СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI "Е" въззивен състав, в публично съдебно
заседание на петнадесети февруари през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
при участието на
секретаря Елеонора Георгиева, разгледа докладваното от мл. съдия Миразчийска въззивно
гражданско дело № 12315 по описа на съда
за 2018 г. и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 428073 от 12.06.2018 г., постановено по
гр.д. № 10315/2018 г. по описа на СРС, ГО, 128 състав, е отхвърлен предявения
от В.И.А. иск за осъждане на „Ч.Е.Б.” АД да заплати на ищеца недължимо платена от
него сума от 903.01 лв. по фактура № *********/29.03.2017 г. за извършена
корекция по ПИКЕЕ за периода от 23.12.2016 г. до 22.03.2017 г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 14.02.2018 г., до окончателното
плащане на дължимото.
Срещу решението е подадена въззивна
жалба в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от ищеца В.И.А.. Във
въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованоест на
първоинстанционното решение, както и че същото е постановено в противоречие с
материалния закон и процесуалните правила. Твърди се, че
средството за търговско мерене е произведено през 1983
г. и е собственост на ищеца, като ответникът не е изпълнил задължението си за
подмяна или изкупуване на същото. Аргументира се, че не е спазено законовото
изискване за уведомяване на ищеца, поради което решението следва да бъде
отменено, а искът – уважен.
В законоустановения
срок ответникът по
жалбата „Ч.Е.Б.” АД е депозирал отговор
на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна.
Софийски градски съд,
след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните,
съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
Предявен е за
разглеждане осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Ищецът
твърди, че е
потребител на електрическа енергия, доставяна от ответното дружество, за имот,
находящ се в гр. София, ул. „*********. Изляга доводи, че в имота никой не
живее, като при заплащане на сметките за електрическа енергия ищецът е узнал за
процесното задължение и го е заплатил, за да не бъде спряно захранването.
Ищецът сочи, че е отправил запитване до ответното дружество за основанието на
процесното задължение и така е разбрал за него. Аргументира, че не е спазен
законоустановения ред да бъде уведомен за корекцията на сметките. Обръща
внимание, че средството
за търговско мерене е произведено през 1983 г. и е собственост на ищеца, като
ответникът не е изпълнил задължението си за подмяна или изкупуване на същото и
няма данни дали е изправно.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен
отговор от ответникът, с който се оспорва предявеният иск. Твърди се,
че на 22.03.2017 г. е извършена
техническа проверка на средството за търговско измерване, с което се отчита
електрическата енергия в процесния имот по реда на Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, в сила
от 16.10.2013 г. на основание чл.
83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. Релевират се доводи, че при проверката са констатирани следните
несъответствия: пломбите на капака на клемния блок са отваряни и пломбажната
тел се движи свободно в самите тях, а болчето на деривационната пластина на
фаза 3 е развито и липсва връзка между токовата и напреженовата бобини и
третата фаза, с което е променена схемата на свързване. Посочва се, че тъй като
потребителят не е присъствал на проверката, то са извикали служител на МВР,
който е подписал протокола. Съставен е констативен протокол за тези действия,
който се твърди, че е изпратен на ищеца. Заявява се, че процесната фактура е
издадена с оглед извършена корекция на сметките след констатациите от
проверката. Ответникът счита, че е спазил законовите изисквания да уведоми
ищецът за констатациите от извършената проверка.
По делото не се спори и изрично се
признава в исковата молба и въззивната жалба фактът, че ищецът е потребител на
електирческа енергия за имот, находящ се в гр. София, ул. „*********.
От приетия като доказателство по делото
Констативен протокол е видно, че при извършена на 22.03.2017 г. проверка от
служители на ответника, по отношение изправността на електромера, отчитащ
потребената в имота на ищеца електрическа енергия, е установено, че пломбите на
капака на клемния блок на СТИ, са отваряни и пломбажната тел се движи свободно
в самите тях, като след демонтиране на капака на клемния блок е установено, че
болтчето на деривационната пластина на фаза Т е развито и липсва връзка между
токова на напреженова бобина на трета фаза, като по този начин е променена
схемата на свързване и електрическата енергията, която се консумира по нея не
се измерва. Видно от констатичния протокол същият е подписан от двама служители
на ответника, двама сивдетели от Федерацията на потребителите и служител на
МВР.
Представени са доказателства за
изпращане по пощата на писмо от ответника на ищеца, но не се установява от
доказателствата по делото същото да е получено.
Представено е като псимено доказателство
по делото предложение за корекция на сметка на ищеца, изготвено на 28.03.2017
г. от ответното дружество.
От приетата като писмено доказателство
по делото фактура № *********/29.03.2017 г. се установява, че ответното
дружество е издало фактура на ищеца за сумата от 899,26 лв. с основание сума по
констативен протокол.
От показанията на свидетеля М.П.се
установява, че същата е съсед на ищеца в процесния имот и дава показания, че
повече от 20 години никой не живее в имота. Свидетелства, че тя проверява
пощата на ищеца и му се обажда. Заявява, че скоро не са имали писма от ЧЕЗ.
От показанията на свидетеля Г.М.се
установява, че същият работи за ответника и дава показания за процесната
проверка. Свидетелства, че е са извършили рутинна проверка, при която са
установили, че електромерът е бил трифазан и не е имало потребление, както и че
е нарушена пломбата на капачката на клемния блок и на клемореда е имало развит
един винт, който свързва деривационната пластина между токовата и напреженовата
бобина. Дава показания, че в присъствието на служител на МВР и свидетели от Федерация
на потребителите, е възстановена схемата на свързване.
От показанията на свидетеля С.А.се
установява, че той е представител на Федерация на потребителите и в това си
качество е бил свидетел в извършената проверка на процесния електромер. Дава
показания, че при проверката е установено, че е бил разхабен болт на пластина
от електромера. Свидетелства, че видимо пломбите на електромера са били
манипулирани и пломбажната тел се е движела свободно. Заявява, че е търсен потребителя на електрическа енергия,
но не са го открили и проверката е извършена в присъствието на служители на МВР
и живущ във входа на кооперацията.
От заключението на приетата по делото съдебно-техническа
експертиза се установява, че отбелязаните в констативния протокол нарушения
представляват промяна в схемата на свързване на електромера и водят до
неизмерване на потребената електрическа енергия на фаза три. Вещото лице дава
заключение, че общото количество електроенергия, неотчетено от СТИ е
преизчислено при спазване разпоредбите на ПИКЕЕ /отм./ – чл. 48, ал. 1 т. 1, б.
“б“ от Правилата, като изчисленията са технически верни и съответстват на
одобрените цени на електрическа енергията от ДКЕВР за процесния период. По
отношение на провереното СТИ чещото лице даза заключение, че същото е
произведено през 1983 г. и подлежи на метрологичен контрол на всеки 4 години,
но няма данни за това дали към този момент е било от одобрен тип, като
констатираните нарушения вещото лице категорично заявява, че не представляват
производствен дефект.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е
процесуално допустима. Разгледани по същество, същата е неоснователна.
От установената фактическа обстановка,
въззивният съд прави извод, че страните са в облигационни правоотношения по продажба на
електрическа енергия, както и че сумата предмет на настоящия иск за връщане на
даденето е начислена от ответника за заплащане от ищеца въз основа на чл. 51,
вр. чл. 48 от ПИКЕЕ (отм.), като корекция, след съставянето на констативен протокол от страна на
ответника на 22.03.2017 г. и издадена въз основа на него фактура №
*********/29.03.2017 г.
В чл. 48, ал. 1 от Правилата за измерване
на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ (отм.), е предвидено че при липса
на средство за търговско измерване, както и в случаите, когато при
метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не
измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа
изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране
на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на
средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на
средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни.
По делото се установява, че корекцията на
сметка в процесния случай е била направена въз основа на констативен протокол
от 22.03.2017г. Протоколът е съставен отслужители на ответника в присъствието
на двама свидетели от Федерацията на потребителите и служител на МВР. Тези
обстоятелства се установяват, както от констативният протокол, който не е
оспорен по делото, така и от събраните гласни доказателства, чрез разпит на свидетели,
които съдът кредитира като последователни, логични, вътрешно непротиворечиви и
кореспондращи с останалите доказателства по делото. От констативния протокол,
свидетелските показания и заключението на вещото лице, което съдът кредитира
като компетентно и обективно дадено, се установява, че има нерегламентирана
намеса в СТИ, поради която същият не е отчитал електрическата енергия във фаза
три.
С изменението на ЗЕ (обн. ДВ бр.54/2012
г., в сила от 17.07.2012 г.) и приетите въз основа на законовата делегация
ПИКЕЕ (обн. ДВ бр.98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г.) е предвидена възможност
за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на
потребителите във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена
електроенергия, като с оглед конкретната причина за неизмерването или неточното
измерване е предвиден начин на извършване на корекцията. Тази процедура въвежда
обективни правила за измерване на доставената, но неизмерена или неточно
измерена електрическа енергия, като освобождава доставчика от задължението да
докаже периода на неточното измерване и реално потребеното количество
електроенергия, а в тежест на потребителя е при оспорване на установените по
този ред данни да ангажира доказателства за установяване на потребеното количество
електроенергия с оглед намиращите се в обекта електроуреди и режима на
използването им. Във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена
електроенергия обаче правото на доставчика на електрическа енергия да извърши
едностранно корекция не е предпоставено от доказването на виновно поведение на
потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на доставената
електроенергия, тъй като корекционната процедура цели възстановяване на
настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира
отговорността на потребителя за негово виновно поведение. В този смисъл е и
практиката на ВКС - Решение № 118/18.09.2017 г. по т. дело № 961/2016 г. на
ВКС, Т.К., ІІ Г.О.
Съгласно чл. 51, ал. 1, вр. чл. 48 от ПИКЕЕ (отм.) от
издадени от председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, обн.
"ДВ", бр. 98 от 12.11.2013 г., операторът на разпределителната мрежа
предоставя на крайния снабдител информация за дължимата сума от съответния
клиент, вследствие на установеното неизмерване, непълно или неточно измерване,
определена на база коригираните количества електрическа енергия. Съгласно чл.
17, ал. 2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия
на „Ч.Е.Б.“ АД, одобрени през 2007 г. и изменени и допълнени през 2010 г., е
предвидено уведомяване на потребителя в случаите на направена корекция на
сметка, като на последния се изпраща в 7-дневен срок справка за дължимите суми,
респ. за подлежащите на възстановяване такива. Видно от приетия по делото като
писмено доказателство сертификат за публикувана реклама Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.” АД, одобрени от КЕВР
в Решение № ОУ – 059 от 07.11.2007 г. са публикувани на стр. 7 и 8 от брой 927
от 26.11.2007 г. на вестник „Телеграф”. Поради изложеното, съдът намира, че
Общите условия обвързват ищеца и разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ОУ е валидно
действаща спрямо него. Поради гореизложеното съдът счита, че ответникът е
изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ, където е
регламентирано, че продажбата на електрическа енергия се извършва при Общите
условия, които съдържат задължително ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т.6 от
ЗЕ. Ирелевантно е обстоятелството, че общите условия са приети преди правната
разпоредба. От значение е фактът, че в тях има предвиден ред за уведомяване,
каквото е и законовото изискване. По делото са представени и приети
доказателства, че ответникът е изпратил на ищеца писмо с обратна за
доначислената сума за консумирана, но незаплатена електрическа енергия, както и
копие от констативния протокол. Не е установено по делото, че същите са
получени от потребителя. Въпреки това видно от подадената исковата молба по
настоящото дело ищеца е узнал за корекцията на сметката и е имала възможността
и е упражнила защита на правата си, подавайки иск до съда. Поради изложеното
съдът намира за неоснователно възражението във въззивната жалба, че Общите
условия не съдържат ред за уведомяване на потребителя за извършената корекция и
че първоинстанционният съд неправилно тълкува чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ.
Неоснователно е възражението на въззивника, че тъй
като СТИ е произведено през 1983 г. и е собственост на ищеца е неправилно
начисляването на коригирана електрическа енергия. Годността на СТИ
е проверена при пускането му в продажба и по делото не са оборени констатациите
за същата.
Категорично се установява от приетото по делото заключение на вещото лице, че
констатациите за намеса, описани в констативния протокол, не се дължат на
фабричен дефект. Относно възражението, че ответникът не е изпълнил свое
задължение да изкупи/замени СТИ това обстоятелство е неотносимо към правния
спор и не следва да се разглежда от съда по настоящото дело.
Предвид обстоятелството, че
жабоподателят не е изложила оплаквания относно определения размер на задължението за коригираната
електрическа енергия, тези въпроси са извън предмета на въззивния контрол,
съгласно нормата на чл. 269 ГПК и не следва да се обсъждат.
За пълнота въззивният съд счита за необходимо да
посочи, че към момента на извършване на корекцията правните разпоредби на чл.
48-чл. 51 от ПИКЕЕ (отм.), на които съдът се позовава в решението си, са били
действащи и последващата им отмяна от административния съд в сила от 23.11.2018
г. има действие занапред и е правно ирелевантно за настоящия казус.
Съобразно обстоятелството, че правните съждения, до
които въззивната инстанция е достигнала, изцяло съответстват на крайните правни
изводи на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва на основание чл.
271, ал. 1, изр. 1, предл. 1 ГПК да бъде потвърдено, а въззивната жалба –
оставена без уважение.
По
разноските:
При този изход на правния спор, предмет на настоящото
съдебно производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК
разноски се дължат на ответника за въззивното
производство в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед на цената на иска въззивното решение не
подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с
чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
428073 от 12.06.2018 г., постановено по гр.д. № 10315/2018 г. по описа на СРС,
ГО, 128 състав.
ОСЪЖДА В.И.А., ЕГН ********** да плати на
„Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ******* сумата от 100 лв., представляваща разноски за
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.