РЕШЕНИЕ
№ 223
гр. Бургас, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20222120200029 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба от ЕД. ВЛ. П. с ЕГН: **********, с
посочен адрес: гр. София, *, срещу Наказателно постановление № 21-0769-003510/05.10.2021
г., издадено от Началник група към Сектор „ПП” на ОДМВР-Бургас, с което за нарушение
на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.3, пр.1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като
неправилно. Фактическата обстановка не се оспорва, но се излагат твърдения за липса на
субективна съставомерност, доколкото жалбоподателят не е бил наясно, че служебният
товарен автомобил е бил с прекратена регистрация. Цитира се съдебна практика и се иска
отмяна на НП.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Административнонаказващият орган – Началник група към Сектор „ПП” на ОДМВР-
Бургас, надлежно призован, не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което
преписката се изпраща в съда се прави искане за оставяне на жалбата без уважение. В
писмено становище на упълномощен юрисконсулт се поддържа становище за
неоснователност на жалбата и правилност на санкционния акт, поради което и се иска
1
неговото потвърждаване.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните,
приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.
59, ал. 2 ЗАНН (в редакцията към датата на връчване на НП). Това е така, защото видно от
приложената разписка (л. 48) НП е връчено на жалбоподателя на 30.12.2021 г., а жалбата е
депозирана чрез куриер на 04.01.2022 г. (л. 16). Жалбата е подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът
след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 06.05.2021 г., около 00.30 часа, св. Г.Д. – мл.автоконтрольор към Сектор „ПП“ –
Бургас изпълнявал служебните си задължения в гр. Бургас. На ул. „Одрин“ той спрял за
проверка товарен автомобил „Пежо Партнер“ с рег. № *, управляван от жалбоподателя,
който се движел в посока към ул. „Струга“. В хода на проверката св. Д. констатирал, че
автомобилът не е собственост на водача, както и че е със служебно прекратена на 14.04.2021
г. регистрация по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.
За констатираното на място Д. съставил АУАН № 933043/06.05.2021 г., като посочил,
че автомобилът не е регистриран на територията на страната (с прекратена регистрация),
квалифицирайки тези факти като нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил предявен
на водача, който го подписал и направил възражение, че не е знаел, че автомобилът е с
прекратена регистрация. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН допълнителни писмени възражения
не били депозирани.
За случая била образувана преписка, като резултатът бил докладван в РП-Бургас. С
постановление от 23.09.2021 г. (л. 35-36) наблюдаващият прокурор преценил, че не са
налице данни за извършено престъпление по чл. 345, ал.2 НК, поради което и отказал да
образува досъдебно производство.
Въз основа на АУАН и на постановлението на БРП на 05.10.2021 г. било издадено и
атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта.
Административнонаказващият орган взел предвид фактите, установени от проверката по
случая, но въпреки това не се съобразил с изводите на РП-Бургас за липса на виновно
поведение, а решил, че с действията си П. е осъществил състава на нарушението по чл. 140,
ал. 1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП му наложил
административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и административно наказание
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и от писмените и гласни доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Фактическата обстановка, като цяло
не се оспорва и от жалбоподателя, който не отрича, че е управлявал процесния автомобил,
но заявява, че не е бил наясно с това, че регистрацията е била служебно прекратена.
2
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез
него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – * – Началник Група
в Сектор „ПП” към ОДМВР-гр.Бургас, която към дата 05.10.2021 г. е била оправомощена да
издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи. Вмененото нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на
жалбоподателя да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. В случая не са
налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против него.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП – по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и
са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От своя
страна, съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП (в сила от 27.12.2017 г.) – служебното
прекратяване на регистрацията настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни
задължението си в двумесечен срок от датата на покупко-продажбата да пререгистрира
автомобила на свое име.
В конкретния случай покупко-продажбата е извършена на 10.02.2021 г. (видно от
справката на л. 34) като собствеността върху автомобила е преминала от „*г“ ЕАД към „*“
ООД още на същия ден и от тази дата той е станал собственик на автомобила, като съгласно
чл. 143, ал. 15 ЗДвП - регистрацията служебно се прекратява в двумесечен срок от
прехвърлянето, т.е. регистрацията правилно е прекратена служебно (макар че това е
следвало да стане на 11.04.2021 г., а не на 14.04.2021 г., но това в случая е ирелевантно).
За да е налице административно нарушение обаче от субективна страна, следва
деянието да е било извършено виновно - т.е. подведеното под отговорност лице да е наясно
с фактите и обстоятелствата относно състава на вмененото му деяние и да го извърши, било
то умишлено или непредпазливо /съгласно указаното в чл. 7, ал. 1 от ЗАНН/. В конкретния
случай АНО не е ангажирал никакви доказателства, от които да се направи извод, че към
датата на управление на МПС - 06.05.2021 г. жалбоподателят е бил наясно с това, че
3
регистрацията на предоставения му служебен товарен автомобил е била служебно
прекратена от Пътна полиция на 14.04.2021 г. Тъкмо напротив – автомобилът е бил с
регистрационни табели, със сключена Застраховка „ГО“, талон за преминат ГТП, ключове и
Свидетелство за регистрация. Собственикът не е информирал жалбоподателя, че
регистрацията на автомобила е прекратена (видно от необорените изявления на
жалбоподателя пред контролните органи). При тези факти не остава никакво съмнение, че
реално жалбоподателят не само, че не е знаел за служебната дерегистрация, а и обективно не
е имал възможност да разбере за това, доколкото не съществува обществено достъпна база
данни, в която да извърши проверка, преди на пристъпи към управление на автомобила. В
този смисъл е и заключението на прокурора от РП-Бургас. Следва да се подчертае, че видно
от изявленията му - водачът е работник от когото няма как да се очаква, че може да знае чия
собственост е автомобилът, поверен му за ползване. Видно от приложената справка от
Търговския регистър (л. 43-45) жалбоподателят нито е собственик, нито управител на
дружеството-собственик на автомобила, поради което и съвсем логично няма как да се
очаква, че той е наясно с делата на дружеството и знае, че автомобилът е бил закупен, на коя
точно дата и т.н. Възможни са множество хипотези, при които един автомобил съвсем
правомерно се ползва от едно лице (юридическо или физическо), а е собственост на друго –
лизинг, заем и т.н., поради което и само това, че в документите за собственост е било
посочено друго лице, няма как да се тълкува в смисъл, че водачът обезателно е знаел или
поне е предполагал за евентуалната дерегистрация (в комбинация с липсата на система, в
която да провери чия собственост реално е автомобила, дали е дерегистриран и т.н.). Нещо
повече – очевидно автомобилът първоначално е бил собственост на лизингово дружество,
което за всеки незапознат с детайлите човек, логично обяснява защо се ползва от едно
дружество, а в документите за сосбтвеност е записано друго. Всичко това обуславя извод, че
реално жалбоподателят не е действал виновно, а от там извършеното от него не съставлява
административно нарушение. Изрично в този смисъл са и мотивите на РП-Бургас,
обективирани в постановлението за отказ за образуване на ДП, с които обаче очевидно АНО
не се е съобразил.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като в хода на
производството не са ангажирани доказателства за наличие на виновното извършване на
вмененото нарушение, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се
отмени.
Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3
ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143
АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът
дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор
принципно разноски се дължат в полза на жалбоподателя, който обаче не е поискал
4
присъждането им, поради което и съдът няма как служебно да му присъди такива.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0769-003510/05.10.2021 г., издадено от
Началник група към Сектор „ПП” на ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал.1
от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.3, пр.1 ЗДвП на ЕД. ВЛ. П. с ЕГН: ********** е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните (по отношение на АНО това е -
Началник група към Сектор „ПП” на ОДМВР-Бургас) на посочените по делото адреси.
Съдия
при
______________________
Районен
в.о.: к.в._
съд –
Бургас:
5