№ 1116
гр. София, 20.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Въззивно частно
наказателно дело № 20211000601130 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 440 от НПК.
С определение №1330 от 06.10.2021 г., постановено по чнд
№3636/2021г. на СГС, е оставена без уважение молбата на осъдения В. Н. Д.
да бъде условно предсрочно освободен от неизтърпяната част от наложеното
му по нохд №151/2011г. на СОС „лишаване от свобода”, с остатък от 3
години, 1 месец и 28 дни.
Срещу това определение е постъпила жалба от осъдения Д., в която
се навеждат доводи за насрочване на открито съдебно заседание по реда на
чл.345, ал.1 от НПК, тъй са му известни единствено мотивите на съда, но не и
приложените по делото доклади, поради което иска да му се даде
възможност да изложи съображения.
Настоящото определение се проверява по реда на глава ХХІІ от НПК,
съгласно разпоредбата на чл.345, ал.1 от НПК жалбата се разглежда в
закрито заседание, освен ако съдът прецени, че е необходимо разглеждането й
в открито заседание. В конкретния случай, предвид събирането на всички
необходими доказателства пред първата инстанция, не се налага насрочване
на открито съдебно заседание, въпреки искането в жалбата. Доводите на
жалбоподателя, че не е запознат с докладите, а само с мотивите на съда, не
1
налагат разглеждане на жалбата в открито съдебно заседание, тъй като в
самите мотиви всички документи от затворническото досие са подробно
обсъдени.
Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите в жалбата и
в съответствие с чл. 345 от НПК провери изцяло правилността на
атакуваното определение, констатира, че същото като краен резултат е
законосъобразно, поради което трябва да бъде потвърдено, по следните
съображения:
С определение №1330 от 06.10.2021г., постановено по чнд
№3636/2021г. по описа на СГС, е оставена без уважение молбата на осъдения
В. Н. Д. да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на
неизтърпяната част от наложеното му наказание лишаване от свобода за срок
от 3 години, 1 месец и 28 дни. Мотивите за това се споделят изцяло и от
настоящия състав, доколкото са формулирани след обективен анализ на
писмените доказателства по делото – в тях са били обсъдени затворническото
досие, оценката по чл.155 от ЗИНЗС и изготвения доклад по повод искането
за УПО, а също и работата по индивидуалния план по изпълнение на
присъдата, съгласно изискванията на чл.439а от НПК. Правилно е било
прието, че осъденият Д. е изтърпял фактически повече от половината от
наложеното му наказание, съгласно разпоредбата на чл. 70, ал.1, т.1 от НК, с
което е изпълнена обективната предпоставка, даваща му право да иска
предсрочно освобождаване. По отношение на изискването на закона той да е
дал доказателства за своето поправяне законосъобразно е било прието, че
тази предпоставка за предсрочно освобождаване все още не е изпълнена
напълно, като съдът се е позовал на писмените доказателства, съдържащи се
в досието на затворника. След анализ на затворническото досие на осъдения,
доклада във връзка с УПО и становището на началника на затвора, се
установява, че осъденият е с риск за рецидив към средните стойности – 67
точки, рискът от вреди за обществото също е със средни стойности, налице са
дефицитни зони – отношение към правонарушението, злоупотреба с алкохол,
злоупотреба с наркотици, умения за мислене, корекционната работа с него не
е приключила, всички тези данни сочат, че липсват доказателства, сочещи на
трайна положителна промяна у него. Предвид тези доводи, правилно е
прието, че не е настъпила трайна промяна, сочеща осъденият да се е поправил
2
напълно, макар в поведението му да се забелязва положителна промяна. След
като е посочено от администрацията на затвора, че целите на наказанието,
свързани с трайна положителна промяна у осъдения, все още не са
постигнати, а това от своя страна е една от предпоставките за условно
предсрочно освобождаване, жалбата не е основателна. При своята преценка
съдът следва да се съобрази с изискванията на разпоредбата на чл. 439а, ал.3
от НПК, като се изследва цялостното поведение на осъденото лице, размерът
на неизтърпяната част от наказанието, поведението му, включително и
наложеното наказание. С оглед на това е правилен изводът, че макар
формално да отговаря на изискването на закона за изтърпяване половината от
наложеното му наказание, Д. с поведението си все още не е дал достатъчно
основания да се приеме, че напълно се е поправил. За да се приеме такъв
извод, поведението му трябва да е еднозначно в насока към изпълнение на
целите, посочени в плана на присъдата и съответно да бъдат коригирани
проблемните зони, а в случая се установява, че проблемните зони все още са
налични, а отношението му към плана на присъдата е формално. След като
корекционният процес не е завършил и все още не са изпълнени целите по
чл.36 от НК, изпълнението на ефективното наказание следва да продължи в
затвора. Предвид тези съображения, определението на първата инстанция е
правилно и законосъобразно и трябва да бъде изцяло потвърдено, а жалбата
като неоснователна следва да се остави без уважение.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 440, ал.2 от НПК във вр.
с чл. 345 от НПК‚ САС, НО, 5-ти състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №1330 от 06.10.2021 г., постановено
по чнд №3636/2021г. по описа на СГС, с което е оставена без уважение
молбата на осъдения В. Н. Д. да бъде условно предсрочно освободен от
неизтърпяната част от наложеното му по нохд №151/2011г. на СОС наказание
„лишаване от свобода”, с остатък от 3 години, 1 месец и 28 дни.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4