Р Е Ш Е Н И Е 87
Гр. Самоков, 18.05.2020
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Самоковският районен съд, ІІІ – ти състав, на десети
октомври две хиляди и деветнадесета година, в публичното заседание в следния
състав:
Председател: Симеон Стойчев
секретар Екатерина Бандрова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело номер 200 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по исковата молба на М.Л.В. с ЕГН ********** срещу ответника СК – Сдружение клуб
по биатлон, бягане и ориентиране – „Рилски Спортист“ гр. Самоков. С исковата
молба се твърди, че ищецът работил по трудово правоотношение при ответника, по
силата на сключен срочен трудов договор на 19.04.2018 г. Твърди се, че със
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, работодателя е прекратил
трудовото правоотношение считано от 01.01.2019 г. на
основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ. Твърди се, че заповедта за прекратяване
на трудовия договор е незаконосъобразна, като същата не е връчена на ищеца,
както и на основание, че срочното трудово правоотношение е сключено в нарушение
на изискванията за сключване на срочен трудов договор, поради което следва да
се смята за трудово правоотношение за неопределено време. Предявени са
обективно съединени искове: по чл. 344, т. 1 от КТ, за обявяване уволнението за
незаконно; по чл. 224 от КТ, за заплащане на сума в размер на 560 лв., като
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск през 2018 г.; по чл. 128 от КТ, за заплащане на дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за месеците
януари, февруари, март и април 2019 г., в размер на по 560 лв. за всеки от
месеците.
От ответника е постъпил отговор, с който исковете се
оспорват като неоснователни.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си
представител поддържа исковата молба. Ответникът
чрез процесуалния си представител излага съображения за неоснователност на
предявените искове.
Самоковският районен съд, като взе предвид доводите на
страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира
за установено следното от фактическа страна:
Установи се от събраните по делото писмени
доказателства, че ищецът работел при ответника по трудов договор № 006/18.04.2016
г. на длъжността „Треньор“, като трудовото правоотношение между страните уговорено
като срочно на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ. Срокът на договора е уговорен
до 18.04.2017 г. С договора страните са уговорили местоработата, длъжностната
характеристика, пълно работно време, основно и допълнително трудово
възнаграждение, основен и допълнителен платен годишен отпуск, както и срок на
предизвестие за прекратяването на договора.
По делото е представено допълнително споразумение от
19.04.2017 г. към трудово договор № 07/19.04.2017 г., с което страните са се споразумяли за изменения в трудовия договор от 19.04.2017
относно длъжността – „треньор“ с код по НКПД 34226002, място на работа - Сдружение
клуб по биатлон, бягане и ориентиране – „Рилски Спортист“ гр. Самоков и основно
трудово възнаграждение.
По делото е представено допълнително споразумение от
19.04.2018 г. към трудово договор № 07/19.04.2018 г., с което страните са се споразумяли за изменения в трудовия договор от 19.04.2017
относно длъжността – „треньор“ с код по НКПД 34226002 съгласно функционалните
задължения, приложени към споразумението и на основание Договор № 10/02,01,2018
г. с Община Самоков, място на работа - Сдружение клуб по биатлон, бягане и
ориентиране – „Рилски Спортист“ гр. Самоков и основно трудово възнаграждение
510 лв.
От представената справка на НАП за данни за
осигуряването на ищцата се установи, че до м. септември 2018 г. ищцата е
осигурявана от осигурител – ответника върху последен осигурителен доход от
540,60 лв. „
Установи се кореспонденция между ищцата и ИА „ГИТ“ –
Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, във връзка с подаден от ищцата
сигнал. От така представената кореспонденция се установява, че Дирекция
„Инспекция по труда Софийска област“ е установила, че работодателят е
регистрирал в териториална дирекция на НАП срочен трудов договор от 18 април
2016 година за срок от една година. От 19 Април 2017 година е регистрирал
допълнително споразумение за срок от една година. От 19 април 2018 година е
регистрирано допълнително със споразумение със срок до 31 декември 2018 година.
Горното е констатирано като нарушение, поради което е издадено задължително за
изпълнение предписание.
По делото бе представена заповед, издадена от секретар
на сдружение "клуб по биатлон, бягане и ориентиране "Рилски
спортист", с която заповед във форма на кореспонденция ищцата е уведомена,
че срочният трудов договор с нея изтича на 31 декември 2018 година и съгласно
член 325 алинея 1, т. 3 от Кодекса на труда ще бъде прекратен от първи януари
2019-та година. Със същата заповед отново във вид на кореспонденция ищецът е
уведомен че поради системно неявяване и на изпълняване на функционалните
задължения към клуба, установени с протокол и на комисия, неопределено
обезщетение за неизползван отпуск до момента. Посочената заповед е датирана с
дата 21 декември 2018 година, като по делото няма данни същата да е връчена и
получена от ищеца.
По делото се представи договор № 10 за финансиране на
спортен клуб, сключен между община Самоков и ответният работодател. Установява
се от съдържанието на договора, че с него са предоставени финансови средства от
общинския бюджет за 2018 година за трудови възнаграждения, осигуровки и други
съпътстващи разходи на треньори за една щатна бройка на длъжност "треньор",
като субсидия на спортния клуб на основание решение № 1252 По протокол № 37 от
26 януари 2018 година на общински съвет Самоков.
Установи се длъжностната характеристика за длъжността
треньор по биатлон. Установи се че ответният работодател Ей юридическо лице,
писано в регистъра за юридическите лица с нестопанска цел, воден при Софийски
окръжен съд, търговско отделение.
Събра се по делото договор за финансиране на спортен
клуб от 21 януари 2019 година за предоставяне на ответника на финансови
средства от общинския бюджет за 2019 година за трудови възнаграждения,
осигуровки и други съпътстващи разходи на една щатна бройка треньор, като
субсидия на спортния клуб на основание решение номер 1816 По протокол номер 50
от 31 януари 2019 година на общински съвет Самоков. Установи се плащане на
субсидия от страна на община Самоков за финансиране на възнаграждения,
осигуровки и други съпътстващи разходи на треньори, изплатена на 11-ти април
2019 година, както и плащане на субсидия за финансиране на възнаграждения,
осигуровки и други съпътстващи разходи на треньори, като плащането е извършено
на четвърти юни 2019 година. От представените по делото удостоверение на
Български пощи се установява че пощенската пратка с която е връчена посочената
по-горе заповед, адресирана до ищцата по делото е получена в Пощенска станция
Говедарци на 27 декември 2018 година, като адресатът не е открит на посочения
адрес и лицето не е потърсило пратката си до 9 януари 2019 година запетаи като
на 16 януари 2019 година пощенската пратка е върната обратно на подателя.
От събраните по делото заключения на вещото лице по
изслушаната съдебно счетоводна експертиза се установи, че след справка при
ответника по Разплащателните ведомости за процесния
период вещото лице е установило, че по разплащателните ведомости за месец
Януари и Февруари 2019год. на ищцата М.Л.В. *** няма начислено трудово възнаграждение. Съгласно Заповед
от 21.12.2018год. на работодателя е прекратен трудовия договор на ищцата от 01.01.2019год. и поради тази причина няма начислени трудови
възнаграждения за месец Януари и Февруари 2019год. Съгласно последното
Допълнително споразумение на ищцата от 19.04.2018год. трудовото възнаграждение
за ищцата е 510.00лв. - БТВ + 6% Допълително трудово
възнаграждение за тр. Стаж = 30.60лв или общо
540.60лв. По разплащателната ведомост за м. Декември 2018год. /последният пълен работен месец/
на ищцата М.Л.В. *** е
начислено възнаграждение както следва: Възнаграждение за отработени дни 18 дни
510.00лв. Допълнително възнагр. За проф. опит 6% 30.60лв.
Брутно трудово възнаграждение 540.60лв. БТ
възнаграждение за един работен ден на ищцата възлиза на 30.03лв., а БТ
възнаграждение за два месеца възлиза на 1081.20 лв.
От допълнителното заключение се установи, че по
разплащателните ведомости за месец Март и Април 2019 год. на ищцата М.Л.В. *** няма начислено трудово
възнаграждение. По разплащателната ведомост за м. Декември 2018год. /последният пълен работен месец/
на ищцата М.Л.В. *** е
начислено възнаграждение както следва: Възнаграждение за отработени дни 18 дни
510.00лв. Допълнително възнагр. За проф. опит 6%
30.60лв. Брутно трудово възнаграждение 540.60лв.
БТ Възнаграждение за един работен ден на ищцата възлиза на 30.03лв. БТ
възнаграждение за два месеца възлиза на 1081.20лв. При проверката е установено,
че по форма 76 /отчетна форма за явяване на работа / ищцата М.Л.В.
не фигурира. Не е записано явяването й на работа.
При така
установеното от фактическа страна съдът достига до следните правни изводи
По допустимостта на предявените искове съдът намира,
че същите са допустими – не са налице отрицателни и не липсват положителните
процесуални предпоставки за разглеждането им. Между ищеца и ответника е
съществувало трудово правоотношение. Трудовото правоотношение е възникнало по
сключен между страните трудов договор.
По основателността на исковете съдът намира следното:
Предявени са обективно съединени искове - с правно
основание чл. чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване на уволнението за
незаконно и неговата отмяна и акцесорен с правно осн.
чл. 344, ал.1, т.2 КТ - за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност. Безспорно се установи по делото, че ищцата е била назначена по срочен
трудов договори на осн. чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ, по
трудов договор № 006/18.04.2016 г. на длъжността „Треньор“, като трудовото
правоотношение между страните уговорено като срочно на основание чл. 68, ал. 1,
т. 1 КТ. Срокът на договора е уговорен от 18.04.2016 г. до 18.04.2017 г.
Въпреки констатираните разминавания в посочените
номера на трудов договор, за изменението на който се отнасят обсъдените по горе
допълнителни споразумения, съдът приема, че допълнителните споразумения се
отнасят за процесното трудово правоотношение, което
обстоятелство не се оспорва от страните.
Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ срочен
трудов договор се сключва за определен срок, който не може да бъде по-дълъг от
3 години доколкото в закон или в акт на Министерския съвет не е предвидено
друго. Условията, при които може да се сключи трудов договор за определен срок,
са изрично регламентирани в императивните разпоредби на чл. 68 КТ и страните са
длъжни да се съобразяват с тях, като те не могат да се дерогират
дори по изрична тяхна обща воля. Създадени са законови ограничения за сключване
на трудов договор за определено време, като е прието, че такова е допустимо
единствено в две групи случаи, уредени в чл. 68, ал. 3 и ал. 4 КТ. Според ал. 3 срочен трудов договор по ал.
1, т. 1 се сключва за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и
дейности, както и с новопостъпващи работници и служители в обявени в
несъстоятелност или в ликвидация предприятия, а съгласно ал. 4 по изключение
срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 за срок най-малко една година може да се
сключва за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен
характер. Такъв трудов договор може да се сключи и за по-кратък срок по писмено
искане на работника или служителя. В тези случаи срочният трудов договор по ал.
1, т. 1 със същия работник или служител за същата работа може да се сключва
повторно само веднъж за срок най-малко една година. В настоящия казус не е
налице нито едно от условията на ал. 3 на чл. 68 КТ. Не се касае нито за
временна, нито да краткотрайна или сезонна трудова дейност; работодателят не е
обявен в несъстоятелност и ищцата не е новопостъпващ служител – от гледна точка
на последното допълнително споразумение от 19 април 2018 година, което е регистрирано
в НАП със срок до 31 декември 2018 година. В съдържанието на това последно
допълнително споразумение като цяло липсва уговорка за срок на
правоотношението. Работата извършвана от ищцата по начало няма временен
характер, тренировъчната дейност не е с временен, сезонен или краткотраен
характер.
В § 1, т. 8 от ДР на КТ е дадена легална дефиниция на
понятието "изключение" по смисъла на чл. 68, ал. 4 КТ, като е
предвидено, че то е налице при конкретни икономически, технологически,
финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи
към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него и обуславящи
срочността му. В настоящия случай работодателят не доказва съществуването на
фактическото основание за срочно правоотношение - обективни причини, които да
могат да се квалифицират като изключение по смисъла на посочените разпоредби.
Липсва и материално правно основание за продължаването на съществуващото между
страните трудово правоотношение като срочно след 19 април 2018 година.
Обективно такива условия не са били налице и не е имало причина договорът да се
сключва като срочен за посочения срок. Посоченото основание за прекратяването
на трудовото правоотношение не е обусловено от упражнено право на работодателя
по уговорен срок за изпитване /а такъв не е и уговарян/, основанието за
прекратяването не е свързано с изменения в изискванията за заемане на
длъжността при промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, ако
работникът или служителят не отговаря на тях. Чл. 68, ал. 5 КТ въвежда законова
фикция при отклонение от императивните изисквания на ал. 3 и 4 за сключване на
срочен договор, а именно, че трудов договор по ал. 1, т. 1, сключен в нарушение
на ал. 3 и 4, се смята за сключен за неопределено време. При така изложените
съображения се налага крайният извод, че постигната между страните уговорка за
срока на действие на процесния трудов договор е в
нарушение на императивните разпоредбите на чл. 68, ал. 3 и 4 КТ, поради което и
на основание законовата фикция на чл. 68, ал. 5 КТ срочният трудов договор,
сключен между страните, се трансформира в договор за неопределено време.
За да бъде преценено дали уволнението на ищцата е
законосъобразно следва на първо място да се установи дали към момента на уволнението
й е съществувала посоченото в заповедта уволнение - изтичане на уговорения
срок. Както се посочи по-горе трудовият договор между страните по силата на
законовата фикция се трансформира в договор за неопределено време. Договор за
неопределено време не може да бъде прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ, което е основание, приложимо само и единствено при срочните договори. По
изложените съображения главният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е основателен
и доказан и следва да бъде уважен, като бъде признато уволнението на ищцата за
незаконно и бъде отменена като незаконосъобразна заповедта за уволнението й.
Предвид основателността на главния иск, следва да бъде
уважен и акцесорният конститутивен иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за
възстановяване на ищцата на заеманата от нея преди уволнението й длъжност.
Не се установи от ответникът да е начислил и заплатил претендираната по чл. 224 от КТ, сума от 560 лв., като
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск през 2018 г., не се доказа от
страна на работодателят, че ответникит е използвал
платения си годишен отпуск. Ето защо съдът намира този иск за основателен и
доказан, поради което следва да го уважи.
По иска с правно основание чл. 128 от КТ, за заплащане
на дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за месеците януари, февруари,
март и април 2019 г., в размер на по 560 лв. за всеки от месеците, ищецът не
доказа да е полагал труд при ответника, от представените по делото писмени
доказателства не може да се доктигне до подобен извъд, същото обстоятелство не се установи и от
заключението на вещото лице, поради което съдът приема, че ищецът не е полагал
труд за времето след издаване на обжалваната заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение. по тези съображения съдът следва да отхвърли така
предявеният иск.
С оглед изхода
на делото на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищцата
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., реално заплатени,
видно от договор на л. 36 от делото, както и да заплати в полза на Самоковски
районен съд държавна такса по уважените неоценяеми
искове – тези по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ в размер на по 80 лв. или общо
– 160 лв., както и сумата от 50 лв. по оценяемия иск
по чл. 224 КТ, както и 90 лв. за заплатеното от бюджета на съда възнаграждение
на вещо лице.
Мотивиран от
изложеното, Самоковският районен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед от 21.12.2018 г. на секретар на Сдружение
клуб по биатлон, бягане и ориентиране – „Рилски Спортист“ гр. Самоков за
прекратяване на трудовото правоотношение с М.Л.В. с
ЕГН ********** на основание чл. 325, ал.
1, т. 3 от КТ, считано от 01.01.2019 г. и ПРИЗНАВА
УВОЛНЕНИЕТО ЗА НЕЗАКОННО на основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344 ал. 1 т. 2 от КТ М.Л.В.
с ЕГН ********** на заеманата преди уволнението длъжност „треньор" в Сдружение
клуб по биатлон, бягане и ориентиране – „Рилски Спортист“ гр. Самоков.
ОСЪЖДА Сдружение клуб по биатлон, бягане и ориентиране
– „Рилски Спортист“ гр. Самоков да заплати на М.Л.В.
с ЕГН ********** на основание чл. 224 от КТ, сума от 560 лв., като обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск през 2018 г.
ОТХВЪРЛЯ иска на М.Л.В. с
ЕГН ********** за осъждане на Сдружение клуб по биатлон, бягане и ориентиране –
„Рилски Спортист“ гр. Самоков да заплати на основание чл. 128 от КТ, дължимо и
неизплатено трудово възнаграждение за месеците януари, февруари, март и април
2019 г., в размер на по 560 лв. за всеки от месеците, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА Сдружение клуб по биатлон, бягане и ориентиране
– „Рилски Спортист“ гр. Самоков да заплати в полза на бюджета на Самоковския
районен съд сумата от 210 лв. държавни такси и сумата от 90 лв. за заплатено от
бюджета на съда възнаграждение на вещо лице.
ОСЪЖДА Сдружение клуб по биатлон, бягане и ориентиране
– „Рилски Спортист“ гр. Самоков да заплати на М.Л.В.
с ЕГН ********** сумата от 400 лв. разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Софийски
Окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: