Р Е Ш
Е Н И Е №332
12.10.2023г., гр.
Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд Стара Загора, седми състав,
в открито съдебно заседание на втори октомври през две хиляди и двадесет и трeта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при секретаря Албена Ангелова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното
от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм.д. №325 по описа
на съда за
2023г.
Производството е с правно основание чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по жалба от М.Г.М. *** против Заповед УРИ 1228з-38/28.06.2022 год. на Началника група в сектор „ПП” при ОД на МВР - Стара Загора за налагане на дисциплинарно наказание „мъмрене за срок от един месец“. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на оспорената заповед като постановена в нарушение на процесуалния и материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че в заповедта не ставало ясно в какво точно се изразява нарушението му. Изложени са съображения, че заповедта била издадена при допуснати нарушения на процесуални правила и в противоречие на материалния закон, и не съответства на целта на закона. Не били обсъдени възраженията на наказания служител и по тях не била извършена проверка, в частност се сочи, че органът не проверил информацията дали инфрачервеният лък от камера две, монтирана в автомобила не осветлявала очите на пътника и не пречела на нормалното зрение. Липсвали в заповедта посочени доказателствата, въз основа на които органът приел за установени описаните там факти от обективната действителност по извършване на нарушението.
Мотивира се още и, че били налице противоречиви мотиви, тъй като веднъж органът приел, че е наказаният бил разположен на предна дясна седалка на автомобила, а по-късно, че бил заел предна лява седалка. По тези съображения моли за отмяна на заповедта, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Оспорващият, редовно призован, се явява лично и поддържа жалбата си. В хода по същество изразява становище за нейната основателност и за незаконосъобразност на жалената заповед.
Ответникът - Началника група в сектор „ПП” при ОД на МВР - Стара Загора, се представлява от пълномощник юрк. М., която изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Излага подробни доводи за законосъобразността на жалената заповед.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно разпоредбата на чл.146 от АПК, намира за установено следното:
С оспорената заповед УРИ №1228з-38/28.06.2022 год. Началник група в сектор „ПП” при ОД на МВР - Стара Загора наложил на младши инспектор М.Г.М., дисциплинарно наказание “мъмрене” за срок от един месец, считано от датата на връчване на заповедта.
От фактическа страна заповедта била мотивирана с обстоятелствата, че на 11.03.2022 год. за времето от 08.00 ч. – 20.00 ч., жалбоподателят бил назначен в наряд с мл. инспектор А.Я.П. и двамата на длъжност младши автоконтрольори в група КПДГПА на сектор „ПП” към отдел „ОП” при ОД на МВР – Стара Загора, съгласно утвърдения часови график с рег.№1156/09.03.2022 год. и със служебен автомобил ***. При извършена проверка на представени файлове от дир. Вътрешна сигурност“ и на съдържащите се 43 файла с видеоинформация от АИС „ВОДПК“ за датата 11.03.202г. от камери 01, 02 и 03, монтирани в служебния автомобил, било установено, че за времето от 01:35 до 03:54 и от 05:21 до 06:10 служителят М., заемащ предна дясна седалка до водача на служебния автомобил, не изпълнявал служебните си задължения произтичащи от ЗМВР и по контрола по ЗДвП, тъй като бил отпуснат със затворени очи.
Това поведение на служителя било определено като нарушение на чл.80, ал.1 и ал.2, т.4 от Инструкция №8121з-749/2014 год. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрола на пътното движение на Министъра на вътрешните работи, задължаващо го да наблюдава движението и взема мерки, свързани с недопускане нарушения на правилата за движение, а при създаване на пречки или препятствия по платното за движение да предприема мерки, свързани с тяхното отстраняване.
Особеното административно производство било образувано със Заповед № УРИ 1223з-25/27.04.2022г. на н-к група КПДГПА на сектор „ПП” към отдел „ОП” при ОД на МВР /л.8/, издадена на осн. чл.205, ал.2 от ЗМВР и по повод писмо рег. №7855р-2877/01.04.2022г. на дир. „Вътрешна сигурност“ до Директор ОДМВР Стара Загора /л.15/. Тази заповед била връчена на служителя с покана /л.9/ на 27.07.2022г. На 29.05.2022г. до ответника било подадено възражение от мл. автоконтр. М. по повод писмо на дир. „Вътрешна сигурност“, с което възражение Н-к група КПДГПА на сектор „ПП” към отдел „ОП” при ОД на МВР – Стара Загора се запознал на 03.05.2022г.
На 24.06.2022г. от определената със заповедта на л.8 комисия била подадена справка рег. № 1228р-7324/24.06.2022г. /л.11/, в която била описана установената в хода на производството фактическа обстановка и било направено предложение за налагане на дисциплинарно наказание „мъмрене за срок от един месец“. Служителят бил запознат със справката на 27.06.2022г. /след отправена покана за това, л.13/, като бил уведомен и за възможността да даде допълнителни обяснения по нея в срок до 28.06.2022г. на 28.06.2022г. пол. М. подал възражение /л.14/, в което посочил, че бил запознат със справката и нямал какво друго да добави. Жалената заповед била издадена и връчена на служителя на същата дата 28.06.2022г. Жалбата против нея била подадена чрез органа на 11.07.2022г.
Прилагат се още: часови график за дата 11.03.2022г./л.16, дело 495/22/; ежедневна форма за отчет /л.17, дело 495/22/; амбулаторен лист от 17.05.2022г. /л.8/; легализиран превод на декларация за съответствие с Европейските директиви /л.13/; писмо изх. № А-6-0064/11.07.2023г. /л.15/;
При новото разглеждане на делото, след връщането му от касационната инстанция, по искане на жалбоподателя съдът допусна събиране на гласни доказателствени средства – разпит на свидетел. Св. П. посочи, че работи в сектор „ПП“ като мл. Автоконтрольор към ОД МВР Стара Загора от 2019 г. и бил в екип заедно с жалбоподателя. В служебните автомобили имало поставени камери и тяхното предназначение било за премахване на корупцията. Тези камери имали инфрачервен лъч, който се излъчвал от тях. В купето на автомобила вътре имало три камери, камера 01 – гледала напред извън автомобила на панорамно стъкло, камера 02 била поставена вътре в автомобила в пасажерската страна, встрани на предното стъкло долу и инфрачервеният лъч сочел точно към пасажерското място. Тя обхващала автомобила под ъгъл и се виждало ясно цялото купе. Инфрачервеният лъч стигал основно до седалката на пасажера, защото постоянно светел, като било тъмно и биел в очите. Постоянно светел в очите на пасажера. Този инфрачервен лъч не стига до водача на автомобила.
Свидетелят знаел за оплакванията от страна на колегата М. по време на нощна смяна. Многократно му се оплаквал, както и на други колеги, на началниците, бил ходил на лекар за очите. Оплакванията му били, че му щипели очите, а този инфрачервен лъч му блестял в очите. Когато били заедно на наряд с колегата М., той ползвал очила с тъмни стъкла и това било почти винаги на нощната смяна, винаги когато пътували, слагал тъмни очила, т.к. му блестяло в очите и му пречела тази светлина. Имало и други колеги, които се оплаквали от тази инфрачервена светлина, както имало и такива, които също слагали вечер тъмни очила, защото и на тях им пречела тази светлина, блестяло им, натоварвали им се очите. Тези оплаквания многократно са стигали до ръководството.
На въпрос на юрк. М. - в конкретния случай служителят М. беше ли с поставени слънчеви очила, св. отговаря, че били заедно на смяна на процесната дата, той бил водач, а жалбоподателя старши на наряда. По това време на наряда г-н М. бил с поставени тъмни очила, за да не му дразнела светлината.
При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес, за което административният акт е неблагоприятен, против годен за съдебен контрол административен акт и пред местно компетентния съд.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
Относно валидността на процесната заповед – Съдът я намира за издадена от компетентен орган по смисъла на чл.204, т.4 от ЗМВР и в изискуемата писмена форма. Министърът на вътрешните работи е издал Заповед №8121з-140 от 24.01.2017 год. относно утвърждаване на Класификатор на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал.1, т.1 и 3 и ал.3 от ЗМВР. В Приложение №1 към Класификатора се посочени длъжностите на държавните служители с висше образование, като в раздел ІХ., т.9 е предвидена длъжността Началник група, която е ръководна длъжност. Следователно в правомощието на заемащите я служители да налагат дисциплинарни наказания от вида на наложеното в случая.
Заповедта е издадена в законоустановения срок по чл.195, ал.1 от ЗМВР до 2 месеца от откриването на дисциплинарното нарушение и не по-късно от една година от извършването му. Съгласно разпоредбата на чл.196, ал.2 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В този случай това е станало с на датата на запознаване на ответника със справка рег.№1228р-7924/24.06.2022 год. - 27.06.2022 год. От този момент е започнал да тече двумесечният срок и е изтичал на 27.08.2022 год., а заповедта е издадена на 28.06.2022 год.
По делото няма данни кога наказващият орган е получил справката от дирекция „Вътрешна сигурност” с рег.№7855р-2877/01.04.2022 год., послужила за основание за образуване на дисциплинарното производство, и в която се съдържат първоначалните данни за извършено дисциплинарно нарушение от страна на М., изразяващо се в това, че за времето от 01:35 до 03:54 и от 05:21 до 06:10 на 11.03.2022 год. служителят е заел предна дясна седалка до водача на служебен автомобил с рег. №*** като е отпуснат и със затворени очи, като не изпълнява служебните си задължения произтичащи от ЗМВР и по контрола по ЗДвП. Релевантен за срока по чл.195, ал.1 от ЗМВР обаче е моментът в който наказващият орган е възприел всички материали, събрани в особеното производство относно събиране и проверка на всички обстоятелства по случая, а това е възприемането на обективираните такива в справката от 24.06.2022 год., което е станало на 27.06.2022г. са налице достатъчно данни за извършеното от М. дисциплинарно нарушение. Следователно заповедта е издадена в предвидените от закона срокове.
Съгласно чл.206, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарно-наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. Нарушението на този императив се възприема от практиката за особено съществено процесуално нарушение и самостоятелно основание за отмяна на административния акт като незаконосъобразен. В случая това не е установено нарушение на тази разпоредба, тъй като жалбоподателят е надлежно запознат със справката от 24.06.2022г. и същият изрично е бил поканен да даден допълнителни възражения по фактите, визирани в нея, но той не е направил такива в подаденото възражението с №1228р-8036/28.06.2022 год., а само е поддържал предходните от 29.04.2022г. Въпросното „възражение“ е възприето от наказващия орган на същата дата както и на нея е издадена и самата заповед. Съдът обаче възприема извод, че тя е издадена след спазване на изискването по чл.206, ал.1 от ЗМВР, макар и подаването на възраженията и издаването на акта да са от една и съща дата, защото жалбоподателят не възразява, че първо му е връчена заповедта и в последствие е дал възражението си по изготвената от ДРО справка. Ето защо се следва извод, че дисциплинарно-наказващият орган е приел писмените обяснения преди да наложи дисциплинарното наказание и ги е съобразил, а и те не внасят нови обстоятелства от значение за спора.
Предвид на горното, Съдът намира, че заповедта е издадена при спазване на общите и специални процесуални правила.
Обжалваната заповед е постановена при правилно приложение с материалния закон.
Описаните в заповедта факти правно са квалифицирано като нарушение по чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, във връзка с чл.197, ал.1, т.1, вр. с чл.198, ал.1 и ал.2 от ЗМВР.
Деянието, за което е наказан жалбоподателят, според ответника по делото представлява нарушение, изразяващо се в неизпълнение на разпоредбите на чл.80, ал.1 и ал.2, т.4 от Инструкция №8121з-749/2014 год. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрола на пътното движение. Съгласно същите, основната задача на служителя, осъществяващ дейност по контрол на пътното движение, е да следи за спазването на правилата за движението, сигурността и безопасността на движението по пътищата, предотвратяването на нарушенията и опазването на обществения ред, като е длъжен да наблюдава движението и взема мерки, свързани с недопускане нарушения на правилата за движение, а при създаване на пречки или препятствия по платното за движението да предприема мерки, свързани с тяхното отстраняване.
В конкретния случай с дисциплинарното обвинение се претендира, че пол. М. по време на изпълнение на задълженията си по контрол по ЗДвП за посочените в заповедта часови диапазони в района на пътен възел за с. Оризово до пътен възел за с. Свобода, не изпълнява така вменените му задължения и не уплътнява работното си време, тъй като престоява на предна дясна седалка в патрулния автомобил отпуснат и със затворени очи.
Пред съда жалбоподателят претендира, че тези факти не отговарят на обективната действителност, тъй като същият поради излъчван от камера 02 в служебния автомобил инфрачервен лъч се налага постоянно да присвива очите си.
Съдът обаче намира тези възражения за неоснователни и не оборващи фактите по дисциплинарното обвинение.
По делото са налични писмени данни, в които еднопосочно се сочи, че за период от над три часа от дежурството на пол. М. на 11.03.2022г. същият е отпуснат на предната дясна седалка. Обвинението не се ограничава само с факта на „затворени очи“.
Жалбоподателят чрез поискания от него свидетел не обори именно факта, твърдян в заповедта, че е бил неподвижен /отпуснат/ през едно значително време от дежурството си и по никакъв начин не е изпълнявал вменени му задължения през това време да осъществява превенция на нарушенията на правилата за движение по пътищата чрез видимо наблюдение, осъществяване на контрол и регулиране на движението в съответната територия, нито да следи за спазването на правилата за движението, сигурността и безопасността на движението по пътищата, предотвратяването на нарушенията и осигуряването на обществения ред чрез наблюдение на движението. Факта на неизпълнение на задълженията от страна на пол. М. не се оборва и чрез приложената ежедневна форма на отчет от наряда, в който е бил съвместно със св. П., тъй като по никакъв начин не се доказва, че въпросните описани проверки на лица и през процесните период са извършени именно от жалбоподателя, а не от неговия колега пол. П., който е изготвил отчета.
Липсата на подвижност на пол. М. в купето на служебния автомобил индицира, че същият е спял, при които и обективно е бил в невъзможност през тази установена част от работното му време да изпълнява адекватно задълженията си и специфичните задачи на автоконтрольор по време на наряд. Същото несъмнено означава, че именно през така визирания от наказващия орган служителят не изпълнява задълженията си по служба, които му се вменяват от разпоредбите на закон относно правилата при провеждане на наряд за пътен контрол. Съставомерността на деянието е доказана, както от обективна, така и от субективна страна, тъй като дисциплинарната отговорност на служителите от МВР е отговорността, която те носят при извършване на нарушение на служебната дисциплина – за противоправно деяние, което е извършено умишлено или по непредпазливост от служител на МВР и е обявено за наказуемо от ЗМВР. В случая Съдът приема, че твърдението за проблеми с очите на пол. М., породени от излъчвания от камера 02 инфрачервен лъч, не могат да обосноват извод за липса на субективния елемент на деянието. На първо място така приложеното писмено доказателство от М. /амбулаторен лист за преглед/ е от дата повече от два месеца от процесната дата, извършен в периода на провеждане на дисциплинарното производство, без данни за предходни оплаквания, т.е. такива преди 11.03.2022г., на второ място не се удостовери чрез никои друго доказателство твърдения от св. П. факт, че колегата му М. на 11.03.2022г. е бил с тъмни очила. Такова твърдение не е налично и в описателната част на процесната заповед. Няма нито едно доказателство, че пол. М. или други негови колеги са ангажирали преките си ръководител с проблем, свързан с въпросния инфрачервен лъч, излъчван от камера 02 в патрулните автомобил. Ето защо, Съдът приема, че не са налице обстоятелства, които да изключват вината при поведението на жалбоподателя, съотв. е налице и субективният елемент на неговото поведение.
Относно възражението за наличие на противоречие
в мотивите на акта, настоящият състав намира същото за напълно неоснователно.
На първо място от целокупният доказателствен материал се удостоверява, че
обвинението е за престояване на М. именно на предната дясна седалка на
патрулния автомобил, т.е. той не е бил водач на същия. Тези факти са му били
напълно ясни по време на провеждане на производството и той се е защитава по
отношение на тях и не е възразил. Действително е налице различие във
посочването на седалката, на която е бил служителя, но изрично в мотивната част се посочва, че е на предна дясна, което
обстоятелство се и доказва. Касае се за техническа грешка, която обаче не води
до накърняване правото на защита в този случай по изложените по-горе довод, съотв. не е самостоятелно основание за отмяната на
заповедта за наказание. Не на последно място следва да се отбележи, че
посочването на седалката не е елемент от фактическия състав на дисциплинарното
нарушение, доколкото за вмененото му дисциплинарно нарушение е ирелевантно
обстоятелството на коя седалка от служебния автомобил се намира жалбоподателя
/при условие, че не се оспорва фактът на неговото пребиваване в патрулната
кола/, а единственото релевантно е какво е поведението на служителя, че той е отпусна,
със затворени очи и поради това не
изпълнява вменени по закон задължения, произтичащи от службата му.
Съдът намира, че правилно ответникът е възприел това поведение на пол. М. като „маловажно“ нарушение по см. на чл.198, ал.2 от ЗМВР и правилно е определил за него наказанието по чл.197, ал.1, т.1 от ЗМВР и то в минималния законов размер от един месец. Ето защо и на тази плоскост процесната заповед се явява законосъобразно издадена и с оглед целта на закона. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
Ответната страна не прави искане за разноски и такива съответно не й се следват.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО на М.Г.М. ЕГН ********** *** против Заповед
№1228з-38/28.06.2022 год. на Началника група в сектор „ПП” при ОД на МВР -
Стара Загора, като неоснователно.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 211, изр. последно от ЗМВР.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: