Р Е Ш Е Н И Е
№ 1124
гр. Русе, 11.08.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание двадесет и седми юли през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 223 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с
правно основание чл. 124, ал.1 ГПК.
Постъпила е искова
молба от Т.Б.Б. против ,,Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, в която се твърди
че срещу ищецът е бил издаден изпълнителен лист в полза на „Профи кредит България“
ЕООД за сумата от 14397,05лв., въз основа на арбитражно решение от 24.08.2012г.
на Арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“. Въз основа на издадения от Софийски
градски съд изпълнителен лист е образувано срещу ищеца изпълнително дело № ***/2013г.
по описа на ЧСИ Росица Апостолова.
Твърди се, че
последното извършено изпълнително действие по това изпълнително дело е на
07.08.2013г., а с Постановление от 10.10.2018г. частният съдебен изпълнител е
прекратил изпълнителното дело на основание чл.433, ал. 1, т. 8 ГПК.
С договор за цесия,
кредиторът „Профи кредит България“ ЕООД прехвърлил вземането си от ищеца на
ответното дружество „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, което въз основа на
горепосочения изпълнителен лист образувало ново изпълнително дело под № *** от
2019г. по описа на ЧСИ ****.
Ищецът счита, че не
дължи претендираната от него от ответното дружество сума по новообразуваното
изпълнително дело, тъй като е изтекла погасителната давност за вземането, а
именно на дата 08.08.2018г. и към момента на образуване на второто изпълнителното
дело давността за събиране на процесното вземане е изтекла.
Поради това се моли
да бъде признато за установено по отношение на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“
ЕАД, че ищецът не дължи сумата 18 768,75лв., включваща: 9513.83лв. главница,
993.67 лв. законна лихва за периода 08.08.2018г. - 19.08.2019г., 5405.49лв.
неолихвяеми вземания, 1102.91лв. присъдени разноски, 150,00лв. юрисконсултско
възнаграждение по изпълнително дело и 1602.85лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ.
Претендира се присъждане и на направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът изразява становище за допустимост, но за неоснователност на
предявения иск. Възразява се, че давността за претендираното по изпълнителното
производство вземане не е изтекла, тъй като такава не следва да се приеме, че е
текла до прекратяване на предходно образуваното изпълнително дело. Установената
задължителна съдебна практика на Върховния съд (ТР №2/26.06.2015г. на ОСГТК) не
следвало да се прилага назад във времето, когато е действало ППВС №3/1980г., с
оглед на което изводите на ищеца за погасяване по давност на претендираното от
него вземане се явявали неоснователни. В този смисъл ответникът се позовава на
практика на Върховния касационен съд – Решение №170 по гр.д.№2382/2017г. на
ІVг.о. на ВКС.
Също така се
оспорва и твърдението на ищеца за датата, на която е предприето последното
изпълнително действие по прекратено изпълнителното производство на ЧСИ ***.
Твърди се, че освен преведена на 13.08.2013г. сума от 20,16лв. по наложен запор
е последвало ново постъпване на сума по изпълнителното дело на 18.11.2014 год.
в размер на 2,45 лева.
По изложените
съображения се моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
Няма спор по
делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че в полза на
„Профи кредит България“ ЕООД и срещу ищеца Т.Б. от СГС въз основа на решение по
арбитражно дело №***/2012г. по описа на арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“ СНЦ
е издаден изпълнителен лист за сумите 14397,05лв. ведно със законната лихва от
24.08.2012г., сумата от 737,94лв. юрисконсултско възнаграждение, 80 лв.
разноски по арбитражното дело и 50 лв. държавна такса за издаване на
изпълнителния лист.
Въз основа на
издадения изпълнителен лист е образувано срещу ищеца изпълнително дело №***/2013г.
по описа на ЧСИ Р.А. Въз основа на изпратените запорни съобщения до банките на
територията на Р. България, от сметка на ищеца в Банка *** е преведена сумата
от 20,16лв. по изпълнителното дело на 13.08.2013г., а на 18.11.2014г. сумата от
2,45лв. от сметка на ищеца в ***.
Според представено
извлечение от ***, по сметката на ищеца (от която последно са удържани
2,45лв.), към 31.12.2013г. е имало наличност от 4,45лв.
С договор за
прехвърляне на вземания 08.08.2018г. „Профи кредит България“ ЕООД е прехвърлило
вземането си от ищеца на ответното дружество „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД,
което на 26.09.2018г. на основание чл. 429 ГПК е конституирано като взискател
по изпълнителното дело.
На 28.05.2019г. по
молба на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД въз основа на процесния изпълнителен
лист срещу ищеца е образувано ново изпълнително дело - №***/2019г. по описа на ЧСИ М.М..
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Предявеният от
ищеца отрицателен установителен иск е едно от средствата за правна защита срещу
незаконно принудително изпълнение, обусловено от липсата на материалноправните
предпоставки на изпълнителния процес. Чрез предявеният иск ищецът цели да
оспори съществуването на изпълняемото право въз основа на новонастъпили факти,
изтичане на предвидения в закона давностен срок. Налице е висящо принудително
производство между страните по делото и правен интерес от търсената защита,
обуславящ допустимостта на иска.
В конкретният
случай, ищецът се е позовал на изтекла в негова полза погасителна давност
(общата петгодишна), което е оспорено от ответника. Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително
изпълнение на вземането. В случая се установява, че на 18.11.2014г., от сметка
на ищеца в *** въз основа на наложен запор е преведена по изпълнителното дело
на ЧСИ Р.А. сумата от 2,45лв. Ищецът е оспорил, че с този превод се прекъсва
течащата в негова полза погасителна давност, след като е имало налична сума по
сметката, която банката е можела да преведе веднага след получаване на
запорното съобщение, а не е сторила това в нарушение на задължението си на
трето задължено лице, върху което поведение ищецът не е и не би могъл да влияе.
Поради това според становището на ответника давността следва да се прекъсне
единствено с налагането на запора.
Според съдържащия
се в изпълнителното дело №***/2013г. отговор на ****, по изпратеното от ЧСИ
запорно съобщение, по сметката на ищеца (тази от която през 2014г. е направен
превод от 2,45лв.) е наложен запор на 08.08.2013г., към която дата банката е
посочила, че няма авоар.
Независимо от
причините банката да изпълни запорното съобщение със закъснение, моментът на
извършване на превода е този, в които спрямо имуществото на длъжника е
извършено принудително изпълнение, от неговата банкова сметка съдебния
изпълнител и това прехвърляне представлява действие по принудително изпълнение
и прекъсва давността по смисъла на чл. 116 б. „в“ ЗЗД.
Основен принцип в
облигационните правоотношения е те да бъдат изпълнявани добросъвестно от
страните. След като ищецът като длъжник е разполагал със средства по банковата
си сметка на един по-ранен етап от извършения превод, то е можел и е следвало
да прояви активност и да инициира тяхното плащане на взискателя. В случая не би
могъл да черпи права от бездействието си и погасителната давност да тече за
него от по-ранния момент - налагането на запора, а не изпълнението му чрез
удържане на парични средства.
По изложените
съображения, настоящият съдебен състав приема, че за последно погасителната
давност за процесното вземане е прекъсната на 18.11.2014г. и към момента на
образуване на второто изпълнително дело – 01.08.2019г. (включително и на
поискване и предприемане на изпълнителни
действия по него) не е изтекъл срокът по чл. 110 ЗЗД и вземането на ответното
дружество не е погасено по давност.
При това становище
на настоящия съдебен състав без значение за изхода на правния спор е какво е
действието във времето на ТР по ТД №2/2013г. на ОСГТК. В случай, че се приеме,
че то няма действие назад във времето, до момента на постановяването му на
26.06.2015г., давност за процесното вземане не е текла и до образуване на
второто изпълнително производство вземането не е погасено по давност,
независимо дали ще се приеме, че последното изпълнително действие е налагането
на запора или изпълнението му с извършване на превода на 2,45лв. По действието
на ТР №2/2013г. във времето е налице противоречива съдебна практика и по този
въпрос е образувано ТД№3/2020г. на ОСГТК на ВКС, по което няма произнасяне. За
целите на процесния спор, настоящият съдебен състав приема становището, че
извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. отмяна на ППВС № 3/18.11.1980г.
поражда действие от датата на обявяването на ТР, като даденото ново тълкуване
се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент
изпълнителни производства каквото е било първото образувано срещу ищеца
изпълнително дело. В този смисъл е Решение № 170 от 17.09.2018г. по гр. д. №
2382/2017 г. на ВКС, ІV г.о. Това становище е допълнително основание за
отхвърляне на предявения иск за недължимост на сумите по процесния изпълнителен
лист.
Предмет на
настоящото производство е установяване на обстоятелството дали вземането на
ответника по издадения в негова полза и срещу ищеца изпълнителен лист е
погасено по давност, а не дали съпътстващите го разноски по образуваното
изпълнително дело са дължими. Последните са обусловени от дължимостта на
вземането по изпълнителния лист.
По изложените
съображения предявеният отрицателен установителен иск следва да бъде изцяло
отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода на
спора и на осн. Чл. 78, ал.3 и ал.8 ГПК вр. чл. 25 НЗПП, в полза на ответното
дружество следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 200лв.
Така мотивиран,
районният съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.Б.Б.
ЕГН********** с адрес *** иск против „Кредит
инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК202423225, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ №21, Бизнес център „Люлин - 6“,
ет.2 иск за установяване недължимостта
поради изтекла погасителна давност на сумите 9513.83лв. главница, 993.67
лв. законна лихва за периода 08.08.2018г. - 19.08.2019г., 5405.49лв.
неолихвяеми вземания, 1102.91лв. присъдени разноски, за които е издаден
изпълнителен лист от 02.04.2013г. по т.д.№****/2013г. на СГС и е образувано
изп. дело №***/2019г. по описа на ЧСИ М.М., като неоснователен.
ОСЪЖДА Т.Б.Б. ЕГН********** с адрес *** да заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК202423225, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ №21, Бизнес
център „Люлин - 6“, ет.2 сумата от 200лв. разноски за настоящото производство.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен
съдия :