№ 129
гр. Русе, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Мария Велкова
Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Димана Стоянова
като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело №
20234500500134 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Д. В. К. чрез особения му представител
адв. К. Д. от АК-Русе против решение №46/13.01.2023 г., постановено по гр.д.
№1987/2022 г. на Русенския районен съд, с което е уважен предявеният от
„Топлофикация-Русе“ ЕАД- гр.Русе против него установителен иск с правно
основание чл.422 от ГПК- за установяване на вземане в размер на 159.26 лв.-
главница и 9.59 лв.- лихва за забава по издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№480/2022 г. по описа на РРС. Твърди се, че решението е неправилно
като постановено при съществени процесуални нарушения и неправилно
приложение на материалния закон по съображенията, изложени в жалбата.
Претендира съдът да отмени обжалваното решение и вместо него да
постанови друго, с което да отхвърли иска.
Ответникът по жалбата „Топлофикация Русе” ЕАД- гр.Русе не е подал
отговор по реда на чл.263 от ГПК. В писмена молба изразява становище за
неоснователност на жалбата. Иска решението да се потвърди, както и да му се
присъдят направените разноски.
След преценка на доводите на страните и доказателствата по делото
1
въззивният съд приема следното:
Жалбата е подадена в законоустановения в чл.259 от ГПК срок от
надлежна страна и против подлежащ на обжалване акт на
първоинстанционния съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Съдът възприема изцяло установената от районния съд фактическа
обстановка по делото, както и направените въз основа на нея правни изводи.
Изводите за допустимост и основателност на предявения иск кореспондира с
доказателствата по делото и правилно е приложен материалния закон.
Производството по делото е образувано по предявения от
„Топлофикация Русе” ЕАД- гр.Русе против жалбоподателя установителен иск
по чл.422 от ГПК.
От събраните в първоинстанционното производство доказателства е
установено, че ответникът по жалбата е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата в размер на 159.26лв.,
представляваща неплатена цена за доставена топлинна енергия за периода
25.11.2020 г.- 22.11.2021 г. по издадени шест броя фактури, ведно със
законната лихва, считано от 26.01.2022 г. до окончателното плащане, за
сумата в размер на 9.59 лв.- мораторна лихва, както и за направените
разноски. Въз основа на заявлението е било образувано ч.гр.д.№480/2022 г. по
описа на РРС и е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на 47, ал.5 от
ГПК като на заявителя е изпратено съобщения с указания да установи
вземането си по предвидения за това исков ред. Исковата молба е подадена в
преклузивния срок, поради което предявеният иск се явява допустим и
правилно е разгледан по същество.
Установено е също, че жалбоподателят е абонат на „Топлофикация-
Русе“ АД- гр.Русе за недвижим имот- жилище, находящ се в гр. Р., ул. П., бл.
Т. с абонаментен № ********* г. Абонатната партида е открита на името на
жалбоподателя по негово заявление и въз основа на представен от същия
нотариален акт за собственост на имота. Сградата, в която се намират
посочениия имот и самият той, са присъединени към топлопреносната мрежа
2
на ответника по жалбата. В сградата, вкл. и за процесния имот е въведено
дялово разпределение. При извършване на дяловото разпределение са спазени
нормативните правила за дялово разпределение като за имота на
жалбоподателя е начислена /разпределена/ само топлоенергия, отдадена от
сградната инсталация. Размерът на цената на дължимата топлоенергия е
установен с приетите фактури и счетоводна справка, неоспорена от
жалбоподателя и ползваща се с регламентираната в чл.182 от ГПК
доказателствена сила.
Предвид на тези факти правилно и в съответствие със закона
първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск по чл.422 от ГПК е
основателен и законосъобразно е уважен в претендираните размери.
Жалбоподателя е абонат на „Топлофикация- Русе“ АД- гр.Русе за
недвижим имот, находящ се в топлофицирана сграда, поради което има
качеството на потребител по смисъла на чл.153 от ЗЕ. В качеството си
потребител за същият е налице задължение за плащане на топлоенергия за
отдадена сградна инсталация като задължението възниква по силата на
закона- чл.153, ал.6 от ЗЕ. За доставената топлоенергия за отдадена сградна
инсталация същият дължи заплащане на дължимата цена по издадените
фактури. Размерът на дължимите суми от жалбоподателя са установени с
приетите по делото фактури, с извлечението от счетоводните записвания,
които не са били надлежно оспорени от него поради което са доказателство
за наличието на вземане в посочените в тях размери. Въз основа на тези
доказателства правилно е прието, че при определяне на количеството
топлоенергия, дължима от жалбоподателя са съобразени правилата за дялово
разпределение съобразно ЗЕ, Наредбата за топлоснабдяването и Методиката
за дялово разпределение.
Неоснователен е доводът на жалбоподателят, че същият няма качеството
на абонат на ищцовото дружество. В качеството си на собственик на
топлофициран имот и въз основа на подадено от него заявление същият е
придобил качеството на абонат по договор за доставка на топлинна енергия с
ответника по жалбата. Няма доказателства договорната връзка между
страните да е прекратена. Въз основа на вече възникнала договорна връзка
същият продължава да има качеството на абонат на дружеството, респ. на
потребител на топлинна енергия за процесният имот и период , поради което
3
дължи заплащане на нейната цена.
Неоснователно е и възражението за недължимост на сумите поради
спиране на топлоподаването в сградата. Както се посочи сградата, в която се
намира недвижимия имот- собственост на жалбоподателя е присъединен към
топлопреносната мрежа и за същата ответникът по жалбата е доставял
топлинна енергия за процесния период. Дължимата от него сума е само
затоплоенергията, отдадена от сградната инсталация, поради което доводът,
че в имота няма отоплителни уреди е ирелевантен.
Предявеният иск е основателен, доказан е по размер и правилно е
уважен.
Обжалваното решение не страда от наведените в жалбата пороци, същото
е правилно и следва да бъде потвърдено.
Разноските за въззивното производство са в тежест на жалбоподателя. В
полза на ответника по жалбата следва да се присъдят разноски съобразно
представения списък в размер на 300 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3 от ГПК въззивното решение не
подлежи на касационно обжалване.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 46/13.01.2023 г., постановено по гр.д.
№1987/2022 г. на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА Д. В. К. от гр.Русе да заплати на „Топлофикация Русе“ ЕАД-
гр.Русе сумата в размер на 300 лв. разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5