Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Елин Пелин, 02.11.2018 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд Елин Пелин, Пети състав,
в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА
при секретаря Стефка Славчева, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 564 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.49, ал.1 от Семейния кодекс
С
исковата си молба ищцата Й.Г.Г., ЕГН ********** *** със съдебен адрес:*** чрез
адв. Д. е предявила срещу ответника Р.К.Г., ЕГН ********** *** иск с правно
основание чл.49, ал.1 от
Предвид
изложеното се иска съдът да прекрати брака между страните като дълбоко и
непоправимо разстроен по вина на ответника, да предостави упражняването на
родителските права по отношение на родената от брака им дъщеря А. Р. Г. на
майката и да определи местоживеенето да е при нея, а на бащата – ответник да се
определи право на лични контакти с детето – една неделя от месеца от 10.00 до
16.00 ч., както и с право да се грижи за детето по една седмица през всяка
календарна година, като това да е
седмицата, през която майката не е в платен годишен отпуск. Иска се съдът да
осъди ответника Г. да заплаща месечна издръжка на дъщеря си А. Г. чрез нейната
майка и законен представител Й.Г.Г. в размер на 220.00 лева месечно, както и за
минал период, считано една година преди предявяване на иска в съда също в
размер на 220.00 лева месечно, да предостави семейното жилище на съпрузите
находящо се в с.М., ул. „……“ № .. на ответника и да постанови след прекратяване
на брака ищцата да носи фамилно име Г..
Препис
от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника Р.К.Г., който
в законоустановения едномесечен срок по чл.131-133 от ГПК, депозира писмен
отговор чрез пълномощника си адв.К.. Твърди, че не оспорва обстоятелството, че
съпрузите са във фактическа раздяла, като твърди, че тя е настъпила дори
по-рано от сочения от ищцата период – още през месец февруари 2014 г., когато
ищцата отишла на гости при родителите си в с.И., заедно с детето и не се
прибрали повече в семейното жилище. Не отговаряло на истината и твърдението, че
разногласията между съпрузите се дължат
на системна злоупотреба с алкохол от страна на ответника и грубо отношение към
ищцата и детето, тъй като именно ищцата е тази, която се връщала пияна след
нощна смяна, докато ответникът се грижел за детето и го водил на детска
градина. Отрича да е нанасял побой над ищцата и детето, нито пък да й е
отправял обиди и закани. Сочи, че между съпрузите имало разногласия и семейни
скандали, но те произтичали от това, че
ищцата не поддържала къщата и не полагала достатъчно грижи за домакинството, не
готвела и не се грижела за детето. Основни грижи за детето полагал ответника,
подпомаган от своята майка и жената на брат си, с които живеели в един двор.
През съвместното съжителство на съпрузите, ответникът ходел на работа и
осигурявал необходимите средства за издръжка на семейството и домакинството.
При един от опитите да сготви супа, ищцата направила пожар, с който застрашила
живота на детето, защото била забравила тенджерата на включения котлон и била
заспала, в резултат на което кухнята се подпалила и само бързата реакция на
бащата на ответника предотвратил пожар
на цялата къща. Й. предпочитала да си излиза на кафе, вместо да върши
домакинска работа, като не се обаждала къде
отива и кога ще се прибере, често оставяла детето на майката на
ответника, или на снаха му. През лятото на 2013 г. Й. започнала работа в „…..“
ЕООД с.М. където работела на смени. Когато била втора или нощна смяна, понякога
тя не ходела на работа и това ответникът научавал от негови съседи или от вуйна
му, които също работели в тази фирма и го питали защо Й. не е на работа.
Оказало се, че ищцата вместо на работа,
отивала в гр.С., където се срещала с друг мъж и прекарвала времето си с него,
поради това била уволнена дисциплинарно от работа. Не отговаря на истината и
твърдението, че ответникът не се е интересувал от дъщеря си, тъй като той
винаги имал желание да вижда детето и да се грижи за него, но при всеки опит да
се види с детето, ищцата правела така, че да не може да го види. От раздялата
на съпрузите през 2014 г. ответникът пет пъти се уговарял с Й. по телефона в колко часа и къде
да отиде, за да се види с детето и ходил три пъти до гр.П. и два пъти до къщата
на родителите й в с.И., но всеки път без
резултат, защото тя не се появявала на уговорената среща. Последният път
ответникът отишъл на 26.06.2016 г. и чакал 3 часа пред къщата й в с.И., където
била уговорката, за да може да види детето, но никой не излязъл. Тъй като
ищцата му се обаждала всеки път от различни мобилни номера, тя не отговаряла и
на последния известен на ответника телефонен номер и от тогава не му е звъняла
и той съответно няма никаква връзка с нея и детето. Твърди, че никога не е
бягал от отговорност да дава издръжка на детето, но като няма никакъв контакт с
ищцата и детето, няма как и на кого да дава месечната издръжка на дъщеря си.
Докато съпрузите живяли заедно в с.М., детето не е страдало от твърдяната в
исковата молба астма с преобладаващ алергичен компонент. Не е вярно и това, че
детето страда от 2-рата си година от това заболяване. Моли съдът да вземе
предвид обстоятелството, че в представените от ищцата епикризи от 09.06.2014 г.
и 22.10.2014 г. е отразено, че детето е
било болно от бронхопневмония, но в тях е написано „алергия-отрича“, а тогава
детето е било съответно на 3 г. и на 3 г. и 4 месеца, както и това, че всички
прегледи са били извършвани в болница в гр.П. и то след фактическата раздяла
през месец февруари 2014 г.. Твърди се също така, че ищцата е лесно
раздразнителна и има лабилна психика, поради което често през съвместното
съжителство на съпрузите изпадала в истерии, викала и чупела предмети в дома, в
резултат на което между съпрузите възниквали скандали без основателна причина.
Всичко това довело до охладняване на отношенията между съпрузите и фактическата
им раздяла, тъй като и за двамата станало ясно, че бракът е дълбоко и
непоправимо разстроен и не може да бъде заздравен.
С
отговора на исковата молба ответникът оспорва исковете с правно основание
чл.143 и чл.149 от СК като неоснователни и недоказани, с оглед претендирания
размер на издръжката, който счита, че е прекомерно завишен. Твърди, че няма финансова възможност да заплаща месечна
издръжка в размер от 350.00 лева, а само месечна издръжка в минималмния размер,
тъй като от месец август 2017 г. е безработен и получава само обезщетение,
което е общо в размер на 2153,25 лева, не притежава никакви недвижими имоти или
МПС. Не възразява семейното жилище да бъде
предоставено на него, както и съпругата да носи фамилно име Г..
В този
смисъл се иска съдът да постанови решение, с което да прекрати брака като
дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ищцата. Да предостави упражняването
на родителските права по отношение на роденото от брака дете А.Р.Г. на майката Й.Г.Г.,
а на бащата да определи режим на лични отношения, както следва: 1. Бащата да
има право да вижда и взема детето А.Р. Г. всяка първа и трета събота и неделя
от месеца от 8.00 часа в събота до 19.00 часа в неделя с право на преспиване,
както и по всяко друго време, определено по взаимна уговорка между родителите;
2. Бащата да има право да вижда и взема детето си за Коледните празници – всяка
четна година, считано от 24 декември до 29 декември включително, с право на
преспиване, като детето ще бъде връщано на майката на 30 декември, а за Новогодишните
празници – всяка нечетна година, считано от 29 декември до 2 януари
включително, с право на преспиване, като детето ще бъде връщано на майката на 3
януари; за Великден – всяка четна година, считано от Велики четвъртък до
вторника след Великден, с право на преспиване, както и всяка нечетна година за
честването на Гергьовден. 3. Бащата има право да вижда и взема детето си на
рождения му ден – всяка нечетна година, а за честването на именния ден на
детето – всяка четна година. 4. Бащата има право да вижда и взема детето си 30
дни през лятото, в периода от 15 юни до 15 септември и 15 дни през зимата в
периода от 10 януари до 01 март, които не съвпадат с годишния отпуск на
майката. 5. Бащата има право да вижда и взема детето си с право на преспиване и
през първите три дни от всяка училищна ваканция.
В открито съдебно заседание по искане на
ищцата съдът е допуснал изменение на исковете за издръжка на детето, като
същите се считат предявени за сумата от 220.00 лева вместо за предявения размер
от 350.00 лева.
Районен съд Елин Пелин, като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от представеното и прието като доказателство по
делото Удостоверение за сключен граждански брак издадено от Община Елин Пелин,
Софийска област, страните са законни съпрузи, сключили граждански брак на 16.04.2011 г. в гр.Елин Пелин.
От Удостоверение за раждане издадено
от район Младост, Столична община се установява, че страните по делото имат родено
по време на брака едно дете – А. Р. Г., ЕГН **********.
По делото са представени пет броя епикризи
касаещи здравословното състояние на детето А.Р. Г., както и етапна епикриза за периода от 01.01.2014 г. до 28.09.2018 г..
От удостоверение № 12/28.09.2018 г.
издадено от основно
училище „Св.Климент Охридски“ гр.П. се установява, че А.Р. Г. е записана като
ученичка в първи „б“ клас за учебната 2018/2019 г..
По делото е представена служебна бележка от ЕС Е Технолоджис ООД, в
която е отразено, че Й. Г.Г. работи по
безсрочно трудово правоотношение в
дружеството и за периода месец март 2018 г. до месец август 2018 г. е получила
нетно трудово възнаграждение в размер на 4871,11 лева.
Видно от трудова книжка
на името на Р.К.Г. същият е работил по трудово правоотношение в «Дебулко» ООД 9
години един месец и 20 дни в периода от 01.07.2008 г. до 01.01.2017 г. и един
месец в ЕТ «Изгрев».
От удостоверение издадено от НОИ ТП
– София област се установява, че в
периода месец август 2017 г. до месец април 2018 г. на Р.К.Г.
е изплатено ПОБ по чл.54б, ал.1 от КСО в общ размер от 2153,25 лева.
Представени са служебна бележка
от Агенция по заетостта изх. № 60-18-05-16116/16.04.2018 г. и служебна бележка
изх. № 60-18-05-35992/04.10.2018 г., в които е отразено, че Р.К.Г. е регистриран като
търсещо работа лице, както и лична карта на ответника Г., удостоверяваща, че
постоянният му адрес е в с.М., С. област.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите
Н.Г.Г. и С. н. Ш., водени от ищцовата страна и С. И. А. и К.Г.А., водени
от ответника.
Свидетелката Н. Г. – сестра на
ищцата, разказва, че около една година след като съпрузите се оженили започнали
проблемите им, които се дължат на злоупотреба с алкохол от страна на ответника
и ревостта му към ищцата. Поради злоупотребата с алкохол ответникът взимал
вересии от магазина в М. и така ищцата не можела да пазарува. Заради голямата
ревност ответникът не позволявал на ищцата да работи, дори не я пускал да ходи
на гости в сестра си. Въпреки това
обаче ищцата започнала работа още докато били заедно с ответника, тъй като средствата им за издръжка не стигали,
а трябвало да се купуват лекарства, храна и други консумативи за детето.
Свидетелката сочи, че тя лично е виждала многократно ответника в нетрезво
състояние, но не е била очевидец на случай при който да нанася побой спрямо ищцата. Виждала е
обаче синини по тялото на сестра си Й.,
за които тя й е казвала, че са й причинени от ответника. Свидетелката Г. разказва, че знае за раздялата на съпрузите,
като това станало някъде през 2014-2015 г., когато Й. напуснала с детето А.
семейното жилище в с.М. и отишла да живее при родителите си в с.И. заради
неразбирателството с ответника. От този момент ищцата сама отглежда детето си с
помощта на своите родители, а отвеникът не се интересуа от детето, не дава
издръжка за отглеждането му. Известно й е, че ответникът е идвал само два пъти
в Пазарджик, за да се види с А., като единия път й купил рокля, клинче и
обувки, а вторият път не й донесъл нищо, а само едни кюфтета от кръчмата.
Твърди, че ищцата сама е търсила Р., за да се види с детето и не е
възпрепятствата срещите му с детето. Разказва, че знае за асмата, от която
детето страда и това налага закупуването на лекарства, хоспитализиране на
детето за лечение, закупуване на инхалатор. По този повод ищцата търсила
ответника, за да й помогне финансово за лечението на детето, но той не се
отзовал. След раздялата на съпрузите, детето е по-спокойно и се чувства
по-добре отколкото когато родителите били заедно. Има самостоятелна стая от цял
етаж, на който с ищцата живеят и обитават сами. Твърди, че детето А. е капризно
и винаги основно се е отглеждало от майка си. Свидетелката заявява, че също е
помагала на Й., като е взимала детето при себе си, когато тя била на работа, но
се случвало сестра й да си тръгва понякога
от работа, защото нямало който да гледа детето. Дядото на Й. също помагал при
отглеждане на детето, когато е почивка и не е на работа.
Свидетелят С. Ш. твърди, че познава
добре страните по делото иму е извество, че от около три години са разделени,
като ищцата се прибрала да живее при родителите си в с.И., П.. Тъй като майката
на ищцата е негова сестра, той често вижда детето и ищцата и впечатленията му
са, че детето е обгрижвано и го гледат
като една малка принцеса, за която се прави повече от необходимото и всеки
трепери над нея. Известно му е, че детето страда от астма, поради което се
нуждае от разходи за лечение на заболяването, като например посещение на
санаториум, но ищцата не може да му го осигури, тъй като няма необходимите
средства за това. Твърди, че доколкото му е известно причината за раздялата на
съпрузите са злоупотребата с алкохол от страна на ответника и ревостта му към
ищцата.
От разпита на свидетелката С. А.
– майка на ответника, се установява, че със съпрузите са живяли в една къща, но
не й е известно между тях да е имало скандали, тъй като те живеели на горния
етаж, а тя на долния. Твърди, че причината за раздялата на съпрузите е в
ищцата, която след като започнала работа в АЛС спряла да се прибира. Етървата й
гледала детето, а ищцата ходела на кафе и не се прибирала. Дори един път отишла
пияна на работа за нощна смяна, поради което извикали синът й да отиде да я
прибере към 3 часа през нощта, че й е лошо. Смята, че от около три години
съпрузите живеят разделени и според нея Й. си тръгнала, тъй като била
забременяла от друг мъж, с който ходела. Преди да започне работа Й. не употребявала
алкохол, но след като тръгнала на
работа, започнала да пие. След раздялата Р. много пъти ходил до Пазарджик, за
да види детето, но ищцата се криела и му дала само веднъж възможност да види детето,
а при останалите случаи го лъжела и не се явявала. Имало и случай, при който
ищцата се обадила на ответника да му иска пари, защото детето било в болница и
тогава Р. отишъл да види детето. Самата тя като баба на детето за последните 4
години го видяла само веднъж, а ответникът само два пъти. Свидетелката заявява,
че докато детето живеело в с.Мусачево, не е страдало от плевмония и не е имало
астма. Заявява, че Р. употребява алкохол но не се напива и не е алкохолик.
Свидетелят К.А. – баща на ответника
сочи, че скандалите между съпрузите започнали около 7-9 месеца преди
раздялата, тъй като Й. не се прибирала от работа. Затова през 2014 г. тя си
отишла и съпрузите се разделили. Свидетелят твърди, че Й. добре се грижела за
детето, но веднъж направила пожар в къщата. Когато не била на работа тя се
грижела за детето, а когато била на смяна
и той ако можел гледал детето, тъй като смените им се разминавали. След
раздялата той ходил с Р. три пъти до П., за да видят детето, но ищцата им го
дала само веднъж, а останалите пъти ги излъгала и не дошла. Заявява, че не му е
известно дали Р. е ходил и друг път до П.,
но смята, че ищцата искала пари и ако ответникът й даде пари му дава детето,
ако не дава пари не му дава детето. Сочи, че докато детето живеело в М., не е
боледувало от астма.
При
така описаната фактическа обстановка, съдът стигна до следните правни изводи:
Съгласно чл.49, ал.1 от СК всеки от съпрузите
може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.
Анализирайки установената фактическа обстановка, съдът е мотивиран да приеме,
че бракът между Й.Г.Г. и Р.К.Г. е дълбоко и непоправимо разстроен. Разкъсана е
семейната общност, между съпрузите липсва взаимност, привързаност, уважение и
доверие, не съществува близост от каквото и да било естество. В отношенията
между страните по делото като съпрузи не намира отражение визираното в чл.14 от СК съдържание на съпружеските отношения. Разстройството на брачните отношения е
такова, че не може да бъде преодоляно и да се възстанови нормалното им
съществуване. Последното намира израз във фактическата раздяла между тях, която
датира от близо четири години и вследствие
на която е настъпило духовно, физическо и емоционално отчуждение помежду им.
През този период от време съпрузите не са направили усилия да заздравят
брачните си отношения. Съществуването на брака е само формално и не осъществява
вменените му от закона социални функции.
В конкретния случай е налице
нежелание от страна и на двамата съпрузи да поддържат връзка, която да бъде
основана на взаимно разбирателство и уважение един към друг. От процесуалното им
поведение и показанията на свидетелите разпитани в съдебно заседание се
установява по несъмнен начин, че съпружеските взаимоотношения не отговарят на желаното от правния ред съдържание на брачната
връзка, поради което настоящият състав
приема, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен. Този брак понастоящем
съществува само формално, не е в интерес нито на съпрузите, нито на обществото,
което налага същият да бъде прекратен.
Изложено налага съдът да разгледа
и останалите предявени в процеса искове.
С исковата си молба, ищцата е направила
искане за прогласяване разстройството на брака по изключителна вина на съпруга,
а с отговора на исковата молба, ответникът е изразил становище, че вината за
разстройството на брака е изключително на ищцата.
Това налага, съдът да прецени поведението
на съпрузите, довело до дълбокото и непоправимо разстройство на брачния съюз,
предвид направените от страните искания в тази насока. Въз основа на събраните
в хода на процеса доказателства, съдът приема, че се установи поведение и на двамата
съпрузи, което сочи, на незачитане на брачния партньор. От гласните доказателства
се установява, че ответникът злоупотребявал с алкохол и изпитвал силна ревност
към съпругата си, не й позволявал да излиза от дома им, дори й посягал. Свидетелите
на ответната страна пък сочат, че ищцата закъснявала след работа, често излизала на
кафе и оставяла детето да се отглежда от близките роднини, не била добра
домакиня. Несъмнено тези данни за поведението и на двамата съпрузи са
несъвместими с основните принципи на
съпружеските отношения. Настоящият състав кредитира показанията на всички
разпитани по делото свидетели, независимо от родствената им връзка със страните
по делото, тъй като същите имат непосредствени и преки впечатления от живота на
двамата съпрузи, логичини са и не се установяват обстоятелства, които да
налагат игнорирането им.
Установяването на факти, които сочат, че и двамата съпрузи са имали
поведение, което е в разрез с принципите
на взаимно уважение и привързаност между съпрузите е достатъчно, за да бъде
обявено, че вина за прекратяване на брака имат и двамата съпрузи. Съотношението
в степента на укоримост на провиненията на съпрузите е без правно значение.
По иска за ползване на семейното жилище:
Доколкото страните нямат
противоречия относно ползването на семейното жилище, находящо се в с.М., С.
област, ул. „……“ № , то същото следва да
се предостави на съпруга Р.К.Г., като съпругата го е напуснала преди четири
години и няма претенции за ползването му.
Относно фамилното име на
съпругата:
Съгласно чл.53 от СК,
след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак. В
случая съпругата заявява, че тъй като предбрачното й име и фамилното име след
сключването на брака е едно и също – Г., не се налага неговата промяна.
Съпрузите не претендират заплащане
на издръжка помежду си.
По иска с правно основание чл.59 от Семейния
кодекс:
В конкретния казус не е спорно
между страните по делото, къде да е местоживеенето на детето и кой следва да
упражнява родителските права по отношение на роденото от брака дете, тъй като и
двамата съпрузи изразяват становище, че местоживеенето
и родителските права по отношение на детето А. Р. Г. следва да се предоставят
на майката.
Спорен обаче е въпроса относно
режима на личните отношения на бащата с детето, доколкото ответникът претендира
по-разширен режим, а ищцата заявява несъгласие с него.
Настоящият
състав намира, че режимът следва да се
определи по начин, който да създаде възможност за изграждане на пълноценна
връзка между бащата и детето, при която детето да се чувства сигурно и щастливо
с баща си и в същото време този режим да не създава на детето какъвто и да било
дискомфорт при осъществяването му. По този начин детето ще има възможност да
изгради и запази емоционална връзка и със своя баща, като и двамата родители ще
могат да полагат непосредствени грижи по отглеждане на детето, ще участват при
възпитанието и интегрирането му в обществото. При определянето на режима следва
да се съобрази изявеното желание на бащата по-често да
вижда детето си, а също и необходимостта и
ползата то да общува повече и с другия си родител,
което е природен закон и от голяма значимост за душевния му свят. С
оглед депозираните по делото свидетелски показания, че през последните четири
години бащата и детето са се виждали не повече от два пъти, съдът намира, че е
необходимо да се определи период от време за срок от три месеца, в който
режимът на лични отношения да бъде без преспиване, за да могат през това време
бащата и детето отново да се опознаят, като бащата свикне с навиците и режима
на живот на своето дете, които неминуемо са се променили с израстването му. В
последствие, след изтичане на този тримесечен период, не би имало пречка детето
да остава да преспива и при родителя, който не упражнява родителските права. При
определяне на режима следва да се
прецени и отдалечеността на двете населени места, в които живеят
родителите, а също и заболяването, от което страда детето - астма с преобладаващ алергичен компонент. От
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че родителите
живеят в населени места находящи се в различни
области, а детето А. след 2014 г. често страда от сериозни дихателни проблеми,
понякога придружавани с пристъпи. Поради това съдът приема, че първоначално на
бащата следва да бъде определен режим на лични контакти за срок от три месеца
през който бащата да вижда детето всяка първа и трета събота от месеца без
право на преспиване, а след този период на адаптация да се определи режим с
право на преспиване. След изтичане на тримесечния адаптивен период, удачно би
било бащата да има възможност да вижда детето си всяка първа събота и неделя от
месеца с право на преспиване и всяка третата събота от месеца без преспиване,
за да не се прекъсва връзката родител-дете за по-дълъг период, като удачно би
било срещата без преспиване да се осъществява в общината, в която детето живее,
което ще му спести излишното натоварване и стрес от честите пътувания.
Съдът приема, че
подобен режим съответства и защитава по най-добър начин интересите на детето, с
оглед възрастта и здравословното му състояние, тъй като по-разширен режим, при
който в случая ще се налага пътуване от едно населено място в друго /особено
през зимния период, който съвпада и с учебната година/ ще бъде изключително
изморително за детския организъм и би могло да усложни заболяването му.
По отношение на режима на лични контакти на детето с бащата по време на
Коледните и Великденски празници и ваканциите, съдът счита, че подобен режим
следва да бъде определен една година след влизане на съдебното решение в сила, за
да могат бащата и детето спокойно и без стрес да се адаптират към навиците си и
по време на празничните дни. За да бъде справедливо, детето следва да прекарва поравно
тези празници и с двамата родители, поради което съдът счита, че бащата следва
да има право да вижда и взема детето си за Коледните празници – всяка четна
година, считано от 24 декември до 29 декември включително, с право на
преспиване, а за новогодишните празници всяка нечетна година считано от 29
декември до 1 януари включително с право на преспиване, за Великден – всяка
четна година, считано от Велики петък до вторника след Великден с право на
преспиване, както и по 15 дни през лятната ваканция по време, което не съвпада с платения годишен
отпуск на майката. Настоящият състав намира, че по-широк режим на лични
контакти би бил прекомерен и разширяването му не би било в интерес на
малолетното дете, тъй като още по-честата смяна на местоживеене, установеният ежедневен
режим и навици на живот изградени у детето, пътуването му от с.И. до с.М., несъмнено
сериозно би засегнало емоционалното му и физическо здраве, здравословното му
състояние и намаляване на фактора време, който детето следва да има, за да се
подготвя за училище.
Ето защо настоящият състав намира, че посоченият режим на лични контакти би бил
адекватен и в интерес на роденото от брака дете А. Р. Г..
По отношение на исковете с правно основание чл.143
и чл.149 от Семейния кодекс:
Според трайната
съдебна практика двамата родители дължат издръжка в полза на своите ненавършили
пълнолетие деца съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, като се
вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето /т.5 от
ППВС № 5/1970 г./. При определяне размера на дължимата издръжка следва да се
имат предвид и възможностите на родителя, който дължи издръжката, като се
съобразяват нуждите на децата с оглед правилното им отглеждане, възпитание и
хармонично развитие, както тези нужди биха били задоволени, ако родителите
живеят заедно. Ако родителите са с по-големи материални възможности е налице основание за присъждане на по-голям размер
издръжка /т.1 от ППВС № 5/1981г./. Дължащият издръжката родител, не би могъл
успешно да се позовава на безработица, при положение, че е трудоспособен и
следователно би трябвало да е в състояние да реализира определен месечен доход,
от който да заделя част за плащане на издръжката /т.11 и т.12 от ППВС № 5/1970 г./..
В конкретния казус, ответникът по делото все още е в млада възраст, свързана с
повишена трудоспособност, не са налице данни същият да е необходимо да предоставя
издръжка на други родственици. В случая ищцата претендира заплащане на издръжка
за малолетното дете А. в размер на 220.00 лева месечно. Ответникът възразява,
че размерът на издръжката е непосилен за него, тъй като е безработен и получава
само обезщетение за безработица, поради което би могъл да заплаща издръжка в
минимален размер. Настоящият състав обаче намира, че минималният размер издръжка
не би могъл да задоволи изцяло нуждите на детето, предвид възрастта, която
предполага динамично израстване в идващите години, свързано със завишени
разходи за храна, облекло, развлечения и други, необходими за правилното му
физическо, интелектуално и духовно развитие, образователния процес, както и
предвид здравословното му състояние, което налага закупуването на медикаменти
необходими за преодоляване на заболяването и укрепване на имунната система. Изложените съображения
мотивират съда да определи дължимата издръжка от Р.К.Г. в полза на малолетната
му дъщеря А. Р. Г. в размер на 180.00 лева, платима чрез майката и законен
представител на детето Й.Г.Г., считано от датата на завеждане на
исковата молба – до настъпването на законни обстоятелства за изменението
или прекратяването й. В останалата част до пълния предявен размер от 220.00 лева,
искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
По
отношение на искането за издръжка за минало време съдът
счита същото за основателно. В хода на процеса не се установи ответната страна
да е заплащала издръжка на детето не само една година преди завеждане на иска в
съда, а и през целия период на раздялата на съпрузите. Не се установи детето да не се е нуждаело от заплащане на
месечна издръжка през исковия период, напротив налице са данни, че същито е
имало освен обикновените и специални нужди свързани с отглеждането му, с оглед многократното
лечение и хоспитализиране, поставяне под диспансерно наблюдение и честото
закупуване на медикаменти. Предвид изложеното искът за заплащане на издръжка за
една година преди завеждане на иска в съда в размер на 220.00 лева месечно се
явява частично основателен за сумата от 180.00 лева, като в останалата част е
неоснователен и следва да се отхвърли.
По
разноските:
При този изход на делото,
съобразно приетото от съда, че вина за разстройството на брака имат и двамата
съпрузи, направените разноски от страните, съгласно чл.329, ал.1, изр.второ от ГПК, следва да останат в тежест на всяка от страните, така както са сторени.
На основание чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК съдът определя окончателна държавна такса
за настоящото производството в размер на 50.00 лева, като се приспадне внесената от ищцата сума при
завеждане на делото и се осъди ответника да внесе останалата част от 25.00 лева.
Ответникът, който няма да упражнява
родителските права, следва да заплати
и дължимата държавната такса върху определената издръжка на детето, а
именно държавната такса в размер на 345.60 лева.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА брака между Й.Г.Г., ЕГН ********** *** и
Р.К.Г., ЕГН ********** *** сключен
на 31.01.1988 г. в гр.София.
ОБЯВЯВА, че вина за
разстройството на брака имат и двамата съпрузи.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака
съпругата да носи предбрачното си
фамилно име Г..
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО на родителските права спрямо малолетното дете А. Р. Г., ЕГН ********** на
майката Й.Г.Г., ЕГН ********** и определя местоживеенето му да е при
майката.
ОПРЕДЕЛЯ
на бащата Р.К.Г.,
ЕГН ********** следния режим на лични
отношения и контакти с детето Александра Росенова Г., ЕГН **********:
За срок от три месеца, считано от влизане в сила на настоящото решение:
Всяка първа и трета събота от месеца без право на преспиване от 10.00 до 16.00
часа, като детето ще бъде взимано и връщано на адреса на майката
След изтичане на три месеца от влизане в сила
на настоящото решение:
Всяка първа седмица от месеца от 09.00 ч. в събота до 18.00 ч. в
неделя с право на преспиване, като детето ще бъде взимано и връщано на
адреса на майката.
Всяка трета събота от месеца от 10.00 до 16.00 часа в общината по местоживеене на
детето, като детето ще бъде взимано и връщано на адреса на майката
След изтичане на една година от влизане в сила на настоящото
решение:
За Коледните празници – всяка четна година, считано от 10.00
часа на 24 декември до 16.00 часа на 27 декември, с право на преспиване, като
детето ще бъде взимано и връщано на адреса на майката
За Новогодишните празници всяка нечетна година, считано от 10.00
часа на 29 декември до 16.00 часа на 02 януари, с право на преспиване, като
детето ще бъде взимано и връщано на адреса на майката.
За Великденските празници
всяка четна година считано от 10.00 часа на
Велики петък до 18 часа на вторника след Великден с право на преспиване,
като детето ще бъде взимано и връщано на адреса на майката.
По 15 дни през лятната ваканция,
през време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА Р.К.Г., ЕГН
********** ДА ЗАПЛАЩА на дъщеря си А.
Р. Г., ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител Й.Г.Г., ЕГН **********
месечна издръжка в размер на 180.00 лева
/сто и осемдесет лева/, считано от датата на завеждане на иска в съда – 20.03.2018 г.,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на законни
основания за изменението или прекратяването й, като отхвърля иска в останалата
му част до пълния предявен размер от 220.00 лева като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Р.К.Г., ЕГН
********** ДА ЗАПЛАТИ на дъщеря си А. Р. Г., ЕГН ********** чрез нейната майка
и законен представител Й.Г.Г., ЕГН ********** издръжка за минало време за
периода от 20.03.2017 г. до 20.03.2018 г. в размер на 180.00 лева /сто и
осемдесет лева/ месечно или обща сума в размер на 2160.00 лева /две хиляди сто и шестдесет лева/ като отхвърля иска в
частта за разликата до пълния предявен размер от 220.00 лева месечно, като
неоснователен и недоказан.
ПРЕДОСТАВЯ на Р.К.Г., ЕГН ********** ПОЛЗВАНЕТО на семейното жилище,
находящо се в с.М., общ.Е., С. област, ул. „……“ № ...
ОСЪЖДА Р.К.Г., ЕГН
********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
РС Елин Пелин държавни такси в общ размер от
370.60 лева /триста и седемдесет
лева и шестдесет стотинки/.
ДОПУСКА предварително изпълнение на
решението в частта относно присъдената издръжка, на основание чл.242, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от получаването му от страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: