РЕШЕНИЕ
№ 447
гр. Плевен, 09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Х административен състав, в открито съдебно заседание на девети
октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛЮБОМИРА
КРЪСТЕВА
при секретаря Цветанка Дачева,
като разгледа докладваното от съдия Кръстева адм.дело № 550 по описа на АдмСПлн
за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 111 от Закон за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ЗИНЗС/.
Производството е образувано въз основа на жалба с вх.№4199/03.07.2023
г. подадена от С.П.Ц., ЕГН**********, лишен от свобода, понастоящем в Затвора Ловеч,
против Заповед № Л-2009/29.06.2023 г. на Началник на Затвора Белене, с която на
основание чл. 100, ал. 1 и ал. 2, т. 2 и чл.101, т. 7 от ЗИНЗС, за нарушение на
чл. 96, т. 3 и т. 4 от ЗИНЗС, на жалбоподателя е наложено дисциплинарно
наказание изолиране в наказателна килия за 14-денонощия.
Иска се отмяна на заповедта.
Жалбоподателят се явява лично и с назначения по реда на ЗПП процесуален
представител адв. С.И.Д. от АК Плевен, вписана под № 3803 н Националния регистър. Поддържат жалбата.
Ответникът - Началник на Затвор Белене, не се явява, представлява се от
юрисконсулт Х. Оспорва жалбата като неоснователна. Претендират се сторените
разноски за възнаграждение за юрисконсулт.
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 111, ал. 1 от ЗИНЗС
/ДВ бр.13 от 07.02.2017г./. Жалбата е подадена от лице, за което оспореният
административен акт е неблагоприятен, следователно е процесуално допустима.
Съгласно чл. 96, т. 3 и т. 4 от ЗИНЗС лишените от свобода са длъжни да
спазват установените за тях правила и да изпълняват точно нарежданията и
заповедите на съответните длъжностни лица.
Съгласно чл. 100, ал. 1 от ЗИНЗС дисциплинарно нарушение е деяние
/действие или бездействие/, извършено виновно от лишените от свобода, с което
се нарушава вътрешният ред, уврежда се имуществото или представлява физическо
увреждане или обидно отношение към служители или лишени от свобода. За
дисциплинарно нарушение се смята неизпълнение или лошо изпълнение на възложени
задачи и заповеди на съответните длъжностни лица /чл. 100, ал. 2, т. 2 от ЗИНЗС/.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят С.П.Ц. е лишен от свобода, който към 28.06.2023 г. е
изтърпявал наказание в Затвора Белене, настанен в ІІІ група.
На 28.06.2023 г. около 10 ч., във връзка с дисциплинарно производство
за друго нарушение, Ц. е извикан за изслушване от началник на Затвора Белене, в
присъствието на ИСДВР Б.Г.. След прочитане на преписката от ИСДВР, Ц. започнал
да се държи грубо и арогантно, да вика и да иска обяснения от Г. по повод
дисциплинарната преписка. След направена забележка да смекчи тона си и да
преустанови виковете, Ц. е изведен от кабинета, като при излизането си е заявил
„Началник, ще те спукам от дела“. В коридора Ц. продължил да отправя закани към
ИСДВР Г.
По–късно същия ден, в присъствието на мл.инспектор С. С. и хигиениста
на групата л. от св. Б.Л., Ц. е отказал да напише обяснения за поведението си.
За случая са събрани писмени
обяснения от очевидци, съставени са докладни записки от инспектори СДВР.
След анализа на събраните обяснения от лицата, присъствали на
събитието, е установена фактическата обстановка, изготвена е докладна записка с
приложения, които са предоставени на дисциплинарно-наказващия орган.
Въз основа на представените пред него доказателства и след предоставена
възможност за изслушване на лишения от свобода (видно от резолюция върху
изготвената доклана записка на лист 21 от делото), Началникът на Затвора Белене
издал оспорената заповед, с която на Х.Т. е наложено дисциплинарно наказание
„изолиране в наказателна килия за 14 денонощия“.
За допуснатите нарушения на дисциплината и реда в мястото за лишаване
от свобода, с оспорената заповед жалбоподателят С.П.Ц. е наказан на основание
чл. 101, т. 7, чл. 100, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗИНЗС с дисциплинарно наказание
„изолиране в наказателна килия за 14 денонощия“ за нарушение на чл. 96, т. 3 и
т. 4 от ЗИНЗС.
Тази фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени
доказателства – писмени обяснения от лишени от свобода, докладни записки от ИСДВР
на ІІІ и на VІІ група.
Ц. е изслушан във връзка с дисциплинарната преписка на 28.06.2023 г.,
видно от направеното отбелязване в преписката (лист 21).
Съдът е изслушал показанията на свидетели, които са били очевидци на
случилото се: Б.Е.Г. - ИСДВР Затвора Белене; П. А. У. - ИСДВР Затвора Белене, С.
С. - мл. инспектор Затвора Белене; л. от св. Б. Т. Л. - Затвора Белене.
Показанията на свидетелите Г. - ИСДВР Затвора Белене и У. - ИСДВР
Затвора Белене се отнасят до целия проведен разговор и казаното от Ц. – искането
на обяснения от Г. за написаното от нея във връзка с предходно дисциплинарно
производство, виковете му, че написаното
не е вярно, че ..
Свидетелите У. и Г. посочват, че Ц. не се е подчинил на разпореждането
да прекрати това поведение, поради което началник на Затвора Белене е повикал
охранителния състав, за да бъде изведен Ц. от кабинета.
Показанията на л. от св. Б. Т. Л. не обхващат поведението на Ц. ***, а отказа
му да даде обяснение за това свое поведение.
Свидетелят С. С. - мл. инспектор Затвора Белене не е присъствал на
случилото се в кабинета на ИСДВР Г., но е чул в коридора, след като се е върнал
от физиологична почивка, как жалбоподателят е казал на Г., че ще види какво ще
стане и че ще я спука от дела.
Всички свидетели очевидци са единодушни, че Ц. е викал и обвинявал Г.,
че написаното от нея по повод друго дисциплинарно производство не е вярно,
както и че „ще спука“ началника на затвора от дела, а никой друг от
присъстващите не е викал и не е обиждал Ц., за да предизвика такава ответна
реакция. Както и че след направено разпореждане на прекрати това поведение, Ц.
е продължил да се държи по същия начин, без да изпълни разпореждането.
Единствените свидетели, които са чули целия разговор от начало до край,
са Г. и У.
Изложеното от свидетелите при разпита пред съда кореспондира с данните,
съдържащи се в събраните в хода на дисциплинарното производство писмени
доказателства.
Дадените от свидетелите показания са непротиворечиви, ясни и
последователни, и съдът ги кредитира.
По делото е налице превес на събраните доказателства в подкрепа на
изложените в оспорения административен акт мотиви и основания –писмено обяснение
и докладни записки, които са непротиворечиви и ясни, и сочат на логичен извод,
че на 28.06.2023 г. жалбоподателят Ц. е извършил описаните в издадената заповед
за налагане на дисциплинарно наказание нарушения на ЗИНЗС, като не е спазил
задълженията по чл. 96, т.3 и т. 4 от ЗИНЗС да спазва установените правила и да
изпълнява точно нарежданията и заповедите на длъжностните лица, като на първо
място се е държал арогантно, викал е, искал обяснения и е нагрубявал
присъстващите, а след направено разпореждане от присъстващите длъжностни лица,
не е преустановил това свое неправомерно поведение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с
направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като
извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорената заповед, направи
следните правни изводи:
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
Съгласно чл. 96, т. 3 от ЗИНЗС лишените от свобода са длъжни да спазват
точно установените за тях правила, а чл. 96, т. 4 от ЗИНЗС задължава лишените
от свобода да изпълняват точно нарежданията и заповедите на съответните
длъжностни лица.
Съгласно чл. 100, ал. 1 от ЗИНЗС дисциплинарно нарушение е деяние
/действие или бездействие/, извършено виновно от лишените от свобода, с което
се нарушава вътрешният ред, уврежда се имуществото или представлява
физическо увреждане или обидно отношение към служители или лишени от
свобода. За дисциплинарно нарушение се смята
и неизпълнението или лошото изпълнение на възложени задачи и на заповеди
на съответните длъжностни лица /чл. 100, ал. 2, т. 2 от ЗИНЗС/.
Ц. е осъществил и двата състава – обидно отношение към служители на
Затвора Белене, и не подчинение на дадените му нареждания да прекрати това
обидно отношение.
Направените възражения, че не са събрани доказателства ИСДВР Г. да се е
почувствала заплашена от заканите на Ц., съдът счита за неотносими – в случая
дали даден служител се е почувствал заплашен или не от заканите на лишения от
свобода не е част от състава на дисциплинарното нарушение – достатъчен е
фактът, че лишения от свобода е викал, искал е обяснения, отправил е закани и
се е държал в разрез с дадените му от длъжностните лица разпореждания да
прекрати това свое поведение.
Оспорената заповед е постановена от материално и териториално
компетентния административен орган по смисъла на чл. 104, ал. 1, пр. първи от ЗИНЗС - Началник на Затвор Белене. Постановена е в предвидената от закона
писмена форма и съдържа мотиви от фактическо и правно естество. Заповедта
изрично препраща и към Докладна записка № ИЗ-6320/28.06.2023г., т.е. и към изложени
мотиви, съдържащи се в други документи, част от дисциплинарната преписка,
съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ.
Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения
при издаването й. Спазени са сроковете по чл. 106, ал. 1 от ЗИНЗС, на
нарушителя е дадена възможност да даде
обяснения и да бъде изслушан от началник на Затвора Белене, наложеното
наказание правилно е определено по вид, който е предвиден в закона за
извършеното нарушение и в определените от закона размери.
При осъществения съдебен контрол за законност съдът установи наличие на
описаното в издадената от Началник на Затвор Белене заповед дисциплинарно
нарушение на чл. 100, ал. 1 и ал. 2, т. 2 вр. чл. 96, т. 3 и т. 4 от ЗИНЗС.
Жалбоподателят не е изпълнил задължението по чл.100, ал.1 във вр. с чл.
96, т. 3 от ЗИНЗС, нарушил е и разпоредбата на чл. 96, т. 4 от ЗИНЗС, като е проявил
обидно отношение спрямо служители на Затвора Белене и не се е подчинил на
даденото му от длъжностните лица нареждане да преустанови това свое поведение.
Този извод се потвърждава изцяло от събраните от съда доказателства. В
случая са налице предпоставките за налагане на дисциплинарно наказание
"изолиране в наказателна килия" по чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС.
Няма никакво значение от какво твърди Ц., че е предизвикано поведението
му. Няма разпоредба в закона, която да дерогира забраната за подобно поведение на
лицата в местата за лишаване от свобода, ако същите смятат, че по някакъв начин
са засегнати правата им, нито да им дава право да имат обидно отношение спрямо
служители на ГДИН, изпълняващи служебните си задължения във връзка с
провеждането на дисциплинарни производства по ЗИНЗС. Редът за защита не е чрез
нарушаване на забраната за обидно отношение към служители и неподчинение на
дадено нареждане да се преустанови това обидно отношение.
Забраната по чл. 100, ал. 1 от ЗИНЗС се отнася до всички лишени от
свобода и във всяка ситуация, без да са посочени изключения.
Наложеното наказание е правилно определено в предвидените от ЗИНЗС вид
и размер. При налагането му наказващият орган е съобразил характера и тежестта
на извършеното дисциплинарно нарушение и отношението на лишения от свобода към
него.
Процесуалният представител на ответника претендира възстановяване на
сторените деловодни разноски за юрисконсулт.
С жалбоподателят не е освободен от заплащането на държавна такса и
разноски по делото.
С оглед изхода на делото, искането на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е основателно, следва да бъде уважено в размер на
80 лв., съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП, във вр.
с чл. 27ж от Наредба за заплащането на правната помощ.
По тези съображения съдът намира, че оспорената Заповед е валидна,
законосъобразна и следва да бъде потвърдена. Не са налице основания за
нищожност на заповедта, нито за отмяната ѝ като незаконосъобразна.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Плевенски
административен съд, десети административен състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалба с вх.№4199/03.07.2023 г. подадена от С.П.Ц.,
ЕГН**********, лишен от свобода, Затвора Ловеч, против Заповед №
Л-2009/29.06.2023 г. на Началник на Затвора Белене, с която на основание чл.
100, ал. 1 и ал. 2, т. 2 и чл.101, т. 7 от ЗИНЗС, за нарушение на чл. 96, т. 3
и т. 4 от ЗИНЗС, на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание изолиране
в наказателна килия за 14-денонощия.
ОСЪЖДА С.П.Ц., ЕГН**********, да заплати на ГД „Изпълнение на
наказанията“ сумата от 80 лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщението чрез АдмСПлн пред тричленен касационен състав на АдмСПлн.
Препис от решението се връчи на страните.
Административен съдия: