Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 09.09.2020 г.

 

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на девети септември, през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                               Мл.с.         : ЮЛИАНА ТОЛЕВА

 

 

 

При секретаря Ивайла Куманова, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 359 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

         Производството е образувано по въззивна жалба депозирана от адв.А. в качеството и на особен процесуален представител на А.Е.М. ЕГН ********** *** против решение № 92/29.04.2020 г. по гр.д. № 1082/2019 г. на Новозагорския районен съд, с което е признато за установено, по иск с правно основание чл. 422 ал. 1 във вр. с чл. 415 ал.1 от ГПК, че въззивникът в качеството си на поръчител дължи на „ ОТП Факторинг България“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Оборище“, бул.„Княз Ал.Дондуков“ , № 19, ет.2 ( като частен правоприемник) сумата от 7032.67лв., от която 6877.23 лв. – главница по Договор за кредит за текущо потребление от 08.06.2015г., законна лихва до изплащане на задължението, договорна лихва – 23.98 лв.; 11.46лв. и 120.00лв., както и такси и разноски по заповедното производство. Същата е била осъдена да заплати и 2071.95 лв. разноски в исковото и в заповедното производство.

         Решението е обжалвано изцяло като неправилно и незаконосъобразно. Посочва се, че неправилно съдът е приел, че ответникът е бил уведомен за настъпилата цесия на вземането му . Уведомлението за цесия не било достигнало  до знанието на ответника и той не можел надлежно да упражни правата си. Дори връчването на книжата по делото на особения процесуален представител не можело да се приеме, че е редовно уведомяване за извършената цесия. Жалбоподателя посочва също така, че у ищеца липсва активна процесуална легитимация за предявяване на иска, тъй като вземането е било прехвърлено след издаване на заповед за изпълнение по чл.417 т. 2 от ГПК. Страната прави оплакване и за неспазване на разпоредбата на чл. 147 от ЗЗД, като посочва че предвидения в тази разпоредба 6 – месечен срок за защита на кредитора против поръчителя не е бил спазен и исковата молба е депозирана след изтичането му.

Моли се да се отмени обжалваното решение и съдът да се произнесе по съществото на спора. Страната не е направила искания за присъждане на разноски.

         В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от юриск.Д.Г. – пълномощник на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, с който жалбата е оспорена като неоснователна. Твърди се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Страната посочва, че с договор за цесия от 10.01.2019г. вземането на „Банка ДСК“ ЕАД и е било прехвърлено. Тя изрично била упълномощена да уведоми длъжниците за настъпилата цесия. След като ответницата ( в качеството и на пълномощник) и длъжникът не били намерени на посочените в договора за кредит адреси, следвало да се приеме, че ответницата е била уведомена за настъпилата цесия с връчването на книжата по делото на особения и процесуален представител. В този смисъл била и практиката на ВКС – Р114/07.09.2016г. по т.д. № 362/2015г.

         На следващо място въззиваемата страна посочва, че тя като цесионер е частен правоприемник на заявителя по заповедното производство „Банка ДСК“ ЕАД и като такъв се ползва от издадените Заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Качеството и на кредитор обуславял правния и интерес за предявяване на иск по чл. 422 ал. 1 във вр. с чл. 415 ал.1 от ГПК. В този смисъл била и съдебната практика обективирана в т.10б от ТР 4/18.06.2014г. по т.д. 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, според което легитимиран да предяви иска по чл.422 от ГПК е и цесионерът, ако е спазил срока по чл. 415 от ГПК.

         В отговора на въззивната жалба се посочва също така, че е неоснователно твърдението за неспазен срок по чл. 147 от ЗЗД. В случая предсрочната изискуемост е била обявена на 14.11.2017г. и в 6 – месечния срок по чл. 147 от ЗЗД, на 30.01.2018г. било депозирано заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Моли се да се потвърди обжалваното решение . Претендира разноски.

Страните не са направили процесуални или доказателствени искания.

         В с.з.въззивната страна редовно призована, се представлява от особен процесуален представител адв. А., която заявява, че поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена.

В с.з. въззиваемата страна редовно призован се представлява от юриск. Г. която заявява, че оспорва въззивната жалба и моли да се потвърди решението на РС. Претендира разноски.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 19.05.2020г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 02.06.2020 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Нова Загора фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

Първият въпрос, който се поставя за разглеждане в настоящото производство е може ли извършена цесия да се счита за редовно съобщена на длъжника, когато той е уведомен за нея с исковата молба и в производството не е участвал лично, а е бил представляван от особен процесуален представител.

За да се даде отговор на този въпрос следва да се имат предвид няколко основни положения.

В практиката съществуват няколко способа при използването на които приемаме, че ответната страна е била редовно уведомена за осъществяването на даден факт или действие.

По принцип, ако не е уговорено друго между страните за редовно връчени се считат документите, които са връчени лично на длъжника или на негов пълномощник. За редовно връчване се приема и при възлагане на документите по реда на чл. 50 ЗННД от нотариус или от ЧСИ ( чл. 43 ЗЧСИ). При тези случаи се прилагат правилата на чл. 37 – 58 ГПК, като отказът за получаване по чл. 44 ГПК или отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК се удостоверяват от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени.

Възможно е кредиторът да е избрал да връчи съобщението чрез пощенска пратка. В този случай редът за връчване се определя от Общите правила, приети с решение № 581/27.10.2010 г. от Комисията за регулиране на съобщенията. Ще е налице удостоверителна сила за получаване на съобщението ако пратката е връчена лично на длъжника срещу подпис или на пълнолетен член на домакинството му – срещу подпис и документ за самоличност. Възможно е обаче пратката да не може да бъде доставена на длъжника и съществува процедура, която следва да се извърши от пощенските служители. В тези случаи пратката се връща на подателя като се отбелязва, че тя не е връчена. Общите правила и Закона за пощенските съобщения не въвеждат фикция, според която при липса на фактическо връчване пратката да се счита за доставена на получателя.

Възможно е и друга хипотеза, при която при сключване на договора за кредит, страните да са се разбрали за конкретен способ за връчване на кореспонденцията между тях. Тогава редовността на връчване на съобщението за настъпилата предсрочна изискуемост на вземането се преценява спрямо уговорката помежду им. Допустимо е в договора страните да са предвидили , че изявлението на едната от тях ще се счита за достигнало до другата страна без фактически същото да е получено. Такава клауза, която фингира недоставеното или само изпратено съобщение като получено, би била в съответствие с принципите на добросъвестно упражняване на правата на кредитор, ако ясно разписва определени предпоставки  и/или фактически констатации, при наличието на които ще се счита, че е положена дължимата грижа, както и ако според договора опитът за предаване на съобщението се приравнява на фактическото му получаване.

В този смисъл е практиката на ВКС постановена по реда на чл. 290 от ГПК – решение № 148/02.12.2016 г. по т.д. 2072/2015 г.,Iт.о.

Настоящият съдебен състав намира, че е възможо редовно уведомяване на длъжника за извършена цесия с връчване на исковата молба, когато той в производството е бил представляван от особен процесуален представите. Това е така, защото ако кредиторът е използвал един от способите регламентирани в разпоредбите на чл. 50 ЗННД от нотариус или от ЧСИ ( чл. 43 ЗЧСИ) за уведомяване на длъжника за извършената цесия, то същия би се считал за редовно уведомен без изобщо някой фактически да е узнал за извършената цесия. Когато обаче уведомяването се извърши чрез връчване на книжа на особен процесуален представител, който е винаги правоспособно лице упражняващо адвокатска професия, интересите на длъжника биха били защитени в пъти в повече от реда по чл. 50 ЗННД или реда по чл. 43 ЗЧСИ. Следователно, след като законодателят приема, че редовно уведомяване на страната за цесия може да се извърши по реда на чл. 50 ЗННД или реда по чл. 43 ЗЧСИ, то следва да се приеме, че тя е редовно уведомена и ако цесията е била съобщена на особения и процесуален представител, тъй като той би осъществил по – силна защита на интересите и.

Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за липса на активна процесуална легитимация за предявяване на иска по чл.422 от ГПК. По този въпрос е налице задължителна съдебна практика на ВКС обективирана в т.10б от ТР 4/18.06.2014г. по т.д. 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, според което легитимиран да предяви иска по чл.422 от ГПК е и цесионерът, ако е спазил срока по чл. 415 от ГПК.

Неоснователни са възраженията на въззивника във връзка с неспазване разпоредбата на чл.147 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.422, ал.1 от ГПК искът за съществуване на вземането се смята за предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В случая предсрочната изискуемост е била обявена на въззивницата на 14.11.2017г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е било подадено на 30.01.2018г. – преди изтичането на срока по чл. 147 от ЗЗД ( същият би изтекъл на 14.05.2018г.).

Тъй като правните изводи на настоящия съдебен състав съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на процеса в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 600.00 лв., от които 300.00 лв. юрисконсултско възнаграждение и 300.00лв. заплатено възнаграждение за особен процесуален представител.

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение № 92/29.04.2020 г. по гр.д. № 1082/2019г. на Новозагорския районен .

 

 

ОСЪЖДА А.Е.М. ЕГН ********** *** да заплати на „ ОТП Факторинг България“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Оборище“, бул.„Княз Ал.Дондуков“ , № 19, ет.2 сумата от 600.00 (шестстотин)лв. деловодни разноски за въззивна инстанция.

 

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    2.