РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 421/26.6.2023г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, II състав в открито съдебно заседание на двадесет и шести май през
две хиляди двадесет и третата година в състав:
СЪДИЯ
: ГЕОРГИ ПЕТРОВ
при
секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА, като разгледа докладваното от съдията докладчик
Петров адм. дело № 1075 по описа на съда
за 2022год., за да се произнесе взе предвид следното:
I. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:
1. Производството по реда на
Глава Десета от АПК, във връзка с чл. 166 от ДОПК и чл. 27, ал. 7, ал. 8 от
Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).
2. Образувано е по жалба на Д.Д.Ш.,
ЕГН : **********,***, против Акт за установяване на публично държавно
вземане изх. № 01-163-6500/448#4 от
27.09.2022г., издаден от Директора на Областна дирекция Пловдив на Държавен
фонд „Земеделие“, поправен с Решение №6500/448#7 от 29.09.2022г., издадено от
Директора на Областна дирекция Пловдив
на Държавен фонд „Земеделие“, с които на основание чл. 9, ал. 8; чл. 8а,
ал. 1, т. 2; чл.30, т. 3; чл. 33, ал. 2, т. 1 предложение второ; чл. 33, ал. 1
от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. и т. 4.8; т. 4.32 от Договор № 13/112/07014 от 26.10.2012 г., при
условията на чл. 165 и чл. 166 Данъчно-процесуалния кодекс, и чл.20а, ал. 1 от
Закона за подпомагане на земеделските производители спрямо Д.Д.Ш., ЕГН : **********
е определено подлежащо на възстановяване, публично държавно вземане в размер на 48892,00 лв., представляващо
първо и второ плащане по договора.
3. Жалбоподателят
счита акт за установяване на публично държавно вземане за нищожен. Поддържа се,
че в случа, не е налице хипотеза на върнат административен акт, нито пък в
хипотеза на прекратен договор, поради невиновно изпълнение от страна на
бенефициера. Според жалбоподателя, в конкретния казус става реч за
преустановяване на действието на договора с оглед изтеклите в същия срокове,
поради което не е налице годно основание на което административния орган би
могъл да се позовава във връзка с процесното парично задължение.
Поддържа се също така, че акта е
постановен в нарушение на материалния закон, при липса на предвидените в
договора предпоставки и нарушение на административно производствените правила.
Жалбоподателя твърди, че е изпълнил изцяло бизнес плана, въз основа на който е
сключен договора с Държавен фон „Земеделие“, като животновъдния обект е
осъществен
реално в границите на оградения имот № 001338, с
площ от 1816.00 м², намиращ се
в с. Мало Конаре, общ. Пазарджик. Заявява, че в изпълнение на договорните си
задължения, не е променял мястото където осъществява дейността си. Изградена е
и бетонова площадка за съхранение на готовата продукция.
Възразява се, че установените
задължения са погасени по давност.
Иска се оспорения акт за установяване
на публично държавно вземане да бъде прогласен за нищожен, респективно отменен,
като незаконосъобразен.
4. Директора на Областна дирекция
Пловдив на Държавен фонд „Земеделие“, Пловдив, чрез процесуалния си
представител юрк. М. е на становище, че жалбата е неоснователна. Поддържат се
фактическите констатации и правните изводи, изложени в акта за установяване на
публично държавно вземане.
Иска се жалбата да бъде
отхвърлена, като се присъдят сторените разноски по производството, включително съответно
юрисконсултско възнаграждение.
Възразява се, че заявеното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение е прекомерно.
ІІ. За допустимостта:
5. Според представеното Известие
за доставяне (л. 261), акт и решение решението за поправка на очевидна фактическа
грешка са връчени на техния адресат на 10.10.2022г. Жалбата срещу им, е регистрирана
в деловодството на администрацията на 22.11.2022г.,
което ще рече, че оспорването е предприето в рамките на установения за това
преклузивен, процесуален срок и при наличието на правен интерес.
III. За фактите:
6. Жалбоподателя
Ш. е подал Заявление за подпомагане от 20.08.2012г., с УИН 13/112/07014(л. 239 по адм. дело №
933/2017), по Мярка 112
„Създаване на стопанства на млади фермери“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007 – 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски
фонд за развитие на селските райони.
Според
заявлението и приложеният бизнес план, земеделското стопанство е за отглеждане
на калифорнийски червеи с площ в началото на подпомагането от 230м² и икономически размер от 4,12 икономически единици,
а след третата година от подпомагането с площ от 660 м² и размер от 11,81 икономически единици.
Кандидатствано е
за подпомагане общо за сумата от 48892,00лв. на две плащания, съответно от по
24446,00лв.
Приложен е
Договор за пренаемане на недвижим имот от 30.07.2012г.(л.120 по адм. дело № 933/2017), вписан в Служба по вписванията, съобразно който,
наемодателя Г. Д. А. отдава под наем на Д.Д.Ш. и М. Н. Г., за временно и
възмездно ползване поземлен имот № 001338, с площ от 1816,00 м², намиращ
се в местността „Летището“, с. Мало Конаре. В т.1.1 от изрично е установено общото съгласие на
страните, че Д.Ш. ще ползва югозападната незастроена част от имота с площ от
708,00 м², а М. Н. Г., ще ползва югоизточната незастроена част от имота с
площ от 708,00 м².
С допълнителен
Анекс от 17.11.2015т., първоначалния срок на договора до 04.07.2018г. е
продължен до 01.12.2018г.
7. От страна
фонда е предприето посещение на място, като е съставен Контролен лист от
14.09.2012г. (л. 321 по адм.
дело № 933/2017), според който,
кандидатът е запознат с дейността и отглежда описаните в бизнес плана
калифорнийски червеи, като е знае точното местоположение на имота, съобразно
бизнес плана. Констатирано е още, че не е установено разделяне на
производствените и технологични процеси в различни проекти или ползване на обща
инфраструктура, финансирана от ПРСР, с цел осъществяване на предимство в
противоречие с целите на мярката.
8. Между
Държавен фонд „Земеделие“ и Д.Д.Ш., като ползвател е сключен Договор №
13/112/07014 от 26.10.2012г.(л.25), като на основание чл. 21, ал. 2 от Наредба № 9 от
03.04.2008 г., фондът се е задължил да предостави на ползвателя, безвъзмездна
финансова помощ в размер на 48892,00лв. за изпълнение на всички инвестиции,
основни дейности и цели, заложени в бизнес плана по проекта.
Според чл. 4.8,
б. „б“ от Договора, фондът изисква връщането на вече платените суми по първото
и второто плащане, заедно със законната лихва към тях, когато ползвателят
изкуствено е създал
условия за изпълнение на изискванията за получаване на плащанията, за да
извлече облага в противоречие с целите и на мярка 112, посочени в чл. 2 от
Наредба № 9 от 03.04.2008 г. и/или бъде установена функционална
несамостоятелност.
Според чл. 4.8,
б. „б“ от Договора, фондът изисква връщането на вече платените суми по първото
и второто плащане, заедно със законната лихва към тях, когато бъде установено,
че не поддържа икономическия размер на стопанството, за което е получил второто
плащане по договора.
Съответно,
според чл. 4.32 от Договора, Ползвателя е длъжен да не променя мястото на
дейността, която се финансира, за срок от три години от подаване на заявката за
второто плащане.
С Анекс № 1 от
26.10.2016г., страните са се съгласили, че Приложение № 2 към Договора се заличава, а се създава ново Приложение
№ 2 към Анекса, според което ползвателя се е задължил, да изгради бетонова
площадка за съхранение на готова продукция с площ от 45м²
9. Ш. е подал до
Държавен фонд „Земеделие“, Заявление за плащане вх. № 13/112/07014/301 от
19.11.2015 г. Представен по делото е Контролен лист ОП1 за посещение на органи
на фонда на място, предприето на 14.12.2015г.(л.103).
Във въпросният удостоверителен документ е отразено че на место е установено
стопанство за калифорнийски червеи с площ от 660м², като е отразено, че е налице съответствие с условията по договора.
Формираното
заключение е, че инвестицията/дейността е извършена, тя функционира по
предназначение, местоположението на инвестицията съответства на одобрения проект, резултатът от
извършеното посещение на место е положителен. Отбелязано е още, че стопанството
е в непосредствена близост до стопанствата на други бенефициенти по Мярка 112 –
Марияна Ш. (съпруга), като стопанствата са в един имот, А. Р. – стопанството е
в съседен имот.
Според Писмо за
оторизация на плащането РОТ № 13/112/0714/3/01N01 от 19.02.2016г. е оторизирана сумата от
24446,00лв., която според Уведомително писмо № 1038 от 13.04.2016г. е изплатена
на бенефициера(л.113).
Приложен е и
Контролен лист ОП1 за посещение на органи на фонда на място, предприето на
26.04.2017г.(л.152) Установено е, че стопанството от калифорнийски
червеи е с площ от 660м² и се произвежда
био тор. Отново е констатирано, че инвестицията/дейността е извършена, тя
функционира по предназначение, местоположението на инвестицията съответства на одобрения проект, резултатът от
извършеното посещение на место е положителен.
Отбелязано е, че
на обекта има изкуствено създадени условия за получаване на помощта с друг бенефициент по същата Мярка 112, а именно
съпругата Марияна Ш..
В тази насока, жалбоподателят
Ш. е посочил, че „....до 10 май ще има
ограда между двата обекта...“.
10. Съответно със
Заповед № 332754 от 26.06.2017г. на Началник Отдел на Регионален технически инспекторат,
Пловдив, е разпоредено да се извърши проверка на място, относно кандидат УРН 583316, тоест Д.Ш., относно заявление УИН
13/2001812/65974.(л.174)
Проверката е
осъществена в периода 05.07.2017г- до 13.07.2017г., като резултатите са
отразени в Контролен лист за посещение на място ПРСР-Мярка 112 „създаване на
стопанства на млади фермери“ – Проверка след плащане(л. 176).
Констатирано е, че е променено мястото
на дейността, която се финансира, като в забележка е пояснено, че „..... животновъдния
обект на бенефициера се намира частично в имота, за който е сключен договор за
пренаемане. Направено е общо измерване на площта с Калифорнийски червеи по
граници посочени от кандидата – 1113кв.м. Площта с червеи, попадаща в границите
на пренаетия имот 46749-001-338 е 218кв.м., разположена в югозападния край.
Като недопустими са измерени малки площи без червеи или пътища – общо
260кв.м....... Чистата площ с червеи е 853кв.м., като 218кв.м. от тях попадат в
югозападната част на имот 46749-001-338......... Бенефициерът Д.Д.Ш. и
съпругата му Мариана Н. Ш. – и двамата
кандидати по М 112 с Калифорнийски червеи, имат сключен договор за пренаемане на недвижим имот
46749-001-338. Към момента на проверката, между двете стопанства има поставена
ограда. В близост до инвестицията има други два проекта на ползватели по същата
мярка. Д. и М. Ш. ползват общ водоизточник......“
По повод на тези
констатации, от страна на Ш. са представени писмени обяснения.
11. До Д.Ш. е
изпратено Писмо № 01-163-6500/764 от 05.09.2017г.(л.195), с което нему е
указано, че на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, ДФ „Земеделие“
открива производство по налагане на финансова
корекция.
С Решение за налагане на финансова корекция №
13/112/07014/3/04/01 от 07.11.2017 г. на
Директора на Областна дирекция Пловдив на Държавен фонд „Земеделие“, спрямо
Ш. е определена финансова корекция в размер на 48892,00лв.
С Решение № 507
от 03.08.2018г., постановено по адм. дело №933 по описа на Административен съд
Пазарджик за 2017 г. е отменено изцяло Решение за налагане на финансова
корекция № 13/112/07014/3/04/01 от 07.11.2017 г. на Директора на Областна дирекция Пловдив на
Държавен фонд „Земеделие“.
С Решение № 1906
от 12.02.2019 г., постановено по адм. дело № 11436 по описа на Върховния
административен съд за 2018 г., прежде посочено първоинстанционно съдебно
решение е оставено в сила.
12. Последвало е
издаване на Заповед № 03-160-РД/240 от 09.10.2020 г. на
Директора на Областна дирекция Пловдив на Държавен фонд „Земеделие“(л.239), с която на
основание чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9
от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства
на млади фермери „ по ПРСР 2007-2013 г., спрямо Ш. е постановено
възстановяване на цялата сума на полученото първо и второ плащане по Договор № 13/112/07014 от 26.12.2012
г. по Мярка 112 „Създаване на стопанства
на млади фермери“ от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г.
в размер на 48892,00лв., като
договорът е прекратен едностранно от административния орган(л.239).
Посочените от
административния орган основания за издаването на заповедта са:
- неизпълнение на задължението от ползвателя по
чл. 9, ал. 8 от Наредба № 9 от
03.04.2008 г., а именно, земеделската земя, за която ползвателят има документ
за собственост и договор за наем/аренда, да се обработва в реални граници през целия период на договора;
- нарушение на
чл. 4.8 б.“ е“ от договора във връзка с
чл. 8а, ал. 1, т. 2, във връзка чл. 6, т. 2 от Наредба № 9 03.04.2008 г., тъй като не е налице поддържане
на икономическия размер на стопанството, за който е получена помощ,
представляваща второ плащане по Договора;
- нарушение на
чл.4.32 от Договора, във връзка с чл. 30, т. 3 от Наредба № 9 03.04.2008 г., а именно, промяна на мястото
на дейността, за която е получено финансирането за срок от три години от
подаване на заявката за второ плащане; - нарушение по чл. 4.8 б.“б“ от Договора,
във връзка с чл. 33, ал. 2, т. 1 от Наредба № 9 03.04.2008 г. – ползвателят изкуствено е
създал условия за изпълнение на изискванията
за получаване на плащанията , за да извлече облага в противоречие с целите на програмата и установяване на функционална
несамостоятелност.
13. С Решение №
311 от 16.04.2021 г., постановено по адм. дело № 1352 по описа на
Административен съд Пазарджик за 2020 г. е отхвърлена изцяло, жалбата на Ш.
срещу Заповед № 03-160-РД/240 от 09.10.2020
г. на Директора на Областна
дирекция Пловдив на Държавен фонд „Земеделие“.
Това
първоинстанционно съдебно решение е отменено с Решение № 12041 от 25.11.2021
г., постановено по адм. дело № 7379 по
описа на Върховния административен съд за 2021 г., като Заповед № 03-160-РД/240
от 09.10.2020 г. на Директора на Областна дирекция Пловдив на
Държавен фонд „Земеделие е обявена за нищожна.
14. С писмо с
изх. № 01-163-6500/448 от 16.08.2022 г.(л.246), на Областна дирекция Пловдив на ДФ „Земеделие”
адресирано до Ш., е открито производство по издаване на Акт за установяване на
публично държавно вземане на основание чл. 24, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1
от АПК, и във връзка с влязлото в сила съдебно решение по адм. дело № 1352 20г.
АС Пазарджик.
В писмото са
възпроизведени фактите и съображенията, описани в Заповед №03-160-РД/240 от 09.10.2020 г.
15. В рамките на
тази хронология е издаден процесния Акт за установяване на публично държавно
вземане изх. № 01-163-6500/448#4 от
27.09.2022г., от Директора на Областна дирекция Пловдив, с който по реда на чл.
165 и чл. 166 ДОПК, и чл.20а, ал. 1 от ЗЗПЗП спрямо Ш. е определено подлежащо
на възстановяване, публично държавно вземане
в размер на 48892,00 лв., представляващо първо и второ плащане по
договора сключен с фонда.
В
обстоятелствената част на акта, въз основа на резултатите от проверките на
място, извършени на 28.04.2017 г. и на 05.07.2017 г. е прието за установено, че
Ш. не е изпълнил задълженията си произтичащи от сключения с фонда договор,
както следва :
- по чл. 9, ал.
8 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г., доколкото при извършената проверката на
място на 05.07.2017 г., е констатирано, че отглежданите калифорнийски червеи,
които следва да са върху част от имот № 001338, за който е представен договор
за пренаемане, са разположени върху 218,00м², вместо поетия от Ш. ангажимент по Договора, за
разполагането им върху 660,00м². Тоест, земеделската земя не се обработва
изцяло в реални граници от бенефициента, а част от нея попада върху имот, който
се ползва без правно основание и за който Ш. няма документ за собственост и/или
договор за наем/ аренда;
- по т. 4.8, б.
„е“ от Договор 13/112/07014 от 26.10.2012 г., във връзка с чл. 8а, ал. 1, т. 2
във връзка с чл. 6, т. 2 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г., доколкото съобразно бизнес
плана към Договора, бенефициентът е стартирал стопанството си с 4,12 икономически
единици (ИЕ), като е заложен икономически размер на стопанството към периода на
петата година от договора в размер на 11,81 ИЕ. При посещението на място на
стопанството на третата година, на 15.12.2015 г. е установено
увеличение на икономическите единици със 7,69. При извършената проверка на място на 05.07.2017 г. икономическите
единици на стопанството към петата година от сключване на договора са в размер
на 3,90 ИЕ, тоест бенефициентът не поддържа заложения по договор и бизнес план
растеж на стопанството;
- по т. 4.32 от
Договор 13/112/07014 от 26.10.2012 г., във връзка с чл. 30, т. 3 от Наредба № 9
от 03.04.2008 г., с оглед задължението, ползвателят да не променя мястото на
дейността за срок от три години от подаване на заявката за второ плащане. При
извършената проверка на място на 05.07.2017 г. е констатирано, че Ш. е променил
мястото на дейността, за която е получил финансиране, изпълнявайки заложените
по бизнес план дейности не на имот 001338, в землището на с. Мало Конаре,
община Пазарджик, от който той е пренаел 708,00м² с Договор за пренаемане от 30.07.2012 г. За имота,
върху който са открити калифорнийски червеи бенефициента не разполага с
документи, доказващи правно основание за ползване - документ за собственост,
договор за наем или аренда;
- по т. 4,8 б.
„б“ от Договор 13/112/07014 от 26.10.2012 г. във връзка с чл. 33, ал. 2, т. 1,
предложение второ от Наредба № 9 от 03.04.2008 г., според които Разплащателната
агенция може да поиска връщането на вече платени суми заедно със законните
лихви към тях, когато ползвателят на помощта изкуствено е създал условия за
изпълнение на изискванията за получаване на плащанията, за да извлече облага в
противоречие с целите на програмата и бъде установена функционална
несамостоятелност. Към момента на сключване на договорите с ДФ „Земеделие“, Д.Ш.
и М. Ш. не са били съпрузи, те представят сключен от двамата общ договор за
пренаемане от 30.07.2012 г. на имот 001338 по отделните им проекти, макар и в
отделни части от имота, като при проверката на 28.04.2017 г. са установени
следните факти: ползване на общ водоизточник; липса на ограда между имотите им в
които се изпълняват всеки един от отделните проекти, установено при посещението
на място от служители на фонда на 28.04.2017 г.; напълно идентичният предмет на
проектите на двамата бенефициента.
16. В хода на
настоящото съдебно производство, бе изслушано и прието без заявени резерви от
страните, заключение изготвено от вещото лице Л.М..
Относно местоположението
на процесния животновъден обект, вещото лице е съпоставило данните от картата
на възстановената собственост на землището на с. Мало Конаре, геодезическото
заснемане на място и сателитните снимки от 2012г., 2015г, 2016г. и 2020г.
Констатирано е, че процесния обект през 2012г, когато е подадено заявлението за
подпомагане, се намира в югозападната част на имот с идентификатор
46749.118.145 (№001338 по КВС), но част от него попада в имот с идентификатор
46749.118.163 (№001550 по КВС). През
2015г. стопанството е нараснало, като е увеличена площта на животновъдния обект
в югоизточна посока. Част от обекта попада в югозападната част на имот с
идентификатор 46749.118.145 (№001338 по КВС) и част в имот с идентификатор
46749.118.163 (№001550 по КВС). Границите на животновъдния обект от 2015г.
изцяло се покриват с геодезическото измерване от февруари 2018г. От данните за
2016г., 2018 и 2020г. вещото лице е констатирало, че земеделското стопанство на
Д.Ш. е в същите граници, както е било през 2015г., тоест попада в югозападната
част от имот №001338 и в част от имот №001550 по КВС на с. Мало Конаре. Окончателната
констатация на експерта е, че границите на обекта на жалбоподателя Д.Ш. през
2015г, 2016г, 2018г. както и към 2020г съвпадат и са идентични.
Относно размера
на животновъдния обект на Ш., вещото лице е констатирало, че през 2012г. жалбоподателя
е декларирал за отглеждане калифорнийски червеи с площ 230,00м², в имот №001338
от КВС. Към 2015г. стопанството на жалбоподателя е нараснало, като е увеличена
площта на животновъдния обект в югоизточна посока. Част от обекта попада в
югозападната част на имот №001338, но част от него попада и в имот №001550.
Границите на обекта не са променени от 2015г до 2020г., видно от съвместените
изображения на Google Earth и границите на
имоти 46749-001-338 /46749.118.145 по КК/ и 46749-001-550 /46749.118.163 и
46749.118.164 по КК/ по КВС на землището с. Мало Конаре.
Според вещото
лице, ако се използват данните от геодезическото измерване през 2018г., площта
на обекта е 1162,00 м², като площ в
размер на 230,00м², попадат в имот 46749-001-338 /КВС/, а площ в
размер на 902,00м², попадат ва
имот 46749-001-550 /КВС/, землище с. Мало Конаре.
Относно икономическите
единици на животновъдното стопанство, вещото лице е посочило, че при извършената
проверка на животновъдния обект на 05.07.2017г. от Технически инспекторат при
ОД на ДФ „Земеделие“, Пловдив, относно стопанството на жалбоподателя са
изчислени 3,90 икономически единици само за площта в размер на 218,00м²,
а останалата част от стопанството с площ 635,00м², които попадат в имот
001550, не са съобразени при изчисляване на икономическите единици.
Според вещото
лице, с оглед данните от геодезическото измерване към 2018г., площта на обекта
е 1162,00м², като общата
стандартна разлика в лева на земеделското стопанство за площ 1162м² е
48804.00 лв. Разделена на левовата равностойност на €1200,00(2347,00 лева) означава
20,79 ИЕ.
17. В съдебно
заседание на 31.03.2023г. е разпитан свидетеля Георги Д. А., който е заявил през
2012 г. е наел имота, представляващ част от стопанския двор в с. Мало Конаре,
местност „Летището“, като впоследствие закупил този имот. През 2012 г. преотдал
имота под наем на М. и на Д. поотделно, в смисъл едната част от имота отдал под
наем на М. и друга част на Д., като те си организирали отделни стопанства в
съответните части от имота. Когато отдал под наем имота, същият е бил изцяло
ограден. Наемателите имали задължение да го преградят и изпълниха това
задължение, като между двете стопанства има ограда, ажурна телена ограда, мрежа
с колове. Във всеки един от обектите М. и Д. самостоятелно отглеждали
калифорнийски червеи. А. ги е виждал на място, посещавал е едното и другото
стопанство. Двете стопанства след като били окончателно реализирани не излизали
извън границите на имота, който е бил отдаден под наем. Според А., никога не е
имало спорове за ограждението на имота и неговите граници. В същите граници на
имота, М. и Д. просто преградили имота на две части и всеки си организирал
отделно стопанство в неговата част. В имота имало съществуваща сонда за вода. А.
твърди, че М. и Д. ходили в „Напоителни системи“, за да им разрешат да ползват
сондата и счита, че имат разрешение да я ползват. Друг източник на вода в имота и в съседните
имоти няма, там са само сондажи за вода. Канализация и водопроводна мрежа няма.
IV.
За правото:
18. Според чл. 33, ал. 1 от Наредба № № 9 от
3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ по Програмата за
развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (ДВ, бр. 42 от 25.04.2008
г.), в случай че ползвателят на помощта не изпълнява
свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ,
РА може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законните лихви
към тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта.
Съответно, според чл. 33, ал. 2, т. 1 от Наредба №
9 от 3.04.2008 г., Разплащателната агенция може да поиска връщането на вече
платени суми заедно със законните лихви към тях, когато: ползвателят на помощта
е представил декларация с невярно съдържание и/или изкуствено е създал условия
за изпълнение на изискванията за получаване на плащанията, за да извлече облага
в противоречие с целите на настоящата наредба;
19. Според чл. 9, ал. 1, т. 9 от Наредба № 9 от
03.04.2008 г., допустими за финансиране са кандидати, отговарящи на следните
условия: към
датата на подаване на заявлението за подпомагане са собственици и/или наематели
и/или арендатори на цялата налична в земеделското стопанство земя; договорите
за аренда или наем трябва да са с минимален срок 5 години, като е допустимо не
повече от 14 месеца от срока да е изтекъл към датата на подаване на заявлението
за подпомагане, като в чл. 9, ал. 8 от Наредбата е въведено изискването, земеделската
земя по ал. 1, т. 9, за която кандидатите имат документи за собственост и/или
договори за наем и/или аренда, да се обработва в реални граници от датата на
подаване на заявлението за подпомагане и през целия период на договора, сключен
с Разплащателна агенция.
20. Несъмнено е, че предмет на договора за
пренаемане от 30.07.2012 г., сключен между А. и Ш. е реално определена част с
площ от 708,00м² от поземлен имот №
001338, с площ от 1816,00 м², намиращ се в местността „Летището“, с. Мало
Конаре. Според А., този имот представлява част от бившия стопански двор(тоест
двора на бивше ТКЗС) в с. Мало Конаре, като към момента в който той е бил
отдаден под наем е бил изцяло ограден и така е бил предаден във владение на Ш.. През 2012г Д.Ш. е декларирал отглеждане на
калифорнийски червеи с площ 230,00м² в имот № 001338 от КВС. Към
2015г. стопанството на жалбоподателя е нараснало, като е увеличена площта на
животновъдния обект в югоизточна посока. Част от обекта попада в югозападната
част на имот №001338, но част от него попада и в имот №001550. Към 2018г.,
площта на обекта е 1162,00 м², като площ в размер на 230,00м²,
попадат в имот 46749-001-338, а площ в размер на 902,00м², попадат ва имот
46749-001-550, по картата на възстановената собственост на землище с. Мало
Конаре.
Неспорно и несъмнено с оглед приобщените по делото
доказателства, както и с оглед заключението на вещото лице и скиците към него
е, че както първоначално обработвана и декларирана от жалбоподателя площ от 230,00м²,
така и развитото във времето стопанство, което към 2018 г. е с обща площ от 1162,00 м², попадащо в имоти 46749-001-338 и 46749-001-550,
по картата на възстановената собственост на землище с. Мало Конаре са били
предмет на установеното между А. и Ш. наемно правоотношение, по силата на
което, на Ш. е било предадено реалното владение, именно върху този земеделски
имот. Несъмнено и неспорно е, че границите на владението върху този имот с площ
към 2018 г. от 1162,00 м² не е било променяно
от момента на установяването му през 2012 г. до 2018 г. Казано с други думи,
през целят период на действие на наемното правоотношение, между А., като наемодател
и Ш. като наемател е било несъмнено и неспорно, че предмет на наема е правото
на ползване именно на реалната част от около 1162,00 м², която е
разположена в имоти 46749-001-338 и 46749-001-550, по картата на възстановената
собственост на землище с. Мало Конаре.
Действително, в писмения договор за пренаемане е
поменат само имот 46749-001-338, но това само по себе си, не може да
дисквалифицира извода, че Ш. ползва и е развил стопанството си за отглеждане на
калифорнийски червеи, именно върху недвижимостта за която са се уговорили с А.
и му е била предадена във владение през 2012 г. Както се посочи, спор и
съмнение между Ш. и А., никога не е съществувал, по отношение на имота който е
бил отдаден под наем и който фактически се владее от жалбоподателя. Това бе
заявено изрично от А. в съдебно заседание.
Крайният извод при това положение е, че първата от
констатациите та административния орган, въз основа на които е постановен
оспорения административен акт е фактически и правно необоснована.
21. Според чл. 30, т. 3 от Наредба № 9 от
03.04.2008 г., в срок 3 години от подаване на заявката за второто плащане
ползвателят на помощта е длъжен: да не променя мястото на дейността, която се
финансира. Прежде описаните факти и направените въз основа на тях констатации
са достатъчни за да се приеме, че за периода на действие на договора, Ш. не е
променял мястото на дейността, като е развивал първоначалния размер на
стопанството от 230,00м², през 2012 г.
до площ от 1162,00 м², към 2018 г., намиращо се все на едно и също
място - в имоти 46749-001-338 и
46749-001-550, по картата на възстановената собственост на землище с. Мало
Конаре.
Това ще рече че констатацията на органа по
приходите в обратната насока е фактически и правно необоснована.
22. Съобразно чл. 6, т. 2 от Наредба № 9 от
03.04.2008 г., изплащането на помощта се извършва на два етапа, както следва: второ
плащане в размер на левовата равностойност на 2500 евро за всяка 1,5
икономически единици увеличение спрямо първоначалното състояние на земеделското
стопанство след проверка за изпълнението на бизнес плана на младия фермер -
след края на третата или четвъртата година от датата на сключване на договора
за отпускане на финансовата помощ по чл. 21, ал. 2.
Според чл. 8а, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9 от
03.04.2008 г., ползвателят на помощта възстановява цялата сума на получените по
чл. 6 плащания заедно със законната лихва към тях, когато: бъде установено, че
не поддържа икономическия размер на стопанството, за което е получил плащането
по чл. 6, т. 2.
23. Съобразно бизнес плана към Договор №
13/112/07014 от 26.10.2012г., бенефициентът е стартирал стопанството си с 4,12
икономически единици (ИЕ), като е заложен икономически размер на стопанството
към периода на петата година от договора в размер на 11,81 ИЕ. Неспорно е, че при
посещението на място, на стопанството на третата година, на 15.12.2015 г.
е установено увеличение на
икономическите единици със 7,69.
При извършената проверка на животновъдния обект на
05.07.2017г. от ТИ при ОД на ДФ „Земеделие“, Пловдив, относно стопанството на
жалбоподателя са изчислени 3,90 ИЕ, но само за площта в размер на
218,00м², която попада в имот 001550, а останалата част от стопанството с
площ 635,00м², които са извън кадастралните граници на имот 001550, не са
съобразени при изчисляване на икономическите единици.
Съобразно § 1, т. 4 от ДР на Наредба № 9 от
03.04.2008 г., „Икономическа единица“ представлява коефициент, който се
получава, като общата стандартна разлика на стопанството се раздели на левовата
равностойност на 1200 евро. Една икономическа единица е равна на левовата
равностойност на 1200 евро.
Както се посочи, според констатациите на вещото
лице, с оглед данните от геодезическото измерване към 2018г., площта на обекта
е 1162,00м², като общата стандартна разлика в лева на земеделското
стопанство за площ 1162м² е 48804.00 лв. Разделена на левовата
равностойност на €1200,00(2347,00 лева) означава 20,79 ИЕ.
Няма причина с оглед описаните до тук факти и
обстоятелства, тази констатация на вещото лице да не бъде приета за обективна.
От страна на ответния административен орган не се заяви и не се установи нещо
различно.
Несъмнено е, че Ш. е развил стопанството си върху
площ от 1162,00м², съобразно поетите от него ангажименти по административния
договор. Тоест, няма нито фактически, нито пък правни основания да се счита, че
Ш. отглежда калифорнийски червеи само върху площ от 218,00м², както счита
административния орган.
24. Съобразно чл. 33, ал. 2, т. 1 от Наредба № 9 от
03.04.2008 г., разплащателната агенция може да поиска връщането на вече платени
суми заедно със законните лихви към тях, когато: ползвателят на помощта е
представил декларация с невярно съдържание и/или изкуствено е създал условия за
изпълнение на изискванията за получаване на плащанията, за да извлече облага в
противоречие с целите на настоящата наредба
Съобразно
§ 1, т. 26 от ДР на Наредба № 9 от 03.04.2008 г., „Изкуствено създадени условия“ е всяко установено
условие по смисъла на чл. 4, т. 8 от Регламент (ЕС) № 65/2011. Въпросния текст
ат Регламента, предвижда следното - Без да се засягат специфичните разпоредби,
не се извършват плащания на бенефициери, за които бъде установено, че
изкуствено са създали условията, необходими за получаване на такива плащания с
оглед да получат облага в противоречие с целите на схемата за подпомагане.
25.
В Решение на Съда (шести състав) от 12 септември 2013 година по дело C-434/12
(„Слънчева сила" ЕООД срещу Изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие" — Разплащателна агенция) е казано следното :
-
Член 4, параграф 8 от Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011
година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) №
1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както
и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на
селските райони, трябва да се тълкува в смисъл, че условията за прилагането му
имат обективен и субективен елемент. Във връзка с обективния елемент
запитващата юрисдикция трябва да разгледа обективните обстоятелства в
конкретния случай, въз основа на които може да се направи извод, че целта,
преследвана със схемата за подпомагане от Европейския земеделски фонд за
развитие на селските райони (ЕЗФРСР), няма да може да бъде постигната. Във
връзка със субективния елемент запитващата юрисдикция трябва да разгледа
обективните доказателства, които позволяват да се направи изводът, че с
изкуственото създаване на необходимите условия за получаване на плащане въз
основа на схемата за подпомагане от ЕЗФРСР кандидатът за това плащане е смятал
единствено да получи облага в противоречие с целите на тази схема. В това
отношение запитващата юрисдикция може да се обоснове не само с обстоятелства
като правните, икономическите и/или личните връзки между лицата, участващи в
сходните инвестиционни проекти, но и на улики, свидетелстващи за наличието на
умишлена координация между тези лица.
-
Член 4, параграф 8 от Регламент № 65/2011 трябва да се тълкува в смисъл, че не
допуска да бъде отказано плащане по схемата за подпомагане от Европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) единствено поради това
че инвестиционен проект, който кандидатства за подпомагане по тази схема, е
функционално несамостоятелен или че съществува правна свързаност между
кандидатите за такова подпомагане, при това без да се вземат предвид другите
обективни елементи по конкретния случай.
Съобразно
§ 1, т. 25 от ДР на Наредба № 9 от 03.04.2008 г., „Функционална
несамостоятелност“ е изкуствено разделяне на производствените и технологичните
процеси в различни проекти или установяване ползване на обща инфраструктура,
финансирана от ПРСР, с цел осъществяване на предимство в противоречие с целите
на мярката по ПРСР.
26.
В този контекст, според административния орган в текущия казус, функционалната
несамостоятелност на стопанствата на Д.Ш. и М. Н. Г.(по-късно Ш.) следва от
наличието на ползването на общ водоизточник, установена лиса на ограда между
имотите на двамата съпрузи, върху които се изпълняват проектите и разбира се, идентичния
предмет на проектите.
Неспорно
по делото е, че двете стопанства ползват общ водоизточник общия водоизточник,
който е бил наличен към момента на наемане на земята. Несъмнено е също така, че
са били предприети опити, да се осигури и друг водоизточни, но те не са били
реализирани.
Следва
в случая да се констатира, че видно от сключения с Фонда административен договор
и одобрения бизнес план(л. 253 и сл. по
а.д. № 933/2017), Ш. се е задължил, като инвестиция
в дълготрайни материални и нематериални активи да закупи лекотоварен автомобил
– самосвал, а на четвъртата година – сито. Никъде в проекта не е заложено
изграждането на собствен водоизточник, който да е финансиран по ПРСР, за да е
налице функционална несамостоятелност по смисъла на § 1, т. 25 от Наредбата.
Относно
оградата между двете стопанства също следва да се посочи, че такова изискване,
за ограждане на стопанството няма заложено в проекта, но независимо от това,
непосредствено след посещението на контролните органи на място на 28.04.2017 г., Ш. е изградил ограда, като
двете стопанства са напълно самостоятелни.
Идентичният
предмет на проектите, изпълнявани от М. и Д. Ш., е обстоятелство, което само по
себе си няма за последица извод за наличие на изкуствено създадени условия и
функционална несамостоятелност. Такава презумпция няма установена нито в
националния нито в над националния правов ред. От приложената към заключението
на вещото лице комбинирана скица е видно, че стопанството на М. Ш. е изместено
извън имот № 001338, но е отделно от това на съпруга ѝ, като между двете
стопанства е изградена ограда.
Изложеното
до тук е достатъчно за дъ бъде отменен оспорения акт за установяване на
публично държавно вземане като постановен в противоречие с материалния закон.
V.
За разноските :
27.
С оглед констатираната незаконосъобразност на административния акт, на
жалбоподателя се дължат сторените разноски по производството, които съобразно
представения списък, се констатираха в размер на 310,00лв.
Ето
защо, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане изх. № 01-163-6500/448#4 от 27.09.2022г.,
издаден от Директора на Областна дирекция Пловдив на Държавен фонд „Земеделие“,
поправен с Решение №6500/448#7 от 29.09.2022г., издадено от Директора на
Областна дирекция Пловдив на Държавен
фонд „Земеделие“, с които на основание чл. 9, ал. 8; чл. 8а, ал. 1, т. 2;
чл.30, т. 3; чл. 33, ал. 2, т. 1 предложение второ; чл. 33, ал. 1 от Наредба №
9 от 03.04.2008 г. и т. 4.8; т. 4.32 от
Договор № 13/112/07014 от 26.10.2012 г., при условията на чл. 165 и чл. 166
Данъчно-процесуалния кодекс, и чл.20а, ал. 1 от Закона за подпомагане на
земеделските производители спрямо Д.Д.Ш., ЕГН : ********** е определено
подлежащо на възстановяване, публично държавно вземане в размер на 48892,00 лв., представляващо
първо и второ плащане по договора.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на Д.Д.Ш., ЕГН**********,***,
сумата от 310,00лв. (триста и десет лева), представляваща извършени от
последния разноски по производството.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховният административен съд на Република България в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
Административен съдия : /п/