Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 02.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ – „В“
въззивен състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети
февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА – ТОНЕВА
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при
участието на секретаря Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от младши
съдия Трендафилов въззивно гражданско дело № 2767 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 48768 от 15.10.2018 г., постановено по гр.д. № 18174/2018 г. по описа
на Софийски районен съд, ГО, 85 – ти състав, е признато за установено по
предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Е.Д.Д. дължи на „Т.С.” ЕАД следните суми:
2383,07 лв. – главници,
представляващи стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия и услугата
дялово разпределение за топлоснабден имот с абонатен № 020703, ведно със
законната лихва върху тази сума за периода от 14.12.2017 г. до изплащане на
вземането и сумата от 315,04 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 16.09.2015
г. до 23.11.2017 г., които суми са предмет на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 21.12.2017 г., по ч. гр. д. № 87421/2017
г. по описа на СРС, ГО, 85-ти състав. С горепосоченото решение са отхвърлени предявените
по реда на чл. 422 ГПК от „Т.С.” ЕАД срещу О. Г. Д. /при допусната очевидна
фактическа грешка по отношение на името на лицето, което е посочено като Олег/
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за признаване за установено, че О. Г. Д. дължи на ищеца следните суми: 2383,07
лв. – главници, представляващи стойност на доставена и незаплатена топлинна
енергия и услугата дялово разпределение за топлоснабден имот с абонатен №
020703, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 14.12.2017 г.
до изплащане на вземането и сумата от 315,04 лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане на главницата за периода от 16.09.2015 г. до 23.11.2017 г.,
които суми са предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 21.12.2017 г., по ч. гр. д. № 87421/2017 г. по описа на СРС,
ГО, 85-ти състав.
Горепосоченото
решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Б.”
ООД.
Срещу
решението в частта му, в която предявените искове са
уважени, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ответника Е.Д.Д., чрез адв. Т.П.. В жалбата са развити подробни
доводи, съгласно които първоинстанционното решение е неправилно в обжалваната
част, порди необоснованост на формираните от СРС изводи и допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.
Иска се от въззивния съд да отмени решението на СРС в обжалваната част и да
отхвърли предявените срещу Е.Д. искове. Претендират се разноски.
Ответникът
по жалбата „Т.С.” ЕАД не е депозирал писмен отговор на въззивната жалба.
Срещу
решението в частта му, в която предявените срещу О. Г. Д.
искове са отхвърлени, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК
въззивна жалба от ищеца "Т.С." ЕАД. В жалбата се
поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно в обжалваната част,
поради допуснати нарушения на материалния закон. Твърди се, че неправилно
първоинстанционният съ приел, че О. Г. Д. не дължи претендираните суми за
процесния период, тъй като по силата на наследственото правоприемство
собствеността на имота и съответно задълженията за потребена и незаплатена
топлинна енергия на същия, преминали към ответника О.Д.. Претендират се
разноски. Моли въззивния съд да отмени решението на СРС в обжалваната част и да
уважи предявените искове. Претендира и присъждането на направените разноски по
делото.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата О.Г.Д., чрез адв. Р.Н., е
подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата и моли решението на
СРС да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Третото
лице-помагач „Б.” ООД не изразява становище по въззивните жалби.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби
пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявени
са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но е
частично неправилно.
Установено
е по делото, че процесният имот е бил топлофициран, както и че сградата –
етажна собственост, в която се намира този имот, е била присъединена към
топлопреносната мрежа.
Съобразно
действащата през исковия период нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна
собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия. Следователно качеството
потребител се свързва с принадлежност на вещното право на собственост или с
ползването на имота.
Доказано
е също така, че ответникът Е.Д.Д. е собственик на процесния апартамент, находящ
се в гр. София, ул. „*******– това обстоятелство се установява от нотариален
акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №
192, том IXLVІІ,
дело №19558/2004 г. и 4 бр. удостоверения за
наследници.
От
представеното удостоверение за наследници № 453 от 18.12.2014 г. се установява,
че Г.П..С.и Х.Д.С.са били съпрузи, като Х.С.е починал на 15.02.1978 г.
От
представения нотариален акт № 192 е видно, че на 02.09.1994 г. Г.П..С.е
прехвърлила на дъщеря си Б.Х.С.срещу задължение за гледане и издръжка
собствената си ½ от процесния недвижим имот.
От
удостоверение за наследници № 454 от 18.12.2014 г. се установява, че Геновева
Спирова е починала на 04.10.1994 г., като за свои наследници е оставила
дъщерите си М.Х.Б.и Б.Х.С.. От същото удостоверение е видно, че М.Х.Б.е
починала на 28.11.1998 г., като за свой наследник е оставила сина си Х.И.Б..
От
представеното удостоверение за наследници № 002755 от 22.10.2010 г. е видно, че
Б.Х.С.е починала на 19.07.2007 г., като за свой единствен наследник е оставила
сина си Е.Д.Д..
От
представеното удостоверение за наследници от 24.11.2015 г. е видно, че Х.И.Б. е
починал на 15.11.2015 г., като за единствени свои наследници оставил: Е.Д.Д. –
син на Б.Х.С./сестра на Х.Б./ и О. Г. Д. – син на С.С.Б./сестра на Х.Б./.
Правилно
първоинстанционният съд е отхвърлил предявените срещу О.
Г. Д. искове, тъй като от представеното по делото съдебно удостоверение е
видно, че същият се е отказал от наследството на покойния наследодател Х.Б.,
като отказът е вписан в специалната книга на съда. Правната последица от
вписания от О. Г. Д. отказ от наследството на Х.Б. се изразява в отпадане
качеството на О. Г. Д. на наследник. С вписване на валидно направения пред районния
съдия отказ от наследство настъпват правни последици изразени в заличаване на
наследственото правоприемство. С отказа от наследство, наследникът се лишава от
включените в наследството права и не приема включените в него задължения. Той
не само престава да бъде наследник, но се счита, че не е бил такъв, тъй като
отказът от наследство произвежда действие от откриване на наследството - в този
смисъл разрешенията дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 148/1986г. на ОСГК
на ВС на НРБ. Следователно, лицето, което се е отказало от наследството на
починалия му праводател се изключва от числото на наследниците, загубва това
качество и се счита, че същото е трето лице спрямо правата и задълженията
възникващи във връзка с наследството /в този смисъл и Решение № 145 от
23.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 1018/2010 г., I т. о., ТК/.
Съгласно
разпоредбата на чл. 60, ал. 1 ЗН, наследниците, които са приели наследството,
отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които
получават. Ето защо, правилно първоинстанционният съд е приел, че ответникът Е.Д.Д.,
като наследник на починалата Б.Х.С.се явява собственик на процесния имот и като
такъв се явява потребител на топлинна енергия по
договорно правоотношение с ищеца за исковия период, без да е необходимо
сключването на договор в писмена форма /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. Следователно той е
задължено лице за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия за
битови нужди, като в случая предявените от ищеца искове са за ½ от
стойността на доставената топлинна енергия. Допълнителен източник на
отношенията между главните страни са публично известни Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди на „Т.С.” ЕАД, действали през исковия
период /чл. 150 ЗЕ/. В този смисъл доказано е основанието /източниците/ на
вземанията, предмет на предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни
искове.
Съгласно
чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
КЕВР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се
публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете
с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от
закона/. В случая несъмнено е, че Общите условия на ищцовото дружество са
влезли в сила, доколкото са били публикувани, което обстоятелство е служебно
известно на съда. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че
наследодателят Б.Х.С.приживе е упражнила правото си на възражение срещу Общите
условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното, настоящият съдебен
състав приема за доказано съществуването на договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди за исковия период между ищеца и Б.Х.С., чиито
наследник е ответникът Е.Д.Д., с включените в него права и задължения на
страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Според
чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/ и
в действалата през процесния период Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването
/обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г./.
Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 ЗЕ/,
като според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите
в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са
възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на
третото лице-помагач „Б.” ООД.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК въззивният съд намира, че следва да бъде кредитирано, се установява, че начисляваните суми за топлоенергия за абонатен № 176019, за процесния период 01.05.2014 г. – 30.04.2017 г. в технически аспект /методология, алгоритъм и изчислителна база/ са били начислени съобразно изискванията на действащата към процесния период нормативна уредба /като са съобразени обстоятелствата, че: в имота е имало 3 монтирани отоплителни тела и съответно 3 топлоразпределители, щранг лира за отопление в банята, както и 1 бр. водомер за отчитане на топла вода /БГВ/; фирмата за дялово разпределение е извършвала разпределението на ТЕ в блока след отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите в СЕС, като по време на отчетите са попълнени документите за главен отчет, които са подписани от потребител, приложени по делото; отчетите са коректно отразени в изравнителните сметки; технологичните разходи в АС за целия процесен период са изчислявани ежемесечно по Наредбата и са отчислявани от ТЕ, преди нейното разпределние между абонатите съгласно действащите разпоредби; в ищцовото дружество има съхранени документи за периодичните проверки на топломера с електронен блок тип Multicall 66 C в абонатната станция съгласно БДС 1434-2001 и протоколи за тяхната смяна, които са извършвани на всеки две години. Следователно доказана е по несъмнен и категоричен начин по делото потребената от ответника топлоенергия в определено количество.
По
отношение на дължимия размер на претендираната главница настоящият съдебен
състав приема, че следва да бъде кредитирано заключението на съдебно –
техническата експертиза, тъй като то напълно кореспондира с останалите данни по
делото, като съгласно същото за процесния период ½ от стойността на
топлинната енергия и дялово разпределение възлиза на общ размер на 2 383.07
лв.
В
този смисъл при установеното облигационно правоотношение между страните и при
съобразяване на действащата през процесния период нормативна уредба,
регламентираща начина и сроковете за заплащане на стойността на доставената
топлинна енергия, правилно СРС е приел, че исковете за главници са основателни
до горепосочените размери и за периодите, посочени в обжалваното решение.
Възражението
за погасителна давност на ответника Е.Д.Д. /релевирано още с отговора на
исковата молба/ е частично основателно.
Според
задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011
г. на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични
плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ
вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени
признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.
"в" ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече от деня
на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може
да иска предсрочно изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо
след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало
– чл. 114, ал. 2 ЗЗД.
В
разглеждания случай погасени по давност се явяват и главните вземания, които се
отнасят за периода от м.май 2014 г. до м.ноември 2014 г. включително, поради
следните съображения:
По
отношение на задълженията за горепосочения период е приложимо правилото на чл.
114, ал. 2 ЗЗД. И това е така, тъй като страните по правоотношението не са
определили срок за изпълнение, поради което длъжникът изпада в забава, след
като бъде поканен от кредитора /чл. 84, ал. 2 ЗЗД/, но давността започва да
тече от деня, в който задължението е възникнало.
Съгласно
действалите през исковия период Общи условия на ищеца, в сила от 12.03.2014 г.,
месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз
основа на определения за него дял от топлинната енергия за разпределение в СЕС
и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача – чл. 32, ал. 1, а след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1
и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки – чл. 32, ал. 2.
Клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.
1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача – чл. 33, ал. 1 от горепосочените Общи условия. Изравнителният
резултат води до възникване на ново вземане в полза на топлопреносното
предприятие, когато начислените прогнозни месечни вноски са в по-малък размер
от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия – в този
случай според чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна
енергия за отчетния период, в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет
страницата на продавача.
Публикуването
на месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 от Общите
условия и на стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2, представлява по своето
естество уговорен между страните начин, по който кредиторът отправя искането си
/поканата си/ за изпълнение. Следователно изпълнението на задълженията зависи
от волята на кредитора, т. е. той решава кога да поиска изпълнение. И тъй като
правото на иск в случая зависи от волята му, законодателят пренася началото на
погасителната давност към възникване на задълженията, защото поканата за
изпълнение може да се отправи от възникването на правото.
В
този смисъл настоящият съдебен състав счита, че задълженията за месечни вноски
/прогнозни или равни/ възникват след изтичането на съответния месец, пред който
е доставена топлинна енергия – всяка доставка поражда вземане за месечна
вноска, а задълженията за прогнозни вноски – от момента на съставянето на т.
нар. обща фактура, отразяваща потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база вече изготвените изравнителни сметки. Т. е.
в частност тригодишната давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД за вземанията
за всеки от месеците, включени в периода от м. май 2014 г. до м. ноември 2014
г. включително, е започнала да тече съответно на 1-во число от следващия месец и
съответно е изтекла преди подаденото на 14.12.2017 г. заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело 87421/2017 г. по описа
на СРС, ГО, 85 с-в.
Осъщественото
от ищеца фактуриране на консумираното количество топлинна енергия въз основа на
действителното потребление по реда на чл. 32, ал. 2 от Общите условия не
променя момента на изискуемостта на месечните вноски /равни или прогнозни/.
Определянето на срок за изпълнение на задълженията в процесната фактура, с
който жалбоподателят свързва началния момент, от който започва да тече
погасителната давност, няма действие по отношение на ответника – арг. чл. 20а,
ал. 2 ЗЗД.
Следователно
ищецът се легитимира като кредитор на главни вземания за периода от м. декември
2014 г. до м. април 2017 г., чийто размер определен по реда на чл. 162 ГПК и
при съобразяване на съдебно – техническата експертиза, възлиза на 2 066.21
лв., до които и релевираните претенции се явяват основателни, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане
– чл. 422, ал. 1 ГПК, а в останалата част до пълните предявени размери и
периоди подлежат на отхвърляне като погасени по давност.
По
иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК:
По
отношение на задълженията за процесния период приложение намират общите условия
на топлопреносното дружество, приети с решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКВР, в
сила от 12.03.2014 г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези общи условия клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурите по чл. 32, ал. 2 от ОУ в 30-дневен
срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. Ето
защо, ищецът е следвало да докаже, че данните за процесния абонатен номер са
били публикувани в интернет страницата на дружеството и датата, на която е
станало това. По делото не са представени доказателства от „Т.С.“ ЕАД в тази
насока. С оглед на гореизложеното и при приложение на неблагоприятните
последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, СГС
приема, че ищецът не се легитимира като кредитор на вземане за лихва за забава
по отношение на което са били приложими новите общи условия на „Т.С.“ ЕАД.
Предвид гореизложеното, неправилно първоинстанционният съд е приел, че исковата
претенция на ищеца по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателна.
На
следващо място, по отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото
не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на
това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция и в
тази част за сумата от 6.44 лв. се явява неоснователна.
Ето
защо, решението на СРС следва да бъде отменено в частта му, в която предявените
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149
ЗЕ са уважени за разликата над 2 066.21 лв. до размера от 2 383.07 лв. –
стойност на доставена топлинна енергия за периода от м.май 2014 г. до м.ноември
2014 г. включително, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане, които претенции подлежат на отхвърляне като погасени
по давност. Първоинстанционното решение следва да бъде
отменено и в частта, в която са уважени предявените по реда на чл. 422 ГПК
искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 315,40 лв. –
обезщетение за забава върху главницата от 2383,07 лв. за периода 16.09.2015 г.
– 23.11.2017 г. и за сумата от 6,44 лв. – обезщетение за забава върху
главницата за услугата дялово разпределение за периода 16.09.2015 г. –
23.11.2017 г., като за тези суми предявените искове следва да бъдат отхвърлени
като неоснователни. Първоинстанциононто решение трябва да бъде отменено и в
частта му, в която ответникът Е.Д. е осъден да заплати на ищеца разноски за
първоинстанционното производство - за разликата над 232,29 лв. и за заповедното производство - за
разликата над 60,42 лв. В останалите му обжалвани части решението на СРС следва
да бъде потвърдено, като правилно.
По
отношение на разноските:
С
оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва
да бъде осъден да заплати на адв. Т.П. – процесуален представител на
жалбоподателя – ответник Е.Д., неприсъдената част от разноските в заповедното и
първоинстанционното производство за адвокатско възнаграждение, претендирано на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. С оглед отхвърлената част от исковете и
релевираното от ищеца възражение за прекомерност, на основание чл. 7, ал. 7 вр.
ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, на адв. Т.П. следва да бъдат присъдени 76,66 лв. –
за заповедното производство и 99,02 лв. – за първоинстанционното.
Предвид
изхода от спора, за въззивното производство, право на разноски
имат въззивникът – ответник Е.Д. и процесуалният му представител адв. Т.П., както
и въззиваемата страна О. Г. Д..
Във
въззивното производство, въззивникът – ответник Е.Д. е сторил разноски за
държавна такса по въззивната жалба в размер на 72,66 лева. С оглед отхвърлената
част от исковете, на Е.Д. следва да се присъдят разноски за въззивното
производство в размер на 17,16 лева. На адв. Т.П. следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение, претендирано на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА,
което съразмерно с отхвърлената част от исковете възлиза на 99,02 лв.
Във
въззивното производство въззиваемия-ответник О. Г. Д. е претендирал разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева. Релевираното от ищеца
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на авокатското възнаграждение
се явява основателно, поради което на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 следва да му
бъде присъдена сумата от 419,34 лв. – адвокатско възнаграждение за въззивното
производство.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 48768 от 15.10.2018 г., постановено по гр.д. № 18174/2018 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 85 – ти състав, в частта, в която са уважени
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.” ЕАД, ЕИК
*******, срещу Е.Д.Д., с ЕГН **********, искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 2 066.21 лв. до размера от 2 383.07 лв. – стойност
на доставена топлинна енергия за периода от м.май 2014 г. до м.ноември 2014 г.
включително, ведно със законната лихва, считано от 14.12.2017 г. до
окончателното изплащане и за сумата от 315,40 лв., представляваща обезщетение
за забавено плащане на главницата за периода от 16.09.2015 г. до 23.11.2017 г.
и сумата от 6,44 лв. – обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода 16.09.2015 г. до 23.11.2017 г., както и в частта му, в
която ответникът Е.Д.Д. е осъден да заплати на ищеца „Т.С.” ЕАД разноски за
първоинстанционното производство за разликата над 232,29 лв. и разноски за
заповедното производство за разликата над 60,42 лв., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
като погасени по давност предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.” ЕАД,
ЕИК *******, срещу Е.Д.Д., с ЕГН **********, искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ за разликата над 2 066.21
лв. до размера от 2 383.07 лв. – стойност на доставена топлинна енергия за
периода от м.май 2014 г. до м.ноември 2014 г. включително, ведно със законната
лихва, считано от 14.12.2017 г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, срещу Е.Д.Д.,
с ЕГН **********, искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 315,40 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 16.09.2015 г. до
23.11.2017 г. и сумата от 6,44 лв. – обезщетение за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода 16.09.2015 г. до 23.11.2017 г.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 48768 от 15.10.2018 г., постановено по гр.д. № 18174/2018 г. по описа
на Софийски районен съд, ГО, 85 – ти състав, в останалите му обжалвани части.
ОСЪЖДА
„Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Е.Д.Д.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, направените
разноски във въззивното производство за държавна такса в размер на 17.16 лв.
ОСЪЖДА
„Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на
адв.
Т. С.П., с адрес: ***, офис 236, следните суми: 76,66 лв. - за заповедното
производство; 99,02 лв. – за първоинстанционното производство и 99,02 лв. – за
въззивното производство, представляващи адвокатско възнаграждение, дължимо при
условията на чл. 38, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 2 ЗА.
ОСЪЖДА
„Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на О.
Г. Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
направените разноски във въззивното производство адвокатско възнаграждение в
размер на 419,34 лв.
Решението
е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Б.” ООД.
Решението
не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК
ВРЪЩА делото
на СРС за преценка относно провеждането на производство по реда на чл. 247 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/