РЕШЕНИЕ
гр. София, 26.02.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на двадесет
и трети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при секретаря Диана Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 8959 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 288, ал. 1, т.
2, б. „в“ КЗ /отм./ вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Ищецът Б.И., гражданин на
Република Сърбия, твърди, че на 12.06.2015 г. около 15.35 часа на път I-8 на територията на община Драгоман,
вследствие на ПТП с участието на товарен състав от ППС – влекач „Мерцедес –
Аксор“ с рег. № *******и полуремарке „Тирсан“ с рег. № *******, управляван от
турски гражданинГ.А., претърпял неимуществени вреди, подробно описани в
исковата молба. Ищецът сочи, че управлявал мотоциклет марка „Хонда“, модел
„ЦБР“, с рег. № *******.
Твърди, че с влязло в сила Решение № 17 от 07.03.2016 г. по н.а.х.д.№ 576/2015
г. на Районен съд – Сливница водачът на товарния съставГ.А. бил признат за
виновен, в това, че нарушил правилата на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДВП и чл. 37, ал.
2 ЗДвП, вследствие на което е причинил по непредпазливост на ищеца средна
телесна повреда – престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“б“ вр. с чл. 342, ал. 1 НК. Турският водач към датата на ПТП нямал сключена гранична застраховка
„гражданска отговорност на автомобилистите“, нито пък притежавал сертификат
„зелена карта“. Ищецът сочи, че отправил извънсъдебна претенция към Г. Ф. за
изплащане на обезщетение за претърпените вследствие на горното ПТП
неимуществени и имуществени вреди, като с решение изх. № 24– 01 – 533/15/23.06.2016
г. ответникът му изплатил обезщетение за неимуществени вреди в размер на
46 000 лв. и за имуществени в размер на 16 670.63 лв. Ищецът И. не
бил съгласен с размера на обезщетението за претърпените болки и страдания,
независимо от извършеното плащане, което счита за частично. Съобразно с
изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника Г. Ф., да
му заплати сума в размер на 154 000 лв., представляваща остатъкът по
претенция за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на
200 000 лв., заявена по щета № 210153 от 12.05.2016 г., ведно със
законната лихва върху сумата от 154 000 лв., считано от датата на
произнасяне на Г. Ф. по претенцията – 23.06.2016 г., до окончателното
изплащане. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство, в това
число и възнаграждение за адвокат по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Ответникът Г. Ф. оспорва
исковете по размер. Поддържа, че изплатеното по щета № 210153 от 12.05.2016 г.,
обезщетение в размер на 46 000 лв. репарира в пълен размер претърпените от
ищеца болки и страдания. Сочи, че исковата сума от 154 000 лв. е
прекомерна с оглед принципа на справедливостта, характера и тежестта на
получените травми, оздравителния период, трайната съдебна практика установените
в страната икономически условия и стандарт на живот. Претендира присъждане на
разноски, включително възнаграждение за юрисконсулт.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, установи
следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно
настъпилото ПТП, неговият механизъм, авторството на увреждащото деяние и
виновното му причиняване от водача на товарен състав ППС с влекач Мерцедес
Аксор с рег. № *******и полуремарке „Тирсан“ с рег. № *******, Г.А. – турски
гражданин. Посочените обстоятелства се установяват от влязло на 23.03.2016 г. в законна сила
Решение № 17 от 07.03.2016 г. по н.а.х.д. № 576/2015 г. на Районен съд –
Сливница НО, 5 състав, с което турският гражданин Г.А. е признат за виновен в
това, че на 12.06.2015 г. около 15.30 часа
при движение на път I- 8 в района на 3-ти километър, община Драгоман, в
посока ГКПП – Калотина, при управление на моторно превозно средство – товарната композиция, описана по – горе, като предприел
завой наляво за навлизане в крайпътен
паркинг, движейки се с 50 км.ч. не пропуснал движещия се насреща мотоциклетист
и по този начин нарушил правилата за движение, а именно: чл.5, ал. 1, т.1 ЗДвП,
чл. 20, ал. 2 ЗДвП, чл. 37, ал. 2 ЗДвП, и по непредпазливост причинил на Б.И.,
роден на *** г., гражданин на Република Сърбия, водач на мотоциклет марка
„Хонда”, модел „ЦБР” , с рег. № ********, следните телесни увреждания: счупване
на кости от тазовия пръстен – двете рамене на дясната срамна кост и на вътрешния
и външен израстък на дясната голямопищялна кост на подбедрицата, както и
травматичен джоб в областта на дясното коляно, причинили трайно затрудняване на
движенията на десния долен крайник за повече от 30 дни, представляващо по
своите медикобиологични признаци средна телесна повреда, и счупване на първи
кръсцов прешлен , довело до трайно затрудняване на движението на снагата за
повече от 30 дни, представляващо по своите медикобиологични признаци средна
телесна повреда – престъпление по чл. 343, ал.1, б.”б” вр. с чл. 342, ал. 1 НК.
Ищецът И. завел претенция под №
24 – 01 – 533 пред ответника – Г. Ф. на основание чл. 288, ал.1, т. 2 , б.”в” КЗ /отм./, като заявил за плащане сума в размер на 200 000 лв. за
претърпените болки и страдания, и сума в размер на 16 670.73 лв. –
обезщетение за имуществени вреди – разходи по лечение. С решение на Г. Ф. с №
24 – 01 – 533/15/ - 23.06.2016 г. Управителният съвет на Ф.а одобрил
обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП в размер на 46 000 лв., и обезщетение за имуществени
вреди, в поискания от пострадалия размер. Не се спори между ищеца и ответника,
че така посочените суми били заплатени на Б.И., като по делото е приета като
писмено доказателство, молба от 12.07.2016 г. отправена до ответника, с която
ищецът е заявил, че не е съгласен с размера на така изплатеното обезщетение за
неимуществени вреди от 46 000 лева,
и счита същото за частично, тъй като
несъответствало на характера и степента на търпените от Б.И. болки и страдания.
В настоящото производство на
основание чл. 195, ал. 1 ГПК е изслушана съдебно – медицинска експертиза / СМЕ/
- неоспорена от страните, установяваща, че вследствие на процесното ПТП, ищецът
е претърпял следните травматични увреждания: открито двукондилно счупване на дясната голямопищялна кост. Счупване на
горния и долния клон на дясната срамна кост на таза. Травматичен деколман –
отлепване на кожата от подлежащите й тъкани, с диаметър 15 см на дясната
колянна става. Разкъсно – контузни рани на долната част на дясното бедро и на
предната част на дясната подбедрица.
Вещото лице сочи, че описаните увреждания се срещат често при
катастрофирали водачи на двуколесни превозни
средства и се получават от изпадане на
тялото върху пътната настилка. Уврежданията на ищеца са били сложни по вид и
трудни за лечение. По вид и тежест СМЕ ги определя както следва: двукондилното
счупване на дясната голямопищялна кост е довело
до трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок от
10 месеца – многофрагментното вътреставно счупване е зараснало за срок от 6
месеца, като с рехабилитационния период общо лечебния и възстановителен период
на описаното тежко счупване е продължил 10 месеца. Претърпените фрактури
(счупвания) на горното и долното рамена на дясната срамна кост на таза са
причинили трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за 3 месеца
– счупените две рамена са зараснали за срок от 2 месеца, а с последвалата
рехабилитация лечението е продължило общо 3 месеца. Всяко едно от уврежданията
„травматичен деколман на дясната колянна става” и двете разкъсно – контузни
рани на дясното бедро и дясната подбредрица са причинили на ищеца разстройство
на здравето, неопасно за живота. Травматичният деколман е бил възстановен за
срок от 1 месец, а мекотъканните увреждания зараснали в срок от 2 седмици.
Заключението на СМЕ е, че получените от Б.И.
увреждания имат пряка причинно – следствена връзка с претърпяното ПТП на
12.06.2015 г. СМЕ установява, че непосредствено след злополуката ищецът е
постъпил в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” в тежко общо състояние с болки в дясната
колянна става и тазовите кости, невъзможност да движи десен долен крайник. Б.И.
бил опериран още в деня на ПТП, като било извършено открито наместване на
счупената голямопищялна кост и първоначално стабилизиране на фрактурата с АО –
външен фиксатор. На 16.06.2015 г. ищецът претърпял втора операция, при която
фрактурите на големия пищял били стабилизирани с 2 бр. плаки и винтове. СМЕ
сочи, че ищецът е търпял болки и страдания през възстановителния период от 10
месеца, като най – интензивни те са били през първите 3-4 месеца непосредствено
след злополуката и около 2 месеца при провеждане на рехабилитацията. След това Б.И.
е търпял периодично проявяващи се болки в зоните на фрактурите, които са го
принуждавали да ползва седативни и обезболяващи средства. Заедно с търпените болки
и страдания, през първите 2 месеца ищецът е бил на строг постелен режим поради
фрактурите на таза. След този период се е придвижвал трудно 4 месеца с патерици, тъй като не е трябвало
да натоварва с тежест оперирания десен крак.
Към настоящия момент ищецът рядко търпи болки най – вече в дясната
колянна става при силна преумора на десния крак, както и при настъпване на
рязка промяна в температурата – студено и влажно време, като болките отзвучават
след употреба на аналгетици. СМЕ сочи, че дясното коляно на ищеца е трайно
увредено. Счупената кост е зараснала окончателно, но с депресия медиално и с
тежки дегенеративни промени по ставната повърхност. Движението разгъване (
екстензия ) е в норма, но движението
флексия ( сгъване) е трайно в намален обем с 20 градуса. Дясната колянна става
е в състояние на предно – медиална нестабилност при ходене по наклонен терен.
Ищецът трудно кляка и има трудности при изкачване на стълби. Раните са зараснали
с остатъчни белези. В зоната на
деколмана на дясното коляно има остатъчен
кожен дефект 11/8 см. Според вещото лице тежкото счупване на дясната колянна
става ще доведе за в бъдеще до развитие на гонартроза, което предполага
коляното да се наблюдава по –често и при нужда да се предприеме оперативно
лечение. При изслушването си по реда на чл. 200 ГПК вещото лице заяви, че
поставените оперативно на 16.06.2015 г. плаки и винтове не са извадени, но
трябва да бъдат, което става само оперативно . Изваждането им ще доведе до нови
болки и страдания и до допълнителен курс на рехабилитация. Вещото лице сочи, че
към датата на о.с.з. коляното на ищеца е отекло, има дефект, ищецът куца и има
скъсяване на крака. Излага, че тежкото
счупване води до износване на ставата и
пострадалите често стигат до поставяне на изкуствена такава. Ищецът имал и
шипове. Съдът кредитира заключението на СМЕ като обективно, компетентно и пълно.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля В.В., която е втора братовчедка на ищеца
И.. Същата разбрала за инцидента от своята майка и още на следващия ден след
ПТП отишла в „Пирогов“ да види ищеца. Заявява, че бил в тежко състояние – леко неадекватен и
неориентиран. Претърпял бил голяма кръвозагуба и му преляли няколко банки кръв.
Ищецът И. според св. В. бил на силни болкоуспокояващи и изпитвал болки.След
като го изписали от болницата не можел да се грижи сам за себе си, и 2-3 дни
след прибирането си в гр. Пирот, Сърбия, постъпил отново в болница, където
останал около една седмица. Не можел да се грижи сам за себе си и да се
обслужва без чужда помощ. Ако трябвало да става се налагало да го пренасят. За
ищеца се грижели жена му, която била бременна, както и майка му, сестра му и
други роднини и приятели. Св. В. сочи, че периода на чужди грижи продължил
около 5-7 месеца, като И. лежал през цялото време, а след това можел да става с
патерици и после с бастун. Преди инцидента ищецът имал частен бизнес, занимавал
се с доста неща, с търговия, давал частни курсове по сноуборд. Организирал
състезания с колела. Дейността му, която била свързана със спорта, след
инцидента вече не можел да я осъществява.
Справка от информационния масив на Г. Ф.,
която има удостоверително значение, установява, а и не се оспорва от ответника,
че към датата на ПТП – 12.06.2015 г. за увреждащото МПС не е имало сключена
гранична застраховка „Гражданска отговорност” или издаден сертификат „зелена карта”.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Предявените по реда на чл. 288, ал.1, т. 2, б.”в” КЗ
/отм./ искове са допустими и са насочени срещу надлежен ответник – Г. Ф., предвид
разпоредбата на чл. 288, ал. 11, предл. последно от КЗ /отм./. От представените писмени
доказателства се установи, че ищецът е пострадал от ПТП, настъпило на
12.06.2015 г. на
път I-8 на територията на община Драгоман, причинено от
моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на трета
държава и виновният водачГ.А. няма сключена гранична застраховка „Гражданска
отговорност“ или сертификат "Зелена карта". Ищецът Б.И. е гражданин
на Р Сърбия, но е получил непосредствените вреди на територията на РБългария.
Съгласно разпоредбата на чл.105 ал.1 от КМЧП приложимо към непозволеното
увреждане на ищеца е българското право. Претенциите на ищеца попадат в обхвата
на чл.114 ал.1 от КМЧП. Ищецът е завел претенция под № 24 – 01 – 533 пред ответника, по
която Г. Ф. се произнесъл с решение № 24
– 01 – 533/15/ - 23.06.2016 г. Ищецът е ангажирал доказателства, видно от които
е изразил несъгласие с така определеното му обезщетение, изявявайки воля, че
счита същото за частично.
Уважаването на предявените искове предполага
установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса, освен горе
изброените предпоставки, и на елементите
от фактическия състав на генералния деликт по чл. 45 ЗЗД. В тази връзка по
делото е представено и прието влязло в законна сила Решение № 17 от 07.03.2016
г. по н.а.х.д.№ 576/2015 г. на Районен съд – Сливница, с което водачът на товарния съставГ.А. бил признат за
виновен, в това, че нарушил правилата на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДВП и чл. 37, ал.
2 ЗДвП, вследствие на което е причинил по непредпазливост на ищеца Б.И.
описаните телесни повреди, което
съставлява престъпление по чл. 343, ал.
1, б.“б“ вр. с чл. 342, ал. 1 НК. Следва да се обоснове, че
константната съдебна практика по приложението на чл. 300 ГПК, възприема
че влязлата в сила присъда, споразумение, решение по чл. 78а НК има
доказателствено значение за вината, противоправността и
деянието на извършителя на престъплението относно деянието, за което му е било наложено
съответно наказание. Предмет на изследване в наказателното дело е поведението
на увредителя, затова преценката за извършеното от него е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от престъпното деяние.
Ето защо съдът намира, че по делото е налице кумулативното наличие на
елементите от фактическия състав на деликта по чл. 45 ЗЗД. Установени са и
претърпените от пострадалия неимуществени вреди – болки и страдания, стоящи в
пряка причинно – следствена връзка с процесното ПТП.
На следващо място между
страните не е спорно, че на ищеца, ответникът Г. Ф., е изплатил обезщетение за претърпените
болки и страдания в размер на 46 000 лева. С този размер пострадалият,
както вече беше отбелязано, е изразил несъгласие, като е заявил с нарочна молба
( л. 32 от делото), че определения размер на обезщетението не съответства на
претърпените от него неимуществени вреди, поради което счита и плащането за частично.
При това положение не може да се приеме, че между страните е била постигната
извънсъдебна спогодба, уреждаща окончателно и напълно правоотношението по между
им досежно дължимото обезщетение. Ето защо в настоящото производство, както е
прието и с определението по чл. 146, ал. 1 ГПК, спорен е въпросът за размера на
обезщетението за претърпените вследствие на процесното ПТП неимуществени вреди. Съгласно нормата на чл. 52 ЗЗД
съдът определя обезщетението по справедливост. Критерият „справедливост” съгласно
задължителната и трайна практика не е абстрактен. Съобразно дадените с ППВС № 4
от 1968 г. разяснения, преценката на
съда е свързана с редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
например: характерът, вида и броя на уврежданията, продължителността на
лечебния и възстановителния период, допълнителното влошаване на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания, възрастта на
пострадалия, обстоятелствата, при които са причинени вредите, последиците за
здравето на ищеца и прогнозите за бъдещото му здравословно състояние и др. В
конкретния случай пострадалият е бил в активна трудоспособна възраст, претърпял
е сложни по вид и трудни за лечение увреждания, описани подробно от СМЕ; две
операции; общо лечебния и възстановителния период е продължил 10 месеца, като болките
и страданията на Б.И. са били най – интензивни през първите 3-4 месеца
непосредствено след злополуката и около 2 месеца при провеждане на
рехабилитацията. След това ищецът е търпял периодично проявяващи се болки в
зоните на фрактурите, които са го принуждавали да ползва седативни и обезболяващи
средства. Заедно с търпените болки и страдания, през първите 2 месеца Б.И. е
бил на строг постелен режим поради фрактурите на таза, като свидетелските
показания установиха, че можел да се грижи сам за себе си и да се обслужва без
чужда помощ в течение на 5-7 месеца. Ако трябвало да става, се налагало да го
пренасят. За ищеца се грижели жена му, която била бременна, майка му, сестра му
и други роднини и приятели. Ищецът,
според вещото лице, търпи болки и към
настоящият момент в дясната колянна става при силна преумора на десния крак,
както и при настъпване на рязка промяна в температурата – студено и влажно
време, като болките отзвучават, но след
употреба на аналгетици. Установи се по експертен път още, че дясното коляно на
ищеца е трайно увредено, макар и счупената кост да е зараснала окончателно, са
налице тежки дегенеративни промени по
ставната повърхност, а движението
флексия (сгъване) е трайно в намален обем с 20 градуса. Ищецът трудно кляка и
има трудности при изкачване на стълби, както и предно – медиална нестабилност
при ходене по наклонен терен. Налице са и остатъчни белези. В зоната на деколмана
на дясното коляно има остатъчен кожен дефект 11/8 см. Прогнозата на СМЕ
е в смисъл, че тежкото счупване на
дясната колянна става ще доведе за в бъдеще до развитие на гонартроза, което
предполага при нужда да се предприеме оперативно лечение, тъй като често
такова тежко счупване води до износване на ставата и пострадалите
стигат до поставяне на изкуствена такава. Отделно от това поставените оперативно на 16.06.2015 г. плаки
и винтове не са извадени, а трябва,
което става само оперативно. Изваждането им според СМЕ ще доведе до нови болки
и страдания и до допълнителен курс на рехабилитация. Установи се и, че към
момента на приключване на съдебното дирене, коляното на ищеца е отекло, има
дефект, куца и има скъсяване на крака,
както и шипове. Заедно със заключението на СМЕ, гласните доказателства по
делото установяват, че травматичните увреждания на ищеца са се отразили и на
развиваната от него дейност - преди инцидента Б.И. имал частен бизнес, занимавал се с търговия, давал
частни курсове по сноуборд. Организирал състезания с колела. Дейността му,
която била свързана със спорта след инцидента вече не можел да я осъществява.
Съдът кредитира показанията на св. В., поради това, че намира същите за
безпристрастни, след извършена преценка по реда на чл. 172 ГПК, непосредствени
и необорени от другия събран по делото доказателствен материал. В тази връзка
следва само де се допълни, че вещото лице при изслушването му по реда на чл.
200 ГПК също заяви, че ищецът бил спортист. На следващо място, определяйки обезщетението за
неимуществени вреди, съдът взима предвид
като ориентир и икономическите условия в страната към датата на ПТП – 12.06.2015
г. Съобразно с всичко изложено
настоящият състав намира, че справедливо обезщетение за претърпените от ищеца Б.И.
болки и страдания, се явява сумата от 81 000 лева, от които следва да бъде
приспаднато изплатеното извънсъдебно обезщетение в размер на 46 000 лева,
при което искът се явява основателен и
доказан до сумата от 35 000 лева, като в останалата част за разликата до
пълния претендиран размер от 154 000 лева следва да се отхвърли.
Основателността на главния иск обосновава уважаване и на акцесорната претенция по чл.
86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху присъдената главница от
35 000 лева. Законната лихва по
аргумент от чл. 288, ал. 7 КЗ /отм./
следва да се начислява от 23.06.2016 г. - датата на постановяване на решението на Г. Ф. с № 24 – 01 –
533/15/, до окончателното изплащане.
По разноските за настоящото производство:
Ищецът е претендирал присъждане на разноски за
настоящото производство за процесуално представителство, осъществено безплатно
по реда на чл. 38 от ЗАдв. ( на л. 64 от делото е приложен Договор за правна
защита и съдействие, в който е вписано, че
защитата се осъществява безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв).
Когато в съдебното производство насрещната страна дължи
разноски – в случая ответникът на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съгласно чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатът,
оказал на страната безплатна правна защита, има право на адвокатско
възнаграждение, в размер, определен от съда по реда на Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което възнаграждение
съдът присъжда на адвоката. Ето защо на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредбата ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Я.Д.Д., ЕГН **********,
член на АК - София, възнаграждение по
реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в размер на 1580 лв.
На ответника разноски се следват на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съразмерно на отхвърлената част от иска, в размер на 115.91 лв. –
възнаграждение за юрисконсулт, определено по реда на чл. 25, ал. 1 от Наредба
за заплащането на правната помощ.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът Г. Ф.
следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 1400 лв. – държавна
такса за уважената част от иска, и 208.47 лева - депозит за вещо лице по СМЕ.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г.
Ф., със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Б.И., гражданин на Република Сърбия,
роден на *** г., с личен номер *********, съгласно документ за самоличност № *********,
издаден от ПУ У – Пирот, Сърбия, на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „в“ КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 35 000 лв./тридесет и пет хиляди/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на
ПТП, настъпило на 12.06.2015 г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 23.06.2016 г. - датата
на постановяване на решението на Г. Ф. с № 24 – 01 –
533/15/, до окончателното изплащане, като
отхвърля исковете по чл. 288, ал. 1, т. 2, б.
„в“ КЗ /отм./
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
разликата над сумата от 35 000 лв. до пълния претендиран размер от 154 000
лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Б.И., гражданин
на Република Сърбия, роден на *** г., с личен номер *********, съгласно
документ за самоличност № *********, издаден от ПУ У – Пирот, Сърбия, да заплати на Г. Ф., със седалище и
адрес на управление:***, сума в размер на 115.91 лева / сто и петнадесет лв. и деветдесет и една стотинки/ –
възнаграждение за юрисконсулт.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Г. Ф., със седалище и адрес на управление:***, да
заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 1400 лв. / хиляда и
четиристотин/ – държавна такса за
уважената част от иска, и сумата от 208.47
лева / двеста и осем лв. и четиридесет и седем стотинки/ - депозит за вещо лице по СМЕ.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК Г. Ф., със
седалище и адрес на управление:***, да
заплати на адвокат Я.Д.Д., ЕГН **********, член на АК -
София,
възнаграждение за осъществена
безплатна правна защита на ищеца Б.И. по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., в размер на 1580 лева / хиляда петстотин
и осемдесет лв./
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия: