Решение по дело №31/2013 на Районен съд - Кубрат

Номер на акта: 28
Дата: 2 декември 2013 г. (в сила от 30 юни 2014 г.)
Съдия: Албена Дякова Великова
Дело: 20133320100031
Тип на делото: Брачно дело
Дата на образуване: 28 август 2013 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 28

 

гр. Кубрат, 02.12.2013 г.

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Кубратският районен съд, в открито съдебно заседание на шести ноември, две хиляди и тринадесета  година в състав:

 

                                                   Районен съдия: Албена Великова

 

при секретаря В.Д., като разгледа докладваното от съдията брачно дело № 31 по описа на съда за 2013 год., за да се произнесе съобрази следното: 

Предявен е иск с правно основание чл.49 СК съединен с иск за упражняване на родителски права, режим на лични отношения, присъждане на издръжка и възстановяване на предбрачно фамилно име.

 Ищцата Г.А.С., ЕГН ********** с наст. адрес ***, установявайки, че е в граждански брак с ответника  С.С.С., ЕГН ********** ***, от който имат родено едно малолетно дете С.С. С., ЕГН **********, като твърди, че още в самото начало на брачното съжителство отношенията им не се развивали нормално поради вмешателството на родителите на ответника, проявяван от последния физически и психически тормоз, прогонване от семейното жилище, че на 05.08.2013 год. отново била изгонена от ответника от семейното жилище като не било позволено да вземе дъщеря им, и от тогава са във фактическа раздяла и това фактическо положение продължава и към настоящия момент, бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което и на основание чл.49, ал.1 от СК моли за прекратяването му с развод по вина на ответника, претендира на нея да се предостави упражняването на родителските права по отношение на малолетната С., род. на ***г., а на бащата се определи режим на лични отношения с детето – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9:00 часа в съботния ден до 16:00 часа в неделния ден, и двадесет дни несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката; да осъди ответника да заплаща месечна издръжка в размер на 100.00 лева за малолетната, считано от завеждане на исковата молба в съда до настъпване на условията за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска платими до 10-то число на всеки месец чрез майката и законен представител Г.А.С., да й предостави ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Кубрат, ул. Радецки № 8, като след прекратяването на брачния съюз ищцата да възстанови предбрачното си фамилно име – З..

Ответникът С.С.С., ЕГН ********** ***, твърдейки, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен поради това, че ищцата самоволно е напускала семейното жилище с мотива, че искала „малко да си поживее”, моли съда да прекрати брачната връзка по вина на ищцата. Алтернативно прави искане при изявление от страна на съпругата, че не желае съдът да се произнася по въпроса за вината, то и той ще направи насрещно искане за непроизнасяне по този въпрос. Претендира съдът да постанови решение, с което на него да се предостави упражняването на родителските права по отношение на малолетната С., а на майката се определи режим на лични отношения с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09:00 часа в съботния ден до 18:00 часа в неделния ден, като тя взема детето и то да пребивава в дома й в село Сушево. Претендира ищцата да бъде осъдена да плаща на детето си месечна издръжка, която да се определи при спазване правилата на СК – в зависимост от финансовите възможности на родителите и нуждите на детето. Претендира при предоставяне ползването на семейното жилище на ищцата, последната да бъде осъдена да му заплаща месечен пазарен наем. Не се противопоставя ищцата да възстанови предбрачното си фамилно име.

 Кубратският районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, и на доводите на страните, приема за установено от фактическа страна  следното: Страните по делото са съпрузи, сключили граждански брак – първи и за двамата, на 03.06.2007 год. с Акт № 14/ 03.06.2007 год. на Община гр. Кубрат. От брачното си съжителство имат родено едно малолетно дете С.С. С., ЕГН **********, род. на ***г. Видно от приложеното към исковата молба удостоверение за раждане издадено от Община – гр. Кубрат, страните по делото са записани като майка и баща на момичето. По време на брачното съжителство отношенията им не се развивали нормално. Първоначално живеели в дома на родителите на ответника в гр. Кубрат, а впоследствие, макар че заживяли в собствено на съпруга жилище, с оглед на обстоятелството, че то било съседно на неговите родители, намесата на последните в семейните отношения на страните провокирала чести скандали, нанасяне на побой, в резултат на което ищцата била принуждавана да напуска съвместно обитаваното жилище. От събраните по делото гласни доказателства, в това число и тези, инициирани от ответника, се установи, че ищцата е била строго ограничавана в контактите си както със своите родители, така и с приятели, излизане на разходки и пр. Не се спори, че ищцата е била изцяло ангажирана с отглеждането и възпитанието на детето си, както и това, че е била подпомагана от своята свекърва. Не се спори и относно обстоятелството, че по време на раздялата между страните бабата по бащина линия е полагала грижи за детето, като ищцата твърди, че ответникът и неговите родители не допускали тя да вземе дъщеря си. Не се спори и относно това, че от 05.08.2013 год. страните са във фактическа раздяла, като  ищцата била изгонена от семейното жилище, а детето останало при ответника. 

Изслушана в съдебно заседание ищцата изразява болката си не толкова, че не е била зачитана като съпруга от ответника, колкото от това, че е била лишена от контактите си със своята дъщеря. Опитите й да се види и чуе с детето останали безуспешни.

Ответникът по реда на чл.59, ал.6 от СК заявява готовност и желание да продължи да се грижи за детето с помощта на своите родители. Не оспорва обстоятелството, че след влизане в сила на привременните мерки е препятствал възможността майката да се види със С., като се наложило това да стане по принудителен ред.

Видно от изложеното в постъпилия по делото социален доклад, изготвен от Д „СП” – гр. Кубрат, становище: в жилищата и на двамата родители има подходящи и нормални условия за отглеждане на детето. Всички негови потребности са задоволени, но липсата на възможност детето да контактува със своята майка не е в негов интерес. 

         От показанията на св. Ю. – братовчедка на ищцата се установява, че причината за честите раздели между страните е неразбирателството между тях и незачитането на ищцата. Тази свидетелка е била очевидец на срещата на майката с момиченцето и заявява, че то е силно привързано към нея и й липсва. Св.А. – сестра на ищцата заявява, че Г. е била тормозена и обиждана от своя съпруг, който я биел, защото твърдял, че не се справяла с домакинската работа. Същот свидетелства за силната привързаност между майка и дъщеря.  Св. Адемова – съседка на ответника, заявява, че е виждала предимно бабата по бащина линия да полага грижи за детето – водене на детска градина, разходки и игри в двора на жилището й. От показанията на св. С. – баща на ответника се установява, че същият не е доволен от снаха си, от това как се справя със задълженията си, заявява, че през лятото винаги е провокирала ответника да се скарат и да напусне семейното жилище, за да се върне отново при тях в началото на зимата. Заявява, че детето му споделило, че не се чувствало добре при ищцата в с. Сушево.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, доколкото отразяват факти, които лично са възприели, но  отчитайки близките отношения на всеки от тях със страните по делото.

 Въз основа на така установеното от фактическа  страна, съдът направи следните правни изводи: Предявеният иск е основателен и доказан. Бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Честите спорове и скандали, неразбирателството между тях, принуждавали ищцата да напуска семейното жилище, но тъй като не й давали да вземе детето, отново се връщала, очаквайки да подобрят съпружеските отношения. Напускането на семейното жилище, от друга страна – ограниченията, които налагал ответника на ищцата досежно социалните й контакти, намесата на родителите му, охладили отношенията между страните, в резултат на което страните окончателно се разделили на 05.08.2013 год. Фактическата раздяла между тях е внесла физическо и пълно духовно отчуждение. Брачната връзка е лишена от своето социално и етично съдържание и цели, поради което и следва да бъде прекратена. Съдът намира, че вина за това състояние на брачната връзка имат и двете страни, тъй като всяка от тях не е положила усилие и старание да разбере партньора си и да уважава неговите потребности.   

Ищцата следва след прекратяването на брака следва да възстанови предбрачното си фамилно име, което видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак е З.. 

По отношение упражняването на родителските права над роденото от брака малолетно дете, съдът прецени, че следва да се предостави на майката. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи по несъмнен начин, че към момента  детето живее при бащата, който работи, като непосредствените грижи за него се полагат от бабата по бащина линия. Майката не работи, поради което би могла лично и непосредствено да се грижи за детето си, подпомагана от своята майка и сестра. Съдът намира, че с оглед възрастта на детето, майката се явява биологически по-подходящия родител да полага непосредствени грижи за него, така както го е правила и докато страните са живеели съвместно. Детето макар да не е на много ниска възраст, има нужда от непосредствени майчини грижи, в това число за осигуряване както на личната си хигиена така и тази на битовата среда. Освен това детето е от женски пол, което също е предимство в полза на пригодността на майката да се грижи за него, предвид физиологичните промени, които настъпват при момиченцата с израстването им. Установи се също, че майката съвсем не се е дезинтересирала от състоянието на детето си, опитвала да осъществи контакти с ищеца, но той е препятствал връзката й с момиченцето.  

 Изследвайки и съобразявайки всички факти и обстоятелства от значение за интереса на децата - пол; възраст; привързаност към и лични грижи от страна на родителите; техните възпитателски качества, морал и авторитет; домашни условия, бит и манталитет на родителите и обкръжението им, съдът счита, че на майката следва да се възложи упражняването на родителските права, включващо и представителна власт, по отношение на детето.

На бащата следва да се определи режим за поддържане на лични контакти с дъщеря му, да я вижда и взема всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09:00 часа в съботния ден до 16:00 часа в неделния ден с преспиване, по два дни за коледните, новогодишни и религиозни празници и тридесет дни през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката. Този режим на лични отношения с детето съдът намира, че е в негов интерес, за да не прекъсне връзката му и с другия родител.

          Относно дължимата за малолетното дете издръжка: Родителите дължат такава на своите не навършили пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни или могат да се издържат от имуществото си. Безспорно е, че детето е  малолетнона 5 години, и издръжка му се дължи. От социалния доклад и показанията на разпитаните свидетели се установява, че майката и бащата не работят, но и двамата са здрави и работоспособни, поради което са в състояние да реализират доходи в размер поне на минималната работна заплата за страната. Съдът съобразявайки нуждите на детето от храна, съобразена с възрастта му като вид и качество; облекло – дрехи, обувки и пр., занимателни пособия, приема, че необходимата и достатъчна ежемесечно сума за издръжката на детето е в размер на 160.00 лева, която родителите следва да поемат по равно – всеки един от тях да участва в издръжката им с по 80.00 лв. Размера на издръжката е съобразен с разпоредбата на чл.142, ал.2 СК. Възможностите на родителите да осигуряват издръжка са обективно равни – и ищцата, и ответникът са работоспособни, а размерът е определен на минимума. Така определената издръжка следва да се присъди, считано от датата на влизане в сила на решението. В останалата част претенцията на ищцата за заплащане на издръжка до предявения размер от 100.00 лева следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.

По отношение претенцията по чл.56 от СК за предоставяне ползването на семейното жилище. Законът урежда една възможност и че за да се ползва от нея съпругът - несобственик трябва да упражнява родителските права, да има жилищна нужда и да не съществува възможност за разпределение на ползването. От представените по делото доказателства се установява, че жилището, в което са живеели страните е лична собственост на съпруга, тъй като е било придобито преди брака. Установи се от показанията на разпитаните свидетели, както и от социалния доклад, че в дома на майката на ищцата в село Сушево има необходимите битови условия за отглеждане на детето. Изслушана в съдебно заседание ищцата не претендира предоставяне ползването на семейното жилище, а заявява, че в дома на своята майка и с подкрепата на своята сестра ще се грижи за детето си. Ето защо съдът намира, че ищцата от една страна не доказа наличието на всички предпоставки за предоставяне ползването на семейното жилище. От друга страта съдът намира, че с оглед влошените отношения между ищцата и родителите на ответника, съжителстването в два съседни имота, при което детето няма да преустанови контактите със своите баба и дядо по бащина линия, както и със своя баща, допълнително ще нагнети и без това обтегнатите им отношения и няма да е в интерес преди всичко на детето.  С оглед изложеното съдът намира, че следва да отхвърли претенцията за предоставяне ползването на семейното жилище от ищцата.

На основание чл. 329, ал.1 от ГПК, разноските следва да се поемат по равно. Като се отчете, че при образуване на делото ищцата е внесла държавна такса в размер на 25.00 лева, то  ответникът С.С.С. следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд гр. Кубрат окончателна държавна такса по бракоразводния иск в размер на 25.00 лева. Ответникът следва да заплати и държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 115.20 лева. 

Водим от изложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ПРЕКРАТЯВА с развод сключения между Г.А.С., ЕГН **********, с настоящ адрес в с. Сушево, общ. Завет, обл. Разград, ул. Арда № 4, и С.С.С., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Кубрат, обл. Разград, ул****** **, с Акт № 14/03.06.2007 год. на Община - Кубрат, граждански брак като ДЪЛБОКО И НЕПОРАВИМО РАЗСТРОЕН.

ОБЯВЯВА, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брачната връзка имат и двамата съпрузи.

ПОСТАНОВЯВА, до изменение на обстоятелствата, малолетното дете - С.С. С., ЕГН **********, да живее при своята майка  – Г.А.С., ЕГН **********, с настоящ адрес в с. Сушево, общ. Завет, обл. Разград, ул. Арда № 4 в дома й в с. Сушево.

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права, по отношение на малолетното дете С.С. С., ЕГН **********, на майката – Г.А.С., като дава право на бащата С.С.С. да го вижда и взема при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 09:00 часа в съботния ден до 16:00 часа в неделния с преспиване, по два дни за коледните, новогодишните и религиозни празници и тридесет дни през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката.

ОСЪЖДА С.С.С. да заплаща на малолетното си дете С.С. С., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител – Г.А.С. ежемесечна издръжка в размер на 80.00 (осемдесет) лева, считано от влизане на решението в сила до изменение на обстоятелствата, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от влизане на решението в сила и ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част за разликата до 100.00 лева като неоснователен и недоказан.

ДОПУСКА, на основание чл.242, ал.1 от ГПК, предварително изпълнение на решението в частта му досежно присъдената издръжка.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака Г.А.С. да възстанови предбрачното си фамилно име - З..

ОТХВЪРЛЯ претенцията на Г.А.С. против С.С.С., предявена по реда на чл.56 от СК, за предоставяне ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Кубрат, на ул****** **, като неоснователна и недоказана.

ОСЪЖДА С.С.С. да заплати по сметка на РС – гр.Кубрат държавна такса по присъдената в негова тежест издръжка в размер на 115.20 (сто и петнадесет лева, двадесет стот.) лева.

ОСЪЖДА С.С.С. да заплати по сметка на РС - гр.Кубрат окончателна държавна такса по бракоразводния иск в размер на 25.00 (двадесет и пет) лева.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните с връчване на препис, пред ОС – гр. Разград.

 

                                                        Районен съдия: /П/ Ал.Великова