№ 6857
гр. София, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20241110156052 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД
срещу Е. И. Г. и Г. М. Г. като наследници на Н. М. Г..
Ищецът твърди, че Н.в Г. бил потребител на топлинна енергия за битови нужди
за топлоснабден имот, находящ се в
*********************************************, аб. № *******. Посочва, че за
периода м.05.2021г.- м.04.2023г. доставил топлинна енергия до имота, но не била
заплатена нейната цена. Твърди, че с оглед неплащането на задължението на падежа,
се дължала и мораторна лихва. Поддържа, че е извършена и услугата дялово
разпределение в периода м.08.2021г.-м.04.2023г., чиято цена също не била заплатена и
за която също се дължала мораторна лихва.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което ответниците
да бъде осъдени за заплатят разделно при дялове 2/3 части за Е. Г. и 1/3 част за Г. Г.
следните суми: 404,10лв. – цена на доставена топлинна енергия за периода
01.05.2021г.-30.04.2023г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното плащане, 78,35лв. – мораторна лихва върху горната главница за
периода 15.09.2022г.-11.09.2024г., 30,53лв. – цена на услугата дялово разпределение за
периода 01.08.2021г.-30.04.2023г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба до окончателното плащане, и 7,93лв. – мораторна лихва върху горната главница
за периода 16.10.2021г.-11.09.2024г.
Ответникът Г. Г. е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който посочва, че се явява наследник на брат си, но нито към процесния период, нито
след кончината на брат му е собственик на имота. Поддържа, че все още не е решил
дали да приеме наследството от брат си. Отрича да е изразил воля за приемане на
наследството. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
С оглед изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Ответникът Е. Г., чрез назначения особен представител, е подал отговор на
исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва да има качеството на
потребител на топлинна енергия. Отрича да е приел наследството и да е собственик на
1
имота. Евентуално счита, че не е доставяна топлинна енергия и същата е неправилно
определяна. Счита, че не е изпаднал в забава и не дължи мораторна лихва.
С оглед изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Третото лице – помагач на страна на ищеца – „Техем сървисис“ ЕООД, не
изразява становище.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ вр. чл. 200 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк.
дело № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване.
По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба от 2001г. /л. 10/,
съгласно който Н. М. Г. е закупил процесния имот, находящ се в
*********************************************. От експертното заключение и
събраните писмени доказателства се установява, че сградата, в която се намира
имотът, е топлоснабдена, а в самия имот е налична щранг-лира, която излъчва
топлинна енергия. Съгласно представеното удостоверение за наследници, Н. Г. е
починал на 18.08.2023г., като е оставил за свои законни наследници Е. Г. – съпруга и Г.
Г. – брат. При съобразяване на тези факти и дадените задължителни разяснения в
цитираното ТР се налага извод, че през процесния период м.05.2021г.-м.04.2023г. Н. Г.
се е намирал в облигационно правоотношение с ищцовото дружество по договор за
доставка на топлинна енергия за имота, по което физическото лице има качеството на
потребител/абонат и дължи заплащане на стойността на енергията.
Както се посочи, Н. Г. е починал на 18.08.2023г., като е оставил за свои законни
наследници Е. Г. – съпруга и Г. Г. – брат, които по принцип би следвало да наследят
имуществото му, включващо правата и задължения. Ответникът Г. Г. оспорва да е
приел наследството. По искане на ищеца в производството е проведена процедура по
чл. 51 ЗН, като на този ответник е определен краен срок да заяви дали приема или се
отказва от наследството. В предоставения срок същият не е направил изявление,
2
поради което е изгубил правото да приеме наследството. С определение от 11.04.2025г.
съдът е указал съгласно чл. 51, ал. 3 ЗН да се впише в особената книга на СРС, че
същият е загубил правото да приеме наследството на наследодателя си Н. Г., което е
сторено под № 858/14.04.2025г. /л. 129/. Извършеното вписване на загубата на правото
на наследяване се приравнява като правни последици на отказа от наследство, което
има действие от откриване на наследството. Поради това, ответникът Г. Г. няма
качеството наследник на Н. Г., съответно не е придобил задълженията му, което
обуславя извод за отхвърляне на предявените искове спрямо Г. Г..
Ответникът Е. Г., чрез назначения му особен представител, също твърди, че не е
приел наследството. По делото обаче липсват твърдения и доказателства да е
извършил отказ от наследството. Не е проведено и производство по чл. 51 ЗН, тъй
като се представлява от особен представител и в този случай е недопустимо
провеждането на такова производство. Според практиката на ВКС, обективирана в
решение № 437/17.01.2012 г. по гр. дело № 70/2011г. на III ГО на ВКС, нормата на чл.
48 ЗН съставлява законова презумпция, по силата на която законните наследници
носят отговорността по чл. 60 ЗН от откриването на наследството по смисъла на чл. 1
ЗН до доказване приемането на наследството под опис или отказ от наследството. Ето
защо, доколкото няма твърдения и доказателства за вписан отказ от наследството,
следва да се приеме, че по силата на наследствено правоприемство е придобила
имуществото на наследодателя, включващо правата и задължения, като в този смисъл
е и установената съдебна практика на СГС - Решение № 1234/05.03.2024г. по в. гр. д.
№ 5902/2023г. на СГС, Решение № 3379/26.06.2023г. по в. гр. д. № 2874/2022г. на СГС,
Решение № 6932/16.12.2024г. по в. гр. д. № 4229/2024г. на СГС и др. Съгласно чл. 9, ал.
2 ЗН, когато съпругът наследява заедно с възходящи или с братя и сестри, или с техни
низходящи, той получава половината от наследството, ако то се е открило преди
навършването на десет години от сключването на брака, а в противен случай получава
2/3 от наследството. По делото не е спорно, че бракът на Е. Г. с Н. Г. е продължил
повече от 10 години, поради което същата е наследила 2/3 части от наследството. В
случая обаче приложение намира и чл. 53 ЗН, според който частта на отреклия се или
на оня, който е изгубил правото да приеме наследството, уголемява дяловете на
останалите наследници. Тъй като другият ответник Г. Г. е загубил правото да
наследява, то единствен наследник се явява Е. Г., която наследява цялото имущество и
отговаря за всички задължения на наследодателя.
От допуснатата, изслушана и приета по делото съдебно-техническа експертиза,
която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена, се установява, че през
процесния период в имота не е имало радиатори и не е ползвана топла вода, а е имало
само щранг-лира в банята. Вещото лице разяснява разликата между сградната
инсталация и щранг-лирата, като посочва, че първото представлява съвкупност от
тръбопроводи, предназначени да захранват отоплителните тела с топлоносител, и
тяхната отоплителна функция е второстепенна. За разлика от това, щранг-лирата не е
предназначена да захранва отоплителни тела с топлоносител, а самата тя представлява
отоплително тяло. Ето защо, топлината, отдадена от щранг-лирата, се изчислява по
т.6.5. от приложението към Наредба № Е-РД-04-1. По отношение на топлината,
отдадена от сградната инсталация, приложение намира формулата по т.6.1.1 от
приложението. Експертът заключва, че стойността на начисленото по предвидения в
наредбата ред количество топлоенергия, отдадена от щранг-лирата и сградната
инсталация, възлиза на сумата от 403,49лв. Съдът възприема заключението и намира
за доказано по делото, че до имота е доставена топлинна енергия на тази стойност,
която е била дължима от наследодателя Н. Г. и след неговата смърт задължението е
преминало към единствения наследник Е. Г.. В настоящото производство обаче от нея
се претендира по-ниска стойност от 269,40лв. и оглед действащия принцип на
3
диспозитивното начало в гражданския процес, съдът е ограничен от заявеното.
По изложените съображения, предявеният спрямо Е. Г. иск за главницата за
топлинна енергия се явява основателен.
По делото не се твърди и доказва възникналите главни задължения за топлинна
енергия да са заплатени от наследодателя или наследника, или да са погасени чрез
друг способ. В ОУ е посочен моментът на настъпване на изискуемостта /чл. 33, ал. 1 и
2/ и от деня, следващ деня на падежа, се дължи мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
като ищецът претендира същата от изтичане срока за плащане на задълженията по
общата фактура след издадената изравнителна сметка, а не от по-ранен момент.
Съгласно чл. 162 ГПК, съдът, с помощта на общодостъпен интернет калкулатор,
намира, че мораторната лихва върху претендираната главница от ответника Е. Г. в
размер от 269,40лв. възлиза на 52,24лв. Ето защо, и този иск се явява изцяло
основателен.
По отношение иска за заплащане на услугата дялово разпределение:
Съгласно задължителните за страните общи условия към договора за продажба
на топлинна енергия, дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва
възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец,
избран от клиентите в СЕС. Клиентите заплащат на продавача (тоест на
топлофикационното дружество) стойността на услугата “дялово разпределение”,
извършвана от избрания от тях търговец.
По делото не е спорно, че третото лице – помагач извършва услугата дялово
разпределение в сградата. Този факт се установява и от събраните доказателства –
протокол за избор на ФДР, сключване на договор с него, извършените отчети и
издадените изравнителни сметки, както и от експертното заключение. С оглед
горепосоченото, стойността на тази услуга се дължи на продавача - ищцовото
дружество (съгласно изричната клауза от общите условия). От събраните писмени
доказателства се установява, че нейният размер за периода м.08.2021г.-м.04.2023г.
възлиза на сумата от 30,53лв., като от ответника Г. се претендират 20,36лв. Доколкото
целият размер се дължи от нея, но в настоящото производство се претендира по-нисък
такъв, то и този иск се явява изцяло основателен.
Искът за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение се явява
недоказан, поради което същият подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски имат и
двете страни.
Ищецът е доказал разноски в общ размер на 705лв., като претендира и юрк.
възнаграждение, което съдът определя на 100лв. От общия размер на разноските –
805лв., съразмерно на уважената част от исковете следва да му се присъдят 528,52лв.,
дължими от Е. Г..
Ответниците също имат право на разноски (ответникът Г. изцяло с оглед
отхвърлените спрямо него искове, а ответникът Г. съразмерно на отхвърлените спрямо
нея искове), но същите не са доказали направата на такива.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ вр. чл. 200 ЗЗД и
4
чл. 86, ал. 1 ЗЗД Е. И. Г., ЕГН: **********, с адрес:
*********************************************, да заплати на „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец” № 23Б, следните суми: 269,40лв. – цена на доставена топлинна енергия за
периода 01.05.2021г.-30.04.2023г. до имот, находящ се в
*********************************************, аб. № *******, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 20.09.2024г. до окончателното
плащане, 52,24лв. – мораторна лихва върху горната главница за периода 15.09.2022г.-
11.09.2024г., 20,36лв. – цена на услугата дялово разпределение за периода 01.08.2021г.-
30.04.2023г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 20.09.2024г. до
окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 528,52лв. –
разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 5,29лв., представляваща
мораторна лихва за периода 16.10.2021г.-11.09.2024г. върху главницата за дялово
разпределение за периода 01.08.2021г.-30.04.2023г. в размер от 20,36лв.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, срещу Г. М. Г.,
ЕГН: **********, с адрес: *************************************, искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на следните суми: 134,70лв. – цена на доставена топлинна енергия за
периода 01.05.2021г.-30.04.2023г. до имот, находящ се в
*********************************************, аб. № *******, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 20.09.2024г. до окончателното
плащане, 26,11лв. – мораторна лихва върху горната главница за периода 15.09.2022г.-
11.09.2024г., 10,17лв. – цена на услугата дялово разпределение за периода 01.08.2021г.-
30.04.2023г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 20.09.2024г. до
окончателното плащане, и 2,64лв. – мораторна лихва върху горната главница за
периода 16.10.2021г.-11.09.2024г.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ищеца - „Техем сървисис“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5