникът е поискал да му се присъди имот. Моментът, към който
следва да бъде изчислен приносът по чл. 12, ал. 2 ЗН ,
е моментът на извършване на делбата, когато се остойностява
наследствената маса.
Предпоставките за упражняване
на този иск са няколко и те трябва да бъдат дадени кумулативно: 1.
претендиращият да има качеството на наследник; 2. наследникът да е допринесъл
за увеличаване на наследството, и то приживе на наследодателя. За размера на
увеличението е от значение не колко е изразходвал наследникът в труд и
средства, а с колко е увеличено наследственото имущество; 3. наследникът да не
е бил възнаграден по друг начин от наследодателя.
Правото по чл. 12, ал. 2 от ЗН
принадлежи на всички сънаследници, които са спомогнали за увеличаване на
наследството. От друга страна, то може да се упражни спрямо всички наследници,
които не са участвали в увеличаване на наследственото имущество.
В конкретния случай от
доказателствата по делото се установява, че М. има качеството на наследник.
Няма данни, а и не се оспорва от насрещната страна наличието на втората
предпоставка - същият да е бил възнаграден по друг начин от наследодателите.
Относно третата предпоставка – наследникът да е допринесъл за увеличаване на
наследството приживе на наследодателите, съдът приема следното:
В молба вх. № 6421/12.11.2018 г., с която са уточнени
претенциите по сметки, ищецът е посочил два етапа, в които е извършвал
подобрения в имота: 1. от 1984 г. до юли 1989 г., т. е. от връщането му от
казармата до заминаване на цялото семейство за **** с намерението да живее там;
2. от месец март 1990 г., когато се завърнали от **** и
продължавал и до сега.
За първия етап: в исковата молба сам ищец твърди, че майка му и баща му
са построили къщата през 1985 г. Обстоятелството, че къщата е била построена
около 1985 г. се потвърждава и от показанията на свидетелите Е.Ч. и А. А..
Свидетелят Ч. посочва, че за сватбата на Р. (1987 г. – 1988 г.) направили пейки
в двора, а семейството се е преместило да живее в къщата една – две години по –
рано (1986 г. – 1987 г.). Свидетелят А. твърди, че къщата била
построена 1982 г. – 1983 г. Тогава
можело да се живее вече в къщата. В строителството на къщата участвали вуйчо
ѝ М., Б. и комшии. Наемали други работници, родителите и комшиите
помагали. Твърди, че Р. не е помагал в ремонта – тогава бил войник. Преди
заминаване на семейството за **** през 1989 г. бил построен горният етаж,
всичко било готово. Тогава имало електричество и вода.
За втория етап: релевантен за
претенцията по чл. 12, ал. 2 от ЗН е периодът от 1990 г. (завръщането на
семейството от ****) до смъртта на наследодателя Ф. Х. С. - на 20.07.2012 г.
(наследодателят М.М. С. е починал на 23.09.1910 г.), т. е. краят на периода е
датата 20.07.2012 г.
При анализа на
събраните гласни доказателства (преценени при условията на
чл. 172 ГПК) и твърденията на самия ищец в исковата молба и молбата от 12.11.2018 г., с
които той признава неизгодни за него факти, съдът приема за установени по
категоричен и непротиворечив начин обстоятелствата, че къщата в имота в с. Л. е
построена от наследодателите М.М. С. и Ф. Х. С., че след
завръщането на семейството от **** наследодателят М. С. се е пенсионирал, бил на възраст и не е
участвал с труд в строежа на къщата, че
наследодателите са живели в този имот до смъртта си,
че преди и след смъртта им в имота живеят ищецът Р.М.М. със семейството
си и ответника Н.М.М.. По делото не се спори, че през втория период
наследодателите са били пенсионери и са получавали пенсия. От събраните по
делото писмени доказателства се установява, че ответникът Н.М., която не е
семейна, е работела и има около 20 години трудов стаж.
Дори да се приеме, че ищецът е взел
участие в ремонтните дейности през първия етап, следва да се отчете
обстоятелството, че те не са извършени изцяло с негови лични средства и труд,
което и самият ищец признава в горепосочената молба от 12.11.2018 г., в която
твърди, те са извършени съвместно с неговия
баща М. С..
По отношение на
останалите подобрения, описани в молбата от 12.11.2018 г., като извършени през
втория етап, съдът, след съвкупен анализ на събраните по делото доказателства,
приема следното:
Относно това дали
ищецът Р.М.М. е извършил със собствени средства и труд описаните в молбата му
подобрения през втория етап,
съдът приема, че въз основа на показанията на свидетелите Ч. и М.М. може да се приеме участието
на ищеца в извършването на описаните подобрения, но липсват категорични данни,
че същите са изградени изцяло с негови лични средства, без участието със
средства от страна на неговите родители. Свидетелят М.М. твърди, че баща му давал парите за ремонтите и
полагал личен труд, че баща му е бил единственият работещ в семейството. Както
беше посочено по – горе по делото не се оспорва, че през този етап
наследодателите са били пенсионери, получавали са пенсия, а от събраните
писмени доказателства се установява, че ответникът Н.М. също е работела, макар
и не постоянно и на различни места, но има значителен брой години трудов стаж.
Свидетелят Ч. в показанията си не твърди, че средствата за ремонтните дейности
са били давани от ищеца, а единствено посочва, че пред него неследодателят не е
броил пари. От твърденията на този свидетел, че към 1996 г. – 1997 г. ищецът му
поискал пари назаем, които впоследствие му върнал, без да посочва сумата, не
може да се направи нито категоричен извод, че парите са били за закупуване на
строителни материали за къщата, каквото обяснение за искането му е дал ищецът,
нито че заемът е върнат от лични средства на ищеца. Действително
ответникът Н.М. твърди, че след като са се разболели родителите им, те не са
могли да дават средства са ремонти, но по делото не са ангажирани доказателства
кои от подобренията са извършени именно в периода от 2009 г., когато се е
разболял наследодателят М. С. до 20.07.2012 г., когато е починала
наследодателят Ф. С.. За целия посочен от ищеца втори етап не са представени и
никакви писмени доказателства – фактури, разписки и др., от които да се
установява, че именно ищецът е заплащал средствата за закупуване на
необходимите строителни материали за извършване на ремонтите.
Само за пълнота следва
да се посочи, че дори да се приеме, че подобренията през втория етап са
извършени изцяло с личен труд и средства на ищеца Р.М., следва да се има
предвид, че присъждане на подобрението в натура
може да се уважи само ако: 1) увеличението представлява самостоятелен обект,
който да се предостави на наследника и съответства на цялата му стойност и
2) са налице и други обекти от този вид, които при делбата да бъдат
предоставени в дял на останалите наследници. От приетото по делото заключение
по допуснатата по делото СТЕ се установява, че стойността на делбената квота на
ищеца по отношение на делбената маса – двор и жилищна сграда възлиза на
10 310 лева, а от приетото по делото заключение на СТОЕ се установява, че
стойността, с която се е увеличила стойността на целия имот в резултат на
подобренията, извършени до смъртта на наследодателя Ф.С.– 20.07.2012 г., е
8 844.81 лева, а съобразно СТЕ средната пазарна цена само на жилищната
сграда е 27 200 лева. Освен това предмет на делбата не са и други обекти
от този вид.
Ето защо съдът намира,
че искът по чл. 12, ал. 2 от ГПК е неоснователен и недоказан и следва да бъде
отхвърлен.
3. по иска по чл.
61, ал. 2 от ЗЗД, предявен от Р.М.М.:
Заявената претенция за извършени
подобрения в имота в периода след след 20.07.2012 г., когато е починала
наследодателя Ф. С., следва да бъде квалифицирана като такава с правно основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД,
тъй като от страна на ответниците не са направени възражения, че подобренията
са извършвани от ищеца без тяхно знание и съгласие. От данните по делото и от
събраните доказателства може да се направи извод, че Р.М. е извършвал
подобренията в съсобствения имот без противопоставянето на останалите
съсобственици, които са знаели, че той живее в имота и го стопанисва. Нещо
повече, по делото няма спор, че ответникът Н.М. също живее в наследствения
имот.
В
Тълкувателно решение № 85 от 02.12.1968 г. на ОСГК на ВС е прието, че когато
съсобственикът е извършил подобрения в имота без съгласието, но без изричното
противопоставяне на останалите съсобственици и без този съсобственик да е
изменил намерението си да е владелец на своята идеална част от имота и държател
на частите на останалите съсобственици, отношенията между него и останалите
съсобственици следва да се уредят съобразно правилата за водене на чужда работа
без пълномощие. В този случай, ако съсобственикът е действал и в свой интерес
(например за да осигури годно за обитаване за себе си жилище), другите
съсобственици отговарят за поетите задължения, необходимите и полезни разноски,
но само до размера на обогатяването им. Следователно, отговорността им се
ограничава до по-малката сума между стойността на направените разходи и
увеличената вследствие на подобренията стойност на съсобствения имот. Това
принципно положение е възприето и доразвито и в последващата практика на ВКС-
т.I.5 от ППВС № 6 от 1974 г., решение № 461 от 12.05.1986 г. по гр.д.№ 570 от
1985 г. на ВС, Второ г.о., решение № 532 от 17.06.1994 г. по гр.д.№ 382 от 1994
г. на ВС, Първо г.о., както и в постановената по реда на чл. 290 от ГПК
задължителна практика на ВКС - например решение № 339 от 10.10.2011 г. по
гр.д.№ 1072 от 2010 г. на ВКС, Първо г.о. Увеличената стойност на имота се
присъжда единствено при квалифициране на претенцията за подобрения по чл. 72
или чл. 74, ал. 2 от ЗС.
В заключението на СТОЕ
е дадена стойността на ремонтни работи и трайните насаждения към настоящия
момент, но липсва заключение или писмени доказателства относно разходваните
средства към момента на извършването им. При липсата на доказателства за
действително направените разноски, настоящият съдебен състав намира, че
претенцията с правно основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД следва да бъде отхвърлена
като недоказана.
4.
по иска по чл. 59 от ЗЗД, предявен от Р.М.М.:
Съгласно разпоредбата
на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на
другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването. Вземането по чл. 59 от ЗЗД възниква от фактически състав,
включващ обедняване на един правен субект, обогатяване на друг, наличие на
връзка между обогатяването и обедняването и липса на правно основание за това
имуществено разместване.
Ищецът претендира
ответникът Н.М. да му заплати сумата от 2000 лева, представляваща 1/3 от общо заплатения от него разход
за ел. енергия за периода от юли 2012 г. до 11.10.2018 г., ведно със законната
лихва, считано от 11.10.2018 г. до окончателното изплащане на главницата.
Ответникът Н.М. е направила две възражения: че тя също е заплащала през този
период суми за разходвана ел. енергия и че общата сума не следва да се дели на
три, тъй като в имота живеят четирима възрастни. Същата е представила и фактури
за заплатени сметки за ел. енергия /л. 207-210/.
По делото няма спор, а и от показанията
на свидетеля Ч. се установява, че в къщата има един електромер и един водомер.
Този свидетел, както и свидетелят М.М. твърдят, че лично са виждали ищецът да
заплаща сметки за потребена ел. енергия. Тези показания обаче не следва да
бъдат кредитирани, доколкото при дадена възможност на ищеца да представи
писмени доказателства в подкрепа на твърденията си, същите остават недоказани.
Още повече, че от заключението по допуснатата СИЕ се установява, че общият размер на
платените суми за разходвана ел. енергия в периода м.юли 2012 г - м.октомври 2018 г. е 4 082.47 лв., за абонат с клиентски номер
**********, номер на обекта **********, с адрес с. Л.. Вещото лице е посочило,
че по данни от информационната система на "Енерго - Про Продажби" АД
за "клиент" с кл. номер ********** е посочено "С.М.М.". В отговор на въпроса: "Има
ли данни за лицето, което е заплатило сумите за изразходваната ел. енергия и
кое е това лице?", вещото лице е получило в писмен вид отговор
от "Енерго-Про Продажби"АД, отдел "Връзки с клиенти" (изх.№
5090529/12.04.2019 г.), че за горепосочения период плащанията са
извършени в брой, на каса и в пощенски клон и дружеството не разполага с данни
за лицето извършило разплащанията. Други доказателства от страна на ищеца не са
ангажирани.
Ето защо искът по чл. 59 от ЗЗД следва да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
5. по отношение искането на ищеца Н.М.М. за възлагане на процесния жилищен недвижим имот по реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК.
За да бъде уважено искането на ответника
за възлагане на жилищния имот на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК е необходимо
кумулативно да са налице следните предпоставки: делбеният имот следва да е
наследствен (съсобствеността върху него да е възникнала само от наследяване) и
да е неподеляем, претендиращият да няма друго собствено жилище, съделителят
трябва да е живял фактически в жилището с наследодателя към момента
на откриване на наследството.
Както вече беше посочено процесният
жилищен недвижим имот находящ се в с. Л., община *****, обл. *** е наследствен
и действително съставлява жилище и неговото предназначение не е спорно. От
приетата по делото СТЕ се установява, че този имот е реално неподеляем, тъй
като от него не могат да бъдат обособени четири отделни дяла според правата на
страните, всеки от които да отговаря на изискванията за самостоятелно жилище
съгласно чл. 131 от Наредба № 7. Това заключение на вещото лице е потвърдено и
от главния архитект на Община *****. От доказателства по
делото се установи, че към момента на откриване на наследството на общите на
страните наследодатели, ответникът също е живяла в процесния имот с
наследодателите. Съдът намира обаче, че в случая не е налице една от предпоставки,
която обуславят възлагането на имота на ищеца Н.М.М.. Същата не е представила
декларация за семейно и имотно състояние. При разпределена от съда с доклада по
делото доказателствена тежест и дадени ясни указания в тази насока (л. 213) ответникът
не е ангажирала каквито и да било доказателства, установяващи, че не притежава
друго жилище, поради което не е доказала наличието на
предпоставките за възлагане по чл. 349, ал. 2 от ГПК. При конкуренция
между няколко съделители, за които са доказани всички предпоставки за
възлагане, делбата се извършва чрез възлагане на жилището на този от тях, който
предложи най – висока цена – чл. 349, ал. 2, изр. последно от ГПК. В случая
няма основание да се приеме, че е налице конкуренция между съделителите Н.М.М. и Р.М.М., защото и втория съделител не е
доказал, че не притежава друго жилище. Твърдението, че тази предпоставка е
налице е изгоден за страната факт, поради което подлежи на доказване. Той може
да бъде доказан с декларация за семейно и имотно състояние, която като частен
документ може да бъде оспорена и декларираните данни опровергани, но такава не
е представена (в този смисъл решение № 110/25.05.2016 г. по г. д. 432/2016 г.
на ВКС, I г. о.).
Що се отнася до възражението
на ищцовата страна, че направената от ответника възлагателна претенция е
просрочена, съдът намира за нужно да посочи следното: Съгласно чл. 349,
ал. 4 от ГПК искането за възлагане в дял на неподеляемо жилище може да бъде
направено най-късно в първото по делото заседание след допускане на делбата, т.
е. то може да бъде направено и на един много по-ранен етап - още с исковата
молба или с молба, депозирана по делото във всеки един момент, предхождащ
първото заседание след допускане на делбата. Трайната практика ВС и ВКС на
РБ ( в това число и ТР № 45 от 12.08.1987 г. по гр. д. № 18/87 г. на ОСГК на
ВС) е в смисъл, че крайният срок за предявяване на претенции по сметки и
искания за възлагане на делбения имот е първото заседание, след като влезе в
сила решението за допускане на делбата. Този срок е преклузивен и не може да
бъде продължаван нито по искане на страните, нито по почин на съда. Когато
първото по делото заседание е редовно проведено, неупражняването в него на
определени процесуални права от страните преклудира възможността същите да
бъдат упражнени на по-късен етап.
От данните по делото се установява, че още
с отговора на исковата молба /л. 18 гръб/ ответникът Н.М.М. е направила
възлагателно искане по чл. 349, ал. 2 от ГПК. Отговорът е връчен на ищеца,
видно от съобщението на л. 24 от делото. С това съобщение същият е призован за
насроченото по делото съдебно заседание на 03.11.2015 г. Ищецът не се е явил,
но е бил представляван от редовно упълномощен от него адвокат, който не е
направил възражение, че клиентът му не е редовно призован и е даден ход на
делото. С оглед на това обстоятелството, че първото по делото открито съдебно
заседание във втората фаза за извършване на делба, на което е даден ход на
делото, е било проведено на 10.10.2018 г. и на него ответникът Н.М. не се е
явила, респ. не е направила искане по чл. 349, ал. 2 от ГПК е ирелевантно,
доколкото, както вече се посочи, същата е сторила това значително по – рано още
в първата фаза на делбата и следователно то не е преклудирано.
Възлагателната
претенция обаче, направена от Н.М.М. е неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде
отхвърлена.
6. по иска по чл. 59 от ЗЗД, предявен от Н.М.М.:
Съгласно разпоредбата
на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на
другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването. Вземането по чл. 59 от ЗЗД възниква от фактически състав,
включващ обедняване на един правен субект, обогатяване на друг, наличие на
връзка между обогатяването и обедняването и липса на правно основание за това
имуществено разместване.
С молба вх. № 335/21.01.2019 ответникът Н.М. е предявила претенциите си по
сметки, а именно да бъде осъден Р.М.М. да ѝ заплати сумата 230.12 лева,
представляваща 1/4 от пълния размер на заплатената вода до януари 2019 г., а
именно 920.48 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране
на молбата. С протоколно определение от 27.03.2019 г. съдът не се е произнесъл
по искането за приемане на тази претенция за съвместно разглеждане. Същото
обаче преклудирано, тъй като първото по делото открито съдебно заседание
във втората фаза за извършване на делба, на което е даден ход на делото, е било
проведено на 10.10.2018 г., а молбата е подадена на 21.01.2019 г.
Ето защо, предявеният
за разглеждане по реда на чл. 346 от ГПК от Н.М.М. иск за осъждане на Р.М.М. да ѝ заплати сумата 230.12 лева, представляваща 1/4
от пълния размер на заплатената вода до януари 2019 г., а именно 920.48 лева
следва да бъде върнат.
С оглед на
това, че възлагателните претенции на съделителите Р. М.М. и Н.М.М. се отхвърля,
както и че иска на Р.М.М. по чл. 12, ал. 2 от ЗН също се отхвърля и предвид
обстоятелството, че от
приетата по делото СТЕ се установява, че делбените имоти са реално неподеляеми,
тъй като от тях не могат да бъдат обособени четири отделни дяла според правата
на страните, всеки от които да отговаря на изискванията за самостоятелно жилище
съгласно чл. 131 от Наредба № 7, съдът намира, че прекратяването на
съсобствеността следва да стане чрез единствения възможен способ - изнасяне на
имота на публична продан.
По
разноските
Видно
от приетото експертно заключение, пазарната стойност на имота е 39 700
лева. На основание чл. 355 от ГПК, страните следва да бъдат осъдени да заплатят
в полза на РС - Провадия държавна такса в размер на 4% от стойността на имота,
съразмерно на квотите им в съсобствеността, съгласно чл. 8 от ТА.а за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. С оглед изложеното,
всяка от страните следва да заплати държавна такса по сметка РС - Провадия,
както следва: Р.М.М. сумата от
412.42 лева, Н.М.М. сумата от 857.97 лева, Е.М. Ю. сумата от 158.80 лева и Б.М.А.
сумата от 158.80 лева.
Р.М.М.
следва да бъде осъден да заплати и държавна такса по сметка на РС – Провадия за
предявените искове, както следва: за иска по чл. 12, ал. 2 от ЗН – 880 лева, за
подобрения по чл. 61, ал. 2 от ЗЗД – 142.04 лева, и за иска по чл. 59 от ЗЗД -
80.00лв., или общо 1102.04 лева.
Не са заявени от страните по делото искания за
присъждане на разноски в полза на някои от тях, поради което такива не се
следват.
След приключване на съдебното дирене и
даване ход на устните състезания по делото е постъпила молба вх. №
1045/19.02.2020 г. от Р.М.М., чрез адвокат А.А., с която уведомява съда, че
ответникът Н.М.М. е починала на 16.02.2020 г. С молба вх. № 1080/20.02.2020 г.,
подадена от Е.М. Ю. и Б., М.А., чрез адвокат Р.И., е представен препис –
извлечение от акт за смърт на Н.М.М., от който се установява, че същата е
починала на 16.02.2020 г. С последваща молба вх. № 1256/26.02.2020 г. от Р.М.М.,
чрез адвокат А.А., е представено удостоверение за смъртта и наследниците на Н.М.М.,
от което се установява, че нейни законни наследници са сестрите ѝ Е.М. Ю.
и Б.М.А., и брат ѝ Р.М.М.. С оглед на това съдът намира, че в случая не
са налице предпоставките по чл. 229, ал. 2, изр. второ от ГПК за спиране на
производството по делото след постановяване на съдебното решение, доколкото
законните наследници на починалата страна Н.М.М. са страни по делото, поради
което не се налага тяхното конституиране.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ възлагателната претенция, направена от Р.М.М., ЕГН:
********** с адрес: ***, за възлагане в негов дял процесния жилищен
недвижим имот, като неоснователна и недоказана.
ОТХВЪРЛЯ
претенцията на Р.М.М., ЕГН:
********** с адрес: *** против Н.М.М., ЕГН: ЕГН **********, Е.М. Ю., ЕГН **********
и Б.М.А., ЕГН **********, с правно основание чл.12, ал.2 ЗН, увеличението на наследството, пресметнато в пари, да му
бъде дадено в имот, а именно - делбения жилищен имот, като неоснователна и
недоказана.
ОТХВЪРЛЯ възлагателната претенция, направена от Н.М.М., с
ЕГН: ЕГН **********, с адрес: ***, за
възлагане в неин дял процесния жилищен недвижим имот, като неоснователна и
недоказана.
ИЗНАСЯ
НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл. 348 от ГПК допуснатия до съдебна делба недвижим
имот: дворно място, цялото с площ от 850 кв.м.,
съставляващо урегулиран поземлен имот № XX-292, квартал 28 по плана на с. Л.,
Община *****, област *** при граници от три страни: улица, поземлен имот
XVIII-294 и поземлен имот XIX-293, ведно
с изградените в това дворно място двуетажна жилищна сграда със застроена площ
66 кв.м., като първият етаж се състои от две стаи, антре и кухненски бокс, а
вторият етаж се състои от три стаи, коридор с кухня, баня, ведно с изградения в
дворното място навес с оградни стени със застроена площ от 30 кв.м., с пазарна стойност 39 700 лева (тридесет и девет хиляди и
седемстотин лева), като получената от публичната продан сума да бъде поделена
между съделителите, съобразно техните квоти от правото на собственост,
установени с решението по допускане на делбата.
ОТХВЪРЛЯ иска на Р.М.М., ЕГН:
**********, против Н.М.М., ЕГН: ЕГН **********, Е.М. Ю., ЕГН **********
и Б.М.А., ЕГН ********** по чл. 61, ал. 2 от ЗЗД за заплащане на сумата от 3551.08
лева (три хиляди петстотин петдесет и един лева и осем стотинки),
представляваща стойността на извършени подобрения в делбения имот, като
недоказана.
ОТХВЪРЛЯ иска на Р.М.М., ЕГН:
**********, против Н.М.М., ЕГН **********, по чл. 59 от ЗЗД да бъде
осъдена да му заплати сумата от 2000 лева (две хиляди лева), представляваща 1/3 от общо заплатения от него разход
за ел. енергия за периода от юли 2012 г. до 11.10.2018 г. в размер на 6000
лева, ведно със законната лихва, считано от 11.10.2018 г. до окончателното
изплащане на главницата, като неоснователен и недоказан.
ВРЪЩА иска, предявен от Н.М.М., ЕГН: ЕГН
********** против Р.М.М. по чл. 59 от ЗЗД да бъде осъден да ѝ заплати сумата 230.12 лева, представляваща 1/4 от
пълния размер на заплатената вода до януари 2019 г., а именно 920.48 лева,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на молбата.
ОСЪЖДА Р.М.М., ЕГН:
********** с адрес: ***, да заплати по сметка на РС - Провадия сумата от 412.42 лева
(четиристотин и дванадесет лева и четиридесет и две стотинки) – държавна такса върху стойността на
дела му.
ОСЪЖДА Р.М.М., ЕГН:
********** с адрес: ***, да заплати по сметка на РС - Провадия сумата в общ размер 1102.04 лева (хиляда
сто и два лева и четири стотинки) – държавна такса за предявените искове по чл.
12, ал. 2 от ЗН, по чл. 61, ал. 2 от ЗЗД и по чл. 59 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Н.М.М., ЕГН: ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати по
сметка на РС - Провадия сумата от 857.97 лева (осемстотин петдесет и седем
лева и деветдесет и седем стотинки) – държавна такса върху стойността на дела ѝ.
ОСЪЖДА Е.М. Ю., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на РС -
Провадия сумата от 158.80
лева (сто петдесет и осем лева и осемдесет стотинки) – държавна такса върху стойността на
дела ѝ.
ОСЪЖДА Б.М.А., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати
по сметка на РС - Провадия сумата от 158.80 лева (сто петдесет и осем лева и
осемдесет стотинки) – държавна
такса върху стойността на дела ѝ.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните Р.М.М., Е.М. Ю. и Б.М.А. ***.
РАЙОНЕН СЪДИЯ