Решение по дело №849/2018 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 83
Дата: 30 април 2019 г.
Съдия: Мария Маркова Берберова-Георгиева
Дело: 20182150100849
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 август 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№83                                                         30.04.2019г.                                         гр.Несебър

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД                                ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на тридесет и първи януари                                 две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в състав:

            Председател: М. Берберова-Георгиева

секретар: Диана Каравасилева

като разгледа докладваното от съдия Берберова-Георгиева гражданско дело №849/2018г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод жалбата /имаща характер на искова молба/ от Н.Г. с Булстат *******, с адрес: Л., Р., П., ******* и З.Ш. с Булстат *******, с адрес: Л., Р., О., *****, подадена чрез адв.М.Я. ***, със съдебен адрес:*** против Етажната собственост на в.с.”Е.***”, в КК С.Б., представлявана от Председателя на Управителния съвет С.А.Б.. Сочи се, че ищците са собственици на недвижими имоти, находящи се във ваканционно селище „Е.***” в КК С.Б., а именно: Апартамент № **, на трети етаж в жилищна група *, корпус втори и Апартамент № *, на втори етаж, корпус първи - собственост на Н.Г. и Апартамент № *, на трети етаж в жилищна група А, корпус първи - собственост на З.Ш.. Ищците сочат, че на 18.07.2018г. било проведено Общо събрание на Етажната собственост на ваканционно селище „Елит - IV", в к.к.С.Б., на което били взети решения по въпроси от компетентността на Етажната собственост. Сочат, че били допуснати нарушения при провеждането на Общото събрание от 18.07.2018г., които водели до незаконосъобразност на решенията, взети на него. В тази връзка на първо място сочат, че процедурата по свикване на Общото събрание, предвидена в чл.13 от ЗУЕС, не била спазена, като поканата за провеждане на Общото събрание не била изпратена своевременно на собствениците на недвижими имоти във ваканционно селище „Елит – IV”. Твърди се, че в конкретният случай липсвали и установените в чл.13 от ЗУЕС задължителни реквизити на поканата, а именно: не бил включен дневния ред на Общото събрание, същата не била подписана от лице, упълномощено да свиква Общото събрание. Не било изпълнено и предписанието на чл.15 от ЗУЕС, тъй като не е бил налице необходимият кворум за провеждане на Общото събрание. Твърди се, че на събранието присъствали лица несобственици, без представителна власт, което го правило нелегитимно. В конкретният случай от списъка на присъстващите не ставало ясно, че горните изисквания са спазени, тъй като същият воден неправилно и от него не се виждало кой от присъстващите бил собственик и кой пълномощник, както и от къде пълномощниците черпят представителната си власт. На следващо място се твърди, че на Общото събрание било взето незаконосъобразно решение таксата за поддръжка на общите части да се изчислява индивидуално за всеки недвижим имот, а именно - за всеки квадратен метър да се заплаща по 8 /осем/ евро, което било в противоречие с чл.51 от ЗУЕС, съгласно който такса поддръжка се дели поравно между всички собственици и ползватели.

Гореизложеното е мотивирало ищците да поискат от съда да постанови решение, с което да отмени решенията, взети на проведеното на 18.07.2018г. Общо събрание на ваканционно селище „Елит - IV", в к.к С.Б., общ. Несебър, като незаконосъобразни. Представят писмени доказателства. Правят искане за задължаване на ответната страна да представи намиращите се в него писмени доказателства – списък на присъстващите на ОС от 18.07.2018г., пълномощни на подписалите се, като пълномощници, протокол от ОС на 18.07.2018г. и покана за провеждане на същото.

Искът е с правно основание чл.40, ал.1 от ЗУЕС.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от С.А.Б., в качеството му на Председател на УС на ЕС на в.с. „Е.*” – КК С.Б., подаден чрез адв.М.Т. ***, със съдебен адрес:***, с който излагат възражения за недопустимост и неоснователност на исковата молба. На първо място, заявяват, че ищците са посочили погрешно ответната страна, тъй като пасивната процесуална легитимация следва да се носи от цялата етажна собственост в съвкупност, а не от Председателя на управителния съвет на етажната собственост. Предвид на това считат предявеният иск за процесуално недопустим. На второ място, считат предявеният иск и за неоснователен, като оспорват изцяло наведените твърдения за неспазване законово предвидения ред в чл.13 от ЗУЕС, касаещ свикване на общо събрание на етажните собственици, както и предвидения в чл.16 и сл. от ЗУЕС ред за провеждане на общото събрание на етажните собственици. На трето място, оспорват ищцовото твърдение за неспазена процедура и ред за свикване на Общото събрание на етажните собственици, проведено на 18.07.2018г. В тази връзка сочат, че от представената с отговора покана се установявало, че същата е поставена на видно място и с необходимите реквизити в съответствие с разпоредбата на чл.16, ал.1 от ЗУЕС, като не било необходимо тя да бъде изпратена на всички етажни собственици, както твърдят ищците. Достатъчно било поканата да бъде поставена на общодостъпно и видно място във ваканционното селище, в случая това било фоайето на всяка от отделните сгради. Удостоверяването датата и часа на поставянето ставало чрез полагане подписите на трима свидетели - членове на Управителния съвет, като датата на поставянето й била 10.07.2018г. в 20.00 часа, от което можело да се направи единствено верният извод за изтекли седем дни от поставянето й, и провеждане на общото събрание на осмият ден - 18.07.2018г. Относно твърдението, че поканата следвало да бъде поставена от лице, което да е било упълномощено да свиква Общо събрание, ответникът сочи, че такова изискване законът не поставя. Независимо от това, в конкретният случай поканата била подписана именно от Председателя на Управителния съвет С.Б.. Спрямо твърдението за липса на задължителен реквизит в поканата по отношение на дневния ред, който щял да бъде разгледан на Общото събрание, отново видно от приложената към отговора покана, същата съдържала изрично изброени точките, които щели да бъдат обсъдени и по които щяло да бъде взето решение на събранието - общо 6 на брой. На четвърто място, ответникът оспорва ищцовото твърдение за неизпълнено предписание за минимално необходимия кворум, предвиден в чл.15 от ЗУЕС, поради факта, че на събранието са присъствали хора, които не са собственици на самостоятелни обекти във ваканционното селище, а пълномощници. Сочат, че в представения по делото списък на собствениците на самостоятелни обекти във в.с. „Е.*" - к.к. С.Б.", съществувала графа „Пълномощно peг. №", изписано непосредствено след графа „Идеални части %", в което поле са поставили подписи всички присъствали на събранието, които не са собственици на конкретните самостоятелни обекти, а са представили съответното пълномощно. До този извод можело да се достигне и чрез съпоставяне на всички надлежно приложени пълномощни към списъка на собствениците на самостоятелни обекти във вилното селище, които били неразделна част от изготвения протокол от проведено общо събрание на 18.07.2018г. Следвало да се вземе предвид, че всички тези документи, както поканата, така и изготвеният протокол и съобщение за изготвянето му, се публикували своевременно и на интернет страницата на ваканционното селище, с оглед възможността всеки от собствениците да се запознае със съдържанието им. На пето място, ответникът твърди, че от така представените писмени доказателства, ставало ясно, че при обявеният предварително с поканата час за провеждане на събранието не бил събран нужният кворум за валидно провеждане на Общо събрание от 67%, поради което началото на същото било отложено с един астрономически час по-късно, когато са присъствали собственици и пълномощници със сборно 44,36 на сто представени идеални части от общите части в комплекса. На последно място, ответникът оспорва ищцовото твърдение за незаконосъобразност на решението за заплащане по 8 евро на квадратен метър от всеки самостоятелен обект в сграда. Твърди, че това е решение, което било взето на предходното, миналогодишно събрание, а не на оспорваното. Това било видно и от текста на протокола. Сочи, че на това Общо събрание са обсъждани и променени само сроковете, в което следвало да се извърши издължаването от всеки от етажните собственици. Ответникът счита решението (така, както е взето то - касателно сроковете) за изцяло законосъобразно, още повече, че процедурата по вземането му била проведена при съоблюдаване на законовите изисквания и при валидно взети решения с мнозинство от присъствалите на събранието, след разискване на въпроса. Извън горното, ответникът сочи, че срока за атакуване на решението за определяне размера бил изтекъл отдавна. Но и да не бил, сумата, която била определена като размер, била строго индивидуална за всеки от самостоятелните обекти в комплекса и била диференцирана на база площите, определени от строителя, към момента на завършване и въвеждане в експлоатация на комплекса. Предвид гореизложеното се моли съда да отхвърли изцяло депозираната от ищците искова молба, а взетите решения на проведено общо събрание на етажните собственици във в.с.„Е.*” - к.к.С.Б., общ. Несебър да бъдат оставени в сила. Представят писмени доказателства. Правят искане за допускане на двама свидетели при условията на довеждане от ответната страна, с показанията на които ще установяват обстоятелства, свързани със свикването, воденето и оповестяването на атакуваните решения от проведеното на 18.07.2018г. ОС на ЕС. Претендират присъждане на заплатените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид изложеното в исковата молба и наведените от ответната страна възражения за недопустимост на същата, за да се произнесе съобрази:

Съдът счита, че исковата молба е подадена в законоустановения срок по чл.40, ал.2 от ЗУЕС. Видно от данните по делото, ОС на ЕС на ваканционно селище „Е.***” – КК С.Б., общ.Несебър, е проведено на 18.07.2018г., а исковата молба е подадена на 17.08.2018г. видно от товарителница № ******* /л.17/, т.е. в рамките на предвидения от закона 30-дневен срок от вземане на решенията. Неоснователно е възражението за недопустимост на исковата молба, поради липсата на пасивна процесуална легитимация на ответната страна в лицето на управителя на ЕС – С.А.Б.. Съгласно разпоредбата на чл.23, ал.4 от ЗУЕС, Председателят на управителния съвет (управителят) представлява пред съда собствениците в етажната собственост по исковете, предявени срещу тях във връзка с общите части, и по исковете, предявени срещу собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по този закон. За тези действия закона не изисква упълномощаване на Председателя на управителния съвет (управителя) да бъде упълномощаван от общото събрание на ЕС.

За ищците в съдебно заседание се явява процесуалния им представител, който поддържа исковата молба, ведно с направеното уточнение на същата от името на доверителите си. Не сочи нови доказателства. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските на ответната страна.

За ответната Етажна собственост на в.с.”Елит-ІV” се явява процесуалния им представител, който поддържа представения писмен отговор на исковата молба. Представя писмени и ангажира гласни доказателства. Също претендира присъждане на сторените по делото разноски, като представя списък по чл.80 от ГПК.

Съдът счита, че исковата молба е допустима – подадена е от лица, които имат правен интерес от решаване на казуса, пред надлежната инстанция и съдържа необходимите по закон реквизити.

Несебърският районен съд, като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.40, ал.1 от ЗУЕС.

Във връзка с така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че е собственик на самостоятелен обект в сградата, която се намира в режим на етажна собственост и, че е било взето решението, чиято отмяна се иска. В тежест на ответника е докаже, че решенията са взети при спазване на законовите изисквания. Тежестта на доказване е указана на страните с предварителния доклад по делото, направен с Определение № 885 от 28.11.2018г. /л.44-46 вкл./.

При предявен конститутивен иск по чл.40, ал.1 ЗУЕС, преценката за законосъобразност, която е длъжен да извърши съдът, е ограничена само до изрично посочените в исковата молба нарушения, представляващи самостоятелни основания за отмяна на атакуваните актове на общото събрание. Това следва от характера на производството, което е исково и съдът дължи произнасяне само по заявените в исковата молба основания. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК - Решение № 58 от 25.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5704/2013 г., I г. о.

Съдът, като взе предвид изложените с исковата молба доводи и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Между страните по делото не се спори, че ищците са собственици на самостоятелни обекти в Етажната собственост на в.с.”Е.***”, с адрес: КК С.Б., гр.Несебър, представлявана от Председателя на Управителния съвет С.А.Б., изграден в поземлен имот с идентификатор 51500.507.3**. В подкрепа на това са представените и приети, като доказателства по делото три броя нотариални актове /л.5-л.11 вкл. и л.14-л.16 вкл./.

От данните по делото се установява, че на 18.07.2018г. в 10.00 часа било проведено Общо събрание на Етажната собственост на в.с.”Е.***” в КК С.Б.. За проведеното събрание е изготвен Протокол /л.51-л.53 вкл./, ведно с приложен списък на присъстващите на Общото събрание етажни собственици, неразделна част от Протокола за проведеното събрание /л.63-л.88 вкл./.

Ищците оспорват процедурата по свикване на Общото събрание, предвидена в чл.13 от ЗУЕС, като твърдят, че същата не била спазена - поканата за провеждане на Общото събрание не била изпратена своевременно на етажните собствениците, липсвали установените в чл.13 от ЗУЕС задължителни реквизити на поканата, а именно: не бил включен дневния ред на Общото събрание, същата не била подписана от лице, упълномощено да свиква Общото събрание; не е бил налице необходимият кворум за провеждане на Общото събрание - от списъка на присъстващите не ставало ясно кой от присъстващите бил собственик и кой пълномощник, както и от къде пълномощниците черпят представителната си власт. Извън гореизложеното се твърди, че на Общото събрание било взето незаконосъобразно решение таксата за поддръжка на общите части да се изчислява индивидуално за всеки недвижим имот, а именно - за всеки квадратен метър да се заплаща по 8 /осем/ евро, което било в противоречие с чл.51 от ЗУЕС, съгласно който такса поддръжка се дели по равно между всички собственици и ползватели.

За да се произнесе, съдът съобрази:

Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.1 от ЗУЕС, "Общото събрание се свиква чрез покана, подписана от лицата, които свикват общото събрание, която се поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от 7 дни преди датата на събранието, а в неотложни случаи - не по-късно от 24 часа. Датата и часът на поставянето задължително се отбелязват върху поканата от лицата, които свикват общото събрание...". В чл.13, ал.3 от ЗУЕС се дава възможност на собственици, които не ползват имота си или отсъстват за повече от един месец да бъдат уведомявани по телефона при спазване на определена процедура за отразяване на уведомяването или по електронна поща. От представената по делото покана за процесното Общо събрание /л.33/ се установява, че Общото събрание е свикано на основание чл.**, ал.1 от ЗУЕС - от Управителния съвет. Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.1 от ЗУЕС, поканата е била залепена във фоайето на всяка от сградите в Етажната собственост, на 10.07.2018г. в 20.00 часа, което е надлежно удостоверено на гърба на поканата с подписите на Председателя и трима от членовете на УС на ЕС. В поканата са посочени дневния ред на Общото събрание, датата, часа и мястото на провеждането му, от които може да се направи извод, че се касае за Общо събрание при наличие на конституирани управителни органи. Липсва законово изискване за изпращане на покана за провеждане на Общо събрание до всеки един от етажните собственици, освен в случаите по чл.13, ал.2 от ЗУЕС, но само след писмено уведомление от етажния собственик, отправено до Управителя или Председателя на УС на ЕС, с посочени електронна поща и адрес в страната, на които да му бъдат изпращани покани за свикване на общо събрание, както и телефонен номер. По делото не бяха представени уведомление по чл.13, ал.2 от ЗУЕС, подадени от ищците по делото до Председателя на УС на ЕС преди насрочването и провеждането на Общото събрание. Предвид гореизложеното, съдът приема, че  в случая законовата процедура по свикване на ОС, чрез залепване на покана за това на видни общодостъпни места, е изцяло спазена.

Според чл.15, ал.1 от ЗУЕС общото събрание се провежда, ако присъстват лично или чрез представители собственици на най-малко 67 на сто идеални части от общите части на етажната собственост, с изключение на случаите по чл.17, ал.2, т.1-4 от същия закон. Според ал.2 на чл.15 от ЗУЕС, ако събранието не може да се проведе в посочения в поканата час поради липса на кворум по ал.1, събранието се отлага с един час, провежда се по предварително обявения дневен ред и се смята за законно, ако на него са представени не по-малко от 33 на сто идеални части от общите части на етажната собственост. В случая, видно от съдържанието на протокола от проведеното общо събрание, в 09.00 часа не е бил налице кворум от 67%, поради което събранието е било отложено с един час, за което етажните собственици са били уведомени с поканата по чл.13, ал.1 от ЗУЕС. В 10.00 часа е било установено присъствието на собственици или техни пълномощници, представляващи общо 44,36 % идеални части от общите части на комплекса, което обстоятелство се потвърждава от представения по делото списък на собствениците и упълномощените лица, присъствали на Общото събрание /л.63-л.88 вкл./, поради което следва да се приеме, че събранието е проведено при предвидения в чл.15, ал.2 от ЗУЕС спадащ кворум.

 

 

 

 

Основните твърдения на ищците са, че от списъка на присъстващите не ставало ясно дали присъстващите са собственици и дали представените по делото пълномощни са били дадени на собственици на недвижими имоти, които имат право да представляват повече от едно лице или се явяват външни лица, чиято представителна власт е ограничена от ЗУЕС само до представителство на един собственик на един недвижим имот. В тази връзка следва да се има предвид, че по делото са представени пълномощни и присъствен лист, които се кредитират от съда. В исковата молба не се съдържат възражения срещу присъствието на определени лица на събранието, а единствено се оспорва надлежната представителна власт на участвалите в заседанието пълномощници. Т.е. самите ищци по никакъв начин не оспорват обстоятелството, че на събранието са присъствали именно лицата, посочени в съставения присъствен списък. Поради тази причина съдът кредитира този документ. В протокола от общото събрание изрично е вписано, че изготвеният списък е неразделна част от протокола, ведно с представените пълномощни. Следователно участието на пълномощници е отразено по надлежен начин в документ, който е неразделна част от протокола. Към отговора на исковата молба са представени и пълномощни, с които са упълномощени лица, отразени в присъствения лист, като пълномощници. Така представените документи представляват частни диспозитивни документи, които обективират в себе си осъществяването на едностранна сделка - упълномощаване. Както е прието и в правната теория единствено свидетелстващият документ разполага с т. нар. "материална доказателствена сила", т.е. доказателствено значение относно свидетелстващият вън от документа факт, до който се отнася удостоверителното изявление. Следователно не може да възникне въпрос за верността на един диспозитивен документ, тъй като изявлението в него няма удостоверително значение. Същевременно ищците по никакъв начин не са оспорили автентичността на тези пълномощни, поради което съдът приема за доказано по делото, че същите са подписани от упълномощителите, които са изявили воля да бъдат представлявани на общото събрание от посочените в присъствения лист пълномощници. В чл.14, ал.1 от ЗУЕС е предвидено, че собственик или ползвател, който не може да участва в общото събрание, може да упълномощи пълнолетен член на домакинството си, който е вписан в книгата на етажната собственост, или друг собственик, който да го представлява. Упълномощаването може да бъде направено устно на същото или на предходно заседание на общото събрание, което се отразява в протокола на събранието, или в писмена форма. Видно от представените по делото пълномощни, всяко от посочените лица е представлявало на събранието не повече от трима собственици, поради което са спазени изискванията на чл.14, ал.4 от ЗУЕС.

 

 

 

 

 

 

 

 

По твърденията за незаконосъобразност на решението по т.3 от дневния ред, касаещо размера на таксата за поддръжка на общите части в ЕС, за да се произнесе, съдът съобрази:

С решението по т.3 от протокола на ОС е прието таксата за 2019г. за поддръжка на общите части на етажната собственост да остане 8 /осем/ евро на кв.м. от всеки самостоятелен обект и да се заплаща до месец март всяка година. На основание чл.51, ал.1 и ал.2 от ЗУЕС разходите за управление и поддръжка на общите части се разпределят по равно между собствениците, ползвателите и обитателите, а не според размера на притежаваните от тях идеални части. Нормата регламентира начина на разпределяне между съсобствениците на горните пера, и има императивен характер - в този смисъл е и практиката на Върховният касационен съд - определение № 1097 от 17.11.2011 г., постановено по гр.д. 630/2011 г. - І ГО. Посочената разпоредба е императивна, както се посочи по-горе, поради което нарушаването й води до незаконосъобразност на взетото решение по т.3 за определяне на размера и начина на плащане на тези разходи по различен начин от определения в закона.

Предвид изложените съображения, съдът приема, че искът е частично основателен – по отношение на отмяната на решението по т.3 от дневния ред на процесното Общо събрание на ЕС на в.с. „Е.***” – КК С.Б..

При така постановения резултат,  на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищците следва да бъдат присъдени заплатените по делото разноски в размер на 27 лева /двадесет и седем лева/, представляващи заплатена държавна такса, съразмерно с уважената част от иска. Съдът не присъжда адвокатско възнаграждение на ищците, поради липса на доказателства за реалното заплащане на същото. На основание чл.78, а.3 от ГПК, на ответниците също следва да бъдат присъдени заплатените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, възлизащи общо в размер на 533 лева /петстотин тридесет и три лева/. Съдът намира за неоснователно направеното от процесуалния представител на ищците възражение за прекомерност на заплатеното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на адвокатското възнаграждение в настоящият случай е в размер на 600 лева /шестстотин лева/, тъй като предмет на делото са два иска, предявени при условията на обективно и субективно съединяване. Съдът намира, че делото се отличава с фактическа и правна сложност, поради което и размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение – 650 лева /шестстотин и петдесет лева/, не следва да бъде редуциран до минималния такъв. 

Мотивиран от горното, Несебърският районен съд

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ, като незаконосъобразно взетото решение по т.3 на проведеното на 18.07.2018г. Общо събрание на ЕС на в.с.”Е.***”, в КК С.Б., касаещо размера на дължимата такса за поддръжка на общите части на Етажната собственост - 8 /осем/ евро на кв.м. от всеки самостоятелен обект.

ОТХВЪРЛЯ искова молба на Н.Г. с Булстат *******, с адрес: Л., Р., П., ******* и З.Ш. с Булстат *******, с адрес: Л., Р., О., *****, подадена чрез адв.М.Я. ***, със съдебен адрес:*** против Етажната собственост на в.с.”Е.***”, в КК С.Б., представлявана от Председателя на Управителния съвет С.А.Б., с правно основание чл.40 от ЗУЕС, в останалата й част, за отмяна на всички останали решения, взети на проведеното на 18.07.2018г. Общо събрание на ЕС на в.с.”Е.***”, в КК С.Б., като неоснователна.

ОСЪЖДА Н.Г. с Булстат *******, с адрес: Л., Р., П., ******* и З.Ш. с Булстат *******, с адрес: Л., Р., О., *****, със съдебен адрес:*** /чрез адв.М.Я. ***/ да заплатят на Етажната собственост на в.с.”Е.***”, в КК С.Б., представлявана от Председателя на Управителния съвет С.А.Б., сумата общо в размер на 533 лева /петстотин тридесет и три лева/, съразмерно с отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА Етажната собственост на в.с.”Е.***”, в КК С.Б., представлявана от Председателя на Управителния съвет С.А.Б. да заплати на Н.Г. с Булстат *******, с адрес: Л., Р., П., ******* и З.Ш. с Булстат *******, с адрес: Л., Р., О., *****, със съдебен адрес:*** /чрез адв.М.Я. ***/, сумата в размер на 27 лева /двадесет и седем лева/, представляващи заплатена държавна такса, съразмерно с уважената част от иска.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд-гр.Бургас.

                                                                                                                                                                    

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: